Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 16 юли 2015 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ и в съответствие с ориентира ни за паричната политика взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, програмите за закупуване на активи продължават да протичат гладко. Както е изтъквано и в предишни случаи, предвижда се покупките на активи в размер на 60 млрд. евро месечно да продължат до края на септември 2016 г. и във всеки случай, докато не се забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта ни за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план. Когато извършва оценката си, Управителният съвет ще следва своята стратегия на паричната политика и ще съсредоточава вниманието си върху тенденциите при инфлацията и средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Като цяло информацията, станала достояние от заседанието на Управителния съвет в началото на юни насам, най-общо съответства на нашите очаквания. Последните тенденции на финансовите пазари, които отчасти отразяват по-голяма несигурност, не променят оценката на Управителния съвет относно разширяване на икономическото възстановяване на еврозоната и постепенно нарастване на темпа на инфлацията през следващите години. Позицията на паричната политика на ЕЦБ остава нерестриктивна, а пазарните измерители на инфлационните очаквания като цяло са се стабилизирали или са се възстановили още повече от заседанието ни в началото на юни насам. Последните данни са все така в съответствие с продължаващото предаване на нашите мерки по паричната политика към разходите и достъпа до кредитиране за предприятия и домакинства. Следователно нашите мерки продължават да допринасят за икономическия растеж, намаляването на неизползвания икономически капацитет и растежа на парите и кредита. Пълното осъществяване на всички наши мерки по паричната политика ще доведе до устойчиво връщане на темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план, и ще затвърди стабилизирането на средносрочните до дългосрочни инфлационни очаквания.

В перспектива ще продължим да наблюдаваме внимателно ситуацията на финансовите пазари и потенциалните последици за позицията на паричната политика и за перспективата за ценовата стабилност. Ако дадени фактори водеха до неоснователно затягане на паричната политика или ако перспективите за ценовата стабилност сочеха съществено изменение, Управителният съвет щеше да реагира на тази ситуация, като използва наличните в рамките на мандата си инструменти.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка на наличната информация, като започна с икономическия анализ. Растежът на реалния БВП на еврозоната на тримесечна база бе потвърден на ниво от 0,4% през първото тримесечие на 2015 г., подпомогнат от приноса на частното потребление и инвестициите. Последните данни от конюнктурни анкети, налични към месец юни, остават в съответствие с продължаващата тенденция на умерен растеж през второто тримесечие. В перспектива очакваме икономическото възстановяване да се разшири още повече. Вътрешното търсене би трябвало да бъде допълнително подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и благоприятното им въздействие върху финансовите условия, както и от напредъка във фискалната консолидация и структурните реформи. Освен това неотдавнашният спад на цените на петрола би следвало да осигури допълнителна подкрепа за реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията, а следователно – и частното потребление и инвестициите. В допълнение външното търсене на стоки и услуги, произведени в еврозоната, следва да се повлияе положително от подобрената ценова конкурентоспособност. Въпреки това настоящото забавяне на икономическата активност в страните с възникващи пазари продължава да оказва неблагоприятно влияние върху световните перспективи, а икономическият растеж в еврозоната вероятно ще продължи да бъде забавян от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Низходящите рискове, свързани с икономическите перспективи за еврозоната, като цяло вече са овладени в резултат от решенията по паричната политика както и динамиката при цените на петрола и обменния курс.

В началото на годината инфлацията се оттласна от дъното и през последните месеци се върна на положителни нива. Според Евростат годишната ХИПЦ-инфлация в еврозоната през юни 2015 г. е 0,2%, като бележи слабо понижение спрямо 0,3% през май. Въз основа на наличната информация и настоящите цени на петролните фючърси годишната ХИПЦ инфлация се очаква да остане ниска през предстоящите месеци и да се повиши към края на годината, вследствие и на базовите ефекти, свързани с поевтиняването на петрола в края на 2014 г. С подкрепата на очакваното икономическо възстановяване, на ефекта от по-ниския обменен курс на еврото и на допускането, базирано на пазарите на петролни фючърси, за известно поскъпване на петрола през следващите години, темпът на инфлация се очаква да се повиши допълнително през 2016 г. и 2017 г.

Управителният съвет ще продължи да следи внимателно рисковете пред перспективите за ценовата динамика в средносрочен план. В този контекст ще се съсредоточим по-специално върху предаването на мерките на паричната ни политика в икономиката, както и върху тенденциите при геополитическите събития, цените на енергоносителите и обменния курс.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават силен прираст на широките пари (М3). Годишният темп на прираст на М3 през май 2015 г. е 5,0%, в сравнение с 5,3% през април. Годишният прираст на М3 е все така подпомаган от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 11,2% през май.

Динамиката на кредитите продължи да се подобрява. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 0,1% през май, спрямо -0,1% през април, продължавайки постепенното си възстановяване от най-ниската си стойност от -3,2 % през февруари 2014 г. Това е в съответствие с положителните данни от проучването на банковото кредитиране за второто тримесечие на 2015 г. Банките отчетоха продължително нетно облекчаване на кредитните стандарти за заемите за предприятия, което е по-силно от очакваното през предходните кръгове на проучването. Нетното търсене на заеми за предприятия допълнително нарасна, подкрепено от търсенето на кредити във връзка с инвестиции в основен капитал. Фрагментирането по отношение на търсенето на кредити в отделните държави намалява, а целевите операции по дългосрочно рефинансиране спомогнаха за подобряването на условията за предоставяне на кредити. Въпреки тези подобрения динамиката на кредитите за нефинансовите предприятия остава слаба. Тя продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск, фактори, свързани с предлагането на кредити, и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 1,4% през май 2015 г. спрямо 1,3% през април. Като цяло, мерките на паричната политика, които въведохме от юни 2014 г. насам, категорично подпомагат подобряването на условията за кредитиране за фирмите и домакинствата и на кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от поддържане на устойчив курс на паричната политика чрез решително прилагане на решенията по паричната политика на Управителния съвет. Пълното осъществяване на всички наши мерки по паричната политика ще осигури необходимата подкрепа за икономическото възстановяване в еврозоната и ще доведе до устойчиво връщане на темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция допринася за подпомагането на икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефикасни структурни политики. По-специално, за да се увеличат инвестициите, да се насърчи създаването на работни места и да се повиши производителността, в няколко държави трябва да наберат скорост както осъществяването на реформите на продуктовите и трудовите пазари, така и действията за подобряване на бизнес средата за фирмите. Бързото и ефикасно осъществяване на тези реформи, в условия на нерестриктивна парична политика, не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще повиши очакванията за трайно по-високи доходи. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Неговото пълно и последователно прилагане е от решаващо значение за доверието във фискалната ни рамка.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите