Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, Председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, Заместник-председател на ЕЦБ
15 април 2015 г.

Госпожи и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ и в съответствие с ориентира ни за паричната политика взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, на 9 март започнахме покупките на деноминирани в евро ценни книжа на публичния сектор като част от нашата разширена програма за закупуване на активи, включваща още закупуването на обезпечени с активи ценни книжа и на обезпечени облигации. Предвижда се покупките да продължат до края на септември 2016 г. и във всеки случай, докато не се забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта ни за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. Когато извършва оценката си, Управителният съвет ще следва своята стратегия на паричната политика и ще съсредоточава вниманието си върху тенденциите при инфлацията, отвъд неочаквани резултати и в двете посоки при измерената инфлация, ако прецени, че те са преходни и нямат отражение върху средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Изпълнението на програмата за закупуване на активи протича гладко, като обемите са в съответствие с оповестения размер от 60 млрд. евро месечно. В допълнение към това има и ясни данни, че въведените от нас мерки на паричната политика са ефективни. Условията на финансовия пазар и цената на външното финансиране за частния сектор бяха значително облекчени през последните месеци, а условията за кредитиране за предприятията и домакинствата се подобриха осезаемо, като търсенето на кредити започна да се увеличава.

В перспектива вниманието ни ще бъде насочено към пълното изпълнение на мерките по паричната политика. Чрез тези мерки ще допринесем за по-нататъшното подобряване на икономическите перспективи, за намаляване на неизползвания икономически капацитет и за възстановяване на растежа на парите и кредита. В своята съвкупност това ще доведе до устойчиво връщане на инфлацията към равнище под, но близо до 2 % в средносрочен план и ще затвърди стабилизирането на средносрочните до дългосрочни инфлационни очаквания.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През последното тримесечие на 2014 г. реалният БВП в еврозоната отбеляза нарастване с 0,3 % на тримесечна база. Вътрешното търсене, и особено частното потребление, остава главен двигател на продължаващото възстановяване. Актуалните икономически показатели, включително данните от проучвания до март, показват, че икономиката на еврозоната е продължила да набира инерция след края на 2014 г. В перспектива очакваме икономическото възстановяване постепенно да се разшири и да се засили. Вътрешното търсене би трябвало да бъде допълнително подпомогнато от продължаващото подобряване на финансовите условия и от напредъка във фискалната консолидация и структурните реформи. Освен това по-ниското равнище на цените на петрола би следвало да продължи да подкрепя реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията, а следователно – и частното потребление и инвестициите. В допълнение външното търсене на стоки и услуги, произведени в еврозоната, следва да се повлияе положително от подобрената ценова конкурентоспособност. Възстановяването в еврозоната обаче вероятно ще продължи да бъде забавяно от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Макар да остават низходящи, рисковете, свързани с икономическите перспективи за еврозоната, вече са по-балансирани в резултат от последните решения по паричната политика, поевтиняването на петрола и по-ниския обменен курс на еврото.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през март 2015 г. е -0,1 %, отбелязвайки повишение спрямо -0,3 % през февруари и ‑0,6 % през януари. Тази закономерност в голяма степен е отражение на поскъпването на петрола в евро от средата на януари насам. Въз основа на наличната информация и текущите фючърсни цени на петрола се очаква през следващите месеци годишната ХИПЦ инфлация да се задържи на много ниско или все още отрицателно равнище. С подкрепата на благоприятното въздействие от нашите мерки по паричната политика върху съвкупното търсене, на ефекта от по-ниския обменен курс на еврото и на допускането за базови ефекти и известно поскъпване на петрола през следващите години, темпът на инфлацията се очаква да се повиши по-късно през 2015 г. и да продължи да нараства през 2016 г. и 2017 г.

Управителният съвет ще продължи да следи внимателно рисковете пред перспективите за ценовата динамика в средносрочен план. В този контекст ще се съсредоточим по-специално върху предаването на мерките на паричната ни политика в икономиката, както и върху тенденциите в геополитическите събития, обменния курс и цените на енергоносителите.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават постепенното повишаване на базисния прираст на широките пари (М3). През февруари 2015 г. годишният темп на прираст на М3 се увеличи до 4,0 % спрямо 3,7 % през януари. Годишният прираст на М3 все така е подпомаган от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 9,1 % през февруари.

Кредитната динамика също продължи постепенно да се подобрява. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) е -0,4 % през февруари, спрямо -0,9 % през януари, като продължава постепенното си възстановяване от най-ниската си стойност от -3,2 % през февруари 2014 г. В това отношение проучването на банковото кредитиране от април 2015 г. потвърждава, че подобряването на условията за кредитиране подпомага по-нататъшното възстановяване на прираста на кредитирането, особено за предприятията. Въпреки тези положителни тенденции динамиката на кредитирането за нефинансови предприятия остава слаба и продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск, фактори, свързани с предлагането на кредити, и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши допълнително до 1,0 % през февруари 2015 г. спрямо 0,9 % през януари. Въведените от нас мерки на паричната политика би следвало да подпомагат по-нататъшното подобряване на разходите по заеми за фирмите и домакинствата и на кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от решително прилагане на последните решения на Управителния съвет. Пълното осъществяване на всички наши мерки по паричната политика ще осигури необходимата подкрепа за икономическото възстановяване в еврозоната и ще приближи темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция допринася за подпомагането на икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефикасни мерки, свързани с предлагането. По-специално, за да се увеличат инвестициите, да се насърчи създаването на работни места и да се повиши производителността, в няколко държави трябва да наберат скорост както осъществяването на реформите на продуктовите и трудовите пазари, така и действията за подобряване на бизнес средата за фирмите. Бързото и ефикасно осъществяване на тези реформи не само ще доведе до по-висок устойчив растеж в еврозоната, но и ще повиши очакванията за трайно по-високи доходи и ще насърчи домакинствата да увеличат потреблението, а фирмите – да увеличат инвестициите без отлагане, засилвайки по този начин протичащия процес на възстановяване на икономиката. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Неговото пълно и последователно прилагане е от решаващо значение за доверието във фискалната ни рамка. С оглед на необходимостта за ускоряване на структурните реформи в редица държави, важно е също така да се прилага ефективно процедурата при макроикономически дисбаланси с цел преодоляване на прекомерните дисбаланси, констатирани в отделни държави членки.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите