Икономическото възстановяване в Европа – предизвикателства и възможности за банковия сектор
Коментар на Петер Прат, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, пред Асоциацията на банките в България, София, 24 май 2017 г.
Икономическото възстановяване в Европа
В стремежа си към своята цел – ценова стабилност, от юни 2014 г. насам ЕЦБ въведе редица нестандартни мерки наред с обичайните мерки на паричната политика. В своята съвкупност те се оказаха изключително резултатни, предотвратявайки превръщането на период на дезинфлация в период на дефлация. Близо три години по-късно рисковете от дефлация са изчезнали, а предаването на нашите мерки на паричната политика към реалната икономика личи ясно от засилването на цикличното възстановяване, което проявява забележителна устойчивост срещу външни сътресения.
Преди да насочим вниманието си към ценовата динамика и паричната политика, позволете ми да кажа още няколко думи за актуалната икономическа динамика в еврозоната.
Подемът става все по-убедителен и продължава да се разширява в отраслово и географско отношение. Реалният БВП в еврозоната се увеличава вече 16 последователни тримесечия, като според предварителната оценка на Евростат е отбелязал прираст от 1,7% на годишна база през първото тримесечие на 2017 г. В сравнение с това последните оценки за потенциалния растеж в еврозоната са на равнище около 1%.[1] Нещо повече, актуалните данни от конюнктурни анкети сочат силно начало на второто тримесечие. Така например, комплексният индекс за производството на мениджърите по продажбите, който е тясно свързан с растежа в еврозоната, достигна шестгодишна върхова стойност през април, а перспективно ориентираните компоненти на изследването подсказват растеж през следващите тримесечия. Нещо повече, икономическите нагласи са на най-високото си равнище от почти десетилетие, а безработицата е най-ниска от осем години насам.
Забележителна е и широтата на икономическото възстановяване. Дисперсията на темповете на растеж между държавите и между секторите е достигнала най-ниското си равнище за последните две десетилетия, отразявайки сближаване на темповете на растеж около по-висока стойност. Това внушава увереност в перспективите за растеж, защото съществува тенденция възстановяването да бъде по-категорично и по-стабилно, когато протича на широка основа. Сходна е картината и при заетостта – дисперсията на нейния темп на прираст в различните държави от еврозоната е на безпрецедентно ниско равнище.
Все по-стабилното циклично възстановяване отразява успеха на нашите мерки на паричната политика, които проникнаха във финансовата система и доведоха до значително облекчаване на условията за финансиране за потребителите и предприятията. Наред с подобряването на балансите във финансовия и нефинансовия сектор това предизвика укрепване на кредитната динамика и подпомогна вътрешното търсене.
От юни 2014 г. насам лихвените проценти по банковите кредити за домакинствата и нефинансовите предприятия в еврозоната намаляха с около 110 базисни пункта. Лихвените проценти по много малки кредити, които могат да се разглеждат като представителни за кредитите за малки и средни предприятия (МСП), са спаднали с над 180 базисни пункта. Същественото подобрение на условията за финансиране за МСП е особено обнадеждаващо, тъй като те осигуряват две трети от цялата заетост в частния сектор в еврозоната. Нееднородността на лихвените проценти по кредитите между различните държави също е намаляла рязко, което показва, че нашите нестандартни мерки са се оказали особено ефикасни като противодействие срещу фрагментираността на банковото финансиране и финансовата фрагментираност в някои държави. Така например, през този тригодишен период разликата между медианния лихвен процент по кредити за предприятия в силно засегнатите от кризата държави и в останалите държави се е свила до около 100 базисни пункта.
Резкият спад на лихвените проценти по банкови кредити е придружен от улесняване на достъпа до финансиране, както показват последните проучвания.[2] Тази положителна динамика е подпомогната от втората поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране, в резултат от която банките пренасят към клиентите си благоприятните условия за финансиране.[3] Нещо повече, подобрението засяга не само лихвените проценти – обемът на банковото кредитиране също постепенно се възстановява от началото на 2014 г. насам. Пазарните условия за финансиране също са се подобрили съществено в резултат от програмата за закупуване на ценни книжа от корпоративния сектор, стартирала през юни 2016 г.
Облекчаването на условията за финансиране подпомогна възстановяването на вътрешното търсене, което сега е в основата на растежа в еврозоната. С продължаващия спад на безработицата въпреки нарастването на участието на работната сила се подобрява реалният разполагаем доход на домакинствата. Като се има предвид като цяло стабилната норма на спестяване, повишеният трудов доход води до нарастване на частните потребителски разходи. Бизнес инвестициите също постепенно нарастват в резултат от благоприятните условия за финансиране, необходимостта от модернизиране на производствения капитал след години на слаби инвестиции и укрепването на корпоративната печалба.
От гледната точка на днешния ден налице са признаци на по-силно глобално възстановяване и нарастване на международната търговия. По-синхронизираният между различните региони икономически подем се очаква също да подпомогне възстановяването в еврозоната.
Що се отнася до ценовата динамика, след като в продължение на три години се колебаеше на равнища доста под 1% и на моменти достигаше отрицателни стойности, към края на миналата година водещата инфлация пое обратно нагоре и през април достигна 1,9%. Този възходящ тренд на инфлацията отразява главно нарастване на цените на енергоносителите и храните. Базисната инфлация, която е свързана по-скоро с вътрешния ценови натиск, остава слаба, тъй като неизползваният капацитет продължава да забавя растежа на заплатите и цените. Всъщност годишният темп на ХИПЦ инфлация без компонентите храни и енергоносители се задържа преобладаващо под 1% от края на 2013 г. насам.
Понастоящем важен елемент, който поддържа нисък базисния ценови натиск, е слабата динамика на заплатите, която се определя от редица фактори. Наред със слабата динамика на производителността възпиращо въздействие върху растежа на заплатите оказва значителният неизползван капацитет на трудовия пазар. Освен това в редица държави от еврозоната процесът на формиране на заплатите е донякъде ретроспективно ориентиран, отразявайки официални и неофициални механизми на индексиране.[4] В допълнение към това времето, когато се договарят заплатите, изиграва роля за отлагане на момента, в който нарастващата увереност, че инфлацията се доближава до желаното от ЕЦБ средносрочно равнище, започва да намира по-видимо отражение в съвкупното равнище на заплатите. Освен това е възможно слабият прираст на заплатите да отразява и предходна низходяща нееластичност: затрудненото им съкращаване на по-ранен етап на кризата може симетрично да води до по-бавна възходяща корекция след подобряването на условията на пазара на труда.[5]
Като цяло, макар несъмнено да се наблюдава все по-категорично, по-широко и по-устойчиво икономическо възстановяване, все още е необходимо да създадем достатъчно широка и стабилна информационна основа, върху която да се гради увереност, че прогнозираната траектория на инфлацията е солидна, трайна и самоподдържаща се. На първо място, базисният инфлационен натиск все още дава оскъдни признаци за убедителен възходящ тренд в условия на все още слаб натиск по линия на вътрешните разходи и по-специално на прираста на заплатите. На второ място, икономическото възстановяване и перспективите за ценовата стабилност все още зависят от съществената степен на нерестриктивност на паричната политика, включително от ориентира за нея, който предоставяме. Без тази подкрепа напредъкът към устойчива корекция, който отбелязваме в прогнозите си, вероятно ще бъде по-бавен и може дори да спре.
На последното си заседание по паричната политика през април Управителният съвет взе под внимание цялата налична информация и заключи, че данните са недостатъчни, за да оправдаят намаляване на мащаба на извънредно високото парично стимулиране. Освен това потвърдихме отново нашия ориентир за паричната политика, който е обвързан с условия и определена последователност. На предстоящото заседание по паричната политика през юни Управителният съвет ще разполага с най-актуалната информация, нови прогнози и актуализирана оценка на разпределението на рисковете, свързани с перспективите за икономиката.
Предизвикателства и възможности за европейския банков сектор
Изминаха почти десет години от обрата във финансовия цикъл. Макар че европейските банки все още са изправени пред редица предизвикателства, произтичащи от финансовата криза, укрепващото икономическо възстановяване поражда възможности за тях. Като цяло, процесът на корекции на балансите в секторите на домакинствата и предприятията постепенно приключва, не на последно място и в резултат от нашите мерки на паричната политика.
Ако обърнем поглед към финансовия сектор[6], европейските банки са засилили капиталовата си позиция, като средният капитал от първи ред е достигнал 15,1% през третото тримесечие на 2016 г., отбелязвайки увеличение с около 2,0 процентни пункта спрямо 2013 г. и 7,1 процентни пункта от 2007 г. насам. Банките се освободиха от активи, които не изпълняват ключова роля в портфейлите им, намалиха експозицията си на пазарен риск и като цяло пренасочиха акцента на дейността си към по-традиционни бизнес модели. Що се отнася до качеството на активите, коефициентът на необслужвани кредити намаля от върховите 6,7% през третото тримесечие на 2014 г. до 5,1% през последното тримесечие на 2016 г., макар че между държавите се отчита силна неравномерност. Все пак рентабилността на европейските банки остава ниска – под наблюдаваната в САЩ и Азия. Това донякъде може да бъде обяснено с цикличните предизвикателства, пред които са изправени банките. Съчетанието на нисък икономически растеж и продължителен период на ниски лихвени проценти несъмнено е отслабило доходността им, оказвайки натиск за понижаване на нетните лихвени маржове. В по-задълбочен смисъл обаче европейските банки са засегнати от структурни предизвикателства, дължащи се отчасти на високите им разходи. Средното им съотношение разходи/приходи, което нарасна от 55% през 2010 г. до 63% през 2016 г. е много високо в ретроспективен план.
Необходимо е европейските банки да преминат към устойчиви бизнес модели. Смятаме, че в това отношение важна роля изпълнява трансграничната консолидация. Консолидацията е важна, за да се използват икономиите от мащаба, като се подпомогне интеграцията на пазарите на кредити на дребно, без да се създават проблеми с конкуренция на местните кредитни пазари. Това също така би засилило устойчивостта на европейската икономика посредством трансгранично частно споделяне на риска.
Банковият съюз създаде благоприятна среда за трансгранична интеграция. Следкризисната регулаторна рамка е разработена така, че да обхване големите трансгранични институции и да се справи с опасенията за евентуално повторно възникване на проблема „прекалено големи, за да фалират“ и за повишен риск от трансгранично верижно разпространение. В перспектива, смятаме, че нарастване на броя на общоевропейските банки съдържа потенциал за повишаване на ефективността и устойчивостта на европейския банков сектор. Понастоящем картината на банките все още напомня твърде много на сбор от банкови системи с твърде голяма експозиция към националните икономики и ограничено трансгранично частно споделяне на риска. В идеалния случай бъдещата картина на банковия сектор ще съдържа широк диапазон от банкови институции, като общоевропейските банки ще изпълняват важна роля в частното споделяне на риска.
За да се случи това, особено важно е да бъде завършен банковият съюз. В този съюз както надзорната отговорност, така и фискалният предпазен механизъм трябва да бъдат на европейско ниво, за да се укрепи по устойчив начин доверието във финансовата система на цялата еврозона. Също толкова необходимо е и създаването на Европейска схема за застраховане на депозитите. Не бива да се запази сегашната ситуация, в която надзорът е общ, но последиците от евентуални банкови фалити все още са преобладаващо на национално равнище. При тази недовършена рамка надзорните решения неизбежно продължават да се влияят от съображения на национално ниво. Това демотивира банките да придобият по-европейски характер. Конкретен пример за това е липсата на взаимозаменяемост на ликвидността и капитала. Фактът, че еврозоната не се разглежда като единна юрисдикция, може да доведе до налагането на по-високи капиталови буфери на глобално системно важните банки в района.
Банковият съюз е и цел, и процес на фундаментални структурни промени във финансовата архитектура на ЕС. Следващите стъпки са ясно определени в изработената от Съвета Екофин пътна карта за завършване на банковия съюз. Сега спешно ни е нужно съгласие по амбициозен график за нейното осъществяване.
[1] Вижте например „Икономически прогнози на ОИСР“, том 2016, брой 2, както и „Европейска икономическа прогноза“ на Европейската комисия, зима 2017 г.
[2] Вижте проучването на ЕЦБ на банковото кредитиране от април 2017 г. и проучването на ЕЦБ за достъпа до финансиране на предприятия от еврозоната, октомври 2016 г. – март 2017 г.
[3] За повече подробности за въздействието на ЦОДР вижте „Целевите операции по дългосрочно рефинансиране – обзор на участието и въздействие върху банковото посредничество“ (The targeted longer-term refinancing operations: an overview of the take-up and their impact on bank intermediation), Икономически бюлетин, брой 3, каре 5, 2017 г.
[4] За повече подробности по темата вижте „Актуални тенденции при заплатите в еврозоната“ (Recent wage trends in the euro area), Икономически бюлетин, брой 3, каре 2, 2016 г.
[5] Вижте например „Динамика на заплатите в условия на висока безработица в еврозоната (Wage dynamics amid high euro-area unemployment), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank, декември 2016 г.
[6] Вж. „Финансовата интеграция в Европа“ (Financial Integration in Europe), Европейска централна банка, май 2017 г. и „Преглед на европейската финансова стабилност и интеграция – 2017 г.“ (European Financial Stability and Integration Review 2017), Европейска комисия, май 2017 г.
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- media@ecb.europa.eu
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите