EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016AB0010

Становище на Европейската централна банка от 3 март 2016 година относно предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на освобождаванията за дилърите на стоки (CОN/2016/10)

OJ C 130, 13.4.2016, p. 1–2 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

13.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/1


СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 март 2016 година

относно предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на освобождаванията за дилърите на стоки

(CОN/2016/10)

(2016/C 130/01)

Въведение и правно основание

На 12 януари 2016 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Съвета на Европейския съюз за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на освобождаванията за дилърите на стоки (1) (наричан по-долу „предложеният регламент“). На 8 февруари 2016 г. Европейският парламент се консултира с ЕЦБ относно същото предложение.

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент съдържа разпоредби, попадащи в областите на нейната компетентност, по-специално във връзка със задачата на Европейската система на централните банки съгласно член 127, параграф 5 от Договора да допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система.

Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, изречение първо от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи забележки

1.1

Целта на предложения регламент е да гарантира, че дилърите на стоки (инвестиционните посредници, чиято основна дейност се състои изключително в предоставяне на инвестиционни услуги или извършване на инвестиционни дейности във връзка с финансовите инструменти, посочени в раздел В, точки 5, 6, 7, 9 и 10 от приложение I към Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета (2), и спрямо които Директива 93/22/ЕИО на Съвета (3) не се е прилагала към 31 декември 2006 г.) няма да бъдат обхванати от всички изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) във връзка с големите експозиции и капиталовите изисквания към 1 януари 2018 г., без законодателят съзнателно и обосновано да е решил, че такъв режим е най-подходящият за тях.

1.2

Въпреки че изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с големите експозиции и капиталовите изисквания не изглежда да са специално предвидени за дилърите на стоки, решението да се удължи срокът на действие на освобождаванията от тези пруденциални изисквания следва да отчете всякакви потенциални системни рискове, които могат да бъдат породени от дилърите на стоки. Такива рискове могат да произлязат от редица източници и по-специално от:

общата стойност на ливъриджа;

стабилността на капиталовите структури;

връзките с банковата система чрез дълг и свързаните с него нива на неизпълнение;

осъществяването на нерегулирани банкови дейности (напр. секюритизация на вземания или материални запаси);

вероятността от ефекти от преноса към други дружества във финансово сътресение, които могат да бъдат породени от неизпълнението на дериватни позиции, по-специално спекулативни извънборсови дериватни позиции, които не са обект на централизиран клиринг, но също така и при неблагоприятни промени в стойността на базовите активи, водещи до загуби по пазарната стойност на фючърсни позиции, които загуби надвишават пазарната печалба от материалните запаси, държани като обезпечение, вследствие на което на контрагента трябва да бъде изплатен маржът на отклонение.

1.3

ЕЦБ досега не е открила конкретни индикации за системен риск, създаден от дилърите на стоки, който на този етап би могъл да направи строго необходимо премахването на сега приложимите освобождавания от изискванията във връзка с големите експозиции и капиталовите изисквания. Дилърите на стоки, търгуващи в Европа, имат като цяло по-ниско равнище на задлъжнялост и по-устойчиви капиталови структури от банките. Обикновено те имат сравнително ниско съотношение дълг към собствен капитал и не изглежда да се занимават със сходно на банките трансформиране на матуритета и ликвидността. Освен това връзките с банковата система чрез дълг и свързаните с него нива на неизпълнение изглеждат съществено ограничени. Директната експозиция на банките към дилърите на стоки е относително малка, смекчавайки така потенциалните рискове от верижно разпространение. На последно място, въпреки значителния растеж на пазарите за стокови деривати през последните 15 години няма убедителни доказателства, че търгуването със стокови деривати има отрицателни последици за финансовата система в широк смисъл. Въпреки това изглежда, че изготвянето на подробен анализ на въздействието е необходима стъпка за вземане на най-подходящото решение относно премахването или временното удължаване срока на действие на освобождаванията. По-конкретно, трябва да бъдат отчетени проблемите, свързани с равнопоставеното третиране на кредитните институции, които търгуват със стоки.

1.4

Освобождаванията наистина би следвало да са с временен характер. От Европейската комисия се очаква да представи предложение за цялостен преглед на пруденциалната регулация на инвестиционните посредници. Обосновката за и целта на временното удължаване срока на действие на освобождаванията следва да бъдат ограничени до избягването на значителни регулаторни промени преди такъв цялостен преглед, който трябва да бъде направен възможно най-скоро.

Съставено във Франкфурт на Майн на 3 март 2016 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  COM(2015) 648 final.

(2)  Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).

(3)  Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27).

(4)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г. (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).


Top