European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Амстердам, 9 юни 2022 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искала да благодаря на председателя г-н Кнот за любезното му гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите му за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет.

Високата инфлация е сериозно предизвикателство за всички ни. Управителният съвет ще направи необходимото тя да се върне към целевото ниво от 2% в средносрочен план.

През май инфлацията отново се повиши съществено, главно поради резкия скок на цените на енергоносителите и храните, включително и поради въздействието на войната. Но инфлационният натиск се разшири и засили и цените на много стоки и услуги отбелязаха силно нарастване. Експертите на Евросистемата ревизираха доста нагоре базовата си прогноза за инфлацията. Според тази прогноза инфлацията ще се задържи известно време на нежелателно високо ниво. Очаква се обаче отслабването на енергийните разходи, отзвучаването на свързаните с пандемията смущения в предлагането и нормализирането на паричната политика да доведат до нейното спадане. Новите експертни прогнози предвиждат годишна инфлация от 6,8% през 2022 г., последващ спад до 3,5% през 2023 г. и 2,1% през 2024 г. – равнища, надхвърлящи прогнозите от март. Това означава, че се предвижда в края на прогнозния период общата инфлация да бъде малко над целевото ниво. Очаква се средната стойност на инфлацията без енергоносителите и храните да бъде 3,3% през 2022 г., 2,8% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г., което също е над нивото от мартенските прогнози.

Необоснованата руска агресия срещу Украйна продължава да възпрепятства икономиката в Европа и в света. Тя смущава търговията, води до недостиг на материали и допринася за високите цени на енергоносителите и суровините. Тези фактори ще продължат да влошават доверието и да възпират растежа, особено в краткосрочен план. Все пак са налице условия растежът на икономиката да продължи благодарение на нейното по-нататъшно отваряне, силния пазар на труда, фискалната подкрепа и натрупаните през пандемията спестявания. След като отзвучат сегашните неблагоприятни фактори, се очаква икономическата активност отново да се засили. Тази перспектива като цяло намира отражение в прогнозите на експертите на Евросистемата, които предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 2,8% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 2,1% през 2024 г. В сравнение с прогнозите от март перспективата е ревизирана значително надолу за 2022 г. и 2023 г., а за 2024 г. е ревизирана нагоре.

Въз основа на актуализираната ни оценка решихме да предприемем по-нататъшни стъпки за нормализиране на паричната ни политика. В целия ход на този процес Управителният съвет ще запази отворени варианти, съобразяване с данните, поетапен подход и гъвкавост в провеждането на паричната политика.

Първо, решихме да приключим нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP), считано от 1 юли 2022 г. Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на условия на изобилна ликвидност и подходяща ориентация на паричната политика.

Второ, подложихме на внимателен преглед условията, които съгласно ориентира ни за паричната политика следва да бъдат изпълнени, преди да започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ. В резултат на тази оценка Управителният съвет заключи, че тези условия са изпълнени. Ето защо, и в съответствие с последователността в политиката ни, възнамеряваме да повишим основните лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни пункта на заседанието ни по паричната политика през юли.

В по-далечна перспектива очакваме ново повишение на основните лихвени проценти на ЕЦБ през септември. Калибрирането на това повишение на лихвените проценти ще зависи от актуализираната средносрочна перспектива за инфлацията. Ако средносрочната перспектива за инфлацията остане непроменена или се влоши, ще бъде уместно въвеждане на по-голямо увеличение на заседанието ни през септември.

Трето, въз основа на сегашната ни оценка очакваме от септември нататък да бъде подходяща постепенна, но последователна тенденция на по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. В съответствие с ангажимента ни да се стремим към средносрочна инфлационна цел от 2% темпът, с който ще коригираме паричната си политика, ще зависи от постъпващите данни и от това как преценяваме развитието на инфлацията в средносрочен план.

В рамките на мандата на Управителния съвет, в условия на стрес, гъвкавостта ще остане част от паричната политика винаги когато е застрашен нейният трансмисионен механизъм и това подлага на риск постигането на ценова стабилност.

Днешните решения са представени изчерпателно в публикувано на уебсайта ни прессъобщение.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

В краткосрочен план очакваме икономическата активност да бъде възпирана от високите енергийни цени, влошените условия за търговия, нарасналата несигурност и неблагоприятното въздействие на високата инфлация върху разполагаемия доход. Войната в Украйна и възобновените ограничения във връзка с пандемията в Китай влошиха отново затрудненията във веригите на доставка. В резултат на това фирмите са изправени пред по-високи разходи и смущения във веригите на доставка, а перспективите за бъдещото им производство се влошиха.

Има обаче и фактори, които подпомагат икономическата активност и се очаква те да се засилят през идните месеци. Отварянето на най-засегнатите от пандемията сектори и силният пазар на труда, при който повече хора имат работа, все така ще подкрепят доходите и потреблението. Освен това натрупаните през пандемията спестявания изпълняват ролята на буфер.

Фискалната политика допринася за смекчаване на въздействието от войната. Целеви и временни бюджетни мерки защитават хората, които понасят най-тежкия удар от повишените енергийни цени, като същевременно се ограничава рискът от засилване на инфлационния натиск. Бързото прилагане на плановете за инвестиции и структурни реформи по програмата „ЕС от ново поколение“ , пакетът „Подготвени за цел 55“ и планът REPowerEU също биха спомогнали за по-бърз и устойчив растеж на икономиката на еврозоната и по-голяма издръжливост на сътресения в световен план.

Инфлация

През май инфлацията се повиши още – до 8,1%. Макар правителствата да се намесиха и да допринесоха за забавяне на енергийната инфлация, цените на енергоносителите са с 39,2% по-високи, отколкото преди година. Пазарните показатели сочат, че енергийните цени в световен мащаб ще останат високи в краткосрочен план, но после ще се понижат в някаква степен. Цените на храните нараснаха със 7,5% през май, отчасти поради значението на Украйна и Русия като основни световни производители на селскостопански стоки.

Цените се повишиха повече и заради възобновените затруднения във веригите на доставка и заради нарастване на вътрешното търсене, особено в сектора на услугите, с отварянето на икономиката. Разширява се основата на поскъпването в различните сектори. Съответно продължават да се покачват измерителите на основната инфлация.

Условията на пазара на труда продължават да се подобряват, като през април безработицата се задържа на безпрецедентно ниското равнище от 6,8%. Свободните работни места в много сектори свидетелстват за солидно търсене на работна ръка. Нарастването на заплатите, особено в перспективно ориентираните показатели, започва да се ускорява. С течение на времето засилването на икономиката и някои ефекти на догонване би трябвало да допринесат за по-бързо повишаване на заплатите. Макар че повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, извлечени от финансовите пазари и проучвания сред експерти, са на равнище около 2%, първоначални признаци за ревизия на тези измерители над целевото равнище са основание за внимателно наблюдение.

Оценка на рисковете

Свързаните с пандемията рискове отслабнаха, но войната все така представлява значителен риск за отслабване на растежа. По-специално, голям риск би било по-нататъшно нарушение на снабдяването на еврозоната с енергоносители, както е отразено в неблагоприятния сценарий в експертните прогнози. Освен това при ескалация на войната е възможно да се влошат икономическите нагласи, да нараснат ограниченията от страна на предлагането, а цените на енергоносителите и храните да се задържат продължително по-високи от очакваното.

Рисковете, свързани с инфлацията, са предимно възходящи. Рисковете за средносрочната перспектива за инфлацията включват продължително влошаване на производствения капацитет на икономиката, устойчиво високи цени на енергоносителите и храните, покачване на инфлационните очаквания над целевото равнище и по-голямо от предвижданото нарастване на заплатите. Ако обаче търсенето отслабне в средносрочен план, това би намалило натиска върху цените.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти се повишиха в отговор на изменящите се перспективи за инфлацията и паричната политика. Тъй като референтните лихвени проценти се покачват, разходите на банките за финансиране нарастват и това доведе до по-високи лихвени проценти по банковите кредити, особено за домакинствата. Въпреки това през март кредитирането за предприятията отбеляза нарастване. Това се дължи на продължаващата нужда от финансиране на инвестиции и оборотен капитал на фона на нарастващи производствени разходи, неотзвучаващи смущения във веригите на доставка и отслабнало използване на пазарно финансиране. Увеличи се и кредитирането за домакинствата в отражение на все така силно търсене на ипотечни кредити.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет извърши своята шестмесечна задълбочена оценка на взаимодействието между паричната политика и финансовата стабилност. Условията за финансовата стабилност са се влошили след последния ни преглед през декември 2021 г., особено в краткосрочен план. По-специално, по-слабият растеж, нарастващият ценови натиск и повишението на безрисковите лихвени проценти и доходността на държавните облигации биха могли да доведат до по-нататъшно влошаване на условията за финансиране за кредитополучателите. Същевременно затягане на условията за финансиране би могло да намали някои съществуващи уязвимости на финансовата стабилност в средносрочен план. Сега банките, които започнаха годината със стабилни капиталови позиции и подобряващо се качество на активите, са изправени пред по-голям кредитен риск. Ние ще наблюдаваме внимателно тези фактори. Във всеки случай макропруденциалната политика остава първата защитна линия за запазване на финансовата стабилност и преодоляване на средносрочните уязвимости.

Заключение

В обобщение, необоснованата руска агресия срещу Украйна оказва тежко въздействие върху икономиката на еврозоната и перспективата все така е свързана с висока степен на несигурност. Налице са обаче условия икономиката да продължи да бележи растеж и възстановяване в средносрочен план.

Инфлацията е нежелано висока и се очаква да се задържи известно време над целевото равнище. Ще направим необходимото тя да се върне към целевото ниво от 2% в средносрочен план. Ето защо решихме да предприемем по-нататъшни стъпки за нормализиране на паричната ни политика. Калибрирането на политиките ни ще продължи да се ръководи от данните и да отразява развитието на оценката ни за перспективите. Имаме готовност да коригираме всички свои инструменти в рамките на мандата си, като при необходимост прилагаме гъвкавост, за да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите