Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Christine Lagarde
The President of the European Central Bank
  • БЛОГ НА ЕЦБ

Възпоменание за Холокоста: дължим го на жертвите и на себе си

27 януари 2023 г.

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

Мястото, където се намира централата на ЕЦБ във Франкфурт, е свързано с жестокостите на Холокоста. На Международния възпоменателен ден на Холокоста заявяваме отново, че деспотизмът и несправедливостта на държавата не бива никога вече да тържествуват. Изграждането на европейско единство е крайъгълен камък на този ангажимент.

Главната сграда на ЕЦБ във Франкфурт е разположена на място с историческо значение. Това е едно от хилядите места в Германия и в цяла Европа, където германският нацистки режим поставя началото на убийството на милиони членове на еврейската общност и на други малцинства. Пазим паметта за депортациите и последвалите убийства с мемориал, изграден в сътрудничество с градската управа на Франкфурт и с Еврейския музей. Днес, на 27 януари 2023 г., 78-ата годишнина от освобождаването на концентрационния лагер на смъртта Аушвиц, откриваме и възпоменателна плоча при входа на главната сграда на ЕЦБ.

През Втората световна война във всички големи германски градове са организирани сборни пунктове, където събират и депортират гражданите от еврейски произход. Във Франкфурт това място е Гросмарктхале – градският пазар на едро. Неговата сграда днес е част от централата на ЕЦБ. В подземията на Гросмарктхале нацистите ограбват и подлагат на унижения над 10 000 евреи – жени, мъже и деца, след което ги натоварват на влакове към гета, концлагери и лагери на смъртта, където да бъдат убити. Само малцина оцеляват.

Построена по проект на архитекта Мартин Елзесер и завършена през 1928 г., сградата Гросмарктхале е особено модерна, изпреварваща в много отношения времето си. Сред местните хора тя е известна като „Gemieskirch“ – зеленчуковата църква. Тук продавачите на дребно се снабдяват с пресни продукти. Разположена е в центъра на франкфуртския квартал Остенд и има отлични транспортни връзки. Споменавам това, защото сградата е избрана внимателно. Оттук тръгват железопътните линии към Терезиенщат, Лодз, Минск, Каунас, Избица, Раасику, Майданек и Собибор. Между октомври 1941 г. и септември 1942 г. от Франкфурт заминават общо десет големи влакови композиции към концлагери и лагери на смъртта. До 15 март 1945 г. са извършени и няколко по-малки депортации към Аушвиц, Бухенвалд и Терезиенщат. Повечето от тях тръгват от централната гара на Франкфурт или от източната гара, която се намира близо до Гросмарктхале.

За целта Гестапо наема за по няколко дни от градската управа на Франкфурт подземието на Гросмарктхале – само колкото да извърши депортацията, докато горе продължава търговията с плодове и зеленчуци. Всъщност Гросмарктхале е едно много оживено място. Депортацията на евреите, подобно на лишаването им от граждански права и потискането им през предходните години, не се случва тайно. Жертвите често са обект на подигравки от страна на минувачите при извеждането им от центъра на града. След това в подземието на Гросмарктхале те трябва да предадат ценностите си и ключовете от домовете си – поредното унижение в този оскърбителен процес. За да бъде жестокостта пълна, те дори са принуждавани да платят билета си за влак към гетата, концлагерите и лагерите на смъртта. Или ги натоварват направо във влаковете, или се налага да прекарат нощта в подземието, в кошмарни условия. Мемориалът във и около сградата на ЕЦБ припомня ужасяващото им страдание.

Днес, когато откриваме още една възпоменателна плоча, имах честта да се срещна с Едит Ербрих. Когато Едит е на седем години, нацистите нареждат тя да бъде депортирана заедно с баща ѝ и сестра ѝ. Това се случва на 14 февруари 1945 г., по-малко от три месеца преди края на войната, което спасява живота ѝ. На майка ѝ, която не е еврейка, не е позволено да придружи семейството си. Едит губи дядо си в лагера, но баща ѝ и сестра ѝ се завръщат заедно с нея при майка ѝ. Те са изключение – от над 10 000 депортирани само малцина оцеляват. Но колкото и да е скръбна тази част от живота на Едит, радостно е да научим как продължава той. Едит остава със семейството си във Франкфурт, работи тук, омъжва се и води пълноценен живот. Преди няколко години тя започва да разказва историята си в училищата и на обществени събития. Многократно го е правила и пред нас и съм горда и благодарна да заявя, че Едит Ербрих се превърна в приятел на ЕЦБ.

Защо е толкова важно да помним? Дължим го на жертвите, но го дължим и на себе си. Деспотизмът и несправедливостта на държавата не бива да тържествуват. Ала това все още се случва. Дори и днес някои правителства се стремят да наложат волята си със сила и не се свенят да извършват масови убийства и геноцид.

Фактът, че главната сграда на ЕЦБ се намира на място, видяло такова страдание и жестокости, прави мисията ни още по-стойностна и значима. Всъщност Европейският съюз е създаден в отговор на Втората световна война и на Холокоста. По своята същност той е проект за мир, чиято цел е да не позволи никога повече да причиняваме един на друг такива страдания. Тази решимост намира конкретно изражение в усилията ни да изградим все по-силен съюз в Европа, който да гарантира политическата и икономическата ни стабилност. Ключова част от това е задачата на ЕЦБ да управлява нашата обща валута – еврото.

Европейският съюз е мирна общност, която се основава на споделени ценности: достойнството на всеки човек, зачитане на човешките права, свобода, демокрация и върховенство на правото. За това в крайна сметка работим. Това е нашият принос за каузата „никога вече“.

Абонирайте се за блога на ЕЦБ