EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52017AB0046

Становище на Европейската централна банка от 8 ноември 2017 година относно измененията в рамката на Съюза за капиталовите изисквания на кредитните институции и инвестиционните посредници (CON/2017/46)

OJ C 34, 31.1.2018, p. 5–16 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

31.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/5


СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 8 ноември 2017 година

относно измененията в рамката на Съюза за капиталовите изисквания на кредитните институции и инвестиционните посредници

(CON/2017/46)

(2018/C 34/05)

Въведение и правно основание

На 2 и 20 февруари 2017 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искания съответно от Съвета на Европейския съюз и от Европейския парламент за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи пасиви, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1) (наричано по-долу „предложени изменения на РКИ“).

На 17 и 20 февруари 2017 г. ЕЦБ получи искания съответно от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз за становище относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, смесените финансови холдинги, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (2) (наричано по-долу „предложени изменения на ДКИ“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложените изменения на РКИ и ДКИ съдържат разпоредби, засягащи задачите на ЕЦБ относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции съгласно член 127, параграф 6 от Договора, и приноса на Европейската система на централните банки за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система, както е посочено в член 127, параграф 5 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Общи забележки

ЕЦБ подкрепя пакета от банкови реформи на Комисията, с който в законодателството на Съюза се въвеждат важни елементи от световната програма за регулаторна реформа. Очаква се предложението на Комисията съществено да укрепи регулаторната архитектура и по този начин да допринесе за намаляването на рисковете в банковия сектор. Подобен прогрес в областта на намаляването на риска ще създаде предпоставки за едновременен и съразмерен напредък в тази област.

В настоящото становище се разглеждат въпроси от особена важност за ЕЦБ, които са структурирани в два раздела: 1) промени в действащата регулаторна и надзорна рамка на Съюза; и 2) прилагането на международно приетите надзорни стандарти.

1.   Промени в действащата регулаторна и надзорна рамка на Съюза

1.1.   Прецизиране на стълб 2

1.1.1.

С предложените изменения в прилагането на изискванията по стълб 2 от рамката „Базел III“ (3) в Директивата за капиталовите изисквания (4) (ДКИ) се цели да се постигне по-голямо сближаване на надзорните практики в Съюза, като се дефинират по-ясно елементите на капиталовата пирамида, въведат се насоки по стълб 2 относно допълнителния собствен капитал и се направят значително по-стриктни условията, съгласно които компетентните органи могат да упражняват надзорните си правомощия в този контекст.

1.1.2.

Макар че по принцип ЕЦБ подкрепя сближаването на надзорните практики, предложението да се разработят регулаторни технически стандарти за допълнителните капиталови изисквания не е подходящо средство за постигането на тази цел.

На първо място, изискванията по стълб 2 са специфични за всяка институция, което налага компетентните органи да използват надзорната си преценка. Използването единствено на регулаторните технически стандарти на Европейския банков орган (ЕБО) или използването им за части от елементите на риска няма да доведе до специфичен за институцията, основан на риска подход, при който се вземат предвид разнообразните рискови профили на институциите, а всъщност ще попречи на компетентните органи да следят рисковете и промените в бранша.

На второ място, с Насоките на ЕБО относно общите процедури и методологии за процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО) (5) вече се създаде обща основа за последователното прилагане на ПНПО в Съюза, която дава възможност за свобода на надзорна преценка в адекватна степен и може да бъде допълнена, като се използват партньорските проверки на ЕБО. През последните години сближаването се подобри значително вследствие на прилагането на тези насоки (6) и последователното прилагане на методологията на ЕЦБ за ПНПО в единния надзорен механизъм (ЕНМ) (7).

Предвид тези благоприятни промени, ЕЦБ счита, че настоящата рамка е подходяща и че от гледна точка на сближаването съществуващите инструменти, евентуално допълнени с използването на партньорските проверки на ЕБО, ще продължат да бъдат полезни за единния пазар.

1.1.3.

Освен това с предложените изменения на ДКИ на кредитните институции, а не на надзорните органи, се предоставя правомощието да вземат решения, в определени граници, за състава на притежавания от тях собствен капитал с оглед на изпълнението на изискванията по стълб 2, като се изключва възможността за определяне на изисквания по стълб 2, които да бъдат изпълнявани изцяло с базов собствен капитал от първи ред. ЕЦБ счита, че надзорните органи следва да запазят правомощието да поставят изисквания за състава на допълнителния собствен капитал и да изискват изискванията за допълнителния собствен капитал да бъдат изпълнявани единствено с базов собствен капитал от първи ред. От пруденциална гледна точка банковата криза и неотдавнашните пазарни събития демонстрираха, че може да се появят значителни предизвикателства при използването например на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, чийто капацитет за поемане на загуби не е толкова ефективен, колкото базовия собствен капитал от първи ред и разходите по които дори биха изложили на допълнителен риск доходността на кредитните институции. Освен това, откакто ЕЦБ започна да изпълнява задачите си във връзка с пруденциалния надзор, практиката ѝ е да определя изискванията по стълб 2 да бъдат изпълнявани с базов собствен капитал от първи ред. Като поставиха изискването буферите да бъдат изпълнявани само с базов собствен капитал от първи ред, законодателните органи на Съюза изразиха предпочитанието си за капитал с най-високо качество. Промяната на тази практика ще доведе до по-голяма непредсказуемост за кредитните институции и до неравнопоставеност.

1.1.4.

Макар че въвеждането на общо основание за налагането на насоки за капитала ще помогне за последователното им прилагане в Съюза, ЕЦБ смята, че в предложените изменения на ДКИ следва да бъде по-ясно заложена необходимостта от гъвкавост при определянето на насоките за капитала по стълб 2. По-специално, следва да се отчете взаимоотношението между прага в стрес теста и определянето на насоките за капитала по стълб 2. Тъй като стрес тестовете са стартовата точка за определянето на насоките за капитала по стълб 2, с предложените изменения на ДКИ, в съответствие с международната най-добра практика понастоящем, на компетентните органи следва да се даде и възможността в стрес тестовете да прилагат фиксиран праг по отношение на всички кредитни институции, който може да бъде по-нисък от общото капиталово изискване въз основа на ПНПО. Възможността да се използва фиксиран праг следва да бъде винаги да бъде налице като опция. Освен това използването на общото капиталово изискване въз основа на ПНПО следва да бъде адаптирано към използваната в стрес теста методология. Например, използването на праг за общото капиталово изискване въз основа на ПНПО в неблагоприятния сценарий налага прилагането на подход с динамичен баланс. Освен това в предложените изменения на ДКИ следва да се включи разпоредба за тяхното преразглеждане след три години.

1.1.5.

Следва да бъде доизяснен и начинът, по който насоките за капитала по стълб 2 си взаимодействат с комбинираното изискване за буфер. По-специално, следва да бъдат избегнати евентуалните конфликти с целта на антицикличния капиталов буфер. Това включва заличаването на позоваването на преодоляването на „цикличните икономически колебания“ като цел на насоките за капитала по стълб 2. Освен това, въпреки че следва да се избягва припокриването между насоките за капитала по стълб 2 и изискванията по стълб 2, в предложените изменения на ДКИ е необходимо да се отбележи, че ако вследствие на стрес тест се открият допълнителни видове кредитен риск в хипотетична ситуация и те са част от изискванията по стълб 2, компетентните органи си запазват възможността да прилагат мерки по отношение на тези рисове в насоките за капитала по стълб 2.

1.1.6.

С предложените изменения на ДКИ се ограничават правомощията на компетентните органи да изискват от кредитните институции да им предоставят информация допълнително или по-често. Въпреки че ЕЦБ напълно подкрепя фундаменталната цел да се избегне дублиране на отчетността и да се намалят свързаните с нея разходи, възможността да се изискват подробни данни ad hoc e от основно значение за правилната оценка на рисковия профил на кредитните институции за целите inter alia на ПНПО. Трудно е тези рискове да бъдат изцяло отразени предварително чрез хармонизираното отчитане, особено поради начина, по който се променят дейността и рисковете на кредитните институции. Освен това компетентните органи винаги ще трябва да събират допълнителна подробна информация, за да могат да оценят адекватно силните и слабите места на кредитните институции във връзка със специфични рискове или категории активи, например по отношение на необслужваните кредити. Поради това ЕЦБ смята, че тези ограничения следва да бъдат заличени от предложените изменения на ДКИ.

1.1.7.

Компетентните органи следва да могат да налагат капиталови изисквания винаги когато лихвеният риск е съществен източник на тревога, а не само когато рисковете надхвърлят даден предварително определен праг. Предложението да се възложи на ЕБО да определи някои понятия за целите на прегледа на експозицията на кредитните институции към лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, предполага съставянето на изчерпателен списък с обстоятелствата, при които ще са необходими надзорни мерки в резултат от евентуални промени в лихвените проценти (8). ЕЦБ смята, че компетентните органи следва да разполагат с повече гъвкавост при налагането на надзорни мерки.

1.1.8.

Съгласно предложените изменения на ДКИ компетентните органи трябва да се консултират с органите за преструктуриране, преди да приемат допълнително капиталово изискване (9). Макар че ЕЦБ подкрепя целта да се постигне ефективна координация с органите за преструктуриране, предложението за формална консултация с органите за преструктуриране, преди да бъдат наложени допълнителни капиталови изисквания или преди да се предоставят насоки, както е посочено в ДКИ, на практика ще се окаже неоправдано тежко и формалистично, без да доведе до съществено подобрение на настоящия режим. Освен това с действащия Меморандум за разбирателство между ЕЦБ и Единния съвет по преструктуриране (10), който беше приложен за първи път в контекста на изготвянето на решенията въз основа на ПНПО през 2016 г., вече е осигурено ефективно сътрудничество. Предвид незадължителния характер на насоките за капитала решението за налагането им следва да остане извън рамката на съвместните решения и да подлежи единствено на обмен на информация между членовете на колегията от надзорни органи.

1.2.   Взаимодействие между микро- и макропруденциалните правомощия

ЕЦБ най-общо подкрепя отстраняването на изискванията по стълб 2 от макропруденциалния инструментариум, но повтаря становището си, че това не следва да води до ситуация, в която органите нямат достатъчно инструменти, за да изпълняват правомощията си и да постигат целите си (11). Поради това ЕЦБ ще подкрепи предложеното елиминиране на изискванията по стълб 2 от макропруденциалния инструментариум, при условие че инструментариумът бъде разширен и направен оперативен. Оперативната и ефективна макропруденциална рамка е особено важна в паричния съюз, където са необходими макропруденциални политики, за да се преодолеят специфични за дадена държава или сектор дисбаланси, като по този начин тя играе ключова допълваща роля при преодоляването на хетерогенността на финансовите и бизнес цикли в държавите членки и спомага за поддържането на целостта на единния пазар и запазването на финансовата стабилност. В същото време преразгледаната рамка следва да избягва обособени решения, които биха увеличили риска от фрагментиране на пазара и биха създали пречки за консолидиране на банковата система.

В по-общ план ЕЦБ отново изтъква важността на един цялостен макропруденциален преглед, както е подчертано в приноса на ЕЦБ към консултацията на Европейската комисия във връзка с прегледа на рамката на макропруденциалната политика. Междувременно по отношение на подобряването на оперативната ефективност на макропруденциалната рамка е необходимо да бъдат направени с приоритет най-малкото следните корекции в настоящата уредба. Първо, съществуващата йерархия на последователността на механизма за активиране на макропруденциалните инструменти (т.нар. „йерархичен ред“) следва да бъде оттеглена. Настоящият йерархичен ред създава отрицателни стимули при избора на инструменти и води до склонност към бездействие. Второ, голямото разнообразие от процедури за уведомление и активиране на макропруденциални мерки следва да бъде рационализирано, опростено и хармонизирано. Това ще доведе inter alia до създаването на обща и опростена процедура за активиране при използването на макропруденциалните инструменти, предвидени в член 458 от Регламента за капиталовите изисквания (12) (РКИ), и до хармонизацията на процедурите за активиране на различните капиталови буфери по начин, който позволява на макропруденциалните органи да действат ефикасно, ефективно и своевременно. Във връзка с това промените в правилата, отнасящи се до буфера за други системно значими институции и буфера за системен риск, следва също да бъдат разгледани, за да се изясни целта на политиките на тези буфери и по този начин да се изключи препокриване и да се повиши ефективността на тяхното използване от органите. Трето, предвиденият в член 136, параграф 3 от ДКИ процес следва да бъде рационализиран по такъв начин, че всеки определен орган да извършва оценка на подходящото ниво на антицикличния буфер на тримесечна основа, но да извършва първоначалното или последващото му определяне само ако има промяна в интензитета на цикличните системни рискове. В този контекст процедурите за уведомяване за нивото на антицикличния буфер също следва да бъдат изменени, за да се изиска от определените органи на държавите членки, които участват в ЕНМ, да съобщават и на ЕЦБ информацията, посочена в член 136, параграф 7, букви а)—ж) от ДКИ. На последно място, ЕЦБ счита, че редовното преразглеждане на рамката на макропруденциалната политика е от първостепенно значение, като се вземат предвид промените в аналитичната рамка и практическия опит, натрупан в резултат от прилагането на политиката. Във връзка с това следва да бъде включена и разпоредба, която позволява цялостното преразглеждане на макропруденциалната рамка през следващите три години, включително на обхвата и адекватността на инструментариума.

1.3.   Трансгранично освобождаване от пруденциални изисквания

1.3.1.

ЕЦБ като цяло подкрепя въвеждането на възможността компетентният орган да освободи дъщерно предприятие, чието главно управление се намира в държава членка, различна от държавата членка на предприятието майка, от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, което е в съответствие със създаването на ЕНМ и банковия съюз.

1.3.2.

Допълнителни пруденциални гаранции и технически изменения могат да бъдат насочени към преодоляване на потенциални опасения относно финансовата стабилност, произтичащи от прилагането на този механизъм за освобождаване по отношение на банковия съюз, който все още е в процес на завършване. По-специално могат да бъдат въведени следните две предварителни условия, за да могат дъщерни предприятия да се възползват от освобождаването: а) дъщерни предприятия, които отговарят на условията за освобождаване, не трябва сами по себе си да надвишават определен праг, например праговете за значимост, установени в РЕНМ; и б) за освобождаването се прилага долна граница от 75 %, например минималното изискване за собствен капитал може да бъде намалено най-много от 8 % на 6 % от общата стойност на рисковата експозиция. Във връзка с това гаранцията ще бъде необходима само по отношение на размера на капиталовите изисквания, който е действително освободен. Освен това ЕЦБ препоръчва тези условия да бъдат преразгледани три години след тяхното влизане в сила и да се обърне по-специално внимание на това, дали долната граница следва да бъде допълнително намалена в контекста на развитието на банковия съюз.

1.3.3.

Предложените изменения на РКИ следва допълнително да уточняват, че гаранцията от предприятието майка на дъщерното предприятие трябва да бъде адекватно отразена в пруденциалните изисквания за кредитен риск, приложими към това предприятие майка. По-конкретно предприятието майка следва да притежава 100 % от правата на глас в дъщерното предприятие.

1.3.4.

На последно място, следва да се въведат подходящи преходни мерки за прилагане на трансграничното освобождаване от капиталови изисквания, вземайки предвид планирания нов напредък по отношение на банковия съюз, изтъкнат в Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно завършването на банковия съюз (13) (наричано по-долу „Съобщение относно завършването на банковия съюз“).

1.4.   Прилагане на международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9)

Предложените изменения на РКИ предвиждат период на постепенно въвеждане на провизиите за очаквани кредитни загуби съгласно МСФО 9 (14), за да се смекчи въздействието на МСФО 9 върху регулаторния базов собствен капитал от първи ред на кредитните институции (15). ЕЦБ препоръчва периодът на преходните мерки за МСФО 9 да започне на 1 януари 2018 г. с постепенно линейно въвеждане (16). В този контекст председателството на Съвета се насърчава да даде приоритет на законодателството, с което се прилага преходният режим за МСФО 9.

За предпочитане е постепенното линейно въвеждане да се прилага само по отношение на първоначалното намаляване на базовия собствен капитал от първи ред на 1 януари 2018 г. (статичен подход), а не спрямо размера на очакваната загуба, изчислен съгласно МСФО 9 на съответната дата на отчитане през преходния период (динамичен подход), тъй като вторият подход реално ще забави пълното прилагане на МСФО 9 (17).

С цел да се избегне двойното отчитане на сумите, добавени към базовия собствен капитал от първи ред, ЕЦБ препоръчва по време на преходния период да се направят корекции на всички части от РКИ, които предполагат, че базовият собствен капитал от първи ред е намален, т.е. на сумите, добавени към капитала от втори ред, на сумите, които представляват неприспаднати отсрочени данъчни активи, както и корекции на намаленията на стойността на експозициите при стандартизирания подход към кредитния риск, на отношението на ливъридж и на рамката за големите експозиции.

Преходните мерки следва да бъдат задължителни за всички институции; институциите, които не ги прилагат, могат да принудят други институции да започнат да прилагат мерките по-рано, което е в противоречие с целта да им се даде повече време, при преминаването към МСФО 9, да се приспособят към първоначалното намаляване на базовия собствен капитал от първи ред.

1.5.   Допълнителни приспадания и корекции на базовия собствен капитал от първи ред

ЕЦБ приветства разясняването на Комисията относно обхвата на член 104, параграф 1, буква г) от ДКИ и член 16, параграф 2, буква г) от РЕНМ, съдържащо се в Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно Единния надзорен механизъм, установен съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 (наричан по-долу „Доклада за ЕНМ“) (18), и по-специално потвърждението, че е допустимо компетентните органи да изискват от кредитните институции да прилагат специфични корекции (приспадания, филтри или други подобни мерки) по отношение на изчисленията на собствения капитал, когато прилаганото от кредитната институция счетоводно третиране се счита за неблагоразумно от надзорна гледна точка. ЕЦБ е на мнение, че такова разясняване следва да бъде включено направо в текста на ДКИ, за да се гарантира правната сигурност.

1.6.   Междинно предприятие майка в ЕС

ЕЦБ приветства изискването за установяването на междинно предприятие майка в ЕС за банковите групи от трети държави, които имат две или повече институции, установени в Съюза, при условие че са изпълнени определени критерии или са надхвърлени определени прагове (19), тъй като това ще даде възможност на консолидиращия надзорен орган да направи оценка на рисковете и финансовата стабилност на цялата банкова група в Съюза и да прилага пруденциалните изисквания на консолидирана основа.

Определени аспекти на предложените изменения на ДКИ обаче се нуждаят от допълнително разясняване с цел да се избегне регулаторният арбитраж. Първо, изискването следва да се прилага по отношение на кредитните институции от трети държави и на клоновете от трети държави (т.е. и в случаите, когато дейността на групата от трета държава в Съюза се извършва, частично или изключително, чрез клонове). Второ, след като междинното предприятие майка бъде установено в ЕС, следва да има изискване съществуващите клонове на същата банкова група от трета държава, които надхвърлят определен праг, да бъдат установени като клонове на кредитна институция, лицензирана в Съюза, за да се предотвратят възможностите за регулаторен арбитраж, тъй като надзорът върху клоновете в трети държави не е хармонизиран. Също така е важно в дългосрочен план да се хармонизира регулаторната и надзорната рамка на клоновете от трети държави в Съюза. Трето, независимо от това дали междинното предприятие майка в ЕС е установено като финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или като кредитна институция, следва да се гарантира, че рамката за определянето на надзор на консолидирана основа не води до неподходящ резултат, който може да компрометира упражняването на ефикасен и ефективен надзор на индивидуална основа от компетентните органи върху лицата, които принадлежат към групата от трета държава. Поради това, ако междинното предприятие майка в ЕС е установено като кредитна институция и с цел да се създаде равнопоставеност, следва да се обмисли възможността да се въведе критерий, подобен на установения в член 111, параграф 5 от ДКИ, който в момента се прилага към финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Следва да бъдат уточнени също обхватът и процесът на прилагането на член 111, параграф 5 от ДКИ. Четвърто, в случай на стълкновение между законите на трети държави и изискването за едно междинно предприятие майка в ЕС, което може да попречи на спазването на изискването за междинно предприятие майка в ЕС или ненужно да го усложни, следва да се обмисли възможността за дерогация, за да се даде свобода на компетентните органи, при извънредни обстоятелства, да разрешават установяването на две отделни междинни предприятия майка в ЕС (или да разрешават изключването на определени лица от междинното предприятие майка в ЕС). В този случай прагът за изискването за междинно предприятие майка в ЕС следва да бъде прилаган на равнището на цялата група от трета държава, преди да бъде упражнена свободата на преценка, за да не доведе упражняването ѝ до заобикалянето на приложимите прагове за установяването на междинно предприятие майка в ЕС, както е посочено в предложените изменения на ДКИ.

1.7.   Пропорционалност на отчитането

Във връзка със задълженията за отчетност на по-малките институции ЕЦБ като цяло подкрепя пропорционалния подход. В някои случаи по-малките институции следва да подлежат на опростени изисквания за отчетност според размера, сложността и рисковия им профил.

Предложеното намаляване на честотата на регулаторната отчетност (20) на малките кредитни институции пречи на компетентните органи да упражняват адекватен надзор върху тях (21). Регулаторните отчети са сред най-важните източници на информация за текущия надзор върху по-малките институции и поради това значимостта им е голяма. Наличието на адекватна информация дава възможност на компетентните органи да адаптират интензитета на надзорните си действия по отношение на тези институции. Освен това макар намаляването на честотата на отчетността да доведе до понижаване на разходите за съблюдаване на нормативната уредба за по-малките кредитни институции от гледна точка на човешките ресурси, малко вероятно е това да представлява по-малко бреме от гледна точка на информационните системи, тъй като те все пак ще трябва да инсталират подходящи информационни системи и по-голямата част от тези разходи вече са направени.

Вместо да се намалява честотата на регулаторната отчетност предложението на ЕЦБ предлага да се измени обхвата на отчетността за по-малките институции, след като ЕБО направи оценка на финансовото отражение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 (22) върху кредитните институции от гледна точка на разходите за съблюдаване на нормативната уредба и ползите за надзора (23).

Последователното прилагане на принципа на пропорционалност следва да бъде по-систематично признат в РКИ. Следва да се посочат специфични случаи, в които по-пропорционалното третиране би могло да намали разходите за съблюдаване на нормативната уредба, без да се компрометира режимът на пруденциален надзор. Може да бъде предвиден също по-пропорционален подход по-специално в областите на вътрешното управление, режима за надеждност и пригодност, възнаграждението и оповестяванията.

1.8.   Автоматични ограничения на разпределенията

Във връзка с предложените изменения на ДКИ по отношение на максималната сума за разпределяне (МСР) ЕЦБ приветства разясняването относно капиталовата пирамида. Освен това ЕЦБ предлага всички междинни/годишни печалби, които все още не са включени в базовия собствен капитал от първи ред (след приспадане на вече изплатени разпределения), да бъдат включени в МСР, а не само печалбите, генерирани след последното разпределение. Фокусът върху последното разпределение или плащане ограничава печалбите, които могат да бъдат използвани за изчисляването на МСР. Кредитните институции често имат множество дати за вземане на решения за изплащане на купони, дивиденти и бонуси. Колкото по-често кредитната институция взема решения за разпределения или ги изплаща, толкова по-кратък е периодът от време, през който се генерират печалби, и следователно толкова по-нисък е размерът на печалбите, които могат да бъдат използвани при изчисляването на МСР. Това ограничение не е оправдано, ако междинните/годишните печалби, които са генерирани, но все още не са включени в базовия собствен капитал от първи ред, са по-високи от направените разпределения.

1.9.   Кредитен риск и кредитен риск от контрагента

1.9.1.

Макар че в законодателството от ниво 2 се съдържа изчерпателно обяснение на моделирането на кредитния, пазарния и оперативния риск, тези специфики все още липсват по отношение на кредитния риск от контрагента. ЕЦБ препоръчва РКИ да бъде изменен, за да се поиска от ЕБО да разработи регулаторни технически стандарти с конкретни критерии за оценка на метода на вътрешните модели (МВМ) и на усъвършенствания метод на корекция на кредитната оценка (У-ККО). В регулаторните технически стандарти следва да се опише по-подробно оценката за същественост на промените и разширяванията при МВМ и У-ККО. На последно място, следва да бъде добавена разпоредба, която задължава кредитните институции да получават одобрението на компетентните органи, за да могат да прилагат У-ККО.

1.9.2.

Кредитните институции, които вече прилагат МВМ, не използват само него, а използват и други (невътрешни) методи за изчисляването на някои от експозициите си. Това поражда безпокойство, тъй като голям брой кредитни институции може да не могат да изпълнят изискването да не прилагат МВМ в комбинация с други методи. За тази цел РКИ следва да бъде изменен, за да се даде възможност на кредитните институции да получават разрешение да използват частично и постоянно МВМ за кредитния риск от контрагента, както го използват за други видове риск.

1.9.3.

Освен това действащите правила на РКИ за определяне на параметъра на срока до падежа следва да бъдат разширени, за да обхванат експозициите към сделки с деривати, експозициите към сделки за финансиране с ценни книжа и сделки с отворен срок до падежа.

1.9.4.

Определението на регулаторната делта, предложено от Комисията за новия стандартизиран подход на измерване на експозициите към кредитен риск от контрагента, следва да бъде приведено в съответствие с математически точните стандарти на Базелския комитет за банков надзор (БКБН).

1.10.   Третиране на финансови холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност

1.10.1.

ЕЦБ подкрепя хармонизацията и подобряването на надзора върху финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Важно е действията по надзора на консолидирана основа да могат да се насочат директно към предприятието майка в банковата група, независимо от това дали е институция или холдинг. Във връзка с това фундаменталната цел на надзора е да се осигури, че предприятието майка направлява и координира дъщерните си предприятия, така че консолидираният надзор да се извършва ефективно. По принцип новият режим следва да позволява да се вземат предвид в достатъчна степен специфичните характеристики на финансовия холдинг или на финансовия холдинг със смесена дейност и неговата роля в рамките на групата, за да се избегнат прекомерни пречки за функционирането на групата.

1.10.2.

Някои аспекти на предложените изменения на РКИ и ДКИ се нуждаят от усъвършенстване или уточнение. Например, необходимо е уточнение как предложените изменения по отношение на лицензирането на финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност се отнасят към действащите правила за надзор върху квалифицираните дялови участия. Освен това в предложените изменения на ДКИ и РКИ не се посочва достатъчно ясно коя от настоящите разпоредби за „кредитна институция“ следва да включва финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност за целите на надзора на консолидирана основа. Необходимо е и допълнително прецизиране на мерките по текущия надзор, които консолидиращият надзорен орган може да прилага спрямо финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност.

1.10.3.

Освен това е необходимо да бъдат разгледани последиците от предложените изменения върху член 111 от ДКИ. Особено безпокойство създава фактът, че консолидиращият надзорен орган може да се намира в различна юрисдикция от юрисдикцията на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност. В тези случаи консолидиращият надзорен орган ще трябва да осигури съблюдаването на надзорните изисквания на консолидирана основа от финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, установен в различна държава членка. Предложените изменения на ДКИ следва да включват разпоредби, които установяват по-подробно как да се осъществява ефективно трансгранично сътрудничество в такива случаи.

1.10.4.

На последно място, предложените изменения на ДКИ следва да включват разпоредби, които разясняват третирането на съществуващи финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, попадащи в приложното поле на тези разпоредби.

1.11.   Надзор върху големи трансгранични инвестиционни посредници

Големите и комплексни подобни на банки инвестиционни посредници, предоставящи инвестиционни услуги, които оказват въздействие върху техния баланс, особено такива с трансгранична дейност, могат да са източник на завишени рискове за финансовата стабилност, както и на завишен риск от ефекти на преноса върху други банки. ЕЦБ смята, че консолидираният и самостоятелният надзор върху големите трансгранични подобни на банки инвестиционни посредници в Съюза трябва да бъде по-задълбочено обмислен, за да се осигурят предпазливи и непротиворечиви надзорни стандарти, съизмерими с рисковете, чийто източник могат да са посредниците. Една от възможностите е да се измени ДКИ/РКИ, за да се гарантира, че големите трансгранични инвестиционни посредници се разглеждат като кредитни институции (24). Това би се отнасяло за инвестиционни посредници, които често извършват дейност, подобна на дейността на банките, от вид, който се извършва също и от банки. За инвестиционни посредници, които не попадат в тази категория, следва да се запази настоящото разграничение на третирането, отразено в националните договорености.

1.12.   Национални правомощия

1.12.1.

С РЕНМ на ЕЦБ се възлагат конкретни задачи, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с цел да се допринесе за сигурността и стабилността и кредитните институции и стабилността на финансовата система. Тези задачи се изпълняват при пълното зачитане на единството и интегритета на вътрешния пазар, равнопоставеното третиране на кредитните институции и с цел да се предотврати регулаторният арбитраж (25). С оглед на това ЕЦБ е длъжна да прилага съответното право на Съюза във всичките му аспекти, а в случаите, когато то се състои от директиви – националното законодателство, с което те са транспонирани (26), по-специално ДКИ и Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (27) (ДВПБ). Някои надзорни правомощия обаче не са изрично посочени в правото на Съюза и разликите в националното законодателство могат да доведат до асиметрии в надзорните правомощия на ЕЦБ в участващите държави членки.

1.12.2.

Във връзка с това ЕЦБ вече е проучила обхвата и степента на съществуващите надзорни правомощия и е разработила подход за осигуряване на непротиворечивото тълкуване на правомощията на ЕЦБ. Въпреки това уточнение на правомощията на ЕЦБ, обвързването на съществуващите надзорни правомощия с общо правно основание в правото на Съюза ще наложи въвеждането на изискване за транспонирането им и ще спомогне за тълкуването на това дали конкретно правомощие, предоставено по силата на националното право, попада в обхвата на конкретна задача, възложена на ЕЦБ. Освен това така ще се стимулира създаването на равнопоставеност в областта на банковия надзор в Съюза чрез хармонизацията на надзорните правомощия на компетентните органи. С оглед на това в правото на Съюза следва да се включи ясно посочване на допълнителните надзорни правомощия в редица области, за да се избегне правната несигурност по отношение на преките надзорни правомощия на ЕЦБ и да се осигури равнопоставеност по отношение на надзорните правомощия в банковия съюз. Тези области са свързани основно с придобивания в трети държави, сливания, прехвърляния на активи и други стратегически решения, изменението на уставите на кредитните институции и на споразуменията между акционерите им относно упражняването на правото на глас, предоставянето на кредит на свързани лица, възлагането от кредитните институции на дейности на подизпълнители, надзорните правомощия по отношение на външните одитори и допълнителните правомощия, свързани с лицензирането на кредитните институции.

1.13.   Оценка за надеждност и пригодност и лица, заемащи ключови позиции

1.13.1.

В момента ДКИ не предвижда изисквания за процедурата, която трябва да се използва от компетентните органи, когато правят оценка на членовете на ръководните органи. Вследствие на това националните практики се различават съществено по отношение на момента на оценката, крайните срокове и по отношение на това дали оценката се извършва преди или непосредствено след назначаването. ЕЦБ препоръчва да се измени правото на Съюза, за да се хармонизират по-дълбоко процедурите за оценките за надеждност и пригодност.

1.13.2.

Лицата, заемащи ключови позиции, оказват важно въздействие върху ежедневното ръководство на кредитните институции и цялостната им структура на управление. ЕЦБ препоръчва да се измени правото на Съюза, за да включи определение на лицата, заемащи ключови позиции, и да се изясни определението за висше ръководство. С цел да се хармонизират националните подходи, следва да се включи и разпоредба относно правомощията на компетентните органи при оценката на лицата, заемащи ключови позиции в значимите институции.

1.14.   Обмен на информация

Настоящата уредба на Съюза съдържа немного на брой конкретни посочвания на необходимостта от сътрудничество между компетентните органи в областта на пруденциалния надзор и органите, борещи се с изпирането на пари (28). Липсват и изрични разпоредби, които уреждат сътрудничеството между компетентните органи в областта на пруденциалния надзор и органите, които прилагат правилата за структурно обособяване. ЕЦБ предлага разпоредбите в ДКИ относно обмена на поверителна информация да бъдат изменени, за да предвидят изрично сътрудничеството с тези органи.

1.15.   Режим на принудително изпълнение и санкции

Съгласно ДКИ списъкът с нарушения, които подлежат на санкции, не включва редица важни нарушения, т.е. във връзка с капиталовите изисквания по стълб 1, надзорните регламенти и решения, издадени от компетентния орган, изискването за искане на предварително разрешение и задълженията за уведомяване на компетентния орган. Поради това държавите членки разполагат със свобода на преценка дали да предоставят на компетентните органи правомощието да налагат административни наказания в тези случаи. Този подход може да доведе до противоречиви практики в държавите членки и да навреди на ефективното принудително изпълнение на пруденциалните изисквания. С цел да се вземат мерки срещу това, ЕЦБ предлага да се разшири списъкът с нарушения, които подлежат на санкции.

1.16.   Права на избор и преценка

1.16.1.

Наличието на национални права на избор и преценка в пруденциалното регулиране е пречка пред прилагането на единната нормативна уредба на равнището на Съюза и добавя допълнителен слой сложност и разходи, като същевременно създава възможности за регулаторен арбитраж. По-специално, правата на избор на държавите членки създават пречки пред ефикасното функциониране на ЕНМ, в който трябва да се вземат предвид различната регламентация и различните практики в участващите държави членки. Едновременното разнопосочно упражняване на тези права на избор води до регулаторни разминавания, които могат да затруднят нормалното функциониране на надзора на ЕЦБ в участващите държави членки и по отношение на експозициите, свързани с трети държави.

1.16.2.

В някои случаи тези различия засягат и надзорните правомощия. Поради това тези неоснователни права на избор и преценка, чието наличие не е обосновано от пруденциална гледна точка, следва да бъдат хармонизирани направо в законодателството от ниво 1. В същия дух не следва да се насърчава въвеждането на нови права на избор и преценка, какъвто е случаят например в предложените изменения на РКИ в областта на капиталовите инвестиции във фондове.

1.17.   Капиталови изисквания за експозиции към централни контрагенти (ЦК)

ЕЦБ подкрепя въвеждането с предложените изменения на РКИ на предварително определен срок на освобождаване на експозиции към ЦК от капиталовите изисквания. Този предварително определен период на освобождаване ще позволи на институциите да считат, че ЦК от трета държава, който е подал заявление за признаване в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (29), за отговарящ на условията ЦК. Този срок на освобождаване е важен с оглед на предоставянето на правна сигурност на институциите по отношение на третирането на експозициите им през съответния времеви хоризонт. Въпреки това ЕЦБ смята, че предоставянето на максимален срок на освобождаване от пет години след датата на подаване на заявлението за признаване (когато Комисията все още не е приела акт за изпълнение) може да се счита за прекомерно предвид евентуалните последици за финансовата стабилност, които произтичат от експозициите към непризнати централни контрагенти от трета държава. Поради това ЕЦБ предлага определянето на по-кратък максимален срок за освобождаване за експозициите към централни контрагенти от трета държава, които все още не са признати по член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

2.   Прилагане на международно приетите надзорни стандарти

ЕЦБ приветства прилагането в правото на Съюза на международно приетите надзорни стандарти. Предвид взаимосвързаността на световната финансова система глобалните стандарти са необходими, за да се осигури съпоставимост и равнопоставеност.

2.1.   Отношението на ливъридж

2.1.1.

ЕЦБ подкрепя въвеждането в правото на Съюза на изискване за отношение на ливъридж и калибрирането му на 3 %, което съответства на стандартите на БКБН и препоръките на ЕБО (30). ЕЦБ препоръчва при подробното прилагане на стандартите на отношението на ливъридж в Съюза да се отчитат надлежно резултатите от текущите международни дискусии, особено в рамките на БКБН, както и тенденциите на международно равнище.

2.1.2.

С предложените изменения на РКИ се премахва съществуващата свобода на компетентните органи да освобождават вече освободените от рискови тегла вътрешногрупови експозиции и експозиции, които произтичат от транзита на регулирани спестявания (31), от мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж, като вместо това въвежда автоматично освобождаване за тези експозиции (32). ЕЦБ е на мнение, че на кредитните институции следва да се разреши да изключват тези експозиции от отношението на ливъридж, само ако компетентният орган е дал предварително одобрение след оценка на основните рискове, свързани с ливъридж, какъвто е случаят в сега действащото право на Съюза. По отношение на значимите институции в ЕНМ оценката се основава на „Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза“ (33).

2.1.3.

Ако се запазва освобождаването от експозиции, които произтичат от официално подкрепяни експортни кредити (34), то следва да бъде ограничено до необходимата степен, доколкото това е оправдано поради необходимост в целия Съюз, а не поради национални предпочитания, тъй като съставлява отклонение от стандартите на БКБН. Автоматичното освобождаване от експозиции, които произтичат от насърчителни заеми, от мярката за експозицията (35) също се отклонява от стандартите на БКБН и противоречи на логиката на отношението на ливъридж в качеството му на неоснована на риска мярка. Освен това автоматичното освобождаване не е в съответствие с препоръките на ЕБО и създава пречки за ефикасното съпоставяне на отношенията на ливъридж на пазара. На последно място, формулировката на няколко освобождавания, които често са неясни от гледна точка на условията, които трябва да бъдат изпълнени, могат да дадат възможност на институциите да тълкуват освобождаванията по различни начини, като това може да доведе до по-широкото прилагане на освобождаванията и неприлагането им към специфични случаи.

2.1.4.

ЕЦБ подкрепя въвеждането на допълнително отношение на ливъридж за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ), което следва да се основава на международните стандарти за разработването и калибрирането на тези изисквания, след като тези стандарти бъдат финализирани. Допълнителните изисквания за Г-СЗИ следва да отразяват системното им значение и да предоставят допълнителен капацитет за поемане на загуби, необходим за осигуряването на допълнителна защита срещу евентуалната им несъстоятелност.

2.1.5.

В предложените изменения в РКИ се предвиждат и прихващането на първоначалния марж в случай на експозиции към дериват, свързани с клиринг за сметка на клиенти, което е друг елемент, който се отклонява от стандартите на БКБН. Третирането на първоначалния марж за тези сделки е деликатна материя, която в момента се разглежда на международно равнище. Прилагането в Съюза следва да отразява заключенията от този преглед, след като той приключи (36).

2.1.6.

Предложените изменения на РКИ запазват настоящия подход за изчисляване на отношението на ливъридж въз основа на баланса в края на тримесечието (37). ЕЦБ препоръчва преразглеждане на тази разпоредба, като се вземат предвид текущите международни обсъждания във връзка с референтния период за изчисляване на отношението на ливъридж.

2.1.7.

Въпросът как да се третират резервите, държани в централна банка, за целите на изчисляването на експозицията с оглед на отношението на ливъридж, е друг деликатен въпрос, който в момента се разглежда на международно равнище. Прилагането на отношението на ливъридж съгласно правото на Съюза следва да отразява заключенията от този преглед, след като той приключи.

2.1.8.

ЕЦБ се съгласява с препоръките на ЕБО, че към ЦК не следва да се прилага изискването за отношение на ливъридж, дори ако тези лица притежават лиценз за извършване на банкова дейност в някоя държава членка. Освобождаването на тези ЦК от отношението на ливъридж е оправдано от специфичните предпазни мерки, наложени на ЦК от Регламент (ЕС) № 648/2012 и от факта, че пасивите на ЦК, като например допълнителни обезпечения, държани под формата на депозити, се акумулират по-скоро главно за целите на управлението на риска, отколкото за финансиране на инвестиционна дейност.

2.2.   Отношение на нетното стабилно финансиране (ОНСФ)

2.2.1.

Предложените изменения на РКИ се отклоняват от стандартите на БКБН по отношение на третирането на висококачествени ликвидни активи от ниво 1, като се прилага коефициент на изискваното стабилно финансиране от 0 %, а не от 5 % (38). ЕЦБ предлага изискването за стабилно финансиране да се запази за висококачествените ликвидни активи от ниво 1 (с изключение на паричните резерви и резервите, държани в централна банка, спрямо които следва да се прилага коефициент на изискваното стабилно финансиране от 0 %), тъй като при тези активи има известен ценови риск за период от една година, дори и да не е налице стресов сценарий. Въвеждането на същото третиране като при коефициента на ликвидно покритие не е подходящо предвид различните времеви рамки на двата стандарта.

2.2.2.

Предложените изменения на РКИ се отклоняват и от стандартите на БКБН по отношение на третирането на свързания с бъдещото финансиране риск при договорите за деривати (39). ЕЦБ приветства правомощията, възложени на ЕБО, да докладва на Комисията относно възможността да се приеме мярка с по-висока чувствителност към риска (40), при положение че стандартите на БКБН не се характеризират с достатъчна чувствителност към риска (41). Предложените преходни разпоредби обаче съдържат някои концептуални недостатъци, които дават възможност за регулаторен арбитраж, и въздействието им върху кредитните институции все още не е оценено. Поради това до приемането на по-подходяща методология ЕЦБ предлага преходният режим да бъде приведен в съответствие със стандартите на БКБН.

2.2.3.

Във връзка с третирането на обезпечените кредитни сделки с предложените изменения на РКИ се прилага по-нисък от предвидения в стандартите на БКБН коефициент на изискваното стабилно финансиране към обезпечените и необезпечените сделки с финансови контрагенти, чийто остатъчен срок до падежа е по-малко от шест месеца (42). Въз основа на задълбочен анализ следва да се направи всеобхватен преглед на коефициентите, включени в ОНСФ, за всички обезпечени сделки, за да се определи дали коефициентите за конкретни обезпечения и срокове до падежа са правилно калибрирани. Докато се предприеме подобен преглед, ЕЦБ предлага да се прилагат коефициентите на изискваното стабилно финансиране съгласно стандартите на БКБН.

2.2.4.

С предложените изменения на РКИ се включва освобождаване от изискването за ОНСФ за активите и пасивите, които са пряко свързани с обикновените обезпечени облигации, емитирани в съответствие с изискванията на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (43), обезпечени облигации с еднократно погасяване на главницата и с възможност за удължаване на срока до падежа и условните транзитни облигации, които отговарят на определени критерии по отношение на падежа (44). ЕЦБ подкрепя препоръката на ЕБО да се освобождават само изцяло финансираните структури на транзитните обезпечени облигации, тъй като те не представляват свързан с финансирането риск за емитиращата банка (45). ЕЦБ обаче предлага другите обезпечени облигации да не се освобождават от ОНСФ, тъй като, подобно на други дългосрочни пасиви, те създават значим, свързан с финансирането риск, който не намалява поради структурните им елементи. Като се вземе предвид значението на обезпечените облигации за финансирането на банките, de facto освобождаването на повечето непогасени обезпечени облигации води до сериозно разхлабване на пруденциалните стандарти.

2.3.   Основен преглед на търговския портфейл

2.3.1.

ЕЦБ приветства предложението за прилагането в правото на Съюза на нов стандарт на БКБН за третиране на пазарния риск в резултат от основния преглед на търговския портфейл (ОПТП) (46). ЕЦБ препоръчва при подробното прилагане на стандарта на ОПТП в Съюза, по-специално подходящите преходни мерки, да се отчитат надлежно резултатите от текущите международни дискусии, особено в БКБН, както и тенденциите на международно равнище. Освен това предвиденият в момента двугодишен срок за прилагане може да не е достатъчен за институциите, за да докажат, че спазват изискванията, за да могат да използват модела, нито за надзорните органи, за да могат да оценят и одобрят моделите за пазарен риск. Това се дължи на факта, че техническата спецификация на редица важни аспекти на подхода на вътрешните модели ще се въведе чрез регулаторни технически стандарти, които ще се появят, едва след като предложените изменения на РКИ са влезли в сила. Поради тази причина е препоръчително да се удължи фазата на прилагане.

2.3.2.

Предложеният преходен режим, с който за период от три години се въвежда значително рекалибриране надолу (с 35 %) на капиталовите изисквания, посочени в ОПТП, е причина за безпокойство, тъй като може да доведе до капиталови изисквания за пазарен риск, които са значително по-ниски от настоящите равнища за конкретни институции. Макар че преходният период може да спомогне за намаляване на въздействието върху капиталовите изисквания за кредитните институции, ЕЦБ предлага преходното калибриране да се въведе постепенно, като се следва предварително определен график, и да се комбинира с минимален размер, за да се предотврати падането на капиталовите изисквания за пазарен риск под настоящите равнища.

По отношение на допълнителните промени в рамката за пазарния риск с цел да се постигне по-голяма пропорционалност, ЕЦБ счита за подходящи предложените изменения на РКИ, с които на институциите с малки търговски портфейли се позволява да използват опростени подходи, при условие че праговете за прилагане останат на равнищата, определени в предложението. Предложеният опростен стандартизиран подход обаче следва да бъде достатъчно чувствителен на риск и да доведе до капиталови изисквания, които са адекватни, когато бъдат сравнени с новите подходи, приложими към големите кредитни институции. За тази цел при бъдещи изменения на РКИ следва да вземат предвид съответните промени на равнището на БКБН.

2.3.3.

Предложените изменения на РКИ не въвеждат направо в законодателството от ниво 1 някои основни елементи от стандартите на БКБН като спецификацията на теста за отнасяне на печалбата и загубата, а ги оставят за бъдещо делегирано законодателство. ЕЦБ предлага тези елементи да бъдат включени направо в РКИ, а само техническите спецификации да се въведат с технически стандарти.

2.3.4.

С предложените изменения на РКИ на кредитните институции се дава значителна свобода при моделирането, което би могло да доведе до сериозни разминавания в надзорните практики и моделирането на риска. С цел да се вземат мерки срещу това, ЕЦБ предлага в РКИ да бъдат включени ограниченията на моделирането, разработени като част от основния преглед на търговския портфейл въз основа на сравнителни изследвания.

2.3.5.

За разлика от стандартите на БКБН, с предложените изменения на РКИ на кредитните институции се дава възможност да избират, без ограничения, търговските звена, по отношение на които искат одобрението на вътрешния модел, и търговските звена, за които те ще запазят стандартизирания подход. С цел да се предотврати регулаторният арбитраж, компетентните органи следва да могат, въз основа да на избрания от кредитните институции подход за сравними търговски звена, да вземат решение за включването на търговските звена, които те считат, че следва да попадат в обхвата на подхода на вътрешните модели.

Конкретните предложения на членове на персонала на ЕЦБ във връзка с предложените изменения на РКИ и ДКИ, придружени с обяснителен текст към тях, се представят в технически работен документ. Техническият работен документ не е приет от Управителния съвет. Техническият работен документ е достъпен на английски език на уебсайта на ЕЦБ.

Съставено във Франкфурт на Майн на 8 ноември 2017 година.

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  COM(2016) 850 final.

(2)  COM(2016) 854 final.

(3)  Достъпна на уебсайта на Банката за международни разплащания www.bis.org

(4)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(5)  Вж. Насоки EBA/GL/2014/13 на Европейския банков орган от 19 декември 2014 г. относно общите процедури и методологии за процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО).

(6)  Вж. доклада на ЕБО за сближаването на надзорните практики (EBA-Op-2016-11) от 14 юли 2016 г., достъпен на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu

(7)  На основание член 4, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63) (РЕНМ), ЕЦБ извършва надзорни прегледи, като за тази цел е разработила обща методология за ПНПО, вж. по-конкретно Ръководството на ЕЦБ за банков надзор от ноември 2014 г., достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu. В резултат от това съществено се увеличи последователността при налагането на допълнителните изисквания на значимите кредитни институции. По-специално, по отношение на значимите кредитни институции в ЕНМ корелацията между общия рейтинг в резултат от ПНПО и капиталовите изисквания нарасна от 26 % преди 2014 г. на 76 % през 2016 г. (вж. стр. 44 от брошурата за методологията на ЕНМ за ПНПО [SSM SREP methodology booklet] от 2016 г., достъпна на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ www.bankingsupervision.europa.eu).

(8)  Вж. предложението за нов параграф 5а в член 98 от ДКИ.

(9)  Вж. предложението за нов член 104в от ДКИ.

(10)  Меморандум за разбирателство между Единния съвет за преструктуриране и Европейската централна банка от 22 декември 2015 г. във връзка със сътрудничеството и обмена на информация, достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(11)  Вж. ECB contribution to the European Commission’s consultation on the review of the EU macroprudential policy framework (12 декември 2016 г.), достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(12)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(13)  COM(2017) 592 final.

(14)  Вж. Съвет за международни счетоводни стандарти, МСФО 9 „Финансови инструменти“ (2014 г.), достъпен на www.ifrs.org

(15)  Вж. предложението за нов член 473а от РКИ.

(16)  В съответствие с предложението за нов параграф 96А от документа „Базел III“, вж. BCBS Standards: Regulatory treatment of accounting provisions – interim approach and transitional arrangements, март 2017 г., достъпен на уебсайта на БМР www.bis.org. Въз основа на този параграф процентите за всяка година се определят на линейна база.

(17)  Вж. предложението за нов член 473а от РКИ.

(18)  COM(2017) 591 final.

(19)  Вж. предложението за нов член 21б от ДКИ.

(20)  Вж. новите предложенията за член 99, параграф 4, член 101, параграф 5, член 394, параграф 3 и член 430, параграф 1 от РКИ.

(21)  Това предложение ще засегне около 80 % от по-малко значимите институции.

(22)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1).

(23)  Вж. предложението за нов член 99, параграф 7 от РКИ.

(24)  Вж. Съобщение относно завършването на банковия съюз, стр. 19 и Доклада за ЕНМ, стр. 8.

(25)  Вж. член 1, първа алинея от РЕНМ.

(26)  Вж. член 4, параграф 3 от РЕНМ.

(27)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(28)  Сътрудничество от този вид не е предвидено нито в ДКИ, нито в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(29)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(30)  EBA Report on the leverage ratio requirements under Article 511 of the CRR (№ EBA-Op-2016-13), 3 август 2016 г., достъпен на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu

(31)  Вж. новото предложение за член 429а, параграф 1, буква й) от РКИ.

(32)  Вж. новото предложение за член 429а от РКИ.

(33)  Вж. „Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза“ (консолидирана версия), ноември 2016 г., достъпно на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ www.bankingsupervision.europa.eu.

(34)  Вж. новото предложение за член 429а, параграф 1, буква е) от РКИ.

(35)  Вж. новото предложение за член 429а, параграф 1, буква д) от РКИ.

(36)  Вж. Консултативен документ: Revisions to the Basel III leverage ratio framework, 25 април 2016 г., достъпен на уебсайта на БМР www.bis.org.

(37)  Вж. предложения нов член 429, параграф 2 от РКИ във връзка с член 14, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014.

(38)  Вж. предложението за нов член 428с, параграф 1, буква а) от РКИ и параграф 37 от документа на БКБН „Базел III: отношението на нетното стабилно финансиране“ [Basel III: the net stable funding ratio], октомври 2014 г. (наричан по-долу „рамката на БКБН за ОНСФ“), достъпен на уебсайта на БМР www.bis.org

(39)  Вж. предложението за нов член 428ф, параграф 2 и член 428ч, параграфи 2, 3 и 4 от РКИ.

(40)  Вж. предложението за нов член 510, параграфи 4 и 5 от РКИ.

(41)  Вж. приноса на Евросистемата към документ за консултация на ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (ГД FISMA) на Европейската комисия относно допълнителни съображения за прилагането на отношението на нетно стабилно финансиране в Европейския съюз, 14 септември 2016 г.

(42)  Вж. предложението за нов член 428т, буква б) и член 428ф, параграф 1, букви а) и б) от РКИ и параграфи 38 и 39, буква б) от рамката на БКБН за ОНСФ.

(43)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(44)  Вж. предложението за нов член 428е, параграф 2, букви в) и г) от РКИ.

(45)  Вж. препоръка 6 от EBA Report on Net Stable Funding Requirements under Article 510 of the CRR (EBA Op/2015/22) от 15 декември 2015 г., достъпен на уебсайта на EBO www.eba.europa.eu

(46)  Стандарти на БКБН: Minimum capital requirements for market risk, януари 2016 г., достъпно на уебсайта на БМР www.bis.org


Top