Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ,
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ,
Франкфурт на Майн, 9 март 2017 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Ще се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи със сегашния темп от 80 млрд. евро месечно до края на този месец, а от април 2017 г. се предвижда нетните покупки на активи да продължат с месечен темп от 60 млрд. евро до края на декември 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Нетните покупки ще съпътстват реинвестиции на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи.

Нашите мерки по паричната политика продължиха да поддържат много благоприятните условия на финансиране, които са необходими, за да се осигури устойчиво доближаване на темпа на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Продължаващото им предаване към условията за кредитиране на фирмите и домакинствата благоприятства създаването на кредити и подпомага устойчиво затвърждаващото се възстановяване на икономиката на еврозоната. Показателите за нагласите свидетелстват, че е възможно цикличното възстановяване да набира скорост. Водещата инфлация отново се повиши, главно поради покачващата се инфлация на енергоносителите и храните. Базисният инфлационен натиск обаче остава все така сдържан. Управителният съвет ще продължава да гледа отвъд промените в ХИПЦ инфлацията, ако за тях бъде преценено, че са преходни и не оказват въздействие върху средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Все още е необходима много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да може базисният инфлационен натиск в еврозоната да се засили и да подкрепи водещата инфлация в средносрочен план. Ако перспективите станат по-малко благоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През четвъртото тримесечие на 2016 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,4% на тримесечна база след сходен темп на растеж през третото тримесечие. Постъпващите данни, по-специално резултатите от конюнктурни анкети, засилват увереността ни, че текущият икономически растеж ще продължи да се утвърждава и разширява. Предаването на нашите мерки по паричната политика подкрепя вътрешното търсене и благоприятства протичащия процес на намаляване на задлъжнялостта. Възстановяването на инвестициите продължава да бъде подкрепяно от много благоприятните условия за финансиране и от подобрението на корпоративната печалба. Освен това нарастващата заетост, която е благоприятствана и от вече извършени структурни реформи, оказва положително въздействие върху реалния разполагаем доход на домакинствата, подпомагайки по този начин частното потребление. Налице са също и признаци за малко по-силно възстановяване в глобален план и засилване на световната търговия. Очаква се обаче икономическият растеж в еврозоната да бъде забавян от слабия темп на осъществяване на структурните реформи и от продължаващата необходимост от корекции на балансите в редица сектори.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2017 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,8% през 2017 г., 1,7% през 2018 г. и 1,6% през 2019 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2016 г. прогнозите за прираста на реалния БВП са ревизирани леко нагоре за 2017 г. и 2018 г. Рисковете, свързани с перспективата за растежа в еврозоната, вече са по-слабо изразени, но остават низходящи и са свързани основно с глобални фактори.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е нараснала допълнително до 2,0% през февруари след 1,8% през януари 2017 г. и 1,1% през декември 2016 г. Това отразява основно силно повишение на годишната инфлация на енергоносителите и непреработените храни, като все още не са налице признаци на убедителен възходящ тренд при базисната инфлация. Вероятно е водещата инфлация да се задържи на равнище близо до 2% през идните месеци, отразявайки до голяма степен динамиката на годишния темп на изменение на цените на енергоносителите. Измерителите на базисната инфлация обаче остават ниски и се очаква да се повишават едва постепенно в средносрочен план, подкрепяни от нашите мерки по паричната политика, очакваното икономическо възстановяване и съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет.

Тази тенденция намира отражение и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2017 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,7% през 2017 г., 1,6% през 2018 г. и 1,7% през 2019 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2016 г. прогнозата за водещата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре – значително за 2017 г. и леко за 2018 г., а за 2019 г. остава непроменена. Прогнозите на експертите са при условие на пълното прилагане на всички наши мерки по паричната политика.

Що се отнася до паричния анализ, през януари 2017 г. широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,9% спрямо 5,0% през декември 2016 г. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 8,4% през януари 2017 г. спрямо 8,8% през декември 2016 г.

Динамиката на кредитите следва тенденцията на постепенно възстановяване, наблюдавана от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия беше 2,3% през януари 2017 г. – както през предходния месец. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата беше 2,2% през януари 2017 г. след 2,0% през декември 2016 г. Въпреки че динамиката на банковите кредити продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващите корекции в балансите на финансовия и нефинансовия сектор, мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, в значителна степен подкрепят условията на кредитиране за фирмите и домакинствата и следователно – кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от все така значителна степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури своевременно устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос за укрепване на икономическия растеж. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се насърчи потенциалният растеж на производството. На фона на ограниченото като цяло изпълнение на специфичните за държавите препоръки през 2016 г. , през 2017 г. е необходимо по-голямо усилие за реформи във всички държави от еврозоната. Що се отнася до фискалната политика, всички държави трябва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за осигуряване на доверието в рамката на ЕС за икономическо управление.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Данни за контакт за медиите