Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Пет неща, които трябва да знаете за Договора от Маастрихт

Договорът полага основите на Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме днес

Договорът от Маастрихт, чието официално заглавие е Договор за Европейския съюз, полага основите на Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме днес.

Той е резултат от няколкогодишно обсъждане между правителствата и е подписан в нидерландския град Маастрихт, разположен близо до границите с Белгия и Германия. Ето пет неща, които трябва да знаете за Договора:

1.

С него се създава Европейският съюз

Засилено сътрудничество

С Договора от Маастрихт съществено се засилва сътрудничеството между европейските държави в редица нови области:

Европейско гражданство

Договорът въвежда европейско гражданство, което дава възможност на гражданите да живеят и да пътуват свободно между държавите членки.

Обща външна политика и политика на сигурност

Договорът въвежда обща външна политика и политика на сигурност с цел да „гарантира общите ценности, фундаменталните интереси и независимостта на Съюза“.

Правосъдие и вътрешни работи

Договорът развива тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи с цел да гарантира безопасността и сигурността на европейските граждани.

2.

Договорът е подписан от 12 държави

На 7 февруари 1992 г. Договорът е подписан от представителите на 12 държави

Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство.

След това Договорът е ратифициран от парламента на всяка държава, в някои случаи след провеждането на референдум. Договорът от Маастрихт влиза в сила на 1 ноември 1993 г., с което официално се създава Европейският съюз.

Оттогава още 16 държави са се присъединили към ЕС* и са приели правилата, залегнали в Договора от Маастрихт или в последвалите го договори.

*Понастоящем броят на държавите членки на ЕС е 27, след като Обединеното кралство напусна Съюза.

3.

Договорът полага основите на еврото

Единна парична единица на европейските граждани

Договорът от Маастрихт проправя пътя за създаването на единна европейска парична единица – еврото. С него също така се създават Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки и се описват техните цели. Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност, т.е. да защитава стойността на еврото.

Договорът е кулминацията на продължилия няколко десетилетия дебат за засилване на икономическото сътрудничество в Европа. Европейските лидери възобновяват дискусията за въвеждане на единна парична единица през 1986 г. и през 1989 г. вземат решение за преходен период в три етапа.

В Договора от Маастрихт официално се определят тези етапи:

Първи етап (от 1 юли 1990 г. до 31 декември 1993 г.)

Въвеждане на свободно движение на капитали между държавите членки.

Втори етап (от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1998 г.)

Засилено сътрудничество между националните централни банки и засилено съгласуване на икономическите политики на държавите членки.

Трети етап (от 1 януари 1999 г. насам)

Постепенно въвеждане на еврото успоредно с прилагането на единна парична политика, за която отговаря ЕЦБ.

4.

Договорът въвежда критерии, които държавите трябва да изпълнят, за да въведат еврото

В Договора се установяват и правила как ще функционира еврото на практика. Това включва правила какво трябва да направи дадена държава, за да се присъедини към еврозоната.

Целта на тези конкретни правила, наричани още критерии от Маастрихт или критерии за конвергенция, е да се гарантира запазването на ценова стабилност в еврозоната и след присъединяването на нови държави към валутата.

Целта на правилата също така е да се гарантира, че в присъединяващите се държави е налице стабилност в следните области:

Инфлация

Средният темп на инфлация в държавата не бива да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати за едногодишен период на наблюдение.

Равнища на публичния дълг

Бюджетният дефицит на държавата не бива да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а общият размер на държавния дълг не бива да надвишава 60% от БВП.

Лихвени проценти

Дългосрочният лихвен процент в държавата не бива да надвишава с повече от 2 процентни пункта този в трите държави членки с най-добри резултати през едногодишен период на наблюдение.

Валутен курс

Държавата трябва да поддържа стабилен валутен курс, което означава той да се е задържал в диапазона на колебание, определен в механизма на обменните курсове (ERM II), най-малко през последните две години.

5.

Договорът е огромна крачка напред в процеса на европейска интеграция

По-голямо сближаване в Европа

След подписването на Договора от Маастрихт европейските държави продължават да се сближават, докато някои области на политиката, като например икономическите и фискалните политики, остават на национално равнище. Европейските лидери договориха допълнителни мерки за насърчаване на по-тясната интеграция между европейските държави, като например:

Пакт за стабилност и растеж

През 1997 г. бе договорен Пакт за стабилност и растеж, за да се гарантира, че страните следват разумна бюджетна политика.

Европейски механизъм за стабилност

Създаден бе Европейски механизъм за стабилност, който предоставя финансова помощ на държави от eврозоната, изпитващи или застрашени от тежки затруднения във финансирането.

Банков съюз

След финансовата криза бяха създадени единен надзорен механизъм и Единен съвет по преструктуриране, които имат за цел да повишат сигурността на европейската банкова система и да засилят финансовата интеграция и стабилност.

Днес повече от 440 милиона граждани от 27 държави членки се ползват от предимствата на европейското сътрудничество.

През годините след приемането на пътната карта за еврото то се превърна във втората най-търгувана валута в света и е част от ежедневието на 340 милиона граждани в 19 държави.