Какво представляват парите?

24 ноември 2015 г. (актуализирано на 20 юни 2017 г.)

Евробанкнотите и монетите са пари, но пари е също и салдото по банкова сметка. Какво всъщност представляват парите? Как се създават и каква е ролята на ЕЦБ в това?

Изменчивата същност на парите

Естеството на парите се е променяло през вековете. Първоначално обикновено се използват „стокови пари“ – предмет, изработен от нещо, притежаващо пазарна стойност, например златна монета. По-късно представителните пари имат вид на банкноти, които могат да бъдат разменени срещу определено количество злато или сребро. Съвременните икономики, включително еврозоната, се основават на книжните пари без златно покритие. Това са пари, обявени за законно платежно средство и емитирани от централна банка. За разлика от представителните пари обаче те не могат да бъдат преобразувани например в определено количество злато. Те нямат присъща стойност – използваната за банкноти хартия по принцип е без стойност – и въпреки това се приемат в замяна на стоки и услуги, тъй като хората вярват, че централната банка поддържа стойността на парите стабилна във времето. Ако централните банки не успеят да изпълнят тази задача, книжните пари без златно покритие ще загубят всеобщата си приемливост като разменно средство и привлекателността си като средство за съхраняване на стойността.

Естеството на парите през вековете

Стокови пари

Представителни пари

Книжни пари без златно покритие

Съвременните пари могат да съществуват и без да имат материален вид. Те могат да бъдат в банкова сметка под формата на компютърни данни, или да бъдат съхранявани под формата на спестовна сметка. Електронните пари представляват парична стойност, съхранявана например в предплатена карта или смартфон. Директните дебити, интернет плащанията и картовите преводи са все форми на плащане, при които не се използват пари в брой. (Има дори още по-нови децентрализирани електронни валути или схеми за виртуални валути като Bitcoin, които съществуват без контролираща ги централа от рода на централна банка.)

Въпреки бързия напредък на електронните плащания парите в брой все още се радват на голяма популярност. В еврозоната пари в брой се използват за голяма част от плащанията на стойност под 20 евро. Стойността на паричната наличност в евро е гарантирана от ЕЦБ и националните централни банки на държавите от еврозоната, които заедно образуват Евросистемата.

Употреба на парите и как ЕЦБ я проследява

Независимо от формата си парите имат три различни функции. Те са средство за размяна – платежно средство със стойност, в която всички имат доверие. Освен това парите са разчетна единица, т.е. позволяват определянето на цени на стоките и услугите. Наред с това са и средство за съхраняване на стойността Само част от паричната наличност в евро в обращение реално участва в обращението, т.е. се използва за обработка на плащания. Много от банкнотите от 50 € например се използват за формиране на запаси.

Функции на парите

Средство за размяна 
за извършване на покупки

Разчетна единица
за определяне на цени

Средство за съхраняване на стойността

Централните банки обикновено дефинират и наблюдават няколко парични агрегата. Динамиката на тези агрегати може да осигури полезна информация за парите и цените. Необходими са няколко агрегата, тъй като редица различни финансови активи са заменяеми, а характеристиките на финансовите активи, транзакциите и платежните средства се променят с времето. За целите на паричния анализ на ЕЦБ Евросистемата е дефинирала тесен паричен агрегат (М1), междинен паричен агрегат (М2) и широк паричен агрегат (М3). ЕЦБ следи динамиката на тези агрегати, както и много друга информация и анализи, като част от стратегията по паричната политика.

Как се създават парите?

ЕЦБ действа като банка за търговските банки и именно по този начин въздейства върху паричния и кредитния поток в икономиката, за да постигне ценова стабилност. Търговските банки от своя страна могат да вземат назаем пари, т.е. централнобанкови резерви, от ЕЦБ – обикновено за да покрият много краткосрочни нужди от ликвидност. Главният инструмент, посредством който ЕЦБ контролира количеството „външни“ пари и съответно търсенето на централнобанкови резерви от търговските банки, е определянето на много краткосрочни лихвени проценти – „цената на парите“.

Създаване на парите в еврозоната

Европейска централна банка

Търговски банки

Хората и бизнесът

Търговските банки могат също да създават така наречените „вътрешни“ пари, т.е. банкови депозити. Това се случва при всяко отпускане на нов заем. Разликата между външните и вътрешните пари се състои в това, че първите са актив за икономиката като цяло, но не представляват пасив за никого. Вътрешните пари от своя страна са наречени така, защото зад тях стои частен кредит. Ако всички вземания на банките от частни длъжници бъдат изплатени, създадените вътрешни пари ще бъдат върнати на нулево равнище. Ето защо вътрешните пари са форма на валута, която може да се създава – и премахва – в рамките на частния сектор.

А схемата за „печатане на пари“ на ЕЦБ, за която четем непрекъснато?

На практика само националните централни банки могат физически да емитират евробанкноти. „Печатане на пари“ е разговорният израз, с който описват програмата на ЕЦБ за закупуване на активи – форма на количествено парично стимулиране. Купувайки активи на финансовия пазар, ЕЦБ създава допълнителни централнобанкови резерви, които по различни канали допринасят за намаляване на лихвените проценти за домакинствата и предприятията, като целта е да се подпомогне икономиката и в крайна сметка стойността на парите да се запази стабилна, когато възможността за намаляване на пряко контролираните от ЕЦБ лихвени проценти е ограничена. В този процес ЕЦБ не печата реално банкноти, за да плати за активите, но създава пари по електронен път, които се превеждат на продавача или посредника, например търговска банка. След това продавачът може да използва тази допълнителна ликвидност, за да купува други активи, или – в случая с търговската банка – да предоставя кредити на реалната икономика. Покупките допринасят за подобряване на паричните и финансовите условия и правят по-евтино заемането на средства от предприятията и домакинствата, така че те могат да инвестират и да харчат повече. Крайната цел е темпът на инфлация да се върне на равнище под, но близо до 2% в съответствие с мандата на ЕЦБ за ценова стабилност.