„Изземва“ ли ЕЦБ спестявания?

18 май 2015 г. (актуализация – 25 август 2021 г.)

Представляват ли ниските основни лихвени проценти на Европейската централна банка данък върху спестителите? Обвинението обикновено гласи, че централната банка толкова е намалила основния лихвен процент, че обикновените хора вече не могат да получават никаква лихва за спестяванията си. Ниските лихвени проценти правят по-евтини заемите за кредитополучателите. В крайна сметка за кредиторите не остава почти нищо; а вината за това е на централната банка. Проучване вече дава точна информация.

Проучването показва, че в по-дългосрочен план – т.е. след отчитане на инфлацията – не централната банка определя реалния доход на спестителите. Реалната норма на възвръщаемост на инвестициите в средносрочен план по-скоро зависи от фактори като доколко икономиката е жизнена и осигурена с ресурси, какво е качеството на пътищата и останалата инфраструктура, доколко е гъвкав пазарът на труда и в каква степен политиките на правителството благоприятстват растежа. Реалната икономика е тази, която създава реална възвръщаемост. Според авторите на документа Улрих Биндзайл (ЕЦБ), Йорг Цойнер (KfW) и Клеменс Домник (KfW) централната банка подкрепя този процес, като осигурява ценова стабилност. Ако ЕЦБ умишлено провежда неподходяща парична политика, това може допълнително да възпрепятства икономиката и по този начин да влоши дългосрочните перспективи за доходите на спестителите.

За всички спестители в еврозоната отслабването на икономиката и свързаните с това ниски лихвени нива са сериозен повод за безпокойство. Ниската възвръщаемост означава, че спестяването на дадена желана сума отнема много по-дълго време. Може да се наложи закупуването на нов автомобил да бъде отложено или да се заделят повече средства, за да се осигури получаването на същата допълнителна пенсия от частен фонд в по-късна възраст. При тези условия обаче важният въпрос не е колко висок е номиналният лихвен процент върху инвестицията. Много по-важно е каква е възвръщаемостта на спестяванията след приспадане на обезценяването на парите в резултат от инфлацията. Авторите на документа „Критика на нерестриктивните политики на централната банка“, публикуван от ЕЦБ, отбелязват тази разлика. Те показват, че централната банка оказва влияние върху номиналните лихвени проценти – т.е. без отчитане на инфлацията. Реалната възвръщаемост, която е от значение за спестителите, обаче зависи от реални фактори като иновациите, демографската ситуация и пазарите на труда, посочват Улрих Биндзайл, Йорг Цойнер и Клеменс Домник.

Според тях паричната политика може да има само ограничено въздействие върху реалната възвръщаемост в краткосрочен план – в продължение на една или две години. Този кратък период обаче не е от решаващо значение за по-голямата част от спестителите. В дългосрочен аспект провеждането на рестриктивна парична политика през период на слаба икономическа активност и ниски нива на инфлация е дори вредно за спестителите, тъй като допълнително отслабва икономиката и съответно възможността за постигане на по-висока реална възвръщаемост. С други думи, не всяко повишение на лихвените нива е добро за спестителите. Твърде високите лихвени проценти през периоди на слаба икономическа активност може да доведат до малко по-висока доходност за спестителите в краткосрочен план, но в дългосрочен план те губят още повече.

Според проучването неподходящата парична политика може да предизвика нестабилност и да наруши функционирането на икономиката. Добрата парична политика, от друга страна, създава една от предпоставките за устойчив и стабилен растеж. Тя обаче не може да окаже влияние върху реалната възвръщаемост на инвестициите в средносрочен и дългосрочен план. А дори и това да беше възможно, задачата на ЕЦБ е да осигурява ценова стабилност. За да я изпълни, ЕЦБ се стреми да поддържа годишния темп на инфлацията на ниво от 2%.

Авторите на документа предупреждават за поуките от историята какво се случва, когато централната банка не следва тази цел и провежда неподходяща парична политика, без да взема предвид инфлацията или състоянието на икономиката. По време на Първата световна война и непосредствено след нея германската „Райхсбанк“ поддържа твърде нисък основен лихвен процент въпреки сътресението в търсенето вследствие на войната и повишаващите се нива на инфлацията. Това предизвиква хиперинфлация. Германия изпитва и обратното: в началото на 30-те години на ХХ-и век „Райхсбанк“ увеличава лихвения процент въпреки срива в икономиката и рязко понижаващите се цени. Резултатът е низходяща спирала и задълбочаване на депресията.

Авторите на документа Биндзайл, Цойнер и Домник заключават, че паричната политика не може да покаже пътя за излизане от фазата на слаб икономически растеж и формирания в резултат на това нисък лихвен процент върху спестяванията на хората. Техните предложения включват подобряване на стимулите за научни изследвания и развитие, осигуряване на по-добро образование, по-бърза интеграция на имигрантите на пазара на труда и по-добри условия за частни инвестиции. Благоприятстваща растежа правителствена политика от този род може да засили реалната икономика. Авторите посочват, че само това ще позволи хората в еврозоната да могат отново да очакват по-висока възвръщаемост върху своите спестявания.

Статията е актуализирана през август 2021 г., така че да отрази резултата от прегледа на стратегията през 2020–2021 г.