ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

ЕЦБ публикува Доклад за конвергенцията 2010

12 май 2010 г.

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува своя „Доклад за конвергенцията 2010“, който представя оценка на икономическата и правната конвергенция на девет държави – членки на Европейския съюз (ЕС): България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария, Чешката република и Швеция. Докладът анализира дали в тези държави е била постигната висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Освен това той измерва съответствието със законово установените изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от националните централни банки, за да станат неделима част от Евросистемата (правна конвергенция).

Като цяло заключението на доклада е, че в много държави са възникнали сериозни предизвикателства, свързани с натрупаните преди това дисбаланси и слабости, довели до процес на дълбоки корекции през последните години. Засегнат от световната финансова и икономическа криза, реалният БВП в повечето от разглежданите държави се срина или силно се понижи. Макар че това отслабване на икономическата активност и външните влияния допринесоха за намаляване на инфлацията, бюджетните позиции рязко се влошиха и премиите за риск в различните държави се повишиха значително, както личи от дългосрочните лихвени проценти.

Анализирайки отделните критерии за конвергенция, Докладът за конвергенцията от 2010 г. показва следните резултати.

Ценова стабилност

През 12-месечния референтен период от април 2009 г. до март 2010 г. инфлацията в ЕС е била много ниска в резултат от неблагоприятните ценови шокове в цял свят и значителното понижение на икономическата активност в повечето държави. Съответно, референтната стойност на критерия за ценова стабилност е 1,0%. Тя се изчислява, като към непретеглената средна аритметична на ХИПЦ-инфлацията за 12-те месеца в Португалия (-0,8%), Естония (-0,7%) и Белгия (-0,1%) се добавят 1,5 процентни пункта. Поради редица специфични за държавата фактори в Ирландия е отчетена значително по-ниска ХИПЦ-инфлация. Все пак, в съответствие с възприетия в предишните доклади подход темпът на инфлацията в Ирландия е счетен за статистическа нетипичност и поради това не е включен при изчисляването на референтната стойност. През референтния период среден темп на ХИПЦ-инфлация под референтната стойност е отчетен в Чешката република, Естония и Латвия, а в останалите шест държави инфлацията е над референтната стойност, като най-голямо отклонение е отбелязано в Румъния, Унгария и Полша.

Държавна бюджетна позиция

В преобладаващата част от държавите фискалната ситуация се влоши силно спрямо доклада за конвергенцията от 2008 г., до голяма степен в отражение на съществено влошените макроикономически условия. През 2009 г. България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария и отчетоха съотношение бюджетен дефицит/БВП над референтната стойност от 3 %. Европейската комисия започва процедура при прекомерен дефицит по отношение на България, а за останалите изброени държави Съветът е приел решение относно наличието на прекомерен дефицит. Само Естония и Швеция отчитат бюджетен дефицит за 2009 г. под референтната стойност.

Що се отнася до дълга на сектор Държавно управление, през 2009 г. само Унгария е отчела коефициент на дълга над 60 % от БВП. В останалите държави коефициентите са по-ниски, макар да са се повишили във всички девет разглеждани държави, в някои случаи съществено.

Обменни курсове

Измежду държавите, разгледани в настоящия Доклад за конвергенцията, валутите на Естония, Латвия и Литва понастоящем участват във валутния механизъм II. Валутите на тези държави са участвали повече от две години в този механизъм преди анализа на конвергенцията и през разглеждания период не е извършвана девалвация на никой от техните централни обменни курсове. При латвийския лат обаче имаше няколко случая на сериозни напрежения на пазара в рамките на валутния механизъм ІІ.

Дългосрочни лихвени проценти

През 12-месечния референтен период от април 2009 г. до март 2010 г. референтната стойност на дългосрочните лихвени проценти беше 6,0 %. Тъй като Естония няма хармонизиран дългосрочен лихвен процент, тази стойност е изчислена, като се добавят два процентни пункта към непретеглената средна аритметична на дългосрочните лихвени проценти на другите две държави – членки на ЕС, участващи в изчислението на референтната стойност на критерия за ценова стабилност с хармонизиран дългосрочен лихвен процент, а именно Белгия (3,8 %) и Португалия (4,2 %). През референтния период само Чешката република и Швеция са имали средни дългосрочни лихвени проценти под референтната стойност.

Естония

В този доклад Естония е оценена доста по-задълбочено, отколкото другите разглеждани държави. Причината е, че властите в Естония са заявили намерението на държавата да приеме еврото от 1 януари 2011 г. Докладът на ЕЦБ за конвергенцията от 2010 г. дава на Естония следната оценка.

През референтния период от април 2009 г. до март 2010 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ-инфлация в Естония бе -0,7%, т.е. значително под референтната стойност от 1,0% за критерия за ценова стабилност. Въз основа на последните налични данни 12-месечният среден темп на ХИПЦ-инфлация се очаква да се повиши през следващите месеци.

Ниският понастоящем темп на инфлация в Естония отразява предимно временни фактори, включително продължаващия процес на строги икономически корекции, довел до свиване на реалния БВП с 14,1 % през 2009 г. след продължителен период на натрупване на значителни макроикономически дисбаланси и слабости. Наред с това сегашното отсъствие на инфлационен натиск в естонското стопанство отразява необходимостта икономиката с фиксиран обменен курс да възстанови претърпяната преди загуба на конкурентоспособност. След приключването на етапа на корекции ще бъде много трудно да се поддържа нисък темп на инфлация, като се има предвид ограничената възможност за маневриране на паричната политика. Процесът на догонване вероятно ще има отражение върху инфлацията през следващите години, с оглед на това, че БВП на глава от населението и ценовите равнища в Естония все още са по-ниски от тези в еврозоната. След като се възобнови растежът на производството, при режима на фиксиран обменен курс скритата тенденция към поскъпване на реалния курс вероятно ще се прояви в по-висока инфлация. В условията на съществуващия режим на паричен съвет и ограничените алтернативни инструменти за антициклична парична политика, може да се окаже трудно да се предотврати повторното формиране на макроикономически дисбаланси, в това число и високи темпове на инфлация. Опитът със силния растеж през последните няколко години подчертава предизвикателството, пред което са изправени естонските власти: да постигнат ценова стабилност при фактическо отсъствие на независима парична политика. Накратко казано, за Естония са налице опасения относно устойчивостта на конвергенцията по критерия за инфлация.

Относно Естония не е прието решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. За референтната 2009 г. бюджетното салдо на сектор Държавно управление регистрира дефицит от 1,7 % от БВП, т.е. доста под референтната стойност. Съотношението държавен дълг/БВП бе 7,2 % от БВП, т.е. значително под референтната стойност от 60 %.

До прегледа за конвергенция естонската крона участва във валутния механизъм II повече от две години. Естония се е включила във валутния механизъм при наличен режим на паричен съвет като едностранен ангажимент. През разглеждания период кроната е запазила стабилността си и не е отбелязала отклонение от централния обменен курс спрямо еврото във ВМ ІІ, което отразява непроменената политика на Естония по отношение на обменния курс при режим на паричен съвет. Освен това в рамките на ВМ ІІ Естония не е девалвирала по собствена инициатива централния обменен курс на своята парична единица спрямо еврото.

Естонската финансова система се характеризира с отсъствие на развит пазар за дългосрочни дългови ценни книжа, деноминирани в естонски крони, и това отразява ниското равнище на държавен дълг и широкото използване на еврото. При тези условия е невъзможно да се определи показател, който да бъде сравним или да може да замести доходността на дългосрочните държавни облигации, а това усложнява оценяването на устойчивостта на конвергенцията в Естония. При тези обстоятелства е извършен широкообхватен анализ на финансовите пазари, отчитащ различни релевантни показатели. Като цяло динамиката на финансовите пазари по време на референтния период насочва към нееднозначна оценка. Редица показатели сочат, че участниците на пазара са имали сериозни опасения относно устойчивостта на конвергенцията в Естония. Тези опасения са били особено изразени по време на кулминацията на глобалната криза. От края на 2009 г. спадът в склонността към избягване на риск в глобален мащаб, фискалните тенденции и усещанията на участниците на пазара за вероятността Естония да приеме еврото допринесоха за отслабване на натиска върху пазара.

Постигането на среда, благоприятстваща устойчива конвергенция в Естония, изисква провеждането на икономическа политика, насочена към осигуряване на обща макроикономическа стабилност, включително и на устойчива ценова стабилност. Предвид ограничените възможности за маневриране на паричната политика в условията на режим на паричен съвет, наложително е другите области на политиката да предоставят на икономиката необходимите средства, за да се справи със специфичните за страната шокове и да се избегне повторно възникване на макроикономически дисбаланси.

Правно сближаване

Към 12 март 2010 г. – крайната дата за изменения на законодателството, подложено на оценка в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от 2010 г. – в деветте разгледани държави правната рамка не е изцяло съвместима с всички изисквания за приемането на еврото, определени в Договорите и Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. На 22 април 2010 г. обаче естонският парламент прие Закон за въвеждането на еврото, който премахва оставащите несъответствия в Естония. Иначе във всички останали разгледани държави остават несъответствия по отношение на независимостта на централните банки. Това се отнася по-специално до институционалната, персоналната и финансовата им независимост. В допълнение към това във всички разгледани държави освен Литва са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.

***

При изготвянето на този доклад ЕЦБ изпълнява изискването по член 140 от Договора да докладва пред Съвета на Европейския съюз (Съвета) най-малко веднъж на две години или по искане на държава-членка с дерогация „относно напредъка, постигнат от държавите-членки с дерогация в изпълнението на техните задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“.

Понастоящем 11 държави-членки на ЕС не са пълноправни участници в икономическия и паричен съюз. Две от тези държави членки – Дания и Обединеното кралство – имат специален статут съгласно условията на съответните протоколи, приложени към Договорите. По тази причина доклади за конвергенцията за тези две държави-членки се изготвят само по тяхно искане.

Докладът за конвергенцията е публикуван на 21 официални езика на ЕС на уебсайта на ЕЦБ.

Publications

Данни за контакт за медиите