ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Вилнюс, 6 юни 2019 г.

ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искал да благодаря на председателя на Съвета г-н Висилиаускас за любезното му гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите му за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет. Сега ще Ви запознаем с резултатите от заседанието.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ извършихме задълбочена оценка на перспективите за икономиката и инфлацията, вземайки предвид и най-новите експертни макроикономически прогнози за еврозоната. В резултат на това Управителният съвет взе следните решения, насочени към постигането на целта за поддържане на ценова стабилност.

Първо, решихме да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Понастоящем очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко през цялата първа половина на 2020 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Второ, възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Трето, що се отнася до параметрите на новата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР III), които ще се провеждат на тримесечие, решихме лихвеният процент за всяка операция да бъде на равнище от 10 базисни пункта над средния лихвен процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране за срока на съответната ЦОДР. За банки, чието отговарящо на условията нетно кредитиране надхвърли определен бенчмарк, лихвеният процент при ЦОДР III ще бъде по-нисък и може да спадне до нивото на средния лихвен процент по депозитното улеснение за срока на операцията плюс 10 базисни пункта.

Прессъобщение с повече подробности за условията на ЦОДР ІІІ ще бъде публикувано днес в 15:30 ч. централноевропейско време.

Управителният съвет също така прецени, че към момента положителният принос на отрицателните лихвени проценти за нерестриктивната позиция на паричната политика и за устойчивото доближаване на инфлацията до целевото равнище не е нарушен от възможни странични ефекти върху банковото посредничество. Ще продължим обаче да наблюдаваме внимателно банковия трансмисионен канал на паричната политика и основанията за коригиращи мерки.

Днешните решения по паричната политика бяха приети с цел да се осигури нейната нерестриктивност, необходима за запазване на устойчивото напредване на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Макар че данните за първото тримесечие са малко по-добри от очакваното, новопостъпващата информация сочи, че неблагоприятни фактори в световен мащаб продължават да се отразяват негативно на перспективите за еврозоната. Продължителното наличие на несигурност, свързана с геополитически фактори, с нарастващата заплаха от протекционизъм и с уязвимости във възникващите пазари, оставя своя отпечатък върху икономическите нагласи.

Същевременно по-нататъшното нарастване на заетостта и на заплатите продължава да допринася за устойчивостта на икономиката в еврозоната и за постепенното повишаване на инфлацията. Днешните мерки по паричната политика осигуряват запазването на много благоприятни финансови условия, които подкрепят икономическия подем на еврозоната, по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и съответно динамиката на общата инфлация в средносрочен план. В перспектива Управителният съвет е решен да предприеме мерки в случай на непредвидени неблагоприятни обстоятелства и също така има готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по‑нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до определеното от него целево равнище.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През първото тримесечие на 2019 г. реалният БВП на еврозоната нарасна с 0,4% на тримесечна база, след като през четвъртото тримесечие на 2018 г. бе отбелязал прираст от 0,2%. Постъпващите икономически данни и информация от конюнктурни анкети обаче сочат малко по-слаб растеж през второто и третото тримесечие на тази година. Това отразява все така слабата международна търговия в условия на продължителна несигурност в глобален мащаб, която въздейства особено неблагоприятно на сектора на промишленото производство в еврозоната. Същевременно секторът на услугите и секторът на строителството в еврозоната проявяват устойчивост, а условията на пазара на труда продължават да се подобряват. В перспектива икономическият подем в еврозоната все така ще бъде подпомаган от благоприятните условия за финансиране, леко експанзионистичната позиция на фискалната политика в еврозоната, по‑нататъшното нарастване на заетостта и увеличаващите се заплати и продължаващия, макар и с малко по-бавен темп, подем в световната икономическа активност.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от юни 2019 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 1,2% през 2019 г., 1,4% през 2020 г. и 1,4% през 2021 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2019 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани нагоре с 0,1 процентни пункта за 2019 г. и надолу с 0,2 процентни пункта за 2020 г. и 0,1 процентни пункта за 2021 г.

Рисковете, свързани с перспективите за растеж на еврозоната, все така клонят в низходяща посока поради продължителното наличие на несигурност, породена от геополитически фактори, заплахата от протекционизъм и уязвимости във възникващите пазари.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е 1,2% през май 2019 г. след 1,7% през април, главно в отражение на по-ниската инфлация на цените на енергоносителите и услугите. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да спадне през идните месеци, след което да поеме отново нагоре към края на годината. Ако се абстрахираме от неотдавнашната волатилност, която се дължеше на временни фактори, показателите на базисната инфлация остават като цяло слаби, но натискът от страна на разходите за труд продължава да се засилва и разширява при високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повишава в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и по-силния растеж на заплатите.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2019 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,3% през 2019 г., 1,4% през 2020 г. и 1,6% през 2021 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2019 г. перспективите за ХИПЦ инфлацията са ревизирани нагоре с 0,1 процентни пункта за 2019 г. и надолу с 0,1 процентни пункта за 2020 г.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) е на равнище от 4,7% през април 2019 г. след 4,6% през март. Устойчивият темп на прираст на широките пари отразява продължаващото иницииране на банкови кредити за частния сектор и ниските пропуснати ползи при държане на М3. Що се отнася до компонентите, тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

През април 2019 г. годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 3,9% спрямо 3,6% през март. Ако се абстрахираме от краткосрочната волатилност, годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се е позабавил през последните месеци спрямо върховата си точка през септември 2018 г. в отражение на типично настъпващата със закъснение реакция спрямо забавянето на икономическия растеж, което се наблюдава в хода на 2018 г. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата продължава постепенното си нарастване – 3,4% през април спрямо 3,3% през март.

Приетите днес мерки по паричната политика, включително ЦОДР ІІІ, ще допринесат за запазване на благоприятните условия за банково кредитиране и ще продължат да подпомагат достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурни реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. За насока следва да послужат конкретните препоръки по държави за 2019 г. Що се отнася до фискалната политика, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната подпомага икономическата активност. Същевременно държавите с висок държавен дълг трябва да продължат да възстановяват фискалните си буфери. Всички държави следва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа. Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на Европейския съюз за фискално и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава подобряването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства усилията, които се полагат в тази област, и призовава за по-нататъшни конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите