ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА В ЕУРОЗОНАТА

Основна документация за инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата

Февруари 2005 година

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

ГЛАВА 1

1.	Преглед на рамката на паричната политика

1.1.	Европейска система на централните банки

1.2.	Цели на Еуросистемата

1.3.	Инструменти на паричната политика на Еуросистемата

1.3.1.

Операции на открития пазар

1.3.2.

Ликвидни улеснения с постоянен достъп

1.3.3.

Минимални резерви

1.4.	Участници в операциите

1.5.	Базови активи

1.6.	Промени в рамката на паричната политика

ГЛАВА 2

2.	Допустими участници в операциите

2.1.	Общи критерии за допускане до участие в операциите

2.2.	Избор на участници за бързи търгове и двустранни операции

2.3.	Санкции в случай на неизпълнение на задълженията на участниците

2.4.	Прекратяване на участието или изключване поради съображения за предпазливост

ГЛАВА 3

3.	Операции на открития пазар

3.1.	Обратни операции

3.1.1.

Основни характеристики

3.1.2.

Основни рефинансиращи операции

3.1.3.

Дългосрочни рефинансиращи операции

3.1.4.

Обратни операции за фино регулиране

3.1.5.

Структурни обратни операции

3.2.	Окончателни сделки

3.3.	Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

3.4.	Валутни суап операции

3.5.	Събиране на срочни депозити

ГЛАВА 4

4.	Ликвидни улеснения с постоянен достъп

4.1.	Пределно кредитно средство

4.2.	Депозитно улеснение

ГЛАВА 5

5.

Процедури

5.1.	Ред за провеждане на търга

5.1.1.

Общи положения

5.1.2.

Календар на търговете

5.1.3.

Ред за обявяване на търга

5.1.4.

Подготовка и подаване на заявки за участие в търга

5.1.5.

Процедури за разпределение на предложеното количество

5.1.6.

Обявяване на резултатите от търга

5.2.	Процедури за провеждане на двустранни операции

5.3.	Процедури по сетълмента

5.3.1.

Общи положения

5.3.2.

Сетълмент на операциите на открития пазар

5.3.3.

Процедури в края на деня

ГЛАВА 6

6.	Допустими активи

6.1.	Общи положения

6.2.	Активи от първи ред

6.3.	Активи от втори ред

6.4.	Мерки за контрол на риска

6.4.1.

Мерки за контрол на риска при активите от първи ред

6.4.2.

Мерки за контрол на риска при активите от втори ред

6.5.	Принципи за оценка на базовите активи

6.6.	Презгранично използване на приеманите в залог активи

6.6.1.

Модел за кореспондентски отношения между централните банки

6.6.2.

Връзки между системите за сетълмент на ценни книжа

ГЛАВА 7

7.	Минимални резерви

7.1.	Общи положения

7.2.	Институции, задължени да внасят минимални резерви

7.3.	Определяне на минималните резерви

7.4.	Поддържане на резервните наличности

7.5.	Отчетност, признаване и удостоверяване на резервната база

7.6.	Неспазване на задълженията по поддържане на минималните задължителни резерви

Приложения

Приложение 1

Примери на операции на паричната политика и процедури

Приложение 2

Речник

Приложение 3

Подбор на участниците за операции по валутно интервениране и валутни суапове за целите на паричната политика

Приложение 4

Рамка на паричната и банковата статистическа отчетност на Европейската централна банка

Приложение 5

Интернет страници на Еуросистемата

Приложение 6

Процедури и санкции, които се прилагат в случай на неспазване на задълженията от страна на участниците

Списък на карета, схеми и таблици

Карета

1.	Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

2.	Валутни суап операции

3.	Оперативни стъпки при тръжни процедури

4.	Разпределяне на количествата при търгове с фиксиран лихвен процент

5.	Разпределяне на количествата при търгове с променящ се лихвен процент в еуро

6.	Разпределяне на количествата при валутни суап операции с променящ се лихвен процент

7.	Следващи стъпки за въвеждането на единния списък на активите, приемани за обезпечение

8.	Мерки за контрол на риска

9.	Категории ликвидност за активи от първи ред

10.	Нива на допустимите отклонения на преоценка (%), прилагани към активите от първи ред по отношение на инструментите с фиксирани и нулеви купони

11.	Ниво на допустимите отклонения на преоценка (%), прилагани към допустимите инструменти с плаващ обратно лихвен процент, включени в активите от първи ред

12.	Изчисляване на исканията за допълнително обезпечение

13.	Ниво на допустимите отклонения на преоценка (%), прилагани към допустимите активи от втори ред

14.	Резервна база и процент на минимални задължителни резерви (МЗР)

15.	Изчисляване на лихвите по задължителните резерви

Схеми

1.	Обичайна времева рамка за осъществяването на оперативните стъпки при стандартните търгове

2.	Обичайна времева рамка за осъществяването на оперативните стъпки при бързите търгове

3.	Модел за кореспондентски отношения между централните банки

4.	Връзки между системите за сетълмент на ценни книжа

Таблици

1.	Операции на паричната политика на Еуросистемата

2.	Обичайни дни, в които се организират търгове по основно и дългосрочно рефинансиране

3.	Обичайни дни за сетълмент на операциите на открития пазар на Еуросистемата

4.	Активи, които отговарят на критериите за достъп до операциите на паричната политика на Еуросистемата

Съкращения

EИО	–	Европейска икономическа общност
ЕИП	–	Европейско икономическо пространство
EPM	–	Платежен механизъм на ЕЦБ (ECB Payment Mechanism)
EO	–	Европейска общност
EС	–	Европейски съюз
EСЦБ	–	Европейска система на централните банки
ЕЦБ	–	Европейска централна банка
IDC	–	кредит в рамките на деня (Intraday credit)
ISIN	–	международен идентификационен номер за ценни книжа (International Securities Identification Number)
МЗР	–	минимални задължителни резерви
НЦБ	–	национална централна банка
ПКИПЦК	–	Предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа
RTGS	–	система за брутен сетълмент в реално време (real-time gross settlement)
SSS	–	система за сетълмент на ценни книжа (securities settlement system)
Strip	–	стрип (отделно търгуване на лихва и главница) (separate trading of interest and principal)
TARGET	–	Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (Trans-European Automated Real-time Gross settlement Express Transfer system)
FOP	–	безплатно (free of payment)

Въведение

Настоящият документ представя оперативната рамка, избрана от Еуросистемата (1) за единната парична политика на Еурозоната. Документът, представляващ част от правната рамка на Еуросистемата по отношение на инструментите и процедурите на паричната политика, има за цел да послужи като „общата документация“ за инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата, и по-специално да предостави на съответните участници в операциите информацията, от която те имат нужда във връзка с рамката на паричната политика на Еуросистемата.

Общата документация сама по себе си не предоставя права на участниците в операциите, нито им налага задължения. Правоотношенията между Еуросистемата и участниците в операциите се установяват на основата на съответните регулации и договори.

Настоящият документ е разделен на седем глави: В глава 1 се прави преглед на оперативната рамка за паричната политика на Еуросистемата. В глава 2 са описани критериите за достъп на участниците до операциите на паричната политика на Еуросистемата. В глава 3 се описват операциите на открития пазар, докато в глава 4 са представени ликвидните улеснения с постоянен достъп, предоставяни на разположение на участниците в операциите. В глава 5 се определят процедурите, прилагани при изпълнението на операциите на паричната политика. В глава 6 са дефинирани критериите за допустими активи, използвани в операциите на паричната политика. Глава 7 представя системата на минималните резерви на Еуросистемата.

Приложенията съдържат примери за операциите на паричната политика, речник, критерии за избора на участници във валутните операции на Еуросистемата, представяне на рамката за паричната и банковата статистическа отчетност на Европейската централна банка, списък на интернет страниците на Еуросистемата и описание на процедурите и санкциите, които се прилагат в случай на неизпълнение на задълженията от страна на даден участник.

ГЛАВА 1

1.   ПРЕГЛЕД НА РАМКАТА НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

1.1.   Европейска система на централните банки

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се състои от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) (2). Дейността на ЕСЦБ се осъществява в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност (Договора) и устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (устав на ЕСЦБ). ЕСЦБ се ръководи от органите на ЕЦБ, упълномощени да взимат решения. В този смисъл управителният съвет на ЕЦБ носи отговорност за формулирането на паричната политика, докато изпълнителният съвет е оправомощен да осъществява паричната политика в съответствие с взетите решения и насоките, разработени от управителния съвет. С цел осигуряване на оперативна ефективност и в степен, считана за възможна и подходяща, ЕЦБ препоръчва на националните централни банки (3) да осъществяват операциите, които представляват част от задачите на Еуросистемата. Операциите на паричната политика на Еуросистемата се извършват на основата на унифицирани условия във всички държави-членки (4).

1.2.   Цели на Еуросистемата

Първостепенна цел на Еуросистемата е да поддържа ценова стабилност съгласно член 105 от Договора. Без да накърнява първостепенната си цел за поддържане на ценова стабилност, Еуросистемата следва да поддържа цялостната икономическа политика на Европейската общност. За постигане на своите цели е необходимо Еуросистемата да действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика със свободна конкуренция, благоприятстваща ефективното разпределяне на ресурсите.

1.3.   Инструменти на паричната политика на Еуросистемата

С цел постигане на целите си Еуросистемата разполага с набор от инструменти на паричната политика; Еуросистемата извършва операции на открития пазар, предлага ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисква от кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметките си в Еуросистемата.

1.3.1.   Операции на открития пазар

Операциите на открития пазар играят важна роля в паричната политика на Еуросистемата при управлението на лихвените проценти, ликвидността на пазара и като сигнал за състоянието на паричната политика. Еуросистемата разполага с пет вида инструменти за осъществяване на операции на открития пазар. Най-важният инструмент са обратните сделки (прилагани съгласно принципите на репо сделките или обезпечените заеми). Еуросистемата може също така да използва окончателни сделки, издаването на дългови инструменти, валутни суап операции и набирането на срочни депозити. Операциите на открития пазар се инициират от ЕЦБ, която освен това решава какъв инструмент да се използва и какви да бъдат условията за неговото прилагане. Тези операции могат да се извършват въз основа на стандартни търгове, бързи търгове или двустранни процедури (5). В зависимост от целта, периодичността и процедурите, операциите на открития пазар на Еуросистемата могат да се разделят на следните четири категории (виж също таблица 1):

—

Основни рефинансиращи операции са обратни сделки, осигуряващи постоянна ликвидност, със седмична честота и с падеж обикновено една седмица. Тези операции се извършват от националните централни банки на основата на стандартните търгове. Основните рефинансиращи операции играят централна роля за постигането на целите на операциите на открития пазар в Еуросистемата и осигуряват по-голямата част от рефинансирането за финансовия сектор.

—

Дългосрочните рефинансиращи операции са обратни сделки, осигуряващи ликвидност с месечна честота и падеж обикновено от три месеца. С тези операции се цели на участниците да се предостави допълнително дългосрочно рефинансиране, като те се извършват от националните централни банки на основата на стандартни търгове. Като правило с тези операции Еуросистемата не цели подаването на сигнали към пазара и по тази причина обикновено действа като възползваща се от операцията страна.

—

Операциите за фино регулиране са специални операции, които се извършват с цел управление на ликвидността на пазара и определяне на лихвените проценти и по-специално за смекчаване на въздействията върху лихвените проценти, предизвикани от неочаквани колебания в ликвидността на пазара. Операциите за фино регулиране се извършват предимно под формата на обратни сделки, но могат също така да приемат формата на окончателни сделки, валутни суап операции и набиране на срочни депозити. Инструментите и процедурите, прилагани при извършването на операциите за фино регулиране, се адаптират към вида на сделката и специфичните цели, преследвани чрез операциите. Операциите за фино регулиране обикновено се извършват от националните централни банки посредством бързи търгове или двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ решава дали при извънредни обстоятелства двустранните операции за фино регулиране могат да се извършат от самата ЕЦБ.

—

Освен това Еуросистемата може да осъществява структурни операции чрез емитирането на дългови сертификати, извършване на обратни и окончателни сделки. Тези операции се извършват винаги когато ЕЦБ иска да приспособи структурната позиция на Еуросистемата към финансовия сектор (на регулярна или нерегулярна основа). Структурните операции под формата на обратни сделки и емитирането на дългови инструменти се осъществяват от националните централни банки чрез стандартни търгове. Структурните операции под формата на окончателни сделки се извършват чрез двустранни процедури.

1.3.2.   Ликвидни улеснения с постоянен достъп

Ликвидните улеснения с постоянен достъп имат за цел да предоставят или изтеглят краткосрочна ликвидност, да подават сигнали за основните насоки на паричната политика и да определят границите на краткосрочните пазарни лихвени проценти. Два вида ликвидни улеснения са на разположение на допустимите участници, предоставяни по тяхна инициатива и свързани с изпълнението на определени условия за оперативен достъп (виж също таблица 1):

—

Участниците в операциите могат да използват инструмента за пределно кредитно средство, за да получат краткосрочна (овърнайт) ликвидност от националните централни банки срещу допустими активи. При нормални обстоятелства не съществуват никакви кредитни лимити или други ограничения за достъпа на участниците в операциите до улеснението, освен изискването да представят достатъчни базови активи. Лихвеният процент по пределното кредитно средство обикновено поставя таван за пазарния лихвен процент по овърнайт кредитите.

—

Участниците в операциите могат да използват депозитното улеснение, за да правят овърнайт депозити в националните централни банки. При нормални обстоятелства не съществуват никакви депозитни лимити или други ограничения за достъпа на участниците в операциите до това улеснение. Лихвеният процент по тези депозити обикновено определя долната граница за пазарния лихвен процент по овърнайт депозитите.

Ликвидните улеснения с постоянен достъп се управляват по децентрализиран начин от националните централни банки.

1.3.3.   Минимални резерви

Системата на минимални резерви на Еуросистемата се прилага по отношение на кредитните институции в Еурозоната и преди всичко е насочена към стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар и създаване (или разширяване) на структурен недостиг на ликвидност. Задължителните резерви на всяка институция се определят в зависимост от елементите на нейния баланс. За да се постигне целта за стабилизиране на лихвените проценти, системата на минималните резерви на Еуросистемата позволява на институциите да използват средно ниво на наличностите. Съответствието на задължителните резерви се определя на основата на средните наличности на резерви за деня на дадена институция за едномесечен период на поддържането им. Наличностите от задължителни минимални резерви на институциите се олихвяват с лихвения процент на основните рефинансиращи операции на Еуросистемата.

1.4.   Участници в операциите

Рамката на паричната политика на Еуросистемата е определена по такъв начин, че да гарантира участието на широк кръг от участници в операциите. Институциите, за които е в сила изискването за минимални резерви съгласно член 19.1 от устава на ЕСЦБ, могат да ползват ликвидните улеснения с постоянен достъп и да участват в операциите на открития пазар, организирани на принципите на стандартните търгове. Еуросистемата има право да избере ограничен брой участници, които да бъдат допуснати до операциите за фино регулиране. Що се касае до окончателните сделки, не се налагат никакви ограничения априори по отношение на обхвата на участниците. За валутните суап операции, извършвани за целите на паричната политика, се използват активните играчи на валутния пазар. Наборът от участници в тези операции включва онези институции, избрани за участие във валутните операциите на Еуросистемата, които се намират на територията на Еурозоната.

1.5.   Базови активи

В съответствие с член 18.1 от устава на ЕСЦБ всички кредитни операции на Еуросистемата (т.е. операции, осигуряващи ликвидност) следва да се извършват на основата на адекватно обезпечение. Еуросистемата приема широк кръг от активи, обезпечаващи нейните операции. Разграничават се две категории допустими активи — от първи и втори ред — предимно за вътрешни цели на Еуросистемата. Това разграничаване обаче постепенно ще се преустанови през следващите години, така че рамката на обезпеченията на Еуросистемата да съдържа единен списък от допустими активи. Активите от първи ред се състоят от пазарни дългови инструменти, отговарящи на унифицираните критерии за допустимост на Еурозоната, определени от ЕЦБ. Тези от втори ред обхващат допълнителни активи, пазарни и непазарни, които имат особено значение за националните финансови пазари и банкови системи, и за които критериите за допустимост се определят от националните централни банки и се одобряват от ЕЦБ. Не се прави разграничение между двете категории активи по отношение на качеството им и тяхната допустимост за различните видове операции на паричната политика на Еуросистемата (с изключение на факта, че активите от втори ред обикновено не се използват от Еуросистемата при окончателните сделки). Допустимите активи могат да се използват на презгранична основа с помощта на модела за кореспондентски отношения между централните банки или чрез съответните връзки между сетълмент системите за ценни книжа (SSS) на Европейския съюз (ЕС) с цел обезпечаване на всички видове кредити на Еуросистемата (6). Всички допустими активи за операциите на паричната политика на Еуросистемата могат също така да се използват за обезпечение при еднодневен кредит.

1.6.   Промени в рамката на паричната политика

Управителният съвет на ЕЦБ може по всяко време да променя инструментите, условията, критериите и процедурите за извършване на операциите по паричната политика на Еуросистемата.

ТАБЛИЦА 1

Операции на паричната политика на Еуросистемата

Операции на паричната политика	Видове транзакции		Падеж	Честота	Процедура
	Предоставяне на ликвидност	Изтегляне на ликвидност
Операции на открития пазар
Основни рефинансиращи операции	Обратни операции	—	Една седмица	Седмична	Стандартни търгове
Дългосрочни рефинансиращи операции	Обратни операции	—	Три месеца	Месечна	Стандартни търгове
Операции за фино регулиране	— Обратни операции — Валутни суап операции	— Обратни операции — Набиране на срочни депозити — Валутни суап операции	Нестандартизиран	Нерегулярна	— Бързи търгове — Двустранни процедури
	Окончателни покупки	Окончателни продажби	—	Нерегулярна	Двустранни процедури
Структурни операции	Обратни операции	Емитиране на дългови сертификати	Стандартизиран/нестандартизиран	Регулярна и нерегулярна	Стандартни търгове
	Окончателни покупки	Окончателни продажби	—	Нерегулярна	Двустранни процедури
Ликвидни улеснения с постоянен достъп
Пределно кредитно улеснение	Обратни операции	—	Овърнайт	Достъп по преценка на участниците в операцията
Депозитно улеснение	—	Депозити	Овърнайт	Достъп по преценка на участниците в операцията

ГЛАВА 2

2.   ДОПУСТИМИ УЧАСТНИЦИ В ОПЕРАЦИИТЕ

2.1.   Общи критерии за участие в операциите

Участниците в операциите на паричната политика на Еуросистемата трябва да отговарят на определени критерии за допустимост (7). Тези критерии се определят с цел да се осигури достъп на широк кръг институции до операциите на паричната политика на евуросистемата, като се набляга върху еднаквия подход към институциите на територията на Еурозоната и се гарантира изпълнението на някои оперативни и разумни изисквания от страна на участниците:

—

Само институциите, за които се изискват задължителни минимални резерви в рамките на Еуросистемата съгласно член 19.1 от устава на ЕСЦБ, могат да бъдат избирани за участници в операциите. Институции, които са освободени от задължения по отношение на минималните задължителни резерви на Еуросистемата (виж раздел 7.2), нямат достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп и операциите на открития пазар на Еуросистемата.

—

Участниците в операциите трябва да бъдат финансово стабилни. Необходимо е те да подлежат на поне една форма на надзор от страна на националните институции, хармонизирана с изискванията на ЕС/ЕИП (8). От друга страна обаче, финансово стабилните институции, които са подчинени на национален надзор, нехармонизиран със сравним стандарт, могат също да бъдат приемани като участници в операциите, т.е. разположени в Еурозоната клонове на институции, чиито централни управления са извън Европейското икономическо пространство (ЕИП).

—

Участниците в операциите трябва да отговарят на всеки един оперативен критериѝ, посочен в съответния финансов договор или регулация и прилаган от съответната национална централна банка (или от ЕЦБ), по начин, който да гарантира ефективното изпълнение на операциите на паричната политика на Еуросистемата.

Тези общи критерии за достъп до операциите са едни и същи за цялата Еурозона. Институциите, отговарящи на общите критерии за достъп, могат:

—	да бъдат допускани до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Еуросистемата, и

—	да участват в операциите на открития пазар на Еуросистемата на основата на стандартни търгове.

Институциите могат да имат достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп и операциите на открития пазар на Еуросистемата на основата на стандартни търгове само чрез националната централна банка на държавата-членка, в която е основана институцията. Ако дадена институция има представителства (централно управление или клонове) в повече от една държава-членка, те имат достъп до тези операции чрез националната централна банка на държавата-членка, в която се намират, независимо от факта, че заявките за участие в търговете от една институция могат да бъдат подавани само от едно представителство (централното управление или определен клон) във всяка държава-членка.

2.2.   Избор на участници за бързи търгове и двустранни операции

За окончателните сделки не се поставят никакви ограничения априори по отношение на обхвата на участниците.

За валутните суап операции, изпълнявани за целите на паричната политика, участниците трябва да могат да извършват ефективно валутни операции с големи обеми при всякакви пазарни условия. Обхватът на участниците във валутните суап операции съответства на участниците, намиращи се в Еурозоната и избрани да участват във валутните интервенции на Еуросистемата. Критериите и процедурите, прилагани при избора на участници във валутните интервенции на Еуросистемата, са представени в приложение 3.

За операциите, основани на бързи търгове и двустранни процедури (обратни операции за фино регулиране и набиране на срочни депозити) всяка национална централна банка избира кръг от участници сред институциите, намиращи се в нейната държава-членка и отговарящи на общите критерии за достъп до операциите. В този смисъл, активността на паричния пазар е първостепенен критерий за избор. Други критерии, които могат да бъдат взети под внимание, са, например, ефективността на търговските операции и потенциала за наддаване.

При бързите търгове и двустранните операции националните централни банки осъществяват сделки изключително с участниците, които са включени в кръга, одобрен за операциите за фино регулиране. Ако по някакви оперативни причини дадена национална централна банка не може да включи във всяка операция всички участници от листата за фино регулиране, изборът им в тази държава-членка следва да се извършва на ротационен принцип за осигуряване на равнопоставен достъп.

Управителният съвет на ЕЦБ решава, дали при извънредни обстоятелства двустранните операции за фино регулиране могат да се извършват от самата ЕЦБ. Ако ЕЦБ осъществява двустранна операция, изборът на участници в тези случаи се извършва от нея на ротационен принцип измежду онези участници в Еурозоната, които имат право на достъп до бързите търгове и двустранните операции с цел постигане на равнопоставен достъп.

2.3.   Санкции в случай на неизпълнение на задълженията на участниците в операциите

ЕЦБ налага санкции в съответствие с Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998г. относно правомощията на Европейската централна банка за налагане на санкции (9), Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка от 23 септември 1999 г. относно правомощията на Европейската централна банка за налагане на санкции (ЕЦБ/1999/4) (10), Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. за прилагане на минималните резерви от Европейската централна банка (11), както е изменен, и Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на минималните резерви (ЕЦБ/2003/9) (12) по отношение на институциите, които не спазват задълженията, произтичащи от регламентите и решенията на ЕЦБ, свързани с прилагането на минималните резерви. Съответните санкции и процедурни правила за прилагането им са подробно описани в регламентите, посочени по-горе. Освен това в случай на сериозни нарушения на изискванията за минималните резерви, Еуросистемата може да преустанови участието на отделни институции в операциите на открития пазар.

В съответствие с договорните и регулативните разпоредби, прилагани от съответните национални централни банки (или от ЕЦБ), Еуросистемата може и ще приложи финансови санкции на участниците или ще прекрати участието им в операциите на открития пазар, ако тези участници не изпълняват задълженията си, произтичащи от договорните и регулативни разпоредби, прилагани от националните централни банки (или от ЕЦБ), както е описано по-долу.

Това се отнася за случаите на нарушаване на правилата за провеждане на търгове (ако даден участник не е в състояние да преведе достатъчно базови активи в залог за покриване на обема ликвидност, предоставен в операция по предоставяне на ликвидност, или ако той не е в състояние да предостави достатъчно налични средства за покриване на сумата, получена при операция по изтегляне на ликвидност) и за двустранни сделки (ако даден участник не е в състояние да осигури достатъчно допустими базови активи или ако той не може да предостави достатъчно налични средства за покриване на сумата, договорена в двустранните операции).

Това се прилага и в случаи на неспазване от страна на контрагент на правилата за използването на базови активи (ако даден контрагент използва активи, които в момента са или са станали неприемливи, или които не могат да се използват от него например, поради свързаност между емитента/гаранта и контрагента, или ако те са едно и също лице, както и в случай на неспазване на правилата за процедурите за края на деня и условията за достъп до пределното кредитно средство (ако даден контрагент, който има отрицателен баланс по сетълмент сметката си в края на деня, не отговаря на условията за достъп до пределното кредитно средство).

Освен това мярката за прекратяване на участието в случай на нарушение може да бъде предприета и по отношение на клоновете на същата институция, разположени в други държави-членки. Като изключителна мярка, ако това се налага поради сериозността на дадено нарушение, което може да се докаже, например, от честотата или продължителността му, е възможно да бъде прекратено участието на контрагента във всички бъдещи операции на паричната политика за определен период от време.

Финансовите наказания, налагани от националните централни банки в случаи на неспазване на правилата за търговете, двустранните операции, базовите активи, процедурите за края на деня или условията на достъп до пределно кредитно средство, се изчисляват по предварително определена наказателна тарифа (дадена в приложение 6).

2.4.   Прекратяване на участието или изключване поради съображения за предпазливост

В съответствие с договорните и регулативните разпоредби, прилагани от съответните национални централни банки (или от ЕЦБ), Еуросистемата може да прекрати участието или да отстрани участник от достъп до инструментите на паричната политика поради съображения за предпазливост.

Освен това прекратяването или изключването на участници може да бъде оправдано в случаите, попадащи в категорията „неизпълнение на задължение“ от страна на участник в съответствие с договорните и регулативните разпоредби, прилагани от националните централни банки.

ГЛАВА 3

3.   ОПЕРАЦИИ НА ОТКРИТИЯ ПАЗАР

Операциите на открития пазар играят важна роля за паричната политика на Еуросистемата, свързана с управлението на лихвените проценти, на пазарната ликвидност и подаването на сигнали относно състоянието на паричната политика. В зависимост от целта им, периодичността и начина на провеждане, операциите на открития пазар на Еуросистемата могат да бъдат разделени на четири категории: основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции, операции за фино регулиране и структурни операции за изтегляне на ликвидност. Що се касае до използваните инструменти, обратните операции се явяват главният инструмент на открития пазар на Еуросистемата и могат да бъдат използвани при всичките четири категории операции, докато дълговите сертификати могат да се прилагат при структурните операции за изтегляне на ликвидност. Освен това Еуросистемата разполага с три други инструмента за извършването на операции за фино регулиране: окончателни сделки, валутни суап операции и набиране на срочни депозити. В следващите раздели подробно се представя спецификата на различните видове инструменти на открития пазар, използвани от Еуросистемата.

3.1.   Обратни операции

3.1.1.   Общи характеристики

а)   Вид инструмент

Обратните операции се отнасят към операциите, при които Еуросистемата купува или продава при репо сделки или извършва кредитни операции срещу активи, приемани в залог. Обратните операции се използват за основните рефинансиращи операции и при по-дългосрочно рефинансиране. Освен това Еуросистемата може да използва обратните (репо) операции за структурни операции и за фино регулиране.

б)   Правно основание

Националните централни банки могат да извършват обратни (репо) операции или под формата на репо сделки (а именно собствеността върху даден актив се прехвърля на кредитора, докато страните се споразумеят да закрият операцията чрез повторно прехвърляне на актива на длъжника в даден бъдещ момент), или като обезпечени заеми (а именно върху актива се получава приложимо във всеки един момент право на гаранция, но допускайки, че задължението по дълга ще бъде изпълнено, собствеността върху актива се запазва от длъжника). Допълнителните разпоредби, свързани с обратните (репо) операции на основата на репо сделки, се определят подробно в договорите, прилагани от съответната национална централна банка (или от ЕЦБ). В разпоредбите за обратните операции, основани на обезпечени заеми, се вземат под внимание различните процедури и формалности, необходими за установяването и последващото освобождаване на правото върху обезпечението (а именно залога), които се прилагат в различните законодателства.

в)   Лихвени условия

Разликата между покупната цена и цената на обратното изкупуване в една репо сделка съответства на лихвата, дължима върху размера от средства, предоставени или взети назаем до падежа на операцията, т.е. цената на обратното изкупуване включва съответно дължимата лихва. Лихвеният процент върху дадена обратна операция под формата на обезпечен заем се определя чрез прилагането на съответния лихвен процент по кредита до падежа на операцията. Лихвеният процент, прилаган при операциите на открития пазар на Еуросистемата, е проста лихва, основаваща се на конвенцията, отчитаща дните — „реални дни/360“.

3.1.2.   Основни рефинансиращи операции

Основните рефинансиращи операции са най-важните операции, извършвани от Еуросистемата на открития пазар, и играят ключова роля в осъществяването на целите, свързани с управлението на лихвените проценти, на ликвидността на пазара и подаването на сигнали за състоянието на паричната политика. Те също така осигуряват основната част от рефинансирането за финансовия сектор.

Оперативните характеристики на основните рефинансиращи операции могат да бъдат обобщени като следва:

—	те представляват операции за предоставяне на ликвидност;

—	осъществяват се редовно всяка седмица (13);

—	като правило са с падеж една седмица (14);

—	извършват се по децентрализиран начин от националните централни банки;

—	осъществяват се чрез стандартни търгове (както е описано в раздел 5.1);

—	всички участници, отговарящи на общите критерии за приемливост (определени в раздел 2.1), могат да заявяват поръчки за участие в основните рефинансиращи операции; и

—	двата вида активи — от първи и втори ред (описани в глава 6) — са допустими като базови активи при основните рефинансиращи операции.

3.1.3.   Дългосрочни рефинансиращи операции

Еуросистемата извършва и редовни операции по рефинансиране с падеж от три месеца, които са насочени към осигуряване на допълнително дългосрочно рефинансиране за финансовия сектор. Тези операции представляват само малка част от общия обем на рефинансирането. При тези операции Еуросистемата като правило не цели да изпраща сигнали към пазара и затова обикновено действа като получател на лихви. Съответно дългосрочните рефинансиращи обикновено се извършват под формата на търгове с променлив процент, като периодично ЕЦБ посочва обема на операцията, който ще се разпределя в предстоящите търгове. При извънредни обстоятелства Еуросистемата може също да извърши операции по дългосрочно рефинансиране чрез търгове с фиксирани лихвени проценти.

Оперативните характеристики на дългосрочните рефинансиращи операции могат да бъдат обобщени, както следва:

—	те представляват операции за предоставяне на ликвидност;

—	осъществяват се ежемесечно (15);

—	като правило са с падеж три месеца (16);

—	извършват се по децентрализиран начин от националните централни банки;

—	извършват се чрез стандартни търгове (както е описано в раздел 5.1);

—	всички участници, отговарящи на основните критерии за достъп (определени в раздел 2.1), могат да заявяват поръчки за участие за дългосрочни рефинансиращи операции;

—	и двата вида активи, от първи и втори ред (описани в глава 6), са допустими като базови активи при дългосрочни рефинансиращи операции.

3.1.4.   Обратни операции за фино регулиране

Еуросистемата може да извършва операции за фино регулиране под формата на обратни операции на открития пазар. Операциите за фино регулиране са предназначени за управление на ликвидността на пазара и лихвените проценти и в частност за смекчаване въздействието върху лихвените проценти в резултат на неочаквани колебания в ликвидността на пазара. Необходимостта от бърза реакция в случай на неочаквани промени на пазара изисква висока степен на гъвкавост от страна на Еуросистемата при избора на процедури и оперативни характеристики при извършването на тези операции.

Оперативните характеристики на обратните операции за фино регулиране могат да бъдат обобщени, както следва:

—	могат да се осъществяват под формата на операции за предоставяне или изтегляне на ликвидност;

—	периодичността им не е стандартизирана;

—	падежът им не е стандартизиран;

—	обратните (репо) операции за фино регулиране, чрез които се предоставя ликвидност, обикновено се извършват чрез бързи търгове, въпреки че възможността за използване на двустранни операции не се изключва (виж глава 5);

—	обратните операции за фино регулиране, чрез които се изтегля ликвидност, като правило се извършват чрез двустранни операции (както е описано в раздел 5.2);

—	тези операции обикновено се изпълняват по децентрализиран начин от националните централни банки (управителният съвет на ЕЦБ решава дали при извънредни обстоятелства двустранните обратни операции за фино регулиране могат да се извършват от ЕЦБ);

—	Еуросистемата може да избере в съответствие с критериите, описани в раздел 2.2, ограничен брой участници в обратните операции за фино регулиране; и

—	двата вида активи, от първи и втори ред (описани в глава 6), са допустими като базови активи при обратните операции за фино регулиране.

3.1.5.   Структурни обратни операции

Еуросистемата може да изпълнява структурни операции под формата на обратни (репо) операции на открития пазар за приспособяване на структурната позиция на Еуросистемата към финансовия сектор.

Оперативните характеристики на тези операции могат да се обобщят, както следва:

—	те са операции за предоставяне на ликвидност;

—	честотата им може да бъде на регулярна или нерегулярна основа;

—	падежът им не е стандартизиран априори;

—	извършват се чрез стандартни търгове (както е описано в раздел 5.1);

—	извършват се по децентрализиран начин от националните централни банки;

—	всички участници, отговарящи на общите критерии за достъп (както са описани в раздел 2.1), могат да заявяват поръчки за структурните обратни операции; и

—	двата вида активи, от първи и втори ред (описани в глава 6), са допустими като базови активи при структурните обратни операции.

3.2.   Окончателни сделки

а)   Вид инструмент

Окончателните сделки на открития пазар се отнасят към операциите, при които Еуросистемата окончателно купува или продава допустими активи на пазара. Окончателните сделки на открития пазар се извършват само със структурни цели и за фино регулиране.

б)   Правно основание

Окончателната сделка предполага пълно прехвърляне на собственост от продавача на купувача без възможност за обратен трансфер. Сделките се изпълняват в съответствие с пазарните конвенции за използвания в транзакцията дългов инструмент.

в)   Ценови условия

При изчисляване на цените Еуросистемата действа в съответствие с най-широко използваната пазарна конвенция за използваните в сделката дългови инструменти.

г)   Други оперативни характеристики

Оперативните характеристики на окончателните сделки на Еуросистемата могат да се обобщят, както следва:

—	те могат да се осъществяват под формата на операции за предоставяне на ликвидност (окончателни покупки) или операции за изтегляне на ликвидност (окончателни продажби);

—	честотата им не е стандартизирана;

—	извършват се чрез двустранни процедури (както е описано в раздел 5.2);

—	по принцип се изпълняват децентрализирано от националните централни банки (управителният съвет на ЕЦБ решава, дали при извънредни обстоятелства окончателните сделки за фино регулиране могат да се извършат от ЕЦБ);

—	не се поставят никакви ограничения априори по отношение на обхвата на участниците в окончателните сделки; и

—	като правило само инструменти от първи ред (описани в раздел 6.1) се използват за базови активи при окончателните сделки.

3.3.   Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

а)   Вид инструмент

ЕЦБ може да емитира дългови сертификати с цел приспособяване на структурната позиция на Еуросистемата към финансовия сектор, така че да създаде (или увеличи) ликвидния недостиг на пазара.

б)   Правно основание

Сертификатите представляват задължение на ЕЦБ към държателя на сертификата. Сертификатите се емитират и притежават в безналична форма в депозитарите на ценни книжа на Еурозоната. ЕЦБ не налага никакви ограничения върху прехвърляемостта на сертификатите. Допълнителните разпоредби, свързани с дълговите сертификати на ЕЦБ, ще бъдат включени в условията за емитиране на дългови сертификати.

в)   Лихвени условия

Сертификатите се емитират като сконтови, т.е. те се емитират под номиналната стойност и на падежа се погасяват по номинална стойност. Разликата между емитирания размер и погасения размер се равнява на натрупаната лихва до падежа на сертификата върху емитирания обем съгласно договорения лихвен процент. Прилага се проста лихва съгласно конвенцията, отчитаща дните „реални дни/360“. Изчисляването на емитираното количество е показано в каре 1.

КАРЕ 1Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБСумата на емисията е: където

N	=	номинален размер на дълговия сертификат
r1	=	лихвен процент (в %)
D	=	падеж на дълговия сертификат (в дни)
PT	=	размера на емисията на дълговия сертификат

г)   Други оперативни характеристики

Оперативните характеристики на емитираните дългови сертификати могат да бъдат обобщени, както следва:

—	сертификатите се емитират за изтегляне на ликвидност от пазара;

—	сертификатите могат да се емитират на регулярна или нерегулярна основа;

—	сертификатите са с падеж до дванадесет месеца;

—	сертификатите се емитират чрез стандартни търгове (описани в раздел 5.1);

—	търговете и разплащанията по сертификатите се извършват по децентрализиран начин от националните централни банки; и

—	всички участници, отговарящи на общите критерии за достъп (описани в раздел 2.1), могат да подават поръчки за участие в подписката за дългови сертификати на ЕЦБ.

3.4.   Валутни суап операции

а)   Вид инструмент

Валутните суап операции, осъществявани за целите на паричната политика, се състоят от едновременни суап и форуърд транзакции на еуро срещу чуждестранна валута. Те се използват за целите на финото регулиране, главно за управление на ликвидността на пазара и регулиране на лихвените проценти.

б)   Правно основание

Валутните суап операции, осъществявани за целите на паричната политика, се отнасят към операциите, при които Еуросистемата купува (или продава) еуро на спот срещу чуждестранна валута и в същото време я продава (или купува) обратно форуърдно на определена дата. Допълнителните разпоредби, свързани с валутните суап операции, са подробно описани в договорите, прилагани от съответната национална централна банка (или от ЕЦБ).

в)   Условия за валутните и обменните курсове

Като правило Еуросистемата оперира с най-търгуваните валути и съгласно стандартната пазарна практика. При всяка валутна суап операция Еуросистемата и участниците се договарят за суап точките по транзакцията. Суап точките представляват разликата между обменния курс по форуърд транзакцията и обменния курс по спот транзакцията. Суап точките на еурото спрямо дадена чуждестранна валута се котират съгласно общите пазарни конвенции. Условията на замяната при валутните суап операции са описани в каре 2.

КАРЕ 2Валутни суап операции

S	=	спот (спрямо датата на сключване на валутната суап операция) на обменния курс на еурото (EUR) към чуждестранната валута ABC.
FM	=	форуърдния обменен курс на еурото към чуждестранната валута ABC на датата на обратно изкупуване на суап операцията (M)
ΔM	=	форуърд точките на еурото към чуждестранната валута ABC на датата на изкупуване на суап операцията (M)
N(.)	=	спот обемът на валутата; N(.)M е форуърдният обем на валутата:

г)   Други оперативни характеристики

Оперативните характеристики на валутните суап операции могат да се обобщят по следния начин:

—	могат да се извършват под формата на операции за предоставяне и изтегляне на ликвидност;

—	честотата им не е стандартизирана;

—	падежът им не е стандартизиран;

—	извършват се чрез бързи търгове или двустранни процедури (виж глава 5);

—	като правило се извършват децентрализирано от националните централни банки (управителният съвет на ЕЦБ решава, дали при извънредни обстоятелства двустранните валутни суап операции могат да се извършат от ЕЦБ).

—	Еуросистемата може да избере съгласно критериите, описани подробно в раздел 2.2 и приложение 3, ограничен брой участници, които да се включат във валутните суап операции.

3.5.   Набиране на срочни депозити

а)   Вид инструмент

Еуросистемата може да покани участниците да откриват олихвяеми срочни депозити при националната централна банка на държавата-членка, в която се намира участникът. Набирането на срочни депозити се предвижда само за целите на финото регулиране, насочено към изтегляне на ликвидност от пазара.

б)   Правно основание

Депозитите, приемани от участниците, са с определен срок и фиксиран лихвен процент. Националните централни банки не предоставят обезпечение в замяна на депозитите.

в)   Лихвени условия

По тези депозити се прилага проста лихва на основата на конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. Лихвата се изплаща на падежа на депозита.

г)   Оперативни характеристики

Оперативните характеристики на набирането на депозити с фиксиран срок могат да се обобщят по следния начин:

—	депозитите се набират с цел изтегляне на ликвидност;

—	честотата, с която се набират депозитите, не е стандартизирана;

—	падежът на депозитите не е стандартизиран;

—	набирането на депозитите обикновено се извършва чрез бързи търгове, въпреки че не се изключва възможността да се използват и двустранни процедури (виж глава 5);

—	набирането на депозити обикновено се извършва децентрализирано от националните централни банки (управителният съвет на ЕЦБ решава, дали при извънредни обстоятелства двустранното набиране на срочни депозити (17) може да се извърши от ЕЦБ); и

—	Еуросистемата може да избере съгласно критериите, описани подробно в раздел 2.2, ограничен брой участници, които да се включат в набирането на срочни депозити.

ГЛАВА 4

4.   ЛИКВИДНИ УЛЕСНЕНИЯ С ПОСТОЯНЕН ДОСТЪП

4.1.   Пределно кредитно средство

а)   Вид инструмент

Участниците могат да използват пределното кредитно средство за придобиване на овърнайт ликвидност от националните централни банки по предварително определен лихвен процент срещу допустими активи (както е описано в глава 6). Този инструмент се използва за удовлетворяване на временните ликвидни нужди на участниците. При нормални обстоятелства лихвеният процент по този инструмент определя тавана за овърнайт лихвения процент на пазара. Условията за прилагането на този инструмент са еднакви в цялата Еурозона.

б)   Правно основание

Националните централни банки могат да предоставят ликвидност по пределното кредитно средство или под формата на овърнайт репо сделки (т.е. собствеността върху актива се прехвърля на кредитора, докато страните се договорят за обратна операция/транзакция чрез повторно прехвърляне на актива към длъжника на следващия работен ден), или като овърнайт обезпечени заеми (т.е. върху актива се получава приложимо във всеки един момент право на гаранция, но допускайки, че задължението по дълга ще бъде изпълнено, собствеността върху актива се запазва от длъжника). Допълнителните разпоредби за извършването на репо сделките са описани подробно в договорите, прилагани от съответната национална централна банка. В разпоредбите за предоставяне на ликвидност под формата на обезпечени заеми се вземат под внимание различните процедури и официални изисквания, необходими за установяването и последващото освобождаване на правото върху обезпечението (залога), които се прилагат в различните законодателства.

в)   Условия за достъп

Институциите, отговарящи на общите критерии за достъп на участниците, описани в раздел 2.1, могат да бъдат допускани до инструмента пределно кредитно средство. Достъпът до пределното кредитно средство се предоставя чрез националната централна банка на държавата-членка, в която се намира институцията. Достъпът до пределното кредитно средство се предоставя само в дните, когато работят съответните национални системи за брутен сетълмент в реално време (RTGS) и съответните сетълмент системи за ценни книжа (SSS).

В края на деня дебитните позиции на участниците по сетълмент-сметките им в националните централни банки автоматично се считат като искане за ползване на пределно кредитно средство. Редът за достъп в края на деня до пределно кредитно средство е подробно описан в раздел 5.3.3.

Даден контрагент може също така да получи достъп до инструмента пределно кредитно средство чрез изпращане на искане до националната централна банка на държавата-членка, в която се намира контрагентът. За да може националната централна банка да придвижи искането в същия ден, то следва да бъде получено от нея не по-късно от 30 минути след действителния край на работното време на TARGET системата (18), (19). Като правило краят на работното време на TARGET системата е 18,00 ч. централноевропейско време. Крайният срок за отправяне на искане за достъп до пределно кредитно средство се отлага допълнително с 30 минути в последния работен ден за Еуросистемата от периода за поддържане на минимални резерви. В искането следва да се посочи обемът на кредита и в случай че базовите активи за транзакцията все още не са предварително депозирани в националната централна банка, се посочват активите, които ще бъдат доставени за транзакцията.

Освен изискването за представяне на достатъчно допустими базови активи не съществува ограничение по отношение на размера на средствата, които ще се заемат по пределното кредитно средство.

г)   Падеж и лихвени условия

Кредитът, отпуснат по улеснението пределно кредитно средство, е с овърнайт падеж. За институциите, които участват директно в TARGET, кредитът се погасява на следващия ден, в който съответната национална система за брутен сетълмент в реално време и съответната система за сетълмент на ценни книжа работят, в момента на тяхното отваряне.

Лихвеният процент се обявява предварително от Еуросистемата и се калкулира като проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. ЕЦБ може да промени лихвения процент по всяко време, който влиза в сила най-рано на следващия работен ден за Еуросистемата (20). Лихвата по това улеснение се изплаща с погасяването на кредита.

д)   Прекратяване на достъпа до улеснението

Достъпът до пределното кредитно средство се предоставя само в съответствие с целите и общите положения на паричната политика на ЕЦБ. ЕЦБ може да промени условията на това улеснение или да прекрати използването му по всяко време.

4.2.   Депозитно улеснение

а)   Вид инструмент

Участниците могат да използват депозитното улеснение за откриване на овърнайт депозити при националните централни банки. Върху депозитите се начислява предварително определен лихвен процент. При нормални обстоятелства лихвеният процент по това улеснение определя долната граница на овърнайт пазарния лихвен процент. Условията за прилагането на депозитното улеснение са еднакви в цялата Еурозона (21).

б)   Правно основание

Върху овърнайт депозитите, приемани от участниците, се начислява фиксиран лихвен процент. Не се предоставя обезпечение в замяна на депозита.

в)   Условия за достъп (22)

Институциите, които отговарят на общите критерии за достъп на участниците, подробно описани в раздел 2.1, имат достъп до депозитното улеснение. Достъпът до това улеснение се предоставя чрез националната централна банка на държавата-членка, в която се намира дадената институция. Достъпът до депозитното улеснение е възможен само в дните, когато работи съответната национална система за брутен сетълмент в реално време.

За предоставяне на достъп до депозитното улеснение участникът следва да изпрати искане до националната централна банка на държавата-членка, в която се намира даденият участник. За да може националната централна банка да придвижи искането в рамките на същия ден, то трябва да бъде получено от националната централна банка не по-късно от 30 минути след края на работното време на TARGET, което като правило е 18.00 ч. централноевропейско време (23), (24). Крайният срок за подаването на искането за достъп до депозитното улеснение се отлага допълнително с 30 минути в последния работен ден на периода на поддържане на минимални резерви на Еуросистемата. В искането следва да се посочи размерът на средствата, които ще се депозират при това улеснение.

Не съществува ограничение по отношение на размера на средствата, които един участник може да предостави по депозитното улеснение.

г)   Падеж и лихвени условия

Депозитът, предоставен по депозитното улеснение, е с продължителност овърнайт. За институциите, които участват пряко в TARGET системата, депозитът по това улеснение е с падеж на следващия ден, в който съответната национална система за плащания в реално време и съответната система за сетълмент на ценни книжа работят, в момента на тяхното отваряне.

Лихвеният процент се обявява предварително от Еуросистемата и се изчислява като проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. ЕЦБ може да направи промени в лихвения процент по всяко време, който влиза в сила най-рано на следващия работен ден за Еуросистемата. Лихвата по депозитите е платима на падежа им.

д)   Прекратяване на достъпа до улеснението

Достъпът до депозитното улеснение се предоставя само в съответствие с целите и общите положения на паричната политика на ЕЦБ. ЕЦБ може да промени условията на това улеснение или да прекрати използването му по всяко време.

ГЛАВА 5

5.   ПРОЦЕДУРИ

5.1.   Ред за провеждане на търгове

5.1.1.   Основни положения

Операциите на открития пазар на Еуросистемата обикновено се извършват чрез организиране на търгове. Процедурите за организиране на търговете се осъществяват чрез шест оперативни стъпки, описани в каре 3.

Еуросистемата разграничава два различни вида процедури за провеждане на търгове: стандартни търгове и бързи търгове. Процедурите за организирането на стандартните и бързите търгове са идентични с изключение на времевата рамка и обхвата на участниците.

КАРЕ 3Оперативни стъпки при организирането на търгове

Стъпка 1	Обявяване на търг а) Обявяване от ЕЦБ чрез телекомуникационните средства б) Обявяване от националните централни банки чрез националните телекомуникационни средства и директно на отделните участници (ако е необходимо)
Стъпка 2	Подготовка на участниците и подаване на заявките за участие
Стъпка 3	Събиране на заявките от Еуросистемата
Стъпка 4	Разпределяне и обявяване на резултатите от търга а) Решение на ЕЦБ за разпределяне на поръчките б) Обявяване на резултатите от разпределянето
Стъпка 5	Потвърждаване на отделните резултати от търга
Стъпка 6	Сетълмент на транзакциите (виж раздел 5.3.)

а)   Стандартни търгове

Стандартните търгове се провеждат в рамките на 24 часа от обявяването на търга до потвърждаването на резултатите от него (при положение че времето от крайния срок за подаване на поръчките до обявяването на резултатите е приблизително два часа). Схема 1 дава представа за необходимото време, в което обикновено се осъществяват оперативните стъпки на стандартните търгове. ЕЦБ може да реши да промени времевата рамка при някои отделни операции, ако счете това за необходимо.

Основните рефинансиращи операции, дългосрочните рефинансиращи операции и структурните операции (с изключение на окончателните сделки) винаги се извършват чрез стандартни търгове. Институциите, които отговарят на общите критерии за достъп до операциите, описани подробно в раздел 2.1, могат да участват в стандартните търгове.

СХЕМА 1

Обичайна времева рамка за осъществяване на оперативните стъпки при организирането на стандартните търгове

б)   Бързи търгове

Бързите търгове обикновено се извършват в рамките на 90 минути от обявяването на търга до потвърждаването на резултатите от него. Обичайната времевата рамка за осъществяване на оперативните стъпки при бързите търгове е описана на схема 2. ЕЦБ може да промени времевата рамка за някои отделни операции, ако счете това за необходимо. Бързите търгове се използват единствено за целите на операциите за фино регулиране на ликвидността. Еуросистемата може да подбере в съответствие с критериите и процедурите, описани в раздел 2.2, ограничен брой институции, които да участват в бързите търгове.

СХЕМА 2

Обичайна времева рамка за осъществяване на оперативните стъпки при организирането на бързи търгове

в)   Търгове с фиксиран и с променлив лихвен процент

Еуросистемата има възможността да провежда търгове с фиксиран лихвен процент (обем) или с променлив лихвен процент (лихва). При търговете с фиксиран лихвен процент ЕЦБ предварително определя лихвения процент и участващите институции правят своите заявки за сумите, с които желаят да участват в транзакцията при дадения фиксиран лихвен процент (25). При търговете с променлив лихвен процент участниците правят своите заявки за количеството пари и за лихвения процент, по който те биха желали да участват в транзакцията с националната централна банка (26).

5.1.2.   Календар на търговете

а)   Основни рефинансиращи операции и дългосрочни рефинансиращи операции

Основните и дългосрочните рефинансиращи операции се извършват съгласно примерен календар, публикуван от Еуросистемата (27). Календарът се публикува поне три месеца преди началото на годината, за която се отнася. Дните, в които обикновено се извършват основни и дългосрочни рефинансиращи операции, са описани в таблица 2. ЕЦБ има за цел да гарантира участието на институциите от всички държави-членки в основните и дългосрочните рефинансиращи операции. По тази причина, когато подготвя календара за тези операции, ЕЦБ прави необходимите корекции в предварителната схема, за да се вземат под внимание почивните дни на банковите системи в отделните държави-членки.

ТАБЛИЦА 2

Обичайни дни, в които се организират търговете по основно и дългосрочно рефинансиране

Вид операция	Обичаен ден за търговия (Д)
Основни рефинансиращи операции	всеки вторник
Дългосрочни рефинансиращи операции	последната сряда на всеки календарен месец (28)

б)   Структурни операции

Структурните операции, провеждани чрез стандартни търговете, не се извършват по предварително обявен календар. Те обаче обикновено се провеждат и разплащанията се организират само в дните, които се явяват работни дни за националните централни банки (29) на всички държави-членки.

в)   Операции за фино регулиране

Операциите за фино регулиране не се провеждат по предварително обявен календар. ЕЦБ може да вземе решение за провеждането на тези операции във всеки работен ден за Еуросистемата. Участват само национални централни банки на държавите-членки, в които денят за търговия, денят за сетълмент и денят за плащане са работни дни за националната централна банка.

5.1.3.   Обявяване на търга

Стандартните търговете на Еуросистемата се обявяват публично чрез телекомуникационните средства. Освен това националните централни банки могат да обявяват търговете директно на участниците, които нямат достъп до телекомуникационни средства. Съобщението за обявяване на публичен търг обикновено съдържа следната информация:

—	референтен номер на търга;

—	дата на търга;

—	вид на операцията (предоставяне или изтегляне на ликвидност и вид на инструмента на паричната политика, който ще се използва);

—	падеж на операцията;

—	вид на аукциона (с фиксиран или с променлив лихвен процент);

—	метод на разпределяне („нидерландски“ или „американски“ тип аукцион, както са дефинирани в раздел 5.1.5);

—	предвидения обем на операцията (обикновено по отношение само на операциите по дългосрочно рефинансиране);

—	фиксирания лихвен процент/цената/суаповите точки на търга/пунктовете на суапа (при провеждането на търгове с фиксиран лихвен процент);

—	минималния/максималния приемлив лихвен процент/цена/суaповa точкa (ако е приложимо);

—	началната дата и датата на падежа на операцията (ако е приложимо) или датата на вальора и на падежа на инструмента (в случай на емитиране на дългови сертификати);

—	валутите, които участват в операцията, и валутата, чийто обем остава непроменен през цялата операция (в случай на валутни суaп операции);

—	референтния спот обменен курс, който ще се използва за пресмятането на заявките (в случай на валутни суап операции);

—	ограничението за максимално заявено количество (ако има такова);

—	минималното количество за разпределяне (ако има такова);

—	минималното съотношение при разпределяне (ако има такова);

—	определеното време за постъпване на заявките;

—	деноминацията на сертификатите (в случай че се емитират дългови (сертификати); и

—	ISIN кода (международния идентификационен код) на емисията (в случай на емитиране на дългови сертификати).

Соглед увеличаване на прозрачността на своите операции за фино регулиране Еуросистемата обикновено обявява публично предварително бързите търгове. При извънредни обстоятелства обаче ЕЦБ може да вземе решение и да не обяви тези търгове предварително. При обявяването на бързите търгове се следват същите процедури, като тези при стандартните търгове. При провеждането на бързи търгове, независимо дали те са обявени публично или не, националните централни банки влизат във връзка директно с избраните участници.

5.1.4.   Подготовка и подаване на заявките за участие в търга

Заявките за участие в търга, подавани от институциите, трябва да бъдат във форма, която следва образеца, предоставян от националните централни банки за съответния вид операция. Заявките за участие в търга се подават в националната централна банка на дадената държава-членка, в която се намира институцията (централно управление или клон). Заявките на дадена институция могат да бъдат подавани само от един офис (или от главното управление, или от посочен клон на институцията) във всяка държава-членка.

При търговете с фиксиран лихвен процент участниците трябва да посочат в заявките си сумата, с която те желаят да участват в транзакцията с националната централна банка (30).

При търговете с променлив лихвен процент участниците могат да подават заявки за не повече от десет различни равнища на лихвени проценти/цени/суап точки. Във всяка една заявка трябва да се упоменат сумата на валута, с която участниците искат да участват в транзакцията с националните централни банки, и съответният лихвен процент (31), (32). Заявката за лихвения процент следва да се изрази като кратно число на 0,01 процентни пункта. В случая на търг за валутен суап с променлив лихвен процент суап точките следва да се определят на основата на стандартната пазарна лихвена конвенция и заявките трябва да са кратни на 0,01 суап точки.

За основните рефинансиращи операции минималното количество на заявка е 1 000 000 EUR. Заявките, които надвишават минималното количество, трябва да се представят като кратни на 100 000 EUR. Същото минимално количество на заявка и кратни суми се прилага при операциите за фино регулиране и структурните операции. Минималното количество на заявка се прилага по отношение на всяко ниво на лихвен процент/цена/суап точки.

За дългосрочните рефинансиращи операции всяка национална централна банка определя минималното количество на заявка в диапазона от 10 000 EUR до 1 000 000 EUR. Заявките, които надвишават минималното количество, се представят като кратни на 10 000 EUR. Минималното количество на заявка се прилага по отношение на всяко ниво на лихвен процент.

Европейската централна банка може да наложи максимален лимит на заявките, с цел да се предотвратят непропорционално големи суми. Всеки такъв максимален лимит на заявките се посочва в съобщението за провеждане на търга.

От участниците се очаква винаги да бъдат в състояние да покрият сумите, разпределени за тях по време на търга, с достатъчно отговарящи на изискванията базови активи (33). Договорните или регулативните разпоредби, прилагани от съответната национална централна банка, позволяват налагането на наказания, ако даден участник не е в състояние да осъществи трансфер на необходимите базови активи или налични парични средства, за да покрие предоставената му по време на търга сума.

Заявките са отменими до крайния срок за постъпване на заявки за търга. Заявките, постъпили след крайния срок, посочен в съобщението за провеждане на търга, се считат за невалидни. Националните централни банки се произнасят относно спазването на крайния срок. Те отказват всички заявки на даден участник, ако общата сума на заявката надвишава максималния лимит, определен от ЕЦБ. Националните централни банки отхвърлят също така всяка заявка, която е под минимално определената за заявка сума или е под минимума или над максимума, приет по отношение на лихвения процент/цената/суап точките. Нещо повече, националните централни банки могат да отхвърлят заявки, които са непълни или които не отговарят на образеца за заявка. Ако дадена заявка е отхвърлена, съответната национална централна банка информира участника за своето решение преди разпределянето на сумите на търга.

5.1.5.   Процедури за разпределение

а)   Търгове с фиксиран лихвен процент

При разпределянето на количествата при търгове с фиксиран лихвен процент заявките, получени от участниците, се сумират. Ако общата сума на заявките надвишава общата ликвидност, определена за разпределение, получените заявки се удовлетворяват пропорционално в съответствие със съотношението на сумата за разпределение към общата сума на заявките (виж каре 4). Сумата, която се предоставя на всеки участник, се закръгля до най-близката единица еуро. ЕЦБ обаче може да реши да разпредели минимално количество/съотношение на всеки участник, подал заявка за участие в търга с фиксиран лихвен процент.

КАРЕ 4Разпределяне на количествата при търгове с фиксиран лихвен процентПроцентът на разпределение е:Сумата, разпределена на i участника, е:където:

А	=	цялата разпределена сума
n	=	броя на всички участници
аi	=	сумата на заявката на i участника
all%	=	процента на разпределението
alli	=	цялата сума, която се предоставя на i участника

б)   Търгове с променлив лихвен процент в еуро

При разпределението на сумата на търговете с променлив лихвен процент в еуро, чрез които се влива ликвидност, заявките се подреждат в низходящ ред на предложения лихвен процент. Заявките с най-високия предложен лихвен процент се удовлетворяват първи, а заявките с по-нисък лихвен процент се приемат до пълното изчерпване на ликвидността, предложена за разпределение на търга. Ако при най-ниския приет лихвен процент (а именно пределния лихвен процент) общата сума на заявката надхвърля оставащата за разпределение сума, тази сума се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението на оставащата сума за разпределение и общата сума на заявката при пределния лихвен процент (виж каре 5). Сумата, предоставена на всеки участник, се закръгля до най-близката единица еуро.

КАРЕ 5Разпределение на количеството при търгове с променлив лихвен процент в еуро(примерът се отнася за заявките, посочващи лихвения процент)Процентът на предоставеното количество при пределния лихвен процент е:Сумата, предоставена на i участника при пределния лихвен процент, е:Общата сума, предоставена на i участника, е:където:

А	=	общата разпределена сума
rs	=	s заявен лихвен процент от участниците
n	=	общ брой на участниците
а(rs)i	=	сумата на заявката при s лихвен процент (rs) от i участника
а(rs)	=	общата заявена сума при s лихвен процент (rs)
rm	=	пределен лихвен процент: за търг за предоставяне на ликвидност, за търг за изтегляне на ликвидност
rm-1	=	лихвения процент преди пределния лихвен процент (последен лихвен процент, по който заявките са напълно удовлетворени) за търг за предоставяне на ликвидност, за търг за изтегляне на ликвидност
all%(rm)	=	процент от разпределеното количество при пределния лихвен процент
all%(rs)i	=	сума, предоставена на i участника при s лихвен процент
alli	=	общата сума, предоставена на i участника

При разпределянето на сумите по време на търговете за изтегляне на ликвидност с променлив лихвен процент (които могат да се използват за емитиране на дългови сертификати и набиране на срочни депозити) заявките се подреждат във възходящ ред на предложените лихвени нива (или в низходящ ред на предложените цени). Заявките с най-нисък лихвен процент (най-висока цена) се приемат първи, а тези с по-висок лихвен процент (с по-ниска цена) се приемат до изчерпване на цялата сума ликвидност за изтегляне. Ако при най-високия приет лихвен процент (най-ниската цена, а именно пределния лихвен процент/цена) общата сума на заявката надхвърля оставащата за разпределение сума, остатъкът се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението на оставащата сума за разпределение към общия размер на заявката при пределния лихвен процент/цена (виж каре 5). При емитирането на дългови сертификати сумата, получена от всеки участник, се закръгля до най-близката кратна единица на валутата, в която са деноминирани дълговите сертификати. При другите операции за изтегляне на ликвидност сумата, получена от всеки участник, се закръгля до най-близката единица еуро.

ЕЦБ може да вземе решение за разпределяне на минимална сума на всеки успешно класирал се участник в търга с променлив лихвен процент.

в)   Търгове за валутни суап операции с променлив лихвен процент

При разпределянето на сумата при търгове за предоставяне на ликвидност чрез валутни суап операции с променлив лихвен процент заявките се подреждат във възходящ ред на суап точките (34). Заявките с най-ниските суап котировки се удовлетворяват първи, а заявките с по-високи суап котировки се приемат до пълното изчерпване на валутата с постоянен обем през цялата операция, предложена за разпределение на търга. Ако при приетата най-висока суап котировка (а именно пределната суап котировка) общата сума на заявката надхвърля оставащото за разпределение количество, остатъкът се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението между оставащата сума за разпределение и общата сума на заявката при пределна суап котировка (виж каре 6). Сумата, предоставяна на всеки участник, се закръгля до най-близката единица еуро.

КАРЕ 6Разпределение на сумите при търгове за валутни суап операции с променлив лихвен процентПроцентът на предоставената сума при пределна суап котировка е:Сумата, предоставена на i участника при пределна суап котировка, е:Общата сума, предоставена на i участника, е:където:

А	=	общата разпределена сума
Δs	=	s заявката за суап котировка, подадена от участниците
n	=	общ брой на участниците
а(Δs)i	=	сума на заявката при s суап котировка (Δs) от i участника
а(Δs)	=	обща сума на заявката при s суап котировка (Δs)
Δm	=	пределна суап котировка Δm ≥ Δs ≥ Δ1 за валутни суап операции по предоставяне на ликвидност Δ1 ≥ Δs ≥ Δm за валутни суап операции по изтегляне на ликвидност
Δm-1	=	суап котировка преди пределната суап котировка (последната котировка, на която заявките са напълно удовлетворявани) Δm > Δm-1 за валутни суап операции по предоставяне на ликвидност Δm-1 > Δm за валутни суап операции по изтегляне на ликвидност
all%(Δm)	=	процент на разпределение при пределната суап котировка
all(Δs)i	=	сумата, предоставена на i участника при s суап котировка
alli	=	общата сума, предоставена на i участника

При разпределянето на сумите при търгове за изтегляне на ликвидност чрез валутни суап операции с променлив лихвен процент, заявките се подреждат в низходящ ред на предложените суап котировки. Заявките с най-високи суап котировки се удовлетворяват първи, а тези с по-ниски котировки се приемат до изчерпване на целия размер на валутата, предложен за изтегляне. Ако при приетата най-ниска суап котировка (а именно пределната суап котировка) общата сума на заявката надхвърля остатъка за разпределение, остатъчната сума се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението на остатъка за разпределение към общата сума на заявката при пределна суап котировка (виж каре 6). Сумата, предоставена на всеки участник, се закръгля до най-близката единица еуро.

г)   Вид аукцион

По отношение на търговете с променлив лихвен процент Еуросистемата може да приложи процедурата на аукцион с единен лихвен процент или процедурата на аукцион с различни лихвени проценти. При аукциона с единен лихвен процент (тип „нидерландски“ аукцион) лихвеният процент/цената/суап точките, прилагани за всички удовлетворени заявки, са равни на пределния лихвен процент/цена/суап точки (т.е. лихвения процент/цена/суап точки, при които цялата сума за разпределение е изчерпана). При аукциона с различни лихвени проценти (тип „американски“ аукцион) лихвеният процент/цената/суап точките, прилагани при разпределянето, са равни на лихвения процент/цена/суап точките, предложени за всяка отделна заявка.

5.1.6.   Обявяване на резултатите от търга

Резултатите от стандартните и бързите търгове се обявяват публично чрез телекомуникационните средствата. Освен това националните централни банки могат да обявят резултата от разпределянето директно на участниците, които нямат достъп до телекомуникациите. Съобщението за резултатите от публичен търг обикновено съдържа следната информация:

—	референтния номер на търга;

—	датата, на която ще се проведе търгът;

—	вида на операцията;

—	падежа на операцията;

—	общия размер на заявките, подадени от участниците в Еуросистемата;

—	броя на подалите заявка участници;

—	валутите, които участват в операцията (в случай на валутни суап операции);

—	общата сума, предоставена за разпределяне;

—	процента на разпределяне (в случая на търгове с фиксиран лихвен процент);

—	обменния спот курс (в случая с валутни суап операции);

—	пределния лихвен процент/цена/суап точки и процента на разпределяне при пределен лихвен процент/цена/суап точки (в случая на търгове с променлив лихвен процент);

—	минималния лихвен процент на заявката, максималния лихвен процент на заявката и среднопретегления лихвен процент на разпределението (в случая на аукциони с различни лихвени проценти);

—	началната дата и датата на падежа на операцията (ако се прилага) или датата на вальора и на падежа на инструмента (в случая на емитиране на дългови сертификати);

—	минималното разпределено количество на отделен участник (ако има такова);

—	съотношението на минималното разпределено количество (ако има такова);

—	деноминацията на сертификатите (в случай на емитиране на дългови сертификати); и

—	ISIN кода на емисията (в случая на емитиране на дългови сертификати).

Националните централни банки следва директно да потвърдят индивидуалния резултат от търга на успешно представилите се участници.

5.2.   Процедури за провеждане на двустранни операции

а)   Общи положения

Националните централни банки могат да извършват операции на основата на двустранни процедури (35). Тези процедури могат да се използват при операции на открития пазар за фино регулиране на ликвидността и при структурни окончателни сделки. Те се определят в най-широк смисъл като всяка процедура, при която Еуросистемата извършва дадена транзакция с един или няколко участника, без да се провежда търг. В този смисъл се разграничават два вида двустранни процедури: операции, при които Еуросистемата осъществява пряк контакт с участниците, и операции, извършвани чрез фондови борси и пазарни посредници.

б)   Пряк контакт с участниците

При тази процедура националните централни банки осъществяват пряк контакт с един или няколко местни участника, които се избират в съответствие с критериите, описани в раздел 2.2. Съгласно прецизните указания на ЕЦБ националните централни банки решават дали да осъществят сделка с участниците. Плащането по транзакциите се урежда чрез националните централни банки.

Ако управителният съвет на ЕЦБ приеме решение, че при извънредни обстоятелства двустранните операции могат да се извършат и от самата ЕЦБ (или от една или няколко национални централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ), процедурите за извършване на тези операции се приспособяват по съответния начин. В този случай ЕЦБ (или националните централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ) осъществява контакт пряко с един или няколко участника в Еурозоната, избрани съгласно критериите, описани в раздел 2.2. Европейската централна банка (или националните централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ) решава дали да осъществи сделка с участниците. Плащането по транзакциите се урежда по децентрализиран начин чрез националните централни банки.

Двустранните операции, осъществявани чрез пряк контакт с участниците, могат да се приложат при обратните операции, окончателните сделки, валутните суап операции и набирането на срочни депозити.

в)   Операции, извършвани чрез фондови борси и пазарни посредници

Националните централни банки могат да извършват окончателни сделки чрез фондови борси и пазарни посредници. За този вид операции обхватът на участниците не е ограничен априори и процедурите за извършването им се приспособяват към пазарните конвенции за използваните при операцията дългови инструменти. Управителният съвет на ЕЦБ решава дали при извънредни обстоятелства самата ЕЦБ (или една или няколко национални централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ) може да извършва окончателни сделки за фино регулиране чрез фондови борси и пазарни посредници.

г)   Обявяване на двустранните операции

Като правило двустранните операции не се обявяват предварително. Освен това ЕЦБ може да вземе решение да не обяви резултатите от двустранните операции публично.

д)   Дни за провеждане на операциите

ЕЦБ може да приеме решение за извършване на двустранни операции за фино регулиране във всеки работен ден за Еуросистемата. Само националните централни банки на държавите-членки, за които денят за търговия, денят за сетълмент и денят за възстановяване на средствата са работни дни за националните централни банки, участват в тези операции.

Окончателните двустранни сделки за структурни цели обикновено се извършват и плащат само в дните, които са работни за националните централни банки във всички държави-членки.

5.3.   Процедури по сетълмента

5.3.1.   Общи положения

По паричните транзакции, свързани с използването на ликвидните улеснения с постоянен достъп на Еуросистемата или с участие в операциите на открития пазар, се извършва сетълмент по сметките на участниците в националните централни банки (или по сметките на банките, участващи в TARGET системата). Сетълментът на паричните транзакции се извършва едва след (или в момента на) окончателното прехвърляне на базовите активи, използвани при операцията. Това предполага, че тези активи следва или да бъдат предварително депозирани в резервна попечителска сметка в националните централни банки или да се извърши сетълмент по тях при спазване на принципа „доставка срещу заплащане“ в рамките на деня в упоменати национални централни банки. Прехвърлянето на базовите активи се извършва чрез сметките за сетълмент на ценни книжа на участниците в системата за сетълмент на ценни книжа, отговаряща на минималните стандарти на ЕЦБ (36). Участниците без резервна попечителска сметка в национална централна банка или сметка за сетълмент на ценни книжа в система за сетълмент на ценни книжа, отговаряща на минималните стандарти на ЕЦБ, могат да извършат сетълмент на транзакциите с базови активи чрез сметката за сетълмент на ценни книжа или попечителската сметка на друга кредитна институция кореспондент.

По-подробни разпоредби, свързани с процедурите по сетълмент, са описани в договорите, прилагани от националните централни банки (или от ЕЦБ) за отделните инструменти на паричната политика. Процедурите по сетълмента могат да имат малки различия в отделните национални централни банки, дължащи се на различия в националните законодателства и практики.

5.3.2.   Сетълмент на операциите на открития пазар

Сетълментът по операциите на открития пазар, основаващи се на стандартни търгове (като основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции и структурни операции), се извършва обикновено през първия ден, следващ деня на търговия, през който работят всички национални системи за плащания в реално време и всички системи за сетълмент на ценни книжа. По принцип Еуросистемата се стреми да извърши сетълмент на транзакциите, свързани с нейните операции на открития пазар, по едно и също време във всички държави-членки с всички участници, които са предоставили достатъчно базови активи. От друга страна обаче, поради някои оперативни ограничения и техническите характеристики на системите за сетълмент на ценни книжа, времетраенето в рамките на деня на сетълмента на операциите на открития пазар може да се различава в отделните страни на Еурозоната. Времето на сетълмента на основните рефинансиращи операции и на дългосрочните рефинансиращи операции обикновено съвпада с времето на възстановяване на средствата по предшестваща операция със съответстващ матуритет.

Еуросистемата се стреми да извършва сетълмент на операциите на открития пазар, основаващи се на бързи търгове и двустранни процедури, в деня на търговията. Понякога обаче Еуросистемата може по оперативни причини да прилага други дати за сетълмент по отношение на тези операции, в частност по отношение на окончателните сделки (за фино регулиране на ликвидността, както и за структурни цели) и валутните суап операции (виж таблица 3).

ТАБЛИЦА 3

Обичайни дни за сетълмент на операциите на открития пазар на Еуросистемата (37)

Инструмент на паричната политика	Дата на сетълмента за операции, основаващи се на стандартни търгове	Дата на сетълмента за операции, основаващи се на бързи търгове или двустранни процедури
Обратни операции	Т + 1 (38)	Т
Окончателни сделки	—	В съответствие с пазарната конвенция за съответните базови активи
Емитиране на дългови сертификати	Т + 1	—
Валутни суап операции	—	Т, Т + 1 или Т + 2
Набиране на срочни депозити	—	Т

5.3.3.   Процедури в края на деня

Процедурите в края на деня се описват подробно в документацията, свързана с националните системи за брутен сетълмент в реално време и с TARGET системата. Като правило краят на работното време на TARGET системата е 18,00 часа централноевропейско време. Не се приемат платежни нареждания за обработване в националните системи за брутен сетълмент в реално време след края на работното време, въпреки че платежните нареждания, приети преди края на работното време, продължават да се обработват. Исканията на участниците за достъп до пределното кредитно средство или до депозитното улеснение се представят в съответната национална централна банка не по-късно от 30 минути след края на работното време на TARGET системата (39).

Отрицателните салда по сметките за сетълмент (в националните системи за брутен сетълмент в реално време) на отговарящите на критериите за достъп участници, оставащи след приключването на процедурите за контрол в края на деня, автоматично се считат за искане за достъп до пределно кредитно средство (виж раздел 4.1).

ГЛАВА 6

6.   ДОПУСТИМИ АКТИВИ

6.1.   Общи положения

Член 18.1 от устава на Европейската система на централните банки разрешава на ЕЦБ и на националните централни банки да осъществяват транзакции на финансовите пазари чрез окончателни покупки и продажби на базови активи или чрез репо сделки и изисква всички кредитни операции на Еуросистемата да се извършват на основата на достатъчно обезпечение. Едновременно с това всички операции на Еуросистемата за предоставяне на ликвидност се извършват на основата на базови активи, осигурявани от участниците или под формата на прехвърляне на собственост върху активи (в случая на окончателните сделки или репо сделките), или под формата на залог върху съответните активи (в случая на обезпечените заеми) (40).

За предпазване на Еуросистемата от загуби при извършването на операции при провеждане на паричната политика, осигуряване на равнопоставеност на участниците и повишаване на оперативната ефективност, базовите активи трябва да отговарят на определени критерии, така че да се използват при операциите на паричната политика на Еуросистемата.

В началото на съществуването на Европейския икономически и паричен съюз специално внимание трябваше да се отдели на съществуващите различия във финансовата структура на различните държави-членки. Поради тази причина се прави разграничение, най-вече за вътрешни цели на Еуросистемата, между двете категории активи, годни за използване в операциите на паричната политика на Еуросистемата. Тези две категории се обозначават съответно като активи от първи ред и активи от втори ред:

—	активите от първи ред се състоят от търгуеми дългови инструменти, отговарящи на единните критерии, прилагани в Еурозоната и определени от ЕЦБ; и

—

активите от втори ред включват допълнителни активи, търгуеми на пазара и нетъргуеми на пазара, които имат особено значение за националните финансови пазари и банкови системи и за които критериите за годност се определят от националните централни банки и са предмет на минималните задължителни критерии, установени от ЕЦБ. Специфичните критерии за допустимост за активите от втори ред и прилагани от съответните национални централни банки, се одобряват от Европейската централна банка.

Не се прави разграничение между двата вида активи по отношение на качеството на активите и тяхната допустимост при различните видове операции на паричната политика на Еуросистемата (с изключение на факта, че активите от втори ред като правило не се използват от Еуросистемата в окончателните сделки). Активите, годни за използване в операциите на паричната политика на Еуросистемата, могат да се използват и като базови активи за кредит в рамките на работния ден.

Активите от първи и втори ред са предмет на мерките по контрол на риска, описани в раздел 6.4. Участниците в Еуросистемата могат да използват допустимите активи на презгранична база, а именно за получаване на средства от националните централни банки на държавите-членки, в които те са учредени, като използват активи, които се намират в друга държава-членка (виж раздел 6.6).

Понастоящем Еуросистемата работи по въвеждането на единен списък на залозите, приемани при кредитните операции на Еуросистемата (наричани по-долу „единен списък“). Единният списък ще се въвежда постепенно и ще замени двустепенната система на приеманите залози. Повечето категории активи, които сега се считат за допустими активи от втори ред, ще бъдат допустими в „единния списък“. Някои от активите от втори ред, които не отговарят на критериите за годност съгласно единния списък, постепенно ще бъдат изключени.

Първата стъпка към въвеждането на единния списък включва:

а)

въвеждане на нова категория допустими активи в групата на активите от първи ред, считан за негоден досега, а именно деноминирани в еуро дългови инструменти, емитирани от институции на територията на страните от Групата на десетте (Г10), които не са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП);

б)	прецизиране на стандартите, които нерегулираните пазари следва да спазват, за да са допустими за Еуросистемата; и

в)	изтегляне на акции от списъка на активите от втори ред от страна на държавите, които понастоящем ги считат за годни.

Промените, описани по-горе, се прилагат незабавно и са описани в раздели 6.2 и 6.3. Тъй като се очакват известни промени в списъка на допустимите активи, за изключването на определени активи от списъка са разработени правила. Дълговите инструменти, които се котират или търгуват на нерегулираните пазари и се оценяват като неприемливи, ще продължат да се считат за допустими до май 2007 г.

Следващите промени, които е необходимо да се извършат във връзка с въвеждането на единния списък, се представят на по-късен етап (виж каре 7).

КАРЕ 7Следващи стъпки за въвеждането на единния списък на активите, приемани за обезпечениеКато втора стъпка за въвеждането на единния списък управителният съвет на ЕЦБ одобри по принцип включването в единния списък на банковите кредити от всички държави на Еурозоната, както и нетъргуемите обезпечени с ипотека дългови инструменти, от които понастоящем се приемат в залог само ирландските обезпечени с ипотека записи на заповед. Конкретните характеристики и сроковете за годност на банковите кредити се уточняват окончателно и ще бъдат своевременно публикувани, след като всички проблеми, свързани с въвеждането на списъка, бъдат разрешени.Управителният съвет ще осигури последователност между досегашните и бъдещите си решения относно законовата рамка, свързана с активите, приемани за обезпечение.

6.2.   Активи от първи ред

ЕЦБ изработва и поддържа списък с активите от първи ред. Този списък е на разположение на обществеността (41).

Дълговите сертификати, емитирани от ЕЦБ, са отнесени към активи от първи ред. Дълговите сертификати, емитирани от националните централни банки преди приемането на еурото в съответните държави-членки, също се включват в списъка на активите от първи ред.

Следните критерии за годност се прилагат по отношение на останалите активи от първи ред (виж също таблица 4):

—

Те трябва да са дългови инструменти със: а) фиксирана по размер и платима безусловно главница; и б) купон, който не може да доведе до отрицателен паричен поток. Освен това купонът следва да бъде един от следните видове: i) нулев купон; ii) купон с фиксиран лихвен процент; или iii) купон с плаващ лихвен процент, обвързан с референтната лихва. Купонът може да бъде обвързан с промените в кредитния (суверен) рейтинг на емитента. За годни се считат и облигации, индексирани с процента на инфлация. Необходимо е така изброените характеристики да се поддържат до окончателното погасяване на задълженията (42).

—

Трябва да отговарят на високите стандарти за кредит. При оценяването на кредитния стандарт на дълговите инструменти ЕЦБ взема предвид и рейтингите, предоставени от пазарни рейтингови агенции, гаранциите, предоставени от финансово стабилни гаранти (43) в полза на издателя, както и определени институционални критерии, които биха осигурили особено висока степен на защита на държателите на ценни книжа (44).

—	Необходимо е да са прехвърляеми в безналична форма.

—

Задължително се депозират/регистрират (емитират) в държава от ЕИП при националната централна банка или централен депозитар на ценни книжа, които отговарят на минималните стандарти, установени от ЕЦБ. Трябва да се намират в Еурозоната и сетълментът да се извършва чрез сметка в Еуросистемата или в система за сетълмент на ценни книжа, която отговаря на стандартите, установени от ЕЦБ (като по този начин реализирането и изпълнението е предмет на законодателството на държава от Еурозоната). Ако централният депозитар на ценни книжа, който е емитент на актива, и системата за сетълмент на ценни книжа, която е негов държател, не са една и съща институция, тогава двете институции трябва да бъдат свързани по начин, одобрен от ЕЦБ (45).

—	Необходимо е да са деноминирани в еуро (46).

—

Следва да са емитирани (или гарантирани) от институции, установени в ЕИП (47). Дълговите инструменти могат да се емитират и от институции, които се намират на територията на страна от Г10, но извън ЕИП (48). В този случай дълговите инструменти се приемат за допустими, ако Еуросистемата прецени, че правата ѝ на кредитор са защитени по подходящ, определен от нея начин и в съответствие със законодателството на конкретната държава от Г10, която е извън ЕИП. За тази цел е необходимо, преди активите да бъдат оценени като годни, да се представи правно становище с форма и съдържание, приемливи за Еуросистемата.

—

Трябва да бъдат допуснати за търговия или да се котират на регулиран пазар, дефиниран в Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (49) относно пазарите на финансови инструменти, или да бъдат допуснати за търговия, да се котират или да се търгуват на някои нерегулирани пазари, определени от ЕЦБ (50). Оценката на Еуросистемата на нерегулираните пазари се основава на следните три принципа — сигурност, прозрачност и достъпност (51). Нещо повече, ликвидността на пазара може да се вземе под внимание от ЕЦБ при определяне на допустимостта на отделните дългови инструменти.

Въпреки включването им в списъка на активите от първи ред, участникът не може да предоставя като базови активи дългови инструменти, емитирани или гарантирани от него или от която и да е друга институция, с която участникът е икономически свързан (52), (53), (54).

Въпреки включването им в активите от първи ред, националните централни банки могат да не приемат за базови следните активи:

—	дългови инструменти, платими преди датата на падежа на операцията на паричната политика, в която те са използвани като базови активи (55); и

—	дългови инструменти с поток на доходност (т.е. плащане на купона) в периода до датата на падежа на операцията на паричната политика, в която те са били използвани като базови активи.

Всички активи от първи ред могат да се използват в презграничен контекст на територията на Еурозоната. Това означава, че всеки участник от Еуросистемата трябва да може да използва тези активи чрез връзките с местните системи за сетълмент на ценни книжа или по друг регламентиран начин, за да получи кредит от националната централна банка на държавата-членка, в която се намира участникът (виж раздел 6.6).

Активите от първи ред отговарят на критериите и могат да се използват във всички операции на паричната политика, имащи за основа базовите активи, а именно обратните и окончателните транзакции на открития пазар и пределното кредитно средство.

6.3.   Активи от втори ред

Освен дълговите инструменти, отговарящи на необходимите критерии за активи от първи ред, националните централни банки могат да посочат като допустими и други активи — активи от втори ред, които имат особено значение за националните им финансови пазари и банкови системи. Критериите за допустимост по отношение на активите от втори ред се определят от националните централни банки в съответствие с минималните критерии за годност, описани по-долу. Специфичните национални критерии за годност по отношение на активите от втори ред се одобряват от ЕЦБ. Националните централни банки определят и поддържат списъци на национално равнище с допустимите активи от втори ред. Тези списъци са на разположение на обществеността (56).

Активите от втори ред трябва да отговарят на следните минимални критерии за допустимост (виж също таблица 4):

—

необходимо е да бъдат дългови инструменти (търгуеми на пазара или нетъргуеми на пазара) със: а) фиксиран размер на главницата, платима безусловно; и б) купон, който не може да доведе до отрицателен паричен поток. Освен това купонът следва да бъде един от следните видове: i) нулев купон; ii) купон с фиксиран лихвен процент; или iii) купон с плаващ лихвен процент, обвързан с референтната лихва. Купонът може да бъде обвързан с промените в кредитния (суверен) рейтинг на емитента. За годни се считат и облигации, индексирани с процента на инфлация. Необходимо е така изброените характеристики да се поддържат до окончателното погасяване на задълженията. ТАБЛИЦА 4 Активи, които отговарят на критериите за достъп до операциите на паричната политика на Еуросистемата Критерии Активи от първи ред Активи от втори ред Вид актив — Дългови ценни книжа (сертификати) на ЕЦБ — Други търгуеми дългови инструменти (57), (58) — Търгуеми на пазара дългови инструменти (57) — Нетъргуеми на пазара дългови инструменти (57) Процедури по сетълмента Необходимо е инструментите да са депозирани в безналична форма в централен национален депозитар при централни банки или системите за сетълмент на ценни книжа, които отговарят на минималните стандарти на ЕЦБ Активите трябва да са лесно достъпни в безналична форма, депозирани в националните централни банки, които са ги включили в списъка на активите от втори ред. Вид емитент — Централни банки — Публичен сектор — Частен сектор (59) — Международни и наднационални институции — Публичен сектор — Частен сектор (60) Кредитен стандарт Необходимо е активът да е оценен от ЕЦБ като притежаващ висококачествен кредитен рейтинг (който би могъл да включва и приемлива гаранция, издадена от гарант от ЕИП, който е считан за финансово стабилен от ЕЦБ) Необходимо е активът да е оценен от националната централна банка като притежаващ висококачествен кредитен рейтинг и да е включен от нея в списъка на активите от втори ред (който би могъл да включва и приемлива гаранция, издадена от гарант от Еурозоната, който е считан за финансово стабилен от националната централна банка, която е включила актива в своя списък с активи от втори ред) Място на учредяване на емитента ЕИП и държави от Г10, които са извън ЕИП (61) Еурозона Място на учредяване на гаранта ЕИП Еурозона Място, където се намира активът — Място на емитиране: ЕИП — Място на сетълмент: Еурозона (62) Еурозона (62) Валута Еуро (63) Еуро (63) Презгранично използване Да Да

—

Трябва да са задължения срещу (или да са гарантирани от) (64) институции, които се считат за финансово стабилни от националната централна банка, която е включила активите в своя списък на активи от втори ред. Те трябва да са лесно достъпни за националната централна банка, която е включила активите в своя списък на активи от втори ред.

—	Необходимо е да са разположени в Еурозоната (така че изпълнението на сделките да е подчинено на законодателството на държава-членка от Еурозоната).

—	Трябва да са деноминирани в еуро (46).

—	Следва да са емитирани (или гарантирани) от институции, разположени в Еурозоната.

Въпреки включването им в списъка на активите от втори ред, участникът не може да предостави като базови активи дългови инструменти, емитирани или гарантирани от него или от която и да е друга институция, с която участникът е икономически свързан (65), (66), (67).

Въпреки включването им в активите от втори ред, националните централни банки могат да не приемат като базови следните активи:

—	дългови инструменти, платими преди датата на падежа на операцията на паричната политика, в която те са използвани като базови активи (68); или

—	дългови инструменти с поток на доходност (т.е. плащане на купона) в периода до датата на падежа на операцията на паричната политика, в която те се използват като базови активи.

Всички активи от втори ред могат да се използват в презграничен контекст на територията на Еурозоната. Това означава, че всеки участник от Еуросистемата трябва да може да използва тези активи чрез връзките с местните системи за сетълмент на ценни книжа или по друг регламентиран начин за получаване на кредит от националната централна банка на държавата-членка, в която се намира участникът (виж раздел 6.6).

Активите от втори ред отговарят на критериите и могат да се използват при извършването на обратните операции на открития пазар и пределното кредитно средство. Активите от втори ред обикновено не се използват при окончателните сделки на Еуросистемата.

6.4.   Мерки за контрол на риска

Мерките за контрол на риска се прилагат по отношение на базовите активи, обезпечаващи операциите на паричната политика на Еуросистемата, с цел да я предпазят срещу риск от финансови загуби, в случай че базовите активи трябва да се реализират вследствие на неизпълнение на задължение на участник. Мерките за контрол на риска, с които разполага Еуросистемата, са описани в каре 8.

КАРЕ 8Мерки за контрол на рискаПонастоящем Еуросистемата прилага следните мерки за контрол на риска:

—	Допустими отклонения на преоценка Еуросистемата прилага допустимите отклонения на преоценка при оценяването на базовите активи. Това предполага, че стойността на базовия актив се получава от пазарната стойност на актива, намалена с определен процент.

—

Вариативни надбавки (преоценка по текуща пазарна стойност) Еуросистемата изисква поддържането на свързано с пазарната стойност на базовите активи максимално отклонение, използвано в обратните ѝ сделки за предоставяне на ликвидност. Това означава, че ако стойността на базовите активи, измервана на регулярна основа, пада под определено ниво, националната централна банка ще изиска от участника да достави допълнителни активи или налични парични средства (тоест искане на допълнително обезпечение — margin call). По подобен начин ако стойността на базовите активи вследствие на тяхната преоценка превишава определено ниво, участникът изисква от централната банка да върне превишението на активите или наличните парични средства. (Изчисленията, свързани с изпълнението на искането за допълнително обезпечение, са представени в каре 12.)

Понастоящем Еуросистемата не прилага следните мерки за контрол на риска:

—

Първоначални надбавки Еуросистемата може да приложи първоначалните надбавки в обратните операции за предоставяне на ликвидност. Това предполага, че страните следва да предоставят базови активи на стойност, най-малко равна на ликвидността, предоставяна от Еуросистемата, плюс стойността на първоначалната надбавка.

—	Лимити по отношение на емитентите/длъжниците или гарантите Еуросистемата може да приложи лимити по отношение на емитентите/длъжниците или гарантите.

—	Допълнителни гаранции Еуросистемата може да изиска допълнителни гаранции от финансово стабилните институции, за да приеме определени активи.

—	Изключване Еуросистемата може да изключи определени активи от използването им в операциите на паричната политика.

6.4.1.   Мерки за контрол на риска при активите от първи ред

Еуросистемата прилага специфични мерки за контрол на риска в съответствие с видовете базови активи, предлагани от участника. Подходящите мерки за контрол на риска при активите от първи ред се определят от ЕЦБ. Мерките за контрол на риска при активите от първи ред са хармонизирани в широк контекст на територията на Еурозоната (69). Рамката на контрола на риска при активите от първи ред включва следните главни елементи:

—

Допустимите активи от първи ред са разпределени в четири категории с намаляваща ликвидност въз основа на класификацията на емитента и вида на актива. Разпределението им в четири категории на ликвидност е описано в каре 9. КАРЕ 9 Категории на ликвидност за активите от първи ред (70) Категория I Категория II Категория III Категория IV Дългови инструменти на централното правителство Дългови инструменти на местните и регионални органи на управление Традиционни ипотечни облигации (стил Pfandbrief) Ценни книжа, обезпечени с активи (71) Дългови инструменти, емитирани от централни банки (72) Голяма емисия ипотечни облигации (дългови инструменти стил Jumbo-Pfandbrief) (73) Дългови инструменти на кредитни институции     Дългови инструменти на правителствени агенции Дългови инструменти, емитирани от корпоративни и други емитенти (74)     Дългови инструменти на наднационални институции

—

При отделните дългови инструменти се прилагат специфични допустими отклонения на преоценка. Тези отклонения се прилагат чрез приспадане на определен процент от пазарната стойност на базовия актив. Допустимите отклонения на преоценка се разграничават в съответствие с остатъчния падеж и структурата на купона на дълговите инструменти, както е описано в карета10 и 11. КАРЕ 10Нива на допустими отклонения на преоценка (%), прилагани към активите от първи ред по отношение на инструментите с фиксирани и нулеви купони Категории на ликвидност   Категория I Категория II Категория III Категория IV Остатъчен срок до падежа (години) Фиксиран купон Нулев купон Фиксиран купон Нулев купон Фиксиран купон Нулев купон Фиксиран купон Нулев купон 0–1 0,5 0,5 1 1 1,5 1,5 2 2 1–3 1,5 1,5 2,5 2,5 3 3 3,5 3,5 3–5 2,5 3 3,5 4 4,5 5 5,5 6 5–7 3 3,5 4,5 5 5,5 6 6,5 7 7–10 4 4,5 5,5 6,5 6,5 8 8 10 > 10 5,5 8,5 7,5 12 9 15 12 18

—	Допустимите отклонения на преоценка, прилагани към всички инструменти с фиксирани и нулеви купони, включени в активите от първи ред, са описани в каре 10 (75).

—

Допустимите отклонения на преоценка, прилагани към всички инструменти с плаващ обратно лихвен процент, включени в активите от първи ред, са приложими към всички категории на ликвидност и са описани в каре 11. КАРЕ 11Нива на допустими отклонения на преоценка (%), прилагани към допустимите инструменти с плаващ обратно лихвен процент, включени в активите от първи ред Остатъчен срок до падежа (години) Купон с плаващ обратно лихвен процент 0–1 2 1–3 7 3–5 10 5–7 12 7–10 17 > 10 25

—	Допустимите отклонения на преоценка, прилагани към инструментите с променлив лихвен купон (76), са тези, които се прилагат към инструментите с фиксиран лихвен купон и с падеж до 1 година в съответната категорията на ликвидност, към която е включен инструментът.

—

Мерките за контрол на риска, прилагани към дългов инструмент с повече от един вид плащане по лихвен купон зависят само от плащанията по лихвените купони през остатъчния срок до падежа на инструмента. Допустимите отклонения на преоценка, прилагани по отношение на такъв инструмент, са равни на най-високите допустими отклонения, приложими към дългови инструменти със същия остатъчен срок до падежа, и плащанията по всеки отделен вид лихвени купони, които възникват в остатъчния срок на инструмента, се взимат под внимание.

—	Не се прилагат допустими отклонения на преоценка при операциите за изтегляне на ликвидност.

—

В зависимост от законодателството и националните оперативни системи националните централни банки разрешават създаване на общи фондове (pooling) от базови активи и/или изискват целево определяне на активите, използвани във всяка отделна транзакция. В системите с пул от активи участникът прави фонд от достатъчно базови активи, които са на разположение на централната банка за покриване на свързаните кредити, получени от централната банка, като по този начин показва, че отделните активи не са свързани със специфични кредитни операции. За разлика от тях при системите с целево предназначение на активите всяка кредитна операция е свързана със специфични точно определени активи.

—	Активите подлежат на оценка всеки ден. На такава основа всеки ден националните централни банки изчисляват необходимата стойност на базовите активи, вземайки предвид промените в непогасените кредитни обеми, принципите за оценка, описани в раздел 6.5 и изискваните допустими отклонения на преоценка.

—

Ако след преоценка базовите активи не отговарят на изискванията и изчисленията, направени в този ден, се правят съответните искания за предоставяне на допълнително обезпечение (margin calls). За да се намали честотата на използване на исканията за обезпечение, националните централни банки могат да прилагат гранична точка (trigger point). Граничната точка представлява 0,5 % от размера на предоставената ликвидност. В зависимост от законодателството националните централни банки могат да поставят изискване исканията за обезпечение да се извършат чрез допълнителни активи или чрез плащания с налични парични средства. Това предполага, че ако пазарната стойност на базовите активи падне под долната гранична точка (lower trigger point), участниците трябва да осигурят допълнителни активи (или налични парични средства). Съответно ако пазарната стойност на базовите активи вследствие на тяхната преоценка превишава горната гранична точка (upper trigger point), националната централна банка следва да върне превишението на активите (или наличните парични средства) на участника (виж каре 12). КАРЕ 12Изчисляване на исканията за обезпечениеОбщата сума допустими активи J (за j = 1 до J; стойност Cj,t в момента t), което даден участник трябва да осигури за поредица от операции по предоставяне на ликвидност I (за i = 1 до I; стойност Lj,t в момента t), се определя по следната формула: (1) където:hj е допустимото отклонение на преоценка, прилагано към актива j.Ако τ е периодът от време между преоценките, искането за обезпечение за периода τ + t се равнява на: (2) В зависимост от оперативните характеристики на системите за управление на обезпеченията националните централни банки могат също така да вземат предвид начислените по предоставената ликвидност лихви при операциите за изчисляване базата на искането за обезпечение.Искането за обезпечение се прилага само когато базата на искането превишава определено ниво на граничната точка.Да приемем, че k = 0,5 % обозначава граничната точка. При системите с целево предназначение на активите (I = 1) искането за обезпечение се изпълнява, когато:Mτ+t > k·Li,t+τ (участникът плаща искането за обезпечение на националната централна банка); илиMt+τ< – k·Li,t+τ (националната централна банка плаща искането за обезпечение на участника).При пул системите участникът трябва да предостави повече активи в пула, ако:И обратно, размерът на дневния кредит (IDC), предоставен на участника при пул системата, може да се изрази по следния начин:— (ако е положителна стойност)И при двата вида системи, пул системи и системи с целево предназначение, исканията за обезпечение трябва да дават възможност съотношението, изразено във формула (1) по-горе, да бъде възстановено.

—	При пул системите участниците могат да подменят базовите активи всеки ден.

—	При системите с целево предназначение подмяната на базовите активи може да се осъществи с разрешението на националните централни банки.

—	ЕЦБ може по всяко време да вземе решение за премахването на отделни дългови инструменти от списъка на активите от първи ред, отговарящи на критериите за годност (77).

6.4.2.   Мерки за контрол на риска при активите от втори ред

Подходящите мерки за контрол на риска по отношение на активите от втори ред се изработват от националната централна банка, която е включила даден актив в списъка с активи от втори ред. Прилагането на мерките за контрол на риска от националните централни банки се одобрява от ЕЦБ. Еуросистемата има за цел да не допусне дискриминационни условия за активите от втори ред на територията на Еурозоната при установяването на подходящи мерки за контрол на риска. Вътре в тази рамка допустимите отклонения на преоценка, прилагани към активите от втори ред, отразяват специфичните рискове, свързани с тези активи, и са поне толкова строги, колкото допустимите отклонения на преоценката, прилагани по отношение на активите от първи ред. Активите от втори ред се класифицират в три различни групи по допустимо отклонение на преоценка, отразяващи различията в техните същностни характеристики и в тяхната ликвидност. Групите на ликвидност и допустимите отклонения на преоценка за активите от втори ред са описани в каре 13.

КАРЕ 13Нива на допустими отклонения на преоценка (%), прилагани към допустимите активите от втори редДопустими отклонения на преоценка (%), прилагани за пазарни дългови инструменти с ограничена ликвидност (78):

Остатъчен срок до падежа (години)	Фиксиран лихвен купон	Нулев купон
0–1	2	2
1–3	3,5	3,5
3–5	5,5	6
5–7	6,5	7
7–10	8	10
>10	12	18

Допустими отклонения на преоценка, прилагани за инструменти с обратно плаващ лихвен процент, включени в активите от втори ред:Допустимите отклонения на преоценка, прилагани за инструменти с обратно плаващ лихвен процент, включени в активите от втори ред, са същите като прилаганите за инструменти с обратно плаващ лихвен процент, включени в активите от първи ред.2.   Допустими отклонения на преоценка (%), прилагани за дългови инструменти с ограничена ликвидност и специфични характеристики:

Остатъчен срок до падежа (години)	Фиксиран лихвен купон	Нулев купон
0–1	4	4
1–3	8	8
3–5	15	16
5–7	17	18
7–10	22	23
>10	24	25

3.   Допустими отклонения на преоценка, прилагани за нетъргувани пазарно дългови инструменти:

Търговски менителници:	4 % за инструменти с остатъчен падеж до шест месеца.
Банкови кредити:	12 % за инструменти с остатъчен падеж до шест месеца; и 22 % за инструменти с остатъчен падеж от шест месеца до две години.

Записи на заповед, обезпечени с ипотека: 22 %

Включването на активите от втори ред в една от следните групи на ликвидност се предлага от националните централни банки и се одобрява от ЕЦБ:

1.   Пазарни дългови инструменти с ограничена ликвидност:

Повечето активи от втори ред попадат в тази категория. Въпреки че е възможно съществуването на някои различия в степента на ликвидност, като цяло тези активи са еднакви в това, че имат малък вторичен пазар, нямат ежедневни котировки на цените и нормалните търгувани обеми могат да окажат влияние върху цените.

2.   Дългови инструменти с ограничена ликвидност и специфични характеристики:

Това са активи, които се отличават с определени характеристики на пазарна търгуемост, но изискват допълнително време за реализирането им на пазара. Такъв е случаят с активите, които като цяло са нетъргуеми, но притежават някои специфични за търгуемите активи характеристики, в т.ч. прилагане на процедурите на пазарните аукциони (ако, разбира се, е необходимо тези активи да бъдат реализирани) и ежедневна ценова оценка.

3.   Нетъргуеми дългови инструменти:

На практика това са нетъргуеми инструменти и поради това са нисколиквидни или неликвидни.

По отношение на активите от втори ред с променящ се лихвен купон и дълговите инструменти с повече от един вид плащания по лихвения купон се прилагат същите правила като при активите от първи ред, освен ако ЕЦБ не определи други (79).

Националните централни банки прилагат същата гранична точка (ако е приложимо) при изпълнение на исканията за допълнително предоставяне на активи за обезпечение от първи и втори ред. Освен това националната централна банка може да прилага лимити за приемане на активи от втори ред, може да изисква допълнителни гаранции и във всеки един момент да вземе решение за изключването на отделни активи от списъка си с активите от втори ред.

6.5.   Принципи за оценка на базовите активи

При определяне стойността на базовите активи, използвани в обратните операции, Еуросистемата прилага следните принципи:

—	За всеки търгуем актив, допустим като актив от първи или втори ред, Еуросистемата определя единна референтна цена. Това означава също така, че при активите, които се котират и търгуват на повече от един пазар, се използва само един от тях като ценови източник за съответния актив.

—	За всеки референтен пазар Еуросистемата определя най-представителната цена за изчисляване на пазарните стойности. Ако има котировки на повече от една цена, се използва най-ниската (обикновено цена „купува“).

—	Стойността на търгуемите активи се изчислява на базата на най-представителната цена за работния ден, предшестващ датата на оценката.

—	При липса на представителна цена за определен актив от работния ден, предшестващ датата на оценката, се използва търгуемата цена. Ако няма такава, цената се определя от националната централна банка, като се взема последната установена за този актив цена на референтния пазар.

—	Пазарната стойност на дълговия инструмент се изчислява като се включват начислените лихви.

—

В зависимост от различията в националното законодателството и оперативната практика на държавите-членки, разглеждането на потоците на доходност (например, плащанията по купоните), свързани с активите, които се получават по време на обратната операция може да се различава при отделните национални централни банки. Ако потокът на доходност се прехвърля на участника, националната централна банка гарантира, че съответните операции ще бъдат напълно покрити с достатъчно базови активи преди да се извърши преводът. Националните централни банки имат за цел да гарантират, че икономическият ефект от третирането на потоците на доходност отговаря на този, при който приходът е прехвърлен на участника в деня на плащането (80).

—	По отношение на нетъргуемите активи от втори ред националната централна банка, която е включила активите в списъка от активи от втори ред, определя отделни принципи за оценка.

6.6.   Презгранично използване на приеманите в залог активи

Участниците в Еуросистемата могат да използват допустимите активи на презгранична основа, а именно за получаване на средства от националните централни банки на държавите-членки, в които те са учредени, като използват активи, които се намират в друга държава-членка. Базовите активи се използват на презгранична основа на цялата територия на Еурозоната при извършване на сетълмент на всички видове операции, при които Еуросистемата предоставя ликвидност срещу допустими активи.

Разработен е механизъм от националните централни банки (и от ЕЦБ), който да гарантира, че всички допустими активи, емитирани/депозирани в Еурозоната могат да се използват на презгранична основа. Това е моделът на кореспондентно централно банкиране, чрез който националните централни банки действат като попечители („кореспонденти“) помежду си (и за ЕЦБ) по отношение на активите в техните депозитарни или сетълмент системи. Специални решения могат да се използват при нетъргуемите активи или активите от втори ред с ограничена ликвидност и специфични характеристики, които не могат да се прехвърлят посредством системата за сетълмент на ценни книжа (81). Моделът на кореспондентно централно банкиране може да се използва за обезпечаване на всички видове кредитни операции на Еуросистемата. Освен това съответните връзки между системите за сетълмент на ценни книжа могат да се използват за презграничен трансфер на ценни книжа (82).

6.6.1.   Модел за кореспондентски отношения между централните банки

Моделът за кореспондентски отношения между централните банки е представен на схема 3 по-долу.

СХЕМА 3

Модел за кореспондентски отношения между централните банки

Всички национални централни банки поддържат помежду си сметки за ценни книжа с цел презгранично използване на приеманите в залог активи. Прецизната процедура на модела за кореспондентски отношения между централните банки зависи от това, дали приеманите в залог активи са предназначени за всяка отделна сделка или се държат в пул от базови активи (83).

—

При система с целево предназначение веднага след приемането на заявката за кредит от националната централна банка на държавата-членка, в която е учреден участникът (т.е. „централната банка домакин“), той нарежда (чрез свой собствен попечител, ако е необходимо) на системата за сетълмент на ценни книжа в държавата, където се намират ценните книжа, превода на тези книжа на централната банка на тази държава по сметка на банката домакин. След уведомяване за получаване на обезпечението от страна на централната банка кореспондент, централната банка домакин превежда средствата на участника. Централните банки не превеждат авансово средства, докато не са сигурни, че ценните книжа на участниците са получени от централната банка кореспондент. Когато е необходимо да се спазят крайните срокове за сетълмент, участниците могат предварително да депозират активите си при централната банка кореспондент по сметка на техните национални банки, като използват процедурите на модела на кореспондентно централно банкиране.

—

При пул системата участникът може по всяко време да предостави ценни книжа на централната банка кореспондент за сметка на централната банка домакин. След уведомяване за получаване на ценните книжа от страна на централната банка кореспондент, централната банка домакин добавя тези книжа към пуловата сметка на участника.

Моделът за кореспондентски отношения между централните банки функционира за участниците от 9,00 ч до 16,00 ч централноевропейско време във всеки работен ден за Еуросистемата. Всеки участник, който желае да използва модела за кореспондентски отношения между централните банки, задължително уведомява националната централна банка от която желае да получи кредит (т.е. своята централна банка домакин) до 16,00 ч централноевропейско време. Освен това участникът осигурява получаването на обезпечението за операциите на паричната политика по сметката на централната банка кореспондент до 16,45 ч централноевропейско време най-късно. Инструкции или предоставяне на обезпечения след изтичане на крайния срок ще се считат за кредит, предоставен на следващия работен ден. Ако участниците предвидят, че ще им се наложи да използват модела за кореспондентски отношения между централните банки по късно през деня, по възможност е необходимо да предоставят активите авансово (т.е. да депозират активите предварително). При извънредни обстоятелства или когато е необходимо за целите на паричната политика, ЕЦБ може да вземе решение за удължаване на работното време на модела за кореспондентски отношения между централните банки до края на работното време на системата TARGET.

6.6.2.   Връзки между системите за сетълмент на ценни книжа

Освен модела за кореспондентски отношения между централните банки могат да се използват и връзките между системите за сетълмент на ценни книжа на ЕС за презграничен трансфер на ценни книжа.

СХЕМА 4

Връзки между системите за сетълмент на ценни книжа

Връзката между две системи за сетълмент на ценни книжа позволява на участник от една система да държи емитираните ценни книжа в друга, без да е участник в последната. Преди използването на тези връзки за трансфер на обезпечение за кредитните операции на Еуросистемата е необходимо да им се направи оценка и да бъдат одобрени съгласно стандартите за използване на системите за сетълмент на ценни книжа на ЕС (84), (85).

От гледна точка на Еуросистемата моделът за кореспондентски отношения между централните банки и връзките между системите за сетълмент на ценни книжа на ЕС изпълняват една и съща роля, като позволяват на участниците да ползват обезпечение на презгранична основа, т.е. и двете системи дават възможност на участниците да ползват обезпечение за получаване на кредит от тяхната централна банка домакин, дори ако то е имитирано в система за сетълмент на ценни книжа на друга държава. Моделът за кореспондентски отношения между централните банки и връзките между системите за сетълмент на ценни книжа функционират по различен начин. При модела за кореспондентски отношения между централните банки презграничните взаимоотношения са между националните централни банки. Те действат като попечители помежду си. При използване на връзките презграничните отношения са между системите за сетълмент на ценни книжа. Те откриват огледални сметки помежду си. Активите, депозирани при централната банка кореспондент могат да се използват само за обезпечаване на кредитните операции на Еуросистемата. Чрез връзките активите могат да се използват в кредитните операции на Еуросистемата, както и за други цели, избрани от участниците. При използване на връзките между системите за сетълмент на ценни книжа, активите на участниците остават по техните сметки в системата за сетълмент на ценни книжа домакин и не е необходим попечител.

ГЛАВА 7

7.   МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ (86)

7.1.   Общи положения

ЕЦБ изисква от кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметка в националната централна банка съгласно рамката на системата за минимални резерви на Еуросистемата. Правната рамка на тази система е установена в член 19 от устава на ЕСЦБ, Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. за прилагане на изискването за минимални резерви от Европейската централна банка (11) и Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (12). Прилагането на Регламент ЕЦБ/2003/9 гарантира, че редът и условията за минималните резерви на Еуросистемата са еднакви на територията на Еурозоната.

Размерът на минималните резерви, които всяка институция поддържа, се определя от нейната резервна база. Системата за минималните резерви на Еуросистемата позволява на участниците да използват осреднени позиции, което означава, че съответствието с изискванията за минималните резерви се определя на основата на средните за последния календарен ден през периода на поддържане на резервите салда по резервните сметки на участниците. По отношение на задължителните резерви на институциите се прилага лихвеният процент по операциите по основните рефинансиращи операции на Еуросистемата.

Целите на системата за поддържане на минималните резерви на Еуросистемата са насочени основно към изпълнение на следните функции:

—

Стабилизиране на лихвените равнища на паричния пазар Осредняването на позициите при системата за поддържане на минималните резерви на Еуросистемата допринася за стабилизирането на лихвените проценти на паричния пазар, като институциите се стимулират да смекчават влиянието на временните колебания в ликвидността.

—

Създаване или разширяване на недостига на структурна ликвидност Системата за минималните резерви на Еуросистемата допринася за създаването или разширяването на недостига на структурна ликвидност. Това може да бъде полезно за подобряване на ефективността на Еуросистемата при предоставяне на ликвидност.

При прилагане на минималните резерви ЕЦБ се задължава да действа в съответствие с целите на Еуросистемата, определени в член 105, параграф 1 от Договора и член 2 от устава на ЕСЦБ, с които се установява, inter alia, принципът за предотвратяване на предизвикването на сериозни и нежелани дисбаланси в разпределението и посредничеството.

7.2.   Институции, задължени да внасят минимални резерви

В съответствие с член 19.1. от устава на ЕСЦБ, ЕЦБ изисква от кредитните институции на държавите-членки да внасят минимални задължителни резерви. Това означава, че клоновете и филиалите на институции, които се намират в Еурозоната, но централно им управление не е регистрирано на територията ѝ, също следва да спазват изискванията на системата за минимални резерви на Еуросистемата. Клоновете и филиалите на кредитни институции от Еурозоната, които се намират извън нея, не се включват в системата.

Институциите автоматично се освобождават от изискването за минимални резерви от началото на периода на поддържане, през който е отнето разрешението им за извършване на банкова дейност или самите институции са се отказали от това право, или ако в този период е взето решение за образуване на производство по ликвидация от съдебните власти или друг компетентен орган на участващата държава-членка. Съгласно Регламент (ЕО) № 2531/98 и Регламент ЕЦБ/2003/9, ЕЦБ може да освободи на недискриминационен принцип дадени институции от задълженията им по системата за минимални резерви на Еуросистемата, ако налагането на такова изискване на конкретните институции не би допринесло за реализиране целите на тази система. При вземане на решение за освобождаване ЕЦБ взима предвид един или повече от следните критерии:

—	институцията изпълнява функции със специално предназначение;

—	институцията не извършва активна банкова дейност в конкуренция с другите кредитни институции; и/или

—	всички депозити на институцията са предназначени за осъществяването на цели, свързани с оказване на регионална и/или международна подкрепа за развитие.

ЕЦБ изготвя и поддържа списък с институциите, включени в системата за минимални резерви на Еуросистемата, а също така оповестява списъка с институциите, освободени от задължението за минимални резерви по причини, различни от налагане на оздравителни мерки (87). Участниците могат да разчитат на тези списъци при взимане на решение дали задълженията им да са дължими към друга институция, която сама по себе си е длъжна да внася минимални резерви. Списъците, които се публикуват след приключване на работното време в последния работен ден на всеки календарен месец на Еуросистемата, са валидни за изчисляване на резервната база за периода на поддържане, който започва след два календарни месеца. Например списъкът, публикуван в края на февруари, е валиден за изчисляване на резервната база за периода на поддържане, който започва през април.

7.3.   Определяне на минималните резерви

а)   Резервна база и процент на задължителните резерви

Резервната база на дадена институция се определя според елементите на нейния счетоводен баланс. Счетоводните балансови данни се отчитат на националната централна банка в съответствие с общата рамка на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ (виж раздел 7.5) (88). При институциите, които подлежат на пълна отчетност, балансовите данни към края на даден календарен месец се използват за определяне на резервната база за периода на поддържане, който започва след два календарни месеца. Например резервната база, изчислена на основата на данните от края на февруари се използва за изчисляване на минималните резерви, които участниците трябва да внесат за периода на поддържане, който започва през април.

Рамката на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ предвижда възможност за освобождаване на малките институции от някои задължения по отчетността. Институциите, по отношение на които се прилага тази разпоредба, са задължени да отчитат ограничен набор от балансови данни на тримесечна основа (данни в края на тримесечието) и с крайни срокове за изпращане на данните по-дълги от тези, установени за по-големите институции. При тези институции балансовите данни за определено тримесечие се използват за определяне на резервната база с лаг от два месеца за следващите три последователни периода на поддържане на минимални резерви. Например балансовите данни от края на първото тримесечие (март) са валидни за изчисляване на резервната база за периодите на поддържане, които започват през юни, юли и август.

В съответствие с Регламент (ЕО) № 2531/98 ЕЦБ има право да включва в резервната база на институциите задължения по привлечените средства, включени в баланса заедно със задълженията по задбалансовите позиции. В системата за минимални резерви на Еуросистемата реално се включват само задължения от категориите „депозити“ и „емитирани дългови ценни книжа“ (виж каре 14).

Задължения към институции, които са включени в списъка на институциите от системата за минимални задължителни резерви на Еуросистемата, и задължения към ЕЦБ и националните централни банки не се включват в резервната база. В тази връзка, за да може да приспадне задълженията от категория „емитирани дългови ценни книжа“ от резервната база, емитентът трябва да докаже действителния размер на тези инструменти, притежавани от други институции от системата за минимални задължителни резерви на Еуросистемата. Ако доказателства не могат да бъдат представени, емитентите могат да приложат към тази балансова позиция стандартно приспадане с определения процент (89).

Процентите на минимални задължителни резерви се определят от ЕЦБ съгласно максималните лимити, заложени в Регламент (ЕО) № 2531/98. ЕЦБ прилага единен процент на минималните задължителни резерви различен от нула към повечето от позициите, включени в резервната база. Това съотношение се определя в регламента на ЕЦБ относно размера на минималните задължителни резерви. ЕЦБ определя нулев процент на минимални задължителни резерви за следните категории задължения: „депозити с договорен матуритет над две години“; „депозити, договорени за ползване след предизвестие, със срок над две години“; „репа“ и „дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години“ (виж каре 14). ЕЦБ може по всяко време да промени процентите на минимални задължителни резерви. Промените в тези съотношения се оповестяват от ЕЦБ преди началото на периода на поддържане, от който промяната влиза в сила.

КАРЕ 14Резервна база и процент на минимални задължителни резервиА.   Задължения, включени в резервната база и към които се прилага положителен процент на минимални задължителни резерви:Депозити

—	Овърнайт депозити

—	Депозити с договорен матуритет до две години

—	Депозити, договорени за ползване след предизвестие със срок до две години

Емитирани дългови ценни книжа

—	Дългови ценни книжа с договорен матуритет до две години

Б.   Задължения, включени в резервната база и към които се прилага нулев процент на минимални задължителни резерви:Депозити

—	Депозити с договорен матуритет над две години

—	Депозити, договорени за ползване след предизвестие със срок над две години

—

Репа

Емитирани дългови ценни книжа

—	Дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години

В.   Задължения, изключени от резервната база:

—	Задължения към други институции, включени в системата за минимални резерви на Еуросистемата

—	Задължения към ЕЦБ и националните централни банки

б)   Изчисляване на задължителните резерви

Задължителните резерви на всяка отделна институция се изчисляват чрез прилагането на процента на минималните задължителни резерви (МЗР) към размера на задълженията, включени в резервната за съответните категории задължения.

Всяка институция отчислява сумата от 100 000 EUR от задължителните си резерви във всяка държава-членка, в която има филиал. Сумата се предоставя без да се накърняват правните задължения на институциите, включени в системата на минималните резерви на Еуросистемата (90).

Размерът на задължителните резерви за всеки отделен период на поддържане се закръгля до най-близката единица еуро.

7.4.   Поддържане на резервните наличности

а)   Период на поддържане

ЕЦБ публикува календар на периодите на поддържане на резервите не по-късно от три месеца преди началото на всяка година (91). Периодът на поддържане започва от датата на сетълмента на първата основна рефинансираща операция след заседание на управителния съвет, на което е взето решение за паричната политика. При по-специални обстоятелства, публикуваният календар може да се променя в зависимост от промените в насрочването на заседанията на управителния съвет.

б)   Резервни наличности

Всяка институция задължително поддържа минимални резерви по една или повече резервни сметки при националната централна банка в държавата-членка, в която е учредена. При институциите с повече от едно подразделение в дадена държава-членка за изпълнението на общите минимални резерви на всички местни подразделения на институцията отговаря централното управление (92). Институции с подразделения в повече от една държава-членка поддържат минимални резерви при националните централни банки на всяка държава-членка, в която имат подразделения според резервната им база в съответната държава-членка.

Сетълмент сметките при националните централни банки могат да се използват като резервни сметки. Резервните наличности по сетълмент сметките може да се използва за целите на сетълмент в рамките на деня. Дневните резервни наличности на дадена институция се изчислява като салдо по резервната сметка в края на деня.

Институцията може да отправи искане до националната централна банка на държавата-членка, в която се намира, за разрешение да поддържа косвено всички минимални резерви чрез посредник. Възможността за поддържане на минималните резерви чрез посредник като правило се ограничава до институциите, които са учредени така, че обикновено част от администрирането (например управлението на валутните наличности) се осъществява чрез посредник (например, мрежи от спестовни и кооперативни банки могат да централизират резервните си наличности). Поддържането на минимални резерви чрез посредник е предмет на разпоредбите, предвидени в Регламент ЕЦБ/2003/9.

в)   Лихви по резервните наличности

По изискуемите наличностите на резервните сметки се прилага средния лихвен процент на ЕЦБ за периода на поддържане (претеглен според броя на календарните дни) по основните рефинансиращи операции, които се изчисляват по формулата, представена в каре 15. Резервните наличности, които надхвърлят размера на изискуемите резерви, не се олихвяват. Лихвите се изплащат през втория работен ден на НЦБ след изтичането на дадения период на поддържане.

КАРЕ 15Изчисляване на лихвите по задължителните резервиЛихвите по задължителните резерви се изчисляват по следната формула: където:

Rt	=	лихвите, платими по изискуемите резерви за периода на поддържане t.
Ht	=	среднодневните наличности на задължителните резерви за периода на поддържане t.
nt	=	броя на календарните дни за периода на поддържане t.
rt	=	лихвения процент по наличностите на задължителните резерви за периода на поддържане t. Стандартното закръгляне на приложимия лихвен процент е до втория десетичен знак.
i	=	i календарния ден на периода на поддържане t.
MR i	=	пределния лихвен процент по последната операция основна рефинансираща операция, за която е извършен сетълмент преди календарния ден i.

7.5.   Отчетност, признаване и удостоверяване на резервната база

Позициите на резервната база за прилагане на минималните задължителни резерви се изчисляват от самите институции, които са задължени да поддържат такива резерви и се отчитат на националната централна банка съгласно общата рамка на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ (виж приложение 4). В член 5 от Регламент ЕЦБ/2003/9 се определя редът за съобщаване и признаване на резервната база и задължителните резерви на институцията.

Редът за съобщаване и признаване на резервната база и задължителните резерви на дадена институция е следният. Съответната участваща национална централна банка или институцията поемат инициативата за изчисляването на минималните резерви, изискуеми от въпросната институция за конкретен период на поддържане. Страната, извършила изчисляването уведомява НЦБ за размера на минималните резерви не по-късно от три работни дни на банката преди началото на периода на поддържане. Участващата национална централна банка може да определи по-ранна дата като краен срок за уведомяване относно минималните резерви Тя може да определи и допълнителен срок на институцията за съобщаване на извършени поправки в изчислението на резервната база или на ревизии в съобщените минимални резерви. Уведомената страна признава изчислените минимални резерви не по-късно от края на работния ден на НЦБ, предхождащ началото на периода на поддържане. Ако от уведомената страна не последва отговор на уведомлението до края на работния ден на НЦБ, предхождащ началото на периода на поддържане, размерът на минималните резерви на институцията за съответния период на поддържане се счита за признат. Веднъж признати, минималните резерви за съответния период на поддържане не могат да се ревизират.

Към институциите, които са упълномощени да действат като посредници за поддържане на резервите на други институции, се прилагат специални изисквания, предвидени в Регламент ЕЦБ/2003/9. Поддържането на задължителните резерви чрез посредник не променя задълженията на институциите, ползващи посредник, по отношение на статистическата отчетност.

ЕЦБ и националните централни банка са упълномощени съгласно Регламент (ЕО) № 2531/98 да проверят верността и качеството на събраните данни.

7.6.   Неспазване на задълженията по поддържане на минималните задължителни резерви

Неспазване на задълженията по поддържане на минималните резерви възниква, ако към последния календарен ден на определен поддържащ период средното салдо по резервната сметка на дадена институция е по-ниско от изискуемите резерви за съответния период на поддържане.

Когато дадена институция не е спазила частично или напълно изискванията за минимални задължителни резерви, ЕЦБ може в съответствие с Регламент (ЕО) № 2531/98 да наложи една от следните санкции:

—	институцията заплаща лихва до 5 процентни пункта по-висока от лихвения процент, приложим при пределното кредитно средство, процент по кредитите върху сумата на недостига по минималните задължителни резерви; или

—	институцията заплаща двойния размер на лихвения процент, приложим при пределното кредитно средство, върху сумата на недостига по минималните задължителни резерви; или

—

от институцията се изисква да открие безлихвени депозити при ЕЦБ или националната централна банка в троен размер на сумата на недостига по минималните задължителни резерви. Срокът до падежа на депозита не може да надвишава периода на неспазване на минималните задължителни резерви от страна на институцията.

Когато определена институция не спазва останалите задължения по регламентите и решенията на ЕЦБ, свързани със системата на минимални резерви на Еуросистемата (например ако необходимите данни не са своевременно представени или са неточни), ЕЦБ е упълномощена да налага санкции в съответствие с Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка за налагане на санкции и Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка от 23 септември 1999 г. относно правомощията на Европейската централна банка за налагане на санкции (ЕЦБ/1999/4) (10). Изпълнителният съвет на ЕЦБ може да определи и да публикува критерии, по които да налага санкциите, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2531/98 (93).

Освен това в случай на груби нарушения на извикванията за минимални резерви Еуросистемата може да отстранява участници от операциите на открития пазар.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Примери на операции на паричната политика и процедури

Пример 1

Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с фиксиран лихвен процент

Пример 2

Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с променящ се лихвен процент

Пример 3

Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ чрез търг с променящ се лихвен процент

Пример 4

Валутни суап операции за изтегляне на ликвидност чрез търг с променлив се валутен курс

Пример 5

Валутни суап операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с променящ се валутен курс

Пример 6

Мерки за контрол на риска

ПРИМЕР 1Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с фиксиран лихвен процентЕЦБ взима решение за предоставяне на ликвидност на пазара чрез обратна операция, организирана съгласно процедурата за търг с фиксиран лихвен процент.Трима участници представят следните заявки:

Участник	Заявка (милиона EUR)
Банка 1	30
Банка 2	40
Банка 3	70
Общо	140

ЕЦБ решава да осигури 105 милиона EUR.Процентът на разпределение е:Разпределението между страните е:

Участник	Заявка (милиона EUR)	Дял (милиона EUR)
Bank 1	30	22,5
Bank 2	40	30,0
Bank 3	70	52,5
Общо	140	105,0

ПРИМЕР 2Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с променящ се лихвен процентЕЦБ взима решение за предоставяне на ликвидност на пазара чрез обратна операция, организирана съгласно процедурата за търг с променлив лихвен процент.Трима участници представят следните заявки:

Лихвен процент (%)	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Общо заявки	Натрупване (заявки)
3,15				0	0
3,10		5	5	10	10
3,09		5	5	10	20
3,08		5	5	10	30
3,07	5	5	10	20	50
3,06	5	10	15	30	80
3,05	10	10	15	35	115
3,04	5	5	5	15	130
3,03	5		10	15	145
Общо	30	45	70	145

ЕЦБ решава да осигури 94 милиона EUR при пределен лихвен процент от 3,05 на сто.Всички заявки над 3,05 % (за натрупаната сума от 80 милиона EUR) са напълно удовлетворени. При 3,05 % процентът на разпределение е:Делът на банка 1 с пределен лихвен процент е, например:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Участници	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Общо
Общо заявки	30,0	45,0	70,0	145
Общо разпределение	14,0	34,0	46,0	94

Ако процедурата на разпределение е с единен лихвен процент (нидерландски) аукцион, лихвеният процент, прилаган върху дяловете на участниците, е 3,05 %.Ако процедурата на разпределение е с различен лихвен процент (американски) аукцион, не се прилага единен лихвен процент върху дяловете на участниците; например, банка 1 получава 5 милиона EUR при 3,07 %, 5 милиона EUR при 3,06 % и 4 милиона EUR при 3,05 %.

ПРИМЕР 3Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ чрез аукцион с променлив лихвен процентЕЦБ взима решение за изтегляне на ликвидност от пазара чрез емисия на дългови сертификати, като използва тръжна процедура с променлив лихвен процент.Трима участници представят следните заявки:

Лихвен процент (%)	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Общо	Натрупване (заявки)
3,00				0	0
3,01	5		5	10	10
3,02	5	5	5	15	25
3,03	5	5	5	15	40
3,04	10	5	10	25	65
3,05	20	40	10	70	135
3,06	5	10	10	25	160
3,08	5		10	15	175
3,10		5		5	180
Общо	55	70	55	180

ЕЦБ решава да разпредели номиналния размер от 124,5 милиона EUR при пределен лихвен процент от 3,05 на сто.Всички заявки под 3,05 % (за натрупаната сума от 65 милиона EUR) са напълно удовлетворени. При 3,05 % процентът на разпределение е:Делът на банка 1 при пределния лихвен процент например е:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Участници	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Общо
Общо заявки	55,0	70,0	55,0	180,0
Общо разпределение	42,0	49,0	33,5	124,5

ПРИМЕР 4Валутни суап операции за изтегляне на ликвидност чрез търг с променлив валутен курсЕЦБ взима решение за изтегляне на ликвидност от пазара чрез валутен суап по курса на еурото към щатския долар, като използва процедурата за аукцион с променлив валутен курс. (Забележка: В този пример еурото се търгува с премия.)Трима участници представят следните заявки:

Суап точки (× 10,000)	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко	Натрупване (заявки)
6,84				0	0
6,80	5		5	10	10
6,76	5	5	5	15	25
6,71	5	5	5	15	40
6,67	10	10	5	25	65
6,63	25	35	40	100	165
6,58	10	20	10	40	205
6,54	5	10	10	25	230
6,49		5		5	235
Общо	65	90	80	235

ЕЦБ решава да разпредели 158 милиона EUR при 6,63 пределни суап точки. Всички заявки над 6,63 (за натрупаната сума от 65 милиона EUR) са напълно удовлетворени. При 6,63 процентът на разпределение е:Делът на банка 1 при пределните суап точките е, например:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Участници	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Общо
Общо заявки	65,0	90,0	80,0	235,0
Общо разпределение	48,25	52,55	57,20	158,0

ЕЦБ фиксира спот курса EUR/USD на 1,1300 за операцията.Ако процедурата на разпределение следва единен валутен курс (нидерландски) аукцион, на началната дата на операцията Еуросистемата купува 158 000 000 EUR и продава 178 540 000 USD. При падежа на операцията Еуросистемата продава 158 000 000 EUR и купува 178 644 754 USD (курсът форуърд е 1,130663 = 1,1300 + 0,000663).Ако процедурата на разпределение е с различен валутен курс (американски) аукцион, Еуросистемата обменя сумите в еуро и щатски долари, както е показано в таблицата по-долу:

Спот операции			Форуърд операции
Валутен курс	Купува EUR	Продава USD	Валутен курс	Продава EUR	Купува USD
1,1300			1,130684
1,1300	10 000 000	11 300 000	1,130680	10 000 000	11 306 800
1,1300	15 000 000	16 950 000	1,130676	15 000 000	16 960 140
1,1300	15 000 000	16 950 000	1,130671	15 000 000	16 960 065
1,1300	25 000 000	28 250 000	1,130667	25 000 000	28 266 675
1,1300	93 000 000	105 090 000	1,130663	93 000 000	105 151 659
1,1300			1,130658
1,1300			1,130654
1,1300			1,130649
Общо	158 000 000	178 540 000		158 000 000	178 645 339

ПРИМЕР 5Валутни суап операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с променлив валутен курсЕЦБ взима решение за предоставяне на ликвидност на пазара чрез валутен суап по курса на еурото към щатския долар, като използва процедурата за търг с променлив валутен курс. (Забележка: В този пример еурото се търгува с премия.)Трима участници представят следните заявки:

Суап точки (× 10,000)	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Общо	Натрупване (заявки)
6,23
6,27	5		5	10	10
6,32	5		5	10	20
6,36	10	5	5	20	40
6,41	10	10	20	40	80
6,45	20	40	20	80	160
6,49	5	20	10	35	195
6,54	5	5	10	20	215
6,58		5		5	220
Общо	60	85	75	220

ЕЦБ решава да разпредели 197 милиона EUR при 6,54 пределни суап точки. Всички заявки под 6,54 (за натрупаната сума от 195 милиона EUR) са напълно удовлетворени. При 6,54 процентът на разпределение е:Делът на банка 1 при пределните суап точките е, например:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Участници	Размер (милиона EUR)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Общо
Общо заявки	60,0	85,0	75,0	220
Общо разпределение	55,5	75,5	66,0	197

ЕЦБ фиксира спот курса EUR/USD на 1,1300 за операцията.Ако процедурата на разпределение следва единен валутен курс (холандски) аукцион на началната дата на операцията Еуросистемата продава 197 000 000 EUR и купува 222 610 000 USD. При падежа на операцията Еуросистемата купува 197 000 000 EUR и продава 222 738 838 USD (курсът форуърд е 1,130654 = 1,1300 + 0,000654).Ако процедурата на разпределение е с различен валутен курс (американски) аукцион, Еуросистемата обменя сумите от еуро и щатски долари, както е показано в таблицата по-долу:

Спот операции			Форуърд операции
Валутен курс	Продава EUR	Купува USD	Валутен курс	Купува USD	Продава EUR
1,1300			1,130623
1,1300	10 000 000	11 300 000	1,130627	10 000 000	11 306 270
1,1300	10 000 000	11 300 000	1,130632	10 000 000	11 306 320
1,1300	20 000 000	22 600 000	1,130636	20 000 000	22 612 720
1,1300	40 000 000	45 200 000	1,130641	40 000 000	45 225 640
1,1300	80 000 000	90 400 000	1,130645	80 000 000	90 451 600
1,1300	35 000 000	39 550 000	1,130649	35 000 000	39 572 715
1,1300	2 000 000	2 260 000	1,130654	2 000 000	2 261 308
1,1300			1,130658
Общо	197 000 000	222 610 000		197 000 000	222 736 573

ПРИМЕР 6Мерки за контрол на рискаТози пример илюстрира рамката за контрол на риска, прилагана за базовите активи, които се използват в операциите на Еуросистемата по предоставяне на ликвидност (94). Примерът се базира на допускането, че институциите могат да участват в следните операции на паричната политика на Еуросистемата:

—	основна рефинансираща операция, която започва на 28 юли 2004 г. и приключва на 4 август 2004 г., при която на участника са предоставени 50 милиона EUR при лихвен процент 4,24 на сто;

—	дългосрочна рефинансираща операция, която започва на 29 юли 2004 г. и приключва на 21 октомври 2004 г., при която на участника са предоставени 45 милиона EUR при лихвен процент 4,56 на сто; и

—	основна рефинансираща операция, която започва на 4 август 2004 г. и приключва на 11 август 2004 г., при която на участника са предоставени 35 милиона EUR при лихвен процент 4,26 на сто.

Параметрите на използваните от участника базови активи от първи ред за обезпечаване на тези операции са дадени в таблица 1 по-долу.Таблица 1 – Базови активи от първи ред, използвани в транзакциитеПараметри

Название	Актив (клас)	Падеж	Вид купон	Честота на купона	Остатъчен срок	Допустимо отклонение на преоценка
Актив А	Инструмент, обезпечен с активи	29.8.2006 г.	С фиксирана лихва	6 месеца	2 години	3,50 %
Актив Б	Облигация на централното правителство	19.11.2008 г.	С променяща се лихва	12 месеца	4 години	0,50 %
Актив В	Корпоративна облигация	12.5.2015 г.	Нулев купон		> 10 години	15,00 %

Цени в проценти (в т.ч. начислената лихва) (95)

28.7.2004 r.	29.7.2004 r.	30.7.2004 r.	2.8.2004 r.	3.8.2004 r.	4.8.2004 r.	5.8.2004 r.
102,63	101,98	100,55	101,03	100,76	101,02	101,24
	98,35	97,95	98,15	98,56	98,73	98,57
					55,01	54,87

Системи с целево предназначениеПърво се приема, че транзакциите се извършват с националната централна банка, използваща система, при която за всяка транзакция има специално предназначени базови активи. Оценката на базовите активи се извършва на ежедневна база. В този случай рамката за контрол на риска се описва по следния начин (виж също таблица 2 по-долу).

1.

На 28 юли 2004 г. участникът извършва сделка за репо операция с националната централна банка, която изкупува 50,6 милиона EUR от актив А. Този актив представлява облигация, обезпечена с активи с фиксиран купон и падеж на 29 август 2006 г. Остатъчният срок до падежа е две години, което изисква допустимо отклонение на преоценка от 3,5 %. Пазарната цена на актив А на референтния пазар за този ден е 102,63 %, включително начислените лихви по купона. От участника се изисква да предостави сума от актив А, която след приспадане на допустимото отклонение на преоценка от 3,5 %да надхвърля предоставената сума от 50 милиона EUR. Следователно участникът предоставя актив А с номинална стойност 50,6 милиона EUR, като коригираната му пазарна стойност за този ден е 50 113 203 EUR.

2.

На 29 юли 2004 г. участникът извършва репо сделка с националната централна банка, която изкупува 21 милиона EUR от актив А (пазарна цена 101,98 %, допустимо отклонение на преоценка 3,5 %) и 25 милиона EUR от актив Б (пазарна цена 98,35 %). Актив Б представлява облигация на централното правителство с променящ се лихвен купон, по която се прилага 0,5 % допустимо отклонение на преоценка. Коригираната пазарна стойност на актив А и актив Б за този ден е 45 130 810 EUR и надхвърля изисквания размер от 45 000 000 EUR. На 29 юли 2004 г. се извършва преоценка на активите, обезпечаващи операцията по основно рефинансиране, започната на 28 юли 2004 г. При пазарна цена 101,98 % пазарната стойност на актив А, коригирана с допустимото отклонение на преоценка, все още остава в рамките на долната и горната гранична сума. Първоначално предоставеното обезпечение се счита за достатъчно за покриване както на първоначално предоставената ликвидност, така и на начислените лихви в размер на 5 889 EUR.

3.

На 30 юли 2004 г. е извършена преоценка на базовите активи: пазарната цена на актив А е 100,55 %, а пазарната цена на актив Б е 97,95 %. Начислените лихви са в размер на 11 778 EUR по операцията за основно рефинансиране, започната на 28 юли 2004 г., и 5 700 EUR по операцията на дългосрочно рефинансиране, започната на 29 юли 2004 г. В резултат на това коригираната пазарна стойност на актив А при първата транзакция пада под сумата, която трябва да бъде покрита (предоставената ликвидност плюс начислената лихва) с 914 218 EUR, а също и под граничната точка от 49 761 719 EUR. Участникът предоставя сумата от 950 000 EUR от актив А в номинално изражение, с която след приспадане на 3,5 % допустимо отклонение на преоценка от пазарната стойност при цена от 100,55 % възстановява нормалното покритие на обезпечението (96). При втората сделка също е необходимо искане за допълнително обезпечение, тъй като коригираната пазарна стойност на използваните базови активи (44 741 520 EUR) е под долната гранична точка (44 780 672 EUR). Затова участникът предоставя сумата от 270 000 EUR от актив Б с коригирана пазарна стойност от 263 143 EUR.

4.	На 2 и 3 август 2004 г. се извършва преоценка на базовите активи, без да е необходимо искане за допълнително обезпечение, за сделките от 28 и 29 юли 2004 г.

5.

На 4 август 2004 г. участникът погасява предоставената ликвидност по операцията за основно рефинасиране от 28 юли 2004 г., в т.ч начислените лихви в размер на 41 222 EUR. Националната централна банка връща актив А в размер на 51 550 000 номинална стойност. В същия ден участникът инициира нова репо сделка с националната централна банка, която изкупува 75 милиона EUR от актив В по номинална стойност. Тъй като актив В представлява корпоративна облигация с нулев купон и остатъчен срок до падежа над 10 години, изискваща допустимо отклонение на преоценка от 15 %, то съответната пазарна стойност, коригирана с допустимото отклонение на преоценка за този ден, е 35 068 875 EUR. Преоценката на активите, обезпечаващи дългосрочната операция за основно рефинансиране, започната на 29 юли 2004 г., показва, че коригираната пазарна стойност на предоставените активи надхвърля горната гранична точка с около 262 000 EUR и националната централна банка връща актив Б в размер на 262 000 EUR на участника (97).

Пул системаНа второ място се приема, че транзакциите се извършват с националната централна банка, която използва пул система. Активите, включени в пула от активи, които се използват от участника, не са предназначени за определени видове транзакции.В този пример се използва същата последователност, както в горния пример, с който се илюстрира системата с целево предназначение. Основната разлика е, че на датите за преоценка коригираната пазарна стойност на активите в пула трябва да покрива общата сума на всички задължения на участника по операциите му с централната банка. Искането на допълнително обезпечение в размер на 1 178 398 EUR на 30 юли 2004 г. в този пример е същото като това в примера при системата с целево предназначение. Участникът предоставя сумата от 1 300 000 EUR от актив А по номинална стойност, с която след приспадане на 3,5 % допустимо отклонение на преоценка от пазарната стойност при цена от 100,55 % възстановява нормалното покритие на обезпечението.Освен това на 4 август 2004 г., когато настъпва падежът по операцията за основно рефинансиране от 28 юли 2004 г., участникът може да задържи активите по своята обезпечителна сметка. Един актив може да бъде заменен с друг, както е показано в примера, ако сумата от 51,9 милиона EUR от актив А (в номинално изражение) се замени със 75,5 милиона EUR от актив В (в номинално изражение) за покриване на предоставената ликвидност и начислените лихви по всички операции по рефинансиране.Рамката за контрол на риска при пул системата е описана в таблица 3.

Таблица 2 — Система с целево предназначение

Дата	Задължения по сделки	Начална дата	Крайна дата	Лихвен процент	Предоставена ликвидност
28.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
29.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
30.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
2.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
3.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
4.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
5.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000

Начислена лихва	Обща сума за покриване	Долна гранична сума	Горна гранична сума	Коригирана пазарна стойност	Искане на допълнително обезпечение
—	50 000 000	49 750 000	50 250 000	50 113 203	—
5 889	50 005 889	49 755 859	50 255 918	49 795 814	—
—	45 000 000	44 775 000	45 225 000	45 130 810	—
11 778	50 011 778	49 761 719	50 261 837	49 097 560	– 914 218
5 700	45 005 700	44 780 672	45 230 729	44 741 520	– 264 180
29 444	50 029 444	49 779 297	50 279 592	50 258 131	—
22 800	45 022 800	44 797 686	45 247 914	45 152 222	—
35 333	50 035 333	49 785 157	50 285 510	50 123 818	—
28 500	45 028 500	44 803 358	45 253 643	45 200 595	—
—	35 000 000	34 825 000	35 175 000	35 068 875	—
34 200	45 034 200	44 809 029	45 259 371	45 296 029	261 829
4 142	35 004 142	34 829 121	35 179 162	34 979 625	—
39 900	45 039 900	44 814 701	45 265 100	45 043 420	—

Таблица 3 — Пул система

Дата	Задължения по сделки	Начална дата	Крайна дата	Лихвен процент	Предоставена ликвидност
28.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
29.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
30.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
2.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
3.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
4.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000
5.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000

Начислена лихва	Обща сума за покриване	Долна гранична сума  (98)	Горна гранична сума  (99)	Коригирана пазарна стойност	Искане на допълнително обезпечение
—	50 000 000	49 750 000	Not applicable	50 113 203	—
5 889	95 005 889	94 530 859	Not applicable	94 926 624	—
—
11 778	95 017 478	94 542 390	Not applicable	93 839 080	–1 178 398
5 700
29 444	95 052 244	94 576 983	Not applicable	95 487 902	—
22 800
35 333	95 063 833	94 588 514	Not applicable	95 399 949	—
28 500
—	80 034 200	79 634 029	Not applicable	80 333 458	—
34 200
4 142	80 044 042	79 643 821	Not applicable	80 248 396	—
39 900

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Речник

Актив от втори ред — търгуем или нетъргуем актив, за който се определят специални критерии за допустимост от страна на националните централни банки, одобрени от ЕЦБ.

Актив от първи ред — търгуем актив, който отговаря на определени общи за цялата Еурозона критерии за допустимост, определени от ЕЦБ.

Американски аукцион — виж търг с различни лихвени проценти.

Аукцион с единен лихвен процент (нидерландски аукцион) — аукцион, при който прилаганият лихвен процент (цена/суап точки) по всички удовлетворени заявки се равнява на пределния лихвен процент.

Аукцион с различни лихвени проценти (американски аукцион) — аукцион, при който лихвеният процент на разпределение (или цена/суап точки) се равнява на предложения във всяка отделна заявка лихвен процент.

Безналична система — счетоводна система, която позволява трансфер на ценни книжа и други финансови активи без физическо движение на книжни документи или сертификати (например, електронен трансфер на ценни книжа). Виж също дематериализация.

Бърз търг — тръжна процедура, използвана от Еуросистемата за операциите по фино регулиране, когато е желателно да се окаже бързо въздействие върху ликвидността на пазара. Бързите търгове се извършват в рамките на 90 минути и броят на участниците е ограничен.

Валутен суап — едновременна спот покупка/продажба и форуърд продажба/покупка на една валута срещу друга. Еуросистемата извършва операции на паричната политика на открития пазар под формата на валутни суапове, когато националните централни банки (или ЕЦБ) купуват (или продават) еуро спот срещу чуждестранна валута и в същото време го продават (или купуват) обратно чрез форуърд сделки.

Вариационен марж (привеждане към пазара) — Еуросистемата изисква поддържането за конкретен период от време на определено ниво на пазарна стойност на базовите активи, използвано в нейните обратни сделки за вливане на ликвидност. Това означава, че ако стойността, измервана на регулярна основа, на базовите активи падне под определено ниво, националната централна банка ще изиска от участника да предостави допълнителни активи или налични парични средства (а именно, искане на допълнително обезпечение). По същия начин, ако стойността на базовите активи вследствие на тяхната преоценка превишава определено ниво, участникът изисква от централната банка да върне превишението на активите или наличните парични средства. Виж също раздел 6.4.

Връзка между системите за сетълмент на ценни книжа — връзка, която съдържа всички процедури и договорености между две системи за сетълмент на ценни книжа (SSS), необходими за извършване на прехвърляне на ценни книжа помежду им на безналична основа.

Дата на обратно изкупуване — датата, на която купувачът е задължен да продаде обратно на продавача активите съгласно споразумението за обратно изкупуване.

Дата на оценяване — датата, на която се извършва оценката на допустимите активи, приемани в залог по кредитни операции.

Дата на покупката — датата, на която продажбата на купуваните от продавача активи става действителна за купувача.

Дата на сетълмента — датата, на която е извършен сетълментът по сделката. Сетълмент може да се извърши в деня за търговия (сетълмент в същия ден) или един или няколко дни след този ден (датата на сетълмента се посочва като деня за търговия (Д) плюс лага по сетълмента).

Двустранна процедура — процедура, при която централната банка търгува пряко само с един или няколко участника, без да използва тръжни процедури. Двустранните процедури включват операции, които се извършват чрез фондови борси или пазарни агенти.

Дематериализация — премахване на физическите сертификати или документи за собственост върху финансови активи, за да съществуват само като счетоводни записвания.

Ден за търговия (Д) — датата, на която се сключва сделката (т.е. споразумението за финансова транзакция между двама участници). Датата за търговия би могла да съвпадне с датата на сетълмента (сетълмент в същия ден) или да предхожда този ден с определен брой дни (датата на сетълмент се посочва като деня за търговия (Д) плюс лага по сетълмента).

Депозитар — посредник, чиято основна роля е записването на ценни книжа във физическа или електронна форма и съхраняването на архив за собствеността върху тези книжа.

Депозити, по които сумите се възстановяват след предизвестие — инструмент, състоящ се от депозити, при които държателят следва да спази определен срок на предизвестие, преди да може да изтегли средствата. В някои случаи съществува възможност за теглене на фиксирана сума в определен период или за по-ранно теглене на средствата срещу заплащане на глоба.

Депозити с договорен падеж — инструмент, състоящ се предимно от срочни депозити с падеж, който в зависимост от конкретната национална практика може да бъде необратим преди настъпване на падежа и обратим само срещу заплащане на глоба. Тази категория включва някои непазарни дългови инструменти, като непазарни (на дребно) депозитни сертификати.

Депозитни услуги — вид ликвидно улеснение с постоянен достъп на Еуросистемата, което участниците могат да използват за предоставяне на овърнайт депозити в националната централна банка, по които се начислява предварително определена лихва.

Договор — Договорът за създаване на Европейската общност. Често е наричан и „Договорът от Рим“, както е изменен.

Допустимо отклонение — виж допустимо отклонение при оценяване.

Допустимо отклонение при оценяване — мярка за контрол на риска, прилагана към базовите активи, използвани в обратни операции, при която централната банка изчислява стойността на базовите активи, като пазарната стойност на активите се намалява с определен процент (допустимо отклонение). Еуросистемата прилага допустимото отклонение при оценяване, като отразява специфичните параметри на дадените активи, например остатъчен срок до падежа.

Доставка срещу плащане или система за доставка срещу плащане — механизъм при сетълмент система за обмен на стойност, който гарантира, че окончателното прехвърляне на активи (ценни книжа или други финансови инструменти) се осъществява само при окончателното прехвърляне на друг актив (или други активи).

Дългосрочна рефинансираща операция — редовна операция на открития пазар, извършвана от Еуросистемата под формата на обратна операция. Дългосрочните рефинансиращи операции се извършват чрез месечни стандартни търгове и като правило са с падеж три месеца.

Държава-членка — в настоящия документ се имат предвид държавите-членки на ЕС, които са възприели еурото като единна валута съгласно Договора.

Еурозона — зоната, която обхваща държавите-членки на Европейския съюз, въвели еурото като единна валута в съответствие с Договора, и в които се провежда единна парична политика, отговорността за която пада върху управителния съвет на ЕЦБ.

Европейска система на централните банки (ЕСЦБ) — обхваща Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки на Европейския съюз. Следва да се отбележи, че националните централни банки на държавите-членки, които не са въвели еурото като единна валута в съответствие с Договора, запазват правомощията си в областта на паричната политика съгласно националното законодателство и не участват в провеждането на паричната политика на Еуросистемата.

Еуросистема — обхваща Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки в Еурозоната. Органите, които взимат решения в рамките на Еуросистемата, са управителният и изпълнителният съвет на ЕЦБ.

Единен списък — единен списък от активи, които отговарят на определени критерии за допустимост и които от май 2005 г. постепенно ще бъдат единствените активи, които ще могат да се използват за обезпечаване на операциите на Еуросистемата по предоставяне на ликвидност.

Еднократна сума — фиксирана сума, която дадена институция приспада при изчисляването на задължителните резерви съгласно рамката за минималните резерви на Еуросистемата.

Емитент — лице, което има задължение по ценни книжа или други финансови инструменти.

Задължителни резерви — изискването към институциите да поддържат минимални резерви в централната банка. Съгласно рамката на минималните резерви на Еуросистемата задължителните резерви на дадена кредитна институция се изчисляват като резервното съотношение за всяка категория от резервната база се умножи по сумата на тези категории в балансовите позиции на институцията. Освен това институциите приспадат еднократна сума от задължителните си резерви.

Инструмент с обратен плаващ лихвен процент — структурирана ценна книга, при която лихвата, изплащана на държателя, варира обратно на промените на определен референтен лихвен процент.

Инструмент с плаващ лихвен процент — финансов инструмент, чийто купон периодично се променя в зависимост от референтния индекс за отразяване на промените в краткосрочните или средносрочните пазарни лихвени проценти. Инструментите с плаващ лихвен процент са с предварително или последващо фиксиран купон.

Инструмент с фиксиран лихвен процент — финансов инструмент с фиксиран купон по време на съществуването му.

Искане на допълнително обезпечение — процедура, свързана с прилагането на вариационен марж, което означава, че ако стойността на базовите активи, която редовно се оценява, падне под определено равнище, централната банка изисква от участниците да предоставят допълнителни активи (или налични средства). Съответно ако стойността на базовите активи, след тяхната преоценка, превишава дължимата сума плюс вариационния марж, участникът може да поиска от националната централна банка да върне превишението на активите (или наличните парични средства).

Конвенция за отчитане на дните — конвенция, с която се определя броят на дните, включени в изчисляването на лихвите по кредитите. Еуросистемата прилага конвенцията реални дни/360 при своите операции на паричната политика.

Кореспондентски отношения — договореност, според която една кредитна институция осигурява плащания и други услуги на друга кредитна институция. Плащанията чрез кореспонденти много често се извършват чрез реципрочни сметки (ностро или лоро сметки), към които може да бъде прикрепена кредитна линия. Услугите на кореспондентските отношение се извършват главно на презгранична основа, но са известни и като посреднически взаимоотношения в определен национален мащаб. Лоро сметка е термин, използван от кореспондента за описание на сметка, която се води от името на чуждестранна кредитна институция; въпросната институция от своя страна счита тази сметка за своя ностро сметка.

Край на деня — времето от работния ден (след като системата TARGET е приключила работата си), когато обработваните в системата TARGET плащания приключат окончателно за деня.

Кредит в рамките на деня — кредит, отпускан за срок по-кратък от един работен ден. Може да се предоставя от централната банка за компенсиране на недостиг при сетълмента на плащанията и може да бъде във формата на: i) обезпечен овърдрафт, или ii) кредитна операция срещу залог или споразумение за обратно изкупуване.

Кредитна институция — в този документ терминът „институция“ се покрива от определението, което се съдържа в член 1, параграф 1 от Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за предприемане и осъществяване на дейност от кредитните институции, изменена с Директива 2000/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. Следователно кредитна институция е: i) дружество, чийто предмет на дейност включва привличане на депозити и други средства от населението и отпускане на кредити за своя сметка, или ii) дружество или друго юридическо лице освен посочените в точка i), които емитират платежни средства под формата на електронни пари. Терминът „електронни пари“ означава паричната стойност на вземането от емитента, която се: а) запазва на електронен носител, б) емитира при получаване на сума не по-ниска от емитираната парична стойност, в) приема като платежно средство от дружества, различни от емитента.

Ликвидно улеснение с постоянен достъп — улеснение на централната банка, което участниците могат да използват по тяхна собствена инициатива. Еуросистемата предлага два овърнайт инструмента — пределно кредитно средство и депозитно улеснение.

Максимален лимит на заявките — лимит за най-голяма заявка, приемана от отделен участник в тръжна операция. Еуросистемата може да наложи максимален лимит на заявките с цел избягване на непропорционално големи заявки от отделни участници.

Максимален процент на заявката — горната граница на лихвения процент, при която участниците могат да представят заявки за търг с променящ се лихвен процент. Заявките с лихвен процент над максималния обявен от ЕЦБ се отхвърлят.

Международен идентификационен номер за ценни книжа (ISIN) — международен идентификационен код, който се издава за ценни книжа, емитирани на финансовите пазари.

Минимален процент на заявката — долната граница на лихвения процент, при която участниците могат да представят заявки за търг с променящ се лихвен процент.

Минимална сума за разпределение — долната граница на сумата за разпределяне между отделните участници при тръжна операция. Еуросистемата може да вземе решение за разпределяне на минимална сума за всеки отделен участник в тръжната си операция.

Минимално съотношение на разпределение — долната граница (изразена в процент) на съотношението на заявките за разпределяне на пределния лихвен процент в една тръжна операция. Еуросистемата може да вземе решение за прилагане на минимално съотношение на разпределение в тръжната си операция.

Модел на кореспондентски отношения между централни банки — механизъм, създаден от Европейската система на централните банки с цел участниците да могат да използват базови активи на презгранична основа. При модела на кореспондентски отношения между централни банки националните централни банки действат като попечители помежду си. Това означава, че всяка национална централна банка има сметка за ценни книжа за всички останали национални централни банки (и ЕЦБ).

Набиране на срочни депозити — инструмент на паричната политика, който може да се използва от Еуросистемата за целите на финото регулиране, като тя заплаща лихва по депозитите с фиксиран срок на участниците по сметките им в националните централни банки с цел изтегляне на ликвидност от пазара.

Национална централна банка (НЦБ) — в настоящия документ се има предвид централна банка на държава-членка на ЕС, която е възприела единната валута в съответствие с Договора.

Начална дата — датата, на която се извършва първата стъпка от паричната операция. Началната дата съответства на датата на покупката при операциите по споразумение за обратно изкупуване и валутните суапове.

Нидерландски аукцион — виж аукцион с единен лихвен процент.

Облигация с нулев купон — ценна книга, по която се осъществява само един паричен поток през периода на съществуването ѝ. По смисъла на настоящия документ облигацията с нулев купон включва ценни книжа, емитирани с отстъпка, и ценни книжа с единствен купон при падежа. Стрип е специален вид облигация с нулев купон.

Обратна операция — операция, с която националната централна банка купува или продава активи по споразумение за обратно изкупуване или извършва кредитни операции срещу залог.

Окончателни сделки — транзакция, чрез която активите се купуват или продават до техния падеж (спот и форуърд).

Окончателно прехвърляне — неотменимо и безусловно прехвърляне, което цели освобождаване от задължение за извършване на превод.

Операция за фино регулиране — нерегулярна операция на открития пазар, извършвана от Еуросистемата за справяне с неочаквани колебания в ликвидността на пазара.

Операция на открития пазар — операция на финансовия пазар, извършвана по инициатива на централната банка. С оглед на целите, периодичността и процедурите операциите на открития пазар на Еуросистемата се разделят на четири категории: основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции, операции за фино регулиране и структурни операции. По отношение на използваните инструменти обратните операции са основният инструмент на Еуросистемата на открития пазар и могат да се използват във всички четири категории операции. Освен това издаването на дългови сертификати и окончателните сделки могат да се използват за структурни операции, докато окончателните сделки, валутните суапове и набирането на срочни депозити могат да се използват за осъществяване на операции за фино регулиране.

Основни рефинансиращи операции — редовна операция на открития пазар, извършвана от Еуросистемата под формата на обратна операция. Основните рефинансиращи операции се извършват чрез седмични стандартни търгове и като правило са с падеж 1 седмица.

Oсреднена провизия — провизия, която позволява на участниците да изпълнят изискванията по резервите на основата на средните резервни наличности по време на периода на поддържане. Осреднената провизия допринася за стабилизирането на лихвените проценти на паричния пазар, като стимулира институциите да смекчават влиянието на временните колебания в ликвидността. Системата на минимални резерви на Еуросистемата позволява осредняване.

Остатъчен матуритет – времето, оставащо до датата на падежа на дълговия инструмент.

Падеж — датата, на която изтича срокът на операцията на паричната политика. При споразумение за обратно изкупуване или суап падежът съответства на датата на обратното изкупуване.

Падежен клас — клас дългови инструменти в рамките на определена ликвидна категория активи от първи ред, чийто остатъчен матуритет попада в определени времеви граници, например в групата с падеж от три до пет години.

Парично-финансова институция (ПФИ) — финансовите институции, които заедно формират парично-емисионния сектор на Еурозоната. Този сектор включва централните банки, резидентните кредитни институции съгласно определението им по законодателството на Общността и всички други резидентни финансови институции, чийто предмет на дейност предполага приемане на депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от парично-финансовите институции и предоставяне за своя сметка (в икономически смисъл) на кредити и/или инвестиране в ценни книжа.

Период на поддържане — периодът, през който се изчислява съответствието със задължителните резерви. ЕЦБ публикува календар на периодите на поддържане на резервите не по-късно от три месеца преди началото на всяка година. Периодът на поддържане започва от датата на сетълмента на първата основна рефинансираща операция след заседанието на управителния съвет, на което е направена месечна оценка за състоянието на паричната политика. Обикновено тези периоди приключват в деня преди датата на сетълмента за следващия месец. При по-специални обстоятелства публикуваният календар може да се приспособи в зависимост от промените в насрочването на заседанията на управителния съвет.

Платежен механизъм на ЕЦБ — режим за плащания в рамките на ЕЦБ, свързан със системата TARGET и насочен към извършване на: i) плащания между сметките в ЕЦБ, и ii) плащания чрез системата TARGET между сметките в ЕЦБ и тези при националните централни банки.

Попечител — юридическо лице, което поема съхраняването и администрирането на ценни книжа и други финансови активи от името на други лица.

Попечителска сметка — сметка за ценни книжа, управлявана от централната банка, по която кредитните институции могат да предоставят ценни книжа, подходящи за обезпечаване на операциите с централната банка.

Последващо фиксиран купон — купон по инструмент с плаващ лихвен процент, който се определя на основата на стойностите на референтния индекс на определена дата (или дати) през периода на начисляване на лихва.

Посредник по сетълмента — институцията, която управлява процеса на сетълмент (например, определянето на сетълмент позициите, следенето и контрола на обмена на плащанията и др.) при системите за прехвърляне или други процеси, изискващи сетълмент.

Предварително фиксиран купон — купон по инструмент с плаващ лихвен процент, който се определя на основата на стойностите на референтния индекс на определена дата (или дати) преди началото на периода на начисляване на лихва.

Пределен лихвен процент — лихвен процент, при който тръжното разпределение се изчерпва.

Пределна суап котировка — суап котировката, при която тръжното разпределение е изчерпано.

Пределно кредитно средство — ликвидно улеснение с постоянен достъп на Еуросистемата, което може да се използва от участниците за получаване на овърнайт кредити от националната централна банка по предварително определен лихвен процент срещу допустими активи.

Презграничен сетълмент — сетълмент, който се извършва в държава/и, различна/и от тази, в която се намират едната или двете страни по сделката.

Привеждане към пазара — виж вариационен марж.

Пул система — виж пул система за обезпечения.

Пул система за обезпечения — система на централната банка за управление на обезпеченията, при която участниците откриват пул сметка за депозиране на активи за обезпечаване на транзакциите им с централната банка. При пул системата за разлика от системата с целево предназначение базовите активи не са предназначени за отделни транзакции.

Първоначален марж — мярка за контрол на риска, която може да се прилага от Еуросистемата при обратните операции. Това означава, че изискуемото обезпечение за транзакцията е равно на отпуснатия на участника кредит плюс стойността на първоначалната надбавка.

Работен ден на Еуросистемата — всеки ден, в който ЕЦБ и най-малко една национална централна банка работят за целите на извършване на операции на паричната политика на Еуросистемата.

Работен ден на национална централна банка — всеки ден, в който националната централна банка на дадена държава-членка работи за целите на осъществяване на операциите на паричната политика на Еуросистемата. В някои държави-членки клоновете на националната централна банка може да не са отворени в работни дни на националната централна банка поради местни или регионални банкови празници. В този случай съответната национална централна банка е отговорна за информирането на участниците предварително относно реда за осъществяване на транзакциите, в които тези клонове участват.

Реални дни/360 — конвенция за отчитане на дните при изчисляване на лихвите по кредити, съгласно която лихвата се изчислява според действителния брой календарни дни, за които е предоставен кредитът, на база 360 дни в годината. Тази конвенция се прилага по операциите на паричната политика на Еуросистемата.

Резервна база — сумата от балансовите позиции, които формират базата за изчисляване на задължителните резерви на кредитните институции.

Резервна сметка — сметка при националната централна банка, по която се поддържат резервните наличности на участника. Сетълмент сметките на участниците в националните централни банки могат да се използват като резервни сметки.

Резервни наличности — наличностите на участниците по техните резервни сметки, които служат за поддържане на задължителните резерви.

Резервно съотношение — съотношението, определено от централната банка за всяка категория от балансовите позиции, включени в резервната база. Съотношенията се използват за изчисляване на задължителните резерви.

Репо операции — обратна транзакция за вливане на ликвидност на основата на споразумение за обратно изкупуване.

Риск за платежоспособността — рискът от загуба в резултат на фалита на емитент на даден финансов актив или неплатежоспособността на участника.

Свързани лица — ситуация, при която участникът е свързан с емитента на дългови инструменти поради това, че: i) участникът притежава 20 % или повече от капитала на емитента, или едно или повече предприятия, в които участникът е мажоритарен собственик, притежава/т 20 % или повече от капитала на емитента, или участникът и едно или повече предприятия, в които той е мажоритарен собственик, притежават заедно 20 % или повече от капитала на емитента; или ii) емитентът притежава 20 % или повече от капитала на участника или едно или повече предприятия, в които емитентът е мажоритарен собственик, притежава/т 20 % или повече от капитала на участника, или емитентът и едно или повече предприятия, в които той е мажоритарен собственик, притежават заедно 20 % или повече от капитала на участника; или iii) трета страна е мажоритарен собственик на капитала както на участника, така и на емитента, пряко или косвено чрез едно или повече предприятия, в които въпросната трета страна е мажоритарен собственик на капитала.

Свързващ механизъм — в рамките на системата TARGET свързващият механизъм осигурява общи процедури и инфраструктура, която прави възможно движението на платежните нареждания от една местна система за брутен сетълмент в реално време (RTGS) към друга такава.

Сетълмент сметка — сметката на пряк участник в националната система за брутен сетълмент в реално време при националната централна банка за целите на обработката на плащанията.

Система за брутен сетълмент — система за преводи, при която сетълментът на средства или прехвърлянето на ценни книжа се извършват на основата на отделни последователни инструкции.

Система за брутен сетълмент в реално време (RTGS) — система за сетълмент, при която обработката и сетълментът се осъществяват на основата на последователни нареждания (без нетиране) в реално време (непрекъснато). Виж също система TARGET.

Система за сетълмент на ценни книжа (SSS) — система, която позволява съхраняването и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови активи безплатно (FOP) или срещу заплащане.

Система с целево предназначение — система на централната банка за управление на обезпеченията, при която ликвидност се предоставя срещу активи, предназначени за всяка отделна транзакция.

Система TARGET (Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време) — система за брутен сетълмент в еуро. Това е децентрализирана система, която включва 15 национални системи за брутен сетълмент в реално време (RTGS), платежен механизъм на ЕЦБ и свързващ механизъм.

Споразумение за обратно изкупуване — договореност, посредством която даден актив се продава, като едновременно с това продавачът придобива правото и задължението да го изкупи обратно по определена цена в бъдещ момент или при поискване. Това споразумение наподобява обезпечения заем с тази разлика, че продавачът не запазва собствеността върху ценните книжа. Еуросистемата използва споразуменията за обратно изкупуване с фиксиран срок в своите обратни операции.

Стандартен търг — тръжна процедура, използвана от Еуросистемата в нейните редовни операции на открития пазар. Стандартните търгове се провеждат в рамките на 24 часа. Всички участници, които отговарят на общите критерии за годност, могат да представят заявки за стандартни търгове.

Стандартно приспадане — фиксиран процент от непогасените дългови книжа с договорен падеж до две години (в т.ч. книжа на паричния пазар), който може да се приспадне от резервната база от емитентите, които не могат да представят доказателства, че непогасената сума се притежава от друга институция, която поддържа минимални резерви в рамките на Еуросистемата, от ЕЦБ или от националната централна банка.

Страни от ЕИП (Европейско икономическо пространство) — държавите-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Стрип (отделно търгуване на лихва и главница) — облигация с нулев купон, създадена за отделно търгуване на вземанията по определени парични потоци по ценната книга и на главницата на същия инструмент.

Структурна операция — операция на открития пазар, извършена от Еуросистемата главно с цел коригиране на структурната ликвидна позиция на финансовия сектор спрямо Еуросистемата.

Суап точка — разликата между валутния курс по форуърд сделката и валутния курс по спот сделката при валутен суап.

Точка на задействане — предварително определено равнище на стойността на предоставената ликвидност, при което се извършва искане за допълнително обезпечение.

Тръжна процедура — процедура, при която централната банка предоставя или изтегля ликвидност от пазара на основата на представените от конкуриращите се участници заявки. Най-конкурентоспособните заявки се удовлетворяват първи до пълното изчерпване на предоставената от централната банка ликвидност или до нейното пълно изтегляне.

Търг на обеми — виж търг с фиксиран лихвен процент.

Търг с променящ се лихвен процент — тръжна процедура, при която участниците заявяват както сумата, с която желаят да търгуват с централната банка, така и лихвения процент, с който желаят да встъпят в сделката.

Търг с фиксиран лихвен процент — тръжна процедура, при която лихвеният процент е предварително определен от централната банка, а участниците заявяват сумата, с която желаят да търгуват по този лихвен процент.

Участник — другата страна по финансова сделка (например, всяка една транзакция с централната банка).

Цена на закупуване — цената, по която купуваните активи се продават или трябва да се продадат от продавача на купувача.

Цена на обратното изкупуване — цената, по която купувачът е задължен да продаде обратно на продавача активите по споразумението за обратно изкупуване. Цената на обратното изкупуване се равнява на сумата от покупната цена и ценовия диференциал, съответстващ на лихвата по предоставената ликвидност за периода до падежа на операцията.

Централен депозитар на ценни книжа — организация, която държи и администрира ценни книжа или други финансови активи, управлява сметките за емитиране и осигурява безналична обработка на транзакциите. Активите могат да съществуват както физически (но блокирани в рамките на централния депозитар на ценни книжа), така и в нематериална форма (т.е. само като електронни записи).