EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018AB0019

Становище на Европейската централна банка от 11 април 2018 година относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) и на други правни актове (CON/2018/19)

OJ C 255, 20.7.2018, p. 2–7 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

20.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/2


СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 11 април 2018 година

относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) и на други правни актове

(CON/2018/19)

(2018/C 255/02)

Въведение и правно основание

На 23 ноември 2017 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган); Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване); Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари); Регламент (ЕС) № 345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал; Регламент (ЕС) № 346/2013 относно европейски фондове за социално предприемачество; Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти; Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции; Регламент (ЕС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове; и Регламент (ЕС) 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар (1) (наричан по-нататък „предложеният регламент“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент съдържа разпоредби, засягащи приноса на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) за гладкото провеждане на политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции и стабилността на финансовата система, както е посочено в член 127, параграф 5 от Договора, и специфичните задачи, възложени на ЕЦБ в съответствие с член 127, параграф 6 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Предложеният регламент е част от представения през септември 2017 г. широкообхватен пакет от предложения за реформиране на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), състояща се от трите Европейски надзорни органа (ЕНО) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР) (2). Тъй като реформите засягат различни задачи, изпълнявани от ЕСЦБ и ЕЦБ, ЕЦБ реши да приеме отделни становища по пакета от предложения. Поради това настоящото становище трябва да се чете заедно със Становище CON/2018/12 от 2 март 2018 г. относно предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 1092/2010 за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (3).

1.   Общи забележки

1.1.

ЕЦБ приветства целта на предложения регламент, която се изразява в насърчаването на ефективния и съгласуван пруденциален надзор и регламентация в Съюза. ЕЦБ подкрепя по-дълбоката интеграция на надзорната рамка на равнището на Съюза за банковия сектор и засилването на съюзното измерение на надзора чрез преразглеждането на настоящата организация на ЕНО (4). Освен това, като се изключат измененията на определени разпоредби от Регламент (ЕС) № 1093/2010 (5) през 2013 г., на ЕНО не е правен преглед от създаването им през 2010 г.

1.2.

С оглед на съвместимостта на управленската рамка на Европейския банков орган (ЕБО) с посочените цели и изменения ЕЦБ би искала да изтъкне, че проектът за банков съюз и проектът за съюз на капиталовите пазари (СКП) се намират на различни етапи. Поради това прегледът на ЕНО не следва непременно да завърши с три идентични резултата за трите органа, а по-скоро би следвало да се съсредоточи върху правомощията и функциите им.

1.3.

По-конкретно, във връзка с новите надзорни функции в предложения регламент, ЕЦБ счита, че някои от предложените изменения на Регламент (ЕС) № 1093/2010 не отразяват правилно разликата между обхвата на микропруденциалните надзорни задачи на ЕЦБ и компетентността на ЕБО да определя регулаторни стандарти с цел да насърчава сближаването на надзорните практики. ЕЦБ счита, че е изключително важно да се увеличат във възможно най-голяма степен синергичните ефекти, произтичащи от правомощията на ЕЦБ и ЕБО. За тази цел следва да се избягва дублирането на задачи или неправилното им разпределение, което би могло да замъгли правомощията на съответния орган и вследствие от това да намали ефективността на системата като цяло.

2.   Специфични забележки

2.1.   Измененията в управленската рамка на ЕБО

2.1.1.

С предложения регламент се цели създаването на изпълнителен съвет като нов орган в рамките на управленската структура на ЕБО (6). Членовете на изпълнителния съвет следва да се назначават въз основа на техните качества, умения, познания в областта на клиринга, операциите след сключване на сделка и финансовите аспекти, както и на опита им в областта на финансовия надзор посредством открита процедура за подбор с участието на Европейския парламент на Съвета (7). Макар че съгласно предложението на Европейската комисия основната му функция е да прави предложения по всички въпроси, които ще се решават от съвета на надзорниците, на изпълнителния съвет също се поверяват изключителни правомощия за вземане на решения в редица области с цел да се осигурят ефективни, обективни и отчитащи интересите на Съюза решения. Например само изпълнителният съвет ще отговаря за разрешаването на спорове между компетентните органи и за определянето на стратегическите надзорни цели на компетентните органи. Предлага се също изпълнителният съвет да взема решенията за започването и координирането на тестовете за устойчивост (стрес тестовете) в Съюза, както и за оповестяването на резултатите от тях.

2.1.2.

ЕЦБ подкрепя прегледа на управленската структура на ЕНО, включително прегледа на правата на глас и членската структура на съветите им. Вместо обаче да се възлагат широки надзорни правомощия на новосъздаден орган, съветът на надзорниците трябва да продължи да бъде органът за вземане на решения във връзка със задачите, с чието изпълнение се цели да се насърчава сближаването на надзорните практики в Съюза (8). Същевременно, с цел да се подобри ефективността и ефикасността на процедурите за вземане на решения на съвета на надзорниците, ЕЦБ подкрепя създаването на изпълнителен съвет с административни функции, състоящ се от постоянни членове, различни от компетентните органи, с което ще се гарантира по-силна ориентация към Съюза. Поради това, ЕЦБ приветства предложението изпълнителният съвет да изготвя годишната работна програма на ЕБО, но ЕЦБ не подкрепя предложението да му се предостави общо право на инициатива за регулаторни актове (9). Това право не следва да обхваща регулаторните правомощия на съвета на надзорниците във връзка с приемането на становища, препоръки и решения.

2.1.3.

ЕЦБ одобрява предложението за засилване на законоустановената независимост на изпълнителния съвет, както и предложението, с което се постига по-голяма прозрачност на процедурата за назначаване на членовете на изпълнителния съвет в сравнение с процедурата за назначаване на настоящия управителен съвет.

2.1.4.

ЕЦБ подкрепя целта на предложения регламент в ЕСФН да се отчете и отрази създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ). В предложения регламент обаче не се взема предвид съществуващото съюзно измерение на пруденциалния надзор върху кредитните институции. По-точно, въпреки задачите ѝ, свързани с пруденциалния надзор върху кредитните институции в еврозоната, предложеният регламент не предвижда ЕЦБ да бъде член на изпълнителния съвет. Поради това Съветът и Парламентът следва да обмислят възможността на ЕЦБ да се предостави статут на наблюдател в изпълнителния съвет. Предвид тясното сътрудничество между ЕБО и ЕЦБ по повод на съвместната им работа присъствието на ЕЦБ като наблюдател в изпълнителния съвет ще бъде полезно (10).

2.2.   Стратегически надзорни планове

2.2.1.

Като цяло, ЕЦБ подкрепя посочената в предложения регламент цел да се задълбочи финансовата интеграция и да се засили стабилността на вътрешния пазар чрез по-голямо сближаване на надзорните практики на равнището на Съюза (11). В този контекст обаче не е подходящо на ЕБО да се възлагат правомощия за стратегическо планиране. Установяването на макропруденциалните тенденции, потенциалните рискове и слабостите на финансовите институции и определянето на съответните стратегически надзорни приоритети са основни надзорни задачи, които следва да се изпълняват от компетентния микропруденциален надзорен орган, а не от ЕБО в качеството му на регулатор, който определя стандарти (12).

2.2.2.

По-специално, разделянето на планирането и прилагането при определянето на надзорните приоритети би довело до неефикасност, която неоправдано ще усложни процеса на надзорно планиране, а в по-общ план и до неефикасен надзор. Осигуряването на солидни, ефективни и надеждни надзорни процеси и запазването на гъвкавостта при реагирането на неблагоприятните промени на микро- и макропруденциално равнище са от основно значение за отговорния надзорен орган. Поради това, за да се гарантират бързи надзорни реакции на рисковете и за да се разпределят ефективно ресурсите, за планирането и прилагането на надзора следва да отговаря един и същ орган.

2.2.3.

Осигуряването на съответствие между планирането и прилагането на надзорните стратегии и задачи е отразено и във вторичното законодателство. Съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (13) Надзорният съвет на ЕЦБ отговаря изцяло за планирането и изпълнението на надзорните задачи, възложени на ЕЦБ в качеството ѝ на компетентен орган за пруденциалния надзор в еврозоната. Следователно съгласно предложения регламент има риск на ЕБО да се възложат задачи, които вече се изпълняват от ЕЦБ, което може да доведе до ненужно дублиране и до по-ниска ефикасност и ефективност на цялостния надзор върху кредитните институции в еврозоната. Освен това следва да има пълна съвместимост между правомощията на ЕЦБ и правомощията на ЕБО и режимите им на отчетност. ЕБО не трябва да взема решения във връзка със стратегическото надзорно планиране, за които впоследствие може да се търси отчетност от ЕЦБ.

2.2.4.

От практическа гледна точка има риск предложеният регламент значително да затрудни процесите на стратегическо и оперативно планиране в ЕНМ, както и задължителния процес на установяване на рисковете. По-конкретно, съгласно предложения регламент ЕНМ ще трябва да представи на ЕБО проект на надзорната работна програма за следващата година няколко месеца по-рано. Задължението за представяне на надзорната работна програма за следващата година на ЕБО на толкова ранен етап ще наруши вече създадените процеси на стратегическо и оперативно планиране в ЕНМ, както и предшестващия ги процес на установяване на рисковете — всички тези процеси се осъществяват в тясно сътрудничество с 19-те компетентни органа — и следователно ще засегне целта да се осигурят ефективни и ефикасни надзорни процеси. Освен това с предложения регламент на ЕБО се предоставя правомощието да издава препоръка за изменение на работната програма на компетентните органи (14).

2.2.5.

Тази практика би могла да доведе до случаи, в които надзорните приоритети трябва да се коригират на много късен етап от процеса на надзорно планиране в ЕНМ, което би поставило под сериозно съмнение надеждността на планирането за съвместните надзорни екипи, компетентните органи и хоризонталните функции и би намалило ефективността на пруденциалния надзор в еврозоната. Тъй като компетентните органи участват активно в процеса на надзорно планиране в ЕНМ, предложените изменения ще засегнат дълбоко съществуващите договорености между ЕЦБ и компетентните органи във връзка с планирането и изпълнението на надзорните цели. Поради посочените потенциални неблагоприятни последици за ефективността и ефикасността на пруденциалния надзор в еврозоната ЕЦБ настоятелно препоръчва от предложения регламент да се заличи разпоредбата за правомощията за стратегическо надзорно планиране.

2.3.   Тестове за устойчивост (стрес тестове)

2.3.1.

С предложения регламент правомощията на съвета на надзорниците във връзка с вземането на решения за започването и координирането на тестовете за устойчивост (стрес тестове) в Съюза се прехвърлят на изпълнителния съвет (15). Тъй като съветът на надзорниците вече няма да се занимава с ключови елементи от провеждането на стрес тестовете като разработване на методологии, избор на извадка или оповестяване на резултатите, действащите понастоящем процедури за провеждането на стрес тестове в Съюза ще се променят значително. ЕЦБ счита, че стрес тестовете са основен надзорен инструмент, който трябва да се използва от органите с надзорни правомощия, за да се гарантира, че стрес тестовете изпълняват целта си да допринасят за съставянето на индивидуалните рискови оценки на поднадзорните кредитни институции. ЕЦБ би искала да посочи конкретните причини, поради които предвидените промени биха могли да засегнат ефективността на надзора и да попречат на Комисията да постигне целта си да засили стабилността на вътрешния пазар.

2.3.2.

Първо, следва да се отбележи, че предложеният нов процес ненужно усложнява провеждането на стрес тестове на равнището на Съюза, тъй като надзорният орган ще трябва да полага усилия, за да се съобрази с решенията на изпълнителния съвет на ЕБО по редица елементи от стрес тестовете и по-специално по обхвата и степента на подробност на информацията, която ще се публикува. Тъй като компетентните органи извършват значими части от стрес тестовете, като например гарантирането на качеството на предоставената от поднадзорните кредитни институции информация, е важно те да участват в процеса на вземане на решения във връзка с елементите от надзорната рамка, които са определящи за работната им програма и за нуждата им от ресурси, съобразно изключителната им компетентност.

2.3.3.

Второ, ако само изпълнителният съвет има правомощието да взема решения по редица елементи от провеждането на стрес тестовете в Съюза, включително оповестяването на резултатите от тях, той може да реши да оповести информация, вероятно непреднамерено, която компетентните органи биха предпочели да остане поверителна. Следователно съветът на надзорниците трябва да запази правомощието си да решава коя информация да се оповести при завършването на стрес тестовете в Съюза. За да се избегнат несъответствията между различните юрисдикции и за да се смекчат евентуалните отрицателни последици за финансовата стабилност, от основно значение е решението за обхвата на информацията, която ще се оповести, да се вземе заедно с компетентните органи, като неотстъпно се зачита целта да се постигне възможно най-висока степен на хармонизация между тях.

2.3.4.

На последно място, ЕЦБ би искала да изрази загрижеността си от това, че в сегашния си вид предложеният регламент не гарантира адекватно качественото и цялостно провеждане на стрес тестовете за надзорни цели, например обхвата на банковата дейност, свързаните с нея рискове и подходящи методологии за провеждането на стрес тестове. Ако правомощията за провеждане на стрес тестове се възложат на изпълнителния съвет, има вероятност стрес тестовете да не бъдат изготвени съобразно необходимото за целите на надзора и да не отразяват правилно спецификите и рисковете на банковия сектор, върху който ЕЦБ и съответните компетентни органи извършват надзор. Поради тези съображения ЕЦБ препоръчва от предложения регламент да се заличат разпоредбите във връзка с провеждането на стрес тестовете и да се запази настоящият режим, който досега е действал добре с оглед на целта си.

2.4.   Независими проверки на компетентните органи

2.4.1.

Съгласно предложения регламент ЕБО извършва преглед на дейностите на компетентните органи с оглед на постигането на все по-висока съгласуваност на резултатите от надзора. За тази цел ЕБО разработва методи, позволяващи обективна оценка и сравнение между компетентните органи, и изготвя доклад за резултатите от прегледа (16).

2.4.2.

ЕЦБ подкрепя прогласената цел да се осигурят ефективни, обективни и отчитащи интересите на Съюза решения, но счита, че съществуващият процес на партньорски проверки е ценен и добре действащ механизъм за по-нататъшното сближаване на надзорните практики в Съюза и за споделянето на най-добри практики между компетентните органи. Поради това ЕЦБ не смята, че този механизъм трябва да се премахва. Същевременно обаче, както е посочено в техническия работен документ, ЕЦБ подкрепя някои елементи от предложението за трансформирането на партньорските проверки в независими проверки.

2.5.   Координация на делегирането и възлагането на дейности на външни изпълнители, както и на прехвърлянето на риск в трети държави

2.5.1.

С предложения регламент на изпълнителния съвет се възлага задачата да контролира делегирането и възлагането на дейности на външни изпълнители, както и прехвърлянето на риск в трети държави. Съгласно предложения регламент компетентният орган е длъжен да уведоми ЕБО за лицензирането или регистрирането на финансова институция, чийто бизнес план предвижда делегиране или възлагане на дейности на външни изпълнители или прехвърляне на риск в трети държави (17). От надзорна гледна точка изискването за уведомяване на ЕБО за такива действия може да не допринесе по подходящ начин за постигането на прогласената в предложения регламент цел да се възпре регулаторният арбитраж в държавите членки (18).

2.5.2.

Вместо това посоченото изискване може да се препокрие с микропрудениалните надзорни задачи, изпълнявани от ЕЦБ в ЕНМ, и да прибави излишна административна тежест към надзорния процес. Съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 лицензионната процедура вече е двупластов процес, по време на който компетентните органи и ЕЦБ трябва да оценят заявленията за лицензиране. Координирането на тази оценка с ЕБО ще добави трети пласт и ще увеличи сложността на процедурите за лицензиране и тяхната продължителност. Поради тези съображение ЕЦБ счита, че посочените задачи не трябва да се възлагат нито на административните органи на ЕБО, нито на съвета на надзорниците.

2.6.   Международно сътрудничество

2.6.1.

Предложеният регламент предвижда ЕБО да играе основна роля при оценката на регулаторната и надзорна еквивалентност на правните режими в трети държави, която преди се изпълняваше от Комисията (19). По-специално, задачата на ЕБО е да наблюдава промените в нормативната и надзорната уредба, правоприлагането и значимите пазарни промени в третите държави, за които са приети решения за еквивалентност. Освен това ЕБО ще си сътрудничи с компетентните органи на еквивалентните юрисдикции, като сключва двустранни административни спогодби.

2.6.2.

ЕЦБ приветства ролята на ЕБО да съдейства на Комисията да изготвянето (20) и наблюдението (21) на решенията за еквивалентност. ЕЦБ обаче би искала да направи няколко коментара във връзка с предвидената процедура за договаряне и сключване на административни спогодби между компетентните органи и надзорните органи на трети държави (22).

2.6.3.

ЕЦБ счита, че член 33, параграф 2а, буква б) се нуждае от прецизиране. ЕЦБ разбира, че съгласно посочената разпоредба целта на правомощията на ЕБО да договаря и включва разпоредби в спогодбите за сътрудничество е да се създаде възможност за извършването на последващи действия във връзка с решенията за еквивалентност. Би могло да се уточни, че компетентният орган продължава да отговаря за координирането на надзорните действия и проверките на място.

2.6.4.

ЕЦБ също така приветства предложения текст на член 33, параграф 2в от Регламент (ЕС) № 1093/2010, с който на ЕБО се възлага изготвянето на образци на административни спогодби. Те следва да се изготвят съвместно с компетентните органи. Въпреки това ЕЦБ счита, че ако ЕБО поеме активна роля в процеса на договаряне, това ще усложни ненужно този процес и може да забави сключването на меморандуми за разбирателство в областта на надзорното сътрудничество. Освен това, тъй като всяка трета държава действа съгласно собствената си правна уредба и тъй като надзорните органи се нуждаят от максимална гъвкавост, за да адаптират меморандумите за разбирателство в хода на договарянето, могат да възникнат значителни практически трудности във връзка със задължението за използване на изготвения от ЕБО стандартен образец на меморандум за разбирателство. Поради това образците на административни спогодби следва да се използват на базата на полагане на максимални усилия.

2.7.   Промени в правомощията за налагане на глоби и исканията за информация

2.7.1.

Предложеният регламент създава механизъм за укрепване на гаранциите за ефективното упражняване на правото на ЕБО да събира информация, за да се осигури ефективното изпълнение на задачите и функциите му (23). За тази цел съгласно предложения регламент на ЕБО се възлага правомощието да налага глоби и периодични имуществени санкции, когато финансови институции, холдингови дружества или клонове на съответна финансова институция и нерегулирани оперативни структури в рамките на дадена финансова група или конгломерат, които са значими за финансовите дейности на съответните финансови институции, не са изпълнили точно, изцяло или своевременно искане или решение на ЕБО (24). Преди да наложи глоба или периодична имуществена санкция, ЕБО е длъжен да предостави на финансовата институция възможност да бъде изслушана (25), а решенията за налагане на глоба или периодична имуществена санкция могат да се обжалват пред Съда на Европейския съюз (26).

2.7.2.

Като цяло, ЕЦБ подкрепя прогласената цел да се гарантира правото на ЕБО да събира информацията, която му е необходима, за да изпълнява задълженията и задачите си. ЕЦБ обаче счита, че предложеното укрепване на гаранциите на правото на ЕБО да събира информация чрез оправомощаването му да налага глоби или периодични имуществени санкции не би трябвало да засяга възможността на компетентните органи да упражняват предоставените им правомощия в случаите, когато съответните финансови институции не изпълняват исканията им за информация точно, изцяло или своевременно.

2.8.   Надзорна отчетност и изисквания за оповестяване по стълб 3

2.8.1.

В бъдеще законодателите на Съюза могат да обмислят формализирането и разширяването на ролята на ЕБО в областта на гарантирането на прозрачността на финансовите институции, като същевременно избягват дублирането на задълженията им за отчетност. По-специално, на ЕБО може да се възложи задачата да интегрира предвидените в правото на Съюза изисквания за надзорна отчетност и количествени изисквания за оповестяване по стълб 3 за финансовите институции в единна рамка за отчетност, в която оповестените по стълб 3 данни ще бъдат поднабор на данните, които подлежат на надзорна отчетност. Интегрирането на двата потока от данни ще позволи на ЕБО да създаде и поддържа център на данни, състоящи се от информация, оповестена в съответствие с количествените изисквания за оповестяване по стълб 3 и извлечена от надзорните данни. Тази рамка ще е полезна за кредитните институции, тъй като те ще отчитат съответната информация само веднъж, а за надзорните органи и другите потребители на данни ще е полезно да имат по-лесен достъп до подходящи данни.

2.8.2.

Създаването на правна уредба за централен регистър на данни в ЕБО също би могло да доведе до значително подобряване на качеството на надзорните данни, както се установи по време на проведения от ЕБО преглед на прозрачността. В по-общ план по този начин ще се насърчи и интеграцията на банковия сектор в Съюза, като се улесни достъпът на пазарните участници до информацията, оповестена по стълб 3 от рамката „Базел“ (27). Подобен център на данни ще оповестява данните по стълб 3 в съответствие с изискванията за финансовите институции (на тримесечна, шестмесечна или годишна база), за да изравни Съюза със Съединените щати от гледна точка на наличността на данни (28). ЕБО вече е изразил готовността си да създаде техническата инфраструктура за център на данни, но се нуждае от възлагането на правомощието да публикува данните в централен регистър без изричното съгласие на финансовите институции (29), на които те принадлежат. Това правомощие обаче не трябва да засяга правомощието на компетентните органи да искат ad hoc допълнителна информация от поднадзорните лица. Поради тези съображения ЕЦБ смята, че има основания да се изследва в дълбочина дали създаването на централен регистър на данни в ЕБО е правно и фактически осъществимо.

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения регламент, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на уебсайта на ЕЦБ.

Съставено във Франкфурт на Майн на 11 април 2018 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  COM(2017) 536 final.

(2)  COM(2017) 542 final.

(3)  Становище CON/2018/12 на Европейската централна банка от 2 март 2018 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1092/2010 за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ C 120, 6.4.2018 г., стр. 2). Всички становища на ЕЦБ са достъпни на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(4)  Вж. стр. 3 от приноса на ЕЦБ към консултацията на Европейската комисия във връзка с дейността на Европейските надзорни органи, 7 юни 2017 г. (наричан по-нататък „приносът на ЕЦБ във връзка с ЕНO“), достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(5)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(6)  Вж. предложението за нов член 45 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(7)  Вж. съображение 23 от предложения регламент.

(8)  Вж. съображение 52 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(9)  Вж. член 1, точка 27, буква а) от предложения регламент.

(10)  Вж. стр. 2 и 3 от приноса на ЕЦБ във връзка с ЕНО.

(11)  Вж. предложението за нов член 47, параграф 3 във връзка с предложението за нов член 29а от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(12)  Вж. съображение 17 от предложения регламент.

(13)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(14)  Вж. предложението за нов член 29а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(15)  Вж. предложението за нов член 47, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 във връзка с предложението за нов член 32 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(16)  Вж. член 1, точка 13 от предложения регламент.

(17)  Вж. предложението за нов член 31а, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(18)  Вж. съображение 18 от предложения регламент.

(19)  Член 1, точка 17 от предложения регламент.

(20)  Вж. предложението за нов член 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(21)  Вж. предложението за нов член 33, параграф 2а от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(22)  Вж. предложението за нов член 33, параграф 2в от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(23)  Вж. предложението за нови членове 35—35з от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(24)  Вж. съображение 20 от предложения регламент.

(25)  Вж. предложението за нов член 35е от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(26)  Вж. предложението за нов член 35з от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(27)  Вж. Базелски комитет по банков надзор, „Изискванията за оповестяване по стълб 3 — консолидирана и усъвършенствана рамка“, март 2017 г., достъпен на уебсайта на Банката за международни разплащания http://www.bis.org.

(28)  В Съединените щати Федералният съвет за проверка на финансовите институции поддържа публичен регистър с надзорни данни за всяка банка, достъпен на уебсайта на съвета cdr.ffiec.gov/public.

(29)  Вж. Енриа, А., „Гарантиране на прозрачността в европейската финансова система“, лекция пред Официалния форум на паричните и финансовите институции, май 2016 г., стр. 9, достъпна на сайта на форума www.omfif.org.


Top