Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Piero Cipollone
Member of the ECB's Executive Board
  • РЕЧ

Цифровото евро: подготовка за евентуалното въвеждане

Встъпително изявление на Пиеро Чиполоне, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент

Брюксел, 24 март 2026 г.

Благодаря Ви за тази възможност да представя актуална информация за цифровото евро и да отговоря на въпросите Ви.

Миналата седмица лидерите на еврозоната още веднъж потвърдиха колко жизненоважно е да постигнем напредък по тази инициатива.[1] А във Вашата неотдавнашна резолюция относно Годишния доклад на ЕЦБ се подчертава, че този проект е от особено значение за укрепването на паричния суверенитет на ЕС, за намаляване на фрагментарността в плащанията на дребно и за поддържане на целостта и устойчивостта на единния пазар.[2]

От своя страна Евросистемата продължава подготвителната техническа работа, за да сме сигурни, че сме готови да предоставим цифрово евро, което работи в цялата еврозона и за всички случаи на употреба. Ще обмислим емитирането му едва след като бъде налице законодателната уредба и то ще бъде осъществено в пълно съответствие с нея.

Успоредно с това и еднакво целенасочено се грижим също централнобанковите пари да запазят ролята си на котва във финансовите пазари на едро на утрешния ден. През третото тримесечие на 2026 г. ще бъде поставено началото на Pontes – услуга на Евросистемата, основана на технологията на децентрализирания регистър. Тя ще даде възможност за сетълмент на транзакции, основани на тази технология, в централнобанкови пари. А по-рано този месец публикувахме пътна карта за Appia – съвместна инициатива с частни и публични заинтересовани страни за изграждане на интегриран европейски пазар за цифрови активи.[3]

Днес бих искал да Ви представя актуална информация за четири основни линии на текущите ни дейности във връзка с цифровото евро: i) усилията ни да осигурим приобщаване и достъпност по самия замисъл; ii) работата ни, свързана с иновациите, iii) как гарантираме, че цифровото евро ще се впише в по-широката европейска екосистема на плащанията; и iv) дейностите по пилотният проект за цифровото евро.

Приобщаване и достъпност по самия замисъл

Бих искал да започна с един много важен елемент на цифровото евро – приобщаването.

За да изпълнява ролята на цифрово допълнение към парите в брой, то трябва да бъде всеобщо достъпно. Това включва и хората с увреждания. Например, според оценките около 30 милиона европейски граждани са незрящи или с увредено зрение.[4] Работата в тази област е насочена и към преодоляване на липсата на достъп до цифрови финанси. Изследвания показват, че над един от всеки петима европейци не се чувства уверен в използването на цифрови финансови услуги.[5] Трябва да се погрижим за нуждите от достъпност на тези и много други граждани. За това призовават систематично и сдружения на потребителите.[6]

За тази цел от самото начало направихме цифровото финансово приобщаване неделима част от проекта за цифровото евро. Този подход на „достъпност по самия замисъл“ е и занапред ще бъде основен фактор във всички дейности, свързани с него.

Ето защо в предишния етап проведохме изследвания в цялата еврозона, включващи интервюта и фокусни групи с уязвими потребители.[7] Това ни даде възможност да установим проблемите в методите за плащане, като например сложност на системата и препятствия, свързани с достъпността и приемането. По този начин гарантираме, че текущата ни работа е съобразена изцяло с нуждите на тези потребители.

Преди няколко седмици предприехме още една важна стъпка напред и подписахме споразумение за съвместни действия с Фондация ONCE за сътрудничество и социално приобщаване на лица с увреждания.[8] Фондацията ще ни съдейства при разработването на приложението за цифровото евро и ще тества неговите функционалности, щом станат достъпни първите прототипи. Това ще ни позволи да интегрираме достъпността от самото начало на разработването на мобилното приложение, вместо по-късно да поправяме проблеми.

Проучваме например адаптивни потребителски интерфейси, включително характеристики като гласови команди, екрани с едър шрифт и опростени работни процеси, за да осигурим лесно използване на приложението за цифровото евро за хора с потребности за достъпност или ограничена цифрова грамотност. Разглеждаме също инструменти за управление на бюджета и помощни инструменти за потребителите, които да им помагат да управляват ефективно текущите си разходи и финансите си.

Стремим се да предоставим характеристики на достъпност, които не само отговарят на минималните изисквания, посочени в Европейския акт за достъпността[9], но ги надхвърлят в стремеж да задоволят нуждите на всички потребители в еврозоната – подобно на банкнотите във физическия свят.

Иновации

В проекта за цифровото евро работим съвместно не само с организации на потребителите. В партньорство сме и с частния сектор, за да отключим пълния потенциал за иновации на тази инициатива.

ЕС няма недостиг на иновации; той обаче е изправен пред предизвикателства за мащабирането им и за преодоляването на фрагментарността между държавите. В условията на недостатъчен мащаб европейските дружества за плащания се затрудняват да поемат ефикасно фиксираните разходи за иновации, а това от своя страна затвърждава господството на неевропейските компании, които могат да извлекат полза от глобалния си обхват.

Цифровото евро има потенциала да промени това и в крайна сметка да повиши производителността и устойчивостта, както посочва и Международният валутен фонд.[10]

Цифровото евро ще осигури обща платежна инфраструктура и споделени стандарти, върху които пазарът може да надгражда и да разработва иновативни услуги с добавена стойност. Уникалният му общоевропейски обхват ще даде възможност на частния сектор да разгърне услуги в цялата еврозона, така че фирми и доставчици на платежни услуги (ДПУ) да могат да изпробват нови бизнес модели и да разширяват клиентската си база отвъд националните граници.

През 2024 г. дадохме началото на съвместна инициатива с участниците на пазара, целяща да проучим как цифровото евро може да стимулира иновации и да създаде нови бизнес възможности.[11] Тази платформа за иновации привлече около 70 участници на пазара, включително търговци, банкови институции, финтех компании и изследователи. Те предложиха конкретни идеи за начините, по които цифровото евро би могло да стимулира иновациите и растежа и да опрости ежедневните плащания за гражданите и предприятията.

С оглед на значителния пазарен интерес към платформата за иновации ще продължим да работим с частния сектор с акцент върху две направления – експерименти и проучвания.

Работното направление за експериментиране има за цел да подпомогне пазара при разработването на иновативни характеристики и услуги с добавена стойност, използващи технологичния капацитет на цифровото евро, като например условни плащания, непрекъсната достъпност и общоевропейски обхват.

През 2026 г. в него ще бъдат разгледани отново обещаващи идеи от предходния етап на проекта и ще бъде обсъдено как те да бъдат подпомогнати да създадат реални пазарни възможности. Целта ни е да подпомагаме участниците на пазара – ДПУ, финтех компании и доставчици на ИТ услуги – в разработването на иновативни характеристики, надхвърлящи основните функционалности, които предлага Евросистемата. Вниманието в това работно направление ще бъде съсредоточено главно върху условните плащания и други услуги, които биха могли да подобрят удобството за потребителите, например електронни разписки, поделяне на сметки и инструменти за управление на бюджета.

Тези услуги имат потенциала да предоставят значителна стойност на европейците, отключвайки същевременно нови източници на приходи за европейските фирми. Например условните плащания биха могли да дадат възможност за автоматично възстановяване на средствата в случай на проблеми при пътувания или да гарантират, че пътуващите винаги плащат най-добрата налична тарифа, което ще направи транспорта по-лесен, по-евтин и по-малко стресиращ.

Като част от това работно направление ще проучим и иновативния потенциал на офлайн функционалността на цифровото евро. Ще проведем например хакатон за офлайн плащания, като ще работим с участници на пазара, за да установим иновативни случаи на употреба и функционалности, както и начини за постигане на повече удобство за потребителите.

Работното направление за проучвания е по-перспективно ориентирано. В него ще бъдат изследвани развитието на технологиите и характеристики, които потенциално биха могли да бъдат включени в по-нататъшни версии на цифровото евро. Ще работим активно с бизнеса в проучването на широк спектър от платежни инструменти, които биха могли да поддържат плащания между предприятия и микроплащания.[12]

По тази линия ще продължим също така да проучваме най-съвременни области като използването на изкуствен интелект в плащанията и случаите на употреба „от машина към машина“. Тъй като случаите на плащания продължават да се променят, ние трябва да положим максимални усилия, за да предоставим истинска европейска инфраструктура за разплащания, така че да не се озовем в бъдеще пред същите зависимости, пред които сме изправени днес – като например тези на мястото на продажба.

Вграждане в екосистемата на плащанията

През последните месеци постигнахме напредък и в обсъжданията със сектора относно начина, по който цифровото евро би се вписало в сегашната екосистема на плащанията, като отделяме специално внимание на синергиите с националните европейски платежни схеми.

Идентифицирахме два обещаващи варианта за интеграция: съвместяване на марки с национални схеми и въвеждане на общоевропейски стандарти.[13] Обсъждаме активно и двата с участниците на пазара в рамките на Съвета за плащанията на дребно в евро и в Групата за разработване на правилник.

Тези две синергии доказват онова, което винаги сме твърдели – че цифровото евро няма да се конкурира с частните европейски платежни средства, а ще им помогне да се разгърнат в цяла Европа.

На първо място, цифровото евро може да допълва съществуващите национални европейски платежни схеми посредством съвместяване на марки върху физическите карти. Това означава, че потребителите ще имат нужда само от една карта, с която да се разплащат с търговци, приемащи националната схема, и ще могат да използват същата карта за плащания към всеки друг търговец в еврозоната благодарение на съвместяването на марки с цифровото евро.

По подобен начин цифровото евро може да бъде използвано в цифрови портфейли, предоставяни от европейски банки, успоредно с национални карти или схеми „от сметка към сметка“. Представете си, че сте в бар в Дъблин, но там не се приема националната платежна схема в портфейла, предоставен от Вашата испанска банка, който използвате в ежедневието си. С цифровото евро не бихте имали причина за притеснение. В същия портфейл бихте могли просто да изберете опция за плащане с цифрово евро.

Това намалява зависимостта от международни картови схеми, които са по-скъпи и традиционно се използват при съвместяване на марки и интегриране на портфейл, и Ви осигурява възможност да плащате навсякъде в еврозоната с базирано в Европа платежно средство.[14] Освен това банките, които предоставят съвместяване на марки с цифровото евро, ще запазят цялата такса за прехвърлянето, когато транзакцията се извършва в цифрово евро. Предвид демонстрирания значителен интерес по темата за съвместяването на марки през последните месеци проведохме работни срещи с ДПУ и търговци, посветени на конкретни правни, технически и свързани с удобството на потребителите аспекти.

Второ, цифровото евро ще определи европейски стандарт за плащанията на дребно, който ще включва усъвършенствани варианти на съществуващи европейски стандарти – набор от оперативно съвместими „железопътни линии“, върху които частните доставчици могат да надграждат, да въвеждат иновации и да разширяват услугите си трансгранично.

Както нееднократно съм казвал, представете си го като железопътна мрежа. Инфраструктурата е публична, но частни компании могат да използват релсите, за да достигнат до всяка дестинация в Европа, да се конкурират по услуги, качество и иновации.

Затова разработваме правилника за цифровото евро в тясно сътрудничество с участниците на пазара в рамките на Групата за разработване на правилник. Тази съвместна работа ни дава възможност да внесем на ранен етап яснота как съществуващи решения могат да използват стандартите за цифровото евро и да надграждат върху тях. А при определянето им си сътрудничим с участниците на европейския пазар и с органите за стандартизация, така че, доколкото е възможно, да използваме съществуващи стандарти.

Въз основа на приноса на сектора в специалното работно направление на Групата за разработване на правилник ЕЦБ обяви миналата година, че се проучват потенциални отворени стандарти.[15] Оттогава засилихме още повече диалога си с органите по стандартизация.

Очакваме до това лято да обявим европейските стандарти, които ще използваме за цифровото евро. След това ще работим в тясно сътрудничество с участниците на пазара, за да им помогнем да се подготвят да включат тези нови стандарти в платежните терминали възможно най-скоро.

Важно е да се отбележи, че стандартите за цифровото евро могат да бъдат финализирани едва след приемането на законодателството и само тогава пазарът може да бъде сигурен, че те ще бъдат широко приложени в цялата еврозона. Тази сигурност ще помогне на частните платежни инициативи да започнат да използват front-end инфраструктурата на цифровото евро преди самото му емитиране.

Конкретен пример е, че когато търговците модернизират платежните си терминали, новите устройства могат да бъдат пригодени за цифровото евро. Това ще позволи на европейските ДПУ да започнат да разширяват обхвата си и диапазона на употребите, които могат да поддържат. Така веднага след приемането на законодателството ще започне укрепване на нашата стратегическа автономност и устойчивост.

Ето защо бързото приемане на Регламента за цифровото евро е от решаващо значение, за да се отключат ползите, които този проект би могъл да донесе за частните платежни услуги в Европа.

Пилотен проект за цифровото евро

И накрая – за нашите пилотни дейности.

Тази стъпка е от решаващо значение за тестването на инфраструктурата, която разработваме, и за проверката ѝ в реални условия. Ще ни позволи също така да съберем структурирана обратна информация. Пилотните ДПУ ще натрупат пряк опит в екосистемата на цифровото евро и ще споделят мнението си. Това ще помогне за по-нататъшното разработване на техническите му спецификации.

В пилотния проект характеристиките на предвижданото цифрово евро ще се тестват в контролирана среда. Акцентът ще е върху плащанията „от човек на човек“ и „от човек на фирма“. Ще бъде включен комплекс от дейности онлайн и офлайн в офисите на централните банки от Евросистемата. Ще участват служители от включилите се централни банки от Евросистемата, както и избрани търговци, предоставящи ежедневни услуги в нашите сгради, като например кафенета и ресторанти, както и услуги за електронна търговия.[16]

В началото на март обявихме покана за изразяване на интерес, като призовахме лицензирани ДПУ да се включат в пилотния проект. Евросистемата ще оценява заявленията въз основа на изисквания за допустимост и критерии за претеглена оценка.[17]

Пилотният проект вече предизвика значителен интерес сред заинтересованите лица, много от които участваха в двете фокусни сесии през януари и март.[18] През следващите седмици ще продължим да работим с участниците на пазара преди крайния срок за кандидатстване през май. Избраните доставчици на платежни услуги ще бъдат уведомени през юни, за да започнат разработването още през третото тримесечие. Така ще се гарантира готовност за стартиране на пилотния проект през втората половина на 2027 г. Той ще продължи 12 месеца.

Дейността по пилотния проект е конкретна част от подготовката ни да осигурим техническа готовност за евентуалното емитиране на цифровото евро от 2029 г. въз основа на работното допускане, че съзаконодателите ще приемат Регламента през тази година.[19]

Готовността на Евросистемата е само едната страна на монетата. В случай че се вземе решение за емитиране на цифрово евро, всички ДПУ, които в крайна сметка ще отговарят за разпространението му до гражданите, трябва да бъдат еднакво подготвени.

Ето защо ще се погрижим всички участници на пазара да могат да се ползват от резултатите, независимо дали участват в пилотния проект, или не. Цялата необходима информация ще бъде публикувана и предоставена на широката общественост. Вече създадохме специализирана уебстраница, където се съдържа голямо количество техническа документация и отговори на въпросите, които получаваме от ДПУ.[20] Ще продължим да я актуализираме, за да бъдат всички участници на пазара информирани на всеки етап от проекта.

Ще Ви държим в течение за напредъка по пилотния проект в рамките на редовните ни разисквания.

Заключение

Позволете ми да завърша със следното.

Цифровото евро е европейски проект. То може да засили иновациите и конкурентоспособността, да подобри приобщаването, да намали фрагментираността на пазарите ни за плащания и да укрепи устойчивостта на Европа в една все по-несигурна глобална среда.

Както описах днес, техническата ни работа напредва стабилно във всички тези направления. На този етап задачата на Евросистемата е да има готовност. Посредством пилотните дейности, контактите ни с участниците на пазара и работата ни по стандартите полагаме необходимата техническата основа.

Ясна и навременна правна рамка би ни позволила да завършим подготовката и би дала на участниците на пазара, включително ДПУ и търговците, сигурност относно стъпките, които трябва да предприемат, за да бъдат готови за цифровото евро.

Очакваме Комисията по икономически и парични въпроси да вземе отношение по тази важна тема.

Сега с удоволствие ще отговоря на въпросите Ви.

  1. Вижте Заключенията на Европейския съвет и Изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната, 19 март.

  2. Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2026 г. относно Европейската централна банка – годишен доклад за 2025 г. (2025/2182(INI)).

  3. Вижте ЕЦБ (2026), Eurosystem Unveils Appia Roadmap for Europe’s Tokenised Finance, прессъобщение, 11 март. Вижте също P. Cipollone (2026), Building the rails for Europe’s tokenised financial markets, Брюксел, 23 март.

  4. Вижте уебсайта на Европейския съюз на слепите и уебсайта на Европейската федерация на хората с увреден слух.

  5. Вижте Европейска комисия (2023), Flash Eurobarometer FL525 : Monitoring the level of financial literacy in the EU, Служба за публикации на Европейския съюз. Вижте също Европейски съвет за плащания на дребно (2025), The impact of digitalisation on the accessibility of electronic retail payments in the EU – perspective of associations representing vulnerable citizens, ноември.

  6. Европейска организация на потребителите (2025), Consumers expect the digital euro to be safe and reliable, easy to use, and free, прессъобщение, 25 септември.

  7. Вижте Ipsos (2025), Digital euro user research report, 30 октомври.

  8. Фондация ONCE за сътрудничество и социално приобщаване на лица с увреждания е испанска организация, която работи за насърчаване на социалното приобщаване на хора с увреждания посредством инициативи в сферите на достъпността, заетостта, обученията и цифровата трансформация. Вижте ЕЦБ (2026), ECB and ONCE Foundation launch collaboration to ensure digital euro is accessible for everyone, прессъобщение, 18 февруари

  9. Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

  10. Международен валутен фонд (2025), Euro area Policies: 2025 Annual Consultation, IMF Country Report № 25/174, юли.

  11. Вижте ЕЦБ (2025), Digital euro innovation platform – Outcome report: pioneers and visionaries workstreams, 26 септември.

  12. Вместо да плащат фиксирана месечна такса за услуги, ползвателите биха могли да разрешат условни плащания в началото на месеца, като таксите да бъдат задействани по-късно въз основа на действителното ползване. Този модел би могъл да осигури повече гъвкавост и разходите да бъдат по-съобразени с реалното потребление. Като свеждат до минимум предварителните ангажименти и ограниченията, свързани с абонаменти, такива условни плащания биха могли да подпомогнат по-широко участие в услуги, за които традиционно се дължат фиксирани такси или се прилагат дългосрочни и непозволяващи гъвкавост договори.

  13. Вижте ЕЦБ (2025), Fit of the digital euro in the payment ecosystem – Report on the dedicated Euro Retail Payments Board (ERPB) technical workstream, 30 октомври.

  14. Вижте приложенията към ЕЦБ (2025), Fit of the digital euro in the payment ecosystem – Report on the dedicated Euro Retail Payments Board (ERPB) technical workstream, 30 октомври.

  15. Правилникът за цифровото евро съдържа единен набор от правила, стандарти и процедури за предоставянето на основни платежни услуги в цифрово евро за участващите в схемата доставчици на платежни услуги. В него се използват в максимална възможна степен съществуващи стандарти и пазарни практики в сектора, например CPACE. Вижте ЕЦБ (2025), Update on the work of the digital euro scheme’s Rulebook Development Group, 30 октомври.

  16. Използваното в този проект цифрово евро ще бъде цифрово платежно средство без статут на законно платежно средство. В пилотния проект бета версията на цифровото евро ще представлява цифрово платежно средство, емитирано от централните банки от Евросистемата при получаване на средства от пилотните доставчици на платежни услуги (ДПУ), което ще доведе до възникването на задължения на Евросистемата към трети страни. Това ще бъде задължение (израз на стойност в счетоводните книги на Евросистемата), за което ще важат правилата за преводи на безналични плащания, приложими за пилотните ДПУ, индивидуалните и фирмените крайни потребители. Що се отнася само до онлайн бета цифровото евро, то ще се счита за „безналични пари“, попадащи в сегашното определение на „средства“ в преработената Директива за платежните услуги (включително приложимите правни актове за ниво 2). То няма да има формата на банкнота и/или монета и няма да представлява сметка пряко при ЕЦБ или друга централна банка от Евросистемата. Макар че бета цифровото евро ще бъде разработено така, че да възпроизвежда възможно най-точно характеристики от техническия дизайн на предвижданото цифрово евро, то няма да бъде цифрово евро съгласно определението в предложението за Регламент за създаването на цифровото евро.

  17. Първо, ДПУ трябва да отговарят на изисквания за допустимост. Това ще гарантира, че ще бъдат избрани единствено доставчици, които притежават лиценз и технически и оперативен капацитет за участие. След това приемливите ДПУ ще бъдат подложени на претеглена оценка, за да се гарантира, че пилотният проект има представителен обхват, например в географско отношение. Вижте ЕЦБ (2026), Call for expression of interest – Participation of payment service providers in the digital euro pilot, 5 март.

  18. Вижте Focus Session (virtual) – digital euro pilot.

  19. Вижте Заключенията на Европейския съвет и Изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната, 19 март.

  20. Вижте специализираната страница за пилотния проект на уебсайта на ЕЦБ.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите