Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ,
Никозия, 5 март 2015 г.

Уважаеми дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция тук, в Никозия. Бих искал да благодаря на управителя г-жа Йоркадзи за любезното ѝ гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите ѝ за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ и в съответствие с ориентира ни за паричната политика взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, акцентът в момента е върху прилагането.

В изпълнение на решенията ни от 22 януари 2015 г., на 9 март 2015 г. ще започнем да изкупуваме на вторичния пазар деноминирани в евро ценни книжа на публичния сектор. Също така ще продължим изкупуването на обезпечени с активи ценни книжа и обезпечени облигации, което започнахме миналата година. Както вече беше посочено, общият месечен размер на покупките на ценни книжа на публичния и частния сектор ще достигне 60 млрд. евро. Предвижда се това да продължи до края на септември 2016 г. и във всеки случай ще се осъществява, докато не започне да се наблюдава устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта ни за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. Допълнителна информация за някои аспекти на изпълнението на програмата за закупуване на ценни книжа на публичния сектор ще бъде обявена в 15.30 ч. централноевропейско време на уебсайта на ЕЦБ.

Вече наблюдаваме значителен брой примери на положителното въздействие на тези решения по паричната политика. Условията на финансовите пазари и цената на външното финансиране на частната икономика допълнително са се подобрили, също вследствие на предишните ни мерки по паричната политика. По-конкретно условията за финансиране на предприятията и домакинствата са се подобрили значително. В допълнение към това динамиката на парите и кредита също се засилва.

Значителното допълнително облекчаване на позицията ни по паричната политика подкрепя и засилва възникването на по-благоприятни тенденции за икономиката на еврозоната. В среда, белязана от подобряване на нагласите на фирмите и потребителите, преминаването на мерките ни към реалната икономика ще се засили, което ще допринесе за допълнително подобрение в перспективите за икономически растеж и намаляване на икономическия застой. По този начин нашите мерки ще допринесат за устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнище под, но близо до 2 % в средносрочен план и ще бъде в основата на твърдото стабилизиране на средносрочните до дългосрочни инфлационни очаквания.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Според предварителната оценка на Евростат, през последното тримесечие на 2014 г. реалният БВП в еврозоната се е увеличил с 0,3 % на тримесечна база – малко повече от очакваното. Последните икономически данни, и по-специално резултатите от конюнктурни анкети, налични до февруари, сочат допълнителни подобрения в икономическата активност в началото на годината. В перспектива очакваме икономическото възстановяване постепенно да се разшири и да се засили. Ниското равнище на цените на петрола би следвало да продължи да подкрепя реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията. Вътрешното търсене също би трябвало да бъде допълнително подпомогнато от мерките по паричната политика, които водят до продължаващо подобряване на финансовите условия, както и от напредъка във фискалната консолидация и структурните реформи. В допълнение външното търсене на стоки и услуги, произведени в еврозоната, следва да се повлияе положително от подобрената ценова конкурентоспособност и от възстановяването в световен план. Възстановяването в еврозоната обаче вероятно ще продължи да бъде забавяно от необходимото коригиране на балансите в различни сектори и доста ниския темп на осъществяване на структурните реформи.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2015 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,5 % през 2015 г., 1,9 % през 2016 г. и 2,1 % през 2017 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2014 г. прогнозите за растежа на реалния БВП през 2015 г. и 2016 г. са коригирани нагоре, което отразява благоприятното въздействие на по-ниските цени на петрола, по-ниския ефективен обменен курс на еврото и въздействието на последните решения по паричната политика на ЕЦБ.

Рисковете пред икономическата перспектива за еврозоната остават низходящи, но са отслабнали след последните решения по паричната политика и поевтиняването на петрола.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през февруари 2015 г. е -0,3 % спрямо -0,6 % през януари. Отрицателните резултати до голяма степен отразяват въздействието на значителния спад на цените на петрола от юли 2014 г. насам. Въз основа на актуалната информация и фючърсните цени на петрола се очаква през следващите месеци годишната ХИПЦ инфлация да се задържи на много ниско или отрицателно равнище. Предвид благоприятното въздействие на последните ни мерки по паричната политика върху съвкупното търсене, на ефекта от по-ниския обменен курс на еврото и на допускането за известно поскъпване на петрола през следващите години, темпът на инфлацията се очаква да започне да се повишава постепенно по-късно през 2015 г.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2015 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,0 % през 2015 г., 1,5 % през 2016 г. и 1,8 % през 2017 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2014 г. прогнозата за инфлацията за 2015 г. е коригирана надолу, главно поради поевтиняването на петрола. За разлика от това прогнозата за инфлацията за 2016 г. е коригирана леко нагоре, в отражение и на очакваното въздействие на последните ни мерки по паричната политика.

Управителният съвет ще продължи да следи внимателно рисковете пред перспективите за ценовата динамика в средносрочен план. В този контекст ще се съсредоточим по-специално върху отражението на мерките на паричната ни политика в икономиката, геополитическите тенденции и динамиката на обменния курс и цените на енергоносителите.

При обсъждане на икономическата перспектива и новите прогнози Управителният съвет отчита факта, че прогнозите на експертите са под условие на пълното прилагане на всички мерки на нашата политика. В допълнение прогнозите на експертите от март удължават времевия период до 2017 г. В този контекст Управителният съвет отново подчертава, че степента на несигурност на прогнозите има тенденцията да се увеличава заедно с увеличаването на времевия хоризонт на прогнозите.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават постепенното повишаване на базисния прираст на широките пари (М3). Годишният темп на прираст на М3 през януари 2015 г. се повишава до 4,1 %, спрямо 3,8 % през декември 2014 г. Годишният прираст на М3 все така е подпомаган от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 9,0 % през януари.

Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) е -0.9 % през януари 2015 г., спрямо -1,1 % през декември 2014 г., като продължава постепенното си възстановяване от най-ниската си стойност от -3,2 % през февруари 2014 г. Тримесечните кумулативни потоци на нетно кредитиране бяха положителни през януари за втори пореден месец в сравнение със значителните нетни изплащания, които все още се отчитаха преди една година. Въпреки тези положителни тенденции динамиката на кредитирането за нефинансови предприятия остава слаба и продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск, фактори, свързани с предлагането на кредити, и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши допълнително до 0,9 % през януари 2015 г. спрямо 0,8 % през декември 2014 г. Нашите последни мерки по паричната политика би следвало да допринесат за по-нататъшно подобрение на кредитните потоци.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава целесъобразността на последните решения на Управителния съвет. Решителното прилагане на всички наши мерки по паричната политика ще подпомогне икономическото възстановяване в еврозоната и ще приближи темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция допринася за подпомагането на икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Предвид високата структурна безработица и ниския потенциален растеж на производството в еврозоната, цикличното подобрение, предвидено в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март, не е основание за успокоение. По-специално, за да се увеличат инвестициите, да се насърчи създаването на работни места и да се повиши производителността, в няколко държави трябва да наберат скорост както решителното осъществяване на реформите на стоковите и трудовите пазари, така и действията за подобряване на бизнес средата за фирмите. От решаващо значение е структурните реформи да бъдат проведени бързо, надеждно и ефикасно, тъй като това не само ще повиши бъдещия устойчив растеж в еврозоната, но и ще засили очакванията за по-високи доходи и ще насърчи фирмите да увеличат веднага инвестициите, ускорявайки икономическото възстановяване. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Цялостното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж е ключово за доверието във фискалната ни рамка. С оглед на необходимостта за ускоряване на структурните реформи в редица държави, важно е също така да се прилага ефективно процедурата при макроикономически дибаланси с цел преодоляване на прекомерните дисбаланси, констатирани в отделни държави членки.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите