Menu

Какво представляват рамките за допълнителни вземания по кредити?

15 май 2020 г. (updated on 26 ноември 2020 г.)

Какво представляват рамките за допълнителни вземания по кредити?

Когато Евросистемата заема средства на банките, това става срещу задоволително обезпечение. Всеки ден ЕЦБ публикува списък на хиляди търгуеми активи като например държавни облигации, които всички национални централни банки приемат като обезпечения. Евросистемата приема като обезпечения и нетъргуеми активи, повечето от тях във формата на така наречените вземания по кредити. Те могат да включват кредити, отпуснати от банките на предприятия или на публичния сектор, след което банките имат вземане по тях. Много широкият спектър на допустими обезпечения е замислен от Евросистемата така, че да осигури възможност на банките от различни държави и с различни бизнес модели като цяло да разполагат с достатъчно обезпечения, за да могат да получават от нея ликвидност.

За да е сигурно, че банките разполагат с пълен достъп до централнобанкова ликвидност, дори при неблагоприятни обстоятелства, Евросистемата дава възможност националните централни банки временно да приемат допълнителни видове обезпечения. Това им позволява да вземат предвид специфични условия в съответните си държави, като например какви видове обезпечения са на разположение, или особени правни или оперативни обстоятелства.

Допълнителните вземания по кредити са пример за вид активи, които са временно допустими като обезпечение. Те представляват вземания по кредити, които не изпълняват всички критерии за допустимост, приложими в общата рамка за обезпеченията. Общата рамка на Евросистемата за обезпеченията включва кредити за публичния сектор, дружества и малки и средни предприятия. Наред с тях допълнителните вземания по кредити могат да включват кредити за домакинствата, както и групирани сходни видове кредити, които включват например кредити за дружества и малки и средни предприятия, потребителски кредити и ипотеки. Допълнителните вземания по кредити могат също така да имат по-ниско кредитно качество от приеманите по принцип вземания по кредити, както и да са деноминирани в различна от евро валута. За да компенсират свързаните с това по-високи рискове, националните централни банки прилагат по-високи проценти на дисконтиране. Това означава, че националните централни банки определят на допълнителните вземания по кредити стойност под номиналната, за да имат буфер срещу потенциални промени в стойността на обезпечението. Максималният размер на средствата, които дадена банка може да вземе в заем в кредитните операции на Евросистемата, се основава на общата стойност на обезпеченията, с които разполага, след дисконтиране.

Правилата, които ръководят използването на допълнителни вземания по кредити, се различават донякъде в различните държави. Тези правила се наричат рамки за допълнителните вземания по кредити. Всяка национална централна банка има правото да определи такава рамка за своята държава, но тя трябва да бъде одобрена от Управителния съвет въз основа на обща рамка за минимален контрол на риска. Възможността за въвеждане на рамки за допълнителните вземания по кредити бе въведена през декември 2011 г. като част от засилените мерки в подкрепа на банковото кредитиране, за да бъде то подпомогнато в периода на финансовата криза. Тя остава открита до края на третия цикъл на целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) през март 2024 г.

По какъв начин бяха разширени рамките за допълнителни вземания по кредити в отговор на пандемията от COVID-19?

На 7 април 2020 г. Управителният съвет взе решение да разреши временно разширяване на рамките за допълнителни вземания по кредити така, че националните централни банки да имат възможност да включат кредити, покрити с гаранции на публичния сектор във връзка с COVID-19, за дружества, малки и средни предприятия, самостоятелно заети лица и домакинства. Без такива гаранции към кредитите биха се прилагали по-високи проценти на дисконтиране или те не биха били изобщо допустими по рамките за допълнителни вземания по кредити. Същевременно Управителният съвет реши да намали дисконтирането, приемайки временно увеличение на остатъчния риск, а именно риска дадена банка да изпадне в несъстоятелност и ликвидационната стойност на обезпечението да не покрие експозицията. Управителният съвет реши също така временно да намали честотата на отчитане на равнището на кредитиране, за да отслаби донякъде потенциалното бреме за банките, и да разшири списъка на източниците, които имат правото да оценяват допълнителните вземания по кредити от гледна точка на кредитно качество.

Защо тези промени бяха приети сега?

В отговор на пандемията от COVID-19 много държави членки от еврозоната въведоха конкретни схеми за гаранции – държавни или на публичния сектор, с цел да подпомогнат икономиките си. Сега националните банки могат в известна степен да приемат тези схеми за гаранции, които често не съответстват на общите изисквания на Евросистемата за допустимост на гаранции. Някои от тях например са частични.

Кои национални централни банки от Евросистемата са въвели рамка за допълнителни вземания по кредити?

Досега такива рамки са въведени от 16 национални централни банки: Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique, Deutsche Bundesbank, Eesti Pank, Central Bank of Ireland, Bank of Greece, Banco de España, Banque de France, Banca d'Italia, Central Bank of Cyprus, Lietuvos bankas, Bank Ċentrali ta' Malta/Central Bank of Malta, Oesterreichische Nationalbank, Banco de Portugal, Banka Slovenije, Národná banka Slovenska и Suomen Pankki – Finlands Bank. Очаква се да ги последват и други национални централни банки. Разширените рамки помагат на банките да използват кредитните операции на Евросистемата, сред които TLTRO III, и им позволяват да предоставят като обезпечение повече кредити, а именно такива, които са покрити от схеми за гаранции, свързани с кризата с COVID-19.

Как се очаква да помогне на реалната икономика разширяването на рамките за допълнителни вземания по кредити?

Рамките за допълнителни вземания по кредити насърчиха приемането за години наред на кредити за по-малки предприятия, самостоятелно заети лица и частни лица като обезпечение в Евросистемата. Сега временното разширяване на тези рамки позволява още по-голямо разхлабване на определени изисквания за приемането на такива кредити. Това може да помогне на банките да предоставят кредити на реалната икономика, включително на по-малки кредитополучатели, във време на тежки икономически сътресения, когато приходите са ниски или въобще липсват, и да ги рефинансират, като заемат от Евросистемата за срок до три години при лихвени проценти, които в момента са отрицателни. Това от своя страна би следвало да подпомогне малките и средните предприятия и самостоятелно заетите лица, и по-специално ползващите се от конкретните държавни схеми за гаранции, за да могат те да поддържат дейността си и да запазят или разширят банковото си финансиране в тези трудни времена.