ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 7 септември 2017 г.
Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.
Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си равнище продължително време и доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда нетните покупки на активи да продължат със сегашния месечен темп от 60 млрд. евро до края на декември 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Нетните покупки съпътстват реинвестиции на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи.
Постъпващата информация, включително новите прогнози на нашите експерти, потвърждава, че средносрочната перспектива за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната остава в общи линии непроменена. Икономическият растеж, който се ускори повече от очакваното през първата половина на 2017 г., остава стабилен и широкообхватен в различните държави и сектори. Същевременно волатилността на обменния курс в последно време е източник на несигурност, който изисква наблюдение на възможните последици за средносрочната перспектива за ценовата стабилност.
Макар че продължаващият икономически растеж внушава увереност, че инфлацията постепенно ще достигне равнища, съответстващи на инфлационната ни цел, все още предстои той да намери в достатъчна степен изражение в засилена инфлационна динамика. През последните месеци измерителите на базисната инфлация леко се повишиха, но като цяло се задържат на ниско равнище. Ето защо все още е необходима много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да може базисният инфлационен натиск постепенно да се засили и да подкрепи динамиката на водещата инфлация в средносрочен план. Ако перспективите станат по-неблагоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи. Тази есен ще вземем решение за калибрирането на инструментите на паричната политика след края на годината, вземайки предвид очаквания тренд на инфлацията и финансовите условия, необходими за устойчиво завръщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.
Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,6% на тримесечна база през второто тримесечие на 2017 г. след растеж от 0,5% през първото тримесечие. Данните от конюнктурни анкети сочат продължаващ широкообхватен растеж през предстоящия период. Нашите мерки по паричната политика подкрепят вътрешното търсене и благоприятстват процеса на намаляване на задлъжнялостта. Нарастването на заетостта, за което допринасят и вече осъществени реформи на трудовия пазар, и увеличението на богатството на домакинствата поддържат частното потребление. Възстановяването на инвестициите продължава да бъде подпомагано от много благоприятните условия за финансиране и от подобрението на корпоративната доходност. Освен това широкообхватното икономическо възстановяване в глобален план ще подкрепи износа от еврозоната.
Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2017 г. Тези прогнози предвиждат годишният реален БВП да нарасне с 2,2% през 2017 г., 1,8% през 2018 г. и 1,7% през 2019 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2017 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани нагоре за 2017 г. в отражение на засилената в последно време инерция на растежа, а след това се запазват в общи линии непроменени.
Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават като цяло балансирани. От една страна сегашната положителна циклична инерция увеличава шансовете за по-силен от очакваното икономически подем. От друга страна все още са налице низходящи рискове, свързани предимно с глобални фактори и с динамиката на валутните пазари.
През август годишната ХИПЦ инфлация на еврозоната беше 1,5%. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола, е вероятно годишният темп на водещата инфлация временно да намалее към края на годината, главно в отражение на базови ефекти в цените на енергоносителите. Същевременно през последните месеци измерителите на базисната инфлация отбелязаха леко повишение, но все още не се проявяват убедителни признаци на устойчив възходящ тренд. Вътрешният ценови натиск, по-специално от пазарите на труда, все още е слаб. Базисната инфлация в еврозоната се очаква да се повишава постепенно в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж, съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет и нарастващите заплати.
Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от септември 2017 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,5% през 2017 г., 1,2% през 2018 г. и 1,5% през 2019 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2017 г. перспективите за базисната ХИПЦ инфлация са ревизирани леко надолу, главно поради покачването на обменния курс на еврото в последно време.
Що се отнася до паричния анализ, широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно въпреки известна месечна колебливост, с годишен темп на прираст от 4,5% през юли 2017 г. спрямо 5,0% през юни. Както и през предходните месеци годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 9,1% през юли 2017 г. – спад спрямо 9,7% през юни.
Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 2,4% през юли 2017 г. спрямо 2,0% през юни, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства остана стабилен на равнище от 2,6%. Предаването на мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията на кредитиране за предприятията и за домакинствата, достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия, и кредитните потоци в цялата еврозона.
В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да продължи поддържането на много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.
За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат решително за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят потенциалът за растеж и производителността в еврозоната. Що се отнася до фискалната политика, за всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава укрепването на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства протичащото обсъждане на по-нататъшното усъвършенстване на институционалната архитектура на икономическия и паричен съюз.
А сега сме на Ваше разположение за въпроси.
Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- media@ecb.europa.eu
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите