Какво представляват изискванията за минимални резерви?

11 август 2016 г. (актуализация – 27 октомври 2022 г.)

Банките от еврозоната са задължени да поддържат определено количество средства като резерви в текущите си сметки при националната централна банка. Тези средства се наричат минимални резерви. Задължителните минимални резерви на банките се определят за период от шест до седем седмици, известен като период на поддържане. Размерът на средствата се изчислява въз основа на баланса на банката преди началото на всеки период на поддържане.

През периода на поддържане банките трябва да се погрижат средното равнище на средствата, които държат като резерви, да отговаря на изискванията за минимални резерви. Не е необходимо през цялото време да държат цялата сума в сметките си в националната централна банка. Това позволява на банките да реагират на краткосрочните промени на паричните пазари, като добавят или изтеглят средства от резервите си. Това от своя страна спомага за стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар.

В момента банките трябва да поддържат в националната си централна банка минимум 1% от определени пасиви, главно депозити на клиенти. Общият размер на минималните резерви на банките от еврозоната се публикува ежедневно на страницата за анализ на ликвидността.

В края на периода на поддържане националните централни банки от еврозоната плащат лихви по минималните резерви, които банките държат при тях. В исторически план това олихвяване е обвързано с лихвения процент по основните операции по рефинансиране (ООР). Считано от 21 декември 2022 г., минималните резерви се олихвяват с лихвения процент по депозитното улеснение. Тази промяна съгласува по-добре лихвите по минималните резерви с лихвените проценти на паричния пазар.

Минималните резерви са често използван инструмент на паричната политика в централнобанковата дейност. Някои централни банки обаче, например централната банка на Австралия, канадската централна банка и шведската централна банка, не ги използват.