European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Christine Lagarde
The President of the European Central Bank
Luis de Guindos
Vice-President of the European Central Bank
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Атина, 26 октомври 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искала да благодаря на управителя г-н Стурнарас за любезното му гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите му за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Постъпващата информация като цяло потвърждава предишната ни оценка на средносрочната перспектива за инфлацията. Все още се очаква тя да се задържи твърде висока твърде дълго, а вътрешният ценови натиск остава силен. Същевременно през септември тя спадна осезаемо, включително поради силни базови ефекти, и повечето показатели за основната инфлация продължават да отслабват. Предишните ни повишения на лихвените проценти все така намират силно отражение в условията за финансиране. Това все повече възпира търсенето и по този начин способства за понижаване на инфлацията.

Решени сме да осигурим нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната ни оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за постигането на тази цел. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо.

Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономиката на еврозоната остава слаба. Актуалната информация сочи, че промишленото производство продължава да спада. Вялото външно търсене и затегнатите условия за финансиране все повече възпират инвестициите и разходите за потребление. Секторът на услугите продължава да отслабва. Това се дължи главно на факта, че по-слабата промишленост оказва въздействие и върху други сектори, стимулът от възобновяването на икономическата активност отзвучава, а повишението на лихвените проценти намира все по-широко отражение. Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година. Но с по-нататъшния спад на инфлацията ще настъпи подем в реалните доходи на домакинствата и търсенето на износ от еврозоната ще се засили, така че през следващите години икономиката би следвало да укрепне.

Досега силният пазар на труда подкрепяше икономическата активност. През август темпът на безработица се задържа на безпрецедентно ниското равнище от 6,4%. Същевременно са налице признаци на отслабване на пазара на труда. Откриват се по-малко нови работни места, включително в сектора на услугите, и това е в съзвучие с ефекта, който охлаждането на икономиката постепенно оказва върху заетостта.

С отзвучаването на енергийната криза правителствата би следвало да оттеглят свързаните с нея мерки за подкрепа. Това е от съществено значение, за да не се допусне засилване на инфлационния натиск в средносрочен план, което би наложило още по-голямо затягане на паричната политика. Фискалните политики би следвало да бъдат насочени към постигане на по-голяма производителност в икономиката и постепенно намаляване на високия публичен дълг. Структурните реформи и инвестициите за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, които ще бъдат подпомогнати от пълното прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“, могат да способстват за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, подпомагайки същевременно екологичния и цифровия преход. За тази цел реформата на рамката на ЕС за икономическо управление трябва да бъде завършена до края на тази година. Трябва да се ускори напредъкът към съюз на капиталовите пазари и доизграждането на банковия съюз.

Инфлация

През септември инфлацията спадна до 4,3% – близо цял процентен пункт под стойността от август. В краткосрочен план е вероятно тя да намалее още, тъй като рязкото поскъпване на енергоносителите и храните през есента на 2022 г. вече няма да участва в изчислението на годишния темп. Спадът през септември се дължи на широк диапазон от фактори. Инфлацията на цените на храните отново се забави, макар и да остана висока в ретроспективен план. На годишна база енергийните цени спаднаха с 4,6%, но наскоро отново отбелязаха покачване и станаха по-непредсказуеми поради новото геополитическо напрежение.

Инфлацията без компонентите енергоносители и храни спадна до 4,5% през септември спрямо 5,3% през август. За този спад допринесе подобряването на предлагането, отражението на поевтиняването на енергоносителите в предходен период и въздействието на затегнатата парична политика върху търсенето и възможността на предприятията да определят цените. Темпът на инфлацията на стоките и услугите намаля съществено – съответно до 4,1% и 4,7%, като за понижаването на последната допринесоха и силно изразени базови ефекти. Изглежда, че ценовият натиск в сектора на туризма и пътуванията намалява.

Повечето измерители на основната инфлация продължават да спадат. Същевременно вътрешният ценови натиск все още е силен, в отражение и на нарастващата значимост на покачването на заплатите. Измерителите на дългосрочните инфлационни очаквания са като цяло на равнище около 2%. Някои обаче остават повишени и трябва да се наблюдават внимателно.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж продължават да клонят в низходяща посока. Възможно е растежът да бъде по-малък, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. Отслабване на световната икономика също би потиснало растежа. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт, предизвикан от терористичните атаки в Израел, са основни източници на геополитически риск. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност и да бъдат по-несигурни за бъдещето, а растежът да се забави допълнително. Обратното, растежът би могъл да се окаже по-голям от очакваното, ако все така устойчивият пазар на труда и увеличаващите се реални доходи насърчат нарастване на доверието и разходите на гражданите и предприятията или ако световната икономика отбележи по-голям растеж от предвиденото.

Възможно е по-високи цени на енергоносителите и храните да доведат до възходящи рискове за инфлацията. Засиленото геополитическо напрежение би могло да допринесе за повишаване на цените на енергоносителите в краткосрочен план и до по-несигурна перспектива в средносрочен план. Възможно е екстремните метеорологични условия и развитието на климатичната криза в по-общ план да предизвикат по-голямо от очакваното поскъпване на храните. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите или нормите на печалба също биха могли да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Обратното, по-слабо търсене, например поради по-силно предаване на паричната политика или поради влошаване на икономическите условия в останалата част от света на фона на по-големите геополитически рискове, би отслабило ценовия натиск, особено в средносрочен план.

Финансови и парични условия

Дългосрочните лихвени проценти се повишиха значително от последното заседание насам. Това отразява силно нарастване в други водещи икономики. Паричната ни политика продължава да намира силно отражение в условията за финансиране в по-широк план. Финансирането за банките поскъпна и лихвените проценти по кредитите за предприятията и по ипотечните кредити се повишиха отново през август – съответно до 5,0% и 3,9%.

По-високите лихви по кредитите и съответното свиване на инвестиционните планове и покупките на жилища доведоха до нов рязък спад в търсенето на заеми през третото тримесечие, за което свидетелства последното ни проучване на банковото кредитиране. Освен това кредитните стандарти за заеми за предприятия и домакинства бяха затегнати още. Банките се отнасят с повече загриженост към рисковете, пред които са изправени клиентите им, и самите те са по-малко склонни да поемат рискове.

При тези условия кредитната динамика продължи да отслабва. Годишният темп на прираст на заемите за предприятията спадна рязко – от 2,2% през юли до 0,7% през август и 0,2% през септември. Кредитирането на домакинствата остана слабо. Темпът на прираст намаля до 1,0% през август и до 0,8% през септември. В условия на слабо кредитиране и свиване на балансовото число на Евросистемата годишният темп на прираст на М3 намаля до -1,3% през август – най-ниското равнище от въвеждането на еврото насам, а през септември остана на равнище от -1,2%.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Постъпващата информация като цяло потвърждава предишната ни оценка на средносрочната перспектива за инфлацията. Все още се очаква тя да се задържи твърде висока твърде дълго, а вътрешният ценови натиск остава силен. Същевременно през септември тя спадна осезаемо, включително поради силни базови ефекти, и повечето показатели за основната инфлация продължават да отслабват. Предишните ни повишения на лихвените проценти все така намират силно отражение в условията за финансиране. Това все повече възпира търсенето и по този начин способства за понижаване на инфлацията.

Решени сме да осигурим нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната ни оценка считаме, че лихвените проценти са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо за постигането тази цел. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите