1.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 30/6

1.1.

Предложеният регламент за ЕНМ е в отговор на искането на държавните и правителствени ръководители, направено на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната от 29 юни 2012 г., да бъдат представени предложения за създаване на ЕНМ (3). ЕЦБ широко приветства подобни предложения, които съответстват на основните констатации в доклада на председателя на Европейския съвет от 26 юни 2012 г. (4) и на заключенията на Европейския съвет от 29 юни и 18 октомври 2012 г. Необходимо е структурата на икономическия и паричен съюз да бъде укрепена значително, за да се прекъсне неблагоприятната връзка между банките и държавите в някои държави-членки от еврозоната и да се преобърне сегашният процес на фрагментация на финансовите пазари в еврозоната.

1.2.

Създаването на ЕНМ следва да допринесе за възвръщането на доверието в банковия сектор и за съживяването на междубанковото кредитиране и трансграничните кредитни потоци чрез независим интегриран надзор за всички участващи държави-членки на базата на система, която включва ЕЦБ и националните надзорни органи. ЕНМ ще допринесе също така за ефективното прилагане на единната нормативна уредба за финансовите услуги и за хармонизацията на надзорните процедури и практики чрез премахване на националните изкривявания и по-добро отразяване на нуждите на интегрираната валутна зона. В този смисъл ЕЦБ е готова да изпълнява новите задачи, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, предвидени в предложения регламент за ЕНМ. ЕЦБ счита, че член 127, параграф 6 от Договора представлява подходящото правно основание за бързо и ефективно възлагане на ЕЦБ на конкретни надзорни задачи.

1.3.

ЕЦБ подкрепя заключенията в междинния доклад на председателя на Европейския съвет относно икономическия и паричен съюз и интегрираната финансова рамка (5). Във връзка с това тя отбелязва, че Европейският съвет призовава за бързото приемане на разпоредбите, свързани с хармонизацията на националните оздравителни рамки (6) и рамките за гарантиране на депозитите (7), в законодателните предложения и предложенията относно капиталовите изисквания за банките до края на 2012 г. (8), на които да се основава прилагането на ЕНМ. Освен това в междинния доклад беше подчертано, че интегрираната финансова рамка не може да се предприема отделно от мерките, целящи по-интегрирани фискална рамка и икономическа рамка, и също така беше изтъкната нуждата от допълнителен напредък за постигането на единен оздравителен механизъм. ЕЦБ счита, че подобен единен оздравителен механизъм — в основата на който стои Европейски оздравителен орган — наистина е необходимо допълнение към ЕНМ за постигането на добре функциониращ съюз на финансовите пазари. Поради това такъв механизъм следва да бъде създаден или поне следва да има ясни крайни срокове за създаването му, когато ЕЦБ поеме в пълна степен надзорните си отговорности, т.е. в края на преходния период, посочен по-долу.

1.4.

От гледна точка на ЕЦБ предложеният регламент за ЕНМ следва да отговаря на следните основни принципи. На първо място, в рамките на ЕНМ ЕЦБ следва да може да изпълнява възложените ѝ задачи ефективно и точно, без риск за репутацията си. На второ място, ЕЦБ следва да остане независима при изпълнението на задачите си. На трето място, следва да има ясно разделяне между новите задачи на ЕЦБ, отнасящи се до надзора, и възложените ѝ с Договора задачи, свързани с паричната политика. На четвърто място, ЕЦБ следва да може да се ползва в пълна степен от знанията, опита и оперативните ресурси на националните надзорни органи. На пето място, ЕНМ следва да функционира в пълно съответствие с принципите, на които се основава единният пазар на финансови услуги, и спазвайки изцяло единната нормативна уредба за финансовите услуги. Във връзка с това ЕЦБ също така приветства възможността за включване в ЕНМ на държави-членки извън еврозоната, за да се осигури по-висока степен на хармонизация на надзорните практики в рамките на Европейския съюз, укрепвайки по този начин вътрешния пазар. На шесто място, ЕЦБ е готова да спазва най-високите стандарти за отчетност по отношение на надзорните задачи.

1.5.

На първо място, за да даде възможност на ЕНМ да извършва ефективен надзор, предложеният регламент за ЕНМ възлага на ЕЦБ конкретни надзорни задачи, свързани с необходимите съответни правомощия за надзор и провеждане на разследвания и пряк достъп до информация. Това е от съществено значение, за да осигури, че ЕНМ изпълнява своите задачи ефективно. ЕЦБ приветства включването на всички кредитни институции. Това е важно за запазването на условията на равнопоставеност между банките и за предотвратяването на сегментацията в банковата система. На последно място, приветства се предложеното възлагане на ЕЦБ на правомощия по пруденциален надзор на макроравнище, тъй като ЕЦБ ще може да координира използването на пруденциални политики на макро- и микроравнище. ЕЦБ също отбелязва, че предложеният регламент за ЕНМ предвижда, че при изпълнението на надзорните си задачи ЕЦБ следва да насърчава сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система (9), което предполага, че отговорностите ѝ имат също така и макропруденциален характер. ЕЦБ счита, че предложеният регламент за ЕНМ следва да даде възможност за активирането на пруденциалните инструменти на макроравнище, уредени в правото на Съюза, по инициатива на ЕЦБ или на националните органи. По-специално, предвид отговорностите им във връзка с финансовата стабилност и близостта им до националните икономики и финансовите системи и знанията им относно тях (10), националните органи следва да разполагат с достатъчно инструменти, за да се справят с пруденциалните рискове на макроравнище, свързани с конкретното положение на участващите държави-членки, без да се засяга възможността ЕНМ също да действа за ефективното овладяване на такива рискове. С оглед значението на функционалното разделяне на пруденциалния надзор на макро- и микроравнище и отговорността на Управителния съвет във връзка с финансовата стабилност, следва да бъдат предвидени специални процедури в рамката на ЕНМ за включването на Управителния съвет във връзка с решенията на ЕЦБ относно пруденциални мерки на политиката на макроравнище.

1.6.

На второ място, ЕЦБ трябва да изпълнява възложените ѝ с предложения регламент за ЕНМ задачи, без да се засягат целите на ЕСЦБ, уредени в член 127 от Договора (11). ЕЦБ ще гарантира, че дейностите ѝ в рамките на ЕНМ няма да засягат негативно изпълнението от страна на ЕСЦБ на задачите ѝ съгласно Договора и Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“) и няма да подриват институционалната ѝ рамка. Съгласно Договора и Устава (12) ЕЦБ има пълна независимост (13) при изпълнението на задачите си, в които се включват и възложените и по силата на член 127, параграф 6 от Договора надзорни задачи. В този смисъл изискването за независимост на ЕЦБ съгласно Договора се прилага спрямо нея като цяла институция и по този начин включва органите ѝ, като напр. надзорния комитет и неговите членове, когато изпълняват задачи по предложения регламент за ЕНМ. Освен това независимостта на ЕЦБ също така включва и оперативната независимост на надзорните органи, както е посочено в приетите наскоро от Базелския комитет за банков надзор „Основни принципи за ефективен банков надзор“ (14) (наричани по-долу „Основните принципи“).

1.7.

Друг свързан аспект от Основните принципи за осигуряване на ефективността на надзора е адекватната правна защита на надзорните органи за осъществяването на тяхната функция по защита на общия интерес. Във връзка с това ЕЦБ отчита тенденция в законодателството и съдебната практика на няколко държави-членки и на глобално равнище, която е насочена към ограничаване на отговорността на надзорните органи. ЕЦБ счита, че ЕЦБ, националните компетентни органи и техните съответни длъжностни лица следва да носят отговорност само в случай на умисъл или груба небрежност. На първо място, това ограничение би отразявало общите принципи в националните законодателства в областта на банковия надзор във все по-голям брой държави-членки, както и в различни важни финансови центрове в света, които са склонни да ограничават отговорността на надзорните органи. На второ място, това би съответствало на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, който счита, че отговорност се носи само в случай на достатъчно съществено закононарушение. На трето място, тази разпоредба би довела до съответствие между Съюза и глобалния консенсус, постигнат с Основните принципи, според които законите в областта на надзора трябва да защитават надзорния орган и неговия персонал от искове за добросъвестни действия и/или бездействия при изпълнение на задълженията им и за разноските при защитата на такива действия и/или бездействия, за да се засили допълнително положението на надзорния орган спрямо подлежащите на надзор лица (15). На четвърто място, този глобален консенсус се основава на сложността на надзорните задачи. Надзорните органи са длъжни да защитават многообразието на интересите в добре функционираща банкова система и финансовата система като цяло. Освен това, особено по време на кризи, надзорните органи трябва да действат в много кратки срокове. На пето място, изясняването на режима на отговорността в рамките на ЕНМ, работещ в среда с множество юрисдикции, би допринесло за: i) хармонизиран режим на отговорност в рамките на ЕНМ; ii) запазване интегритета на способността на ЕНМ да действа, тъй като твърде строгият и различен режим на отговорност в рамките на сложната структура на ЕНМ би могъл да отслаби решителността на надзорен орган на ЕНМ да предприеме необходимите действия; и iii) ограничаване на спекулативните искове, основани на предполагаемата отговорност за действие или бездействие на орган на ЕНМ.

1.8.

На трето място, ясното разделяне между възложените на ЕЦБ задачи, свързани с паричната политика, и надзорни задачи е от съществено значение за предотвратяването на потенциални конфликти на интереси и за осигуряването на самостоятелен процес на вземане на решения за изпълнението на тези задачи, като същевременно се осигури спазване на институционалната рамка на ЕСЦБ. За тази цел са нужни подходящи структури на управление, които да осигурят разделянето между тези задачи, като същевременно позволяват на цялостната структура да се ползва от взаимодействията помежду им. В този смисъл следва да се осигури, че съгласно предложения регламент за ЕНМ и в контекста на рамката на Договора новият надзорен комитет ще заема централно място с оглед надзорната функция на ЕЦБ. Освен ръководителите на надзора на компетентните органи в участващите държави-членки, надзорният комитет следва също така да включва като наблюдатели представители на националните централни банки, които изпълняват надзорни дейности, които са спомагателни спрямо тези на националните компетентни органи, когато това е предвидено в законови разпоредби. Освен това надзорният комитет следва да разполага във възможно най-голяма степен с необходимите инструменти и опит, за да изпълнява задачите си ефективно, като същевременно се зачитат окончателните законоустановени компетентности на органите за вземане на решения на ЕЦБ. В този контекст рамката за функционирането на надзорния комитет следва да осигури равно третиране по отношение на участието на представители на националните компетентни органи на всички участващи държави-членки, включително държавите-членки, които са установили тясно сътрудничество с ЕЦБ. На последно място, вземайки предвид опита на различните национални централни банки, които вече осъществяват надзор, ЕЦБ ще установи подходящи вътрешни правила и процедури, за да осигури адекватното разделяне между функциите, подпомагащи тези задачи.

1.9.

На четвърто място, за ЕНМ е от съществено значение да има възможност да използва опита и ресурсите на националните надзорни органи при изпълнение на новите надзорни задачи. Задълбочената качествена информация и консолидираните знания относно кредитните институции, както и достоверната количествена информация, са от съществено значение. Посредством подходящи процедури за децентрализация и като същевременно запазва единството на надзорната система и избягва дублиране, ЕНМ ще може да се ползва от по-голямата близост на националните надзорни органи до подлежащите на надзор лица и в същото време ще може да осигури необходимата приемственост и последователност на надзора в участващите държави-членки. В този смисъл предложеният регламент за ЕНМ би могъл по-добре да изясни практическите аспекти за децентрализацията на надзорните задачи в рамките на ЕНМ, по-конкретно като посочи някои основни организационни принципи. По-специално той следва да посочи, че ЕЦБ следва да може да се обръща към националните компетентни органи за изпълнението на надзорни задачи, по-конкретно по отношение на кредитни институции с по-малко икономическо, финансово или пруденциално значение, без да се засяга правото на ЕЦБ да дава насоки и инструкции или да изпълнява задачите на националните органи, когато се налага. Освен това предложеният регламент за ЕНМ следва да осигури основата за подходяща рамка за ефективно разпределяне на надзорните задачи в рамките на ЕНМ, включително процедури за уведомяване относно решения, свързани с надзора, приети от националните компетентни органи. Поради това, освен специалните правила, които следва да бъдат включени в предложения регламент за ЕНМ, като се консултира с националните компетентни органи, участващи в ЕНМ, ЕЦБ следва допълнително да посочи критериите и механизмите за децентрализация в рамките на ЕНМ в подробните правила, необходими за прилагането на тази рамка. По-специално тези правила следва да дадат възможност на кредитните институции като адресати на надзорни мерки ясно да идентифицират съответния орган за връзка с тях. В допълнение към това както ЕЦБ, така и националните компетентни органи, в съответствие с организационната си самостоятелност, трябва да могат да определят необходимите ресурси за изпълнение на задачите си в рамките на ЕНМ. На последно място, ще бъде важно да се осигури, че окончателната отговорност на ЕЦБ за надзора в рамките на ЕНМ е съчетана с контролни правомощия над ЕНМ като цяло и над подлежащите на надзор лица, както и с договорености за много тясно сътрудничество с националните компетентни органи, включително специални правила, приложими при извънредни ситуации, и адекватен информационен обмен. Поради това следва да има ефективни договорености за информационен обмен в рамките на ЕНМ, за да се избегне също дублирането на задълженията за отчетност на кредитните институции.

1.10.

На пето място, предложените регламенти за ЕНМ и за ЕБО трябва да осигурят, че новата рамка ще бъде в съответствие с единния пазар. Следните два основни елемента могат да допринесат за постигането на тази цел. Първо, предложеният регламент за ЕНМ следва да позволи на държавите-членки, желаещи да се присъединят към ЕНМ, да участват в подходящи механизми за тясно сътрудничество и да участват изцяло в дейностите на надзорния комитет при условията на равнопоставеност с държавите-членки от еврозоната, т.е. със същите права и задължения. Второ, възлагането на ЕЦБ на задачи, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции за държави-членки от еврозоната, създава нова институционална рамка, която може да наложи промени в начина на управление на Европейския банков орган (ЕБО). Предложеният регламент за ЕБО следва да предвиди необходимите промени в структурата на управление и правомощията на ЕБО, по-специално като предвиди равно третиране на националните надзорни органи и ЕЦБ, като същевременно гарантира независимостта на ЕЦБ. ЕЦБ ще продължи да участва в Съвета на надзорниците на ЕБО съгласно условията, изложени в Регламент (ЕС) № 1093/2010 (16). Освен това с оглед на новата си централна роля в ЕНМ, ЕЦБ ще допринесе за осигуряване на това националните компетентни органи, участващи в ЕНМ, да заемат взаимно непротиворечиви позиции в органите за вземане на решения на ЕБО по въпроси, попадащи в обхвата на надзорните задачи на ЕЦБ, включително с разработването по целесъобразност на специални правила в тази област, без да се засягат надзорните задачи, които остават за националните компетентни органи. На последно място, могат да бъдат разработени подходящи договорености, за да се осигури гладкото сътрудничество на ЕНМ с неучастващите държави-членки.

1.11.

На шесто място, демократичната отчетност е необходимата противотежест на независимостта. ЕЦБ вече подлежи на отчетност и има задължения за отчетност, които следва да бъдат изцяло запазени по отношение на съществуващите ѝ задачи. ЕЦБ отбелязва, че подобни задължения ще бъдат установени съгласно предложения регламент за ЕНМ с оглед на новите ѝ надзорни задачи. Следва да бъдат предвидени отделни и адекватни форми на отчетност, като се надгражда върху тези законово определени задължения, а също така и в съответствие с основните принципи. Тези механизми за отчетност следва да отразяват следните съображения. Първо, те следва да зачитат независимостта на ЕЦБ. Второ, отчетността следва да се осъществява на равнището, на което се вземат и изпълняват решенията. Поради това механизмите за отчетност следва да бъдат подготвяни основно на европейско равнище, без да се засягат съществуващите разпоредби относно отчетността на националните надзорни органи, които също така се прилагат спрямо съответните им надзорни задачи, които не са възложени на ЕНМ, и обмяната на мнения от време на време между председателя или членовете на надзорният комитет с националните парламенти, когато целесъобразно. Трето, следва да се въведат солидни механизми за гарантиране на конфиденциалността на информацията, свързана с надзора.