- ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 13 септември 2018 г.
Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г‑н Домбровскис.
Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г., и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.
Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, ще продължим да извършваме нетни покупки по програмата за закупуване на активи със сегашния месечен темп от 30 млрд. евро до края на този месец. След септември 2018 г. ще намалим месечния темп на нетните покупки на активи на 15 млрд. евро до края на декември 2018 г. и очакваме тогава нетните покупки да приключат, при условие че постъпващите данни потвърдят средносрочните ни предвиждания за инфлацията. Възнамеряваме да реинвестираме погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след края на нетните покупки на активи и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.
Постъпващата информация, включително новите експертни прогнози от септември 2018 г., като цяло потвърждават предишната ни оценка за продължаващ широкообхватен икономически подем в еврозоната и постепенно покачване на инфлацията. Фундаменталната сила на икономиката продължава да поддържа увереността ни, че устойчивото доближаване на инфлацията към нашата цел ще продължи и че то ще се поддържа и след постепенното преустановяване на нетните ни покупки на активи. Същевременно напоследък по-отчетливо изпъква несигурността, свързана с нарастване на протекционизма, уязвимости на възникващите пазари и волатилност на финансовите пазари. Все още са необходими значителни стимули от страна на паричната политика, за да бъде подкрепено по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и развитието на общата инфлация в средносрочен план. Тази подкрепа ще продължи да бъде осигурявана от нетните покупки на активи до края на годината, от значителните наличности от придобити активи и свързаните с тях реинвестиции, както и от нашия усъвършенстван ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ. Във всеки случай, Управителният съвет има готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до целевото равнище.
Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През второто тримесечие на 2018 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,4% на тримесечна база, след като през предходното тримесечие отбеляза същия темп на прираст. Въпреки известно забавяне, последвало силния растеж през 2017 г., актуалните икономически показатели и резултатите от конюнктурни анкети като цяло потвърждават продължаващия широкообхватен растеж на икономиката на еврозоната. Нашите мерки по паричната политика все така подпомагат вътрешното търсене. Частното потребление се поддържа от продължаващото увеличение на заетостта, което от своя страна отразява отчасти вече осъществени реформи на трудовия пазар, и от нарастването на заплатите. Бизнес инвестициите са стимулирани от благоприятните условия за финансиране, нарастващата корпоративна доходност и солидното търсене. Жилищните инвестиции остават силни. В допълнение към това се очаква да продължи подемът на икономическата активност в глобален мащаб и той да подпомогне износа от еврозоната.
Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2018 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 2,0% през 2018 г., 1,8% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни 2018 г. перспективите за растежа на реалния БВП са коригирани леко надолу за 2018 г. и 2019 г., основно поради малко по-слаб принос от страна на външното търсене.
Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, все още могат да се оценят като цялостно балансирани. Същевременно напоследък по-отчетливо изпъкват рисковете, свързани с нарастване на протекционизма, уязвимости на възникващите пазари и волатилност на финансовите пазари.
Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през август 2018 г. е 2,0%, регистрирайки спад спрямо нивото от 2,1% през юли. Въз основа на настоящите цени на петролните фючърси е вероятно годишният темп на общата инфлация да се задържи около сегашното си равнище до края на годината. Макар че измерителите на базисната инфлация остават като цяло слаби, те отбелязват повишение спрямо предходните си ниски равнища. Вътрешният ценови натиск се засилва и разширява в условия на високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда, което стимулира нарастване на заплатите. Намалява несигурността, свързана с перспективата за инфлацията. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повиши към края на годината и след това да нараства постепенно в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и увеличаващия се растеж на заплатите.
Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от септември 2018 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,7% през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. – без промяна спрямо макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2018 г.
Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) намаля до 4,0% през юли 2018 г. след 4,5% през юни. Ако се абстрахираме от известна волатилност на месечните потоци, прирастът на М3 все повече е обусловен от банковото кредитиране. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.
Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия беше 4,1% през юли 2018 г., а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства – 3,0%, като и двата останаха непроменени спрямо юни.
Предаването на ефекта от мерките по паричната политика, въведени от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране за предприятията и домакинствата, достъпа до финансиране – особено за малки и средни предприятия, както и кредитния поток в цялата еврозона.
В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.
За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. Що се отнася до фискалните политики, широкообхватният икономически подем изисква възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, в които държавният дълг е висок и за които строгото спазване на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за запазването на стабилни фискални позиции. Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на ЕС за бюджетно и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава усъвършенстването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет призовава за конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.
А сега сме на Ваше разположение за въпроси.
Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- media@ecb.europa.eu
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите