EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012AB0005

Становище на Европейската централна банка от 25 януари 2012 година относно предложение за директива относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и предложение за регламент относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (CON/2012/5)

OJ C 105, 11.4.2012, p. 1–36 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

11.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/1


СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 25 януари 2012 година

относно предложение за директива относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и предложение за регламент относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници

(CON/2012/5)

2012/C 105/01

Въведение и правно основание

На 20 септември 2011 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Съвета на Европейския съюз за становище относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (1) (наричана по-долу „предложената директива“). На 30 ноември 2011 г. ЕЦБ получи искане от Съвета на Европейския съюз за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (2) (наричан по-долу „предложеният регламент“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище относно предложената директива и предложения регламент на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложената директива и предложеният регламент съдържат разпоредби, засягащи основните задачи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), а именно да определя и осъществява паричната политика на Съюза, да насърчава нормалното функциониране на платежните системи и да допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните власти политики, свързани с надзора за благоразумие на кредитните институции и стабилността на финансовата система. От съображения за ефективност и яснота ЕЦБ реши да издаде едно становище по тези две законодателни предложения. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Общи забележки

1.   Цели на предложения регламент и предложената директива

На 20 юли 2011 г. Европейската комисия прие предложената директива и предложения регламент, които трябва да заместят Директива 2006/48/ЕО (3) и Директива 2006/49/ЕО (4). Предложенията представляват важна крачка към засилване на регулирането на сектора на банките и инвестиционните посредници и към създаване на по-стабилна и по-сигурна финансова система в Съюза. ЕЦБ приветства силния ангажимент на Съюза за прилагане на международни стандарти и споразумения в областта на финансовото регулиране, като същевременно се вземат предвид, където е релевантно, специфичните характеристики на правната и финансовата система на Съюза. ЕЦБ подкрепя силно своевременното и ефективно прилагане на стандартите за капитала и ликвидността от Базел (5). За тази цел ЕЦБ отбелязва водещата роля на Комисията в реализирането на ангажимента на Г-20 „да се приемат и приложат изцяло тези стандарти в рамките на договорените срокове, които са съвместими с икономическото възстановяване и финансовата стабилност“ (6), която бе сред първите, предлагайки въвеждането на рамката Базел III (7) и споразуменията на Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора (8) в законодателството на Съюза. Предложените мерки ще повишат значително системната устойчивост, ще допринесат за нормалното функциониране на финансовата система и ще осигурят стабилна и устойчива рамка за предоставянето на финансови услуги в Съюза.

2.   Реформа на банковото законодателство на Съюза

ЕЦБ приветства иновативния подход, възприет от Комисията, особено по отношение на предложения регламент, който включва повечето от техническите приложения към Директива 2006/48/ЕО и Директива 2006/49/ЕО и ограничава вариантите и свободата за действие на държавите-членки. Предложената рамка ще доведе до повишена правна сигурност, като същевременно ще намали рисковете от дублиране на равнище държави-членки. Финансовата криза също така показа необходимостта от бързи и ефективни действия. Важно е да се осигури подходящото ниво на гъвкавост за разработването на банковото регулиране на Съюза. По отношение на бъдещите преразглеждания на предложения регламент и както е изтъквано в предишни становища (9), ЕЦБ препоръчва да се гарантира, че само рамковите принципи, съдържащи се в предложения регламент и отразяващи основни политически решения и съществени въпроси, остават предмет на обикновена законодателна процедура. Техническите правила, включително тези в предложения регламент, следва да бъдат приети като делегирани актове или актове за изпълнение в съответствие с членове 290 и 291 от Договора, които по този начин ще се очертаят като основната група правила, приложими по отношение на финансовите институции на Съюза.

3.   Единен европейски наръчник във финансовия сектор

3.1.

Както се посочва в предишни становища (10), ЕЦБ силно подкрепя разработването на единен европейски наръчник за всички финансови институции (11), тъй като насърчава нормалното функциониране на единния пазар в Съюза и улеснява по-голямата финансова интеграция в Европа. Единният европейски наръчник гарантира, че финансовите институции, предоставящи финансови услуги на единния пазар, съблюдават един набор от пруденциални правила. Това намалява възможностите за регулаторен арбитраж и нарушенията на конкуренцията. Освен това хармонизираните правила повишават прозрачността и намаляват регулаторните разходи и разходите за привеждане в съответствие.

3.2.

Единният европейски наръчник изисква: а) ясно и правилно определяне на областите за делегирани актове и актове за изпълнение; б) адекватно участие на Европейските надзорни органи (ЕНО), използвайки по този начин експертния опит на органите в разработване на проекти на технически стандарти; в) последователен и координиран подход във всички финансови сектори; г) съгласувани критерии в цялото финансово законодателство на Съюза за прибягване до делегирани актове или актове за изпълнение, със или без предварителното разработване на проекти на регулаторни технически стандарти или технически стандарти за изпълнение от ЕНО (12). В банковия сектор системното участие на Европейския банков орган (ЕБО) при приемането на законодателство за изпълнение на Съюза чрез разработването на проекти на технически стандарти, особено когато се изисква предварителен технически анализ, ще осигури гъвкава регулаторна рамка на равнището на Съюза, която ефективно ще укрепи единния пазар на финансови услуги в Съюза.

4.   Консултативна роля на ЕЦБ по отношение на проекти на делегирани актове и актове за изпълнение

4.1.

Имайки предвид важността на делегираните актове и на актовете за изпълнение като съществен компонент на единния европейски наръчник, ЕЦБ прави следните забележки по отношение на изпълнението на своята собствена консултативна роля по силата на член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора.

4.2.

Проектите на делегирани актове и актове за изпълнение на Комисията се квалифицират като „предложени актове на Съюза“ по смисъла на член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора. Както делегираните актове, така и актовете за изпълнение представляват правни актове на Съюза. Важно е да се отбележи, че в повечето езикови версии на член 282, параграф 5 от Договора се посочват „проекти“ на правни актове на Съюза, по които се изисква провеждане на консултации с ЕЦБ (13). Следователно обхватът на задължението за провеждане на консултации с ЕЦБ не се ограничава единствено до проектите на актове, основаващи се на предложение на Комисията.

4.3.

По дело C-11/00 (14) Съдът пояснява, че задължението за консултиране с ЕЦБ е насочено „най-вече да гарантира, че законодателят приема акта едва след като е бил изслушан органът, който поради специфичните функции, които изпълнява в рамките на Общността във въпросната област, и поради изключителната експертиза, от която се ползва, е в особено добра позиция да играе полезна роля в разглеждания законодателен процес“.

4.4.

Предвид гореизложеното, с цел извличане на най-голяма полза от осъществяването на нейната консултативна роля, ЕЦБ следва да бъде своевременно консултирана по всички проекти на актове на Съюза, включително проекти на делегирани актове и актове за изпълнение в областите на нейната компетентност. Освен това, имайки предвид важността на проектите на технически стандарти като част от разработването на законодателството за финансовите услуги на Съюза, ЕЦБ ще упражнява своята консултативна роля по въпроси, попадащи в компетентността на ЕЦБ, като се съобразява изцяло със сроковете за приемане на тези актове и необходимостта от осигуряване на плавното приемане на законодателство за изпълнение.

Специфични забележки

5.   Пруденциален надзор на макроравнище и обхват на по-строги правила

5.1.

Предложеният регламент определя пруденциалните стандарти, които ще имат пряко приложение в Съюза. Както се посочва по-горе, ЕЦБ силно подкрепя подхода на Комисията, който ефективно установява единен европейски наръчник за финансовите институции. Освен това ЕЦБ напълно подкрепя целта за справяне със специфичните рискови експозиции, засягащи, inter alia, определени сектори, региони или държави-членки, чрез делегирани актове, които оправомощават Комисията да наложи по-строги пруденциални изисквания, ако е необходимо за отразяването на промените в интензивността на микро- и макропруденциалните рискове, произтичащи от развитието на пазара (15). Независимо от това делегираните актове, които Комисията може да приема, следва да включват пруденциални изисквания по отношение на големите експозиции и изисквания за оповестяване, както и изисквания за ливъриджа и ликвидността, след като изискванията за ливъриджа и ликвидността ефективно станат част от приложимата регулаторна рамка на Съюза. ЕЦБ отбелязва обаче, че периодът от шест месеца или по-малко за налагането на по-строги изисквания за реакция спрямо тези рискове ще бъде недостатъчен в много случаи и би се изискал далеч по-дълъг период, например две или повече години, за да бъде ефективен и за да постигне желаната цел (16).

5.2.

Освен това ЕЦБ счита за важно, че предложеният регламент прави възможно държавите-членки да прилагат по-строги пруденциални изисквания, когато възникнат системни рискове за финансовата стабилност. Необходимостта за такава уредба се обосновава, inter alia, от факта, че икономическите и финансовите цикли не са напълно хармонизирани в държавите-членки и държавите-членки могат да бъдат изправени пред различни видове системен риск. Наред с това съществуват още и съществени различия в структурните характеристики на финансовите сектори в държавите-членки. Органите с макропруденциален мандат може следователно да се наложи да затегнат количествените съотношения и лимити на определени инструменти на пруденциалната политика, съдържащи се в предложения регламент, за да приспособят по-добре пруденциалните изисквания към своя специфичен цикъл и за да се справят ефективно със свързаните системни рискове (17).

5.3.

В този контекст отделни разпоредби на предложения регламент допускат определено приспособяване на пруденциалните изисквания на национално ниво. На първо място това е въвеждането на рамка на антицикличния капиталов марж (18). На второ място е предложеното разширяване на обхвата на процеса на надзорен преглед, за да се позволи на националните органи да прилагат по-строги пруденциални правила по отношение на определена категория институции (19). ЕЦБ отбелязва обаче, че това предложено разширяване се състои предимно от микропруденциално средство, което е предназначено за справяне с рискове, произтичащи от отделни институции или групи институции, а не за използване като средство на макропруденциалната политика за справяне със системни рискове. Трето, предложеният регламент въвежда възможността за националните органи да коригират рисковите тегла или да определят по-строги критерии, например съотношение стойност на заема/стойност на имота, за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищен или търговски недвижим имот, ако рисковите характеристики на този отделен пазарен сегмент оправдават това в дадена държава-членка (20).

5.4.

ЕЦБ подкрепя горепосочената рамка, която позволява на националните органи да приспособят определени пруденциални изисквания, и счита, че следва да бъде разширена, за да позволява на националните органи да налагат по-строги пруденциални изисквания за макропруденциални цели на национално равнище. Това е необходимо, за да отговори на опасенията по отношение на финансовата стабилност, произтичащи от структурните характеристики на националната финансова система или системните рискове по всеобхватен и ефективен начин. По тази причина обхватът на предложената рамка може да бъде разширен, така че да обхваща по-строги изисквания за: а) капитал; б) лимити за големите експозиции; в) изисквания за ликвидността и коефициента на ливъридж, след като бъдат въведени в регулаторната рамка на Съюза. В този контекст на националните органи следва да се даде възможност да налагат по-строги изисквания в тяхното национално законодателство, т.е. да затегнат количествените съотношения и лимити за букви а), б) и в) след уведомяване на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно предложените мерки; тези изисквания обаче следва да се прилагат в пълно съответствие с другите аспекти на разпоредбите на предложения регламент, които биха останали непроменени.

5.5.

С оглед на поддържането на прозрачност и осигуряване на съгласуваност на мерките, приети в Съюза, ЕЦБ препоръчва евентуалното прилагане на по-строги изисквания от националните органи да бъде обвързано с предпазни мерки. В това отношение ЕССР може да играе важна координираща роля при оценяването на опасенията за финансовата стабилност и евентуалните нежелани последици и спиловър ефекти от такива мерки върху други държави-членки. Освен това ЕБО и ЕССР следва да публикуват на съответните техни уебсайтове редовни актуализации на мерките, приети от държавите-членки, които са по-строги от съдържащите се в предложения регламент. На последно място, когато опасенията за финансовата стабилност, които са наложили прилагането на по-строги пруденциални мерки престанат да съществуват, количествените съотношения и лимити следва да бъдат върнати към хармонизираното ниво, определено от предложения регламент.

5.6.

Като цяло евентуалното прилагане на по-строги пруденциални мерки от отделни държави-членки може да засили финансовата стабилност и финансовата интеграция в Съюза. Конкретно чрез координираното смекчаване на системните рискове и защита на единния пазар от натрупване на прекомерни системни рискове органите могат ефективно да допринасят за нормалното функциониране на финансовата система на Съюза и да насърчават устойчивото предоставяне на финансови услуги на единния пазар в средносрочен до дългосрочен план.

6.   Капитал

6.1.

ЕЦБ силно подкрепя предложеното заздравяване на критериите за приемливост за регулаторен капитал, както и допълнителното хармонизиране на приспаданията. Капиталовите изисквания са основополагащи в международно приетата реформа на капитала. Ето защо от гледна точка на финансовата стабилност е от съществено значение капиталовите изисквания в предложения регламент да гарантират, че банковият сектор на Съюза поддържа капитал с най-високо качество, особено по отношение на базовия собствен капитал от първи ред, което ще доведе до по-висока степен на способността за поемане на загуби. Кризата стана причина новата капиталова реформа да постави особен акцент върху базовия собствен капитал от първи ред. Целта е да се гарантира, че европейските кредитни институции поддържат базов собствен капитал от първи ред, който има същото високо качество както на техните международни партньори, а също така и да се осигури пълно съответствие със споразумението Базел III, одобрено от Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора (21). В това отношение следва да се подчертаят следните въпроси.

6.2.

ЕЦБ подкрепя списъка с условия, които трябва да бъдат изпълнени за определянето като елемент на базовия собствен капитал от първи ред и които отразяват основните характеристики на капитала по отношение на неизменност, способност за поемане на загуби и гъвкавост на плащания. В съответствие със споразумението Базел III „капиталовите инструменти“, посочени в предложения регламент, следва да се състоят единствено от акции на дружества, определени съгласно съответните национални закони в държавите-членки (с изключение на капиталови инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества и подобни институции (22)), и следва да се определят като елементи на базовия собствен капитал от първи ред, само ако отговарят на всички условия, определени в предложения регламент (23). ЕЦБ също така препоръчва Комисията, чрез приемането на акт за изпълнение, да одобри списъка с формите на акциите, приемливи като базов собствен капитал от първи ред, установени от ЕБО, за да придаде задължителен характер на списъка. Освен това следва да бъдат разработени проекти на технически стандарти, които конкретизират горепосочените условия. Спазването на тези условия следва да бъде осигурявано непрекъснато от компетентните органи в сътрудничество с ЕБО. Тези предпазни мерки биха допринесли за по-нататъшно осигуряване на съгласуваност в Съюза и намаляване на обхвата за финансов инженеринг.

6.3.

По отношение на значителните инвестиции в застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия и застрахователни холдинги споразумението Базел III изисква такива инвестиции над определен праг да се приспадат от базовия собствен капитал от първи ред, т.е. съответстващия подход на приспадане (24). Споразумението Базел III отчита, че тези лица попадат извън обхвата на регулаторна консолидация и цели избягването на двойно отчитане на регулаторния капитал. Предложеният регламент поддържа възможността, която вече съществува в Директива 2006/48/ЕО, компетентните органи да разрешат прилагането на методите, определени в Директива 2002/87/ЕО (25), като алтернатива на „приспадане“ (26).

6.4.

ЕЦБ принципно споделя становището, че регулаторният капитал в рамките на една банкова група следва да бъде използван само за покриване на загуби, породени от банкови рискове. По този начин ЕЦБ подкрепя решаването на въпроса за двойното използване на регулаторен капитал както на равнище банкова група, т.е. консолидация на всички дъщерни предприятия, които са институции и финансови институции (27), така и на равнище финансов конгломерат, т.е. включвайки също така застрахователни дъщерни предприятия в обхвата на регулаторна консолидация. В този смисъл прилагането на методите, определени в приложение I към Директива 2002/87/ЕО, никога не трябва да води до по-висок регулаторен капитал за групи институции и финансови институции, както се посочва в предложения регламент (28), в сравнение с това, какъв би бил регулаторният капитал, ако се приложи подходът на приспадане.

6.5.

Вземайки предвид споразумението Базел III и също така, когато е подходящо, международните принципи на Съвместния форум за финансовите конгломерати (Joint Forum on Financial Conglomerates), ЕЦБ препоръчва осигуряване на пълна междусекторна съгласуваност на тези текстове (29), което изисква синхронизиране на предложения регламент със съответстващите разпоредби на Директива 2009/138/ЕО (30) и Директива 2002/87/ЕО (31). Освен това, докато подкрепя разработването от Съвместния комитет на ЕНО на проекти на технически стандарти по отношение на методите, определени в Директива 2002/87/ЕО, ЕЦБ препоръчва, от съображения за правна яснота и за избягване на междусекторна несъгласуваност в законодателството за финансовите услуги, въвеждане на това оправомощаване само в Директива 2002/87/ЕО (32).

6.6.

През януари 2011 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора оповести публично своето споразумение, че при нежизнеспособност на дадена институция всички нейни инструменти на допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред следва да могат да се отпишат напълно и окончателно или напълно да се преобразуват в базов собствен капитал от първи ред (33). Предложеният регламент потвърждава намерението на законодателя да включи това споразумение изцяло (34). ЕЦБ разбира, че Комисията ще включи такова изискване за инструментите както на допълнителния капитал от първи ред, така и на капитала от втори ред във връзка с предстоящото предложение на Комисията за преструктуриране на банки и управление на кризи във финансовия сектор.

7.   Капиталови маржове

7.1.

ЕЦБ приветства избора на предложената директива за въвеждането на рамката за капиталови маржове, тъй като този подход ще позволи на органите да се справят със системните рискове по ефективен и гъвкав начин в държавите-членки. ЕЦБ счита по-специално, че антицикличните капиталови маржове са ключов елемент на по-широк набор от макропруденциални средства (35) и подкрепя силно въвеждането на изричен антицикличен елемент във финансовото регулиране.

7.2.

Антицикличният капиталов марж може да подобри значително устойчивостта на банковия сектор и по-този начин може да допринесе за нормалното предоставяне на финансови услуги през целия икономически цикъл. В тази връзка ЕЦБ подчертава, че решението по отношение на антицикличния капиталов марж от националните органи следва да бъде обвързано с неограничени изисквания за реципрочност до 2,5% от рисково-претеглените активи, докато над този праг следва да се прилага доброволна реципрочност. Освен това ЕЦБ подкрепя предложението националните органи да имат възможността да определят антицикличен капиталов марж, който отчита финансовите и икономическите променливи, считани за уместни за оценката на прекомерния ръст на кредитиране и натрупването на системни рискове. Тези променливи обаче не следва да бъдат структурни по своето естество, тъй като антицикличният капиталов марж не следва да има за цел справяне със структурните рискове във финансовата система. Поради това ЕЦБ предлага включването на променливи от нециклично естество в механизма на антицикличния капиталов марж да бъде оттеглено от предложената директива (36).

8.   Ликвидност

8.1.

ЕЦБ приветства недвусмисления ангажимент на Комисията да въведе в законодателството на Съюза както изискването за покриване на потребностите от ликвидност (liquidity coverage requirement — LCR), така и нетния коефициент за стабилно финансиране (net stable funding ratio — NSFR) в съответствие със споразумението Базел III (37). Въвеждането на рамка на ликвидния риск в предложеното законодателство ще донесе съществени пруденциални ползи на микро- и макроравнище. Изискванията за ликвидност ще увеличат буферите на ликвидност на кредитните институции и ще понижат риска при трансформация на матуритетите, намалявайки прекомерната взаимосвързаност във финансовата система и смекчавайки системния ликвиден риск. Освен това хармонизираните правила относно ликвидния риск следва да помогнат да се постигнат равностойни условия на конкуренция с практики за разумно управление на ликвидния риск и имат общо, подобряващо благосъстоянието действие върху европейската икономика.

8.2.

По отношение на предложената рамка на ликвидност ЕЦБ желае да подчертае следните положения:

8.2.1.

Относно отчитането на ликвидните активи съществуват редица застъпвания между позициите, представени в предложения регламент по отношение на „Отчитане на ликвидните активи“ (38) и позициите, за които се изисква допълнително отчитане за ликвидните активи (39). В съответствие с това ЕЦБ препоръчва приемането на единен и прозрачен списък на позициите, които следва да се отчитат. Що се отнася до третирането на акции или дялове в предприятия за колективно инвестиране (ПКИ) като ликвидни активи, важно е да се ограничи относителният размер на тези инструменти в общото изискване за покриване на потребностите от ликвидност в допълнение към определянето на абсолютна прагова сума от 250 милиона евро, за да се ограничат рисковете от концентрация в малките институции (40).

8.2.2.

Централните банки следва да участват в определянето на степента, до която резервите на централните банки могат да се отчитат за запас от ликвидни активи в периоди на напрежение (41).

8.2.3.

С оглед на значителното взаимодействие, което се очаква между изискванията за ликвидност и операциите на паричната политика, ЕЦБ препоръчва да бъде консултирана от ЕБО, когато разработва единно определение на висококачествени активи, както и по отношение на оценяването до 31 декември 2015 г. на това, как да се гарантира, че институциите използват стабилни източници на финансиране (42). Независимо от положителния ефект на нормативната уредба на ликвидността върху осъществяването на паричната политика, т.е. увеличените буфери на ликвидност на кредитните институции и по-стабилното финансиране намаляват дела на постоянните кредитни институции в операциите на централните банки, е възможна поява и на евентуални неблагоприятни ефекти, например чрез намаляване на средната ликвидност на обезпеченията и на кредитното качество на контрагента, и засягане на гладкото осъществяване на паричната политика.

8.2.4.

От особено значение е разработването на адекватна нормативна рамка за изискването за покриване на потребностите от ликвидност, т.е. правила относно използването на запас от ликвидни активи при стресов сценарий и как компетентните органи следва да реагират в случай на нарушение. Имайки предвид значението на изискването за покриване на потребностите от ликвидност от гледна точка на пруденциалния надзор както на микро-, така и на макроравнище, ЕЦБ счита, че ЕБО, в сътрудничество с ЕССР, следва да участва във формулирането на указания за възможното освобождаване и последващото натрупване на буфери на ликвидност в периоди на напрежение (43).

8.3.

Въвеждането на нетния коефициент за стабилно финансиране (44) ще гарантира, че кредитните институции имат стабилно финансиране, за да посрещат своите задължения. Един от основните проблеми, с който се сблъскаха финансовите институции в кризата, бе спешната нужда от финансиране, която се породи от високата степен на падежни несъответствия. Това означаваше необходимост постоянно да се разчита на автоматичното предоговаряне на краткосрочни пасиви на паричните пазари на едро, водейки до проблеми с финансирането, които се пренесоха и на финансовите пазари. В тази връзка ЕЦБ предлага проект за изменения за избягване на евентуални неясноти в изпълнението на това изискване. Признавайки, че замисълът на нетния коефициент за стабилно финансиране може да наложи определено фино регулиране, дългият период на наблюдение с продължителност до 1 януари 2018 г. се очаква да предостави необходимото време за допълнително адаптиране на коефициента, за да се избегне рискът от евентуални нежелани последици.

9.   Ливъридж

Финансовата криза ясно показа необходимостта прекомерният ливъридж да бъде удържан във финансовия сектор. Поради това ЕЦБ приветства силно ангажимента на Комисията да се въведе като задължително изискване коефициент на ливъридж, който не е основан на риска и който подлежи на подходящо преразглеждане и адаптиране, като се използва максимално договореният период на наблюдение (45). В този контекст ЕЦБ предлага изясняване в предложения регламент на ангажимента на законодателя за въвеждане на това изискване (46).

10.   Докладване пред надзорните органи

Рамките на докладването пред надзорните органи относно финансово отчитане (FINREP) и общо отчитане (COREP) са последно разработвани от Комитета на европейските банкови надзорници (47). Тези рамки понастоящем се основават на необвързващи насоки и образци за представяне на информация. В тази връзка ЕЦБ препоръчва: а) изясняване в предложения регламент на рамката за отчета COREP; б) въвеждане на ясно правно основание за отчета FINREP; и в) конкретизиране на обхвата на проектите на технически стандарти, които следва да бъдат изработени от ЕБО в тази област (48). По-конкретно се предлага ЕБО и ЕССР да си сътрудничат при определянето на обхвата на финансовата информация, която е необходима за целите на пруденциалния надзор на макроравнище. С оглед на събирането на информацията, която е необходима за изпълнението на задачи на пруденциалния надзор на макроравнище във връзка с изискванията за отчетност, отнасящи се до големи експозиции, отчитане на ликвидността и съотношението на ливъридж (49), ЕЦБ също така предлага въвеждане на най-малко тримесечно отчитане и участие на ЕССР в разработването на проектите на технически стандарти за изпълнение.

11.   Подобряване на правилата за обмен на информация

11.1

Докато неотдавнашната реформа на европейския финансов надзор вече доведе до подобрения по отношение на правилата за обмен на информация (50), финансовата криза подчерта важността на гарантиране на подходящи правила за обмен на информация между публични органи, и по-специално между централни банки, включително ЕЦБ, и надзорни органи. ЕЦБ предлага отразяване на промените, въведени с реформата на надзора, в предложената директива и допълнително подобряване на обмена на информация между надзорни органи и централни банки от ЕСЦБ, включително ЕЦБ, когато тази информация се отнася за изпълнението на техните съответни задачи (51). ЕЦБ също препоръчва на Комисията, с помощта на съответните институции и органи (включително ЕЦБ, ЕССР и ЕБО), да предприеме в срок от две години след влизането в сила на предложената директива пълен преглед на ефективността на тези правила и, когато е уместно, да формулира предложения за допълнително подобряване на тази рамка на равнището на Съюза, вземайки по-специално предвид значителните синергийни ефекти от информацията за дейността на централната банка и функциите за пруденциален надзор както при нормални условия, така и в условия на напрежение (52).

11.2

ЕЦБ също така препоръчва задълбочена оценка от страна на Комисията, основана на доклад от ЕБО, на прилагането на предложената директива и предложения регламент по отношение на сътрудничеството на Съюза и държавите-членки с трети държави. Вземайки предвид поуките, извлечени от финансовата криза, този преглед би установил евентуалните пропуски и би определил областите, изискващи допълнителни подобрения на сътрудничеството, обмена на информация и правилата на реципрочност, включително налагането на надзорни правила в трети държави. Тази преценка също така следва да включва необходимостта от допълнително подобряване на споразуменията за сътрудничество между държавите-членки и ЕБО, от една страна, и международните финансови институции или органи, като например Международния валутен фонд (МВФ) или Съвета за финансова стабилност, от друга страна.

По-конкретно ЕЦБ също така препоръчва пълен преглед на разпоредбите на предложената директива, отнасящи се до условията на достъп за клонове на институции, установени в трети държави, за да се подобри хармонизацията на правилата в рамките на държавите-членки, уреждащи установяването на клонове на кредитни институции с главно управление извън Съюза, и да се осигури междусекторна съгласуваност на законодателството за финансовите услуги на Съюза (53).

12.   Други въпроси

Различни други въпроси, отнасящи се до: а) сътрудничеството между компетентните органи за надзор и контрол на централни контрагенти; б) надзорните правомощия; в) въпроси, свързани с управлението; г) правилата и терминологията, приложими по отношение на агенциите за външна кредитна оценка (АВКО); д) секюритизацията, са също така разгледани в приложението към становището и дават основание на отделните предложения за изменения.

Когато ЕЦБ препоръчва изменения на предложената директива и на предложения регламент, в приложението са представени конкретните предложения за изменения с обяснителен текст към тях.

Съставено във Франкфурт на Майн на 25 януари 2012 година.

Заместник-председател на ЕЦБ

Vítor CONSTÂNCIO


(1)  COM(2011) 453 окончателен.

(2)  COM(2011) 452 окончателен.

(3)  Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1).

(4)  Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201).

(5)  Вж. точка 29 от Декларацията на лидерите на срещата на върха на Г-20 в Сеул от 11 и 12 ноември 2010 г., в която се посочва, че: „Новата рамка ще бъде пренесена в нашите национални законови и подзаконови актове, като прилагането ѝ ще започне от 1 януари 2013 г., а пълното ѝ въвеждане ще се извърши до 1 януари 2019 г.“

(6)  Точка 29 от Декларацията на лидерите на срещата на върха на Г-20 в Сеул от 11 и 12 ноември 2010 г.

(7)  Вж. „Базел III: Глобална регулаторна рамка за по-устойчиви банки и банкови системи“ („Basel III: A global regulatory framework for more resilient banks and banking systems“), Базелски комитет по банков надзор, декември 2010 г., преработена версия от юни 2011 г. (наричано по-долу „споразумението Базел III“).

(8)  Вж. прессъобщенията на Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора от 26 юли и 12 септември 2010 г., достъпни на уебсайта на БМР www.bis.org

(9)  Вж. например параграф 2 от Становище CON/2009/17 на ЕЦБ от 5 март 2009 г. по искане на Съвета на Европейския съюз относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на банки — филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи (ОВ C 93, 22.4.2009 г., стр. 3). Всички становища на ЕЦБ са публикувани на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(10)  Вж. например параграф 3 от Становище CON/2011/42 на ЕЦБ от 4 май 2011 г. относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/71/ЕО и Директива 2009/138/ЕО във връзка с правомощията на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ОВ C 159, 28.5.2011 г., стр. 10).

(11)  Вж. параграф 20 от заключенията на Европейския съвет от 18 и 19 юни 2009 г.

(12)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12), Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48) и Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84). Регламентите за създаване на ЕНО въвеждат процедура за разработване на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение от ЕНО преди тяхното одобряване от Комисията, съответно под формата на делегирани актове и актове за изпълнение.

(13)  Член 282, параграф 5 от Договора посочва проекти на актове на Съюза в следните езикови версии: българска („проект на акт на Съюза“); испанска („proyecto de acto de la Unión“); датска („udkast“); немска („Entwurf für Rechtsakte der Union“); естонска („ettepanekute“); гръцка („σχέδιο πράξης της Ένωσης“); френска („projet d'acte de l'Union“); италианска („progetto di atto dell'Unione“); латвийска („projektiem“); литовска („Sąjungos aktų projektų“); нидерландска („ontwerp van een handeling van de Unie“); португалска („projectos de acto da União“); румънска („proiect de act al Uniunii“); словашка („navrhovaných aktoch Únie“); словенска („osnutki aktov Unije“); финска („esityksistä“); шведска („utkast“). Ирландската версия съдържа „gniomh Aontais arna bheartu“, което съответства на понятието „планирани“ актове на Съюза.

(14)  Решение от 10 юли 2003 г. по дело C-11/00, Комисия на Европейските общности/Европейска централна банка (Recueil, 2003 г., стр. I-7147, по-специално точки 110 и 111).

(15)  Член 443 от предложения регламент.

(16)  Вж. съображение 87 от предложения регламент.

(17)  Вж. съвместния доклад за напредъка на Съвета за финансова стабилност, Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания критерии пред Г-20 относно инструментите и рамките на макропруденциалната политика от 27 октомври 2011 г., достъпен на уебсайта на Съвета за финансова стабилност www.financialstabilityboard.org.

(18)  Вж. дял VII, глава 4 от предложената директива.

(19)  Член 95 от предложената директива.

(20)  Член 119, параграф 2 от предложения регламент.

(21)  Вж. прессъобщенията на Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора от 26 юли и 12 септември 2010 г.

(22)  Вж. член 27 от предложения регламент.

(23)  Вж. член 26, параграф 1 от предложения регламент.

(24)  Вж. параграф 84 от споразумението Базел III.

(25)  Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).

(26)  Вж. член 46 от предложения регламент.

(27)  В съответствие с член 16 от предложения регламент.

(28)  В съответствие с член 16 от предложения регламент.

(29)  Вж. параграф 6.1 от Становище CON/2011/42.

(30)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(31)  Сравнението на тези текстове разкрива редица различия по отношение на третирането на междусекторни участия на индивидуално и групово равнище. Например съгласно Директива 2009/138/ЕО участията на застрахователно предприятие в институции или финансови институции се приспадат на индивидуално равнище независимо дали застрахователното предприятие и институциите са част от един и същ финансов конгломерат. За разлика от това предложеният регламент урежда освобождаване, т.е. компетентните органи могат да решат да не приспадат позициите на институцията в други институции, финансови институции или застрахователни предприятия на индивидуално равнище, когато: лицата са част от един и същ финансов конгломерат; или когато не са част от един финансов конгломерат, но е използван един от трите метода, определени в приложение I към Директива 2002/87/ЕО. Що се отнася до обхвата на груповия надзор, кредитните институции, инвестиционните посредници и финансовите институции са включени в обхвата на груповия надзор съгласно Директива 2009/138/ЕО. Обратно, обхватът на надзора съгласно предложения регламент е ограничен до институции и финансови институции, които са дъщерни предприятия на една институция или, ако е приложимо, финансовия холдинг или смесения финансов холдинг (член 16 от предложения регламент).

(32)  Вж. член 139 от предложената директива, изменящ член 21 от Директива 2002/87/ЕО. Това би наложило заличаване на член 46, параграф 4 от предложения регламент.

(33)  Вж. съображение 27 от предложения регламент и прессъобщение на Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора от 13 януари 2011 г.

(34)  Вж. съображение 27 от предложения регламент.

(35)  Антицикличният капиталов марж следва да се активира в периоди на прекомерен ръст на кредитирането, свързан с натрупването на системни рискове, и да се освобождава при стресови ситуации.

(36)  Вж. член 126, параграф 3, буква в) и параграф 4 от предложената директива.

(37)  Вж. съображения 75 и 76 от предложения регламент.

(38)  Член 404 от предложения регламент.

(39)  Приложение III към предложения регламент.

(40)  Член 404, параграф 5 от предложения регламент.

(41)  Вж. по-специално членове 403 и 404 и приложение III към предложения регламент.

(42)  Вж. член 481 от предложения регламент.

(43)  Вж. член 402 от предложения регламент.

(44)  Вж. съображение 76 и член 481, параграф 3 от предложения регламент.

(45)  Вж. съображения 64—70 от предложения регламент.

(46)  Вж. член 482 от предложения регламент.

(47)  Вж. Сборник на стандарти и насоки на Комитета на европейските банкови надзорници (Committee of European Banking Supervisor’s compendium of standards and guidelines), стр. 448—473.

(48)  Вж. член 94 от предложения регламент.

(49)  Членове 383, 403 и 417 от предложения регламент.

(50)  Вж. Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1092/2010, Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 г. за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 162).

(51)  Вж. например параграфи 13—15 от Становище CON/2009/17, параграф 2.2 от Становище CON/2010/23 на ЕЦБ от 18 март 2010 г. относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ОВ C 87, 1.4.2010 г., стр. 1) и параграф 5 от Становище CON/2011/42.

(52)  Вж. параграф 15 от Становище CON/2009/17.

(53)  Вж. например предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и за отмяна на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (COM(2011) 656 окончателен).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Предложения за изменения на предложената директива

Текст, предложен от Комисията

Изменения, предложени от ЕЦБ (1)

Изменение 1

Съображение 3 от предложената директива

„(3)

Общите пруденциални изисквания, посочени в регламент [да се впише от Службата за публикации] се допълват от отделни правила, които се определят от компетентните органи в резултат на текущия им надзорен преглед върху всяка отделна кредитна институция и инвестиционен посредник. Обхватът на подобни правила относно надзора следва да бъде определен в настоящата директива и компетентните органи следва да могат да упражнят собствената си преценка кои правила да бъдат наложени. Що се отнася до тези отделни правила относно ликвидността, компетентните органи следва да вземат предвид принципите, заложени в насоките за ликвидност, публикувани от Комитета на европейските банкови надзорници [бележка под линия].“

„(3)

Общите пруденциални изисквания, посочени в регламент [да се впише от Службата за публикации] се допълват от отделни правила, които се определят от компетентните органи в резултат на текущия им надзорен преглед върху всяка отделна кредитна институция и инвестиционен посредник. Обхватът на подобни правила относно надзора следва да бъде определен в настоящата директива и компетентните органи следва да могат да упражнят собствената си преценка кои правила да бъдат наложени. “

Обяснение

ЕНО заменят комитетите от ниво 3 „Ламфалуси“ и поемат всички задачи и отговорности на тези комитети, включително продължаването на текущата работа и проекти, например съображение 10 и член 8, параграф 1, буква л) от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Поради това посочването на тези насоки в съображението следва да бъде заличено.

Изменение 2

Член 2, параграф 4 от предложената директива (нов)

Липсва съществуващ текст.

„4.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за по-подробно определяне на критериите за включване на дадена институция в списъка по параграф 3 и за видовете случаи, които могат да бъдат обхванати от националното законодателство, съгласно посоченото в член 3, параграф 2.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея проекти на регулаторни технически стандарти, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

Обяснение

Понастоящем не е възможно да се определят критериите, чрез които са подбрани лицата, изброени в член 2, параграф 3 от предложената директива. За да се намалят вариантите за действие и правото на преценка на държавите-членки, ЕЦБ предлага ЕБО да разработи обективни критерии, според които може да се прецени при бъдещи изменения на предложената директива дали списъкът, съдържащ се в член 2, параграф 3, алинеи 3—22, следва да бъде изменен. Едното предложение е да се прилага същата процедура към видовете случаи, обхванати по член 3, параграф 2 от предложената директива. Това изменение следва да се тълкува във връзка с член 136, буква а) от предложената директива, който предоставя на Комисията правомощието да извършва технически корекции на списъка в член 2 от предложената директива.

Изменение 3

Член 7 от предложената директива

„Член 7

Сътрудничество с Европейския банков орган

При изпълнение на задълженията си компетентните органи отчитат необходимостта от сближаване на надзорните механизми и практики в приложение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. За тази цел държавите-членки гарантират, че:

a)

компетентните органи участват в дейността на Европейския банков орган (ЕБО);

б)

компетентните органи полагат всички необходими усилия, за да спазват насоките и препоръките, издавани от ЕБО съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

в)

националните мандати, предоставени на компетентните органи, не възпрепятстват изпълнението на задълженията им като членове на ЕБО или съгласно настоящата директива и Регламент [да се впише от Службата за публикации].“

„Член 7

Сътрудничество с Европейския банков орган и в рамките на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН)

При изпълнение на задълженията си компетентните органи отчитат необходимостта от сближаване на надзорните механизми и практики в приложение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и Регламент [да се впише от Службата за публикации]. За тази цел държавите-членки гарантират, че:

a)

компетентните органи като участници в ЕСФН си сътрудничат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, като следят по-специално за обмена на подходяща и надеждна информация между тях и другите участници в ЕСФН в съответствие с принципа на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз;

б)

компетентните органи участват в дейността на Европейския банков орган (ЕБО) и, доколкото това е уместно, в колегиите от надзорни органи;

в)

компетентните органи полагат всички необходими усилия, за да спазват насоките и препоръките, издавани от ЕБО съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, както и предупрежденията и препоръките, издавани от ЕССР по силата на член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010;

г)

компетентните органи поддържат тясно сътрудничество с ЕССР;

д)

националните мандати, предоставени на компетентните органи, не възпрепятстват изпълнението на задълженията им като членове на ЕБО, съответно на ЕССР или съгласно настоящата директива и Регламент [да се впише от Службата за публикации].“

Обяснение

От съображения за яснота и правна сигурност измененията гарантират, че предложената директива отразява принципите на сътрудничество, определени в Регламент (ЕС) № 1092/2010  (2), Регламент (ЕС) № 1096/2010 и в регламентите за създаване на ЕНО. ЕЦБ препоръчва въвеждане на подобни изменения в други релевантни директиви за финансовия сектор, доколкото това е уместно.

Изменение 4

Член 8 от предложената директива

„Член 8

Европейско измерение на надзора

При изпълнение на общите си задължения компетентните органи в дадена държава-членка отчитат надлежно възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовата система във всички останали заинтересовани държави-членки, особено при извънредни ситуации, въз основа на наличната информация в съответния момент.“

„Член 8

Европейско измерение на надзора

При изпълнение на общите си задължения компетентните органи в дадена държава-членка отчитат надлежно възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовата система във всички останали заинтересовани държави-членки, особено при извънредни ситуации, въз основа на наличната информация в съответния момент, вземайки предвид необходимостта от подобряване на функционирането на вътрешния пазар и от засилване интеграцията на европейските финансови пазари.“

Обяснение

Предложеното изменение има за цел допълнително изясняване на целите, преследвани от компетентните органи, по отношение на европейското измерение на тяхната дейност. Съображение 42 от предложената директива също така следва да бъде съответно изменено.

Изменение 5

Членове 49—51 от предложената директива

„ДЯЛ VII

ПРУДЕНЦИАЛЕН НАДЗОР

ГЛАВА 1

Принципи на пруденциалния надзор

РАЗДЕЛ I

Компетентност на приемащата държава-членка и на изпращащата държава-членка

Член 49

Контролна компетентност на изпращащата държава-членка

1.   Пруденциалният надзор върху всяка институция, включително върху дейността, която тя извършва в съответствие с членове 33 и 34, е задължение на компетентните органи на изпращащата държава-членка, без да се засягат разпоредбите на настоящата директива, с които задължението се възлага на органите на приемащата държава-членка.

2.   Параграф 1 не възпрепятства осъществяването на надзор на консолидирана основа.

Член 50

Компетентност на приемащата държава-членка

Предприеманите от изпращащата държава-членка мерки не могат да предвиждат неравноправно или ограничително третиране въз основа на факта, че дадена институция е лицензирана в друга държава-членка.

Член 51

Сътрудничество във връзка с надзора

[…]“

„ДЯЛ VII

ПРУДЕНЦИАЛЕН НАДЗОР

ГЛАВА 1

Принципи на пруденциалния надзор

РАЗДЕЛ I

приемаща държава-членка и изпращаща държава-членка

Член 49

Контролна компетентност на изпращащата държава-членка

1.   Пруденциалният надзор върху всяка институция, включително върху дейността, която тя извършва в съответствие с членове 33 и 34, е задължение на компетентните органи на изпращащата държава-членка, без да се засягат разпоредбите на настоящата директива, с които задължението се възлага на органите на приемащата държава-членка.

2.   Параграф 1 не възпрепятства осъществяването на надзор на консолидирана основа.

Член 50

Сътрудничество между изпращащата държава-членка и приемащата държава-членка

[…]“

Обяснение

Член 50 от предложената директива копира третия параграф от член 41 от Директива 2006/48/ЕО. Този трети параграф препраща към втория параграф от член 41, който урежда надзора върху ликвидността на клоновете и мерките, които могат да бъдат предприети от изпращащата държава-членка, произтичащи от прилагането на тяхната парична политика  (3). Този трети параграф, който е остарял, тъй като препраща към горепосочените мерки, следва също да бъде премахнат, както беше направено с първия и втория параграф от същия член от Директива 2006/48/ЕО  (4).

Предложеното изменение има за цел да подобри правната яснота по отношение на ролите на органите на изпращащата държава и на приемащата държава в заглавията на горепосочените разпоредби. Първо, член 49, параграф 1 установява принципа на компетентност на изпращащата държава-членка. Това не засяга разпоредбите на предложената директива, които възлагат отговорност на компетентните органи на приемащата държава-членка. Поради това посочването на компетентността на приемащата държава-членка в заглавието на член 50 е подвеждащо, тъй като този въпрос вече е разгледан в предходния член. Второ, член 50 е излишен, тъй като принципът за недискриминация произтича от разпоредбите на самия Договор.

Изменение 6

Член 54, параграф 2 от предложената директива

„2.   Параграф 1 не възпрепятства компетентните органи от различните държави-членки да обменят информация или да предават информация на ЕБО в съответствие с настоящата директива, с Регламент [да се впише от Службата за публикации], с други директиви, приложими по отношение на кредитните институции, както и с членове 31 и 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. По отношение на тази информация се прилагат условията за опазване на професионалната тайна, определени в параграф 1.“

„2.   Параграф 1 не възпрепятства компетентните органи от различните държави-членки да обменят информация или да предават информация на ЕБО в съответствие с настоящата директива, с Регламент [да се впише от Службата за публикации], с други директиви, приложими по отношение на кредитните институции, както и с членове 31, 35 и 36 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и член 15 от Регламент (ЕС) № 1092/2010. По отношение на тази информация се прилагат условията за опазване на професионалната тайна, определени в параграф 1.“

Обяснение

Предложеното изменение пояснява, че компетентните органи и ЕБО могат да предават на ЕССР цялата информация, необходима за изпълнение на задачите на ЕССР в съответствие с условията, определени в член 36 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и член 15 от Регламент (ЕС) № 1092/2010. ЕЦБ препоръчва въвеждане на подобни изменения в други релевантни директиви за финансовия сектор, доколкото това е уместно.

Изменение 7

Член 59 от предложената директива

„Член 59

Предаване на информация по парични, системни и платежни въпроси

1.   Нищо в настоящата глава не възпрепятства компетентните органи да предават информация на посочените по-долу органи с оглед на изпълнението на задачите им:

[…]

4.   При извънредна ситуация по смисъла на член 109, параграф 1 държавите-членки разрешават на компетентните органи да предоставят незабавно […].“

„Член 59

Предаване на информация по парични, системни и платежни въпроси

1.   Държавите-членки предприемат подходящите мерки за отстраняване на пречките, възпрепятстващи компетентните органи да предават информация на посочените по-долу органи с оглед на изпълнението на съответните им задачизадачи:

[…]

4.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че при извънредна ситуация по смисъла на член 109, параграф 1 компетентните органи предоставят незабавно […].“

Обяснение

Финансовата криза потвърди, че е от изключителна важност да се осигурят подходящи правила за обмен на информация между публични органи, и по-специално между централни банки и надзорни органи. Поради това ЕЦБ предлага допълнително подобряване на методите за обмен на информация между надзорни органи и централни банки от ЕСЦБ, включително ЕЦБ, касаещи информация, която се отнася за изпълнението на техните задачи по закон, особено при извънредни ситуации (виж също така изменение 12).

Изменение 8

Член 64 от предложената директива

„Член 64

Надзорни правомощия

За целите на член 99 и прилагането на Регламент [да се впише от Службата за публикации] компетентните органи разполагат най-малко със следните правомощия:

[…].“

„Член 64

Надзорни правомощия

За целите на член 99 и прилагането на Регламент [да се впише от Службата за публикации] компетентните органи разполагат най-малко със следните правомощия:

[…]

к)

да отстраняват един или повече от членовете на управителния орган, когато не отговарят на изискванията, определени в член 87.

Обяснение

Предложеното изменение има за цел да гарантира, че националните закони оправомощават компетентните органи да предприемат подходящи мерки, включително отстраняване на членове на управителния орган и главни директори, които не отговарят на изискванията, определени в член 87 от предложената директива, в съответствие с международните стандарти  (5).

Изменение 9

Член 67, параграф 1 от предложената директива

„1.   Настоящият член се прилага във всички посочени случаи:

[…].“

„1.   Настоящият член се прилага във всички посочени случаи:

[…]

н)

институция се счита отговорна за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети по силата на Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм [бележка под линия]“.

Обяснение

Компетентните органи следва да имат възможността да оттеглят лиценза на институция по силата на член 18, буква е) от предложената директива, когато извърши сериозно нарушение на правилата на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

Изменение 10

Член 75, параграф 5 от предложената директива

„5.   […]

Звеното за управление на риска трябва при необходимост да може да докладва пряко на управителния орган в контролната му функция, независимо от висшето ръководство.

Началникът на звеното за управление на риска е независим изпълнителен член на висшето ръководство с ясно определена отговорност за звеното за управление на риска.

[…].“

„5.   […]

Звеното за управление на риска трябва при необходимост да може да докладва пряко на управителния орган в контролната му функция, независимо от висшето ръководство, както и да изразява загриженост и да предупреждава този орган, когато е уместно, в случай на проявяване на специфичен риск, което засяга или което може да засегне институция, без да се засягат отговорностите на управителния орган както в контролната му, така и в управленската му функция по силата на настоящата директива и Регламент [да се впише от Службата за публикации].

Началникът на звеното за управление на риска е независим изпълнителен член на висшето ръководство с ясно определена отговорност за звеното за управление на риска.

[…].“

Обяснение

ЕЦБ препоръчва настоящото предложение за изменение, за да се посочи по-конкретно, че звеното за управление на риска изпълнява задачата да изразява загриженост и да предупреждава управителния орган в контролната му функция в случай на развитие по отношение на рисковите експозиции на институцията.

Изменение 11

Член 87 от предложената директива

„Член 87

Управителен орган

1.   Компетентните органи изискват всички членове на управителния орган на всяка институция винаги да имат достатъчно добра репутация, да притежават достатъчно знания, умения и опит и да посвещават достатъчно време за изпълнението на задълженията си. Членовете на управителния орган по-специално трябва да отговарят на следните изисквания:

[…]

б)

Управителният орган трябва като цяло да притежава подходящи знания, умения и опит, за да може да разбира дейността на институцията, включително главните рискове.

[…]

5.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя следното:

[…]

б)

понятието за подходящи знания, умения и опит на управителния орган като цяло съгласно параграф 1, буква б);

[…].“

„Член 87

Управителен орган

1.   Компетентните органи изискват всички членове на управителния орган на всяка институция винаги да имат достатъчно добра репутация, да притежават достатъчно знания, умения и опит и да посвещават достатъчно време за изпълнението на задълженията си. Членовете на управителния орган по-специално трябва да отговарят на следните изисквания:

[…]

б)

Управителният орган като цяло и всеки негов член поотделно трябва да притежава подходящи знания, умения и опит, за да може да разбира дейността на институцията, включително главните рискове.

[…]

5.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя следното:

[…]

б)

понятието за подходящи знания, умения и опит на управителния орган като цяло и на всеки негов член поотделно съгласно параграф 1, буква б);

[…].“

Обяснение

Изменението има за цел да гарантира, че не само управителният орган като цяло, но и всеки отделен член на управителния орган притежава подходящи знания и необходими умения (виж параграф 5.1 от „Зелена книга — Корпоративното управление във финансовите институции и политиката за възнагражденията“ на Комисията  (6) ). В тази връзка се предлага на ЕБО също да се възложи задачата да разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя понятието за подходящи знания, умения и опит на всеки член на управителния орган поотделно.

Изменение 12

Член 109, параграф 1 от предложената директива

„1.   Когато възникне извънредна ситуация, включително ситуация по член 18 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, или ситуация на неблагоприятно развитие на пазарите, която би могла да застраши ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система в някоя държава-членка, в която са лицензирани образувания от група или са установени посочените в член 52 значими клонове, консолидиращият надзорен орган, при спазване на разпоредбите в глава 1, раздел 2 и, когато е приложимо, на член 54 и 58 от Директива 2004/39/ЕО, информира възможно най-бързо за това ЕБО, ЕССР и органите по член 59, параграф 4 и член 60, като им предоставя цялата информация от значение за изпълнението на техните задачи. Тези задължения се прилагат за всички компетентни органи и ако на органа по член 59, параграф 4, стане известна ситуация, предвидена в първа алинея, той възможно най-бързо информира за това компетентните органи, посочени в членове 107 и ЕБО.

Компетентният орган и органът, посочен в член 59, параграф 4, използват доколкото е възможно съществуващите установени канали за връзка.“

„1.   Когато възникне извънредна ситуация, включително ситуация по член 18 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, или ситуация на неблагоприятно развитие на пазарите, която би могла да застраши ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система в някоя държава-членка, в която са лицензирани образувания от група или са установени посочените в член 52 значими клонове, консолидиращият надзорен орган, при спазване на разпоредбите в глава 1, раздел 2 и, когато е приложимо, на членове 54 и 58 от Директива 2004/39/ЕО, информиравъзможно най-бързо за това ЕБО, ЕССР, централните банки и органите по член 60, като им предоставя цялата информация, относима към изпълнението на техните задачи. Ако на централна банка или на ЕССР стане известна ситуация, предвидена в първа алинея, те възможно най-бързо информират за това компетентните органи, посочени в членове 107 и ЕБО.

Компетентните органи, централните банки и ЕССР използват, доколкото е възможно, съществуващите установени канали за връзка.“

Обяснение

Както е изтъкнато в изменения 4 и 5 от Становище CON/2009/17, предложените изменения имат за цел изясняване на понятието „органи“ в този член. По-специално е важно да се изясни, че посочването на органи в член 59, параграф 4 съответства на централни банки и на ЕССР, а не на компетентни органи. Препратките в текста към това понятие на „органи“ следва да се избягват, за да се улесни четивността на предложената директива и да се осигури по-голяма правна сигурност.

Другите предложени изменения целят изясняване на естеството на предаваната информация в съответствие с член 59 от предложената директива. По-специално предаваната информация не следва да бъде определяна само като информация „от значение“, а следва също така да включва и всяка информация, „относима“ към изпълнението на задачите на централните банки и ЕССР  (7).

Изменение 13

Член 126, параграф 4 от предложената директива

„4.   Променливите (различни от факторите по индикатора за маржа), свързани с големината на банковия сектор, посочена в буква в), като параграф 3 би могъл да включва […].“

„   “

Обяснение

Прави се позоваване на параграф 7 от становището. Предложеното изменение (заличаване на параграф 4 от член 126 от предложената директива) ще премахне структурния елемент от антицикличния капиталов марж, което хармонизира предложената директива с оперативните характеристики на споразумението Базел III. В този контекст член 126, параграф 8, буква з) от предложената директива следва да бъде съответно заличен, а също и посочването на „структурни променливи“ в съображение 58 от предложената директива, както и второто и третото изречение от съображение 60 от предложената директива.

Изменение 14

Член 149, параграф 6 от предложената директива

„6.   В случай на прекомерен кредитен ръст, в рамките на този период държавите-членки могат да наложат по всяко време по-кратък преходен период от този, посочен в параграф 1. Когато дадена държава-членка направи това, по-краткият период се прилага само за изчисляването на специфичния за институцията антицикличен капиталов марж, от институции, лицензирани в държавата-членка, за която е отговорен определеният орган.“

„6.   В случай на прекомерен кредитен ръст, в рамките на този период държавите-членки могат да наложат по всяко време по-кратък преходен период от този, посочен в параграф 1, за изпълнение на предпазния марж за запазване на капитала и антицикличния капиталов марж. Когато дадена държава-членка направи това, по-краткият период , определен за антицикличния капиталов марж, може да бъде признат от други държави-членки за изчисляването от вътрешно оправомощени институции на специфичното за всяка институция изискване за антицикличен капиталов марж.“

Обяснение

Държавите-членки, изпитващи прекомерен кредитен ръст през преходния период, посочен в член 149, параграф 1 от предложената директива, може да разгледат ускоряване на изграждането на предпазния марж за запазване на капитала и антицикличния капиталов марж  (8) . За избягване на регулаторен арбитраж на другите държави-членки следва да бъде позволено да признават по-ранно прилагане на антицикличния капиталов марж.

Изменение 15

Член 150, параграф 5 от предложената директива (нов)

Липсва съществуващ текст.

„5.   До 31 декември 2014 г. Комисията се консултира с ЕНО, ЕСЦБ, ЕССР и с други съответни страни за извършването на преглед на ефективността на правилата за обмен на информация съгласно настоящата директива, по-конкретно съгласно дял VII, глава 1, раздел 2, и формулира предложения, когато е уместно, за допълнително подобряване на тази рамка, вземайки по-специално предвид значителните синергийни ефекти от информацията за дейността на централната банка и функциите за пруденциален надзор както при нормални условия, така и в условия на напрежение.“

Обяснение

Вж. параграф 11 от становището.

Изменение 16

Член 150, параграф 6 от предложената директива (нов)

Липсва съществуващ текст.

„6.   До 31 декември 2014 г. ЕБО прави преглед и докладва относно прилагането на разпоредбите в настоящата директива и в Регламент [да се впише от Службата за публикации], относно сътрудничеството на Съюза и държавите-членки с трети държави. Този преглед установява евентуалните пропуски и определя областите, които изискват допълнително подобряване по отношение на сътрудничеството, обмена на информация и правилата на реципрочност, включително налагането на надзорни правила в трети държави.

ЕБО също така преценява необходимостта от допълнително подобряване на споразуменията за сътрудничество между държавите-членки и ЕБО, от една страна, и международните финансови институции или органи, като например МВФ или Съвета за финансова стабилност, от друга страна.

Комисията разглежда преценката, съдържаща се в доклада на ЕБО, за да определи дали са необходими законодателни предложения.“

Обяснение

За да се гарантира ефективно сътрудничество и обмен на информация между органи на Съюза и на държавите-членки с органи от трети държави, за да се осигури налагането на надзорни правила в тези държави и вземайки също така предвид доклада по член 33 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, е необходимо ЕБО да извърши задълбочена проверка и да докладва по този въпрос до 31 декември 2014 г. Този доклад следва също така да обхваща аспектите, отнасящи се до споразуменията за сътрудничество и обмен на информация с международни финансови институции. Въз основа на проблемите, установени с този доклад, Комисията преценява дали е необходимо законодателно предложение, за да се подобри тази рамка.

Изменение 17

Член 150, параграф 7 от предложената директива (нов)

Липсва съществуващ текст.

„7.   След получаване на мандат от Комисията ЕБО проучва дали лица от финансовия сектор, които декларират, че осъществяват своята дейност в съответствие с ислямските банкови принципи, са подходящо обхванати от разпоредбите на настоящата директива и Регламент [да се впише от Службата за публикации].

Комисията преглежда доклада, изготвен от ЕБО, и ако е уместно, представя на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение.“

Обяснение

С оглед на неотдавнашния ръст на броя на лицата от финансовия сектор в Европа, осъществяващи своята дейност в съответствие с ислямските банкови принципи, ЕЦБ препоръчва на ЕБО да се възложи задачата да предприеме пълен преглед на този вид финансова дейност и да проучи необходимостта от съответни корекции в банковата рамка на Съюза.


Предложения за изменения на предложения регламент

Текст, предложен от Комисията

Изменения, предложени от ЕЦБ (9)

Изменение 1

Преамбюл на предложения регламент (ново позоваване)

„като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,“

„като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,“

Обяснение

В съответствие с член 296 от Договора, който предвижда, че правните актове се позовават на препоръките, предвидени в Договорите, предложеното изменение е необходимо, за да отрази факта, че актът на Съюза е приет в съответствие с член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора, които уреждат задължението за провеждане на консултации с ЕЦБ по всеки предложен акт на Съюза в областите на нейната компетентност.

Изменение 2

Съображение 16а от предложения регламент (ново)

Липсва съществуващ текст.

(16а)

В доклада на Групата на високо равнище по въпросите на финансовия надзор в Европейския съюз, председателствана от Jacques de Larosière, се посочва, че докато пруденциалният надзор на микроравнище не може ефективно да осигури финансова стабилност без надлежно отчитане на процесите на макроравнище, пруденциалният надзор на макроравнище се обезсмисля, ако не може да въздейства по някакъв начин върху надзора на микроравнище.

Тясното сътрудничество между ЕБО и ЕССР е от съществено значение за осигуряването на напълно ефективна работа на ЕССР и на последващи действия в отговор на неговите предупреждения и препоръки. По-специално ЕБО трябва да може да предава на ЕССР цялата относима информация, събрана от компетентните органи в съответствие със задълженията за докладване, установени в настоящия регламент.

Обяснение

Предложеното съображение визира важността на пруденциалния надзор на макроравнище в Съюза и пояснява, че информацията, предмет на задълженията за докладване има както микро-, така и макропруденциално предназначение. Идентично съображение може да бъде включено и в предложената директива.

Изменение 3

Съображение 56а от предложения регламент (ново)

Липсва съществуващ текст.

(56а)

Важна поука от кризата е необходимостта от значително укрепване на капацитета за поемане на загуби на регулаторния капитал. С тази цел споразумението Базел III изисква по отношение на акционерните дружества, че „за да бъде включен в базовия собствен капитал от първи ред, съответният инструмент трябва да отговаря на всички критерии, определени в споразумението, и критериите трябва да бъдат изпълнени единствено с обикновени акции“. Регламентът прилага тези строги критерии, за „да обхване капитала с най-високо качество за банките акционерни дружества с международно присъствие“.

Обяснение

Предложението цели да подчертае съответните разпоредби от споразумението Базел III по отношение на критериите за приемливост на акции като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред (вж. също така изменения 6, 7, 8 и 9).

Изменение 4

Съображение 68 от предложения регламент

„(68)

Коефициентът на ливъридж е нов регулаторен и надзорен инструмент на Съюза. В съответствие с международните споразумения, той следва да се въведе първо като допълнителен елемент, който да се прилага спрямо отделни институции по преценка на надзорните органи. Задълженията на институциите за предоставяне на информация ще позволи целесъобразен преглед и калибриране с оглед придаването на обвързващ характер през 2018 г.“

„(68)

Коефициентът на ливъридж е нов регулаторен и надзорен инструмент на Съюза,в съответствие със споразумението Базел III. Той следва да се въведе първо като допълнителен елемент, който да се прилага спрямо отделни институции по преценка на надзорните органи. Задълженията на институциите за предоставяне на информация ще позволят целесъобразен преглед и калибриране, за да се осигури задължителното прилагане на коефициента на ливъридж от 2018 г.“

Обяснение

Това изменение пояснява, че коефициентът на ливъридж ще се прилага от 1 януари 2018 г.

Изменение 5

Член 4 от предложения регламент (нови определения)

Липсва съществуващ текст.

„ „агенция за външна кредитна оценка“ (АВКО) е агенция за кредитен рейтинг, която е регистрирана или сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 или присъждаща кредитен рейтинг централна банка, непопадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 1060/2009.“

„ „призната АВКО“ е АВКО, призната от институция.“

Обяснение

От съображения за яснота предложеното изменение определя „АВКО“ и „призната АВКО“ и ги добавя в списъка на определенията на предложения регламент и предложената директива. Тъй като Регламент (ЕО) № 1060/2009  (10) определя АВКО като всички агенции за кредитен рейтинг, които са регистрирани или сертифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 или присъждащите кредитен рейтинг централни банки, непопадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1060/2009, не е необходимо да се определят „приемливи“ и/или „признати“ АВКО в предложения регламент и предложената директива. Поради същата причина другите разпоредби, които се позовават на тези понятия, следва да бъдат съответно изменени. От съображения за междусекторна съгласуваност ЕЦБ също така препоръчва гарантиране, че разпоредбите съответстват на разпоредбите в обсъжданото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/71/ЕО и Директива 2009/138/ЕО във връзка с правомощията на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Европейския орган за ценни книжа и пазари  (11) , които се отнасят до АВКО. Това също така се прилага за правилата относно съответствието на кредитните оценки на АВКО и възможността за включване на Съвместния комитет на ЕНО  (12).

Изменение 6

Член 24, параграф 4 от предложения регламент

„4.   ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на формите на капитала, които във всяка държава-членка се приемат като базов собствен капитал от първи ред. ЕБО изготвя и публикува този списък до 1 януари 2013 г.“

„4.   Компетентните органи уведомяват ЕБО относно формите на акции, които считат за приемливи като базов собствен капитал от първи ред в съответствие с националното им право. ЕБО оценява тези форми на акциите текущо и разработва проект на списък на формите на акции във всяка държава-членка, които се приемат като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с параграф 5

При поискване от държава-членка или по своя собствена инициатива ЕБО може да реши да изиска правни становища, за да установи приемливостта на формите на акции, съобщени от държавите-членки според условията, определени в член 26.

Обяснение

ЕБО трябва да бъде компетентен да оценява формите на акции, които се считат за приемливи като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, въз основа на информацията от компетентните органи и в съответствие с правилата, определени в предложения регламент, по-специално член 26, параграф 1 от предложения регламент. За тази цел ЕБО може също така да изисква външни правни становища, за да прецени приемливостта на определени форми на акции, съобщени от държавите-членки.

Изменение 7

Член 24, параграфи 5 и 6 от предложения регламент (нови)

Липсва съществуващ текст.

„5.   ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, в които се посочват формите на акции, отговарящи на условията, определени в член 26.

ЕБО представя на Комисията проектите на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2013 г.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея проекти на технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

6.   Само формите на акции, включени в акта за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с параграф 5, се считат за приемливи като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

Компетентните органи наблюдават текущо спазването на условията за базовия собствен капитал от първи ред, определени в глава 2.“

Обяснение

ЕБО трябва да бъде компетентен да оценява формите на акциите, които са приемливи като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, въз основа на информацията от компетентните органи и в съответствие с правилата, определени в предложения регламент, по-специално член 26, параграф 1. ЕЦБ предлага проектът на списъка, създаден от ЕБО, да бъде превърнат в акт за изпълнение на Комисията.

Изменение 8

Член 26, параграф 1 от предложения регламент

„1.   Капиталовите инструменти се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, само ако са изпълнени следните условия:

[…].“

„1.   Капиталовите инструменти, емитирани от други институции, различни от посочените в член 27, се състоят от акции на предприятия, посочени в списъка по член 24, параграф 4, и се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, само ако са изпълнени следните условия:

[…].“

Обяснение

Предложеният регламент посочва „капиталови инструменти“ като компоненти на елементите на базовия собствен капитал от първи ред. Споразумението Базел III посочва „обикновените акции“ като преобладаваща форма на базовия собствен капитал от първи ред. ЕЦБ препоръчва поясняване, че инструментите на базовия собствен капитал от първи ред ще се състоят единствено от акции, отговарящи на критериите в член 26, параграф 1 от предложения регламент.

Изменение 9

Член 26, параграф 3 от предложения регламент

„3.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя следното:

а)

приложимите форми и естеството на непряко финансиране на капиталовите инструменти;

б)

значението на „разпределим елемент“ за целите на определянето на наличния размер за разпределяне в полза на държателите на капиталови инструменти на дадена институция.“

„3.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя следното:

а)

приложимите форми и естеството на непряко финансиране на капиталовите инструменти;

б)

значението на „разпределим елемент“ за целите на определянето на наличния размер за разпределяне в полза на държателите на капиталови инструменти на дадена институция;

в)

значението на „преференциално разпределяне“;

г)

определението и последиците от „покриване на първата и пропорционално най-голямата част от загубата при нейното настъпване“;

д)

естеството на тавана или на другото ограничение относно максималното равнище на разпределими елементи.

Обяснение

ЕЦБ счита, че ЕБО следва да разработва проекти на регулаторни технически стандарти в горепосочените области за подобряване на хармонизираното приложение на критериите за приемливост на акциите като елементи на базовия собствен капитал от първи ред в държавите-членки.

Изменение 10

Член 46 от предложения регламент

„Член 46

Други освобождавания от приспадане при прилагане на консолидиране и алтернативни подходи

1.   Като алтернатива на приспадането на позициите на дадена институция в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия и застрахователни холдинги, в които тя има значителни инвестиции, компетентните органи могат да ѝ разрешат да приложи методи 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО. Институцията прилага избрания метод последователно във времето. Дадена институция може да прилага метод 1 (счетоводно консолидиране), само ако е получила предварителното съгласие на компетентния орган. Компетентният орган може да предостави такова съгласие, само ако е уверен, че степента на интегрирано управление и вътрешен контрол по отношение на дружествата, които биха били включени в обхвата на консолидацията по метод 1, е адекватна.

[…]

3.   Компетентните органи могат да разрешат на институциите да не приспадат позиция в елемент от член 33, параграф 1, букви з) и и) в следните случаи:

а)

когато позицията е в съответно дружество, включени в същия допълнителен надзор като институцията в съответствие с Директива 2002/87/ЕО;

б)

когато посочената в член 25 институция има позиция в друга подобна институция или в своята централна или регионална институция и са изпълнени следните условия:

[…].“

„Член 46

Други освобождавания от приспадане при прилагане на консолидиране и алтернативни подходи

1.   Като алтернатива на приспадането на позициите на дадена институция в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия и застрахователни холдинги, в които тя има значителни инвестиции, компетентните органи могат да ѝ разрешат да приложи методи 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО, при условие че прилагането на тези методи не води до по-висок капитал в сравнение с подхода на приспадане на равнището на институциите и финансовите институции, посочен в член 16. Институцията прилага избрания метод последователно във времето. Дадена институция може да прилага метод 1 (счетоводно консолидиране), само ако е получила предварителното съгласие на компетентния орган. Компетентният орган може да предостави такова съгласие, само ако е уверен, че степента на интегрирано управление и вътрешен контрол по отношение на дружествата, които биха били включени в обхвата на консолидацията по метод 1, е адекватна.

[…]

3.   Компетентните органи могат да разрешат на институциите да не приспадат позиция в елемент от член 33, параграф 1, букви з) и и) в следните случаи:

а)

когато позицията е в съответно дружество, включено в същия допълнителен надзор като институцията в съответствие с Директива 2002/87/ЕО;

б)

когато алтернативата на приспадането не води до по-висок капитал в сравнение с подхода на приспадане на равнището на институциите и финансовите институции, посочен в член 16;

в)

когато посочената в член 25 институция има позиция в друга подобна институция или в своята централна или регионална институция и са изпълнени следните условия:

[…].“

Обяснение

ЕЦБ разбира, че премахването на двойното използване на регулаторен капитал на секторно равнище (чрез приспадане на значителните инвестиции в застрахователни предприятия) и определянето на допълнителни капиталови изисквания на равнището на финансовия конгломерат (чрез използване на един от трите метода, предвидени в приложение I към Директива 2002/87/ЕО) са взаимно изключващи се. Вследствие на това алтернативите на подхода на приспадане, договорени от Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора, не трябва да водят до по-висок регулаторен капитал на равнището на групата институции и финансови институции, съгласно посоченото в член 16 от предложения регламент..

Изменение 11

Член 95 от предложения регламент

„Член 95

Докладване във връзка с капитала

1.   Институциите, които изчисляват капиталовите изисквания с оглед на позиционния риск, ги докладват поне веднъж на всеки 3 месеца.

Докладът включва финансова информация, изготвена в съответствие със счетоводната рамка, която ползва институцията по силата на Регламент (ЕО) № 1606/2002 и Директива 86/635/ЕИО, доколкото е необходимо, за да се получи цялостен поглед върху рисковия профил на дейността на институцията.

Докладването от институциите относно задълженията по член 87 се извършва поне два пъти годишно.

Институциите съобщават на компетентните органи резултатите и всички необходими данни по компонентите.

2.   ЕБО разработва проекти на изпълнителни технически стандарти, с които да се определят единните формати, честотата на докладване и датите, както и информационно-технологичните решения, които трябва да се прилагат в Съюза при такова докладване. Форматите на докладване са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейността на институцията. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2013 г.

Комисията се оправомощава да приема посочените в първа алинея изпълнителни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

„Член 95

Докладване във връзка с капитала и финансова информация

1.   Докладването от институциите относно задълженията по член 87 се извършва поне на тримесечие.

1а.   Докладът също така включва финансова информация, изготвена в съответствие със счетоводната рамка, която ползва институцията по силата на Регламент (ЕО) № 1606/2002 и Директива 86/635/ЕИО, доколкото:

а)

ЕБО счита тази информация за необходима, за да се получи цялостен поглед върху рисковия профил на дейността на институцията;

б)

ЕБО, в сътрудничество с ЕССР, счита тази информация за необходима за изпълнението на задачи на пруденциалния надзор на макроравнище, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1092/2010 и Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Институциите своевременно съобщават на компетентните органи резултатите и всички необходими данни по компонентите.

2.   ЕБО разработва проекти на изпълнителни технически стандарти, с които да се определят определенията, критериите за класификация, единните формати, честотата на докладване и датите, както и информационно-технологичните решения, които трябва да се прилагат в Съюза при такова докладване. Форматите и периодичността на докладване са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейността на институцията. ЕБО се консултира с ЕССР относно разработването на проекти на технически стандарти за изпълнение, отнасящи се до информацията по параграф 1а, буква б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2013 г.

Комисията се оправомощава да приема посочените в първа алинея изпълнителни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

Обяснение

Изменението изяснява съществуващото правно основание за приемането на форматите на отчета COREP и въвежда правно основание за форматите на отчета FINREP  (13) . Освен това ЕЦБ препоръчва докладването да се извършва на тримесечие в рамките на два месеца след референтното тримесечие, за да се осигури по-добър информационен поток. Също така следва да се изясни, че информацията, предоставяна за целите на пруденциалния надзор на макроравнище, трябва да следва общи определения и критерии за класификация. ЕБО и ЕССР следва да си сътрудничат при определянето на обхвата на финансовата информация, която е необходима за целите на пруденциалния надзор на макроравнище. Ще бъде от голямо значение да се гарантира, че форматите и периодичността на докладване са съобразени според мащаба на институциите. За събирането на информацията, която е необходима за изпълнението на задачи на пруденциалния надзор на макроравнище във връзка с изискванията за отчетност, отнасящи се до големи експозиции, отчитане на ликвидността и съотношението на ливъридж  (14) , ЕЦБ също така предлага въвеждане на най-малко тримесечно докладване и участие на ЕССР в разработването на проектите на технически стандарти за изпълнение. На последно място, в съответствие с принципа на пропорционалност, проектите на технически стандарти за изпълнение биха могли да включват специфични изисквания по отношение на периодичността на докладване относно естеството, мащаба и сложността на дейността на институцията.

Изменение 12

Член 130 от предложения регламент

Раздел 3

Признаване и съответствие на оценката на кредитния риск

Подраздел 1

Признаване на АВКО

Член 130

АВКО

1.   Външна кредитна оценка може да бъде използвана за определяне на рисковото тегло на експозиция по настоящата глава, само ако е присъдена или одобрена от призната АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.

2.   Признати АВКО са всички агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, както и централните банки, които присъждат кредитен рейтинг и към които разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1060/2009 не се прилагат.

3.   ЕБО публикува списък на признатите АВКО.“

Раздел 3

Използване на кредитни оценки и съответствие на оценката на кредитния риск

Подраздел 1

АВКО

Член 130

Използване на кредитни оценки от АВКО

1.   Външна кредитна оценка може да бъде използвана за определяне на рисковото тегло на експозиция по настоящата глава, само ако е присъдена или одобрена от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.

2.   

   ЕБО публикува списъка на признатите АВКО в съответствие с член 2, параграф 4 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1060/2009 на своя уебсайт.

Обяснение

Предложеното изменение има за цел да синхронизира предложения регламент с процедурата, уредена понастоящем в Регламент (ЕО) № 1060/2009, при което ЕОЦКП и Комисията съответно определят списъците на агенциите за кредитен рейтинг и централните банки, за които разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1060/2009 не се прилагат (вж. също така изменения 5, 14 и 15).

Изменение 13

Член 238, параграф 6 от предложения регламент

„6.   Компетентните органи информират ЕБО относно специфичните случаи, посочени в параграф 2, когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети страни, и относно случаите, при които институциите прилагат параграф 4. ЕБО следи различните практики в тази област и изготвя насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

„6.   Компетентните органи информират ЕБО относно специфичните случаи, посочени в параграф 2, когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети страни, и относно случаите, при които институциите прилагат параграф 4. ЕБО следи различните практики в тази област и в съответствие с наблюдаваните най-добри практики в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 разработва проекти на технически стандарти за изпълнение.“

Обяснение

ЕЦБ счита, че за да се осигурят равностойни условия на конкуренция в областта на секюритизацията и да се повишат прозрачността и яснотата на приложимите правила, ЕБО следва да разработи по-скоро проекти на технически стандарти за изпълнение, отколкото насоки, по отношение признаването на значително прехвърляне на риск, позволяващо намаление на размера на рисково претеглените експозиции. Повишаването на прозрачността и яснотата на правилата в тази област би допринесло не само за осигуряването на равностойни условия на конкуренция в презграничен аспект и за всички участници на пазара, но също и за установяването на условия за съживяване на секюритизационните пазари. Подобно изменение е предложено за член 239, параграф 6 от предложения регламент.

Изменение 14

Член 262 от предложения регламент

„Член 262

Признаване на АВКО

1.   При определянето на рисковото тегло на дадена секюритизираща позиция институциите могат да използват кредитните оценки на АВКО, само когато те са били присъдени от АВКО или са били одобрени от призната АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.

2.   Признати АВКО са всички агенции за кредитен рейтинг, които са регистрирани или сертифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, и присъждащите кредитен рейтинг централни банки, непопадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

3.   ЕБО публикува списък на признатите АВКО.“

„Член 262

Използване на кредитни оценки от АВКО

   При определянето на рисковото тегло на дадена секюритизираща позиция институциите могат да използват кредитните оценки , само когато те са били присъдени или са били одобрени от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.

   

   “

Обяснение

Вж. изменения 5,12 и 15.

Изменение 15

Член 263 от предложения регламент

„Член 263

Изисквания към кредитните оценки на АВКО

За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции съгласно раздел 3 институциите използват кредитната оценка на призната АВКО, само когато са изпълнени следните условия:

[…]

б)

АВКО оповестява кредитните оценки, процедури, методологии и допускания, както и ключовите елементи, които стоят в основата на оценките. АВКО оповестява също анализа на загубите и на паричните потоци,както и на чувствителност на рейтингите към промени в основните допускания, използвани при определянето на рейтингите, включително представянето на групата от активи. Информацията, която се предоставя единствено на ограничен брой субекти, не се счита за оповестена. Кредитните оценки се включват в миграционната таблица на АВКО;

[…].“

„Член 263

Изисквания към кредитните оценки на АВКО

За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции съгласно раздел 3 институциите използват кредитната оценка на АВКО, само когато са изпълнени следните условия:

[…]

б)

АВКО оповестява също анализа на загубите и на паричните потоци, кактои на чувствителност на рейтингите към промени в основните допускания, използвани при определянето на рейтингите, включително представянето на групата от активи, както и кредитните оценки, процедури, методологии, допускания и ключовите елементи, които стоят в основата на оценките в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Информацията, която се предоставя единствено на ограничен брой субекти, не се счита за оповестена. Кредитните оценки се включват в миграционната таблица на АВКО;

[…].“

Обяснение

Изменението има за цел да поясни, че изискванията в предложения регламент са допълнителни към вече уредените в Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Изменение 16

Член 295, параграф 2, буква б) от предложения регламент

„б)

компетентният орган на посочения в буква а) ЦК е публикувал документ, удостоверяващ, че ЦК отговаря на всички препоръки за централни контрагенти, публикувани от Комитета по платежни и сетълмент системи и Техническия комитет на Международната организация на комисиите по ценни книжа;“

„б)

компетентните органи за надзор и контрол на посочения в буква а) ЦК са публикували документ, удостоверяващ, че ЦК отговаря на приложимите международни стандарти за ЦК, публикувани от Комитета по платежни и сетълмент системи и Техническия комитет на Международната организация на комисиите по ценни книжа;“

Обяснение

Този член определя условията, при които „компетентният орган“ удостоверява, че централният контрагент (ЦК) отговаря на всички препоръки за ЦК, публикувани от Комитета по платежни и сетълмент системи и Международната организация на комисиите по ценни книжа (CPSS-IOSCO). „Компетентният орган“ сам по себе си не може адекватно да се отнася за общите компетенции на регулаторите на ценни книжа и надзорните органи. Следователно вместо това посочването следва да бъде на „компетентните органи за надзор и контрол на ЦК“ в съответствие със Становище CON/2011/1  (15) . Това също така ще бъде в съответствие с проекта на принципите на CPSS-IOSCO за инфраструктурите на финансовите пазари (ИФП), които предвиждат, че „от съответните органи, последователни на своите съответни отговорности за регулиране, надзор и контрол на ИФП, се очаква да извършват свои собствени оценки на ИФП“  (16) . Освен това позоваването на препоръките на CPSS-IOSCO за ЦК може скоро да се окаже остаряло, защото препоръките ще бъдат заменени от принципите за ИФП. Използването на по-общ термин следователно би било по-подходящо, за да се избегнат недоразуменията и да има готовност за предстоящите промени.

Изменение 17

Член 296, параграф 5, буква б) от предложения регламент

„б)

съответните закони, наредби, правила и договорни споразумения, приложими или обвързващи тази институция или ЦК, осигуряват в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на клиринговия член прехвърлянето на позициите на институцията, свързани с тези договори и сделки, и на съответните обезпечения към друг клирингов член в рамките на съответния рисков маржин период.“

„б)

съответните закони, наредби, правила и договорни споразумения, приложими или обвързващи тази институция или ЦК, улесняват в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на клиринговия член прехвърлянето на позициите на институцията, свързани с тези договори и сделки, и на съответните обезпечения към друг клирингов член в рамките на съответния рисков маржин период.“

Обяснение

Предложеният регламент предвижда, че по-ниските капиталови изисквания за преки участници биха се прилагали само по отношение на портфейли на клиенти, когато те са напълно отделени от портфейлите на клиринговия член на клиента и е гарантирано, че позициите биха могли да бъдат „пренесени“ към друг клирингов член в случай на неизпълнение на клиринговия член на клиента. При други обстоятелства клиентите биха били изправени пред по-високи капиталови изисквания, свързани с чисто двустранни сделки. На практика, докато първото условие е постижимо (и ще бъде поощрено от предложения принцип на CPSS/IOSCO на разделянето  (17) , осигуряването на правни гаранции за преносимост при всички обстоятелства може да се окаже трудно и дори непостижимо. ЦК обаче често вече се стремят да улеснят преносимостта, което ще бъдат задължени да направят съгласно предложените принципи на CPSS/IOSCO. Поради това ЕЦБ би предложила замяна на термина „осигуряват“ с „улесняват“, което би довело до намаляване на капиталовото изискване при наличието на мерки, предприети от ЦК, които подкрепят преносимостта, но които в действителност не я „осигуряват“. В този смисъл следва да се има предвид, че сигурното разделяне на позиции и обезпечения вече е благоприятно от гледна точка на финансовата стабилност, тъй като защитава клиента срещу кредитен риск по отношение на неизпълнението на неговия клирингов член. Имайки предвид ангажимента на Г-20 да разширят централния клиринг по отношение на всички стандартизирани извънборсови деривативни продукти  (18) и това, че на практика много по-малки участници ще трябва да имат само косвен достъп до такъв клиринг, това изменение би било благоприятно за ефективното изпълнение на ангажимента на Г-20 и за насърчаването на финансовата стабилност.

Изменение 18

Член 299, параграф 7 от предложения регламент

„7.   ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел определяне на:

а)

честотата и датите на изчисленията по параграф 1;

б)

честотата, датите и единния формат на уведомлението по параграф 4;

в)

случаите, при които компетентният орган на институция, която действа като клирингов член, може да поиска изчисленията и отчетите да се извършват по-често от посоченото по букви а) и б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.“

„7.   ЕБО, в тясно сътрудничество с компетентните органи за надзор и контрол на ЦК, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел определяне на:

а)

честотата и датите на изчисленията по параграф 1;

б)

честотата, датите и единния формат на уведомлението по параграф 4;

в)

случаите, при които компетентният орган на институция, която действа като клирингов член, може да поиска изчисленията и отчетите да се извършват по-често от посоченото по букви а) и б).

ЕБО, в тясно сътрудничество с компетентните органи за надзор и контрол на ЦК, представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.“

Обяснение

Адекватното ниво на капиталови изисквания е от съществено значение за финансовата стабилност. Тясното сътрудничество между регулаторите на ценни книжа, банковите надзорници и централните банки като надзорни органи е необходимо за избягване припокриването на регулирането или създаването на вратички. Съгласно препоръките на CPSS/IOSCO регулаторите, надзорните и контролните органи са поставени в равностойно положение. Поради това разработването на технически стандарти за изпълнение и изисквания за ЦК от органи на Съюза следва да бъде извършвано в сътрудничество с членовете на ЕСЦБ.

Изменение 19

Член 402 от предложения регламент

„Член 402

Спазване на изискванията за ликвидност

Когато дадена кредитна институция нарушава или се очаква да наруши изискванията по член 401, параграф 1, тя незабавно уведомява компетентните органи и своевременно им представя план, с който да гарантира, че бързо ще прекрати нарушението на разпоредбите на член 401. Докато не бъде прекратено нарушението, кредитната институция ежедневно, до края на всеки работен ден, отчита пред компетентните органи съответните елементи, освен ако компетентният орган ѝ разреши да ги отчита по-рядко или с по-голям срок. Компетентните органи дават такова разрешение, преценявайки състоянието на всяка кредитна институция поотделно. Те наблюдават изпълнението на плана за прекратяване на нарушението и при необходимост изискват от институцията да прекрати нарушението по-бързо.“

„Член 402

Спазване на изискванията за ликвидност

Когато дадена институция нарушава или се очаква да наруши изискванията по член 401, параграф 1, тя незабавно уведомява компетентните органи и своевременно им представя план, с който да гарантира, че бързо ще прекрати нарушението на разпоредбите на член 401. Докато не бъде прекратено нарушението, кредитната институция ежедневно, до края на всеки работен ден, отчита пред компетентните органи съответните елементи, освен ако компетентният орган ѝ разреши да ги отчита по-рядко или с по-голям срок. Компетентните органи дават такова разрешение, преценявайки състоянието на всяка кредитна институция поотделно. Те наблюдават изпълнението на плана за прекратяване на нарушението и при необходимост изискват от институцията да прекрати нарушението по-бързо.

ЕБО, в сътрудничество с ЕССР, издава указания относно спазването на изискванията за ликвидност, включващи принципи за възможното използване на запас от ликвидни активи при стресов сценарий и как да реагират в случай на неспазване.

Обяснение

Адекватната нормативна рамка за изискването за покриване на потребностите от ликвидност следва да позволява на институциите да изчерпват запаса от ликвидни активи при стресов сценарий. Тази рамка не само че е изключително важна за микропруденциални цели, а също така и от по-широка гледна точка на целия пазар и цялата система. Ако изискването за покриване на потребностите от ликвидност стане задължително ограничение по всяко време, изискването може да увеличи процикличния ефект и да влоши въздействието на сътресенията в ликвидността, тъй като кредитните институции не биха били в състояние да използват своите ликвидни активи, за да отговорят на сътресението. Това би могло да доведе до панически продажби, запасяване с ликвидност и ограничаване на кредитите.

Член 402 от предложения регламент въвежда основна рамка за спазване на изискванията за ликвидност, предоставяйки на компетентните органи право на преценка за гарантиране на адекватно използване и възстановяване на запаса от ликвидни активи. Според ЕЦБ ЕБО, в сътрудничество с ЕССР, следва да участва във формулирането на указания за възможното освобождаване и последващото натрупване на запаса от ликвидни активи в периоди на напрежение.

В съответствие със съображения 74 и 75 от предложения регламент ЕЦБ разбира, че тази разпоредба следва също така да се прилага по отношение на инвестиционни посредници, поради което би препоръчала заместване на посочването на „кредитни институции“ с понятието „институции“ навсякъде в члена.

Изменение 20

Член 404, параграф 1 от предложения регламент

„1.   Институциите отчитат долупосочените активи като ликвидни активи, освен ако са изключени по силата на параграф 2 и само ако ликвидните активи отговарят на условията по параграф 3:

а)

парични средства в каса и влогове в централни банки, доколкото тези влогове могат да бъдат изтеглени при напрежение;

б)

прехвърляеми активи, които са с най-висока ликвидност и кредитно качество;

в)

прехвърляеми активи, представляващи вземания от или гарантирани от централното правителство на държава-членка или трета държава, ако институцията е изправена пред ликвиден риск в същата държава-членка или същата трета държава и покрива този риск с тези ликвидни активи;

г)

прехвърляеми активи, които са с висока ликвидност и кредитно качество.

[…].“

„1.   Институциите отчитат долупосочените активи като ликвидни активи, освен ако са изключени по силата на параграф 2 и само ако ликвидните активи отговарят на условията по параграф 3:

а)

парични средства в каса;

б)

влогове в централни банки, доколкото тези влогове могат да бъдат изтеглени при напрежение;

в)

прехвърляеми активи, които са с най-висока ликвидност и кредитно качество;

г)

прехвърляеми активи, представляващи вземания от или гарантирани от централното правителство на държава-членка или трета държава, ако институцията е изправена пред ликвиден риск в същата държава-членка или същата трета държава и покрива този риск с тези ликвидни активи;

д)

прехвърляеми активи, които са с висока ликвидност и кредитно качество.

По отношение на влоговете в централни банки, посочени в член 404, параграф 1, буква б), компетентният орган и централната банка се стремят да постигнат общо становище относно това, доколко тези влогове могат да бъдат изтеглени при напрежение.

[…].“

Обяснение

Предложеното изменение има за цел да изясни, че централните банки следва да участват в определянето на видовете активи, държани в централните банки, които следва да се считат за ликвидни активи. Това е в съответствие със споразумението Базел III, в което се посочва, че компетентните органи следва да обсъждат и договарят със съответните централни банки степента, в която резервите на централните банки следва да се отчитат при определянето на запаса от ликвидни активи. С други думи, те следва да определят доколко резервите на централните банки могат да бъдат изтеглени при условия на напрежение  (19).

Докато член 404 от предложения регламент посочва „влогове в централни банки, доколкото тези влогове могат да бъдат изтеглени при напрежение“, приложение III от предложения регламент посочва „резерви в централните банки, доколкото тези резерви може да бъдат изтеглени при условия на напрежение“. Имайки предвид, че това са равностойни понятия, терминологията може да бъде хармонизирана (вж. също така изменение 30).

По отношение на влоговете в Евросистемата ЕЦБ счита, че овърнайт депозитите, т.е. средствата, депозирани по депозитното улеснение и наличностите по текущите сметки на кредитните институции, намалени със средните задължителни резерви за 30-дневния период, следва да се отчитат при определянето на ликвидни активи.

Изменение 21

Член 404, параграф 5 от предложения регламент

„5.   Акциите или дяловете в ПКИ може да бъдат третирани като ликвидни активи до абсолютната сума от 250 милиона евро, ако са спазени изискванията по член 127, параграф 3 и ако ПКИ освен в деривативни инструменти за редуциране на лихвения или кредитния риск инвестира само в ликвидни активи.“

„5.   Акциите или дяловете в ПКИ може да бъдат третирани като ликвидни активи до абсолютната сума от 250 милиона евро, ако техният дял в общото изискване за покриване на потребностите от ликвидност не надвишава прага, определен в съответствие с параграф 5а, ако са спазени изискванията по член 127, параграф 3 и ако ПКИ освен в деривативни инструменти за редуциране на лихвения или кредитния риск инвестира само в ликвидни активи.“

Обяснение

Що се отнася до третирането на акции или дялове в ПКИ като ликвидни активи, ЕЦБ е загрижена относно уместността на определянето само на абсолютен лимит от 250 милиона евро, тъй като това би позволило на по-малки институции да изпълнят изискването за покриване на потребностите от ликвидност само с тези инструменти. Вместо това, за да се ограничи рискът от концентрация, би могло да се въведе лимит, например в размер на 10 % от общото изискване за покриване на потребностите от ликвидност. ЕЦБ счита, че ЕБО следва допълнително да оцени и да адаптира съответно този лимит като част от своя цялостен анализ относно определянето на ликвидни активи.

Освен това третирането на акции или дялове в ПКИ като ликвидни активи в предложения регламент е непоследователно, поне за Евросистемата с изискването на член 404, параграф 3, буква б) от предложения регламент, че ликвидните активи трябва да бъдат допустимо обезпечение при нормални условия за ликвидните потребности в рамките на деня и овърнайт ликвидните улеснения на централна банка в държава-членка. В действителност акциите или дяловете в ПКИ не са допустимо обезпечение за операциите на паричната политика на Евросистемата, независимо от вида на базовите активи, в които инвестират ПКИ. Освен това акциите или дяловете в ПКИ не са включени в подробния списък на ликвидните активи в споразумението Базел III.

Изменение 22

Член 404, параграф 5а от предложения регламент (нов)

Липсва съществуващ текст.

„5a.   ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определя предвиденият в параграф 5 праг.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първата алинея проекти на технически стандарти за изпълнение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

Обяснение

ЕЦБ предлага ЕБО да установи, чрез проекти на технически стандарти за изпълнение, прага, посочен в член 404, параграф 5 от предложения регламент, за да определи максималния дял на акции/дялове в ПКИ в общото изискване за покриване на потребностите от ликвидност.

Изменение 23

Член 443 от предложения регламент

„Член 443

Пруденциални изисквания

На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове съгласно член 445, за да налага по-строги пруденциални изисквания за ограничен срок за всички експозиции или за експозициите към един или повече сектори, райони или държави-членки, когато това е необходимо за реакция спрямо промените в интензивността на микро- и макропруденциалните рискове, произтичащи от развитието на пазара след влизането на настоящия регламент в сила, по-специално въз основа на препоръка или становище на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), за:

[…].“

„Член 443

Пруденциални изисквания

1.   На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове съгласно член 445, за да налага по-строги пруденциални изисквания за ограничен срок за всички експозиции или за експозициите към един или повече сектори, райони или държави-членки, когато това е необходимо за реакция спрямо промените в интензивността на микро- и макропруденциалните рискове, произтичащи от развитието на пазара след влизането на настоящия регламент в сила, по-специално въз основа на препоръка или становище на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), за:

[…]

л)

изискванията за големите експозиции съгласно членове 381 и 384—392;

м)

изискванията за оповестяване по членове 419 и 420 и 422—436;

н)

изискванията за ликвидността и коефициента на ливъридж [след като бъдат въведени в регулаторната рамка на Съюза].

Делегирането на правомощия се извършва съгласно процедурата по член 446.

2.   ЕССР може да препоръча разширяване на списъка с пруденциални изисквания, определени в параграф 1.

Обяснение

Обхватът на делегираните актове, които Комисията може да приема, следва да бъде разширен, за да включва пруденциални изисквания по отношение на големите експозиции и изисквания за оповестяване, както и изисквания по отношение на ливъриджа и ликвидността, след като те станат част от приложимата регулаторна рамка на Съюза.

ЕЦБ също така предлага ЕССР да може да издава препоръки към Комисията относно разширяване на списъка с пруденциални изисквания.

Изменение 24

Част Девета а от предложения регламент (нова)

Липсва съществуващ текст.

„ЧАСТ ДЕВЕТАа

ПРИЛАГАНЕ НА ПО-СТРОГИ ПРУДЕНЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ

Член 443a

Прилагане на по-строги пруденциални изисквания от националните органи

1.   Националните органи, по своя инициатива или въз основа на препоръка на ЕССР съгласно Регламент (ЕС) № 1092/2010, могат да налагат по-строги пруденциални изисквания на институциите, където са идентифицирани макропруденциални рискове, които застрашават финансовата стабилност на национално равнище в следните области:

а)

размера на капитала по член 87, параграф 1;

б)

изискванията за големите експозиции съгласно членове 381 и 384—392;

в)

изискванията за ликвидността и коефициента на ливъридж [след като бъдат въведени в регулаторната рамка на Съюза].

2.   Националните органи уведомяват ЕССР за тяхното предложение да наложат по-строги пруденциални изисквания в съответствие с параграф 1, букви а)—в) не по-късно от два работни дни от датата на тяхното предложение с оглед на идентифицираните макропруденциални рискове за финансовата стабилност. В съответствие с Регламент (ЕС) № 1092/2010 и вземайки предвид изискванията за поверителност, ЕССР играе координираща роля, като оценява, по искане на Комисията или на най-малко три държави-членки, опасенията за финансовата стабилност и евентуалните нежелани последици и спиловър ефекти върху други държави-членки, които могат да произтекат от налагането на по-строги изисквания.

3.   По-строгите пруденциални изисквания, посочени в параграф 1, се прилагат само чрез затягане на количествените съотношения и лимити за параграф 1, букви а), б) и в) и в пълно съответствие с другите аспекти на разпоредбите на настоящия регламент.

4.   ЕССР и ЕБО публикуват по-строгите пруденциални изисквания, приети от националните органи, на съответните техни уебсайтове.

5.   Когато ЕССР установи, че идентифицираните макропруденциални рискове за финансовата стабилност, оценени в съответствие с параграф 2 и довели до по-строги пруденциални изисквания, престанат да съществуват, националните органи отменят по-строгите изисквания, като се прилагат първоначалните разпоредби в настоящия регламент. Ако това не бъде извършено, ЕССР издава препоръка до Комисията да предприеме действия срещу държава-членка, когато съответната държава-членка не действа по най-подходящ начин с оглед на системния риск.

6.   ЕССР може, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1092/2010, да препоръча разширяване на списъка с пруденциални изисквания, определени в параграф 1.“

Обяснение

Това изменение има за цел да определи процедурите и условията, при които националните органи могат да прилагат по-строги пруденциални изисквания, когато възникнат системни рискове за финансовата стабилност в държавите-членки, и да посочи ролята на ЕССР при тези условия (за повече подробности относно обосноваването на тази разпоредба вж. параграфи 5.4—5.6 от становището).

ЕЦБ също така предлага ЕССР да може да издава препоръки към Комисията относно разширяване на списъка с пруденциални изисквания.

Изменение 25

Член 444, параграф 3 от предложения регламент

„3.   Комисията приема първия делегиран акт по параграф 1 не по-късно от 31 декември 2015 г. Делегираните актове обаче, приети съгласно настоящия член, не се прилагат преди 1 януари 2015 г.“

„3.   Комисията приема първия делегиран акт по параграф 1 не по-късно от 31 декември 2014 г. Делегираните актове обаче, приети съгласно настоящия член, не се прилагат преди 1 януари 2015 г.“

Обяснение

За да се осигури съгласуваност на ангажимента на Комисията да въведе изискването за покриване на потребностите от ликвидност до 1 януари 2015 г., делегираният акт, определящ подробно изискването, следва да бъде приет не по-късно от 31 декември 2014 г.

Изменение 26

Член 473, параграф 1, буква в) от предложения регламент (нова)

Липсва съществуващ текст.

„в)

на тези първостепенни дялове се присъжда степен на кредитно качество 1.“

Обяснение

Член 124 от предложения регламент предвижда, че отделни категории обезпечени облигации могат да се ползват от преференциално третиране, ако отговарят на определени изисквания. Една от тези категории е облигации, обезпечени с първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds Communs de Créances (FCCs) или от равностойни дружества за секюритизация, управлявани от законите на държава-членка, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти. Едно от изискванията, предвидено в член 124 за тази категория обезпечени облигации, е първостепенните дялове, емитирани от Fonds Communs de Créances или от равностойни дружества за секюритизация, да не превишават 10 % от номиналната стойност на емисията, която все още е в обращение.

Член 473, параграф 1 от предложения регламент предвижда, че до 31 декември 2014 г. ограничението от 10 % за първостепенните дялове, емитирани от Fonds Communs de Créances или от равностойни дружества за секюритизация по член 124, параграф 1, букви г) и д), не се прилага при определени условия. Така до 31 декември 2014 г. не се налага никакво ограничение по отношение на процента на първостепенните дялове, емитирани от Fonds Communs de Créances или от равностойни дружества за секюритизация по член 124, параграф 1, букви г) и д) от предложения регламент.

Както е изразено в Становище CON/2010/65  (20) , ЕЦБ счита, че целта за регулаторите в близкото бъдеще следва да бъде да премахнат лимита от 10 % за освобождаване за Fonds Communs de Créances или за равностойни дружества за секюритизация по член 124, параграф 1, букви г) и д) и да разработят строг набор от критерии за активи, които да включват в пула от обезпечения на обезпечените облигации активи, които: а) не се основават на външни оценки; б) са достатъчно силни, за да осигурят доверие на пазара в обезпечените облигации, като същевременно дават на финансовите институции достатъчно време да коригират съответните си бизнес модели; в) позволяват само секюритизация в рамките на групата; г) изискват от надзорните органи подход на прозрачност за базовите секюритизиращи активи. ЕЦБ приветства регулаторните мерки, които намаляват зависимостта на законодателството от външните оценки. Независимо от това ЕЦБ предлага да се запази посочване на най-благоприятното кредитно качество, изискуемо за тези дялове, доколкото предвиденото в член 473, параграф 1 изключение се прилага за осигуряване на доверие и прозрачност по отношение на пазара на обезпечени облигации.

Изменение 27

Член 473, параграф 2 от предложения регламент

„2.   До 1 януари 2013 г. Комисията прави преглед на целесъобразността на предвиденото в първата алинея изключение и при необходимост преценява дали е целесъобразно да се разшири обхватът на това третиране с цел включване на всяка друга форма на облигации с обезпечение. В контекста на този преглед Комисията може да приеме при необходимост делегирани актове съгласно член 445, за да направи това изключение постоянно, или да представи предложения за законодателни актове за включване в обхвата на третирането и на други форми облигации с обезпечение.“

„2.   До 1 януари 2013 г. Комисията прави преглед на целесъобразността на предвиденото в първата алинея изключение . В контекста на този преглед Комисията може да приеме при необходимост делегирани актове съгласно член 445, за да направи това изключение постоянно, или да го отмени. .“

Обяснение

Вж. обяснението към изменение 26.

Изменение 28

Член 481 от предложения регламент

„Член 481

Изисквания за ликвидност

1.   […]

В своя доклад ЕБО анализира по-специално дали е целесъобразно да се адаптират следните елементи: […]

2.   До 31 декември 2013 г. ЕБО докладва на Комисията по въпроса за подходящите определения за понятията висока и най-висока ликвидност и високо и най-високо кредитно качество на прехвърляемите активи за целите на член 404. […]

3.   До 31 декември 2015 г. ЕБО докладва на Комисията по въпроса, дали и как би било целесъобразно да се гарантира, че институциите използват стабилни източници на финансиране […]

До 31 декември 2016 г. въз основа на тези доклади Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад заедно със законодателно предложение, ако такова е необходимо.“

„Член 481

Изисквания за ликвидност

1.   […]

В своя доклад ЕБО, след като се консултира с ЕЦБ, анализира по-специално дали е целесъобразно да се адаптират следните елементи: […]

г)

подходящия лимит като процент от общото изискване за покриване на потребностите от ликвидност за акции или дялове в ПКИ за целите на член 404, параграф 5.

2.   До 31 декември 2013 г. ЕБО, след като се консултира с ЕЦБ, докладва на Комисията по въпроса за подходящите определения за понятията висока и най-висока ликвидност и високо и най-високо кредитно качество на прехвърляемите активи за целите на член 404 […]

3.   До 31 декември 2015 г. ЕБО, след като се консултира с ЕЦБ, докладва на Комисията по въпроса, как би било целесъобразно да се гарантира, че институциите използват стабилни източници на финансиране […]

До 31 декември 2016 г. въз основа на тези доклади Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад заедно със законодателно предложение.“

Обяснение

Предложеното изменение, отнасящо се до консултирането на ЕЦБ, има за цел да изясни, че ЕЦБ следва да допринесе за разработването на докладите, поради компетентността и експертния опит на ЕЦБ в областта. Взаимодействието между нормативната уредба на ликвидността и операциите на паричната политика се очаква да бъде значително и сложно, поради което е важно да се гарантира, че тази нормативна уредба не води до нежелани последици във връзка с прибягването до финансиране от централни банки и по отношение на съответните финансови пазари. Както е отбелязано в изменение 24, ЕБО може да изготви проекти на технически стандарти за изпълнение относно адаптирането на лимита за инвестиране в акции или дялове в ПКИ като процент от общото изискване за покриване на потребностите от ликвидност.

Предложените изменения, отнасящи се до въвеждане на нетния коефициент за стабилно финансиране, имат за цел избягване на всички възможни неясноти по отношение на изпълнението на това изискване, дори ако точното съдържание на нетния коефициент за стабилно финансиране все още не е определено. Споразумението Базел III предвижда, че нетният коефициент за стабилно финансиране ще бъде превърнат в минимален стандарт до 1 януари 2018 г. след период на наблюдение, който включва клауза за преразглеждане, за да се реагира на неочаквани последици.

Изменение 29

Член 482, параграф 1 от предложения регламент

„1.   До 31 декември 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за въздействието и ефективността на показателя за ливъридж. При необходимост заедно с доклада ще бъде представено и законодателно предложение за въвеждането на едно или повече нива на съотношението на ливъридж, които институциите ще трябва да спазват, което предполага подходящо адаптиране на тези нива и евентуални корекции на мярката за капитала и мярката за общата експозиция съгласно член 416.“

„1.   До 31 декември 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за въздействието и ефективността на съотношението на ливъридж. Заедно с доклада ще бъде представено и законодателно предложение за въвеждането на едно или повече нива на съотношението на ливъридж, които институциите трябва да спазват, което предполага подходящо адаптиране на тези нива и евентуални корекции на мярката за капитала и мярката за общата експозиция съгласно член 416.“

Обяснение

Предложеното изменение цели да разсее опасенията по отношение на ангажимента за въвеждане на съотношение на ливъридж, подлежащ на подходящо адаптиране след периода на наблюдение.

Изменение 30

Приложение III към предложения регламент

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Позиции, за които се изисква допълнително отчитане за ликвидните активи […].“

Обяснение

За избягване на неясноти и за опростяване на отчитането на ликвидните активи от институции ЕЦБ препоръчва заличаване на приложение III и сливане на неговото съдържание, с извършване на подходящо адаптиране и изменения, със списъка на ликвидните активи, представени в член 404, параграф 1 от предложения регламент. Позоваванията на приложение III в други разпоредби на предложения регламент следва да бъдат съответно заличени. В случай че приложение III остава част от предложения регламент, значението на позициите, за които се изисква „допълнително“ отчитане в заглавието, следва да бъде изяснено, за да се избегнат проблеми при тълкуването.


(1)  Удебеленият шрифт се отнася за нов текст, който ЕЦБ предлага да бъде добавен. Зачертаването в текста се отнася за текст, който ЕЦБ предлага да бъде заличен.

(2)  Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).

(3)  Вж. в тази връзка параграф 11 от Становище CON/2009/17 и неговото изменение 3.

(4)  Вж. в тази връзка преходните разпоредби на член 145 от предложената директива.

(5)  Вж. например Базелски комитет по банков надзор, „Методология на основните принципи“ (Core Principles Methodology), октомври 2006, стр. 38.

(6)  COM(2010) 284 окончателен.

(7)  Вж. също така изменение 5 от Становище CON/2009/17.

(8)  Параграфи 133 и 150 от споразумението Базел III.

(9)  Удебеленият шрифт се отнася за нов текст, който ЕЦБ предлага да бъде добавен. Зачертаването в текста се отнася за текст, който ЕЦБ предлага да бъде заличен.

(10)  Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).

(11)  COM(2011) 8 окончателен.

(12)  Вж. параграф 6.4 от Становище CON/2011/42.

(13)  Образци COREP и FINREP, в сила на отчетната дата, представени във формата на насоки на ЕБО, публикувани на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu, или съответно във формата на проекти на технически стандарти, разработени от ЕБО и приети от Комисията съгласно член 74, параграф 2 от Директива 2006/48/ЕО.

(14)  Членове 383, 403 и 417 от предложения регламент.

(15)  Становище CON/2011/1 на ЕЦБ от 13 януари 2011 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ C 57, 23.2.2011 г., стр. 1).

(16)  Вж. параграф 1.27 от „Принципи за инфраструктурите на финансовите пазари“ („Principles for Financial Market Infrastructures“), консултативен доклад, март 2011 г., от Комитета по платежни и сетълмент системи и Техническия комитет на Международната организация на комисиите по ценни книжа, достъпен на уебсайта на IOSCO www.iosco.org.

(17)  Вж. параграф „Принципи за инфраструктурите на финансовите пазари“, консултативен доклад, март 2011 г., от Комитета по платежни и сетълмент системи и Техническия комитет на Международната организация на комисиите по ценни книжа.

(18)  Вж. ангажиментите на Г-20 от септември 2009 г. и от юни 2010 г.

(19)  Параграф 40, бележка под линия 9 от споразумението Базел III.

(20)  Становище CON/2010/65 на ЕЦБ от 6 август 2010 г. относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията (ОВ C 223, 18.8.2010 г., стр. 1).


Top