Специален акцент върху финансовата стабилност

24 май 2016 г. (upактуализация: 15 август 2016 г.)

Финансова стабилност е израз, който се използва все по-често от финансовата криза насам. Дефинициите на специалистите може да се различават донякъде, но по същество мненията им за нейната значимост съвпадат. За ЕЦБ финансова стабилност означава финансовата система да е способна да противостои на сътресения, без значително да се нарушава функционирането ѝ.

С други думи, хората все още да могат да имат достъп до банковите си сметки, предприятията все още да могат да извършват и получават плащания, инвеститорите да могат да продължават да търгуват, а банките да могат да се рефинансират, като заемат средства една от друга или от централната банка.

Какво означава това на практика?

В основата на стабилността стои балансът. Финансовата система се характеризира със сложна мрежа от взаимозависимости и взаимодействия между различните участници. Банките и застрахователните дружества действат като посредници, като насочват средства от желаещите да кредитират или инвестират към желаещите да заемат средства. Някои финансови пазари като например облигационните и паричните пазари също пряко свързват заемодатели и кредитополучатели. Същевременно платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа, които съставляват инфраструктурата на финансовите пазари, обезпечават сигурното движение на пари и финансови активи.

Възможно е да възникнат рискове на различни нива и под различна форма. Общото забавяне на икономиката води до високо равнище на задлъжнялост на собствениците на жилища и същевременно до поевтиняване на жилищата, а банките, които са финансирали ипотеките им, може да се окажат с клиенти, които не могат да изплащат дълговете си. Забавяне при възникващите пазари може да навреди на икономиката, като например търсенето на стоки да отслабне, което да доведе до загуба на работни места в засегнатите сектори. То също така би могло да предизвика резки разпродажби на дълговите, капиталовите и валутните пазари, което в действителност затруднява финансирането на предприятията и ограничава икономическия растеж.

Ето защо рисковете и уязвимостта, засягащи един участник, може да окажат въздействие върху много други, нарушавайки баланса на системата и застрашавайки финансовата стабилност като цяло.

Каква е нашата роля?

Ние наблюдаваме непрекъснато финансовата система, за да открием на ранен етап потенциални рискове и слабости и да направим оценка на необходимите действия във връзка с това. Макропруденциалните политики могат да предотвратят такива рискове – на ниво държава, сектор или финансова институция. Например, за да помогнат за избягването на потенциален балон на жилищния пазар, националните органи може да изискат от банките в еврозоната да затегнат кредитните си стандарти, например като поискат от клиентите си да представят повече собствени средства, когато сключват ипотеки. Тези мерки трябва да се съобщят на ЕЦБ, която може да възрази, ако е необходимо. ЕЦБ също така може да изиска от банките да държат капитал над минималните изисквания (конкретните нива са посочени в правилата на ЕС), за да засилят защитата си срещу евентуални сътресения.

Въпреки че тези инструменти са насочени към финансовата система като цяло, новата функция на ЕЦБ във връзка с банковия надзор следи отделните банки, за да остане банковият сектор сигурен и в крайна сметка – за да засили финансовата стабилност в Европа.