ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 26 април 2018 г.

ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Все така очакваме те да се задържат на сегашното си равнище продължително време и доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда нетните покупки на активи да продължат със сегашния месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с инфлационната му цел. Евросистемата ще продължи да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период след приключването на нетните покупки на активи, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо. Това ще допринесе както за благоприятни условия на ликвидност, така и за целесъобразна позиция на паричната политика.

След няколко тримесечия, в които бе регистриран надхвърлящ очакванията растеж, постъпващите данни от последното ни заседание в началото на март насам показват известно забавяне, като същевременно остават в съзвучие със солидния, широкообхватен икономически възход в еврозоната. Фундаменталната сила на икономиката на еврозоната все така поддържа убеждението ни, че инфлацията ще се доближи към целевото равнище – под, но близо до 2% в средносрочен план. Същевременно показателите на базисната инфлация остават слаби и все още не се наблюдават убедителни признаци на устойчив възходящ тренд. При тези условия Управителният съвет ще продължи да наблюдава динамиката на обменния курс и други финансови фактори с оглед на възможните им отражения върху перспективите за инфлацията. Като цяло, запазва се необходимостта от сериозна степен на парично стимулиране, за да може базисният инфлационен натиск да продължи да се засилва и да подкрепя динамиката на общата инфлация в средносрочен план. Тази продължаваща парична подкрепа се осигурява от нетните покупки на активи, значителните наличности от придобити активи и текущите и предстоящите реинвестиции, както и от нашия ориентир за лихвените проценти.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През четвъртото тримесечие на 2017 г. реалният БВП нарасна с 0,7% на тримесечна база след сходно увеличение през предходното тримесечие. В резултат на това средногодишният темп на растеж през 2017 г. беше 2,4% – най-високият от 2007 г. насам. Последните икономически показатели сочат известно забавяне на темпа на растеж от началото на годината насам. Възможно е това забавяне отчасти да отразява отдръпване от високия темп на растеж, наблюдаван в края на годината; роля може да играят и временни фактори. Като цяло обаче се очаква растежът да остане солиден и широкообхватен. Би трябвало нашите мерки по паричната политика, които подпомогнаха процеса на намаляване на задлъжнялостта, да продължат да подкрепят вътрешното търсене. Частното потребление се поддържа от продължаващото увеличение на заетостта, което от своя страна отразява отчасти вече осъществени реформи на трудовия пазар, и от нарастването на богатството на домакинствата. Бизнес инвестициите продължават да се засилват в резултат от много благоприятните условия за финансиране, нарастващата корпоративна доходност и солидното търсене. Жилищните инвестиции продължават да се подобряват. В допълнение към това широкообхватният икономически възход в глобален план дава тласък на износа от еврозоната.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават като цяло балансирани. По-ярко изразени обаче са станали рисковете, свързани с глобални фактори, включително заплахата от засилване на протекционизма.

Годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се повиши до 1,3% през март 2018 г. след 1,1% през февруари. Това отразява главно по-високата инфлация на цените на храните. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно годишният темп на общата инфлация да се задържи на равнище около 1,5% до края на годината. Показателите на базисната инфлация като цяло остават слаби. В перспектива се очаква те да се повишават постепенно в средносрочен план, подпомагани от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически възход, съответното усвояване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващия се растеж на заплатите.

Що се отнася до паричния анализ, широкият паричен агрегат (М3) продължава да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,2% през февруари 2018 г. – малко под тесния диапазон, наблюдаван от средата на 2015 г. насам. Прирастът на М3 все така отразява ефекта от мерките по паричната политика на ЕЦБ и ниските пропуснати ползи при държане на средства в най-високоликвидни депозити. Съответно тесният паричен агрегат М1 продължава да допринася най-силно за растежа на широките пари, като продължава да нараства със стабилен годишен темп.

Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия беше 3,1% през февруари 2018 г. спрямо 3,4% през януари и 3,1% през декември 2017 г., а годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остана непроменен на равнище от 2,9%. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за първото тримесечие на 2018 г. показва, че прирастът на кредитирането все така се поддържа от нарастващо търсене във всички категории кредити и по-нататъшно облекчаване на общите условия за банково кредитиране по отношение на кредитите за предприятия и жилищните кредити.

Предаването на мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията на кредитиране за предприятията и за домакинствата, достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия, и кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. На фона на ограниченото като цяло изпълнение на конкретните за държавите препоръки от 2017 г. е необходимо по-голямо усилие за реформа в държави от еврозоната. По отношение на фискалните политики продължаващият широкообхватен икономически растеж изисква възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, където държавният дълг все още е висок. За всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава усъвършенстването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет призовава за конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите