EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32004O0015
2004/808/EC: Guideline of the European Central Bank of 16 July 2004 on the statistical reporting requirements of the European Central Bank in the field of balance of payments and international investment position statistics, and the international reserves template (ECB/2004/15)
Насоки на Европейската централна банка от 16 юли 2004 година относно изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка в областта на статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция и на рамката на международните резерви (ЕЦБ/2004/15)
Насоки на Европейската централна банка от 16 юли 2004 година относно изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка в областта на статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция и на рамката на международните резерви (ЕЦБ/2004/15)
OJ L 269M, 14.10.2005, p. 15–57
(MT)
OJ L 354, 30.11.2004, p. 34–76
(ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Bulgarian: Chapter 10 Volume 005 P. 284 - 326
Special edition in Romanian: Chapter 10 Volume 005 P. 284 - 326
Special edition in Croatian: Chapter 01 Volume 007 P. 44 - 86
No longer in force, Date of end of validity: 31/05/2014; отменен от 32011O0023
10/ 05 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
284 |
32004O0015
L 354/34 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
от 16 юли 2004 година
относно изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка в областта на статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция и на рамката на международните резерви
(ЕЦБ/2004/15)
(2004/808/ЕО)
УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,
като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 5.1, 12.1 и 14.3 от него,
като има предвид, че:
(1) |
За да изпълни задачите си, Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) изисква подробна и надеждна статистика на платежния баланс и на международната инвестиционна позиция, както и рамка на международните резерви, която показва основните пера, засягащи паричните условия и валутните пазари в Еурозоната. |
(2) |
Член 5.1, първо изречение от Устава изисква Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), да събира от компетентните власти, различни от НЦБ, или директно от стопанските субекти статистическата информация, необходима на ЕЦБ, за изпълнение на задачите на ЕСЦБ. Член 5.1, второ изречение предвижда за тези цели ЕЦБ да си сътрудничи с институциите и органите на Общността и с компетентните власти на държавите-членки или на трети държави, както и с международни организации. Съгласно разпоредбите на член 5.2 НЦБ осъществяват, доколкото им е възможно, задачите, описани в член 5.1. |
(3) |
Необходимата информация за изпълнение на изискванията на ЕЦБ в областта на статистиката на платежния баланс и на международната инвестиционна позиция може да се събере и/или състави от компетентни власти, различни от НЦБ. Следователно някои задачи, които следва да се изпълнят съгласно настоящите насоки, изискват сътрудничество между ЕЦБ или НЦБ и въпросните компетентни власти съгласно член 5.1 от Устава. Член 4 от Регламент (ЕО) 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1) изисква държавите-членки да се организират в областта на статистиката и да си сътрудничат пълноценно с ЕСЦБ, за да се осигури изпълнението на задълженията, произтичащи от член 5 от Устава. |
(4) |
Част от необходимата статистическа информация се отнася за финансовата сметка на платежния баланс, свързания с нея доход и международната инвестиционна позиция, за които Еуросистемата носи основна отговорност. За да могат да изпълнят задълженията си по подпомагането на ЕЦБ в тази област, НЦБ трябва да притежават необходимите статистически експертни познания, по-специално по отношение на концепциите, методологията и събирането, съставянето, анализа и предоставянето на данни. В Ирландия необходимата статистическа информация се събира и съставя от Централната статистическа служба (ЦСС). За да отговорят на статистическите изисквания на ЕЦБ, Central Bank and Financial Services Authority of Ireland и ЦСС трябва да си сътрудничат, както се посочва в Препоръка ЕЦБ/2004/16 от 16 юли 2004 г. за изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка в областта на статистиката на платежния баланс и на международната инвестиционна позиция, както и на рамката на международните резерви (2). Препоръка ЕЦБ/2004/16 е адресирана също и до Ufficio Italiano dei Cambi, който отговаря съвместно с Banca d'Italia, за събирането и компилирането на съответната статистическа информация в Италия. |
(5) |
След приемането на Насоки ЕЦБ/2003/7 от 2 май 2003 г. за изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка в областта на статистиката на платежния баланс, на международната инвестиционна позиция и рамката на международните резерви (3) бе постигнат значителен напредък в новите изисквания и методи за събиране и съставяне на данни в Eурозоната. Следователно необходимо е Насоки ЕЦБ/2003/7 да се заменят с настоящите насоки. |
(6) |
Предвид присъщите трудности при съставянето на статистиката на портфейлните инвестиции бе сметнато за необходимо да се определят общите подходи към събирането на такава информация в цялата Еурозона. Системите за събиране на информация за портфейлните инвестиции в Еурозоната от март 2008 г. трябва да отговарят на общ стандарт, т.е. на един от четирите модела, изискващи събиране на тримесечна информация за позициите ценна книга по ценна книга, както се посочва в таблицата от приложение VI. Наличието на функционираща централизирана база данни за ценните книжа (ЦБДЦК) се счита за жизнено важно, за да бъдат приведени в действие новите системи на събиране на данни. Следователно, ако документът за закриване на фаза 1 на проекта ЦБДЦК не се представи на управителния съвет чрез Комитета по статистика на ЕСЦБ (наричан „Комитетът по статистика“) до края на март 2005 г., този краен срок (както и сроковете, приложими за другите, свързани с портфейлните инвестиции, изисквания) ще бъде удължен с периода на закъснението за представянето на документа. ЕСЦБ трябва също да прецени до средата на 2006 г. достатъчни ли са обхватът на информацията за ценните книжа в ЦБДЦК и договореностите за обмен на данни с държавите-членки, за да се позволят на НЦБ или на други компетентни статистически органи, където е приложимо, да покрият стандартите за качество, определени в настоящите насоки. За да се гарантира съответствие с изискваните крайни срокове за предоставяне на информация за портфейлните инвестиции в ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната, разбити по сектори на емитента съгласно таблица 13 от приложение II, ЕЦБ ще предостави на НЦБ информация от ЦБДЦК най-малко 15 месеца преди указаните срокове. |
(7) |
За изпълнение на статистическите изисквания на ЕЦБ в областта на портфейлните инвестиции (и свързаните доходи) е необходимо отчитането на данни за транзакции и позиции по активите и/или пасивите на резиденти на Еурозоната спрямо резидентите на други държави-членки на Еурозоната. Данните се използват за компилиране на агрегирани за Еурозоната транзакции и позиции в портфейлни инвестиции — пасиви, и дебита на доход от портфейлни инвестиции. Това съответства на националните изисквания или установената практика. |
(8) |
ЦБДЦК, която в бъдеще ще се използва за най-различни статистически (съставяне и представяне) и нестатистически (икономически анализи или анализи на финансовата стабилност или операциите) цели, ще бъде предоставена на НЦБ. Съдържанието на данните ще бъде предоставено на компетентните органи, различни от НЦБ, като подлежи на известни правни ограничения. Това значително ще подпомогне представянето от тяхна страна на необходимите данни за съставяне на статистиката на транзакциите и позициите на Еурозоната относно портфейлните инвестиции. По-специално, чрез съчетаване на информация от ЦБДЦК с данните, събрани на база ценна книга по ценна книга, трябва да се създаде възможност за точно компилиране на транзакциите и позициите на портфейлните инвестиции в ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната и притежавани от резиденти на други страни на Еурозоната. В крайна сметка това ще даде възможност за секторна разбивка по отношение на данните за портфейлни инвестиции — пасиви на Еурозоната. |
(9) |
Използването на платежния баланс на Еурозоната и на международната инвестиционна позиция за съставяне на сметка „Останал свят“ в тримесечните финансови сметки на Еурозоната налага необходимостта от съставянето на данни за международната инвестиционна позиция с тримесечна честота. Освен това за финансовите сметки на Еурозоната, както и за паричния анализ, е необходимо да се отделят депозитите от заемите и да се идентифицират други инвестиции. Нещо повече оценката на размера на дяловия капитал в преките чуждестранни инвестиции на Еурозоната изисква допълнителна разбивка между котирани и некотирани компании с чуждестранно участие. |
(10) |
Като принос към годишния преглед на международната роля на еурото са необходими статистически данни за транзакциите и позициите в дългови ценни книжа, разбити по валути, за да се оцени ролята на еурото като инвестиционна валута. |
(11) |
Рамката за оценка на качеството на статистиката на платежния баланс на Еурозоната и международната инвестиционна позиция на Еурозоната, както и рамката на международните резерви трябва, доколкото е възможно, да се определи в съответствие с „рамката за оценка на качеството на данните“, разработена от Международния валутен фонд (МВФ). НЦБ в сътрудничество с компетентните власти, различни от НЦБ, където е приложимо, трябва да оценят качеството на данните, които предоставят. Ще бъдат установени подходящи критерии за оценка на качеството на данните, включително тяхната своевременност, точност, приемливост, вътрешнo и външнo съответствие и надеждност. |
(12) |
Предаването на поверителна статистическа информация от НЦБ към ЕЦБ се извършва в степен и с подробности, необходими за изпълнение на задачите на ЕЦБ. Когато различните от НЦБ компетентни власти са източници на статистическата информация, означена като поверителна, използването на такава информация от ЕЦБ трябва да се ограничи до изпълнение на свързаните с ЕСЦБ статистически задачи. |
(13) |
Необходимо е да се създаде процедура за ефективно извършване на технически изменения на приложенията към настоящите насоки, при положение че такива изменения не променят нито залегналата концептуална рамка, нито пък увеличават тежестта върху отчетните единици в държавите-членки. При прилагането на тази процедура ще се вземе под внимание становището на Комитета по статистика. НЦБ могат да предлагат технически изменения на приложенията към настоящите насоки чрез Комитета по статистика. |
(14) |
В съответствие с членове 12.1 и 14.3 от Устава насоките на ЕЦБ представляват неразделна част от правото на Общността, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:
Член 1
Определения
По смисъла на настоящите насоки:
— |
„участваща държава-членка“ е държава-членка, която е приела единната валута в съответствие с Договора; |
— |
терминът „резидент“ има същия смисъл, както е посочено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98; |
— |
„Еурозона“ е икономическата територия на участващите държави-членки и ЕЦБ. Териториите, представляващи част от държавите-членки на Еурозоната или страните, асоциирани с тях, са включени в таблица 10 от приложение II; |
— |
„Еуросистема“ е НЦБ на участващите държави-членки и ЕЦБ, |
— |
„презгранична транзакция“ е всяка транзакция, която създава или погасява, изцяло или частично, вземания или задължения, или всички транзакции, които предполагат прехвърляне на права върху обект между резиденти на Еурозоната и нерезиденти на Еурозоната, |
— |
„трансгранични позиции“ са размерът на финансовите вземания и финансовите задължения от/към нерезиденти на Еурозоната. Трансграничните позиции включват също: i) земя, други непроизведени материални активи и други недвижими активи, физически разположени извън Еурозоната и притежавани от резиденти на Еурозоната и/или разположени в Еурозоната и притежавани от нерезиденти на Еурозоната, както и ii) монетарно злато и специални права на тираж (СПТ), притежавани от резиденти на Еурозоната. Термините „трансгранични позиции“ и „трансгранични транзакции“ — в степен, необходима за съставяне на статия портфейлни инвестиции и статия доход от портфейлни инвестиции в рамките на статистиката на платежния баланс, както и на международната инвестиционна позиция на Еурозоната, включват също и позициите и транзакциите в активи и/или пасиви на резиденти на Еурозоната спрямо резиденти на други държави-членки на Еурозоната, |
— |
„резервни активи“ са високоликвидни, търгуеми и кредитно-надеждни вземания на Еуросистемата от нерезиденти на Еурозоната, деноминирани във валути, различни от еурото, плюс злато, резервни позиции при МВФ и притежавани СПТ, |
— |
„други активи в чуждестранна валута“ са: i) вземания на Еуросистемата от резиденти на Еурозоната, деноминирани във валути, различни от еурото, и ii) вземания на Еуросистемата от нерезиденти на Еурозоната, деноминирани във валути, различни от еурото, които не отговарят на критериите за ликвидност, търгуемост и кредитна надеждност на резервните активи, |
— |
„пасиви, свързани с резервите“ са предвидени и условни краткосрочни нетни разходи на Еуросистемата, подобни на резервни активи и други активи в чуждестранна валута на Еуросистемата, |
— |
„платежен баланс“ е статистически отчет, където се отчитат със съответните разбивки трансграничните сделки за конкретен отчетен период, |
— |
„рамка на международните резерви“ е статистически отчет, където се отчита със съответните разбивки размерът на резервните активи, другите активи в чуждестранна валута и пасивите, свързани с резервите на Еуросистемата към определена дата, |
— |
„международна инвестиционна позиция“ е статистически отчет, където се отчитат със съответните разбивки размерът на трансграничните финансови активи и пасиви към определена дата, |
— |
„събирането на данни ценна книга по ценна книга“ е събиране на данни, разбити по отделни ценни книжа. |
Член 2
Статистически задължения на НЦБ
1. НЦБ предоставят на разположение на ЕЦБ данни за трансграничните сделки и позиции, както и за размера на резервните активи, другите активи в чуждестранна валута и пасивите свързани с резервите, необходими на ЕЦБ за съставяне на агрегирания платежен баланс и международната инвестиционна позиция, както и на рамката на международните резерви на Еурозоната. Данните ще бъдат предоставяни в съответствие с крайните срокове, определени от в таблица 13 от приложение II.
2. Данните се придружават с предварително подготвена информация за отделни важни събития и за причините за ревизии, когато промените в данните, предизвикани от такива събития и от ревизиите, са значителни, или пък са по искане на ЕЦБ.
3. За месечни и тримесечни транзакции и за тримесечни и годишни позиции необходимите данни се предоставят на ЕЦБ, както е посочено в приложения I, II и III, което отговаря на действащите международни стандарти и особено на петото издание на „Ръководството за платежен баланс на МВФ“. По-конкретно, необходимите данни за транзакциите и позициите относно портфейлни инвестиции в ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната, разбити по сектори на емитентите, предоставят в съответствие с приложение I, раздели 1.1, 1.2 и 3 и приложение II, таблици 1, 2, 4 и 5.
4. Необходимите данни за платежния баланс се предоставят ежемесечно и на тримесечие. Тримесечните данни за платежния баланс включват географска разбивка на страните, посочени в таблица 9 от приложение II. Необходимите данни за рамката на международните резерви се предоставят до края на месеца, за който се отнасят. Данните за международната инвестиционна позиция се предоставят на тримесечие и веднъж годишно. Годишните данни за международната инвестиционна позиция включват географска разбивка на страните, посочени в таблица 9 от приложение II.
5. За анализа на международната роля на еурото като инвестиционна валута необходимите данни, разбити по валути, се предоставят на полугодие, както е посочено в таблица 6 от приложение II.
6. От март 2008 г., като се започне с данните, съответстващи на транзакциите за януари 2008 г. и позициите до края на 2007 г., системите за събиране на информация за портфейлните инвестиции трябва да съответстват на един от моделите, посочени в таблицата в приложение VI.
Член 3
Своевременност
1. Данните, необходими за съставянето на месечен платежен баланс на Еурозоната, се предоставят на ЕЦБ при приключване на 30-ия работен ден от края на месеца, за който се отнасят.
2. Данните, необходими за съставянето на тримесечен платежен баланс на Еурозоната, се предоставят на ЕЦБ в рамките на три месеца от края на тримесечието, за което се отнасят.
3. Данните, необходими за съставянето на рамката на международните резерви на Еуросистемата, ще бъдат предоставяни на ЕЦБ в рамките на три седмици от края на месеца, за който се отнасят.
4. От 1 януари 2005 г. данните, необходими за съставянето на тримесечна международна инвестиционна позиция на Еурозоната, се предоставят на ЕЦБ в рамките на три месеца от края на тримесечието, за което се отнасят.
5. Годишните данни, необходими за съставянето на международната инвестиционна позиция на Еурозоната, се предоставят на ЕЦБ в рамките на девет месеца от края на годината, за която се отнасят.
6. Транзакциите и позициите в дългови ценни книжа, разбити по валути на емитиране и по сектори на емитента, се предоставят на ЕЦБ в рамките на шест месеца от края на периода, за който се отнасят.
7. Ревизиите на платежния баланс и международната инвестиционна позиция на Еурозоната се предоставят на ЕЦБ в съответствие с график, посочен в приложение IV.
8. Събирането на тези данни на национално равнище се организира с оглед спазване на крайните срокове.
Член 4
Сътрудничество с компетентни власти, различни от НЦБ
1. Когато източниците на част или на всички данни, описани в член 2, са компетентни власти, различни от НЦБ, НЦБ установяват подходящи форми за сътрудничество с тези власти, за да осигурят постоянна структура за предаване на данни, която да отговаря на стандартите на ЕЦБ, особено по отношение на качеството на данните, както и на всяко друго изискване, предвидено в настоящите насоки, освен ако същият резултат не е постигнат от националното законодателство.
2. По отношение на финансовата сметка на платежния баланс, свързаният с нея доход и международната инвестиционна позиция, НЦБ отговарят за поддържането и развитието на концепциите, методологията и събирането на данни, компилирането, анализа и предоставянето им.
3. Когато компетентни органи, различни от НЦБ, са източник на статистическа информация, означена като поверителна, тази информация се използва от ЕЦБ изключително за изпълнение на статистическите задачи, свързани с ЕСЦБ, освен ако отчетните единици или друго физическо или юридическо лице, предприятие или клон, които са предоставили информацията, приемайки че може да бъде идентифицирана, са дали изричното си съгласие за използването ѝ за други цели.
Член 5
Стандарти за предаване на информация
Необходимата статистическа информация се предава на ЕЦБ във форма, която отговаря на изискванията, предписани в приложение IV.
Член 6
Качество на статистическата информация
1. Без да се накърняват мониторинговите функции на ЕЦБ, предвидени в приложение V, НЦБ в сътрудничество с компетентните органи, различни от НЦБ, съгласно член 4, при необходимост осигуряват мониторинг и оценка на качеството на статистическата информация, предоставяна на ЕЦБ. ЕЦБ оценява по същия начин данните, свързани с платежния баланс на Еурозоната, международната инвестиционна позиция и международните резерви. Оценката се извършва своевременно. Изпълнителният съвет на ЕЦБ докладва ежегодно на Управителния съвет за качеството на данните.
2. Оценката на качеството на данните за портфейлните инвестиции — транзакции и позиции, както и на свързаните с тях доходи, се включва в обхвата на информацията за ценни книжа в ЦБДЦК. Като администратор на ЦБДЦК ЕЦБ следи от юни 2006 г., дали обхватът на данните за ценните книжа е достатъчен, за да даде възможност на НЦБ или на други компетентни власти, където е приложимо изцяло да спазят стандартите за качество, определени в настоящите насоки.
3. За предоставяне на данни за транзакциите и позициите на портфейлните инвестиции в ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната, разбити по сектор на емитенти на Еурозоната, се разрешава използването на прогнози докато системите за събиране на данни за портфейлните инвестиции ценна книга по ценна книга станат задължителни.
4. За предоставяне на данни за валути на емитиране, свързани с данните за портфейлните инвестиции, се разрешава използването на оценки, докато системите за събиране на данни за портфейлните инвестиции ценна книга по ценна книга станат задължителни.
5. Мониторингът на качеството на статистическата информация от страна на ЕЦБ може да включва критичен преглед на ревизиите по тези данни; първо, за включване на последните оценки на статистическата информация, като по този начин се повиши и качеството; второ, за осигуряване, доколкото е възможно, на последователност между съответните статии в платежния баланс за всяка отделна честота.
Член 7
Опростена процедура за изменения
Вземайки под внимание вижданията на Комитета по статистика, Изпълнителният съвет на ЕЦБ има право да внася технически изменения в приложенията към настоящите насоки , при положение че тези изменения не променят залегналата концептуална рамка и не увеличават тежестта върху отчетните единици в държавите-членки.
Член 8
Отменяне
Насоки ЕЦБ/2003/7 се отменят.
Член 9
Влизане в сила
Настоящите насоки влиза в сила на 1 септември 2004 г.
Член 10
Адресати
Адресати на настоящите насоки са НЦБ на участващите държави-членки.
Съставено във Франкфурт на Майн на 16 юли 2004 година.
За Управителния съвет на ЕЦБ
Председател на ЕЦБ
Jean-Claude TRICHET
(1) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
(3) ОВ L 131, 28.5.2003 г., стр. 20.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Изисквания за статистическата отчетност на Европейската централна банка
1. Статистика на платежния баланс
Европейската централна банка (ЕЦБ) изисква статистическа отчетност на платежния баланс с две честоти — месечна и тримесечна, по отношение на съответните указани календарни срокове. Годишните данни се съставят, като се съберат данните за тримесечията, отчетени от държавите-членки за съответната година. По възможност, статистиката на платежния баланс трябва да бъде съвместима с другите статистични данни, предоставяни за провеждане на паричната политика.
1.1. Месечна статистика на платежния баланс
Цел
Целта на месечния платежен баланс на Еурозоната е да представи основните статии, които оказват влияние върху паричните условия и валутните пазари (виж приложение II, таблица 1).
Изисквания
От съществено значение е данните да са подходящи за използване при съставянето на платежния баланс на Еурозоната.
Предвид краткия краен срок за предоставяне на месечните данни за платежния баланс, силно агрегираният им характер и използването им за целите на паричната политика и за валутните операции, ЕЦБ разрешава известно отклонение от международните стандарти (виж член 2, параграф 3 от настоящите насоки), ако това е неизбежно. Не се изисква отчитане на база пълно начисление или транзакции. По споразумение с ЕЦБ националните централни банки (НЦБ) могат да предоставят данни за текущата и финансовата сметка на база сетълмент. Когато е необходимо да се спазват срокове, ЕЦБ приема оценки или предварителни данни.
Изискването за всяка широка категория транзакции е активи и пасиви (или кредит и дебит за статиите на текущата сметка). В общи линии това налага по отношение на външните сделки НЦБ да правят разлика между транзакции с резиденти на други държави-членки на Еурозоната и транзакции извън Еурозоната. НЦБ извършват това последователно.
При промяна на членството в Еурозоната от НЦБ се изисква да извършат промяна в дефиницията за състава на страните от Еурозоната от датата, на която влиза в сила промяната на членството. От НЦБ се изискват най-добрите приблизителни оценки на историческите данни за Еурозоната, които обхващат разширената Еурозона в предишния ѝ състав и новите участващи държави-членки.
За осигуряване на надеждното ежемесечно агрегиране на данни относно портфейлните инвестиции на Еурозоната е необходимо да се прави разлика между транзакции с ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната, и транзакции с ценни книжа, емитирани от нерезиденти на Еурозоната. Статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — активи на Еурозоната, се съставя чрез агрегиране на отчетените нетни транзакции с ценни книжа, емитирани от нерезиденти на Еурозоната. Статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — пасиви на Еурозоната, се съставя чрез консолидиране на нетните транзакции с общите национални пасиви и нетните транзакции с ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на Еурозоната.
Изискването за отчетност и методът за съставяне на агрегирани данни, които се прилагат и по отношение на доходите от портфейлни инвестиции, са аналогични.
С оглед съставянето на паричното представяне на платежния баланс от НЦБ се изисква да представят данните, разбити по институционални сектори. За месечния платежен баланс разбивката по сектори е, както следва:
— |
за преки инвестиции: i) ПФИ (централните банки не се включват); и ii) други сектори; |
— |
за портфейлни инвестиции активи: i) централна банка; ii) ПФИ (централните банки не се включват); и iii) НПФИ, |
— |
за други инвестиции: i) централна банка; ii) ПФИ (централните банки не се включват); iii) сектор „Държавно управление“; и iv) други сектори. |
С оглед съставянето на секторна разбивка на платежния баланс и по този начин конструирането на паричното му представяне от НЦБ се изисква да предоставят от датата, посочена в таблица 13 от приложение II към настоящите насоки, данни за нетните транзакции с портфейлни инвестиции в ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната, разбити по институционален сектор, към който принадлежи емитентът. В допълнение на това портфейлните инвестиции пасиви ще включват разбивка по институционален сектор на местния емитент.
Следователно статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции пасиви на Еурозоната, разбити по сектори, се съставя чрез консолидиране на общите нетни национални пасиви за съответния сектор и съответстващите нетни транзакции с ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на Еурозоната.
От март 2008 г. за сделки, отнасящи се за януари 2008 г., НЦБ (и съответно другите компетентни национални власти, където е приложимо) събират данни за портфейлните инвестиции съгласно един от моделите, посочени в таблицата в приложение VI.
1.2. Тримесечна статистика на платежния баланс
Цел
Целта на тримесечния платежен баланс на Еурозоната е да се предостави по-подробна информация за по-нататъшен анализ на външните транзакции. Тази статистика допринася съществено за съставяне на секторните и финансовите сметки на Еурозоната и за съвместното публикуване на платежния баланс на ЕС/Еурозона в сътрудничество с Комисията на Европейските общности (Евростат).
Изисквания
Тримесечната статистиката на платежния баланс съответства по възможност на международните стандарти (виж член 2, параграф 3 от настоящите насоки). Необходимата разбивка на тримесечната статистика на платежния баланс е представена в приложение II, таблица 2. Хармонизираните концепции и дефиниции, използвани в капиталовите и финансовите сметки, са представени в приложение III.
Разбивката на тримесечната текуща сметка е подобна на изискваната за месечните данни. За статия „Доход“ обаче е необходима по-подробна разбивка на тримесечна база.
Във финансовата сметка за статия „Други инвестиции“ ЕЦБ следва изискванията от петото издание на „Ръководството по платежен баланс“ (наричан РПБ5) на Международния валутен фонд (МВФ). Има разлика в представянето на разбивката (т.е. сектора като първи приоритет). Тази секторна разбивка обаче е съвместима с разбивката на РПБ5, където инструментите имат приоритет. Както и в представянето съгласно РПБ5 валутата и депозитите се разграничават от заемите и другите инвестиции.
От НЦБ се изисква да разграничават в тримесечната статистиката на платежния баланс транзакциите с участващите държави-членки и всички други външни транзакции. Що се отнася до месечните данни, необходимо е да се разграничават транзакциите с ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната и ценни книжа, емитирани от нерезиденти на Еурозоната, при тримесечните данни в областта на портфейлните инвестиции. Статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции активи на Еурозоната се съставя чрез агрегиране на отчетените нетни транзакции с ценни книжа, емитирани от нерезиденти на Еурозоната. Нетните транзакции с портфейлни инвестиции пасиви на Еурозоната се съставят чрез консолидиране на нетните транзакции в общите национални пасиви и нетните транзакции с ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на Еурозоната.
Изискването за отчетност и методът за съставяне на агрегирани данни, които се прилагат и по отношение на доходите от портфейлни инвестиции, са аналогични.
За преките инвестиции от НЦБ се изисква да представят тримесечна секторна разбивка по сектори ПФИ (централните банки се изключват)/НПФИ. За „портфейлни инвестиции активи“ и „други инвестиции“ разбивката на отчетите по институционални сектори следва стандартните компоненти на МВФ, обхващащи i) парични власти, ii) ПФИ (централните банки се изключват), iii) сектор „Държавно управление“, и iv) други сектори.
За статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции пасиви в Еурозоната по сектори на емитенти, които са резиденти на Еурозоната, изискванията за тримесечните данни са сходни с тези за месечния платежен баланс.
За платежния баланс на Еурозоната са необходими данни за начисления доход от инвестиции на база тримесечие. В съответствие със системата на националните сметки РПБ5 препоръчва отчитане на лихвите на база начисление. Това изискване засяга текущата сметка (доход от инвестиции), както и финансовата сметка.
2. Рамка на международните резерви
Цел
Рамката на международните резерви е месечен отчет на резервните активи, други активи в чуждестранна валута и пасиви, свързани с резервите на НЦБ и ЕЦБ, който следва представянето на съвместната рамка на МВФ и Банката за международни разплащания (БМР) за „Международни резерви и ликвидност в чуждестранната валута“. Тази информация допълва данните за резервните активи, включени в статистиката на платежния баланс на Еурозоната и на международната инвестиционна позиция.
Изисквания
Резервните активи на Еурозоната представляват високоликвидни, търгуеми и кредитно-надеждни вземания на ЕЦБ („обединени резерви“) и на НЦБ („необединени резервни активи“) от нерезиденти на Еурозоната, и деноминирани в чуждестранна валута (т.е. във валути, различни от еурото), злато, резервни позиции при МВФ и притежавани СПТ. Те могат да включват позиции във финансови деривативи. Резервните активи се съставят на брутна основа без прихващане на свързаните с резервите пасиви. Разбивката на данните, изисквана от НЦБ, е представена в приложение II, таблица 3, раздел I.А.
Активите на Еуросистемата, деноминирани в чуждестранна валута, които не отговарят на това определение, а именно i) вземания от резиденти на Еурозоната; и ii) вземания от нерезиденти на Еурозоната, които не отговарят на критериите за ликвидност, търгуемост и кредитна надеждност, се вписват в статия „Други активи в чуждестранна валута“ в рамката на международните резерви (Приложение II, таблица 3, раздел I.Б).
Деноминираните в еуро вземания от нерезиденти на Еурозоната и баланси в чуждестранна валута на правителствата на участващите държави-членки не се считат за резервни активи; такива суми се отчитат като „Други инвестиции“, ако представляват вземания от нерезиденти на Еурозоната.
Освен това информацията за предвидени и условни нетни изтичания на активи в чуждестранна валута на Еуросистемата, свързани с резервните активи и други активи в чуждестранна валута на Еуросистемата, т.нар. „Пасиви, свързани с резервите“, се отчитат съгласно приложение II, таблица 3, раздели II—IV.
3. Статистика на международната инвестиционна позиция
Цел
Статистиката на международната инвестиционна позиция е отчет за външните активи и пасиви на Еурозоната като цяло, за паричната политика и анализа на валутните пазари. По-специално, тя допринася за оценката на външната уязвимост на държавите-членки и за мониторинга върху развитието на притежаваните ликвидни активи зад граница от страна на паричния сектор и представлява ключова статистическа информация за съставянето на сметка „Останал свят“ в тримесечните финансови сметки на Еурозоната. Може да се използва и при компилиране на потоците на платежния баланс.
Изисквания
ЕЦБ изисква статистика на международната инвестиционна позиция на тримесечна и годишна база по отношение на размера в края на периода.
Данните за международната инвестиционна позиция отговарят по възможност на международните стандарти (виж член 2, параграф 3 от настоящите насоки). ЕЦБ съставя международната инвестиционна позиция на Еурозоната като цяло. Разбивката на международната инвестиционна позиция за Еурозоната е представена в приложение II, таблица 4.
Международната инвестиционна позиция показва финансовите наличности в края на референтния период, оценени по цени в края на периода. Промените в стойността на наличностите може да се дължат на следните фактори. Първо, част от промените в стойността по време на референтния период се дължат на финансовите транзакции, извършени и отчетени в платежния баланс. Второ, част от промените в позициите в началото и в края на даден период се дължат на промени в цените на представените финансови активи и пасиви. Трето, в случай че наличностите са деноминирани във валути, различни от разчетната единица, използвана за международната инвестиционна позиция, промените в обменния курс спрямо другите валути също се отразяват върху стойността. И в заключение се счита, че всяка друга промяна, която не е резултат от горните фактори, се дължи на „Други корекции“.
Правилното равняване между финансовите потоци и наличностите на Еурозоната изисква разграничаване на промените в стойността, дължащи се на цените, от промените в обменния курс и от другите корекции.
Обхватът на международната инвестиционна позиция трябва да бъде възможно най-близък до този на потоците на тримесечния платежен баланс. Концепциите, дефинициите и разбивките съответстват на използваните за потоците на тримесечния платежен баланс. Данните за международната инвестиционна позиция по възможност трябва да съответстват на другите статистични данни, като тези за паричната и банковата статистика, финансовите сметки и националните сметки.
Що се отнася до месечните и тримесечните платежни баланси, от НЦБ се изисква в своите статистики на международната инвестиционна позиция да разграничават наличностите по отношение на участващите държави-членки и всички други външни позиции. При отчитането на портфейлните инвестиции необходимо е да се разграничават наличностите в ценни книжа, емитирани от резиденти на Еурозоната и наличности в ценни книжа, емитирани от нерезиденти на Еурозоната. Статистиката на нетните портфейлни инвестиции активи на Еурозоната се съставя чрез агрегиране на отчетените нетни активи в ценни книжа, емитирани от нерезиденти на Еурозоната. Статистиката на нетните портфейлни инвестиции пасиви на Еурозоната се съставя чрез консолидиране на общите нетни национални пасиви и притежаваните ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на Еурозоната.
От НЦБ се изисква да представят тримесечните и годишни наличности съгласно същата секторна разбивка на „Преки инвестиции“, „Портфейлни инвестиции активи“ и „Други инвестиции“, както при потоците на тримесечния платежен баланс.
За съставянето на секторна разбивка от ЕЦБ на нетните портфейлни инвестиции пасиви на Еурозоната, изискванията към НЦБ по отношение на данните за международната инвестиционна позиция са същите, както за потоците на платежния баланс, предмет на разпоредбите на член 2, параграф 6 от настоящите насоки.
Активите и пасивите на портфейлните инвестиции в рамките на международната инвестиционна позиция се съставят изключително от данни за наличности.
От края на март 2008 г. НЦБ (или съответно другите компетентни национални статистически органи, където е приложимо) ще събират като минимум тримесечни данни за портфейлни инвестиции активи и пасиви на база ценна книга по ценна книга съгласно един от моделите, посочени в таблицата в приложение VI.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
НЕОБХОДИМИ РАЗБИВКИ
ТАБЛИЦА 1
Месечен национален принос за платежния баланс на Еурозоната (1)
|
Кредит |
Дебит |
Нето |
||
I. Текуща сметка |
|||||
Стоки |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Услуги |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Доход |
|
|
|
||
Компенсация на наетите лица |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Инвестиционен доход |
|
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
|
национални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Текущи трансфери |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
Нето активи |
Нето пасиви |
Нето |
||
III. Финансова сметка |
|||||
Преки инвестиции |
|
|
извънзонални |
||
В чужбина |
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
В отчитащата се страна |
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
Портфейлни инвестиции (2) |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Акции |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
— |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
— |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
— |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Финансови деривативи |
|
|
национални |
||
Други инвестиции |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Парични власти |
извънзонални |
извънзонални |
|
||
Сектор „Държавно управление“ |
извънзонални |
извънзонални |
|
||
От които: |
|
|
|
||
Валута и депозити |
извънзонални |
|
|
||
ПФИ (без централните банки) |
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
Други сектори |
извънзонални |
извънзонални |
|
||
От които: |
|
|
|
||
Валута и депозити |
извънзонални |
|
|
||
Резервни активи |
извънзонални |
|
|
ТАБЛИЦА 2
Тримесечен национален принос в платежния баланс на Еурозоната (3)
|
Кредит |
Дебит |
Нето |
||
I. Текуща сметка |
|||||
Стоки |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Услуги |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Доход |
|
|
|
||
Компенсация на наетите лица |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Доход от инвестиции |
|
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
|
национални |
||
|
извънзонални |
|
национални |
||
|
извънзонални |
|
национални |
||
Облигации |
извънзонални |
|
национални |
||
Инструменти на паричния пазар |
извънзонални |
|
национални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
Текущи трансфери |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
Нето активи |
Нето пасиви |
Нето |
||
III. Финансова сметка |
|||||
Преки инвестиции |
|
|
извънзонални |
||
В чужбина |
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
В отчитащата се страна |
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
|
|
|
извънзонални |
||
Портфейлни инвестиции (4) |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Акции |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
— |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
— |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Финансови деривативи |
|
|
национални |
||
|
|
|
национални |
||
|
|
|
национални |
||
|
|
|
национални |
||
|
|
|
национални |
||
Други инвестиции |
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
Резервни активи |
извънзонални |
|
|
||
Монетарно злато |
извънзонални |
|
|
||
Специални права на тираж |
извънзонални |
|
|
||
Резервна позиция при Международния валутен фонд (МВФ) |
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
Други вземания |
извънзонални |
|
|
ТАБЛИЦА 3
Месечни международни резерви на Еуросистемата; пасиви на Еурозоната, свързани с резервите
I. Официални резервни активи и други активи в чуждестранна валута (приблизителна пазарна цена)
А. |
Официални резервни активи
|
Б. |
Други резерви в чуждестранна валута
|
II. Предвидени краткосрочни нетни изтичания на валутните активи (по номинална стойност)
|
Разбивка по падеж (ако е приложимо, по остатъчен падеж) |
|||||||||||
|
Общо |
До един месец |
Над един и до три месеца |
Над три месеца и до една година |
||||||||
1. Заеми, ценни книжа и депозити в чуждестранна валута |
||||||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
2. Агрегирани къси и дълги позиции във форуърди и фючърси в чуждестранна валута спрямо националната валута (включително форуърд частта на валутни суапове) |
||||||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
3. Други (посочете) |
||||||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
III. Условно изтичане на валутни активи (по номинална стойност)
|
Разбивка по падеж (ако е приложимо, по остатъчен падеж) |
|||||
|
Общо |
До един месец |
Над един и до три месеца |
Над три месеца и до една година |
||
1. Условни пасиви в чуждестранна валута |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
3.1. Неусвоени безусловни кредитни линии, предоставяни от: |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
3.2. Неусвоени безусловни кредитни линии, предоставяни на: |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
4. Агрегирани къси и дълги позиции на опциите в чуждестранна валута спрямо националната валута |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
АНАЛИТИЧНИ ПОЗИЦИИ: опции „в парите“ |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
IV. Допълнителни показатели
1. |
Да се отчитат със стандартна периодичност и срокове:
|
2. |
Разкриват се с по-малка честота (например веднъж годишно):
|
ТАБЛИЦА 4
Тримесечен национален принос в международната инвестиционна позиция на Еурозоната (5)
|
Кредит |
Дебит |
Нето |
||
|
|
|
извънзонални |
||
В чужбина |
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
В отчитащата се страна |
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
II. Портфейлни инвестиции (6) |
|||||
Акции |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
— |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
— |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
Монетарно злато |
извънзонални |
|
|
||
Специални права на тираж (СПТ) |
извънзонални |
|
|
||
Резервна позиция при МВФ |
извънзонални |
|
|
||
Чуждестранна валута |
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
Други вземания |
извънзонални |
|
|
ТАБЛИЦА 5
Годишен национален принос в международната инвестиционна позиция на Еурозоната (7)
|
Кредит |
Дебит |
Нето |
||
|
|
|
извънзонални |
||
В чужбина |
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
От които: |
|
|
|
||
Участие в капитала на чуждестранни котирани дружества (пазарна стойност) |
извънзонални |
|
|
||
Участие в капитала на чуждестранни некотирани дружества (балансова стойност) |
извънзонални |
|
|
||
Допълнителни показатели: |
|
|
|
||
Участие в капитала в чуждестранни котирани дружества (балансова стойност) |
Извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
В отчитащата се страна |
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
От които: |
|
|
|
||
Участие в капитала на котирани дружества на Еурозоната (пазарна стойност) |
извънзонални |
|
|
||
Участие в капитала на некотирани дружества на Еурозоната (балансова стойност) |
извънзонални |
|
|
||
Допълнителни показатели: |
|
|
|
||
Участие в капитала на котирани дружества на Еурозоната (балансова стойност) |
извънзонални |
|
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
|
|
извънзонални |
|
||
II. Портфейлни инвестиции (8) |
|||||
Акции |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
– |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
– |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
извънзонални |
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
извънзонални |
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
Монетарно злато |
извънзонални |
|
|
||
Специални права на тираж (СПТ) |
извънзонални |
|
|
||
Резервна позиция при МВФ |
извънзонални |
|
|
||
Чуждестранна валута |
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
|
извънзонални |
|
|
||
Други вземания |
извънзонални |
|
|
ТАБЛИЦА 6
Статистика на дълговите ценни книжа за анализ на международното значение на еурото като инвестиционна валута (9)
Еуро |
Транзакции в първите/последните шест месеца от годината |
|||
|
Активи |
Пасиви |
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
Позиции в края на юни/края на декември |
||||
|
Активи |
Пасиви |
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
Щатски долар |
Транзакции в първите/последните шест месеца на годината |
|||
|
Активи |
Пасиви |
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
Позиции в края на юни/края на декември |
||||
|
Активи |
Пасиви |
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
Други валути |
Транзакции в първите/последните шест месеца на годината |
|||
|
Активи |
Пасиви |
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
Позиции в края на юни/края на декември |
||||
|
Активи |
Пасиви |
||
Дългови ценни книжа |
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
||
|
извънзонални/вътрешнозонални |
национални |
ТАБЛИЦА 7
Тримесечен национален принос в платежния баланс на Еурозоната с географска разбивка (10)
|
Кредит |
Дебит |
Нето |
||
I. Текуща сметка |
|||||
Стоки |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
Услуги |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
Доход |
|
|
|
||
Компенсации на наетите лица |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
Инвестиционен доход |
|
|
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
Текущи трансфери |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
|
Нето активи |
Нето пасиви |
Нето |
||
III. Финансова сметка |
|||||
Преки инвестиции |
|
|
Стъпка 3 |
||
В чужбина |
|
|
Стъпка 3 |
||
|
|
|
Стъпка 3 |
||
|
|
|
Стъпка 3 |
||
|
|
|
Стъпка 3 |
||
В отчитащата се страна |
|
|
Стъпка 3 |
||
|
|
|
Стъпка 3 |
||
|
|
|
Стъпка 3 |
||
|
|
|
Стъпка 3 |
||
Портфейлни инвестиции |
Стъпка 3 |
|
|
||
Акции |
Стъпка 3 |
|
|
||
Дългови ценни книжа |
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
Финансови деривативи |
|
|
|
||
Други инвестиции |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
Резервни активи |
|
|
|
ТАБЛИЦА 8
Годишен национален принос в международната инвестиционна позиция на Еурозоната с географска разбивка (11)
|
Активи |
Пасиви |
Нето |
||
I. Преки инвестиции |
|||||
В чужбина |
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
В отчитащата се страна |
|
Стъпка 3 |
|
||
|
|
Стъпка 3 |
|
||
|
|
Стъпка 3 |
|
||
II. Портфейлни инвестиции |
|||||
Акции |
Стъпка 3 |
|
|
||
Дългови ценни книжа |
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
|
|
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
Стъпка 3 |
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
Стъпка 3 |
|
|
||
|
|
|
|
ТАБЛИЦА 9
Географска разбивка на ЕЦБ за потоците на тримесечния платежен баланс и годишните данни за международната инвестиционна позиция
— |
Дания |
— |
Швеция |
— |
Обединеното кралство |
— |
Институции на ЕС (12) |
— |
Други държави-членки на ЕС (т.е. Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия) (13) |
— |
Швейцария |
— |
Канада |
— |
Съединените щати |
— |
Япония |
— |
Офшорни центрове (14) |
— |
Международни организации без институциите на ЕС (12) |
— |
Други (15) |
ТАБЛИЦА 10
Територии, формиращи част от, или страни, асоциирани с държавите-членки на Еурозоната
|
Територии, формиращи част от Еурозоната:
|
|
Територии, свързани със страни от Еурозоната, които ще бъдат включени в „Останал свят“:
|
ТАБЛИЦА 11
Списък на офшорните центрове за географската разбивка на ЕЦБ за потоците на тримесечния платежен баланс и годишните данни за международната инвестиционна позиция
Кодове на ISO |
Евростат + ОИСР Офшорни финансови центрове |
AD |
Андора |
AG |
Антигуа и Барбуда |
AI |
Ангила |
AN |
Нидерландски Антили |
BB |
Барбадос |
BH |
Бахрейн |
BM |
Бермудски острови |
BS |
Бахамски острови |
BZ |
Белиз |
CK |
Остров Кук |
DM |
Доминика |
GD |
Гренада |
GG |
Гърнзи |
GI |
Гибралтар |
HK |
Хонконг |
IM |
Остров Ман |
JE |
Джърси |
JM |
Ямайка |
KN |
Сейнт Кристофър и Нейвис |
KY |
Кайманови острови |
LB |
Ливан |
LC |
Санта Лусия |
LI |
Лихтенщайн |
LR |
Либерия |
MH |
Маршалски острови |
MS |
Монтсерат |
MV |
Малдиви |
NR |
Науру |
NU |
Ниуе |
PA |
Панама |
PH |
Филипини |
SG |
Сингапур |
TC |
Търкс и Кайкос Острови |
VC |
Сейнт Винсенти Гренадини |
VG |
Виржински острови (Брит.) |
VI |
Вирджински острови (САЩ) |
VU |
Вануату |
WS |
Самоа |
ТАБЛИЦА 12
Списък на международни организации (16) за географската разбивка на ЕЦБ за потоците на тримесечния платежен баланс и годишните данни за международната инвестиционна позиция
1. Институции на Европейския съюз
1.1. По-важни институции, органи и организации на Европейския съюз (без ЕЦБ)
|
ЕИБ (Европейска инвестиционна банка) |
|
ЕК (Европейска комисия) |
|
ЕФР (Европейски фонд за развитие) |
|
ЕИФ (Европейски инвестиционен фонд) |
1.2. Други институции, органи и организации на Европейския съюз в рамките на общия бюджет
|
Европейски парламент |
|
Съвет на Европейския съюз |
|
Съд на Европейските общности |
|
Сметна палата |
|
Европейски икономически и социален комитет |
|
Комитет на регионите |
|
Други институции, органи и организации на Европейския съюз |
2. Международни организации
2.1. Международни парични организации
|
МВФ (Международен валутен фонд) |
|
BIS/БМР (Банка за международни разплащания) |
2.2. Международни непарични организации
2.2.1. По-важни организации на ООН
|
СТО (Световна търговска организация) |
|
МБВР (Международна банка за възстановяване и развитие) |
|
IDA (Международна асоциация за развитие) |
2.2.2. Други организации на ООН
|
ЮНЕСКО (Организация на ООН за образование, наука и култура) |
|
ФАО (Организация на ООН по прехраната иземеделието) |
|
СЗО (Световна здравна организация) |
|
IFAD (Международен фонд за земеделско развитие) |
|
МФК (Международна финансова корпорация) |
|
MIGA (Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите) |
|
УНИЦЕФ (Детски фонд на ООН) |
|
ВКБ (Върховен комисариат на ООН за бежанците) |
|
UNRWA (Агенцията на ООН за оказване на помощ на Палестина) |
|
IAEA/МААЕ (Международна агенция по атомна енергия) |
|
МОТ (Международна организация на труда) |
|
МСТ (Международен съюз по телекомуникации) |
2.2.3. Други ключови международни институции, органи и организации (без ЕЦБ)
|
ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) |
|
IADB (Интерамериканска банка за развитие) |
|
AfDB (Африканска банка за развитие) |
|
AsDB (Азиатска банка за развитие) |
|
ЕБВР (Европейска банка за възстановяване и развитие) |
|
IIC (Интерамериканска инвестиционна корпорация) |
|
NIB (Северна инвестиционна банка) |
|
IBEC (Международна банка за икономическо сътрудничество) |
|
МИБ (Международна инвестиционна банка) |
|
CDB (Карибска банка за развитие) |
|
AMF (Арабски валутен фонд) |
|
BADEA (Арабска банка за икономическо развитие на Африка) |
|
CASDB (Банка за развитие на държавите от Централна Африка) |
|
Африкански фонд за развитие |
|
Азиатски фонд за развитие |
|
Специален обединен фонд за развитие |
|
CABEI (Централноамериканска банка за икономическо развитие) |
|
ADC (Корпорация за развитие на Андите) |
2.2.4. Други международни организации
|
НАТО (Организация на Северноатлантическия договор) |
|
Съвета на Европа |
|
ICRC (Международен комитет на Червения кръст) |
|
ESA (Европейска агенция за космически изследвания) |
|
ЕПВ (Европейско патентно ведомство) |
|
Евроконтрол (Европейска организация за безопасност на въздухоплаването) |
|
EUTELSAT (Европейска организация за спътникови телекомуникации) |
|
INTELSAT (Международна организация за спътникови телекомуникации) |
|
EBU/UER (Европейски съвет за радио и телевизия ) |
|
EUMETSAT (Европейска организация за разработване на метеорологични спътници) |
|
ESO (Южноевропейска обсерватория) |
|
ECMWF (Европейски център за средносрочни прогнози) |
|
EMBL (Европейска лаборатория по молекулярна биология) |
|
ЕОЯИ (Европейскиа организация за ядрени изследвания) |
|
IOM (Международна организация по миграция) |
ТАБЛИЦА 13
Резюме на изискванията и крайни срокове
Статия |
Първи референтен/ни срок/ове |
Първо предаване/краен срок |
Съответни разпоредби от насоките |
Географска разбивка (с изключение на други инвестиционни инструменти) |
|
|
Приложение III, раздел 2, член 2, параграф 4 |
Тримесечен платежен баланс |
1 тримесечие на 2003 г. до 1 тримесечие на 2004 г. |
Края на юни 2004 г. |
Приложение II, таблица 7 |
Годишна международна инвестиционна позиция |
2002 г. и 2003 г. |
Края на септември 2004 г. |
Приложение II, таблица 8 |
Географска разбивка на други инвестиционни инструменти |
|
|
Член 2, параграф 4, приложение III, раздел 2 |
Тримесечен платежен баланс |
1 тримесечие 2004 до 2 тримесечие 2005 г. |
Края на септември 2005 г. |
Приложение II, таблица 7 |
Годишна международна инвестиционна позиция |
2003 и 2004 г. |
Края на септември 2005 г. |
Приложение II, таблица 8 |
Тримесечна международна инвестиционна позиция |
4 тримесечие 2003 г. до 3тримесечие 2004 г. |
Края на декември 2004 г. |
Член 3, параграф 4 |
Портфейлни инвестиции ценна книга по ценна книга |
|
|
|
Тримесечна международна инвестиционна позиция |
позиция 4 тримесечие 2007 г. |
Края на март 2008 г. |
Член 2, параграф 6 |
Годишна международна инвестиционна позиция |
2007 г. |
Края на септември 2008 г. |
Член 2, параграф 6 |
Портфейлни инвестиции (вътрешнозонални) активи, разбити по сектор на емитента |
|
|
Член 2, параграф 3 |
Месечен платежен баланс |
от януари до април 2006 г. |
юни 2006 г. |
Приложение II, таблица 1 |
Тримесечен платежен баланс |
1 тримесечие 2006 г. |
Края на юни 2006 г. |
Приложение II, таблица 2 |
Тримесечна международна инвестиционна позиция |
4 тримесечие 2005 г. и 1 тримесечие 2006 г. |
Края на юни 2006 г. |
Приложение II, таблици 4 и 5 |
Годишна международна инвестиционна позиция |
2005 г. |
Края на септември 2006 г. |
Приложение II, таблици 4—5 |
Допълнителни разбивки на преките чуждестранни инвестиции чрез оценка на дяловия капитал |
|
|
Приложение III, раздел 1.3 |
Годишна международна инвестиционна позиция |
2004 г. и 2005 г. |
Края на септември 2006 г. |
Приложение II, таблица 5 и приложение III, таблица 1 |
Разделени заеми/депозити |
|
|
|
Месечен платежен баланс |
януари и февруари 2004 г. |
април 2004 г. |
Приложение II, таблица 1 |
Тримесечен платежен баланс |
1 тримесечие 2004 г. |
Края на юни 2004 г. |
Приложение II, таблица 2 |
Тримесечна международна инвестиционна позиция |
4 тримесечие 2003 г. до 3 тримесечие 2004 г. |
Края на декември 2004 г. |
Приложение II, таблица 4 |
Годишна международна инвестиционна позиция |
2003 г. |
Края на септември 2004 г. |
Приложение II, таблица 5 |
Валутна структура на дългови ценни книжа (еуро/ други) |
|
|
Член 3, параграф 6 |
Шестмесечни транзакции |
юли до декември 2004 г. |
Края на юни 2005 г. |
Приложение II, таблица 6 |
Позиции в края на юни/края на декември |
2004 г. |
Края на юни 2005 г. |
Приложение II, таблица 6 |
Валутна структура на дългови ценни книжа (еуро/щатски долар/други валути) |
|
|
Член 3, параграф 6 |
Шестмесечни транзакции |
юли до декември 2007 г. |
Края на юни 2008 г. |
Приложение II, таблица 6 |
Позиции в края на юни/края на декември |
2007 г. |
Края на юни 2008 г. |
Приложение II, таблица 6 |
„Извънзонални“ |
означава транзакции с нерезиденти на Еурозоната (за портфейлни инвестиции активи и свързаният с тях доход се отнася до постоянното пребиваване на емитентите); |
„вътрешнозонални“ |
означава транзакции между различните държави-членки в Еурозоната; |
„национални“ |
означава всички трансгранични транзакции между резиденти на държава-членка (използвани само във връзка с пасивите на сметките на портфейлните инвестиции и нетния баланс на сметките на финансовите деривати). |
(2) Разбивка по сектори на база на: i) притежатели от Еурозоната в случаи на извънзонални портфейлни инвестиции активи на Еурозоната, и ii) емитенти от Еурозоната в случаи на вътрешнозонални портфейлни инвестиции активи и на портфейлни инвестиции пасиви.
„Извънзонални“ |
означава транзакции с нерезиденти на Еурозоната (за портфейлни инвестиции активи и свързаният с тях доход се отнася до постоянното пребиваване на емитентите); |
„вътрешнозонални“ |
означава транзакции между различните държави-членки в Еурозоната; |
„национални“ |
означава всички трансгранични транзакции между резиденти на участваща държава-членка (използвани само във връзка с пасивите по сметките на портфейлните инвестиции и нетния баланс по сметките на финансовите деривати). |
(4) Разбивка по сектори на база на i) притежатели от Еурозоната в случаи на извънзонални портфейлни инвестиции активи, и ii) емитенти от Еурозоната в случаи на вътрешнозонални портфейлни инвестиции активи и на портфейлни инвестиции пасиви.
„Извънзонални“ |
означава транзакции с нерезиденди на Еурозоната (за портфейлни инвестиции активи и свързаният с тях доход се отнася до постоянното пребиваване на емитентите); |
„вътрешнозонални“ |
означава транзакции между различните държави-членки в Еурозоната; |
„национални“ |
означава всички трансгранични транзакции на резиденти на участваща държава-членка (използвани само във връзка с пасивите на сметките на портфейлните инвестиции и нетния баланс на сметките на финансовите деривати). |
(6) Разбивка по сектори на база на i) притежатели от Еурозоната в случаи на извънзонални портфейлни инвестиции активи, и ii) емитенти от Еурозоната в случаи на вътрешнозонални портфейлни инвестиции активи и на портфейлни инвестиции пасиви.
„Извънзонални“ |
означава позиции при нерезиденти на Еурозоната (за портфейлни инвестиции активи и свързаният с тях доход се отнася за постоянното пребиваване на емитентите); |
„вътрешнозонални“ |
означава позиции между различните държави-членки на Еурозоната; |
„национални“ |
означава всички трансгранични позиции на резиденти на участващата държава-членка (използват се само във връзка с пасивите по сметките на портфейлните инвестиции и нето баланса по сметките на финансовите деривативи). |
(8) Разбивка по сектори на база на i) притежатели от Еурозоната в случаи на извънзонални портфейлни инвестиции активи, и ii) емитенти от Еурозоната в случаи на вътрешнозонални портфейлни инвестиции активи и на портфейлни инвестиции пасиви.
„Извънзонални“ |
означава транзакции/позиции на нерезиденти на Еурозоната (при портфейлни инвестиции активи и свързаният с тях доход се отнася за постоянното пребиваване на емитентите); |
„вътрешнозонални“ |
означава транзакции/позиции между различните държави-ленки на Еурозоната; |
„национални“ |
означава всички трансгранични транзакции/позиции на резиденти на участваща държава-членка (използват се само във връзка с пасивите по сметките на портфейлните инвестиции и нетния баланс по сметките на финансовите деривативи). |
(10) Стъпка 3 се отнася за географската разбивка, както е представена подробно в таблица 9.
(11) Стъпка 3 се отнася за географската разбивка, както е представена подробно в таблица 9.
(12) Виж структурата на таблица 12. Не се изисква индивидуална разбивка.
(13) Не се изисква индивидуална разбивка.
(14) Задължително само за финансовата сметка на платежния баланс, свързания доход и международната инвестиционна позиция. Потоците по текущата сметка (без приходите) спрямо офшорните центрове могат да се отчитат отделно или заедно с останалите в категорията на позиция „Други“. Виж структурата на таблица 11. Не се изисква индивидуална разбивка.
(15) Калкулираникато „Други“ (изключващи от общия национален принос в платежния баланс/международната инвестиционна позиция на Еурозоната сумите, отговарящи на изредените по-горе страни).
(16) На базата на наръчника за платежен баланс на Европейската комисия (Евростат).
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Концепции и дефиниции, които се използват в статистиката на платежния баланс, в международната инвестиционна позиция и в рамката на международните резерви
С цел да се създаде надеждна агрегирана външна статистика за Еурозоната бяха определени концепции и дефиниции в областта на статистиката на платежния баланс (доходи, капиталова и финансова сметки), статистиката на международната инвестиционна позиция и рамката на международните резерви. Тези понятия и дефиниции се базират върху „Пакета за изпълнение“ (юли 1996 г.) и допълнителни документи, одобрени от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Сегашните международни стандарти като например петото издание на Ръководството по платежния баланс (наричан РПБ5) на Международния валутен фонд и съвместната рамка на МВФ и Банката за международни разплащания „Международни резерви и ликвидност в чуждестранна валута“, бяха използвани като справочен материал при формулиране на тези понятия и дефиниции. Най-важните предложения за хармонизация са изредени по-долу наред с методическите бележки на ЕЦБ в „Платежен баланс и международна инвестиционна позиция в Еурозоната (включително резерви)“, публикувани на уебсайта с адрес: http://www.ecb.int. По-нататъшни указания ще намерите в глави 2 и 3 на изданието на ЕЦБ „Статистически методи за платежния баланс/международната инвестиционна позиция на Европейския съюз“ (наричани „Книгата за ПБ“), която се актуализира ежегодно и може да бъде намерена както на уебсайта , така и на хартиен носител.
1. Понятия и дефиниции за избрани статии
1.1. Инвестиционен доход (виж също книгата за ПБ, раздел 3.4)
Инвестиционният доход включва дохода на резидент на Еурозоната, получен от собствеността върху финансов актив извън Еурозоната (кредит) и съответно дохода на нерезидент на Еурозоната, получен от финансов актив в Еурозоната (дебит). Когато могат да се идентифицират поотделно, печалбите и загубите от (капитал) дялове не се класират като доход от инвестиции, а като разлика в стойността на инвестициите, дължащи се на промяната в пазарните цени.
Инвестиционният доход включва дохода, генериран от преките, портфейлните и другите инвестиции и от резервните активи на Еуросистемата. Нетните потоци, свързани с лихвени деривати, обаче се вписват във финансовата сметка към „Финансови деривативи“. Реинвестираните печалби се вписват към „Доход от преки инвестиции“. Те се дефинират като дял на прекия инвеститор от общата консолидирана печалба на предприятието с чуждестранно участие, в даден референтен период (след приспадане на данъците, лихвите и амортизациите), намалени с платимите дивиденти за референтния период, дори тези дивиденти да са резултат от печалбата от предходни периоди.
Изискванията за данните за месечен и тримесечен платежен баланс са почти идентични със „Стандартните компоненти“ на МВФ, както са дефинирани в РПБ5. Основната разлика се състои в това, че ЕЦБ не изисква разбивка на дохода от преки инвестиции на разпределени и неразпределени печалби.
Доходите от лихви се вписват на база начисления (това не се изисква за месечните данни). Дивидентите се вписват от датата, на която са платими. Реинвестираните печалби се вписват в периода, в който са спечелени.
1.2. Капиталова сметка (виж също книгата за ПБ, раздел 3.6)
Капиталовата сметка обхваща капиталовите трансфери и придобиването/отписването на непроизведени нефинансови активи. Текущите трансфери се вписват в текущата сметка. Капиталовите трансфери се състоят от i) прехвърляне на собственост върху дълготрайни активи, ii) прехвърляне на средства, свързани с или зависещи условно от придобиването или отписването на дълготрайни активи, и iii) анулиране на задължения от страна на кредитори. Капиталовите трансфери могат да се извършват в брой или в натура (като опрощаване на дългове). Разликата между текущите и капиталовите трансфери на практика се крие в използването на трансфера от държавата бенефициер. Придобиването/отписването с непроизведени нефинансови активи обхваща предимно нематериалните активи като патенти, лизингови договори или други договори, които могат да се прехвърлят. Само покупката/продажбата на такива активи, но не и използването им, се вписва в тази статия на капиталовата сметка.
Докато стандартните компоненти на капиталовата сметка по МВФ се състоят от секторна разбивка по статии „Държавно управление“ и „Други сектори“ (с последващи разбивки по-нататък), ЕЦБ съставя само капиталова сметка без разбивки.
1.3. Преки инвестиции (виж също книгата за ПБ, раздел 3.7)
Преките инвестиции са категория на международните инвестиции, при която резидент на една икономика има дълготраен интерес в предприятие резидент на друга икономика. Съгласно международните стандарти (МВФ) се прилага „критерият за 10 % собственост“, за да се определи съществуването на пряка инвестиционна връзка, т.е. дълготраен интерес при платежен баланс/международна инвестиционна позиция на Еурозоната. Въз основа на този критерий могат да съществуват преки инвестиционни отношения между редица свързани предприятия, независимо дали връзката включва една или няколко вериги. Тя може да обхваща предприятията с чуждестранно участие, техните дъщерни предприятия и асоциирани предприятия. След като веднъж се установи пряка инвестиция, всички последващи финансови потоци/размер на дялово участие/между свързаните предприятия се вписват като транзакции/позиции в преки инвестиции (1).
Следвайки стандартите на МВФ и указанията на Евростат/ОИСР, преките инвестиции на Еурозоната се вписват на принципа на посоката, предполагащ, че финансовите транзакции между прекия инвеститор-резидент на Еурозоната и предприятията с чуждестранно участие, които не са в Еурозоната, се класифицират като „преки инвестиции в чужбина“. Съответно финансовите транзакции между предприятията-резиденти, обект на преки инвестиции, и преките инвеститори, които са нерезиденти за Еурозоната, се класифицират в статия „преки инвестиции в отчитащата се икономика“ на платежния баланс на Еурозоната.
Компонентите на преките инвестиции са дялов капитал, реинвестирана печалба и „друг капитал“, свързани с различни задължения между дружествата. Дяловият капитал съдържа капитала в клоновете, както и всички дялове в дъщерните и асоциираните дружества. Реинвестираниата печалба се състои от компенсиращия запис за дела от печалбата на прекия инвеститор, която не е разпределена като дивиденти от дъщерните или асоциираните дружества и печалбите на клоновете, непрехвърлени на прекия инвеститор, които се вписват като „инвестиционни доходи“. „Друг капитал“ обхваща всички финансови операции между свързаните дружества (предоставяне и получаване на средства) — включително дългови ценни книжа и кредити от доставчици (т.е. търговски кредити) — между преките инвеститори и дъщерните дружества, клоновете и асоциираните дружества.
По отношение на оценката на размера на преките инвестиции международно препоръчваният подход е да се използват пазарните цени. Този подход се прилага за оценка на дяловия капитал в случая на предприятия с чуждестранно участие, чиито акции се котирaт на фондовите борси. И обратно в случай на компании с чуждестранно участие, чиито акции не се котират на фондовите борси, дяловият капитал се оценява въз основа на балансова стойност, използвайки обща дефиниция със следните счетоводни статии:
i) |
внесен капитал (без собствени акции и включително премиите върху емитираните акции) |
ii) |
всички видове резерви (включително инвестиционни безвъзмездни заеми, когато счетоводните стандарти ги разглеждат като резерви на дружествата); |
iii) |
непразпределени печалби минус загуби (включително резултати за текущата година). |
Като допълнителен показател, балансовата стойност на дяловия капитал в дружества с чуждестранно участие, които се котират на фондовите борси е необходимо да се използва обща дефиниция.
В резултат на работата на съвместната Проектна група за преки чуждестранни инвестиции на ЕЦБ/Комисията (Евростат) бяха дадени някои препоръки с цел хармонизиране на методологията и практиката на държавите-членки. Таблица 1 обобщава основните препоръки.
1.4. Портфейлни инвестиции (виж също книгата за ПБ, раздел 3.8)
Сметка „Портфейлни инвестиции“ на Еурозоната включва i) акции и дялове, и ii) дългови ценни книжа във формата на облигации и инструменти на паричния пазар, освен ако не са категоризирани като преки инвестиции или резервни активи. Финансовите деривативи, както и репо-сделките и отпускането на заеми срещу ценни книжа, се изключват от портфейлните инвестиции.
Статия „Акции“ обхваща всички инструменти, представляващи вземания на остатъчната стойност на акционерните дружества, след като са удовлетворени вземанията на всички кредитори. Дялове, акции, привилегировани акции или акции със сертификати за участие или подобни документи удостоверяват собственост върху капитала. Включват се и транзакции/притежание на акции от колективни инвестиционни институции, като например инвестиционни фондове.
Облигациите са ценни книжа, емитирани с начален падеж над една година, които обикновено осигуряват на притежателя: i) безусловно право на фиксиран паричен доход или договорно определен вариращ паричен доход (като изплащането на лихвите е независимо от печалбите на длъжника), и ii) безусловно право на фиксирана сума, включена в изплащането на главницата на определена дата или дати.
За разлика от облигациите инструментите на паричния пазар са ценни книжа, емитирани с начален падеж до една година. Те обикновено предоставят на притежателя безусловното право да получава заявена, фиксирана парична сума на определена дата. Тези инструменти обикновено се търгуват с отстъпка на организираните пазари; отстъпката зависи от лихвата и оставащия срок до падежа.
Отчетът на Проектната група „Системи за събиране на данни за портфейлните инвестиции“ бе последван от национални проучвания за осъществимост относно възможността за събиране на данни ценна книга по ценна книга в цялата Еурозона. Тези проучвания бяха извършени от тогавашните 15 държави-членки на Европейския съюз и завършиха със споразумение за събиране минимум на тримесечните наличности на портфейлните инвестиции в Еурозоната ценна книга по ценна книга . Това споразумение утвърди четири валидни модела за съставяне на статистика за портфейлните инвестиции, представени в таблицата в приложение VI.
За секторната разбивка на нетните пасиви в портфейлните инвестиции на Еурозоната изискванията относно данните за международната инвестиционна позиция са същите, както и за потоците на платежния баланс.
Записването на транзакциите с портфейлни инвестиции в платежния баланс на Еурозоната става, когато кредиторите или длъжниците в Еурозоната впишат вземането или задължението в техните счетоводни книги. Транзакциите се записват с получената или платена ефективна цена, без комисионите и разходите. Така в случай на ценни книжа с купони се включва начислената лихва от последното изплащане на лихва, а в случай на ценни книжа, емитирани с отстъпка, се включва лихвата, натрупана от момента на емитиране. Включването на начислената лихва се изисква за финансовата сметка на тримесечния платежен баланс и международната инвестиционна позиция; при месечния платежен баланс подобно включване се насърчава; тези записи в тримесечната (месечна) финансова сметка трябва да имат компенсиращи записи в съответната статия „Доход“.
1.5. Финансови деривативи (виж също книгата за ПБ, раздел 3.9)
Финансовите деривативи са финансови инструменти, свързани със специфичен финансов инструмент, индикатор или стока, чрез които могат да се търгуват специфични финансови рискове на финансовите пазари. Транзакциите с финансови деривативи се третират по-скоро като отделни транзакции, отколкото като съставни части от стойността на сделки, с които може да са свързани.
Транзакциите и позициите свързани с опции, фючърси, суапове, валутни форуърдни договори, кредитни деривативи и със включени деривативни инструменти се вписват в платежния баланс, международните резерви и международната инвестиционна позиция. По практически съображения включените деривативни инструменти не се разграничават от инструмента, с който са свързани.
Нетните потоци, свързани с лихвените деривативи се вписват като финансови деривативи, а не като доход от инвестиции съгласно неотдавнашно международно споразумение. Класификацията на специфичните инструменти на кредитните деривативи следва да се разглежда за всеки конкретен случай.
Първоначалните захранвания на марджин сметки се разглеждат като промяна в депозитите, и ако могат да се идентифицират, трябва да се вписват в „Други инвестиции“. Третирането на промените в марджин сметките зависи от формата на промяната — промените от тип опции се разглеждат по принцип като промени в депозитите, и ако могат да се идентифицират, трябва да се вписват в „Други инвестиции“. Промените от тип фючърси се разглеждат по принцип като сделки с деривативи и се вписват във „финансови деривативи“.
В случай на опции се вписва пълната премия (т.е. покупната/продажната цена на опциите и включената цена на услугата).
Оценката на финансовите деривативи трябва да се извършва на база ежедневно преизчисляване по пазарна цена.
Записването на сделки с финансови деривативи става, когато кредиторите или длъжниците в Еурозоната впишат вземането или задължението в техните счетоводни книги. Поради практически проблеми, възникващи при разделяне на потоците активи и пасиви за някои деривативи, всички транзакции с финансови деривативи в платежния баланс на Еурозоната се вписват на нетна база. Позициите на активите и пасивите на финансовите деривативи в статистиката на международната инвестиционна позиция се записват на брутна база с изключение на онези финансови деривативи, които попадат в категорията резервни активи, които се записват на нетна база.
1.6. Други инвестиции (виж също книгата за ПБ, раздел 3.10)
Другите инвестиции са дефинирани като остатъчна категория, която включва всички финансови сделки, необхванати от категориите на преките инвестиции, портфейлните инвестиции, финансовите деривативи или резервните активи.
Другите инвестиции обхващат търговските кредити, заемите, валутата и депозитите и други активи/пасиви. Те обхващат и компенсиращите записи за начислени доходи по инструментите, класифицирани като други инвестиции.
Търговските кредити се състоят от вземания или задължения, произтичащи от прякото отпускане на кредит от доставчици или купувачи от Еурозоната, респективно за сделки със стоки и услуги и авансови плащания за текуща (или предстояща) работа, свързана с такива сделки.
Заеми/валута и депозити съдържат транзакции/наличности в следните финансови инструменти заеми, т.е. финансови активи, създадени чрез пряко предоставяне на заем на средства от кредитор (заемодател) на длъжник (заемополучател) чрез договаряне, в което заемодателят не получава гаранция или получава непрехвърляем документ или финансов инструмент, операции от тип репо, валута и депозити. Това, между другото, включва заеми за финансиране на търговия, други заеми и аванси (включително ипотеки) и финансов лизинг. Разликата между „заеми“ и „валута и депозити“ се базира върху секторната принадлежност на заемополучателя. Това означава, че по отношение на активите парите, предоставени от сектора на държателите на парични средства от Еурозоната на банки, които не са в Еурозоната, се класифицират като „депозити“, а парите, предоставени от сектора на държателите на парични средства от на Еурозоната на небанкови институции (т.е. институции, различни от банки), които не са в Еурозоната, се класифицират като „заеми“. По отношение на пасивите парите, взети от небанкови институции на Еурозоната (т.е. които не са ПФИ), винаги се класифицират като „заеми“. В крайна сметка това различие означава, че всички транзакции, между ПФИ на Еурозоната и чуждестранни банки, се класифицират като „депозити“.
Всички операции тип репо, т.е. споразумения за обратно изкупуване, операции по продажба/покупка с уговорка за обратна покупка/продажба и, кредити на ценни книжа (с размяна на парични наличности като гаранция) се третират в платежния баланс/международната инвестиционна позиция на Еурозоната като гарантирани заеми, а не като окончателни покупки/продажби на ценни книжа и се записват като „Други инвестиции“ в сектора на резидента от Еурозоната, който извършва операциите. Подобно третиране, което е и в съответствие със счетоводната практика на банките и другите финансови предприятия, е предназначено да отрази по-добре икономическата същност на тези финансови инструменти.
Други активи/други пасиви обхваща всички статии, различни от търговските кредити, заемите и валута и депозити.
Секторът „Еуросистема“ на Еурозоната включва в „други инвестиции“ нетните позиции на Еуросистемата при националните централни банки (НЦБ) на неучастващите държави-членки по отношение на оперирането на системата TARGET. Тези вътрешни за Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) баланси/сметки, които са деноминирани в еуро, са сходни с движенията по ностро/востро сметките на паричните финансови институции (ПФИ) и по този начин се отчитат пред ЕЦБ на нетна база в пасиви.
Принципите на „прехвърляне на собственост“, „време на сетълмент“ и „време на разплащане“ отговарят на стандартите на МВФ.
В сравнение със стандартните компоненти на РПБ5 съществува разлика в представянето на разбивката на „Други инвестиции“ (т.е. секторът е с първи приоритет). Тази секторна разбивка обаче е съвместима с разбивката на РПБ5, където инструментите са с приоритет. За данните на месечния платежен баланс се изисква разграничаване на краткосрочните и дългосрочните потоци в сектора на ПФИ. Както и в РПБ5 валутата и депозитите се разграничават от заемите и другите инвестиции.
1.7. Резервни активи (виж също книгата за ПБ, раздел 3.11)
Резервните активи на Еурозоната се състоят от резервните активи на Еуросистемата, т.е. резервните активи на ЕЦБ и НЦБ.
Резервните активи трябва: i) да бъдат под ефективния контрол на съответните парични власти на Еуросистемата или на някоя НЦБ, и ii) да бъдат високоликвидни, търгуеми и кредитно-надеждни вземания на Еуросистемата от нерезиденти на Еурозоната, деноминирани във валута, различна от еуро, злато, резервни позиции в МВФ или специални права за тираж (СПТ).
Тази дефиниция изрично изключва вземанията в чуждестранна валута от резиденти на Еурозоната и вземанията в еуро от нерезиденти на Еурозоната, да бъдат разглеждани като резервни активи на национално или на ниво Еурозона. По аналогичен начин наличностите на чуждестранна валута на централните правителства и/или министерствата на финансите не се включват в дефиницията за резервните активи на Еурозоната съгласно институционалните механизми, предвидени в Договора за създаване на Европейската общност.
Резервните активи на ЕЦБ са обобщените активи в съответствие с член 30 от Устава на ЕСЦБ, като по този начин се счита, че са под прекия и ефективен контрол на ЕЦБ. Докато няма по-нататъшно прехвърляне на собствеността, държаните от НЦБ резервни активи са под техен пряк и ефективен контрол и се третират като резервни активи на всяка отделна НЦБ.
Представянето на транзакциите с международни резерви на Еуросистемата дава общия размер на месечните транзакции. Допълнителни детайли за транзакциите на Еуросистемата в злато, чуждестранна валута, СПТ и резервни позиции в МВФ се предоставят на тримесечие съгласно стандартните компоненти на НПБ. Представя се отделна категория за финансови деривативи съгласно последните препоръки на МВФ в тази област.
Резервите на Еуросистемата се съставят на брутна база без прихващане на свързаните с резервите пасиви (с изключение на онези резервни активи, които са включени в подкатегорията „финансови деривативи“, записвани на нетна база).
Оценката се базира на пазарните цени, като се използват: i) за транзакциите — пазарните цени по времето, когато се извършва транзакцията, и ii) за наличности — средни пазарни цени при затваряне в края на съответния период. Обменни пазарни курсове по времето, когато се извършва транзакцията и средните пазарни цени при затваряне в края на съответния период се използват респективно при конвертиране в еуро на транзакциите и деноминираните в чуждестранна валута налични активи.
Доходът от резервните активи се записва в статия „Други инвестиции“ по сметка „Доход от инвестиции“ (в т. ч. доходът от лихви по резерви в дългови ценни книжа) и на база начисление поне веднъж на три месеца.
Все по-разпространено става възприетото и от специалния стандарт за разпространение на данни на МВФ виждане, че използваемите резерви могат да бъдат по-важен индикатор за способността на страната да посрещне задълженията си в чуждестранна валута, отколкото брутните резервите, посочени в статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция. При изчисляването на използваемите резерви данните за брутните резерви трябва да се допълнят с информация за други активи в чуждестранна валута и свързани с резервите пасиви. Съответно месечните данни за (бруто) резервните активи на Eуросистемата се допълват с информация за други активи в чуждестранна валута и предвидени и условни краткосрочни нетни изтичания на брутни резервни активи, класифицирани според остатъчния падеж. Нещо повече необходимо е и разграничаване между брутните резервни активи, деноминирани във валути от кошницата на СПТ (общо) и други валути (общо) с тримесечно закъснение.
По отношение на специфичните статии наличностите в монетарно злато трябва да останат непроменени във всички обратими транзакции със злато (суапове със злато, репо-сделки, заеми и депозити). Репо-сделките с ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута, водят до увеличаване на общата сума на резервните активи на заемащите в брой НЦБ, благодарение на факта, че репо ценните книжа остават в баланса; в случай на репо-сделки с уговорка за обратно изкупуване, отпускащият заем в брой паричен орган или финансова институция не регистрира никаква разлика в общата сума на резервните активи, ако контрагентът, нерезидент на Еурозоната, е друг паричен орган или финансова институция, благодарение на факта, че вземането от заемополучателя в брой се разглежда като резервен актив.
2. Методи за извършване на географско разпределение
За съставянето на статистика на платежния баланс и международната инвестиционна позиция с географска разбивка се използва подходът стъпка по стъпка. Този подход включва три стъпки, за да се изпълнят изискванията за данните, които стават все по-взискателни:
Стъпка 1 |
: |
Метод за съставяне на равнище Еурозона: събиране на общия размер национални транзакции/позиции, нето. |
Стъпка 2 |
: |
Метод за съставяне на равнище Еурозона: отделно събиране на транзакции/позиции с нерезиденти на Еурозоната, за кредити и дебити или нето активи и нето пасиви (платежен баланс)/активи и пасиви (международна инвестиционна позиция). Изискванията за данни на равнище НЦБ: отделна идентификация на транзакциите/позициите между резиденти на Еурозоната и нерезиденти на Еурозоната, както е посочено в приложение II (таблици 1, 2, 4 и 5). |
Стъпка 3 |
: |
Метод за съставяне на равнище Еурозона и изисквания за данните на ниво НЦБ: подобно на стъпка 2 с прибавяне на географската разбивка на транзакциите/позициите с нерезиденти на Еурозоната. Стъпка 3 е необходима само за тримесечния платежен баланс и статистиката на годишната международна инвестиционна позиция, както е посочено в приложение II (таблици 7 и 8). Изискванията за данни на равнище НЦБ: отделна идентификация на транзакциите/позициите между резиденти на Еурозоната и резиденти на страни от съгласувания списък на съответните страни/региони, съдържащ се в приложение II (таблици 9—12). |
3. Класификация по институционални сектори в съвкупните данни на Еурозоната (виж също книгата за ПБ, раздел 3.1.6)
Секторната разбивка на съвкупните данни за Еурозоната се извършва по централни банки, сектор „Държавно управление“, ПФИ и други сектори на Еурозоната.
Парични власти
Секторът „парични власти“ в статистиката на Еурозоната се състои от Еуросистемата.
Сектор „Държавно управление“
Секторът „Държавно управление“ в статистиката на Еурозоната е съвместим с дефиницията за този сектор в SNA 93 и ESA 93 и съответно съдържа следните единици:
— |
централно държавно управление, |
— |
национално/федерално държавно управление, |
— |
местно държавно управление, |
— |
социалноосигурителни фондове. |
ПФИ без централни банки
Секторът „ПФИ без централните банки“ съвпада със сектора на ПФИ за парична и банкова статистика (без централните банки). Той съдържа:
i) |
кредитни институции, както са определени в правото на Общността, т.е. предприятия, чиято дейност е да приемат депозити или други възстановими средства от обществеността (включително постъпленията от продажба на банкови облигации на обществеността) и да отпускат кредити за своя собствена сметка; |
ii) |
всички други резидентни финансови институции от Еурозоната, чиято дейност включва получаване на депозити и/или близки заместители на депозити от субекти, различни от ПФИ и за тяхна собствена сметка (поне в икономически смисъл) да предоставят кредити и/или да инвестират в ценни книжа. |
Други сектори
Категорията „други сектори“ в статистиката на Еурозоната съдържа най-различни институционални единици, най-вече:
i) |
други финансови институции, невключени в дефиницията за ПФИ, като колективни инвестиционни институции, за които се счита, че не са фондове на паричния пазар, институции, инвестиращи в недвижима собственост, дилъри на ценни книжа, институции за ипотечни кредити, застрахователни дружества и пенсионни фондове и финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности. |
ii) |
нефинансови институции, като например публични и частни нефинансови предприятия, нетърговски организации, обслужващи домакинствата и самите домакинства. |
НПФИ
Категорията „сектор — НПФИ“, в статистиката на Еурозоната съдържа секторите i) сектор „Държавно управление“ и „Други сектори“
ТАБЛИЦА 1
Препоръки относно транзакциите с преки чуждестранни инвестиции, включително свързаните с тях доходи и позиции (2)
Приоритет |
Действие |
||||||||
Краткосрочни |
|||||||||
Висок |
|
||||||||
Нисък |
|
||||||||
Средносрочни |
|||||||||
Висок |
|
||||||||
Средносрочни |
|||||||||
Среден |
|
||||||||
Дългосрочни |
|||||||||
Висок |
|
(1) Изключения правят транзакциите/позициите във финансовите деривативи между свързани предприятия, за които на ниво Еурозона е уговорено записване по-скоро в категорията „финансови деривативи“, отколкото в „преки инвестиции/друг капитал“.
(2) Както в края на 2003 г.
(3) Тази препоръка не се отнася до необходимостта да се обхванат непреки отношения, а по-скоро до методиката, която трябва да се приложи. Виж също дългосрочните действия, свързани с обхващането на непреките отношения, свързани на практика с ПЧИ.
(4) Тази препоръка е приложима само за реинвестираните печалби (потоци) и размера на преките чуждестранни инвестиции. За да се разберат по-добре отклоненията, които всеки друг критерий би предизвикал, виж глава 2 от отчета на Проектната група по ПЧИ.
(5) Изключение правят първите оценки на международната инвестиционна позиция (които ще се предоставят в Т + 9) и инвестициите в недвижима собственост. Трябва да се премахнат следните неприемливи практики: i) изборът на критерий за оценка да се оставя на отчетните единици (пазарни или балансови стойности); ii) прилагането на метода на непрекъснато натрупване на потоци за платежния баланс при съставяне на статистиката на наличностите.
(6) По време на двустранно определен преходен период ще се приемат най-добрите оценки за новите изисквания в рамките на договорените крайни срокове.
(7) Държавите-членки могат да съсредоточат вниманието си върху ограничен брой дружества (най-големите и/или холдингови компании) при разграничаването на обикновени и извънредни печалби и загуби.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Предаване на данни на Европейската централна банка
Националните централни банки (НЦБ) използват информационните канали, предоставени от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), които се основават на телекомуникационната мрежа „ESCB-Net“ за електронно предаване на статистическа информация, изисквана от Европейската централна банка (ЕЦБ). За обмен на данни в рамките на ЕСЦБ се използва един и същ концептуален модел на данните. Форматът за статистически съобщения, разработен за този електронен обмен на статистическа информация, е „GESMES/TS“. Това изискване не пречи на използването на други средства за предоставяне на статистическа информация на ЕЦБ като договорено крайно решение.
НЦБ спазват изброените по-долу препоръки, за да осигурят задоволително функциониране на предаването на данни.
— |
Пълнота: отчетът на НЦБ следва да съдържа всички серийни кодове. Отчет без серийни кодове или с нерегистрирани серийни кодове се счита за непълен. Ако липсва дадено наблюдение, пропускът се отбелязва със съответното обозначение за статус на наблюдението. Освен това, когато се ревизира само подкомплект от серийни кодове, правилата за проверка трябва да се прилагат за целия платежен баланс. |
— |
Правила за означаване: предаването на данни от НЦБ на ЕЦБ, както и на Европейската комисия (Евростат), следва единни правила за означаване за всички отчитани данни. Съгласно тези правила за означаване кредитите и дебитите в текущата и капиталовата сметки трябва да се отчитат със знак плюс, докато нетните баланси се калкулират и отчитат като кредити минус дебити. Във финансовата сметка намаляването на нетните активи/увеличението на нетните пасиви се отчита със знак плюс, докато увеличенията на нетните активи/намаленията на нетните пасиви се отчитат със знак минус. Нетните баланси се калкулират и отчитат като нетни промени в активите плюс нетни промени в пасивите. При предаване на данни за международната инвестиционна позиция, нетните позиции се калкулират и отчитат като позиция на активите минус позицията на пасивите. |
— |
Счетоводна идентичност на данните: преди предаването на данните на ЕЦБ от НЦБ се прилагат правилата за проверка, които са разпространени и са на разположение при поискване. |
При ревизии НЦБ могат да изпратят актуализиран комплект от данни на ЕЦБ. Всички ревизии се предават, както следва:
— |
ревизии на месечни данни за платежен баланс се подават при предоставяне на i) данните за следващия месец, ii)съответните тримесечни данни, и iii) съответните ревизирани тримесечни данни. |
— |
ревизии на тримесечни данни за платежен баланс се предоставят заедно с данните за следващото тримесечие, |
— |
ревизии на данните за тримесечната международна инвестиционна позиция се предоставят заедно с данните за следващото тримесечие, |
— |
ревизии на годишни данни за международна инвестиционна позиция се предоставят заедно с данните за следващите години. |
Всички ревизии на данни за месечните и тримесечните платежни баланси, отнасящи се за пълни години, се предоставят от НЦБ на ЕЦБ в края на март и в края на септември, във втория случай заедно с представяне на годишните данни за международната инвестиционна позиция. Ревизиите на тримесечните данни за международната инвестиционна позиция, отнасящи се за пълни години, се предоставят от НЦБ на ЕЦБ в края на септември заeдно с годишните данни за международната инвестиционна позиция. Данните за рамката на международните резерви могат да бъдат ревизирани на текуща база при необходимост. Трябва обаче да се осигури съвместимост между позициите в края на периода и транзакциите, засягащи международната инвестиционна позиция на Еурозоната (тримесечна и месечна).
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Мониторинг върху методите за съставяне на статистика
Европейската централна банка (ЕЦБ) следи статистическите методи, използвани за отчитане на платежния баланс и международната инвестиционна позиция, както и понятията и дефинициите, прилагани редовно от участващите държави-членки. Мониторингът се осъществява във връзка с осъвременяването на публикацията на ЕЦБ „Платежен баланс/международна инвестиционна позиция на Европейския съюз — статистически методи“ (наричана „Книгата за ПБ“). Освен за целите на мониторинга книгата за ПБ е предназначена да информира съставителите на платежния баланс на Еурозоната за развитията в другите държави-членки на Еурозоната.
Книгата за ПБ съдържа информация за структурата на статистиката платежния баланс и на международната инвестиционна позиция за всички държави-членки. Има подробни описания на методите за събиране на данни и за прилаганите понятия и дефиниции, както и информация за отклоненията от съгласуваните дефиниции за платежния баланс и статистиката на международната инвестиционна позиция в държавите-членки.
Книгата за ПБ се осъвременява ежегодно в тясно сътрудничество с държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Събиране на данни в областта на портфейлните инвестиции
Предвид присъщите затруднения при съставяне на статистиката на портфейлните инвестиции, беше сметнато за необходимо да се дефинира общият подход за събирането на такава информация в Еурозоната.
Както е обяснено в приложение III, раздел 1.4, бяха проведени национални проучвания за осъществимост относно възможността за събиране на данни в Еурозоната на база ценна книга по ценна книга. Тези проучвания завършиха със следното споразумение: в края на март 2008 г. държавите-членки от Еурозоната ще събират тримесечна информация за позициите по активи и пасиви на портфейлните инвестиции на база ценна книга по ценна книга. Дотогава някои държави-членки ще могат само да предоставят оценки за някои специфични разбивки на портфейлните инвестиции, и по-специално за сектора на емитента или за валутата на емисията/страната на емитента.
Наличието на функцонираща централизирана база данни за ценните книжа (ЦБДЦК) е от основна важност за пускане в действие на новите системи за събиране на данни. Следователно, ако „документът за закриване на проекта“ за фаза 1 от проекта за ЦБДЦК не бъде представен на Управителния съвет чрез Комитета по статистика на Европейската система на централните банки до края на март 2005 г., то този краен срок ще бъде удължен със същия период от време, с който закъснява представянето.
Целевото покритие се определя, както следва: наличностите от ценни книжа, отчетени пред националната институция за събиране на информация на агрегирана база, т.е. без да се използват стандартни кодове (ISIN или други подобни), не трябва да надхвърлят 15 % от общата наличност на портфейлните инвестиции активи или пасиви. Този праг трябва да се използва като насока в оценката на обхвата на системите на държавите-членки. ЦБДЦК трябва да обхваща значителна част от портфейлните инвестиции, емитирани по цял свят, за да стане възможно съставянето на статистика на база ценна книга по ценна книга.
Наличностите на портфейлни инвестиции от активи и пасиви в рамките на международната инвестиционна позиция се съставят изцяло от данни за наличностите.
От март 2008 г. (като се започне с данни за транзакциите за януари 2008 г. и позициите от края на 2007 г.) системите за събиране на данни за портфейлните инвестиции съответстват на един от моделите в следната таблица:
Валидни модели за събиране на данни за портфейлните инвестиции
— |
Месечни наличности (цк-п-цк ) + месечни потоци (цк-п-цк) |
— |
Тримесечни наличности (цк-п-цк) + месечни потоци (цк-п-цк) |
— |
Месечни наличности (цк-п-цк) + изчислени месечни потоци (цк-п-цк) |
— |
Тримесечни наличности (цк-п-цк) + месечни потоци (агрегирани) |
Забележки:
|
„цк-п-цк“ = събиране на данни ценна книга по ценна книга |
|
„изчислени месечни потоци“ = разликата в наличностите (коригирани за движението на валутните курсове, цените и други идентифицирани промени в обема) |