Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 8 септември 2016 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда месечните покупки на активи на стойност 80 млрд. евро да продължат до края на март 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията.

Днес ние направихме оценка на икономическите и паричните данни, станали налични след последното ни заседание, и обсъдихме новите макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ. Като цяло, въпреки че наличните данни сочат устойчивост на икономиката на еврозоната спрямо продължаващата глобална икономическа и политическа несигурност, нашият базисен сценарий остава изложен на низходящи рискове.

Нашите широкообхватни мерки по политиката продължават да осигуряват благоприятни условия за финансиране и да подпомагат тенденцията на икономическо възстановяване в еврозоната. В резултат на това продължаваме да очакваме растежът на реалния БВП да е умерен, но стабилен, а инфлацията в еврозоната да се повиши постепенно през следващите месеци, в съответствие с динамиката, вече отразена в нашите експертни прогнози от юни 2016 г.

Управителният съвет ще продължи да наблюдава много внимателно икономическата динамика и динамиката на финансовите пазари. Ще запазим изключително големия размер на парична подкрепа, която е отчетена в нашите експертни прогнози и също така е необходима, за да осигури връщането на инфлацията към равнище под, но близо до 2% в средносрочен план. Ако е оправдано, ще действаме, използвайки всички налични в рамките на мандата ни инструменти. Същевременно Управителният съвет възложи на съответните комитети да оценят възможностите, гарантиращи гладкото прилагане на нашата програма за закупуване.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,3% на тримесечна база през второто тримесечие на 2016 г. след растеж от 0,5% през първото тримесечие. Постъпващите данни сочат продължаващ растеж през третото тримесечие на 2016 г., с приблизително същия темп като през второто тримесечие. В перспектива продължаваме да очакваме икономическото възстановяване да продължи с умерен, но устойчив темп. Предаването на нашите мерки по паричната политика към реалната икономика все така подкрепя вътрешното търсене. Благоприятните условия на финансиране и подобрението по отношение на перспективите за търсенето и на корпоративната печалба продължават да стимулират възстановяване на инвестициите. Устойчивото нарастване на заетостта в резултат и на вече осъществени структурни реформи и все още сравнително ниските цени на петрола подпомагат допълнително реалния разполагаем доход на домакинствата и съответно частното потребление. Освен това се очаква фискалната позиция в еврозоната да бъде леко експанзионистична през 2016 г., а през 2017 г. и 2018 г. да стане в общи линии неутрална. Икономическото възстановяване в еврозоната обаче се очаква да бъде забавяно от все още отслабеното външно търсене, частично свързано с несигурността след резултатите от референдума в Обединеното кралство, с необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи. Рисковете за растежа в еврозоната продължават да клонят надолу. Те са свързани основно с външната среда.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от септември 2016 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,7% през 2016 г., 1,6% през 2017 г. и 1,6% през 2018 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2016 г. прогнозите за прираста на реалния БВП са ревизирани леко надолу.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през август 2016 г. е 0,2%, без изменение спрямо юли. Въпреки че годишната инфлация на енергоносителите продължи да се повишава, инфлацията при услугите и неенергийните промишлени стоки се оказа малко по-ниска от тази през юли. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно темпът на инфлация да остане нисък през следващите няколко месеца, след което да започне да се повишава към края на 2016 г., до голяма степен вследствие на базови ефекти в годишния темп на изменение на цените на енергоносителите. Темпът на инфлация следва да продължи да се покачва през 2017 г. и 2018 г., подкрепян от нашите мерки по паричната политика и очакваното икономическо възстановяване.

Тази тенденция намира отражение и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от септември 2016 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,2% през 2016 г., 1,2% през 2017 г. и 1,6% през 2018 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2016 г. перспективите за ХИПЦ инфлацията като цяло са непроменени.

Що се отнася до паричния анализ, през юли 2016 г. широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,8% спрямо 5,0% през юни. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 8,4% през юли спрямо 8,7% през юни.

Динамиката на кредитите следва тенденцията на постепенно възстановяване, наблюдавана от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия нарасна до 1,9% през юли 2016 г. спрямо 1,7% през юни. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остава стабилен през юли на ниво от 1,8%. Въпреки че динамиката на банковите кредити продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващите корекции в балансите на финансовия и нефинансовия сектор, мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, във все по-голяма степен намират отражение, подкрепяйки условията на кредитиране за фирмите и домакинствата и следователно – кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да се запази изключително големият размер на парична подкрепа, за да се осигури своевременно връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Както Управителният съвет неведнъж е изтъквал и както се подчертава настойчиво в разискванията по политиките на европейско и международно равнище, за да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос в национален и европейски план. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се намали структурната безработица и да се насърчи потенциалният растеж на производството в еврозоната. Структурни реформи са необходими във всички държави от еврозоната. Акцентът трябва се постави върху мерки за повишаване на производителността и подобряване на бизнес средата, включително осигуряване на подходяща публична инфраструктура, които са от съществено значение за нарастване на инвестициите и насърчаване на създаването на работни места. Засилването на настоящите инициативи за инвестиции, включително удължаването на плана „Юнкер“, напредъкът по отношение на съюза на капиталовите пазари и реформите, които ще подобрят оздравяването на лошите кредити, също ще имат положителен принос към тази цел. В условия на нерестриктивна парична политика бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще спомогне за по-голямата ѝ устойчивост спрямо сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва също да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж както с течение на времето, така и в отделните държави, продължава да е от решаващо значение за осигуряване на доверието във фискалната рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към композиция от фискални политики, която благоприятства в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.