Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ,
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ,
Франкфурт на Майн, 21 януари 2016 г.

Уважаеми дами и господа, нека първо Ви пожелая щастлива нова година. За двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на редовния ни икономически и паричен анализ и след промяната на параметрите на нашите мерки по паричната политика миналия месец, взехме решение да запазим основните лихвени проценти на ЕЦБ непроменени, като очакваме те да останат на сегашните или по-ниски равнища за продължителен период от време. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, закупуването на активи протича гладко и продължава да оказва благоприятно въздействие върху цената и наличието на кредити за фирмите и домакинствата.

Като се вземат предвид данните, налични в началото на 2016 г., е ясно, че мерките по паричната политика, които сме приели от средата на 2014 г. насам, са ефективни. Вследствие на това динамиката на реалната икономика, кредитирането и условията за финансиране се подобриха и засилиха устойчивостта на еврозоната спрямо глобалните икономически сътресения в последно време. Напълно уместни бяха взетите в началото на декември решения за удължаване на месечните нетни покупки на активи в размер на 60 млрд. евро най-малко до края на март 2017 г., както и за реинвестиране на погашенията по главници на ценни книжа при настъпване на падежа им, колкото е необходимо. Те ще доведат до значително вливане на ликвидност в банковата система и ще засилят нашия ориентир за основните лихвени проценти.

Въпреки това, сега, в началото на новата година, низходящите рискове отново са се повишили на фона на засилена несигурност по отношение на перспективите за растеж на икономиките от възникващите пазари, волатилност на финансовите пазари и на пазарите на суровини и геополитически рискове. При тези условия инфлационната динамика в еврозоната също така продължава да е по-слаба от очакваното. Следователно ще бъде необходимо да се направи преглед и евентуално да се преразгледа нашата позиция на паричната политика на следващото ни заседание в началото на март, когато ще бъдат налични новите макроикономически прогнози на експерти, които ще обхванат и 2018 година. Същевременно ще продължава работата за осигуряване на всички технически условия, за да може, при необходимост, да бъде приложен целият спектър от възможни мерки на паричната политика.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Растежът на реалния БВП в еврозоната на тримесечна база бе потвърден на ниво от 0,3% през третото тримесечие на 2015 г., основно подкрепен от частното потребление, като същевременно е забавян от отрицателния принос на нетния износ. Последните показатели от конюнктурни анкети, налични до декември, сочат продължаваща инерция на растеж на реалния БВП през четвъртото тримесечие на миналата година. В перспектива очакваме икономическото възстановяване да продължи. Вътрешното търсене би следвало да бъде допълнително подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и благоприятното им въздействие върху финансовите условия, както и от вече отбелязания напредък във фискалната консолидация и структурните реформи. Освен това възобновеното понижение на цените на петрола би следвало да осигури допълнителна подкрепа за реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията, а следователно – и за частното потребление и инвестициите. Също така фискалната позиция в еврозоната се превръща до известна степен в експанзионистична, в отражение по-специално на мерките за подкрепа на бежанците. Икономическото възстановяване в еврозоната обаче продължава да бъде забавяно от отслабените перспективи за растеж в страните от възникващите пазари, от волатилните финансови пазари и от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Рисковете за перспективите за растеж на еврозоната продължават да са низходящи и са свързани по-специално със засилената несигурност по отношение на динамиката на глобалната икономика, както и с по-широкообхватните геополитически рискове. Всички те могат потенциално да потиснат глобалния растеж и външното търсене на експортни стоки и услуги от еврозоната, както и да отслабят доверието в по-общ план.

Годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през декември 2015 г. е 0,2% спрямо 0,1% през ноември. Резултатите за декември са по-ниски от очакваното, основно в отражение на възобновеното рязко поевтиняване на петрола, както и по-ниската инфлация на цените на храните и услугите. Въз основа на сегашните цени на петролните фючърси, които са доста под наблюдаваното преди няколко седмици ниво, очакваната траектория на годишната ХИПЦ инфлация през 2016 г. понастоящем е значително по-ниска в сравнение с перспективите от началото на декември. Сега темпът на инфлация се очаква да остане на много ниски или отрицателни нива през следващите месеци, като се повиши едва по-късно през 2016 г. Впоследствие темпът на инфлация следва да продължава да се възстановява, подкрепян от нашите мерки на паричната политика и очакваното икономическо възстановяване, но рисковете от вторични ефекти трябва да се наблюдават внимателно. По-изчерпателна картина на въздействието на цените на петрола и на други външни и вътрешни фактори върху перспективите за ХИПЦ инфлацията ще бъде получена в Макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2016 г., които ще обхванат и 2018 година.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават стабилен прираст на широките пари (M3), като годишният темп на растеж на този агрегат е на ниво от 5,1% през ноември 2015 г. спрямо 5,3% през октомври. Годишният прираст на М3 продължава да бъде поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 11,2% през ноември спрямо 11,8% през октомври.

Динамиката на кредитите продължава да следва пътя на постепенно възстановяване, наблюдавано от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) нараства до 0,9% през ноември 2015 г. спрямо 0,6% през октомври. Динамиката на кредитите за предприятията продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повишава до 1,4% през ноември спрямо 1,2% през октомври.

Проучването за банковото кредитиране в еврозоната за четвъртото тримесечие на 2015 г. сочи по-нататъшно подобрение на търсенето на банкови кредити, подкрепено от ниското равнище на лихвените проценти, нуждите от финансиране за инвестиционни цели и перспективите за жилищния пазар. Кредитните стандарти бяха облекчени допълнително за кредитите за предприятия, основно поради нарастващ конкурентен натиск при банкирането на дребно, а при кредитите за домакинства за покупка на жилище отново е налице нетно облекчаване на стандартите. Като цяло, мерките на паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, несъмнено са подобрили условията за кредитиране за фирмите и за домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава ефективността на приложените мерки по паричната политика и необходимостта от преглед и евентуално преразглеждане на нашата позиция на парична политика на следващото ни заседание в началото на март, за да осигурим връщане на темпа на инфлация към равнище под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефективни структурни политики. По-специално мерки за подобряване на бизнес средата, включително осигуряването на подходяща публична инфраструктура, са от съществено значение за нарастване на производствените инвестиции, насърчаване на създаването на работни места и повишаване на производителността. Бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи в условия на нерестриктивна парична политика не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще повиши очакванията за трайно по-високи доходи и ще засили благоприятния ефект от реформите. По този начин еврозоната ще стане по-устойчива на глобални сътресения. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Цялостното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за поддържане на доверието във фискалната рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към комплекс от фискални политики, които благоприятстват в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите