Пет неща, които трябва да знаете за Договора от Маастрихт

15 февруари 2017 г.

1. С него се създава Европейският съюз

Договорът от Маастрихт, официално известен като Договор за Европейския съюз, бележи началото на „нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа“. В него се полагат основите на единната парична единица – еврото – и значително се разширява сътрудничеството между европейските държави в редица нови области:

  • създава се европейско гражданство, което дава възможност на гражданите да живеят и да пътуват свободно между държавите членки
  • установява се обща външна политика и политика на сигурност
  • договаря се по-тясно полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

Договорът е подписан в нидерландския град Маастрихт, разположен близо до границите с Белгия и Германия. Той е резултат от няколкогодишни дискусии между правителствата за задълбочаване на европейската интеграция.

2. Договорът е подписан от 12 държави

Представителите на 12 държави подписват Договора на 7 февруари 1992 г. : Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство.

След това Договорът е ратифициран от парламента на всяка държава, в някои случаи след провеждането на референдум. Договорът от Маастрихт влиза в сила на 1 ноември 1993 г., с което официално се създава Европейският съюз.

Оттогава още 16 държави са се присъединили към ЕС и са приели правилата, залегнали в Договора от Маастрихт или последвалите го договори.

3. Договорът полага основите на еврото

Договорът от Маастрихт проправя пътя за създаването на единна европейска парична единица – еврото. Това е кулминацията на продължилия няколко десетилетия дебат за засилване на икономическото сътрудничество в Европа. С договора също така се създават Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки и се описват техните цели. Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност, т.е. да защитава стойността на еврото.

Идеята за единна парична единица за Европа е предложена за първи път в началото на 60-те години на ХХ век от Европейската комисия. Поради нестабилната икономическа обстановка през 70-те години обаче проектът остава в застой.

Европейските лидери възобновяват идеята за единна парична единица през 1986 г. и през 1989 г. се ангажират с преходен период с три етапа. В Договора от Маастрихт официално се предвиждат три етапа:

  • Етап 1 (от1 юли 1990 г. до 31 декември 1993 г.): въвеждане на свободно движение на капитали между държавите членки
  • Етап 2 (от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1998 г.): засилено сътрудничество между националните централни банки и засилено хармонизиране на икономическите политики на държавите членки
  • Етап 3 (от 1 януари 1999 г. насам): постепенно въвеждане на еврото успоредно с прилагането на единна парична политика, за която отговаря ЕЦБ

4. Договорът въвежда критерии, които държавите трябва да изпълнят, за да се присъединят към еврозоната

Наред с определянето на срокове за въвеждането на единната парична единица Договорът също така установява правила за практическото функциониране на еврото. Това включва как да се определи дали държавите са готови да се присъединят към еврозоната.

Целта на тези конкретни правила, наричани още критерии от Маастрихт или критерии за конвергенция, е да се гарантира запазването на ценова стабилност в еврозоната и след присъединяването на нови държави към валутата. Целта на правилата също така е да се гарантира, че в присъединяващите се държави е налице стабилност в следните области:

  • инфлация
  • равнища на публичния дълг
  • лихвени проценти
  • обменен курс

5. Договорът е огромна крачка напред в процеса на европейска интеграция

След подписването на Договора от Маастрихт европейските държави продължават да се сближават, а някои области на политиката, като например икономическите и фискалните политика, остават на национално равнище. Европейските лидери договориха допълнителни мерки за насърчаване на по-тясната интеграция между европейските държави:

  • през 1997 г. бе договорен Пакт за стабилност и растеж, за да се гарантира, че страните следват разумна бюджетна политика
  • създаден бе Европейски механизъм за стабилност, който предоставя финансова помощ на държави от eврозоната, изпитващи или застрашени от тежки затруднения във финансирането
  • след финансовата криза бяха създадени единен надзорен механизъм и Единен съвет по преструктуриране, които имат за цел да повишат сигурността на европейската банкова система и да засилят финансовата интеграция и стабилност

Днес повече от 510 милиона граждани от 28 държави членки се ползват от предимствата на европейското сътрудничество. 25 години след приемането на пътната карта за еврото то се превърна във втората най-търгувана валута в света и е част от ежедневието на 340 милиона граждани в 19 държави.