Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, Председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, Заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 3 юни 2015 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ и в съответствие с ориентира ни за паричната политика взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, програмите за закупуване на активи протичат добре. Както е изтъквано и в предишни случаи, предвижда се покупките на активи в размер на 60 млрд. евро месечно да продължат до края на септември 2016 г. и във всеки случай, докато не се забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта ни за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. Когато извършва оценката си, Управителният съвет ще следва своята стратегия на паричната политика и ще съсредоточава вниманието си върху тенденциите при инфлацията, отвъд колебанията и в двете посоки при измерената инфлация, ако прецени, че те са преходни и нямат отражение върху средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Нашите мерки по паричната политика допринесоха за широкообхватно смекчаване на условията на финансиране, възстановяване на инфлационните очаквания и по-благоприятни условия за получаване на заеми за фирмите и домакинствата. Ефектите от тези мерки се предават към икономиката и допринасят за икономически растеж, намаляване на неизползвания икономически капацитет и нарастване на паричната маса и кредитирането. Пълното осъществяване на всички наши мерки по паричната политика ще осигури необходимата подкрепа за икономиката в еврозоната, ще доведе до устойчиво връщане на темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2 % в средносрочен план, и ще затвърди стабилизирането на средносрочните до дългосрочни инфлационни очаквания.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През първото тримесечие на 2015 г. реалният БВП в еврозоната отбеляза нарастване с 0,4 % на тримесечна база, след 0,3 % през последното тримесечие на 2014 г. През последните тримесечия вътрешното търсене и по-специално частното потребление бяха основните двигатели за текущото възстановяване. Последните данни от конюнктурни анкети до месец май остават в съответствие с продължаваща тенденция на умерен растеж през второто тримесечие. В перспектива очакваме икономическото възстановяване да се разшири. Вътрешното търсене би трябвало да бъде допълнително подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и благоприятното им въздействие върху финансовите условия, както и от напредъка във фискалната консолидация и структурните реформи. Освен това ниското равнище на цените на петрола би следвало да продължи да подкрепя реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията, а следователно – и частното потребление и инвестициите. В допълнение външното търсене на стоки и услуги, произведени в еврозоната, следва да се повлияе положително от подобрената ценова конкурентоспособност. Икономическият растеж в еврозоната обаче вероятно ще продължи да бъде забавян от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2015 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,5 % през 2015 г., 1,9 % през 2016 г. и 2,0 % през 2017 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2015 г. очакванията за прираста на реалния БВП през прогнозния период остават практически непроменени.

Макар да остават низходящи, рисковете, свързани с икономическите перспективи за еврозоната, вече са по-балансирани в резултат от решенията по паричната политика и динамиката при цените на петрола и обменния курс.

В началото на годината инфлацията се оттласна от дъното. Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през май 2015 г. е 0,3 %, отбелязвайки повишение спрямо 0,0 % през април и ‑0,6 % през януари. Въз основа на наличната информация и настоящите цени на петролните фючърси годишната ХИПЦ инфлация се очаква да остане ниска през предстоящите месеци и да се повиши към края на годината, вследствие и на базовите ефекти, свързани с поевтиняването на петрола в края на 2014 г. С подкрепата на очакваното икономическо възстановяване, на ефекта от по-ниския обменен курс на еврото и на допускането, базирано на пазарите на петролни фючърси, за известно поскъпване на петрола през следващите години, темпът на инфлация се очаква да се повиши допълнително през 2016 г. и 2017 г.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2015 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,3 % през 2015 г., 1,5 % през 2016 г. и 1,8 % през 2017 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2015 г. прогнозите за инфлацията са коригирани нагоре за 2015 г. и остават непроменени за 2016 г. и 2017 г.

Управителният съвет ще продължи да следи внимателно рисковете пред перспективите за ценовата динамика в средносрочен план. В този контекст ще се съсредоточим по-специално върху предаването на мерките на паричната ни политика в икономиката, както и върху тенденциите в геополитическите събития, обменния курс и цените на енергоносителите. Отчитаме факта, че прогнозите на експертите са под условие на пълното прилагане на всички въведени мерки на паричната политика. Вземаме предвид също така, че степента на несигурност на прогнозите има тенденцията да се увеличава с нарастването на времевия хоризонт на прогнозите.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават повишаване на базисния прираст на широките пари (М3). През април 2015 г. годишният темп на прираст на М3 се увеличи до 5,3 %, спрямо 4,6 % през март. Годишният прираст на М3 е все така подпомаган от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 10,5 % през април.

Кредитната динамика продължи постепенно да се подобрява. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) е ‑0,1 % през април, спрямо ‑0,2 % през март, като продължава постепенното си възстановяване от най-ниската си стойност от ‑3,2 % през февруари 2014 г. Въпреки тези подобрения динамиката на кредитите за нефинансовите предприятия остава слаба. Тя продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск, фактори, свързани с предлагането на кредити, и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши допълнително до 1,3 % през април 2015 г. спрямо 1,1 % през март. Въведените от нас мерки на паричната политика ще подпомагат по-нататъшното подобряване на разходите по заеми за фирмите и домакинствата и на кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от поддържане на устойчив курс на паричната политика чрез решително прилагане на решенията по паричната политика на Управителния съвет. Пълното прилагане на всички наши мерки по паричната политика ще осигури необходимата подкрепа за икономическото възстановяване в еврозоната и ще доведе до устойчиво връщане на темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция допринася за подпомагането на икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефективни структурни политики. По-специално, за да се увеличат инвестициите, да се насърчи създаването на работни места и да се повиши производителността, в няколко държави трябва да наберат скорост както осъществяването на реформите на продуктовите и трудовите пазари, така и действията за подобряване на бизнес средата за фирмите. Бързото и ефикасно осъществяване на тези реформи, в условия на нерестриктивна парична политика, не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще повиши очакванията за трайно по-високи доходи. Това ще насърчи домакинствата да увеличат потреблението, а фирмите да увеличат инвестициите сега, засилвайки по този начин протичащото циклично икономическо възстановяване. Що се отнася до фискалната динамика, в отражение основно на цикличното възстановяване и ниското равнище на лихвените проценти се прогнозира съвкупният дефицит на сектор Държавно управление в еврозоната да се понижи постепенно от 2,1 % от БВП през тази година до 1,5 % през 2017 г. Съотношението на дълга на сектор Държавно управление в еврозоната се очаква да се понижи постепенно от 91,5 % от БВП през тази година до 88,4 % през 2017 г. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Неговото пълно и последователно прилагане е от решаващо значение за доверието във фискалната ни рамка.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.