Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране
  • ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 29 октомври 2020 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

Новата вълна на разпространение на заразата от коронавирус (COVID-19) изправя отново пред предизвикателства общественото здраве и перспективите за растеж на еврозоната и на икономиките в целия свят. Постъпващата информация показва, че икономическото възстановяване в еврозоната губи инерция по-бързо от очакваното след силно, макар и частично и неравномерно оттласкване на икономическата активност от дъното през летните месеци. Увеличаването на случаите на COVID-19 и свързаното с това засилване на ограничителните мерки забавя икономическата активност и недвусмислено влошава краткосрочната перспектива. Всъщност, макар че активността в промишленото производство продължи да се подобрява, в сектора на услугите тя видимо се забавя. Въпреки че мерките на фискалната политика подпомагат домакинствата и предприятията, поведението на потребителите е предпазливо с оглед на пандемията и нейните последици за заетостта и доходите. Освен това отслабените баланси и засилената несигурност във връзка с икономическите перспективи възпират бизнес инвестициите. Общата инфлация е забавяна от ниските цени на енергоносителите и слабия базисен ценови натиск в условия на вяло търсене и значителен неизползван капацитет на пазара на труда и пазара на стоки и услуги.

Мерките по паричната политика, които предприехме от началото на март насам, допринасят за запазването на благоприятни условия на финансиране за всички сектори и държави в цялата еврозона, осигурявайки решаваща подкрепа за икономическата активност и за запазване на ценовата стабилност в средносрочен план. Същевременно в сегашните условия на рискове, които ясно клонят в низходяща посока, Управителният съвет ще подложи на внимателна оценка постъпващата информация, включително динамиката на пандемията, перспективите за въвеждане на ваксини и развитието на валутния курс. Новото издание на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата през декември ще даде възможност за задълбочена преоценка на икономическите перспективи и на баланса на рисковете. Въз основа на тази актуализирана оценка Управителният съвет ще рекалибрира инструментите си, както е целесъобразно, в отговор на развитието на събитията и за да гарантира, че условията за финансиране ще останат благоприятни, за да подкрепят икономическото възстановяване и да противодействат на негативното въздействие от пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. По този начин ще се подпомогне доближаването на инфлацията към целевото равнище по устойчив начин, в съответствие със стремежа на Управителния съвет към симетрия.

Междувременно решихме да препотвърдим нерестриктивната позиция на нашата парична политика.

Ще запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в динамиката на базисната инфлация.

Ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1350 млрд. евро. Тези покупки допринасят за разхлабване на цялостната позиция на паричната политика и по този начин способстват за компенсиране на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Покупките ще продължат да се провеждат гъвкаво с течение на времето, обхващайки множество класове активи и държави. Това ни дава възможност да противодействаме ефективно на рисковете за гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ще извършваме нетни покупки на активи по PEPP най-малко до края на юни 2021 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Ще реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2022 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Нетните покупки по нашата програма за закупуване на активи ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро наред с покупките по допълнителния временен пакет в размер на 120 млрд. евро до края на годината. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме. Възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значително парично стимулиране.

Ще продължим също така да предоставяме значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиране. По-специално, нашата трета поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) остава привлекателен източник на финансиране за банките, подпомагайки банковото кредитиране на предприятията и домакинствата.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП на еврозоната спадна с 11,8% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. След много ниските показатели през април 2020 г. икономиката на еврозоната отбеляза силно нарастване през третото тримесечие, компенсирайки близо наполовина свиването през първото полугодие. Значителното увеличение на броя на заразените с коронавирус и свързаното с това засилване на ограничителните мерки от лятото насам несъмнено ще имат неблагоприятен ефект върху краткосрочната перспектива. Всъщност последните потвърдени данни, резултати от конюнктурни анкети и високочестотни показатели сочат съществено забавяне на икономиката през последното тримесечие на годината. Освен това икономическата динамика все още е неравномерна в различните сектори. По-специално, в сектора на услугите тя отново отбелязва забавяне, тъй като този сектор е най-засегнат от новите ограничения върху обществените дейности и придвижването. В перспектива, макар че несигурността, свързана с развитието на пандемията, вероятно ще отслаби възстановяването на пазара на труда, на потреблението и инвестициите, икономиката на еврозоната би трябвало да продължи да бъде подкрепяна от благоприятните условия за финансиране и от експанзионистичната фискална ориентация.

Като цяло рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, клонят ясно в низходяща посока. Това до голяма степен отразява неотдавнашното увеличение на броя на заразените с COVID-19, свързаното с това засилване на ограничителните мерки и крайно несигурното развитие на пандемията във времето и последиците от това за икономическите и финансовите условия.

Годишната инфлация в еврозоната спадна до -0,3% през септември след -0,2% през август в отражение на динамиката на цените на енергоносителите, неенергийните промишлени стоки и услугите. Въз основа на динамиката на цените на петрола и като се има предвид временното намаление на ДДС в Германия, вероятно е общата инфлация да остане отрицателна до началото на 2021 г. Освен това краткосрочният ценови натиск ще остане слаб поради вялото търсене, особено в секторите на туризма и пътуванията, както и поради по-нисък натиск за увеличаване на заплатите и повишаване на обменния курс на еврото. След като отзвучи въздействието от пандемията, възстановяване на търсенето, подпомогнато от стимулиращи фискални и парични политики, ще окаже възходящ натиск върху инфлацията в средносрочен план. Пазарните показатели и основаните на анкети измерители на по-дългосрочните инфлационни очаквания остават като цяло непроменени, на ниско равнище.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) нарасна до 10,4% през септември 2020 г. след 9,5% през август и остава доста над равнищата от преди пандемията от COVID-19. Силният прираст на парите все така отразява вътрешната кредитна експанзия и продължаващите покупки на активи от Евросистемата, както и съображения за предпазливост, които обуславят засилено предпочитание към ликвидност в сектора на държателите на парични средства. При тези условия тесният паричен агрегат М1, който обхваща най-ликвидните форми на пари, продължава да допринася най-много за прираста на широките пари.

Динамиката на кредитите за частния сектор продължи да се обуславя от въздействието на пандемията от COVID-19 върху икономическата активност. След силно нарастване през първите месеци на пандемията годишният темп на прираст на кредити за нефинансови предприятия беше на равнище от 7,1% през септември, без промяна спрямо август. Зад това обаче се крие отслабване на кредитните потоци през последните месеци. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата се повиши леко до 3,1% през септември спрямо 3,0% през август. Нарастването на кредитите за частния сектор все така е благоприятствано от безпрецедентно ниските лихвени проценти по банковите кредити.

Според нашето проучване на банковото кредитиране за третото тримесечие на 2020 г. условията по кредитите за предприятия са били затегнати. Макар банките да посочват, че условията им за кредитиране и по отношение на балансите остават благоприятни, засиленото усещане за риск може да влоши нагласата им към отпускането на кредити. Участвалите в проучването банки съобщават за спад в търсенето на кредити от предприятията през третото тримесечие в отражение на спада на извънредните нужди от ликвидност и на отслабването на корпоративните инвестиции. Проучването показва нарастване на нетното търсене на кредити от домакинствата през третото тримесечие и същевременно свидетелства за намерения за затягане на кредитните стандарти за домакинствата.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и европейските институции, запазват решаващото си значение в подкрепа на достъпа до финансиране, включително на най-засегнатите от последиците от пандемията.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се подпомогне икономическата активност и да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, продължава да е от решаващо значение наличието на амбициозна и координирана фискална позиция с оглед на резкия спад в икономиката на еврозоната и отслабването на частното търсене. Макар че фискалните мерки в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията, трябва да бъдат максимално целенасочени и временни по своя характер, слабото търсене от страна на предприятията и домакинствата и повишеният риск от забавяне на възстановяването са основания за по-нататъшна подкрепа от националните фискални политики. В този контекст трите предпазни мрежи за работници, фирми и държави, одобрени от Европейския съвет, осигуряват важна подкрепа на финансирането.

Управителният съвет отчита ключовата роля на пакета „ЕС от ново поколение“ и подчертава колко важно е той да бъде задействан без отлагане. Стига средствата да бъдат насочени към продуктивни публични разходи и това да бъде придружено от стимулиращи производителността структурни политики, „ЕС от ново поколение“ ще допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и ще засили икономическата устойчивост и потенциала за растеж на икономиките на държавите членки, допринасяйки за ефикасността на паричната политика в еврозоната. Такива структурни политики са особено важни за преодоляването на отдавнашни структурни и институционални слабости и за засилване на прехода към зелена и цифрова икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите