ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 24 януари 2019 г.

ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г‑н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г., и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Постъпващите данни продължават да са по-слаби от очакваното поради по-ниското външно търсене и някои специфични фактори по държави и сектори. Запазващата се несигурност, особено по отношение на геополитически фактори и на заплахата от протекционизъм, влияе негативно на икономическите нагласи. Същевременно благоприятните условия за финансиране, положителната динамика на пазара на труда и засилващият се растеж на заплатите все така подкрепят икономическия подем в еврозоната и постепенното нарастване на инфлационния натиск. Това подкрепя увереността ни, че ще продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Значителният стимул от страна на паричната политика все още има съществена роля в подкрепа на по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и динамиката на общата инфлация в средносрочен план. Той ще бъдат осигурен от нашия ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ, подсилен от реинвестирането на значителния обем придобити активи. Във всеки случай Управителният съвет има готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до целевото равнище, определено от Управителния съвет.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През третото тримесечие на 2018 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,2% на тримесечна база след прираст от 0,4% през предходните две тримесечия. Постъпващите данни продължават да са по-слаби от очакваното поради забавяне на външното търсене, съчетано с определени специфични фактори по държави и сектори. Макар че се очаква въздействието на някои от тези фактори да отзвучава, инерцията на растежа в краткосрочен план вероятно ще е по-слаба от очакваното преди. В перспектива икономическият подем в еврозоната все така ще бъде подпомаган от благоприятните условия за финансиране, по-нататъшното нарастване на заетостта и увеличаващите се заплати, по-ниските цени на енергоносителите и продължаващия, макар и малко по-бавен, подем в световната икономика.

Рисковете, свързани с перспективите за растеж на еврозоната, обаче са се изместили в низходяща посока поради продължаващата несигурност, свързана с геополитически фактори, със заплахата от протекционизъм, с уязвимостите във възникващите пазари и с волатилността на финансовите пазари.

Годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната спадна до 1,6% през декември 2018 г. след 1,9% през ноември в отражение главно на по-ниската инфлация на енергоносителите. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да продължи да отслабва през следващите месеци. Измерителите на базисната инфлация остават като цяло слаби, но натискът от страна на разходите за труд продължава да се засилва и разширява при високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повишава в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и повишаващия се растеж на заплатите.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) се забави до 3,7% през ноември 2018 г. след 3,9% през октомври. Прирастът на M3 все така е подкрепен от банковото кредитиране. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия беше 4,0% през ноември 2018 г. спрямо 3,9% през октомври, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остана в общи линии без промяна на равнище от 3,3%. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за четвъртото тримесечие на 2018 г. показва, че като цяло условията за отпускане на кредити от банките остават благоприятни след продължителния период на нетно облекчаване на условията, а търсенето на банкови кредити продължава да нараства, обуславяйки растежа на кредитирането.

Предаването на ефекта от мерките по паричната политика, въведени от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране на предприятията и домакинствата, достъпа до финансиране – особено за малки и средни предприятия, както и кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за повишаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. Що се отнася до фискалните политики, Управителният съвет отново изтъква необходимостта от възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, в които държавният дълг е висок и за които строгото спазване на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за запазване на стабилни фискални позиции. Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на ЕС за бюджетно и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за укрепване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава усъвършенстването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства усилията, които се полагат в тази област, и призовава за по-нататъшни конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите