EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32003O0002
Guideline of the European Central Bank of 6 February 2003 concerning certain statistical reporting requirements of the European central bank and the procedures for reporting by the national central banks of statistical information in the field of money and banking statistics (ECB/2003/2)
Насоки на Европейската централна банка от 6 февруари 2003 година относно някои изисквания на Европейската централна банка за статистическата отчетност и процедурите за предоставяне от националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика (ЕЦБ/2003/2)
Насоки на Европейската централна банка от 6 февруари 2003 година относно някои изисквания на Европейската централна банка за статистическата отчетност и процедурите за предоставяне от националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика (ЕЦБ/2003/2)
OJ L 241, 26.9.2003, p. 1–460
(ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)
Special edition in Czech: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Estonian: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Latvian: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Lithuanian: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Hungarian Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Maltese: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Polish: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Slovak: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Slovene: Chapter 10 Volume 004 P. 3 - 392
Special edition in Bulgarian: Chapter 10 Volume 006 P. 3 - 393
Special edition in Romanian: Chapter 10 Volume 006 P. 3 - 393
No longer in force, Date of end of validity: 02/09/2007; отменен от 32007O0009
|
10/ 06 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
3 |
32003O0002
|
L 241/1 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
от 6 февруари 2003 година
относно някои изисквания на Европейската централна банка за статистическата отчетност и процедурите за предоставяне от националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика
(ЕЦБ/2003/2)
(2003/652/ЕО)
УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,
Като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 5.1., 12.1. и 14.3. от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2), предвижда че за целите на редовното изготвяне на споменатия по-горе консолидиран баланс парично-финансовите институции (ПФИ), които са част от действителната съвкупност от отчетни единици, трябва да предоставят статистическа информация във връзка с техните счетоводни баланси на националните централни банки (НЦБ) на държавите-членки, в които са резиденти. Поради това е необходимо да се дефинират форматите и процедурите, които НЦБ следва да спазват при предоставянето на Европейската централна банка (ЕЦБ) в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13 на статистическа информация, изготвена на база информацията, събрана от действителната съвкупност от отчетни единици и от техните собствени счетоводни баланси. За целите на статистическата отчетност ЕЦБ извлича данни от собствения си счетоводен баланс, които отговарят на данните, получени от НЦБ от техните счетоводни баланси. Паричните агрегати, изчислявани от ЕЦБ, могат да включват депозитите пасиви и близки техни заместители, емитирани от централното държавно управление. Необходимо е също да се дефинират форматите и процедурите за редовното изготвяне на статистиката на потоците на база консолидирания баланс на сектора на ПФИ и въз основа на допълнителна информация от НЦБ. |
|
(2) |
След приемането на Насоки ЕЦБ/2002/5 от 30 юли 2002 г. относно някои изисквания на Европейската централна банка за предоставянето на статистически данни и за процедурите по предоставяне от страна на националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика (3) обменът на статистическа информация в рамките на Евросистемата се разви значително вследствие влизането в сила на Регламент ЕЦБ/2001/13 и Регламент ЕЦБ/2001/18 от 20 декември 2001 г. относно статистиката на лихвените проценти, прилагани от парично-финансовите институции по депозити и кредити на домакинства и нефинансови предприятия (4). Ето защо е необходимо приложенията към Насоки ЕЦБ/2002/5 да се осъвременят с настоящите насоки. |
|
(3) |
ЕЦБ в сътрудничество с НЦБ определя и отчита характеристиките на схемите за електронни пари в Европейския съюз, наличието на съответната статистическа информация и методите за нейното събиране. |
|
(4) |
Допълнителните данни за счетоводните баланси на кредитните институции и другите структурни показатели за банковата система са необходими за извършване на макроикономически и структурни анализи на европейско ниво. |
|
(5) |
Допълнителните данни, свързани с други финансови посредници, с изключение на застрахователните дружества и пенсионните фондове (оттук нататък наричани „други финансови институции“ — ДФИ), са необходими, за да се допълни статистическата картина на еурозоната. Наистина дейностите, извършвани от ДФИ, са сходни с и допълващи дейностите, извършвани от ПФИ. По-конкретно тези данни е важно да се събират за нуждите на статистиката на ЕЦБ и поради факта, че данните от балансите на ДФИ, напълно или частично притежавани от ПФИ, не са включени в балансите на последните. В тази област за момента ЕЦБ следва краткосрочния подход, състоящ се в събирането на статистически данни, като се използва наличната информация на национално ниво. |
|
(6) |
Допълнителните данни за продажбите/прехвърлянето на кредити от ПФИ на трети страни (секюритизация) са необходими за проследяване на възможното отражение на развитието в тази област върху кредитите, отпускани от кредитните институции на други резидентни сектори. Продажбите/прехвърлянето на кредити от ПФИ на трети страни може да намали обемите, отчитани от ПФИ, без на практика да засегне финансирането на другите резидентни сектори. |
|
(7) |
ЕЦБ може да действа като канал за предоставяне на допълнителни данни за паричната и банковата статистика от НЦБ на МВФ. |
|
(8) |
Трябва да бъдат определени някои общи правила за публикуването от НЦБ на статистическа информация за консолидирания счетоводен баланс на сектора на ПФИ, за да се гарантира системното оповестяване на свързаните с него ключови, чувствителни към пазарната конюнктура агрегати. |
|
(9) |
Регламент ЕЦБ/2002/13 предвижда, че статистическата информация, предоставяна от кредитните институции в съответствие с правилата на същия, се използва за изчисляване на резервната база съгласно Регламент ЕЦБ/1998/15 от 1 декември 1998 г. относно прилагането на изискването за минималните резерви (5), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/3 (6). За целите на анализа ЕЦБ трябва да изготвя месечна статистика за разбивката на агрегираната резервна база по видове задължения. |
|
(10) |
Регламент ЕЦБ/2002/13 предвижда, че ЕЦБ установява и поддържа списък на ПФИ за статистически цели, като взема предвид изискванията по отношение на периодичността и своевременността, които произтичат от използването ѝ в контекста на системата на минималните резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Ето защо е необходимо да се дефинират форматите и процедурите, които НЦБ трябва да следват при предоставянето на ЕЦБ на информацията, която тя изисква за изпълнението на тази задача. |
|
(11) |
С цел повишаване качеството на балансовата статистическа информация за сектора на ПФИ на еурозоната трябва да бъдат заложени единни правила за агрегиране на малките ПФИ, които са освободени от изискванията за пълна отчетност в съответствие с член 2.2. от Регламент ЕЦБ/2001/13. |
|
(12) |
Информацията относно емисиите ценни книжа допълва статистиката за сектора на ПФИ, тъй като за кредитополучателите емисиите ценни книжа са алтернатива на банковото финансиране и държателите на финансови активи могат да разглеждат ценните книжа, емитирани от небанкови институции, като частични заместители на банковите депозити и на прехвърляемите инструменти, емитирани от банки. Секторната разбивка на емисионната дейност подчертава относителната важност на търсенето от частния и публичния сектор на капиталовите пазари и спомага за отчитане движението на пазарните лихвени проценти, особено по отношение на дългосрочните и средносрочните матуритети. Информацията за емисиите ценни книжа, деноминирани в еуро, може да се използва за оценяване ролята на еурото на международните финансови пазари. За тези цели статистиката на емисиите ценни книжа трябва да обхваща всички емисии от резиденти на еурозоната във всякаква валута и всички емитирани по света емисии в еуро — както местни, така и международни. В тази област за момента ЕЦБ прилага краткосрочния подход, който се състои в съставяне на статистика на емисиите ценни книжа, използвайки наличната на национално и на международно ниво информация. |
|
(13) |
ЕЦБ трябва да следи за провеждането на паричната политика чрез промени в лихвените проценти, прилагани при основните операции за рефинансиране на ЕСЦБ, за да разбира по-добре как структурата и функционирането на ценовия механизъм рефлектира върху паричните агрегати и финансовите пазари и да оценява финансовите условия по сектори. За целта е необходима статистическа информация за движението на лихвените проценти, прилагани от ПФИ по отношение на депозити и кредити за домакинствата и нефинансовите предприятия (оттук нататък наричани „лихвени проценти на ПФИ“); ето защо е необходимо да се дефинират форматите и процедурите, които НЦБ трябва да следват при отчитането на такава информация пред ЕЦБ в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/18. Докато не бъдат осигурени статистически данни за лихвените проценти на ПФИ с достатъчно високо качество на равнище еурозоната, ЕЦБ ще следва краткосрочния подход по отношение на лихвените проценти по депозити и кредити на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), който се състои в съставяне и събиране на база наличната информация на национално ниво и без допълнително обременяване на отчетните единици, на ограничен брой съвкупности от лихвени проценти на дребно, които обхващат еурозоната, разглеждайки я като общо икономическо пространство. За по-подробен анализ на лихвените проценти по депозити и кредити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД ЕЦБ разчита следователно на основните национални лихвени проценти, т.е. тези лихвени проценти, които се считат за основни показатели за условията на финансовия пазар на дребно в съответните държави-членки и обикновено се следят от потребителите. |
|
(14) |
Необходимо е да се установи процедура за извършване на ефективни технически изменения в приложенията към настоящите насоки, при условие че такива изменения нито променят заложената концептуална рамка, нито утежняват предоставянето. При прилагането на тези процедури се вземат предвид становищата на Комитета по статистика на ЕСЦБ. НЦБ могат да предлагат такива технически изменения на приложенията към настоящите насоки чрез Комитета по статистика. |
|
(15) |
В съответствие с членове 12.1 и 14.3 от Устава насоките на ЕЦБ представляват неразделна част от правото на Общността, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:
Член 1
Дефиниции
За целите на настоящите насоки:
|
1. |
термините „участващи държави-членки“ и „резиденти“ имат същите значения като дефинираните в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (7); |
|
2. |
терминът „еурозоната“ означава икономическата територия на участващите държави-членки и ЕЦБ; |
|
3. |
терминът „Еуросистема“ означава националните централни банки на участващите държави-членки и ЕЦБ; |
|
4. |
терминът „кредитна институция“ има същото значение както в раздел I.2 на част 1 от приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13. |
Член 2
Консолидиран баланс на сектора на ПФИ и извличане на информация за потоците
1. НЦБ съставят и отчитат два агрегирани баланса на подсекторите „Централна банка“ и „други ПФИ“ — всяка за своята държава-членка, в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13. По-конкретно изискваната статистическа информация за баланса на централната банка е допълнително дефинирана в таблиците за съответствието на паричната и банковата статистика, както е предвидено в приложение I. ЕЦБ извлича данни за статистически отчетни цели от своя собствен баланс, които съответстват на данните, извлечени от НЦБ от техните баланси. Като институции, които съставят свои баланси, НЦБ следват процедурата, предвидена в приложение II, като редовно наблюдават съответствието между агрегирания месечен баланс на Еуросистемата за статистически цели и нейните седмични финансови отчети и редовно предоставят пред ЕЦБ резултата от това наблюдение. Съставяйки своя баланс, ЕЦБ следва същата процедура. Тази статистическа информация се предоставя в съответствие с календарния график по приложение III.
2. Доколкото такава е налице, НЦБ предоставят допълнителна статистическа информация относно електронните пари, емитирани от ПФИ и непарично-финансовите институции (НПФИ) в съответствие със списъка от показатели, предвиден в приложение IV. Месечните данни се предоставят на ЕЦБ най-малко два пъти годишно. ЕЦБ в сътрудничество с НЦБ определя и отчита на годишна база характеристиките на схемите за електронни пари в Европейския съюз, наличността на съответната статистическа информация и методите за съставянето ѝ.
3. За да дадат възможност на ЕЦБ да извършва макроикономически анализи и анализи на структурните изменения в европейския банков сектор, НЦБ отчитат балансови данни за сектора на кредитните институции и други структурни показатели в съответствие с приложения V и VI.
4. За целите на съставянето на паричните агрегати като допълнение към и със същата периодичност и своевременност както предоставяната в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13 статистическа информация НЦБ отчитат статистическа информация за депозитите и притежаваните от централното държавно управление парични средства и ценни книжа съгласно приложение VII, както и данни за държателите на акции/дялове на фондове на паричния пазар в съответствие с разбивката по резидентност, предвидена в приложение VIII.
5. Като приложение НЦБ отчитат допълнителна статистическа информация съгласно списъка от допълнителни показатели по приложение IХ, доколкото такава е налице, включително на най-добра база за оценка, или доколкото съответната дейност е значима от парична гледна точка, и със същата честота и своевременност (срокове) като статистическата информация, която се предоставя съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13. В сътрудничество с НЦБ ЕЦБ определя и отчита наличието на съответната статистическа информация и методите за съставянето ѝ.
6. За да дадат възможност на ЕЦБ да извлича статистически данни за потоците във връзка с паричните агрегати и техните източници, НЦБ предоставят статистическата информация по приложение Х.
7. Без да се накърняват законовите задължения на НЦБ по отношение на МВФ, НЦБ могат да решат да използват ЕЦБ като канал за предаване на допълнителна парична и банкова статистика на МВФ. Тази статистическа информация и свързаните с нея инструкции за отчитане са описани в приложение ХI.
8. НЦБ не публикуват националния принос към месечните парични агрегати на еурозоната, докато ЕЦБ не публикува тези агрегати. Когато НЦБ публикуват такива данни, те трябва да бъдат същите като тези, които са включени в последните публикувани за еурозоната агрегати. Когато НЦБ възпроизвеждат агрегатите за еурозоната, публикувани от ЕЦБ, те трябва да ги възпроизвеждат вярно.
9. Доколкото такава е налице, включително на най-добра база за оценка, НЦБ предоставят статистическа информация за продажбите/прехвърлянето на кредити на ПФИ на трети лица (секюритизация) в съответствие с приложение ХII.
10. Когато е необходимо, НЦБ изпращат на ЕЦБ ревизии на данните в съответствие с политиката, формулирана в приложение ХIII.
11. Изискваната статистическа информация се предоставя на ЕЦБ във вид, който отговаря на изискванията, предвидени в приложение ХIII. То описва също и формата, в която ЕЦБ предоставя статистическа информация на НЦБ.
12. За да се осигури доброто качество на балансовата статистика на ПФИ от еурозоната, ако съгласно член 2.2 от Регламент ЕЦБ/2001/13 НЦБ допускат дерогация за малки ПФИ, в съответствие с приложение ХIV НЦБ обобщават данните до 100 % обхват за въпросните ПФИ, включени при съставянето на предоставяните на ЕЦБ месечни и тримесечни балансови данни за ПФИ.
Член 3
Статистика на резервната база и стандартизирани приспадания от резервната база
1. За да се осигури редовното изготвяне на статистически данни за резервната база, НЦБ предоставят на ЕЦБ статистическа информация съгласно приложение ХV.
2. За да следи точността на текущите стандартизирани приспадания от резервната база, които кредитните институции могат да прилагат по отношение на наличностите от емитирани от тях дългови ценни книжа с договорен матуритет до 2 години и за задълженията им по ценни книжа на паричния пазар в съответствие с член 3.2 от Регламент ЕЦБ/1998/15, ЕЦБ извършва на месечна база изчисления, като използва статистическа информация към края на месеца, представяна от кредитните институции на НЦБ съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13. НЦБ съставят изискваните агрегати в съответствие с приложение ХVI и предоставят тези агрегати на ЕЦБ.
Член 4
Списък на ПФИ за статистически цели
За да бъде списъкът на ПФИ за статистически цели винаги точен и актуален, НЦБ предоставят актуализациите съгласно приложение ХVII.
Член 5
Балансови данни за ДФИ
За редовното изготвяне от ЕЦБ на статистика за дейността на ДФИ (други финансови институции) резиденти, НЦБ предоставят статистическа информация, доколкото такава е налице, в съответствие с приложение ХVIII.
Член 6
Емисии на ценни книжа
За редовното изготвяне от ЕЦБ на статистика на емисиите ценни книжа, обхващаща всички емисии на резиденти на еурозоната във всички валути, както и емисиите от цял свят, деноминирани в еуро — и местни, и международни — НЦБ предоставят статистическа информация в степента, в която е налице, в съответствие с приложение ХIХ в срок до пет седмици след края на отчетния месец.
Член 7
Статистика на лихвените проценти на ПФИ
1. За редовното изготвяне от ЕЦБ на статистиката на лихвените проценти на ПФИ НЦБ предоставят статистическа информация в съответствие с приложение ХХ. Тази статистическа информация се предоставя в съответствие с календарния график, посочен в приложение III.
2. Докато не бъдат осигурени статистически данни за лихвените проценти на ПФИ с достатъчно високо качество на равнище еурозоната, но при всички случаи не по-късно от отчетния месец декември 2003 г., НЦБ продължават да предоставят статистическа информация относно статистиката на лихвените проценти по депозити и кредити на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) в съответствие с приложение ХХI в срок от 18 работни дни след края на отчетния месец. Календарният график е посочен в приложение III. Дадена НЦБ може да замени предоставените от нея национални данни (национални компоненти), включени в лихвените проценти по депозити и кредити на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) на еурозоната, както са описани в приложение ХХI, със съответната подходяща статистическа информация, събирана за статистиката на лихвените проценти на ПФИ, но и тогава спазва посочения по-горе срок от 18 работни дни след края на отчетния месец.
3. Докато не бъдат осигурени статистически данни за лихвените проценти на ПФИ с достатъчно високо качество на ниво еурозоната, но при всички случаи не по-късно от отчетния месец декември 2003 г., НЦБ ще предоставят редовно на ЕЦБ ключови лихвени проценти по депозити и кредити на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), т.е. такива лихвени проценти, които се считат за основни показатели за условията на финансовия пазар на дребно в съответните държави-членки, както обикновено се следят от потребителите.
Член 8
Качество на статистическата информация
Без да се накърняват правата на ЕЦБ относно проверката, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 2533/98 и Регламент ЕЦБ/2001/13, НЦБ следят за и осигуряват качеството и надеждността на статистическата информация, предоставяна на ЕЦБ.
Член 9
Стандарти за предаване на данни
НЦБ използват предоставяните от ЕСЦБ възможности, които се основават на телекомуникационната мрежа „ЕЦБ-мрежа“ („ESCB-Net“), за електронното предаване на статистическа информация, изисквана от ЕЦБ. Форматът на съобщенията, разработен за този електронен обмен на статистическа информация, е стандартният формат, договорен от Комитета по статистика. Това изискване не противоречи на използването като резервен вариант на всякакви други средства за предаване на статистическа информация при съгласието на ЕЦБ.
Член 10
Опростена процедура за изменения
Като взема предвид становищата на Комитета по статистика, Изпълнителният съвет на ЕЦБ има правото да прави технически изменения към приложенията на настоящите насоки, при условие че такива изменения нито променят заложената концептуална рамка, нито утежняват предоставянето на данни за отчетните единици от държавите-членки.
Член 11
Отменяне
С настоящите насоки се отменят Насоки ЕЦБ/2002/5 от 30 юли 2002 г.
Член 12
Окончателни разпоредби
Настоящите насоки се отнасят за НЦБ на участващите държави-членки.
Настоящите насоки влизат в сила на 11 февруари 2003 г.
Настоящите насоки се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено във Франкфурт на Майн на 6 февруари 2003 година.
За Управителния съвет на ЕЦБ
Willem F. DUISENBERG
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(3) ОВ L 220, 15.8.2002 г., стр. 67.
(4) ОВ L 10, 12.01.2002 г., стр. 24.
(5) ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 1.
(6) ОВ L 106, 23.04.2002 г., стр. 9.
(7) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ТАБЛИЦИ НА СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
Националните централни банки (НЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), в качеството им на институции, изготвящи статистическа информация за своите счетоводни баланси, използват следните таблици за съответствие при редовния контрол върху съответствието между агрегирания счетоводен баланс на Еуросистемата към края на месеца, съставян за статистически цели, и дневните финансови отчети, предназначени за целите на счетоводната отчетност и управлението на ликвидността. Тази статистическа информация трябва да се предоставя в съответствие с календарния график по приложение III.
Тези таблици предоставят подробно съответствието между позициите от счетоводния баланс и показателите, отчитани за статистически цели.
Те включват и указания за изготвянето на месечните и тримесечните статистически данни. Към тях са приложени спомагателни таблици, които позволяват допълнително съгласуване между счетоводните и статистическите баланси.
Отляво в таблиците за съответствие във всяка клетка от таблици 1, 2, 3 и 4 от приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2), се посочват номерът на показателя, описание и разбивка; а отдясно — номер, търсено описание и разбивка на всеки счетоводен показател. Някои балансови показатели по Регламент ЕЦБ/2001/13 са неприложими по отношение балансите на ЕЦБ/НЦБ (те са отбелязани с „не е приложимо“).
Спомагателните таблици са точни копия на оригиналните таблици 1, 2, 3 и 4 от Регламент ЕЦБ/2001/13. Всяка клетка в тях съдържа номера на съответните счетоводни показатели.
Освен това при съставянето на тези статистически данни НЦБ трябва да следват хармонизираните счетоводни правила, установени с Насоки ЕЦБ/2002/10 (3) от 5 декември 2002 г. относно правната рамка за счетоводство и отчетност в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), с известни изключения. Основното изключение се очаква да бъде, че те трябва да оценяват своите портфейли от ценни книжа по-скоро на месечна, отколкото на тримесечна база, както се изисква за счетоводни цели.
Друго изключение е, че за статистически цели, счетоводни показатели 9.5 „Други вземания в рамките на Еуросистемата (нето)“ и 10.4 „Други задължения в рамките на Еуросистемата (нето)“ трябва да се отчитат на брутна база. И обратно, показател 14 „Сметки за преоценка“ се отчита на брутна база за счетоводни цели (нереализираните загуби се отчитат в показател 11 „Други активи“), а на нетна база — за статистически цели.
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
(Месечни данни)
|
Таблица на съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател ПАСИВИ Салда |
||||||||||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение I — Таблица 1 |
Формат на счетоводния баланс |
|||||||||||||
|
Показател |
Описание |
Разбивка |
Показател |
Описание |
Допълнителна разбивка |
|||||||||
|
Резидентност |
Сектор |
Подсектор |
Матуритет |
Резидентност |
Вид |
Валута |
Сектор |
Подсектор |
Матуритет |
|||||
|
8 |
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
1 |
Банкноти в обращение |
|
|
|
|
|
|
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Местни |
ПФИ |
|
|
|
2.1 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — разплащателни сметки (покриващи системата за минимални резерви) |
Местни |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозитно улеснение |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.3 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции на паричната политика, деноминирани в еуро — срочни депозити |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.4 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — обратни операции за целите на детайлното регулиране |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.5 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
3 |
Други задължения към кредитни институции от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.1 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви (само за баланса на ЕЦБ) |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.2 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването от ЕЦБ на дългови сертификати (само за баланса на НЦБ) |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.4 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — други задължения в рамките на Еуросистемата |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Депозити |
Всички валути |
ПФИ |
|
|
||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
|
|
НПФИ |
Централно държавно управление |
|
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
|
НПФИ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Депозити |
Всички валути |
НПФИ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
ПФИ |
|
|
|
2.1 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — разплащателни сметки (покриващи системата за минимални резерви) |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозитно улеснение |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.3 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — срочни депозити |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.4 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — обратни операции за целите на детайлното регулиране |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.5 |
Задължения към кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Други държави-членки участващи в еурозоната |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
3 |
Други задължения към кредитни институции от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.1 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви (само за баланса на ЕЦБ) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.2 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването от ЕЦБ на дългови сертификати (само за баланса на НЦБ) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.4 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — други задължения в рамките на Еуросистемата |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Депозити |
Всички валути |
ПФИ |
|
|
||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
|
|
НПФИ |
Централно държавно управление |
|
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
|
НПФИ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Депозити |
Всички валути |
НПФИ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Останалият свят |
|
|
|
|
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
8.2 |
Задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Останалият свят |
Депозити |
Всички валути |
|
|
|
|||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Останалият свят |
|
|
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
|
|
|
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
|
|
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
|
|
8.2 |
Задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Останалият свят |
Депозити |
Всички валути |
|
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9e |
Депозити (еуро) |
Местни |
ПФИ |
|
|
|
2.1 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — разплащателни сметки (покриващи системата за минимални резерви) |
Местни |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозитно улеснение |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.3 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — срочни депозити |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.4 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — обратни операции за целите на детайлното регулиране |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.5 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
3 |
Други задължения към кредитни институции от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.1 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви (само за баланса на ЕЦБ) |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.2 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването от ЕЦБ на дългови сертификати (само за баланса на НЦБ) |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.4 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — други задължения в рамките на Еуросистемата |
Местни |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Депозити |
Еуро |
|
|
|
||||
|
9e |
Депозити (еуро) |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
|
|
|
2.1 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — разплащателни сметки (покриващи системата за минимални резерви) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозитно улеснение |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.3 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — срочни депозити |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.4 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — обратни операции за целите на детайлното регулиране |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
2.5 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро —депозити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
3 |
Други задължения към кредитни институции от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро —други задължения |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.1 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви (само за баланса на ЕЦБ) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.2 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването от ЕЦБ на дългови сертификати (само за баланса на НЦБ) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
10.4 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — други задължения в рамките на Еуросистемата |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Депозити |
Еуро |
ПФИ |
|
|
||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Други финансови посредници |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
||||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
||||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
||||||
|
9.1.e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Домакинства |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
Други резиденти |
Домакинства |
|
||||||
|
9.1.e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Други финансови посредници |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
||||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
||||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
|
||||||
|
9.1e |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Домакинства |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Домакинства |
|
||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
С договорен матуритет |
|
НПФИ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12. |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Други резиденти |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управлени“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Еуро |
|
Други резиденти |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2e |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Еуро |
НПФИ |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3e |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.4e |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Други финансови посредници |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
НПФИ |
Други финансови посредници |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Домакинства |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Домакинства |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Други финансови посредници |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Други финансови посредници |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
|
||||||
|
9.4e |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Домакинства |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Еуро |
НПФИ |
Домакинства |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Други финансови посредници |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Други финансови посредници |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Еуро |
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Домакинства |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Домакинства |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Други финансови посредници |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други финансови посредници |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
|
||||||
|
9.1x |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
|
Домакинства |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Домакинства |
|
||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Други резиденти |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други резиденти |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
|
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Държавно управление — други |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Други резиденти |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други резиденти |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други финансови посредници |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.2x |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
|
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Домакинства |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.3x |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
9.4x |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Други финансови посредници |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
НПФИ |
Други финансови посредници |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
|
НПФИ |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Нефинансови предприятия |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
|
Домакинства |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Домакинства |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Държавно управление — други |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Държавно управление — други |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
НПФИ |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
НПФИ |
Други резиденти |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други резиденти |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други резиденти |
|
||||||
|
9.4x |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
|
Други резиденти |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Чуждестранна валута |
НПФИ |
Други резиденти |
|
||||||
|
10 |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
|
|
|
|
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
11e |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
До 1 година |
4 |
Емитирани дългови сертификати |
|
|
|
|
|
До 1 година |
|
11e |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
Над 1 година и до 2 години |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
11e |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
Над 2 години |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
11x |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
До 1 година |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
11x |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
Над 1 година и до 2 години |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
11x |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
Над 2 години |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
|
12 |
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
(11) |
(Други активи) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
13 |
Провизии |
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
14 |
Сметки за преоценка |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
15 |
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
13 |
Други задължения |
|
|
|
|
|
10.3 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — нетни задължения, свързани с разпределянето на еуро банкноти в рамките на Еуросистемата |
|
Други задължения |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Позиции в процес на сетълмент |
|
Други задължения |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Други задължения |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
13 |
Провизии |
|
Други задължения |
|
|
|
|
|
|
CB3 |
Кореспондираща позицияна СПТ |
|
|
|
|
|
9 |
Кореспондираща позиция на СПТ, разпределяни от МВФ |
|
|
|
|
|
|
|
Местни показатели в рамките на Еуросистемата важат само за ЕЦБ или Deutsche Bundesbank. |
||||||||||||||
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ЗА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
(Месечни данни)
|
Таблица на съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател АКТИВИ Салда |
||||||||||||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение 1 — Таблица 1 |
Формат на счетоводния баланс |
|||||||||||||||
|
Показател |
Описание |
Разбивка |
Показател |
Описание |
Дадена по-подробна разбивка |
|||||||||||
|
Резидентност |
Сектор |
Подсектор |
Предназначение |
Матуритет |
Резидентност |
Вид |
Сектор |
Подсектор |
Предназначение |
Матуритет/ Валута |
||||||
|
1 |
Парични средства (всички валути) |
|
|
|
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Парични средства |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1e |
Парични средства, включително в еуро |
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
2 |
Кредити |
Местни |
ПФИ |
|
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти в еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.1 |
Кредитиране на кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — основни операции за рефинансиране |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.2 |
Кредитиране на кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — дългосрочни операции за рефинансиране |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.3 |
Кредитиране на кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — регулиращи обратни операции (за целите на детайлното регулиране) |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.4 |
Кредитиране на кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — структурни обратни операции |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.5 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — маржово кредитно улеснение |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.6 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — кредити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
Кредити |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
9.2 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — вземания, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви (само в баланса на НЦБ) |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
9.3 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — вземания, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването на дългови сертификати от ЕЦБ (само в баланса на ЕЦБ) |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
9.5 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — други вземания в рамките на Еуросистемата |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
ПФИ |
|
|
|
|
||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Кредити |
|
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
|||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
Други финансови посредници |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Потребителски кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
Домакинства |
Потребителски кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Потребителски кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Жилищни кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
Домакинства |
Жилищни кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Жилищни кредит |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Други (останали) |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
|
Домакинства |
Други (останали) |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Други (останали) |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
|
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.1 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — основни операции за рефинансиране |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.2 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — дългосрочни операции за рефинансиране |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.3 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — регулиращи обратни операции (за целите на детайлното регулиране) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.4 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — структурни обратни операции |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.5 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика — маржово кредитно улеснение |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
5.6 |
Кредити за кредитни институции в еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — кредити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
9.2 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — вземания, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви (само в баланса на НЦБ) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
9.3 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — вземания, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването на дългови сертификати от ЕЦБ (само в баланса на ЕЦБ) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
9.5 |
Вземания в рамките на Еуросистемата други вземания в рамките на Еуросистемата |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
ПФИ |
|
|
|
|
||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
|||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
Други финансови посредници |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
Нефинансови предприятия |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Потребителски кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
Домакинства |
Потребителски кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Потребителски кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Жилищни кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
Домакинства |
Жилищни кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Жилищни кредити |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Други (останали) |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
Домакинства |
Други (останали) |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
Други (останали) |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
||||||||
|
2 |
Кредити |
Останалият свят |
|
|
|
|
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми |
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
4.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — вземания, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Кредити |
|
|
|
|
|
|||
|
2 |
Кредити |
Останалият свят |
|
|
|
|
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
|
|
|
|
До 1 година |
||||
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Кредити |
|
|
|
|
До 1 година |
||||
|
|
|
|
|
4.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — вземания, произтичащи от кредитно споразумение по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Кредити |
|
|
|
|
До 1 година |
||||
|
2 |
Кредити |
Останалият свят |
|
|
|
|
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
|
|
|
|
Над 1 година |
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Кредити |
|
|
|
|
Над 1 година |
||||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Кредити |
|
|
|
|
Над 1 година |
||||
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
Еуро |
|||||
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
Еуро |
|||||
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
Еуро |
|
2e |
Кредити, включително в еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
Еуро |
|
3e |
Ценни книжа, различни от акции — еуро |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
Еуро |
|||||
|
3e |
Ценни книжа, различни от акции — еуро |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
Еуро |
|||||
|
3e |
Ценни книжа, различни от акции — еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
Еуро |
|||||
|
3e |
Ценни книжа, различни от акции — еуро |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
Еуро |
|||||
|
3e |
Ценни книжа, различни от акции — еуро |
Местни |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала)/Еуро |
|||||
|
3e |
Ценни книжа, различни от акции — еуро |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала)/Еуро |
|||||
|
3x |
Ценни книжа, различни от акции — чуждестранна валута |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
Чуждестранна валута |
|||||
|
3x |
Ценни книжа, различни от акции — чуждестранна валута |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
Чуждестранна валута |
|||||
|
3x |
Ценни книжа, различни от акции — чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
Чуждестранна валута |
|||||
|
3x |
Ценни книжа, различни от акции — чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
Чуждестранна валута |
|||||
|
3x |
Ценни книжа, различни от акции — чуждестранна валута |
Местни |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала)/ чуждестранна валута |
|||||
|
3x |
Ценни книжа, различни от акции — чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
ПФИ |
|
|
|
По матуритет (3 матуритетни интервала)/ Чуждестранна валута |
|||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции |
Останалият свят |
|
|
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
|
|
|
|
|||
|
4 |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
Местни |
ПФИ |
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Акции/дялове на фондовена паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
4 |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструментикапиталови инструменти |
Местни |
ПФИ |
|
|
|
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
Акции и други капиталови инструментикапиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
9.1 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — дялово участие в ЕЦБ (само в баланса на НЦБ) |
Местни |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Акции и други капиталови инструментикапиталови инструменти |
ПФИ |
|
|
|
|
||||
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Акции и други капиталови инструменти |
НПФИ |
|
|
|
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
|
|
|
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
9.1 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — дялово участие в ЕЦБ (само в баланса на НЦБ) |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Акции и други капиталови инструменти |
ПФИ |
|
|
|
|
||||
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Акции и други капиталови инструменти |
НПФИ |
|
|
|
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Останалият свят |
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
6 |
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
7 |
Други активи |
|
|
|
|
|
|
9.4 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — нетни вземания във връзка с разпределянето на еуро банкноти в рамките на Еуросистемата |
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
10 |
Позиции в процес на сетълмент |
|
Други активи |
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
|
Други активи |
|
|
|
|
|
||
|
CB1 |
Злато и вземания в злато (само монетарно злато) |
|
|
|
|
|
|
1 |
Злато и вземания в злато |
|
|
|
|
|
|
|
|
CB2 |
Вземания от МВФ — права на тираж, СПТ, други вземания |
|
|
|
|
|
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
СПТ |
|
|
|
|
|
|
Местни показатели в рамките на Еуросистемата важат само за ЕЦБ или Deutsche Bundesbank. |
||||||||||||||||
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ЗА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
Секторна разбивка (тримесечни данни)
|
Таблица на съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател ПАСИВИ Салда |
|||||||||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение 1 — Таблица 2 |
Формат на счетоводния баланс |
||||||||||||
|
Показател |
Описание |
Разбивка |
Показател |
Описание |
Дадена по-подробна разбивка |
||||||||
|
Резидентност |
Сектор |
Подсектори |
Резидентност |
Вид |
Сектор |
Подсектор |
Матуритет |
||||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Останалият свят |
Банки |
|
|
|
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
|
Банки |
|
|
|
|
|
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
Банки |
|
|
||||
|
|
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Останалият свят |
|
Банки |
|
|
||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
|
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|||||
|
|
|
12 |
Други задължения |
Останалият свят |
|
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|
6 |
Задължения, деноминирани в еуро към резиденти извън еурозоната |
|
|
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|
|
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|||||
|
|
|
12 |
Други задължения |
Останалият свят |
|
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|||||
|
9.1 |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Федерално държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
9.1 |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Местно държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
9.1 |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
9.1 |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Федерално държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
9.1 |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Местно държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
9.1 |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Овърнайт (еднодневни) депозити |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
9.2 |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
С договорен матуритет |
|
Федерално държавно управление |
|
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
Федерално държавно управление |
|
||||||
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
|
||||||
|
9.2 |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
С договорен матуритет |
|
Местно държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
9.2 |
С договорен матуритет |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
С договорен матуритет |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
С договорен матуритет |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
С договорен матуритет |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
9.2 |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
Федерално държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
9.2 |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
Местно държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
9.2 |
С договорен матуритет |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
С договорен матуритет |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
9.3 |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
9.3 |
Договорени за ползване след предизвестие |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
9.3 |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
9.3 |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
9.3 |
Договорени за ползване след предизвестие |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
9.4 |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Репо сделки |
|
Федерално държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
9.4 |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Репо сделки |
|
Местно държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
9.4 |
Репо сделки |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Местни |
Репо сделки |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Репо сделки |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
9.4 |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
Федерално държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Местни |
Репо сделки |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
|
|||||||
|
9.4 |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
Местно държавно управление |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
|
|||||||
|
9.4 |
Репо сделки |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
|
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
Репо сделки |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
|
|||||||
ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
Секторна разбивка (тримесечни данни)
|
Таблица за съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател АКТИВИ Салда |
|||||||||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение 1 — Таблица 2 |
Формат на счетоводния баланс |
||||||||||||
|
Показател |
Описание |
Разбивка |
Показател |
Описание |
Предоставена подробна разбивка |
||||||||
|
Резидентност |
Сектор |
Подсектори |
Резидентност |
Вид |
Сектор |
Подсектор |
Матуритет |
||||||
|
2 |
Кредити |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
Централно държавно управление |
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Кредити |
|
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
2 |
Кредити |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Централно държавно управление |
|
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
2 |
Кредити |
Останалият свят |
Банки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Кредити |
Банки |
|
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, ценни книжа и кредити |
|
Кредити |
Банки |
|
|
||||
|
|
|
|
4.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — вземания, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Кредити |
Банки |
|
|
||||
|
2 |
Кредити |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Кредити |
|
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Кредити |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|||||
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, ценни книжа и кредити |
|
Кредити |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|||||
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Кредити |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|||||
|
2 |
Кредити |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Кредити |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Кредити |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|||||
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Кредити |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|||||
|
2 |
Кредити (3 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Кредити |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити (3 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Кредити |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити (3 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социално — осигурнителни фондове |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Кредити |
|
Социално — осигурнителни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Кредити |
|
Социално — осигурнителни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Местни |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Социално — осигурнителни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити (3 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити (3 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
2 |
Кредити (3 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социално — осигурнителни фондове |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Социалноосигурнителни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
|
Социалноосигурнителни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Кредити |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурнителни фондове |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Централно държавно управление |
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Централно държавно управление |
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Централно държавно управление |
|
||||||
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Централно държавно управление |
|
||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции |
Останалият свят |
Банки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
Банки |
|
|
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, ценни книжа и кредити |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
Банки |
|
|
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Ценни книжа (различни от акции) |
Банки |
|
|
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, ценни книжа и кредити |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Ценни книжа (различни от акции) |
Небанкови институции |
Сектор „Държавно управление“ |
|
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, ценни книжа и кредити |
|
Ценни книжа (различни от акции) |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Ценни книжа (различни от акции) |
Небанкови институции |
Други резиденти |
|
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Местни |
|
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
Ценни книжа (различни от акции) |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Федерално държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Федерално държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Местно държавно управление |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Местно държавно управление |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Сектор „Държавно управление“ |
Държавно управление — други |
Социалноосигурителни фондове |
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
Сектор „Държавно управление“ |
Социалноосигурителни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
|
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
|
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки |
|
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Ценни книжа (различни от акции) |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (2 матуритетни интервала) |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Домакинства |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
11 |
Други активи |
Местни |
Акции и други капиталови инструменти |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
11 |
Други активи |
Местни |
Акции и други капиталови инструменти |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Местни |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
11 |
Други активи |
Местни |
Акции и други капиталови инструменти |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Акции и други капиталови инструменти |
Други резиденти |
Други финансови посредници |
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Акции и други капиталови инструменти |
Други резиденти |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
Акции и други капиталови инструменти |
Други резиденти |
Нефинансови предприятия |
|
ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
Разбивка по държави (тримесечни данни)
|
Таблица за съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател ЗАДЪЛЖЕНИЯ Салда |
|||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение I — Таблица 3 |
Формат на счетоводния баланс |
||||||
|
Показател |
Описание |
Резидентност |
Сектор |
Показател |
Описание |
Предоставена подробна разбивка |
|
|
Резидентност |
Сектор |
||||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Страни от ЕС (с изключение на местната) –x –y – z |
ПФИ |
2.1 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — разплащателни сметки (покриващи системата за минимални резерви) |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
2.2 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозитно улеснение |
Други участващи държави-членкиж: –a –b –c |
|
||||
|
2.3 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро –срочни депозити |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
2.4 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — обратни операции за целите на детайлното регулиране |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
2.5 |
Задължения към кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — депозити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
3 |
Други задължения към кредитни институции от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
Страни от ЕС (неучастващи държавичленки): –x –y –z |
ПФИ |
||||
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестраннавалута — депозити, салда и други задължения |
Страни от ЕС (неучастващи държави-членки): –x –y –z |
ПФИ |
||||
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестраннавалута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
Страни от ЕС (неучастващи държави-членки): –x –y –z |
|
||||
|
10.1 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
10.2 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — задължения, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването от ЕЦБ на дългови сертификати (само за баланса на НЦБ) |
(Германия) |
|
||||
|
10.4 |
Задължения в рамките на Еуросистемата — други задължения в рамките на Еуросистемата |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
12 |
Други задължения |
Държави от ЕС |
ПФИ |
||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
ПФИ |
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Банки |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Банки |
||||
|
12 |
Други задължения |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Банки |
||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Държави от ЕС (без местната) –x –y –z |
НПФИ |
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
5.2 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — други задължения |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
||||
|
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки): –x –y –z |
ПФИ |
||||
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранначуждестранна валута |
Други участващи държави-членки: –-a –b –c |
|
||||
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки): –x –y –z |
НПФИ |
||||
|
12 |
Други задължения |
Страни от ЕС |
НПФИ |
||||
|
9 |
Депозити (всички валути) |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
НПФИ |
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Небанкови институции |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Небанкови институции |
||||
|
12 |
Други задължения |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Небанкови институции |
||||
ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
Разбивка по държави (тримесечни данни)
|
Таблица за съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател АКТИВИ Салда |
||||||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение I — Таблица 3 |
Формат на счетоводния баланс |
|||||||||
|
Показател |
Описание |
Разбивка |
Показател |
Описание |
Предоставена подробна разбивка |
|||||
|
Резидентност |
Сектор |
Матуритет |
Резидентност |
Вид |
Сектор |
Матуритет |
||||
|
2 |
Кредити (всички валути) |
Държави от ЕС (без местната) –x –y –z |
ПФИ |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки): –x –y –z |
Кредити |
ПФИ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Кредити |
|
|
||||
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки): –x –y –z |
Кредити |
ПФИ |
|
||||
|
|
4.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — вземания,произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки): –x –y –z |
|
|
|
||||
|
|
5.1 |
Кредити за кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — основни операции за рефинансиране |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
5.2 |
Кредити за кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — дългосрочни операции за рефинансиране |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
5.3 |
Кредити за кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — регулиращи обратни операции (за детайлно регулиране) |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
5.4 |
Кредити за кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — структурни обратни операции |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
5.5 |
Кредити за кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — маржово кредитно улеснение |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
5.6 |
Кредити за кредитни институции от еурозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в еуро — кредити, свързани с искания за допълнителни средства (margin calls) |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Кредити |
|
|
||||
|
|
9.2 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — вземания, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви (само за баланса на НЦБ) |
Германия |
|
|
|
||||
|
|
9.3 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — вземания, свързани със записи на заповед, осигуряващи издаването на дългови сертификати от ЕЦБ (само за баланса на ЕЦБ) |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
9.5 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — други вземания в рамките на Еуросистемата |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
|
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Държави от ЕС |
Кредити |
ПФИ |
|
||||
|
2 |
Кредити (всички валути) |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
ПФИ |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Кредити |
Банки |
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Кредити |
Банки |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Кредити |
Банки |
|
||||
|
2 |
Кредити (всички валути) |
Държави от ЕС (без местната) –x –y –z |
НПФИ |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранначуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Кредити |
НПФИ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Кредити |
|
|
||||
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Кредити |
НПФИ |
|
||||
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Кредити |
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Държави от ЕС |
Кредити |
НПФИ |
|
||||
|
2 |
Кредити (всички валути) |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
НПФИ |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранначуждестранна валута — вземания от МВФ |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Кредити |
Небанкови институции |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Кредити |
Небанкови институции |
|
||||
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Кредити |
Небанкови институции |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Кредити |
Небанкови институции |
|
||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (всички валути) |
Държави от ЕС (без местната) –x –y –z |
ПФИ |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, ценни книжа и кредити |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
|
||||
|
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Държави от ЕС |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
|
||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (всички валути) |
Останалият свят (без ЕС)общо |
ПФИ |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранначуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Ценни книжа, различни от акции |
Банки |
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Ценни книжа, различни от акции |
Банки |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Ценни книжа, различни от акции |
Банки |
|
||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (всички валути) |
Държави от ЕС (без местната) –x –y –z |
ПФИ |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
|
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||
|
11 |
Други активи |
Държави от ЕС |
Ценни книжа, различни от акции |
ПФИ |
По матуритет (3 матуритетни интервала) |
|||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (всички валути) |
Държави от ЕСД ържави от ЕС (без местната) –x –y –z |
НПФИ |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Ценни книжа, различни от акции |
НПФИ |
|
|
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Ценни книжа, различни от акции |
НПФИ |
|
||||
|
|
7 |
Ценни книжа на резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
НПФИ |
|
||||
|
|
8 |
Дълг на сектора „Държавно управление“, деноминиран в еуро |
Други участващи държави-членки: –a –b –c |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Държави от ЕС |
Ценни книжа, различни от акции |
НПФИ |
|
||||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции (всички валути) |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
НПФИ |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Ценни книжа, различни от акции |
Небанкови институции |
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, ценни книжа и заеми |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Ценни книжа, различни от акции |
Небанкови институции |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Ценни книжа, различни от акции |
Небанкови институции |
|
||||
|
4 |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
Държави от ЕС (без местната) –x –y –z |
|
|
11 |
Други активи |
Държави от ЕС |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
|
|
|
4 |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
|
|
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Държави от ЕС (без местната) –x –y –z |
|
|
6 |
Други вземания от кредитни институции в еурозоната, деноминирани в еуро |
Държави от ЕС (неучастващи държави-членки) –x –y –z |
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
9.1 |
Вземания в рамките на Еуросистемата — дялово участие в ЕЦБ (само за баланса на НЦБ) |
Германия |
|
|
|
|||
|
|
|
11 |
Други активи |
Държави от ЕС |
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|||
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят (без ЕС) — общо |
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
Разбивка по валути (тримесечни данни)
|
Таблица за съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател ПАСИВИ Салда |
||||||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение 1 — Таблица 4 |
Формат на счетоводния баланс |
|||||||||
|
Показател |
Описание |
Разбивка |
Показател |
Описание |
Предоставена подробна разбивка |
|||||
|
Сектор |
Валута |
Матуритет |
Резидентност |
Сектор |
Валута |
Матуритет |
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Валути на други държави-членки —общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
DKK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
DKK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
DKK |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
SEK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
SEK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
SEK |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
GBP |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
GBP |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
GBP |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
Други валути — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Други валути — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
Други валути — общо |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
USD |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
USD |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
USD |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
JPY |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
JPY |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
JPY |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
CHF |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
CHF |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
CHF |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
ПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Други валути — комбинирано |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
ПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
Euro |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — Сектор „Държавно управление“ |
Местни |
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
Euro |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Валути на други държави-членки — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
DKK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
DKK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
DKK |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
SEK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
SEK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
SEK |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
GBP |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
GBP |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
GBP |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Други валути — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
USD |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
USD |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
USD |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
JPY |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
JPY |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
JPY |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
CHF |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
CHF |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
CHF |
|
||||
|
9A |
Депозити — местни |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Други валути — комбинирано |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Местни |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Валути на други държави-членки — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
DKK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
DKK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
DKK |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
SEK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
SEK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
SEK |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
GBP |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
GBP |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
GBP |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
Други валути — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Други валути — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Други валути — общо |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
USD |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
USD |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
USD |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
JPY |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
JPY |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
JPY |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
CHF |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
CHF |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
CHF |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
ПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Други валути — комбинирано |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Euro |
|
5.1 |
Задължения към други резиденти от еурозоната, деноминирани в еуро — сектор „Държавно управление“ |
Други участващи държави-членки |
|
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Euro |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Валути на други държави-членки — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Валути на други държави-членки — общо |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
DKK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
DKK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
DKK |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
SEK |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
SEK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
SEK |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
GBP |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
GBP |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
GBP |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Други валути — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
USD |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
USD |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
USD |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
JPY |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
JPY |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
JPY |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
CHF |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
CHF |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
CHF |
|
||||
|
9B |
Депозити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
7 |
Задължения към резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Други валути — комбинирано |
|
|
|
12 |
Други задължения |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
Euro |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
|
|
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
Euro |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
Валути на други държави-членки — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
Валути на други държави-членки — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
Валути на други държави-членки — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
Валути на други държави-членки — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
DKK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
DKK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни споразумения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
DKK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
DKK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
SEK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
SEK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
SEK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
SEK |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
GBP |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
GBP |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
GBP |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
GBP |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
Други валути — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
Други валути — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
Други валути — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
Други валути — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
USD |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
USD |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
USD |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
USD |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
JPY |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
JPY |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
JPY |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
JPY |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
CHF |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
CHF |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
CHF |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
CHF |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
|
Други валути — общо |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
|
Други валути — комбинирано |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
Други валути — комбинирано |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
|
Други валути — комбинирано |
По матуритет (2 матуритетни интервала) |
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
Всички валути — комбинирано |
|
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
Банки |
|
|
|
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
|
|
||||
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
|
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
Euro |
|
6 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
Банки |
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
Euro |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
Валути на други държави-членки — общо |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
Валути на други държави-членки — общо |
|
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
Валути на други държави-членки — общо |
|
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
Валути на други държави-членки — общо |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
DKK |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
DKK |
|
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
DKK |
|
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
DKK |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
SEK |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
SEK |
|
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
SEK |
|
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
SEK |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
GBP |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
GBP |
|
|
|
8.2 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — задължения, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
GBP |
|
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
GBP |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
Други валути — общо |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
Други валути — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
Други валути — общо |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
USD |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
USD |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
USD |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
JPY |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
JPY |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
JPY |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
CHF |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
CHF |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
CHF |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Банки |
Други валути — комбинирано |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Банки |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Банки |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
Всички валути — комбинирано |
|
8 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
Небанкови институции |
|
|
|
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
|
|
||||
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
|
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
Euro |
|
8 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро |
|
Небанкови институции |
|
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
Euro |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
Валути на други държави-членки — общо |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
Валути на други държави-членки — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
Валути на други държави-членки — общо |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
DKK |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
DKK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
DKK |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
SEK |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
SEK |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
SEK |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
GBP |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
GBP |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
GBP |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
Други валути — общо |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
Други валути — общо |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
Други валути — общо |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
USD |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
USD |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
USD |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
JPY |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
JPY |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
JPY |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
CHF |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
CHF |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
CHF |
|
||||
|
9C |
Депозити — останалият свят |
Небанкови институции |
Други валути — комбинирано |
|
8.1 |
Задължения към резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — депозити, салда и други задължения |
|
Небанкови институции |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
12 |
Други задължения |
|
Небанкови институции |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
Валути на други държави-членки — общо |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
DKK |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
SEK |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
GBP |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
Други валути — общо |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
USD |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
JPY |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
CHF |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
|
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
Други валути — комбинирано |
|
не е приложимо |
не е приложимо |
|
|
|
|
ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИКА
Разбивка по валути (тримесечни данни)
|
Таблица за съответствието за целите на паричната и банковата статистика. Съответствие показател по показател АКТИВИ Салда |
|||||||||||
|
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Приложение 1 — Таблица 4 |
Формат на счетоводния баланс |
||||||||||
|
Показател |
Описание |
Разбивка |
Показател |
Описание |
Предоставена подробна разбивка |
||||||
|
Сектор |
Валута |
Матуритет |
Резидентност |
Сектор |
Вид |
Валута |
Матуритет |
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
Валути на други държави-членки |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
DKK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
DKK |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
SEK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
SEK |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
GBP |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
GBP |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
Други валути — общо |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
USD |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
USD |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
JPY |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
JPY |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
CHF |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
CHF |
|
||||
|
2A |
Кредити — местни |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Валути на други участващи държави-членки |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
DKK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
DKK |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
SEK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
SEK |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
GBP |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
GBP |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
Други валути — общо |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
USD |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
USD |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
JPY |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
JPY |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
CHF |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
CHF |
|
||||
|
2B |
Кредити — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Еуро |
До 1 година |
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми |
|
|
Кредити |
|
До 1 година |
|
|
4.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — вземания, произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
|
|
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Еуро |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
DKK |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
SEK |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
GBP |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Други валути — общо |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
USD |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други страни-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
JPY |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
CHF |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Други валути — комбинирано |
До 1 година |
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
До 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Еуро |
Над 1 година |
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда при банки,инвестиции в ценни книжа и заеми |
|
|
Кредити |
|
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Еуро |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Валути на други държави-членки |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Валути на други държави-членки |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
DKK |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
DKK |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
DKK |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
SEK |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
SEK |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
SEK |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
GBP |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
GBP |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
GBP |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Други валути — общо |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Други валути — общо |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Други валути — общо |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
USD |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
USD |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
USD |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
JPY |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
JPY |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
JPY |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
CHF |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
CHF |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
CHF |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
|
Други валути — комбинирано |
Над 1 година |
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
|
Кредити |
Други валути — комбинирано |
Над 1 година |
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
|
Кредити |
Други валути — комбинирано |
Над 1 година |
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
Всички валути — комбинирано |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми |
|
Банки |
Кредити |
|
|
||||
|
|
4.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — вземания,произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
Банки |
|
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
|
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
Еуро |
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки,инвестиции в ценни книжа и заеми |
|
Банки |
Кредити |
|
|
|
|
4.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — вземания,произтичащи от кредитни улеснения по Механизма на валутните курсове II |
|
Банки |
|
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
Еуро |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
Валути на други държави-членки |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
DKK |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
DKK |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
SEK |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
SEK |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
GBP |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
GBP |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
Други валути — общо |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
Други валути — общо |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
USD |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
USD |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
JPY |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
JPY |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
CHF |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
CHF |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Банки |
Други валути — комбинирано |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
Всички валути — комбинирано |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
|
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
|
|
||||
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми |
|
Небанкови институции |
Кредити |
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
|
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
Еуро |
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки,инвестиции в ценни книжа и заеми |
|
Небанкови институции |
Кредити |
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
Еуро |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
Валути на други държави-членки |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
DKK |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
DKK |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
DKK |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
DKK |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
SEK |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
SEK |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
SEK |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
SEK |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
GBP |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
GBP |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
GBP |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
GBP |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
Други валути — общо |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
Други валути — общо |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
Други валути — общо |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
Други валути — общо |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
USD |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
USD |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
USD |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
USD |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
JPY |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
JPY |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
JPY |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
JPY |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
CHF |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
CHF |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
CHF |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
CHF |
|
||||
|
2C |
Кредити — останалият свят |
Небанкови институции |
Други валути — комбинирано |
|
2.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — вземания от МВФ |
|
Небанкови институции |
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки, инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Кредити |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
Валути на други държави-членки |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
DKK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
SEK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
GBP |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — Местни |
ПФИ |
Други валути — общо |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
USD |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
JPY |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
CHF |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
ПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
Валути на други държави-членки |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
DKK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
SEK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
GBP |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
USD |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
JPY |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
CHF |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
||||
|
3A |
Ценни книжа, различни от акции — местни |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Местни |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Местни |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
Валути на други държави-членки |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
DKK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
SEK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
GBP |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
Други валути — общо |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
USD |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
JPY |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
CHF |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
ПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Валути на други държави-членки |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
НПФИ |
DKK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
НПФИ |
SEK |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
НПФИ |
GBP |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — общо |
|
3 |
Вземания от резиденти от еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — други участващи държави-членки |
НПФИ |
USD |
|
3 |
Вземания от резиденти в еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — Други участващи държави-членки |
НПФИ |
JPY |
|
3 |
Вземания от резиденти в еурозоната в чуждестранна валутачуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — Други участващи държави-членки |
НПФИ |
CHF |
|
3 |
Вземания от резиденти в еурозоната в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
||||
|
3B |
Ценни книжа, различни от акции — Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Други валути — комбинирано |
|
3 |
Вземания от резиденти в еурозоната в чуждестранна валута |
Други участващи държави-членки |
|
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Други участващи държави-членки |
НПФИ |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
Всички валути — комбинирано |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи еурозоната |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти на еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки,инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
Еуро |
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
Еуро |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
Валути на други държави-членки |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
DKK |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
SEK |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
GBP |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
Други валути — общо |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
USD |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
JPY |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
CHF |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Банки |
Други валути — комбинирано |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Банки |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — комбинирано |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
Всички валути — комбинирано |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
Еуро |
|
4.1 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в еуро — салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
Еуро |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
Валути на други държави-членки |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
Валути на други държави-членки |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
DKK |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
DKK |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
SEK |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
SEK |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
GBP |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
GBP |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
Други валути — общо |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
Други валути — общо |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
USD |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
USD |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
JPY |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
JPY |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
CHF |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
|
|
11 |
Други активи |
Останалият свят |
Небанкови институции |
Ценни книжа, различни от акции |
CHF |
|
||||
|
3C |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
Небанкови институции |
Други валути — комбинирано |
|
2.2 |
Вземания от резиденти извън еурозоната, деноминирани в чуждестранна валута — салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи |
|
Небанковиинституции |
Ценникнижа, различни от акции |
Другивалути — комбинирано |
|
|
|
11 |
Другиактиви |
Останалиятсвят |
Небанковиинституции |
Ценникнижа, различни от акции |
Другивалути — комбинирано |
|
||||
ПРИЛОЖЕНИЕ I, СПОМАГАТЕЛНА ТАБЛИЦА
ТАБЛИЦА 1
(Салда)
Данни, които се изисква да бъдат предоставяни ежемесечно
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
|
в т.ч. кредитни институции, към които се прилагат изискванията за МЗР (4), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|
в т.ч. кредитни институции, към които се прилагат изискванията за МЗР, ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия(S.11) |
Домакинства + НТООД (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности, (S.123 + S.124) |
Домакинства + НТООД (S.14 + S.15) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
|||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1 |
||||||||
|
2.1 |
|
5.1 |
|
|
|
|
|
|
2.1 |
|
5.1 |
|
|
|
|
|
|
6 |
|
||||||||
|
2.2 |
|
7 |
|
|
|
|
|
|
2.2 |
|
7 |
|
|
|
|
|
|
8.1 |
|
|||||||||
|
2.3 |
|
12 |
|
|
|
|
|
|
2.3 |
|
12 |
|
|
|
|
|
|
8.2 |
|
|||||||||
|
2.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
2.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
|
|||||||||
|
2.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
2.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
5.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
10.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
10.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
10.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
12 |
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.1 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.2 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
|
|||||||||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.1 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.2 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
|
|||||||||
|
2.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
2.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
2.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
2.3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
2.3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
2.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
2.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
2.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
2.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
5.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
10.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
10.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
10.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
12 |
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
||||||||
|
от които над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
|
5.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
над 1 година и до 2 години |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
|
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
|
|
||||||||
|
от които над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
неприложимо |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4 |
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
неприложимо |
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
неприложимо |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
неприложимо |
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
неприложимо |
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
неприложимо |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(11) |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
13 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
14 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
15 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
10.3 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
13 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
9 |
||||||||
|
Числата в клетките се отнасят до счетоводните показатели, както са дефинирани в Насоки на ЕЦБ/2002/10 от 5 декември 2002 г. относно правната рамка за счетоводната и финансова отчетност в Европейската система на централните банки.
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства + НТООД (S.14 + S.15) |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности(S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства + НТООД(S.14 + S.15) |
|||||||||||||||||||
|
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останали) |
Потребителски кредити Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останали) |
|||||||||||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
||||||||
|
3 |
3 |
3 |
|
|
|
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
|
|
|
|
|
2.1 |
|
||||||||
|
5.1 |
8 |
11 |
|
|
|
|
|
|
5.1 |
8 |
11 |
|
|
|
|
|
|
2.2 |
|
|||||||||
|
5.2 |
11 |
|
|
|
|
|
|
|
5.2 |
11 |
|
|
|
|
|
|
|
4.1 |
|
|||||||||
|
5.3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
5.3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
4.2 |
|
|||||||||
|
5.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
5.4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|||||||||
|
5.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
5.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
5.6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
5.6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
9.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
9.2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
9.3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
9.3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
9.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
9.5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.1 |
|
||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
2.2 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.1 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.2 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|||||||||
|
над 1 година до 5 години |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
|
||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
4.1 |
|
|||||||||
|
над 5 години |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
11 |
|
||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|||||||||
|
|
8 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
8 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
||||||||||||
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.2 |
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.1 |
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|||||||||
|
|
7 |
7 |
|
|
|
|
|
|
|
7 |
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
8 |
11 |
|
|
|
|
|
|
|
8 |
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
до 1 година |
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
над 1 година до 2 години |
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
над 2 години |
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
no cell |
3 |
3 |
|
|
|
|
|
|
|
3 |
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|
|
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
до 1 година |
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
над 1 година до 2 години |
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
над 2 години |
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
||||||||
|
6 |
|
11 |
|
|
|
|
|
|
6 |
|
11 |
|
|
|
|
|
|
11 |
|
||||||||
|
9.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
9.1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
9.4 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.1 |
||||||||
|
Числата в клетките се отнасят до счетоводните показатели в Насоки на ЕЦБ/2002/10 от 5 декември 2002 г. относно правната рамка на счетоводната и финансова отчетност в Европейската система на централни банки.
|
||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 2
Секторна разбивка
Данни, които се предоставят с тримесечна честота
|
Балансови показатели |
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
НПФИ |
НПФИ |
Общо |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ (S. 13) |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ (S. 13) |
Други резидентни сектори |
|
Банки |
Небанкови институции |
||||||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Централно държавно управление (S. 1311) |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства + НТООД (S.14 + S.15) |
Общо |
Централно държавно управление (S. 1311) |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства + НТООД (S.14 + S.15) |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Общо |
Федерално държавно управление (S. 1312) |
Местно държавно управление (S. 1313) |
Социално — осигурнителни фондове (S.1314) |
Общо |
Федерално държавно управление (S. 1312) |
Местно държавно управление (S. 1313) |
Социално — осигурнителни фондове (S.1314) |
|||||||||||||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
(u) |
(v) |
(w) |
(x) |
(y) |
(z) |
||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
M |
6 |
6 |
6 |
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.1 |
8.1 |
8.1 |
||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.2 |
12 |
12 |
||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
12 |
||||||||||||
|
|
|
M |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
7 |
7 |
7 |
|
|
7 |
7 |
7 |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
12 |
12 |
12 |
|
|
12 |
12 |
12 |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
M |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
7 |
7 |
7 |
|
|
7 |
7 |
7 |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
12 |
12 |
12 |
|
|
12 |
12 |
12 |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
M |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
M |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
7 |
7 |
7 |
|
|
7 |
7 |
7 |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
12 |
12 |
12 |
|
|
12 |
12 |
12 |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
M |
3 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
3 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
2.2 |
2.1 |
2.2 |
||||||
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
4.1 |
2.2 |
4.1 |
||||||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
4.2 |
4.1 |
11 |
||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
11 |
|||||||||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
над 1 година до 5 години |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
над 5 години |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
M |
3 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
3 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||||||
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
4.1 |
4.1 |
4.1 |
||||||||||||
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
||||||||||||
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
3 |
3 |
3 |
неприложимо |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
3 |
3 |
3 |
неприложимо |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
7 |
7 |
7 |
|
7 |
7 |
7 |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
|
7 |
7 |
7 |
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
над 1 година |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
3 |
3 |
3 |
неприложимо |
|
|
|
3 |
3 |
3 |
|
3 |
3 |
3 |
неприложимо |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
7 |
7 |
7 |
|
7 |
7 |
7 |
|
|
|
7 |
7 |
7 |
|
7 |
7 |
7 |
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
8 |
8 |
8 |
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
M |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|
|
|
|
M |
11 |
11 |
11 |
|
M |
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Числата в клетките се отнасят до счетоводните показатели в Насоки на ЕЦБ/2002/10 от 5 декември 2002 г. относно правната рамка на счетоводната и финансова отчетност в Европейската система на централни банки.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 3
Разбивка по страни
Данни, които се предоставят с тримесечна честота
|
Балансови показатели |
|
Част от C. Oстаналият свят (без държави-членки) |
||||||||||||||||
|
BE |
DK |
DE |
GR |
ES |
FR |
IE |
IT |
LU |
NL |
AT |
PT |
FI |
SE |
GB |
Общо |
|||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
2.1 |
6 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
6 |
6 |
6 |
||
|
2.2 |
8.1 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
|||
|
2.3 |
8.2 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
2.3 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
|||
|
2.4 |
12 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
2.4 |
12 |
12 |
|
|||
|
2.5 |
|
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
2.5 |
|
|
|
|||
|
3 |
|
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
|
|
|
|||
|
7 |
|
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
|
|
|||
|
10.1 |
|
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
10.1 |
|
|
|
|||
|
10.4 |
|
10.2 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
10.4 |
|
|
|
|||
|
12 |
|
10.4 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
|||
|
|
|
12 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
5.1 |
6 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
6 |
6 |
6 |
||
|
5.2 |
8.1 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
|||
|
7 |
12 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
12 |
12 |
12 |
|||
|
12 |
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
3 |
2.2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||
|
5.1 |
4.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
5.1 |
4.1 |
4.1 |
4.1 |
|||
|
5.2 |
4.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
4.2 |
4.2 |
11 |
|||
|
5.3 |
11 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
5.3 |
11 |
11 |
|
|||
|
5.4 |
|
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
5.4 |
|
|
|
|||
|
5.5 |
|
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
|
|
|
|||
|
5.6 |
|
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
5.6 |
|
|
|
|||
|
6 |
|
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
|
|
|
|||
|
9.3 |
|
9.2 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
9.3 |
|
|
|
|||
|
9.5 |
|
9.3 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
9.5 |
|
|
|
|||
|
11 |
|
9.5 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|||
|
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
3 |
2.2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
2.2 |
2.1 |
||
|
8 |
4.1 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
4.1 |
4.1 |
2.2 |
|||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
4.1 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
11 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
3 |
2.2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||
|
6 |
4.1 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
4.1 |
4.1 |
4.1 |
|||
|
7 |
11 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
11 |
11 |
11 |
|||
|
11 |
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|||
|
до 1 година |
3 |
2.2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
2.2 |
|
||
|
6 |
4.1 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
4.1 |
4.1 |
|
|||
|
7 |
11 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
11 |
11 |
|
|||
|
11 |
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|||
|
над 1 година до 2 години |
3 |
2.2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
2.2 |
|
||
|
6 |
4.1 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
4.1 |
4.1 |
|
|||
|
7 |
11 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
11 |
11 |
|
|||
|
11 |
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|||
|
над 2 години |
3 |
2.2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
2.2 |
|
||
|
6 |
4.1 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
4.1 |
4.1 |
|
|||
|
7 |
11 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
11 |
11 |
|
|||
|
11 |
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|||
|
3 |
2.2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||
|
7 |
4.1 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
4.1 |
4.1 |
4.1 |
|||
|
8 |
11 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
8 |
11 |
11 |
11 |
|||
|
11 |
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
||
|
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
6 |
11 |
11 |
11 |
||
|
11 |
|
9.1 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|
|
|
|||
|
|
|
11 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Числата в клетките се отнасят до счетоводните показатели в Насоки на ЕЦБ/2002/10 от 5 декември 2002 г. относно правната рамка на счетоводната и финансова отчетност в Европейската система на централните банки.
|
||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 4
Валутна разбивка
Данни, които се предоставят с тримесечна честота
|
Балансови показатели |
Всички валути — комбинирано |
Еуро |
Валути на други държави-членки |
Други валути |
|||||||||
|
Общо |
DKK |
SEK |
GBP |
Общо |
USD |
JPY |
CHF |
Останалите валути — комбинирано |
|||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
||
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|||||
|
M |
5.1 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
||
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
||
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|||||
|
M |
5.1 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
||
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
6 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
||
|
12 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
||||
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|||||
|
M |
6 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
||
|
12 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
||||
|
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|||||
|
6 |
6 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
||
|
8.1 |
12 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
8.2 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|||
|
8.2 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|||||||||
|
12 |
|||||||||||||
|
6 |
6 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
8.1 |
||
|
8.1 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
12 |
|||
|
12 |
|||||||||||||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
неприложимо |
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
АКТИВИ |
|||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
4.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
||
|
4.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
||||
|
M |
4.1 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
||||
|
2.2 |
4.1 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||
|
4.1 |
4.2 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||
|
4.2 |
11 |
||||||||||||
|
11 |
|||||||||||||
|
2.1 |
4.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
2.1 |
||
|
2.2 |
11 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
|||
|
4.1 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
||||
|
11 |
|||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||||
|
M |
M |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||||
|
M |
M |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
||
|
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
2.2 |
4.1 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||
|
4.1 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||
|
11 |
|||||||||||||
|
2.2 |
4.1 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
2.2 |
||
|
4.1 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
11 |
|||
|
11 |
|||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Числата в клетките се отнасят до счетоводните показатели в Насоки на ЕЦБ/2002/10 от 5 декември 2002 г. относно правната рамка на счетоводната и финансова отчетност в Европейската система на централни банки.
|
|||||||||||||
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(3) ОВ L 58, 3.3.2003 г., стр. 1.
(4) Изисквания за минимални резерви.
(5) Специални права на тираж.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ СЧЕТОВОДНИТЕ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БАЛАНСА НА ЕУРОСИСТЕМАТА
РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА КОНТРОЛ МЕЖДУ СЧЕТОВОДНИТЕ И СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ
|
1. |
Настоящото приложение описва процедурата, която трябва да се спазва от съставителите на балансите на Европейската централна банка (ЕЦБ) /националните централни банки (НЦБ), за проследяване на съответствието между агрегирания баланс на Еуросистемата в края на месеца за статистически цели и нейните седмични финансови отчети. Прави се сравнение между две таблици в Месечен бюлетин на ЕЦБ: таблица 1.1., съдържаща счетоводни данни („Консолидиран финансов отчет на Еуросистемата“) и таблица 2.1, съдържаща статистически данни („Агрегиран баланс на Еуросистемата“). |
|
2. |
Изготвен е списък на проверките за съответствие (виж допълнение 1). Ако има несъответствия между двата набора от данни, същите трябва да бъдат обяснени. Допълнение 2 съдържа обяснителни бележки относно проверките. Статистическите агрегати от таблица 2.1, използвани в сравненията, са изброени в допълнение 3, което осигурява връзка между тези агрегати и основните балансови показатели (1). По отношение на описанието на счетоводните данни, Насоки на ЕЦБ/2002/10 от 5 декември 2002 г. относно правната рамка за счетоводната и финансова отчетност в Европейската система на централните банки предоставя пълна обяснителна информация за структурата, използваните счетоводни конвенции, и съдържанието на седмичните финансови отчети. |
|
3. |
Съставителите се умоляват да извършват тези проверки на месечна база, за да се осигури съответствието между основните данни от националните централни банки (НЦБ), страна по страна и баланса на ЕЦБ. Ясно е, че една точна връзка между двата набора от данни е възможна само когато краят на отчетния период на седмичните финансови счетоводни отчети съответства на отчетната дата на статистическите отчети (т.е. края на месеца). През другите отчетни периоди тези проверки ще осигурят близко, но не пълно съответствие между счетоводните и статистическите данни. През тези отчетни периоди, в които двете дати не съвпадат, НЦБ могат да направят сравнение на статистическите данни с „дневния счетоводен баланс“, изготвен към последния работен ден на месеца. |
|
4. |
От съставителите се изисква да уведомят ЕЦБ (отдел „Парична и банкова статистика“ за резултатите от тези проверки. Уведомлението трябва да бъде изпратено преди или заедно със статистическите данни, т.е. до петнадесетия работен ден след датата на отчитане. Ако при проверките се установят несъответствия, от съставителите се изисква да изпратят на отдел „Парична и банкова статистика“ обяснителна бележка, която трябва да съдържа най-малкото описание на въпросните проверки, естеството на несъответствията, възможното отражение върху миналите редове от данни и очакваната бъдеща тенденция на несъответствието, както то ще се появи в бъдещите отчети. |
|
5. |
За да се намали тежесттта на НЦБ, свързана с отчитането на данни, се препоръчва изготвянето на изчерпатетелна и подробна пояснителна записка, като правило веднъж годишно. През останалите месеци от националните централни банки (НЦБ) се изисква да изготвят само опростен вариант на пояснителна записка, в която просто да набележат структурните различия между седмичните финансови отчети и статистическия отчет. Като насока пояснителните бележки трябва да бъдат изготвени в съответствие с приложените шаблони. Първият шаблон (допълнение 4) показва цялостния резултат от проверките за съответствие. Вторият шаблон (допълнение 5) показва по опростен начин резултата от проверките. |
|
6. |
Важно е всички НЦБ (и дирекция „Вътрешни финанси“ на ЕЦБ) да изпращат пълни пояснителни бележки по едно и също време на годината. Това ще даде възможност на отдела парична и банкова статистика да подготвя веднъж годишно подробен отчет, описващ установените несъответствия. За 2002 г. графикът по-долу показва кой шаблон и кога се препоръчва да се използва. Препоръчително е следващият комплексен шаблон да бъде изпратен през декември 2003 г. във връзка с данните от края на ноември 2003 г. |
|
Отчетен период |
Последни седмични финансови отчети в месеца |
Данните от седмичните финансови отчети и от статистическите отчети съвпадат |
Вид на шаблона |
|
януари 2003 г. |
31 януари 2003 г. |
Да |
Опростен |
|
февруари 2003 г. |
28 февруари 2003 г. |
Да |
Опростен |
|
март 2003 г. |
28 март 2003 г. |
Не |
Опростен |
|
април 2003 г. |
25 април 2003 г. |
Не |
Опростен |
|
май 2003 г. |
30 май 2003 г. |
Да |
Опростен |
|
юни 2003 г. |
27 юни 2003 г. |
Не |
Опростен |
|
юли 2003 г. |
25 юли 2003 г. |
Не |
Опростен |
|
август 2003 г. |
29 август 2003 г. |
Да |
Опростен |
|
септември 2003 г. |
26 септември 2003 г. |
Не |
Опростен |
|
октомври 2003 г. |
31 октомври 2003 г. |
Да |
Опростен |
|
ноември 2003 г. |
28 ноември 2003 г. |
Да |
Комплексен |
|
декември 2003 г. |
26 декември 2003 г. |
Не |
Опростен |
(1) Пълно описание на елементарните балансови данни може да се намери в Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции, приложение I, част III, ОВ L 333, 17.12.2001 г., изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8, 21.11.2002, ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
Допълнение 1
|
Описание на проверките |
||||
|
|
Проверка № |
Показател от таблица 2.1 на Месечния бюлетин |
Връзка |
Показател от таблица 1.1 на Месечния бюлетин |
|
Пасиви |
1 |
Банкноти и монети в обращение (1) |
>= |
Банкноти в обращение |
|
2 |
Депозити на резиденти на еурозоната (2) |
>=< |
Задължения към институции на еурозоната в еуро (2) + други задължения в еуро към кредитни институции на еурозоната (8) + задължения в еуро към други резиденти на еурозоната (10) + задължения в чуждестранна валута към резиденти на еурозоната (12) |
|
|
3 |
Депозити на резиденти на еурозоната, включително парични финансови институции (ПФИ) (3) |
>=< |
Задължения в еуро към кредитни институции на еурозоната (2) + други задължения в еуро към кредитни институции от еурозоната (8) |
|
|
4 |
Депозити на резиденти на еурозоната, в т.ч. Централно държавно управление (4) + Държавно управление — други/други резиденти на еурозоната (5) |
=< |
Задължения в еуро към други резиденти на еурозоната (10) + задължения в чуждестранна валута към резиденти на еурозоната (12) |
|
|
5 |
Емитирани дългови ценни книжа (6) |
= |
Емитирани дългови ценни книжа (9) |
|
|
6 |
Капитал и резерви (7) |
>= |
Капитал и резерви (17) + сметки за преоценка (16) |
|
|
7 |
Външни задължения (8) |
≈ |
Задължения в еуро към нерезиденти на еурозоната (11) + задължения в чуждестранна валута към нерезиденти на еурозоната (13) + кореспондираща позиция на специални права на тираж, разпределяни от Международния валутен фонд (14) |
|
|
8 |
Други пасиви (9) |
≈ |
Други пасиви (15) |
|
|
Активи |
9 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната (1) |
>= |
Кредитиране на институции от еурозоната в еуро (5) + други вземания от кредитни институции от еурозоната в еуро (12) + дълг на сектора „Държавно управление“ в еуро (14) |
|
10 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната, включително ПФИ (2) |
>= |
Кредитиране на институции на еурозоната в еуро (5) + други вземания от кредитни институции на еурозоната в еуро (12) |
|
|
11 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната, включително на сектора „Държавно управление“ (3) |
>= |
Дълг на сектора „Държавно управление“ в еуро (14) |
|
|
12 |
Притежавани ценни книжа, различни от акции, емитирани от резиденти на еурозоната (5) |
>= |
Ценни книжа на резидентни на еурозоната в еуро (13) |
|
|
13 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната, включително на други резиденти на еурозоната (4) + наличности в акции/други форми на собственост, емитирани от резиденти на еурозоната (9) + дълготрайни активи (13) + други активи (14) |
≈ |
Други активи (15) + вземания от резиденти на еурозоната в чуждестранна валута (3) |
|
|
14 |
Външни активи (12) |
>= |
Злато и вземания в злато (1) + вземания от нерезиденти на еурозоната в чуждестранна валута (2) + вземания от нерезиденти на еурозоната в еуро (4) |
|
Допълнение 2
ПРОВЕРКИ
ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Пасиви
Проверка № 1
Банкноти и монети в обращение: Статистическата категория „Банкноти и монети в обращение“ трябва леко да превишава счетоводната категория „банкноти в обращение“ поради включването на монетите, емитирани от централното държавно управление в първата категория, но не във втората.
Проверка № 2
Депозити на резиденти на еурозоната: Статистическата категория „Депозити на резиденти на еурозоната“ трябва да бъде по-голяма от сумата на счетоводните показатели „Задължения към кредитни институции на еурозоната в еуро“, „Други задължения към кредитни институции на еурозоната в еуро“, „Задължения към други резиденти на еурозоната в еуро“ и „Задължения към резиденти на еурозоната в чуждестранна валута“. Това е ефектът от включването на вътрешни за системата показатели (на агрегирано ниво) , в рамките на статистическата категория (отчетени на брутна база) и изключването им от счетоводните показатели (1). Счетоводните показатели обаче включват вътрешните показатели в рамките на Еуросистемата, представляващи кореспондиращи позиции на корекциите в еуро банкноти, които се записват под „Други активи/пасиви“ за статистически цели. Следователно в резултат на това статистическата категория може да бъде по-малка от сумата на гореспоменатите счетоводни позиции. Могат да възникнат и разлики, тъй като салдата в чуждестранна валута се преоценяват с различна честота (перидочност) (на тримесечие по отношение на счетоводните данни, ежемесечно по отношение на статистическите данни).
Проверка № 3
Депозити на резиденти на еурозоната, в т.ч. парични финансови институции (ПФИ): Тази проверка трябва да идентифицира въздействието от включването на вътрешни за системата салда (на брутна основа) в рамките на статистическата категория, но и изключването им от счетоводните категории (1). Както се споменава по-горе, по принцип статистическите данни трябва да бъдат по-големи от счетоводните данни. Както обаче се посочва по-горе, различната класификация на кореспондиращата позиция на корекциите на еуро банкнотите може да обърне това отношение. Още повече че само статистическият агрегат включва задължения към финансовите контрагенти в чуждестранна валута.
Проверка № 4
Депозити на други резиденти на еурозоната. Сумата на статистическите категории, представляващи депозити на сектора „Държавно управление“ и други резиденти, трябва да бъде по-малка от сумата на счетоводните категории за задължения към други резиденти на еурозоната в еуро (некредитни институции) и задължения към резиденти на еурозоната в чуждестранна валута, което се дължи на включването на задължения към кредитните институции в чуждестранна валута само в счетоводните данни.
Проверка № 5
Емитирани дългови ценни книжа: Статистическата категория „Емитирани дългови ценни книжа“ трябва да бъде равна на счетоводната категория „Емитирани дългови сертификати“.
Проверка № 6
Капитал и резерви: Статистическата категория „Капитал и резерви“ може да се различава малко от счетоводната категория и разликата ще бъде обяснена с ефекта на преоценката, която се извършва на тримесечна база от някои национални централни банки (НЦБ). Освен това възниква разлика, тъй като както балансовата счетоводна позиция „Неразпределена печалба“ и някои от позициите в сметка „Провизии“ се записват като „Други пасиви“ в счетоводните данни, но представляват и част от статистическата дефиниция на „Капитал и резерви“.
Проверка № 7
Външни задължения: Статистическата категория „Външни задължения“ трябва да бъде приблизително същата като сумата на задълженията към нерезиденти на еурозоната в еуро и в чуждестранна валута и кореспондиращата позиция на специални права на тираж, разпределяни от Международния валутен фонд. Двете стойности могат да се различават само поради различната периодичност на оценките.
Проверка № 8
Други пасиви: Всяка разлика между статистическата категория „Други пасиви“ и счетоводната категория „Други пасиви“ може да бъде обяснена с разликата, идентифицирана другаде в счетоводния баланс.
Активи
Проверка № 9
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната: виж пояснителните бележки към Проверки № 10 и 11.
Проверка № 10
Кредити, отпуснати на ПФИ — резиденти на еурозоната: Статистическата категория „Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната, включително ПФИ“ трябва да бъде по-голяма от сумата на счетоводните позиции „Кредитиране на кредитни институции на еурозоната в еуро“ и „Други вземания от кредитни институции в еурозоната в еуро“. Всяка разлика трябва да се дължи главно на вътрешни за системата показатели, отчитани на брутна основа в статистическите данни, но нетирани в счетоводния отчет (виж също пасивите) (2). Освен това счетоводните данни не включват салдата в чуждестранна валута.
Проверка № 11
Кредити на сектора „Държавно управление“ — резиденти на еурозоната: Счетоводните и статистическите категории трябва да съвпадат почти идеално, въпреки че статистическата категория се ръководи от концепцията за всички валути и може да бъде по-голяма от счетоводната категория, която се отнася за кредити, деноминирани само в еуро.
Проверка № 12
Притежавани ценни книжа, различни от акции, емитирани от резиденти на еурозоната: теоритично статистическата категория „притежавани ценни книжа, различни от акции, емитирани от резиденти на еурозоната“ трябва да бъде по-голяма от счетоводната категория „Ценни книжа на резиденти на еурозоната в еуро“, тъй като счетоводната категория не включва притежавани ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута, а някои други притежавани ценни книжа се класифицират като „Други активи“ (за професионални пенсионни фондове, инвестиране на собствен капитал и т. н.).
Проверка № 13
Други активи: виж пояснителната бележка към Проверка № 8.
Проверка № 14
Външни активи: Статистическата категория „Външни активи“ трябва да бъде малко по-голяма от сумата на счетоводните категории „Злато и вземания в злато“ и „Вземания от нерезиденти на еурозоната в чуждестранна валута и в еуро“, тъй като някои акции и други капиталови инструменти и наличности (банкноти) в чуждестранна валута се включват само в първата категория. Двете стойности могат да се различават и поради различната периодичност на оценките.
(1) От национална гледна точка обаче този ефект не трябва да присъства, тъй като и двата набора от данни се отчитат на брутна основа, макар че само счетоводните данни се консолидират от Европейската централна банка (и вътрешните за системата показатели се нетират) за целите на седмичния финансов отчет.
(2) От национална гледна точка обаче този ефект не трябва да присъства, тъй като и двата набора от данни се отчитат на брутна основа, макар че само счетоводните данни се консолидират от Европейската централна банка (и показателите, които са вътрешни за системата се нетират) за целите на седмичния финансов отчет.
Допълнение 3
Връзка между показателите от таблица 2.1 на Бюлетина на ЕЦБ и показателите от таблица 1 на месечните статистически отчети
|
Месечен бюлетин на ЕЦБ — показатели от таблица 2.1 |
Регламент ЕЦБ/2001/13 — Показатели от таблица 1 |
||
|
АКТИВИ |
|
АКТИВИ |
|
|
1 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната |
2 |
Кредити — местни и други участващи държави-членки |
|
2 |
в. т.ч.: парични финансови институции (ПФИ) |
2 |
Кредити — ПФИ — местни и други участващи държави-членки |
|
3 |
в. т.ч. сектор „Държавно управление“ |
2 |
Кредити — сектор „Държавно управление“ — местни и други участващи държави-членки |
|
4 |
в. т.ч. други резиденти на еурозоната |
2 |
Кредити — други резиденти — местни и други участващи държави-членки |
|
5 |
Притежавани ценни книжа, различни от акции |
3 |
Ценни книжа, различни от акции — местни и други участващи държави-членки |
|
6 |
в. т.ч. парични финансови институции (ПФИ) |
3 |
Ценни книжа, различни от акции — ПФИ — местни и други участващи държави-членки |
|
7 |
в. т.ч. сектор „Държавно управление“ |
3 |
Ценни книжа, различни от акции — сектор „Държавно управление“ — местни и други участващи държави-членки |
|
8 |
в. т.ч. други резиденти на еурозоната |
3 |
Ценни книжа, различни от акции — други резиденти — местни и други участващи държави-членки |
|
9 |
Притежавани ценни книжа/други форми на собственост |
5 |
Акции и други капиталови инструменти —местни и други участващи държави-членки |
|
10 |
в. т.ч.: парични финансови институции (ПФИ) |
5 |
Акции и други капиталови инструменти — ПФИ — местни и други участващи държави-членки |
|
11 |
в. т.ч.: други резиденти на еурозоната |
5 |
Акции и други капиталови инструменти — други резиденти — местни и други участващи държави-членки |
|
12 |
Външни активи |
1-1e |
„Налични парични средства (всички валути)“ минус „Налични парични средства каса, в. т.ч. в еуро)“ |
|
2 |
Кредити — останалият свят |
||
|
3 |
Ценни книжа, различни от акции — останалият свят |
||
|
5 |
Акции и други капиталови инструменти — останалият свят |
||
|
CB1 |
Злато и вземания в злато |
||
|
CB2 |
Вземания от Международния валутен фонд |
||
|
13 |
Дълготрайни активи |
6 |
Дълготрайни активи |
|
14 |
Други активи |
7 |
Други активи |
|
1e |
Налични парични средства, в. т.ч. еуро |
||
|
ПАСИВИ |
|
ПАСИВИ |
|
|
1 |
Банкноти в обращение |
8 |
Банкноти и монети в обращение |
|
2 |
Депозити на резиденти на еурозоната |
9 |
Депозити (всички валути) — местни и други участващи държави-членки |
|
3 |
в. т.ч.: парични финансови институции (ПФИ) |
9 |
Депозити (всички валути) — ПФИ — местни и други участващи държави-членки |
|
4 |
в. т.ч.: централно държавно управление |
9 |
Депозити (всички валути) — централно държавно управление — местни и други участващи държави-членки |
|
5 |
в. т.ч.: Държавно управление — други/други резиденти на еурозоната |
9 |
Депозити (всички валути) — сектор „Държавно управление“, други и други резиденти — местни и други участващи държави-членки |
|
6 |
Емитирани дългови ценни книжа |
11 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
7 |
Капитал и резерви |
12 |
Капитал и резерви |
|
8 |
Външни задължения |
2 |
Депозити (всички валути) — останалият свят |
|
CB3 |
Кореспондираща позиция на специални права на тираж |
||
|
9 |
задължения |
13 |
Други пасиви |
Допълнение 4
Шаблон за годишна подробна пояснителна записка относно проверките за съответствие
Име на националната централна банка: …
Проверки за съответствие за края на месец: …
Резултати от проверките за съответствие: Всички проверки показват спазването/неспазването на линейната зависимост, установена в приложение II (моля обяснете всички случаи, когато линейните зависимости не са спазени). Установените несъответствия между статистическите и счетоводните данни могат да бъдат обяснени със следните фактори (един или повечето от факторите може да нямат отношение).
Несъответствия, дължащи се на извършени ревизии
Несъответствието/несъответствията, установени в Проверка/проверки № …, се дължат на следните ревизии на статистическите данни, извършени след публикуването на счетоводните данни от седмичните финансови отчети: …
Ако е приложимо, въздействие върху минали редове от данни: …
Еднократна ревизия или редовна ревизия?
Ако е редовна ревизия, моля посочете порядъка на значимостта…
Несъответствия, дължащи се на различни правила за представяне и класификация
1. Несъответствието/несъответствията, установени в Проверка/проверки № …, се дължат на различните правила за представяне: счетоводните отчети са представени на консолидирана основа, а статистическите отчети са на базата на агрегирания счетоводен баланс. Тази разлика в използваните правила за представяне засяга резултатите от проверките, обхващащи вътрешните за системата показатели (Проверки № 2, 3, 9 и 10). В тези случаи статистическите данни показват много по-големи обеми от счетоводните данни.
Пример: Третирането на показатели спрямо други национални централни банки от Еуросистемата обяснява разликата от .… милиона еуро в Проверка/проверки № …
Ако е приложимо, въздействието върху минали редове от данни…
Еднократна ревизия или редовна ревизия?
Ако е редовна ревизия, моля посочете порядъка на значимостта…
2. Несъответствието/несъответствията, установени в Проверка/проверки № …, се дължат на различните критерии за класификация.
Пример: В Проверка № 6 „Капитал и резерви“, неразпределената печалба и някои от сметките за провизии се отчитат в „Други пасиви“ в счетоводните данни, но са част от статистическата дефиниция за „Капитал и резерви“.
Пример: В Проверка № 1 „Банкноти и монети в обращение“, монетите, емитирани от централното държавно управление, са включени в статистическите данни, но не и в кореспондиращата счетоводна позиция.
Ако е приложимо, въздействието върху минали редове от данни…
Еднократна ревизия или редовна ревизия?
Ако е редовна ревизия, моля посочете порядъка на значимостта…
Всякакви други несъответствия, включително грешки в отчитането на данни
Несъответствието/несъответствията, установени в Проверка/проверки № …, се дължат на неправилното отчитане, т.е. погрешно отчетените данни се дължат на човешка грешка и/или други причини. Ако е приложимо, въздействието върху минали редове от данни…
Допълнение 5
Шаблон за месечна опростена обяснителна бележка за проверки за съответствие
Име на НЦБ: …
Проверки за съответствие за края на месец: …
|
|
Статистическа стойност A |
Счетоводна стойност B |
Разлика C |
Резултат от проверката D (1) |
Кратко пояснение E |
|
|
1 |
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
|
2 |
Депозити на резиденти на еурозоната |
|
|
|
|
|
|
3 |
Депозити на резиденти на еурозоната, в.т.ч.: ПФИ |
|
|
|
|
|
|
4 |
Депозити на резиденти на еурозоната, в.т.ч: други резиденти |
|
|
|
|
|
|
5 |
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
|
|
6 |
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
7 |
Външни задължения |
|
|
|
|
|
|
8 |
Други задължения |
|
|
|
|
|
|
9 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната |
|
|
|
|
|
|
10 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната, в.т.ч: ПФИ |
|
|
|
|
|
|
11 |
Кредити, отпуснати на резиденти на еурозоната, в.т.ч: сектор „Държавно управление“ |
|
|
|
|
|
|
12 |
Притежавани ценни книжа, различни от акции, емитираниот резиденти на еурозоната |
|
|
|
|
|
|
13 |
Други активи |
|
|
|
|
|
|
14 |
Външни активи |
|
|
|
|
|
(1) Моля впишете „OK“, ако линейната зависимост на проверката за съответствие е удовлетворена. В противен случай впишете „НЕ“.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
КАЛЕНДАР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА БАЛАНСОВИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ
Обхващащ отчетния период януари 2003 г.—декември 2003 г.
Месечна и тримесечна статистическа отчетност на балансовите показатели
|
Месечно отчитане |
Тримесечно отчитане |
||||
|
Дата на предаване (1) |
Отчетна дата (2) |
Отчетна дата (1) |
Дата на предаване (2) |
||
|
Ден |
Дата |
Ден |
Дата |
||
|
януари 2003 г. |
петък |
21 февруари 2003 г. |
– |
– |
– |
|
февруари 2003 г. |
понеделник |
24 март 2003 г. |
– |
– |
– |
|
март 2003 г. |
сряда |
23 април 2003 г. |
март 2003 г. |
вторник |
13 май 2003 г. |
|
април 2003 г. |
четвъртък |
22 май 2003 г. |
– |
– |
– |
|
май 2003 г. |
вторник |
24 юни 2003 г. |
– |
– |
– |
|
юни 2003 г. |
вторник |
22 юли 2003 г. |
юни 2003 г. |
петък |
8 август 2003 г. |
|
юли 2003 г. |
петък |
22 август 2003 г. |
– |
– |
– |
|
август 2003 г. |
петък |
19 септември 2003 г. |
– |
– |
– |
|
септември 2003 г. |
сряда |
22 октомври 2003 г. |
септември 2003 г. |
понеделник |
10 ноември 2003 г. |
|
октомври 2003 г. |
петък |
21 ноември 2003 г. |
– |
– |
– |
|
ноември 2003 г. |
петък |
19 декември 2003 г. |
– |
– |
– |
|
декември 2003 г. |
петък |
23 януари 2004 |
декември 2003 г. |
вторник |
10 февруари 2004 г. |
КАЛЕНДАР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ ПО ДЕПОЗИТИТЕ И КРЕДИТИТЕ НА НЕФИНАНСОВИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ДОМАКИНСТВА И НЕТЪРГОВСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ОБСЛУЖВАЩИ ДОМАКИНСТВАТА (НТООД)(КРАТКОСРОЧЕН ПОДХОД) (3)
Обхващащ отчетния период януари 2003 г.—декември 2003 г.
Отчитане на статистическите данни за лихвените проценти по депозитите и кредитите на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)
|
Отчетна дата (4) |
Дата на предаване (5) |
|
|
Ден |
Дата |
|
|
януари 2003 г. |
Сряда |
26 февруари 2003 г. |
|
февруари 2003 г. |
Четвъртък |
27 март 2003 г. |
|
март 2003 г. |
Понеделник |
28 април 2003 г. |
|
април 2003 г. |
Вторник |
27 май 2003 г. |
|
май 2003 г. |
Петък |
27 юни 2003 г. |
|
юни 2003 г. |
Петък |
25 юли 2003 г. |
|
юли 2003 г. |
Сряда |
27 август 2003 г. |
|
август 2003 г. |
Сряда |
24 септември 2003 г. |
|
септември 2003 г. |
Понеделник |
27 октомври 2003 г. |
|
октомври 2003 г. |
Четвъртък |
26 ноември 2003 г. |
|
ноември 2003 г. |
Сряда |
24 декември 2003 г. |
|
декември 2003 г. |
Сряда |
28 януари 2004 |
КАЛЕНДАР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ НА ПФИ
Обхващащ отчетния период януари 2003 г.—декември 2003 г.
Отчитане на статистическите данни за лихвените проценти на ПФИ
|
Отчетна дата (6) |
Дата на изпращане (7) |
Преходни разпоредби (8) |
|||
|
Ден |
Дата |
За месечните данни по нов бизнеси салда |
Алтернатива за месечните данни по салдата |
||
|
Ден |
Дата |
Дата |
|||
|
януари 2003 г. |
четвъртък |
27 февруари 2003 г. |
(понеделник) |
(3 март 2003 г.) |
|
|
февруари 2003 г. |
петък |
28 март 2003 г. |
(вторник) |
(1 април 2003 г.) |
|
|
март 2003 г. |
вторник |
29 април 2003 г. |
(четвъртък) |
(1 май 2003 г.) |
(1 май 2003 г.) |
|
април 2003 г. |
Сряда |
28 май 2003 г. |
(понеделник) |
(2 юни 2003 г.) |
|
|
май 2003 г. |
понеделник |
30 юни 2003 г. |
(сряда) |
(2 юли 2003 г.) |
|
|
юни 2003 г. |
понеделник |
28 юли 2003 г. |
(сряда) |
(30 юли 2003 г.) |
(30 юли 2003 г.) |
|
юли 2003 г. |
четвъртък |
28 август 2003 г. |
(понеделник) |
(1 септември 2003 г.) |
|
|
август 2003 г. |
четвъртък |
25 септември 2003 г. |
(понеделник) |
(29 септември 2003 г.) |
|
|
септември 2003 г. |
вторник |
28 октомври 2003 г. |
(четвъртък) |
(30 октомври 2003 г.) |
(30 октомври 2003 г.) |
|
октомври 2003 г. |
Петък |
27 ноември 2003 г. |
(понеделник) |
(1 декември 2003 г.) |
|
|
ноември 2003 г. |
понеделник |
29 декември 2003 г. |
(сряда) |
(31 декември 2003 г.) |
|
|
декември 2003 г. |
четвъртък |
29 януари 2003 г. |
(понеделник) |
(2 февруари 2004) |
(2 февруари 2004) |
КАЛЕНДАР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА РЕЗЕРВНАТА БАЗА
Обхващащ отчетния период януари 2003 г.—декември 2003 г.
Отчитане на статистическите данни за резервната база
|
Отчетна дата (9) |
Дата на предаване (10) |
|
|
Ден |
Дата |
|
|
януари 2003 г. |
вторник |
25 февруари 2003 г. |
|
февруари 2003 г. |
сряда |
26 март 2003 г. |
|
март 2003 г. |
петък |
25 април 2003 г. |
|
април 2003 г. |
понеделник |
26 май 2003 г. |
|
май 2003 г. |
четвъртък |
26 юни 2003 г. |
|
юни 2003 г. |
четвъртък |
24 юли 2003 г. |
|
юли 2003 г. |
вторник |
26 август 2003 г. |
|
август 2003 г. |
вторник |
23 септември 2003 г. |
|
септември 2003 г. |
петък |
24 октомври 2003 г. |
|
октомври 2003 г. |
вторник |
25 ноември 2003 г. |
|
ноември 2003 г. |
вторник |
23 декември 2003 г. |
|
декември 2003 г. |
вторник |
27 януари 2004 г. |
КАЛЕНДАР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА МАКРОСЪОТНОШЕНИЯТА
Обхващащ отчетния период януари 2003 г.—декември 2003 г.
Отчитане на статистическите данни за макросъотношенията
|
Отчетна дата (11) |
Дата на предаване (12) |
|
|
Ден |
Дата |
|
|
януари 2003 г. |
петък |
28 февруари 2003 г. |
|
февруари 2003 г. |
понеделник |
31 март 2003 г. |
|
март 2003 г. |
сряда |
30 април 2003 г. |
|
април 2003 г. |
петък |
30 май 2003 г. |
|
май 2003 г. |
понеделник |
30 юни 2003 г. |
|
юни 2003 г. |
четвъртък |
31 юли 2003 г. |
|
юли 2003 г. |
петък |
29 август 2003 г. |
|
август 2003 г. |
вторник |
30 септември 2003 г. |
|
септември 2003 г. |
петък |
31 октомври 2003 г. |
|
октомври 2003 г. |
петък |
28 ноември 2003 г. |
|
ноември 2003 г. |
сряда |
31 декември 2003 г. |
|
декември 2003 г. |
петък |
30 януари 2004 г. |
КАЛЕНДАР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА ДРУГИ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ
Обхващащ отчетния период първо тримесечие на 2003 г. —четвърто тримесечие 2003 г.
Отчитане на статистическите данни за други финансови институции
|
Отчетна дата (13) |
Дата на предаване (14) |
|
|
Ден |
Дата |
|
|
– |
– |
– |
|
– |
– |
– |
|
март 2003 г. |
понеделник |
30 юни 2003 г. |
|
– |
– |
– |
|
– |
– |
– |
|
юни 2003 г. |
вторник |
30 септември 2003 г. |
|
– |
– |
– |
|
– |
– |
– |
|
септември 2003 г. |
сряда |
31 декември 2003 г. |
|
– |
– |
– |
|
– |
– |
– |
|
декември 2003 г. |
сряда |
31 март 2004 г. |
КАЛЕНДАР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СТРУКТУРНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ
Обхващащ отчетния период 2002—2003 г.
Отчитане на статистическите данни за структурни статистически показатели
|
Отчетна дата (15) |
Дата на предаване (16) |
|
|
Ден |
Дата |
|
|
декември 2002 г. |
Понеделник |
31 март 2003 г. |
|
декември 2002 г. (Показател № 3) |
Петък |
30 май 2003 г. |
|
декември 2003 г. |
Сряда |
31 март 2004 |
|
декември 2003 г. (Показател № 3) |
Петък |
28 май 2004 |
(1) Отчетната дата показва месеца и годината на периода на наблюдението, като същият е един календарен месец за данни, изготвяни с месечна периодичност и едно календарно тримесечие за данни, изготвяни с тримесечна периодичност.
(2) Датата на предаване показва деня от седмицата и датата, на която е срокът за предаване на данните от НЦБ и е задължителен за цялата еурозоната. „–“ означава „не е приложимо“.
(3) Тъй като точното време на преминаването към лихвени проценти на парично-финансовите институции (оттук нататък наричани ЛППФИ) все още не е предвидимо, календарът за представянето на статистическите данни за лихвените проценти по депозитите и кредитите на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) е изготвен до отчетния период декември 2003 г. Календарът за представяне на статистическите данни за лихвените проценти по депозитите и кредитите на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) се очаква да бъде отменен през 2003 г., което ще бъде направено като се използва опростената процедура за изменение, която се упоменава в член 9 от настоящите насоки.
(4) Отчетната дата показва месеца и годината на периода на наблюдението, като същият е един календарен месец за данни, изготвени при месечна периодичност и едно календарно тримесечие за данни, изготвени с тримесечна периодичност.
(5) Датата на изпращане показва деня от седмицата и датата, на която трябва да бъдат изпратени данните от НЦБ и е задължителна за цялата еурозона.
(6) Отчетната дата показва месеца и годината на периода на наблюдението, като същият е един календарен месец за данни, изготвяни с месечна периодичност.
(7) Датата на предаване показва деня от седмицата и датата, на която трябва да бъдат предадени данните от НЦБ и е задължителна за цялата еурозоната.
(8) Преходни разпоредби — виж Регламент ЕЦБ/2001/18 от 20 декември 2001 г. относно статистиката за лихвените проценти, прилагани от парични финансови институции по депозитите и кредитите на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД, ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 24, приложение IV, параграф 1: „До и включително отчетния месец декември 2003 г., агрегираната национална месечна статистическа информация за нов бизнес и салда може да бъде отчитана на Европейската централна банка (ЕЦБ) със забавяне от още два работни дни от приключването на работа на деветнадесетия работен ден след края на отчетния месец, както е определено в член 3, параграф 4 от настоящия регламент. Агрегираната национална месечна статистическа информация по салда може алтернативно да бъде отчитана на Европейската централна банка (ЕЦБ) само веднъж на тримесечие със забавяне от два работни дни след приключване на работното време на деветнадесетия работен ден след края на календарното тримесечие…“
(9) Отчетната дата показва месеца и годината на периода на наблюдението, като същият е един календарен месец за данни, изготвяни с месечна периодичност и едно календарно тримесечие за данни, изготвяни с тримесечна периодичност.
(10) Датата на изпращане показва деня от седмицата и датата, на която трябва да бъдат изпратени данните от НЦБ и е задължителна за цялата еурозона.
(11) Отчетната дата показва месеца и годината на периода на наблюдението, като същият е един календарен месец за данни, изготвяни с месечна периодичност, едно календарно тримесечие за данни, изготвяни с тримесечна периодичност и една календарна година за данни, изготвяни с годишна периодичност.
(12) Датата на предаване показва деня от седмицата и датата, на която трябва да бъдат изпратени данните от НЦБ и е задължителна за цялата еурозона.
(13) Отчетната дата показва месеца и годината на периода на наблюдението, като същият е един календарен месец за данни, изготвяни с месечна периодичност, едно календарно тримесечие за данни, изготвяни с тримесечна периодичност и една календарна година за данни, изготвяни с годишна периодичност.
(14) Датата на предаване показва деня от седмицата и датата, на която трябва да бъдат изпратени данните от НЦБ и е задължителна за цялата еурозона. „–“ означава „не е приложимо“.
(15) Отчетната дата показва месеца и годината на периода на наблюдението, като същият е един календарен месец за данни, изготвяни с месечна периодичност, едно календарно тримесечие за данни, изготвяни с тримесечна периодичност, и една календарна година за данни, изготвяни с годишна периодичност.
(16) Датата на предаване показва деня от седмицата и датата, на която трябва да бъдат изпратени данните от НЦБ и е задължителна за цялата еурозона.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
МЕСЕЧНИ ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ДВА ПЪТИ ГОДИШНО
Схема на отчитане
ТАБЛИЦА A
Данни за други парични финансови институции (други ПФИ), (салда)
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
|||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. електронни пари |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
E1 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
E2 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. електронни пари |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
E3 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
E4 |
||||||||
|
Общо електронни пари |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
ТАБЛИЦА Б
Данни за НПФИ (салда)
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Централно държавно управление |
Държавно управление –други |
|||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Общо електронни пари |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
E5 |
||||||||
|
E1 до E5: редове, които трябва да бъдат отчитани по схемата за отчитане на електронни пари Защриховани клетки: редове, които могат да бъдат докладвани в бъдеще, но понастоящем не са релевантни. |
||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА В
Дефиниции за статистически цели
Електронни пари: За статистически цели електронните пари представляват електронно съхраняване в техническо устройство на предварително платена парична стойност като например предплатена карта, която може да бъде широко използвана за извършване на плащания на субекти, различни от издателя без да е необходимо използването на банкови сметки в трансакцията. Устройството действа като предплатен инструмент на приносител. За да се разглеждат като електронни пари, тези устройства трябва да функционират като платежни инструменти с общо предназначение. (1) На базата на техническото устройство на което се съхраняват, електронните пари могат да бъдат два вида (2):
Хардуерно базирани електронни пари (например предплатени карти). Продукти, представляващи електронни пари, които предоставят на клиента преносимо електронно устройство обикновено карта с вградена интегрална схема, съдържаща микропроцесорен чип.
Софтуерно базирани електронни пари. Продукти, представляващи електронни пари, които използват специализиран софтуер на персонален компютър и които могат, обикновено, да бъдат използвани за прехвърляне на електронна стойност чрез телекомуникационни мрежи като интернет например.
Тази дефиниция е в съответствие с член 1, параграф 6 от Регламент на Съвета (ЕО) № 2533/98 на от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (3).
(1) Може да бъде необходима дефиниция на „общо предназначение“ (В такъв случай, трябва да бъде направена консултация с Комитета за системите за плащане и сетълмент).
(2) Дефиниции, дадени от Европейската централна банка (ЕЦБ). Тези продукти бяха дефинирани в Доклада на ЕЦБ относно електронните пари (август 1998 г.). И двете системи позволяват прехвърляне на стойност по електронен път. Единствената реална разлика между продуктите, съхранявани на базата на хардуер и на софтуер се състои във вида на използваните мерки за сигурност. Трябва да бъде пояснено също, че предплатените карти не са пари сами по себе си; само електронни пари, съхранявани на чип, вграден в картите може да се считат за пари и следователно са прехвърляеми на трети страни.
(3) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
Допълнение
ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРЕДАВАНЕ , СВЪРЗАНИ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ОТЧИТАНЕ НА ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ
1. Изисквания за отчитане на данни за електронни пари
Представянето на данни на ЕЦБ обхваща следните редове:
|
— |
електронни пари, емитирани от сектор „Други ПФИ“ във формата на пари, базирани на хардуер (предплатени карти) без връзка със сектора — държател на парите, |
|
— |
електронни пари, емитирани от сектор „Други ПФИ“ във формата на пари, базирани на софтуер без връзка със сектора — държател на парите. |
Тези допълнителни редове се отчитат на ЕЦБ в рамките на допълнителни позиции за балансовите показатели (БП).
За данните за електронни пари, емитирани от НПФИ, първоначално ще се използва различна рамка за отчитане (1).
2. Схема на отчитане и структура на кодиране
Този род идентификатори за балансови показатели се използва за дефиниране на идентификатори на динамични редове за редовете данни за електронни пари, които се отчитат от националните централни банки (НЦБ) на ЕЦБ. Стандартите за отчитане на рода идентификатори за балансови показатели се съдържат в приложение ХIII. Главните характеристики на схемата за отчитане на електронни пари и разликите по отношение на схемата на отчитане на балансовите показатели са разгледани по-долу.
Периодичност
Периодичността на наличните данни за салдата по електронните пари се различава при различните участващи държави-членки. В повечето НЦБ са налице данни на месечна база, макар че в няколко НЦБ същите са с по-малка периодичност (на тримесечие или два пъти годишно). Затова показателите електронни пари могат да бъдат отчитани на ЕЦБ минимум два пъти годишно, използвайки код „М“ за периодичност от номенклатурата CL_FREQ, за да се даде възможност и за отчитане с по-голяма честота от страните, които са в състояние да направят това. Стойността, използвана за указване на отчетния месец, ще отразява последния месец от съответния времеви период (2).
Секторна разбивка на отчитането на балансови показатели
В рамките на настоящата схема на отчитане се разглеждат само емисии на електронни пари на сектор „Други ПФИ“. За тази цел се използва код А от номенклатурата CL_BS_REP_SECT.
Балансови показатели
Електронните пари се класифицират в рамките на схемата на отчитане на балансови данни за сектор ПФИ като част от „овърнайт депозити“ (3). Следните два балансови показателя от пасивите на баланса на сектор „ПФИ“ се използват за статистическа отчетност:
|
— |
овърнайт депозити — в. т.ч. електронни пари: хардуерно базирани електронни пари, |
|
— |
овърнайт депозити — в. т.ч. електронни пари: софтуер базирани електронни пари. |
Тук са използвани кодовете „LE1“ за хардуерно базирани електронни пари и „LE2“ за софтуерно базирани електронни пари от номенклатурата CL_BS_ITEM.
Резидентност на контрагентите
Схемата на отчитане предвижда представяне на показателите за електронни пари, без да се споменава резидентността на контрагентите. Показателите се класифицират като „некласифицирани по сектор“ и за резидентността на контрагентите се използва код „Z5“ от номенклатурата CL_COUNT_AREA.
Баланс на сектора на контрагентите
Подобно на резидентността на контрагентите, секторът на контрагентите не е идентифициран в тази схема на отчитане и показателите електронни пари понастоящем са дефинирани без връзка със сектора на държателя. Секторът на контрагентите не е специфициран и се използва код „0000“ от номенклатурата CL_COUNT_AREA_SECTOR.
Валута на трансакцията
Показателите електронни пари се отчитат съгласно разбивка по валути, а емисиите в еуро („EUR“) и в други валути („Z06“) се идентифицират отделно.
3. Представяне на данни
Редовете данни за електронни пари, идентифицирани в тази схема на докладване, се представят от НЦБ на ЕЦБ най-малко два пъти годишно и точно в последния работен ден на март и септември. В зависимост от наличността на данни в НЦБ, се предвижда представяне с по-голяма честота и същото може да се извърши до последния работен ден на месеца, следващ края на отчетния период (4).
(1) Засега, данните за издаването на електронни пари от НПФИ се отчитат пред ЕЦБ в електронни таблици в Excel. В тази схема за отчитане за тази показател не се дефинира идентификатор на динамичния ред. Редовете трябва да бъдат отчитани от държавите-членки, където явлението е приложимо, спазвайки графика, определен в параграф 3.
(2) Последният месец от тримесечието или последният месец от полугодието, за който се отнася показателят.
(3) Както е дефинирано в таблица 1 на Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на паричните финансови институции, ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1, изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8, ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(4) За тези НЦБ, за които има салда по електронни пари в рамките на по-дълги периоди, последните налични данни могат да бъдат отчитани до последния работен ден от месеца.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
СТАТИСТИКА ЗА НАДЗОРЕН МАКРОАНАЛИЗ
СХЕМА НА ОТЧИТАНЕ ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Въведение
|
1. |
За да се извърши надзорен макроанализ на банковата система на Европейския съюз, се изисква схема на отчитане за предоставянето на балансови данни относно кредитните институции. |
|
2. |
Понастоящем се отчитат отделни балансови данни, отнасящи се до Европейската централна банка (ЕЦБ)/националните централни банки (НЦБ) и други парично-финансови институции (ПФИ), съгласно таблици 1—4 от Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2). Тези данни обаче не са достатъчни за целите на надзорния макроанализ за тези страни, когато отчетните единици от сектор „Други ПФИ“ обхващат както кредитни институции, така и фондове на паричния пазар и въздействието на последните е значително (3). В тези случаи отделна схема на отчитане на кредитните институции е необходима само за изчисляване на надзорните макропоказатели (НМП), свързвани с подгрупата от кредитни институции. Това отговаря и на необходимостта Комисията (Евростат) да получава годишни статистически балансови данни за целите на статистиката за финансовите услуги. |
Схема на отчитане
|
3. |
За да се изчислят надзорните макропоказатели, тези НЦБ, които отговарят на необходимите критерии, отчитат отделно данни, отнасящи се до кредитни институции само по отношение на таблици 1, 2 и 4 от Регламент ЕЦБ/2001/13. По таблица 1 се изисква цялата таблица за изчисляване на надзорните макропоказатели (4). По отношение на таблици 2 и 4, само част от редовете, съдържащи се в тези таблици, е необходима понастоящем за изчисляването на надзорните макропоказатели. За да се улесни обаче осъществяването на допълнително отчитане и за да се отговори на възможни бъдещи нужди, НЦБ отчитат останалите редове по желание. По таблица 3 не се изискват данни (следователно не се изискват допълнителни статистически данни за кредитните институции). Данните за кредитните институции се отчитат с тримесечна периодичност както за салдата, така и когато е подходящо, по отношение на корекциите за потоците. |
|
4. |
НЦБ отчитат таблица 1 (салда и потоци), таблици 2 и 4 със стойности, отнасящи се само за кредитни институции (виж схемите за отчитане в допълнение 2). Докато за таблица 1 е задължителен пълен отчет (5), таблици 2 и 4 обхващат както задължителни, така и незадължителни редове. |
|
5. |
Данните се отчитат на тримесечие, в рамките на 28 работни дни след края на отчетния период (виж календарния график в приложение III). |
|
6. |
По искане на потребителите на данните, НЦБ също отчитат като допълнителни индикатори депозитните пасиви. Това отчитане се прави в зависимост от кредитните институции (с изключение на централните банки)/разбивка на други ПФИ/НПФИ. Когато тази информация не е налице, потребителите са съгласни да запазят понятието „Депозити от ПФИ“, тъй като то може да бъде получено от таблица 1 (т.е. без допълнително разграничаване в рамките на сектора на ПФИ). |
|
7. |
Надзорните макроизисквания съдържат данни по салда и потоци, като последните са отчетени като стойности на трансакции. Това предполага необходимостта от т.нар. данни за корекции. Понастоящем тези данни са на разположение само при данните за салдата, съдържащи се в таблици 1 и 2, но няма такива за таблица 4. В този контекст необходимостта от предоставяне на данни за корекции за таблица 4 все още се проучва. Междувременно потребителите ще разчитат само на разликите в салдата, коригирани с промените във валутните курсове (които са изчислени от ЕЦБ). |
Обхват
|
8. |
По принцип допълнителните данни, отчитани по балансите на кредитните институции, трябва да обхващат 100 % от институциите, класифицирани в този сектор. В тези случаи, когато действителният обхват на отчитане е по-малък от 100 % поради принципа на намаляването на обхвата (отрязване на „опашката“, cutting-off-the-tail principle), от НЦБ се изисква да извърши агрегиране (обобщаване) на предоставените данни, за да се осигури 100 % обхват. Това ще подобри съпоставимостта на показателите между държавите-членки и ще осигури съответствие с балансовите данни на сектора на ПФИ, които също са оценени като генерална съвкупност на базата на извадка. |
Изисквания за отчитане
|
9. |
Отделни балансови данни за кредитни институции се отчитат в съответствие със схемите за отчитане в допълнения 1 и 2 от НЦБ в тези страни, където отчетните единици от сектор други ПФИ, обхващат както кредитни институции, така и фондове на паричния пазар, като въздействието на фондовете на паричния пазар се счита за статистически важно. Въздействието на фондовете на паричния пазар се счита за статистически важно, когато и двата от следните критерии са изпълнени едновременно:
|
|
10. |
Държавите-членки, при които понастоящем и двата критерия са изпълнени са следните: Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Гърция и Люксембург. Следователно НЦБ на тези държави трябва да отчитат данните съгласно допълнителната отчетна схема. Извършва се редовен мониторинг за изпълнението на горните критерии. |
|
11. |
От ЕЦБ ще се извършва годишна оценка на схемата на отчитане. |
(1) ОВ L 333, 17.12.2001, стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002, стр. 29.
(3) Виж по-долу за значението на въздействието на фондовете на паричния пазар върху други данни за парично-финансовите институции,. Освен това в някои страни има редица други институции, класифицирани като ПФИ; тези институции обаче са незначителни.
(4) С очевидното изключение на пасивния показател „акции/дялове на фондовете на паричния пазар“.
(5) С изключване на показателя „акции/дялове на фондовете на паричния пазар“ в пасива.
(6) Този критерий например е изпълнен, когато балансът на сектора на фондовете на паричния пазар оказва влияние върху един показател в пасива (акции/дялове на фондовете на паричния пазар) и върху два или повече показатели в актива (например „ценни книжа, различни от акции, деноминирани в еуро, емитирани от местното държавно управление“ и „ценни книжа, различни от акции, деноминирани в еуро, емитирани от местни ПФИ“). Той е изпълнен и когато балансът на фондовете на паричния пазар оказва влияние върху два показателя в пасива (например „акции/дялове на фондовете на паричния пазар“ и „депозити, в еуро на местни ПФИ“) и върху един показател в актива (например „ценни книжа, различни от акции, деноминирани в еуро, емитирани от местно държавно управление“). И обратно, този критерий не е изпълнен, ако балансът на фондовете на паричния пазар влияе само на един показател в пасива и един показател в актива.
Допълнение 1
ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ ОТ НЦБ НА ЕЦБ
Схема на отчитане на данни за кредитните институции
|
1. |
Схемата за отчитане в допълнение 2 се прилага само за кредитни институции, както е дефинирано в правото на Общността, при което таблици 1—4 от Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на паричните финансови институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2), обхващат балансовите данни на целия сектор на другите парични финансови институции (ПФИ). |
|
2. |
Използваните кодове за показателите в схемата на отчитане спадат към рода идентификатори на балансовите показатели, чийто измерения и атрибути са представени в приложение ХIII. Моля, обърнете внимание, че:
|
|
3. |
Схемата на отчитане се състои от седем таблици: Table 1_credit institutions (stocks) (таблица 1_кредитни институции (салда), Table 2_credit institutions (stocks) (таблица 2_ кредитни институции (салда), Table 4_ credit institutions (stocks) (таблица_4_кредитни институции (салда), Table 1_Credit institutions reclassifications (таблица 1_кредитни институции — прекласификации), Table 1_credit institutions revaluations (таблица 1_кредитни институции — преоценки), Table 2_Credit institutions reclassifications (таблица 2_кредитни институции — прекласификации) и Table 2_ credit institutions revaluations (таблица 2_кредитни институции — преоценки). |
|
4. |
Table 1_credit institutions е огледален образ на кореспондиращата месечна таблица 1 по Регламент ЕЦБ/2001/13. За Table 1_credit institutions се изисква пълен отчет, с изключение на показателя „акции/дялове на фондове на паричния пазар“. |
|
5. |
Table 2_сredit institutions (stocks), която е огледален образ на кореспондиращата тримесечна таблица 2 по Регламент ЕЦБ/2001/13, включва задължителни и незадължителни редове. Задължителните редове обхващат депозити и кредити по отношение на останалия свят с подробна разбивка по сектори. В приложената схема задължителните позиции са подчертани, като са поставени в клетки с плътна линия. |
|
6. |
Table 4_ сredit institutions (stocks), която е огледален образ на кореспондиращата тримесечна таблица 4 по Регламент ЕЦБ/2001/13, обхваща задължителни и незадължителни редове. Само редовете, отнасящи се до кредити по отношение на останалия свят с подходящи разбивки по сектори и валути, се третират като задължителни. В приложената схема задължителните позиции са поставени в клетки с дебела линия. С оглед улесняването на осъществяването на допълнителното отчитане и на възможните бъдещи нужди обаче се препоръчва НЦБ да отчитат останалите редове по желание. |
|
7. |
Останалите четири таблици относно данните за корекции се състоят от адаптации на кореспондиращите таблици от приложение IХ. В таблицата са въведени някои дребни промени, за да се минимизира тежестта, свързана с отчитането на данни за националните централни банки (НЦБ). В приложената схема задължителните позиции са представени в клетки с плътна линия. С оглед на улесняването на осъществяването на допълнителното отчитане и на възможните бъдещи нужди обаче се препоръчва на НЦБ да отчитат останалите редове по желание. |
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
Допълнение 2
САЛДА
ТАБЛИЦА 1
Кредитни институции (салда)
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||
|
|
НПФИ |
|
НПФИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
в. т.ч. кредитни институции, към които се прилагат изискванията за МЗР (1), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
ПФИ |
в. т.ч. кредитни институции, към които се прилагат изискванията за МЗР (1), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
– Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+ Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+ Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности(S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др.(S.14 + S.15) |
|||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Овърнайт депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в т.ч. над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Чуждестранни валути |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Овърнайт депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Други пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Др. фин.посредници (S.123) + Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др.(S.14 + S.15) |
Общо |
Други фин. посредници (S.123) +Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности(S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др.(S.14 + S.15) |
|||||||||||||||||||
|
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останали) |
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останали) |
|||||||||||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
Парични средства |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
1е. в. т.ч. еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
от 1 до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Чуждестранни валути |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
ТАБЛИЦА 2
Кредитни институции (салда)
|
Балансови показатели |
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
НПФИ |
НПФИ |
|
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ (S. 13) |
|
Сектор „Държавно управление“ (S.13) |
Други резидентни сектори |
Общо |
Банки |
Небанкови институции |
||||||||||||||||||||||||||
|
ОбщоДруги резидентни сектори |
Централно държавно управление (S. 1311) |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+ Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (S.14 + S.15) |
Общо |
Централно държавно управление (S. 1311) |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др.(S.14 + S.15) |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Общо |
Федерално държавно управление (S. 1312) |
Местно държавно управление (S. 1313) |
Социалноосигурителни фондове (S.1314) |
Общо |
Федерално държавно управление (S. 1312) |
Местно държавно управление (S. 1313) |
Социалноосигурителни фондове (S.1314) |
|||||||||||||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
(u) |
(v) |
(w) |
(x) |
(y) |
(z) |
||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Депозити |
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
Овърнайт депозити |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Репо сделки |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Други пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Парични средства |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Кредити |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
над 1 до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Ценни книжа, различни от акции |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Акции/дялове на фондовете на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Клетките с плътна линия показват задължителните позиции. |
||||||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 4
Кредитни институции (салда)
|
Балансови показатели |
Всички валути комбинирано |
Еуро |
Валути на други държави-членки |
Други валути |
|||||||||
|
Общо |
DKK |
SEK |
GBP |
Общо |
USD |
JPY |
CHF |
Останалите валути комбинирано |
|||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||||||
|
Депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Емитирани дългови ценни книжа |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Други пасиви |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
АКТИВИ |
|||||||||||||
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Акции/дялове на фондовете на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Други активи |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Клетките с плътна линия показват задължителните позиции. |
|||||||||||||
Потоци
ТАБЛИЦА 1
Кредитни институции — прекласификации
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
НПФ |
ИПФИ |
|||||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124 |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия(S.11) |
Домакинства и др. (S.14 + S.15) |
|||||||||||||||||
|
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останалите) |
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останалите) |
|||||||||||||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Депозити — еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Овърнайт депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Депозити — чуждестранни валути |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Овърнайт депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Чуждестранни валути |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Други пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Парични средства (всички валути) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Чуждестранни валути |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции/дялове на фондовете на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Клетките с плътна линия показват задължителните позиции. |
||||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 1
Кредитни институции — преоценки
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
НПФ |
ИПФИ |
|||||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124 |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия(S.11) |
Домакинства и др. (S.14 + S.15) |
|||||||||||||||||
|
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останалите) |
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останалите) |
|||||||||||||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Чуждестранни валути |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Други пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Парични средства (всички валути) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над една до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в т.ч. еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
в. т.ч. над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Еуро |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Чуждестранни валути |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции/дялове на фондовете на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Клетките с плътна линия показват задължителните позиции. |
||||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 2
Кредитни институции — прекласификации
|
Балансови показатели |
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
НПФИ |
НПФИ |
Общо |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|
Банки |
Небанкови институции |
||||||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия(S.11) |
Домакинства и др. (2) |
Общо |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+ Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружестваи пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (2) |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Общо |
Федерално държавно управление |
Местно държавно управление |
Социално-осигурителни фондове |
Общо |
Федерално държавно управление |
Местно държавно управление |
Социално-осигурителни фондове |
|||||||||||||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Депозити |
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
Овърнайт депозити |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Репо сделки |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Други пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Парични средства |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Кредити |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
над една до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Ценни книжа, различни от акции |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Акции/дялове на фондовете на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Клетките с плътна линия показват задължителните позиции. |
||||||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 2
Кредитни институции — преоценки
|
Балансови показатели |
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
НПФИ |
НПФИ |
Общо |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|
Банки |
Небанкови институции |
||||||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности(S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (3) |
Общо |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници (S.123)+Финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) |
Застрахователни дружестваи пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (3) |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Общо |
Федерално държавно управление |
Местно държавно управление |
Социално-осигурителни фондове |
Общо |
Федерално държавно управление |
Местно държавно управление |
Социално-осигурителни фондове |
|||||||||||||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Депозити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Емитирани дългови ценни книжа |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Други пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Парични средства |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Кредити |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
над 1 до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
Таблица 1 |
|
|
|
|
||||||
|
Ценни книжа, различни от акции |
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Акции/дялове на фондовете на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Клетките с плътна линия показват задължителните позиции. |
||||||||||||||||||||||||||||||||
(1) Изисквания за МЗР.
(2) Обхваща домакинства (S.14) и НТООД (S.15).
(3) Обхваща домакинства (S.14) и НТООД (S.15).
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
СТРУКТУРНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ
СХЕМА ЗА ОТЧИТАНЕ И ИНСТРУКЦИИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ДАННИ
Въведение
|
1. |
За да извърши редовния анализ на банковите структури в Европейския съюз (ЕС), Комитетът за банков надзор има нужда от данни за съставяне на редица структурни статистически показатели. Списъкът на структурните статистически показатели съдържа 29 реда. Дванадесет от тези редове могат да бъдат съставени на базата на вече наличните данни в Европейската централна банка (ЕЦБ). Могат да бъдат изготвени още 14 показатели, като се използват само допълнителни данни, събрани от националните централни банки (НЦБ), като останалите три показателя се съставят от Работната група за банково развитие, използвайки други нехармонизирани източници. |
|
2. |
Настоящото приложение представя схема за отчитане и инструкции за съставяне на 14-те показатели, съставяни чрез използване на данни от НЦБ. Това събиране на данни ще се базира на информация, която вече е на разположение в рамките на Европейската система на централните банки. (ЕСЦБ). |
|
3. |
Пълният списък на показателите е представен по-долу. Показателите, които се изготвят, използвайки допълнителни данни предоставени от НЦБ, са показани с удебелен шрифт. ТАБЛИЦА 1 Структурни показатели с разбивка по категории на източниците на данни
|
Раздел 1. Схема на отчитане
|
4. |
Схемата на отчитане, която трябва да се използва за това представяне на данни, е приложена като допълнение 1. Данните за изчисляване на структурните показатели за кредитните институции се изискват с годишна периодичност. Данните се отчитат до края на март всяка година за предходната година. Очаква се изискването за срока да се изпълни по отношение на всичките показатели, с изключение на показател № 3 „Брой на служителите на кредитните институции“, където, ако е възможно, данните трябва да бъдат предоставени до края на май всяка година за предходната година. |
|
5. |
Статистическите изисквания обхващат такива данни като например салда, абсолютни стойности или съотношения, както е указано. Освен салдата има изискване да бъдат отчитани данни за корекции на потоците, ако такива са налице. В случая с балансовите данни, корекциите за потоците се отнасят до ценови и валутни преоценки, отписвания, преоценки и прекласификации. За опростяване на схемата на отчитане корекциите на потоците трябва да бъдат отчитани комбинирано като единични общи суми без предоставяне на подробна разбивка по видове корекции. Ако корекции за потоците не са на разположение, потребителите ще разчитат само на разликите в салдата, коригирани с промените във валутните курсове (които се изчисляват от ЕЦБ). В случай на абсолютни стойности или съотношения, корекциите на потоците не са приложими. |
|
6. |
По принцип събраните данни трябва да обхващат 100 % от институциите, които са дефинирани като кредитни институции в правото на Общността (виж раздел 1.2 на част 1 от приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на паричните финансови институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2). В тези случаи, когато действителният обхват на отчитането е по-малък от 100 % поради прилагането на принципа на намаляване на обхвата („отрязването на опашката“ cutting-off-the-tail), от НЦБ се изисква да извърши оценка на генералната съвкупност на база извадка, за да се осигури 100 % обхват. Това осигурява сравнимостта на показателите между държавите-членки и съответствие с балансовите данни на ПФИ, които са оценени като генерална съвкупност на база извадка в съответствие с приложение ХIV. |
|
7. |
В ЕЦБ ще се извършват опростени проверки за съответствие при получаването на данните. Например ако показател № 18 е нула, тогава показател № 19 трябва също да бъде нула. Същото важи за показатели № 20—21, 23—24 и 25—26. Освен това могат да бъдат извършвани и кръстосани проверки между показатели № 18 и 23 и Списъка на ПФИ. Инструкциите за представяне са приложени към приложение 2. |
Раздел 2. Инструкции за събиране на данни
8. Националните централни банки ще предоставят данни по 14 показатели (втора група в таблица 1) в съответствие с концептуалните и методически правила, представени по-долу. Основната цел е да се осигури спазването до възможно най-голяма степен на възприетите статистическите принципи при събирането на данни за паричната и банкова статистика (които са използвани за повечето показатели от първата група на таблица 1). Например данните трябва да бъдат агрегирани, а не консолидирани; принципът на резидентност трябва да следва т.н. „подход на страната домакин“; балансовите данни да бъдат отчитани на брутна основа и т. н.
9. Данните, които трябва да бъдат предоставяни от НЦБ, са описани по-долу. Всяко отклонение от дефинициите и правилата по-долу трябва да бъде съобщавано от НЦБ на ЕЦБ, за да се извършва мониторинг на националната практика. Информацията за евентуалните отклонения трябва да се помества в последната колона на схемата за отчитане.
10. Показател № 2: Брой на резидентните отчетни единици („клонове“) на кредитни институции. Този показател се отнася до броя на клоновете към края на отчетния период. Дефиницията за местните отчетни единици се съдържа в Регламент ЕЦБ/2001/13:
„Клоновете са неинкорпорирани стопански субекти (без самостоятелен правен статут), изцяло притежавани от фирмата майка (3). Това означава, че този показател трябва да включва само клонове, които принадлежат към кредитни институции. Офисите на институционални единици, които сами по себе си не са кредитни институции, трябва да бъдат изключени, дори ако спадат към същата групата на кредитните институция. Това е необходимо, за да се избегнат каквито и да са деформации при сравняването на този показател, например с показател № 7 за общите активи на кредитните институции.“
11. С оглед на осигуряване на съответствие, дефиницията на ЕЦБ за клон трябва да се използва от всички НЦБ.
12. Показател № 3: Брой на служителите на кредитните институции. Този показател се отнася до средния брой на наетите служители по време на отчетната година. Дефиницията, използвана за този показател, е близка до тази, използвана от Евростат (4). Данните за този показател обаче трябва да включват само служители, наети от кредитни институции. Служителите на финансови институции, които сами по себе си не представляват кредитни институции, трябва да бъдат изключени, дори ако тези институции принадлежат към същата група.
13. Показател № 5: Дял на петте най-големи кредитни институции в общите активи (CR5). Този показател се отнася до концентрацията на банковата дейност. Потребителите са изразили предпочитание да се използва консолидиран „групов подход“ за изчисляване на този показател, при който две или повече институции, които принадлежат към една и съща група се броят като една институция. Прилагането на този подход понастоящем не е възможен като се използват данни от ПБС (паричната и банкова статистика), поради две причини. Първо, данните от паричната и банковата статистика не са консолидирани (5), затова не би било възможно да се включат балансите на други групи институции, нито да се нетират вътрешногруповите активи и пасиви. Второ, може да няма информация за собствеността и същата да трябва да се предоставя от надзорен източник.
14. Поради тези причини НЦБ трябва да следват неконсолидирания „агрегиран“ подход при изчисляване на показател № 5, а именно те трябва: 1) да класират общите балансови суми на отчитащите се кредитни институции; 2) да изчислят сбора на петте най-големи балансови числа и общия сбор на всички общи балансови числа; и 3) да разделят двете числа. Данните, които се отчитат на ЕЦБ, трябва да бъдат изразени в проценти (например стойност от 72,4296 % трябва да бъде отчитана като 72,4296, а не като 0,7243). Макар че съставът на петте най-големи банки може да се променя с течение на времето, НЦБ трябва да предоставя само дела на петте най-големи кредитни институции в определен момент от време (в края на декември на отчетната година).
15. Показател № 6: Индекс на Херфиндал за общите активи на кредитните институции. Подобно на предходния показател, този показател се отнася до концентрацията на банковата дейност. Доколкото е възможно, НЦБ трябва да следва „агрегирания подход“. Изчисляването на този показател може да бъде напълно точно само ако са на разположение отделните баланси на всяка една кредитна институция. Тъй като обаче рамката на ПБС (паричната и банкова статистика) допуска по изключение групи от кредитни институции да се отчитат на консолидирана основа, не цялата необходима статистическа информация може да бъде на разположение (такъв може да бъде случая за „Рабобанк“ в Нидерландия). В този случай изчисляването на индекса на Херфиндал трябва да включва агрегирания баланс на всяка включена в групата кредитна институция, като се използва счетоводната информация, съдържаща се в годишните счетоводни отчети на тези институции. Освен това възможно е не всички кредитни институции от „опашката“ да отчитат данни към края на годината. В този случай се извършва оценка на генералната съвкупност на база на извадка.
16. НЦБ трябва да отчита индекса на Херфиндал на ЕЦБ съгласно следната формула:
, където:
n = общият брой кредитни институции в страната; Xi = общите активи на кредитнa институция i и X = ∑n i = 1Xi = общите активи на всички кредитни институции в страната. Стойността на индекса е сумата на квадратите на пазарните дялове на всички кредитни институции в банковия сектор.
17. Показател № 15: Общи инвестиции на застрахователните дружества. За целта на изготвянето на този показател (6) застрахователно дружество се дефинира като предприятие, което е получило официално разрешение в съответствие с член 6 от Първа директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г. относно координирането на законите, регламентите и административните разпоредби, отнасящи се до предприемането и извършването на дейността по прякото застраховане, различно от животозастраховането (7) или член 6 от Първа директива на Съвета 79/267/ЕИО относно координирането на законите, регламентите и административните разпоредби, отнасящи се до предприемането и извършването на пряко животозастраховане (8). Презастрахователната дейност е изключена. Тази информация се отнася до общите финансови активи на тези компании, като се получава чрез изваждането на нефинансовите активи (като например дълготрайните активи) от общото агрегирано балансово число. Ако е необходимо, се извършва оценка на данните като генерална съвкупност на база на извадка, за да се осигури 100 % обхват. Ако не е налице отделна информация за застрахователните дружества, този показател може да се комбинира с показател № 17 „Общо активи под управлението на пенсионни фондове“, за да се формира единен показател. НЦБ трябва да маркират редовете, ако се възприеме „комбинирано“ отчитане.
18. Показател № 17: Общо активи под управлението на пенсионни фондове. Тази информация се отнася до агрегираните балансови числа на така наречените „автономни пенсионни фондове“, т.е. отделни институционални единици, чиято главна дейност е пенсионното финансиране; не са застрахователни дружества (9). Ако няма отделна информация за пенсионните фондове, този показател може да се комбинира с показател № 15, за да се сформира единен показател, който да се отчита като показател № 15. В този случай по показател № 17 се отчита нула.
19. Показател № 18: Брой на клоновете на кредитните институции от държавите от европейското икономическо пространство. Този показател се отнася до клоновете, спадащи към кредитни институции, които са резиденти в други страни от европейското икономическо пространство, т.е. изключващи местните клонове. Ако дадена кредитна институция има повече от един клон в конкретна държава, те се броят за един. Тъй като данните, събирани за списъка на ПФИ се предоставят на ЕЦБ едва от януари 1999 г., НЦБ трябва да предоставят липсващите данни за края на 1997 и 1998 г. От края на 1999 г. нататък от НЦБ се изисква данните да бъдат в съответствие с тези, отчитани в рамките на списъка на ПФИ.
20. Показател № 19: Общо активи на клоновете на кредитните институции от държавите на европейското икономическо пространство. Този показател се отнася до агрегираното балансово число на клоновете, обхванати от показател № 18.
21. Показател № 20: Брой на дъщерните дружества на кредитни институции от държави от европейското икономическо пространство. Показателят се отнася до броя на дъщерните дружества, контролирани от кредитна институция — резидент в други държави от европейското икономическо пространство, т.е. изключващи местните дъщерни дружества. Дефиницията на ЕЦБ за дъщерни дружества се съдържа в Регламент ЕЦБ/2001/13: „Дъщерните дружества са отделни инкорпорирани икономически субекти, в които друг икономически субект има мажоритарно или пълно участие…“ Не всички дъщерни дружества трябва да бъдат включвани, а само онези, които сами по себе си са кредитни институции.
22. Показател № 21: Общо активи на дъщерни дружества на кредитни институции от държави в европейското икономическо пространство. Този показател се отнася до агрегираното балансово число на дъщерните предприятия, обхванати от показател № 20.
23. Показател № 23: Брой на клоновете на кредитни институции от трети държави. Този показател се отнася до броя на резидентните клонове, принадлежащи на кредитни институции — резиденти в трети държави. Трети държави са тези, които не принадлежат към европейското икономическо пространство. Ако дадена банка има повече от един клон в конкретна държава, те се броят за един. Отново от НЦБ се изисква данните да бъдат в съответствие с тези, отчитани в рамките на списъка на ПФИ.
24. Показател № 24: Общо активи на клонове на кредитни институции от трети държави. Този показател се отнася до агрегираното балансово число на клоновете, обхванати от показател № 23.
25. Показател № 25: Брой на дъщерните дружества на кредитни институции от трети държави. Този показател се отнася до броя на дъщерните дружества, резидентни в тяхната национална територия, които са контролирани от кредитни институции, резиденти на трети държави.
26. Показател № 26: Общо активи на дъщерни дружества на кредитни институции от трети държави.. Този показател се отнася до агрегираното балансово число на дъщерните предприятия, обхванати от показател № 25.
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г. стр. 12
(3) Тази променлива също се получава от Евростат, но с голямо забавяне. Евростат използва следната дефиниция за местна отчетна единица: „Предприятие или част от него (например работилница, фабрика, склад, офис, мина или голям склад), разположени на географски установимо място. На или от това място се извършва стопанска дейност, за която, с някои изключения, работят един или повече души (дори и на непълен работен ден) за едно и също предприятие.“ Срвн. Евростат, Методологически наръчник за статистика на кредитни институции, версия 1.8, декември 2001 г. стр. 11 и 23. Този наръчник може да се получи при поискване от Евростат, макар и само на английски език.
(4) Този показател също се събира от Евростат, който използва следната дефиниция: „Броят на наетите лица се дефинира като общия брой на лицата, които работят в наблюдаваната единица (включително работещи собственици, съдружници, работещи редовно в единицата и работници от семейството, които не получават възнаграждение), както и лица, които работят извън единицата, към която принадлежат и получават заплащане от нея (например търговски представители, служители по доставките, екипи за ремонт и поддръжка). Тук се включват лица, отсъстващи за кратък период (например в отпуск по болест, в платен или специален отпуск) а също и тези, които стачкуват, но не и лицата, които отсъстват за неопределен период. Тук също се включват работниците на непълен работен ден, които се разглеждат като такива по законите на съответната страна и които се водят на ведомост, както и сезонни работници, чираци и работници, които работят надомна работа и се водят на ведомост. Броят на наетите лица изключва работната сила, предоставяна на единицата от други предприятия, лица извършващи работа по ремонта и поддръжката в дадената единица от името на други предприятия, както и тези, които са на задължителна военна служба. Неполучаващите възнаграждение работници от семейството са лицата, които живеят със собственика на единицата и работят редовно за тази единица, но нямат трудов договор и не получават фиксирана сума за работата, която извършват. Това не се отнася за лицата, които не са включени във ведомостта на друга отчетна единица като тяхна основна работа. Обърнете внимание: за да се провери съпоставимостта на данните, е необходимо да се укаже дали под това заглавие са включени доброволните работници или не. (Регламент на Комисията (ЕО) № 2700/98 относно дефинициите на характеристиките на структурната бизнес статистика, Код 16 110). Коментари: Разпределението на ниво предприятие трябва да бъде осигурено посредством алгоритъм за разпределяне в случая на групи предприятия (трябва да бъдат включени изпълнителните директори; агентите, които не са наети на трудов договор трябва да бъдат изключени). Броят на наетите лица се измерва като средногодишен.“ Срвн. Евростат Методически наръчник за статистика на кредитни институци, версия 1.8., декември 2001 г., стр. 34.
(5) Допуска се обаче едно изключение по Регламент ЕЦБ/2001/13, съгласно който се разрешава отчитането на консолидирани балансови данни за групи от кредитни институции (например в случая с „Рабобанк“ в „Нидерландия“).
(6) За този показател съответният сектор по ЕСС 95 е S.125a. „EСС 95“ е Европейската система от сметки 1995 г., съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, изменен с Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 359/2002, ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1.
(7) ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3.
(8) ОВ L 63, 13.3.1979 г., стр. 1.
(9) За този показател кореспондиращият сектор на EСС 95 е S.125b.
Допълнение 1
Схема на отчитане на 14-те структурни статистически показатели, изготвяни на базата на данните, предоставяни от НЦБ
Държава: …
Отчетна година: .…
|
Показател |
Салдо |
Корекция на потоците |
Отклонение от дефинициите |
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
|
|
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
Не е приложимо |
|
||
|
|
|
|
Допълнение 2
Електронно предаване на банкови структурни статистически показатели — код на рода идентификатори: ECB_SSI1
Родът идентификатори за банкови структурни статистически показатели (оттук нататък наричани „SSI“) се отнася до структурните показатели на секторите на кредитните институции, застрахователните дружества и пенсионните фондове на държавите — членки на Европейския съюз (ЕС). Тя е проектирана по такъв начин, че да се ползва колкото е възможно повече от номенклатурите и стойностите, които вече са дефинирани в кода на рода идентификатори за статистиката на балансовите показатели.
Раздел 1. Измерения
Таблицата по-долу показва измеренията, използвани в кода на рода идентификатори ECB_SSI1. За статистиката на SSI са определени осем измерения като съществени за идентифицирането на динамичните редове.
ТАБЛИЦА 1
Измерения, използвани в кода на рода идентификатори ECB_SSI1
|
Позиция в идентификатора |
Концепция (мнемонично название) |
Наименование на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонично название) |
Наименование на номенклатурата |
|
1 |
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
Номенклатура на периодичностите (BIS, ЕЦБ) |
|
2 |
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (Платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
3 |
REF_SECTOR |
Разбивка според референтния сектор съгласно EСС 95 |
AN4 |
CL_ESA95_SECTOR |
Номенклатура на референтните сектори съгласно EСС 95 (ЕЦБ) |
|
4 |
SSI_INDICATOR |
Наименование на структурния статистически показател |
AN3 |
CL_SSI_INDICATOR |
Номенклатура на структурните статистически показатели (ЕЦБ) |
|
5 |
DATA_TYPE |
Вид на данните |
AN1 |
CL_DATA_TYPE |
Номенклатура на паричните и банкови данни, потоци и салда (ЕЦБ, BIS) |
|
6 |
COUNT_AREA |
Резидентност на контрагента |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (Платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
7 |
CURRENCY_TRANS |
Валута на трансакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура на валутите (ЕЦБ, БМР, Платежен баланс на Евростат) |
|
8 |
SERIES_DENOM |
Деноминация на редовете или специално изчисление |
AN1 |
CL_SERIES_DENOM |
Номенклатура за деноминациите на редовете или специално изчисление(ЕЦБ) |
Всяка от осемте статически измерения взема своите стойности от съответната номенклатура. Например съгласно горната таблица измерението REF_AREA (референтна област) взема своите стойности от номенклатурата CL_AREA_EE. По-долу са разгледани измерения на рода идентификатори ECB_SSI1, следвайки последователността, с каквато се появяват в идентификатора на динамичния ред.
Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един символ)
Това измерение показва периодичността на отчитаните динамични редове. Стойността, използвана в комбинацията от измерения ECB_SSI1 е „А“ за годишни данни и е взета от номенклатурата CL_FREQ.
Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина: два символа)
Това измерениепредставлява държавата на резидентност на отчитащата се институция. Свързаната с нея номенклатура CL_AREA_EE съдържа стандартния списък на държави по ISO и някои допълнителни стойности, както е описано и в параграф 6 (измерение № 6: резидентност на контрагента). Подмножеството от стойности, използвани в кода на рода идентификатори ECB_SSI1 съответства на петнадесетте държави — членки на Европейския съюз.
Измерение № 3: Разбивка според референтния сектор по EСС 95 (ESA95_SECTOR; дължина: четири символа)
Това измерение показва отчетния сектор на структурните показатели и е свързано с номенклатура CL_ESA95_SECTOR. Понастоящем се използва едно подмножество от четири стойности: кредитни институции (както са дефинирани в правото наОбщността) („122C“), застрахователни дружества и пенсионни фондове („1250“) и отделно застрахователни дружества („1251“) и пенсионни фондове („1252“).
Измерение № 4: Наименование на структурния статистически показател (SSI_INDICATOR; дължина: три символа)
Това измерение представлява списъкът на SSI и е свързано с номенклатурата CL_SSI_INDICATOR. Стойността на различните показатели се идентифицира чрез префикс (представка). Стойността „H“ се използва за индекса на Херфиндал, стойността „N“ — за всички статистически показатели, представени като абсолютни стойности, стойността „S“ за тези представени като дял и накрая, стойността „T“ за общите активи.
Измерение № 5: Вид данни (DATA_TYPE; дължина: един символ)
Измерението е описано от номенклатурата CL_DATA_TYPE и показва вида на данните, които се отчитат: брутни салда („1“), прекласификации и други корекции („5“), други корекции в стойността („7“) и некласифицирани („X“). Стойността „X“, (некласифицирани), се използва за отчитане на редове от съотношения и индекси, а стойността „1“ (салда), се използва за отчитане на редове от абсолютни стойности и салда (например брой на наетите лица; общо активи).
Данни за корекции са приложими само по отношение на редове от балансови показатели и са неприложими и не се отчитат за абсолютни стойности, съотношения и индекси.
Прекласификациите и другите корекции обхващат промените в активите и пасивите на баланса на отчитащия се сектор, произтичащи от 1) промените в отчетната съвкупност; 2) корпоративно преструктуриране; 3) прекласификация на активи и пасиви; и 4) корекция на грешки при отчитането, които поради технически причини не могат да бъдат отстранени от данните за салдата за целия отчетен период. В частност прекласификациите за 2001 г. трябва да обхванат промените, дължащи се на присъединяването на Гърция към еурозоната.
Другите корекции в стойността включват и промени в цената на продаваните или притежавани емитирани ценни книжа. Тези корекции се дължат на отстраняването от баланса на кредитите, подлежащи на отписване/намаляване на стойността им.
Измерение № 6: Резидентност на контрагента (COUNT_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява резидентността на контрагента на структурния показател. Номенклатурата, свързана с тази концепция е CL_AREA_EE, и съдържа стандартния списък на държави по ISO и допълнителни стойности (например „U6“ — „Местен сектор: същата държава, като тази на отчитащите се кредитни институции“). За целта на рода идентификатори ECB_SSI1 се използва следният поднабор от стойности: местен сектор (националната или референтна област) („U6“), други държави от европейското икономическо пространство (всички държави с изключение на референтната област) („A0“) и извън европейското икономическо пространство („A7“) в случай на отчетни единици от еурозоната и извън нея.
Измерение 7: Валута на трансакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три символа
Това измерение описва валутата, в която са деноминирани структурните показатели и е свързана с номенклатурата CL_CURRENCY. В рода идентификатори ECB_SSI1, се използват само стойностите „Z01“ за всички валути комбинирано и „Z0Z“ за неприложимо.
Измерение № 8: Деноминация на редовете или специалното изчисление (SERIES_DENOM; дължина: един символ)
Това измерение определя дали отчетеният ред е изразен в национална или в обща валута (еуро). Това понятие е приложимо само за редовете на балансовите показатели (например общо активи). Само три стойности от номенклатурата SERIES_DENOM се използват в рода идентификатори ECB_SSI1 — „N“ — национална валута, „E“ — еуро и „Z“ — неприложимо). Държавите-членки, неучастващи в еурозоната и Гърция (за периода до 2000 г. включително) ще използват кода „N“, а кодът „E“ ще бъде използван от държави — членки на еурозоната (включително Гърция от 2001 г.).
Пълният списък на идентификаторите на динамични редове, които трябва да бъде предавани на ЕЦБ, е включен в допълнение 3.
Раздел 2. Атрибути
Дефиниран е набор от атрибути (1) в допълнение към осемте измерения, определящи идентификатора на динамичния ред. Същите се прилагат на различни нива на обменяната информация:
ТАБЛИЦА 2
Род идентификатори за банковите структурни статистически показатели (ECB_SSI1): Кодирани и некодирани атрибути
|
Ниво на определяне |
Статистическо понятие |
Формат на стойността |
Номенклатура |
||
|
Атрибути на ниво група от динамични редове |
|||||
|
(разменяни, използвайки групата FNS) |
|||||
|
Група от динамични редове |
TITLE_COMPL |
Допълнение към наименование |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група от динамични редове |
UNIT |
Единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на единиците (БМР, ЕЦБ, Платежен баланс на Евростат) |
|
Група от динамични редове |
UNIT_MULT |
Множител на единици |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите на единици (БМР, ЕЦБ, Платежен баланс на Евростат) |
|
Група от динамични редове |
DECIMALS |
Десетични знаци |
N1 |
CL_DECIMALS |
Номенклатура на десетичните знаци (БМР, ЕЦБ) |
|
Група от динамични редове |
TITLE |
Наименование |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Група от динамични редове |
NAT_TITLE |
Наименование на националния език |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група от динамични редове |
COMPILATION |
Съставяне на данни |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група от динамични редове |
COVERAGE |
Обхват |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво динамични редове |
|||||
|
(разменяни, чрез група FNS) |
|||||
|
Динамични редове |
COLLECTION |
Показател за събирането |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на показателите за събиране (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
AVAILABILITY |
Достъпност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за видовете достъпност в организацията (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
DOM_SER_IDS |
Идентификация на местните редове |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Динамични редове |
BREAKS |
Прекъсвания |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво наблюдение |
|||||
|
(разменяни заедно с данните в главния сегмент ARR) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдението |
AN1 |
CL_ OBS_STATUS |
Номенклатура на статуса на наблюдението (БМР, ЕЦБ, Платежен баланс на Евростат |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_ OBS_CONF |
Номенклатура на видовете поверителност на наблюдението (Платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Стойност на наблюдението преди прекъсването |
AN..15 |
Некодиран |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Коментар към наблюдението |
AN..350 |
Некодиран |
|
В допълнение всеки от тези атрибути се отличава с някои технически характеристики, които са изброени в таблицата по-долу.
ТАБЛИЦА 3
НЦБ, отчитащи се на ЕЦБ. Общи характеристики на атрибутите за кода на рода идентификатори ECB_SSI1
|
|
Статус |
Първа стойност, определена от … (3) |
С възможност за промяна от НЦБ |
|
TITLE_COMPL |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
TITLE |
C |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
C |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
C |
НЦБ |
Да (2) |
|
COVERAGE |
C |
НЦБ |
Да (2) |
|
COLLECTION |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
M |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
DOM_SER_IDS |
C |
НЦБ |
Да |
|
BREAKS |
C |
ЕЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
M |
НЦБ |
Да |
|
OBS_CONF |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_PRE_BREAK |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_COM |
C |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
|
M: Задължителен |
|
|
|
|
C: Условен |
|
|
По-долу е дадено описание на всеки атрибут, включително референтната номенклатура (указана с главни букви като CL_****), когато е приложимо.
Раздел 2.1. Атрибути на ниво група от динамични редове
Задължителни:
|
— |
TITLE_COMPL (некодиран): Този атрибут се определя, съхранява и разпространява от ЕЦБ (той е на английски език с максимална дължина 1 050 символа). Ако дадена НЦБ иска да извърши промяна, ревизия може да бъде направена след консултация с ЕЦБ, като промяната се извършва от самата ЕЦБ. |
|
— |
UNIT (номенклатура: CL_UNIT): Този атрибут представлява единица за измерване на отчитаните данни. Участващите държави-членки в еурозоната отчитат данните в еуро за тези показатели, когато това е приложимо, а ЕЦБ определя този атрибут като „EUR“ (Деном. = „EUR“). В случаите на неучастващи държави-членки в еурозоната, стойността на този атрибут е равна на съответната национална валута (UNIT = „DKK“ за Дания, „SEK“ за Швеция, „GBP“ за Обединеното кралство и „GDR“ за Гърция преди 2000 г. включително). За редовете, отчитани като абсолютни стойности и за индекса, ЕЦБ определя този атрибут със стойност „UNITS“, а за редовете, отчитани в проценти със стойност „PC“. |
|
— |
UNIT_MULT (номенклатура: CL_UNIT_MULT): Този атрибут предоставя информация за това дали редът е изразен в милиони (UNIT_MULT = „6“), милиарди (UNIT_MULT = „9“) и пр. НЦБ отчита данните, отнасящи се до редовете балансови показатели на кредитни институции в милиони и ЕЦБ определя стойността като 6 (UNIT_MULT = „6“). За редовете, отчитани като абсолютни стойности, в проценти или като индекси, ЕЦБ ще определи стойността като 0 (UNIT_MULT = „0“). |
|
— |
DECIMALS (номенклатура: CL_ DECIMALS): Този атрибут указва броя на знаците след десетичната точка , даден за стойностите на наблюденията. НЦБ отчита редовете на балансовите показатели и редовете, представляващи абсолютни стойности с 0 знака след десетичния знак и ЕЦБ определя стойността на атрибута на 0 за тези редове (оттук DECIMALS = „0“). Редовете с индекси и тези представляващи проценти, се отчитт с четири знака след десетичната точка и ЕЦБ определя стойността на атрибута като 4 за тези редове (оттук DECIMALS = „4“). |
Условни:
|
— |
TITLE (некодиран): Наименованието на реда позволява само 70 знака. С оглед на ограниченото място се използва атрибут TITLE COMPLEMENT като задължителен атрибут. Атрибутът TITLE може да бъде използван в бъдеще за съставянето на кратки наименования. |
|
— |
NAT_TITLE (некодирано): НЦБ могат да използват този атрибут, за да предоставят точно описание и други допълнителни или разграничителни спецификации на националния език. Макар че използването на главни и малки букви не създава проблеми, размяната на знаци с ударение и разширени буквено-цифрени символи трябва да бъде тествана преди редовното ѝ използване. |
|
— |
COMPILATION (некодиран): този атрибут се използва за подробни текстови обяснения на методите за съставяне на данни, претегляне, статистически процедури, вид на индекса и пр.:
|
|
— |
COVERAGE (некодиран): Този атрибут описва съвкупността от отчетни единици и нейния обхват за различните категории посредници. Тя трябва да описва вида на посредника за различните показатели. Ако е известно, че обхватът е частичен, се предоставя оценена стойност на пазарните дялове. Трябва да бъде указано дали е извършена оценка на генералната съвкупност на базата на извадка. |
Раздел 2.2. Атрибути на ниво динамични редове
Задължителни:
|
— |
COLLECTION (номенклатура: CL_ COLLECTION): Този атрибут съдържа обяснение за времето, когато са събирани данните от наблюденията (например в началото, средата или края на периода) или указание за това дали данните са усреднени, дали са най-високите или най-ниските стойности за даден период и пр. ЕЦБ определя реда SSI като „край на периода“ (COLLECTION = „E“). |
|
— |
AVAILABILITY (номенклатура: CL_ AVAILABILITY): Този атрибут указва институциите, на които може да се предоставят данните. Когато е необходимо специално разглеждане на специфични наблюдения, може да се използва атрибут OBSERVATION CONFIDENTIALITY (виж по-долу). |
Условни:
|
— |
DOM_SER_IDS (некодиран): Този атрибут дава възможност да се посочи кода, използван в националните бази данни, за да се идентифицират кореспондиращите редове (могат да бъдат определяни и формули, използващи национални референтни кодове). |
|
— |
BREAKS (некодиран): Този атрибут предоставя описание на прекъсванията и главните промени с течение на времето при събирането, обхвата на отчитането и съставянето на редовете). В случай на прекъсвания е желателно да се посочи степента, до която старите и новите данни могат да бъдат считани за сравними (до 350 знака). |
Раздел 2.3. Атрибути на ниво наблюдение
Задължителни:
|
— |
OBS_STATUS (номенклатура: CL_OBS_STATUS): НЦБ отчита стойността на статуса на наблюдението, приложен към всяко обменяно наблюдение. Този атрибут е задължителен и трябва да бъде предоставян с всяко предаване на данни за всяко наблюдение. Когато НЦБ ревизират стойността на този атрибут, както стойността на наблюдението (дори и ако е непроменена), така и знакът за статуса на новото наблюдение се предават отново. Списъкът по-долу определя очакваните стойности (съгласно договорената йерархия) за тези атрибути за целта на статистиката на SSI:
|
|
— |
Ако дадено наблюдение е определено от две характеристики, се отчита най-важната. Ако например дадено наблюдение е и предварителнастойност и резултат от оценка, с приоритет е характеристиката „оценена стойност“ и се използва обозначението „E“. |
Условни:
|
— |
OBS_CONF (номенклатура: CL_OBS_ CONF): Ако дадена НЦБ желае да разграничи статуса на поверителност на едно или повече конкретни наблюдения, тя може да използва атрибута „OBSERVATION CONFIDENTIALITY“ (ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА НАБЛЮДЕНИЕТО). Стойността на атрибута (ако има такава) може да бъде променяна, когато данните се предават от изпращача на информацията. |
|
— |
OBS_PRE_BREAK (некодиран): Този атрибут съдържа стойност преди прекъсването, която е цифрово поле подобно но наблюдението. Той се предава при прекъсване на реда. |
|
— |
OBS_COM (некодиран): Този атрибут може да бъде използван за предоставянето на текстови коментари на ниво наблюдение (например описващи оценка или предположение, направени за конкретно наблюдение поради липса на данни, с които се обяснява причината за възможни отклонения в наблюдението или се представят подробностите, свързани с дадена промяна в отчетените динамични редове). |
Данните за корекциите на потоците трябва да бъдат отчитани (ако има такива) по отношение на показатели № 17, 19, 21, 24 и 26. Корекциите на потоците се отнасят до промени в стойността, отписвания/намаления на стойността (на кредити) и прекласификации.
Раздел 3. Политика по отношение на ревизиите
НЦБ могат да ревизират отчетените данни. Прилагат се следните общи принципи:
|
— |
по време на всички редовни годишни предавания на данни към данните за последната година могат да бъдат изпращани както „обикновени“ (т.е. ревизии на данни от предходната година), така и „исторически“ ревизии; |
|
— |
по изключение през годината могат да бъдат приемани исторически ревизии, които значително подобряват качеството на данните; |
|
— |
в случая на значителни ревизии на ЕЦБ се предоставят обяснителни бележки. |
(1) Атрибутите са статистическо понятие, което предвижда допълнителна кодирана (например отчетната единица) и некодирана (например метода за събиране на данните) информация за разменяните данни. Като „задължителни“ се прилагат атрибутите, чиито стойности са известни на всички партньори. Като „условни“ се прилагат атрибутите, които са дефинират само ако са известни на отчитащата се институция (идентификации на местни редове) или ако те са релевантни (например събиране на данни, прекъсвания). Стойности на атрибути трябва да се разменят само когато се определят за първи път и при промяна. При всяка размяна е налице само конкретно приложеният статут на наблюдението.
(2) За промените трябва да се информира с факс или електронна поща, отдела на ЕЦБ, отговарящ за дейността
(3) ЕЦБ означава Главна дирекция „Статистика“ на ЕЦБ
(4) Когато поради местните пазарни практики или законовата рамка, динамичният ред (или част от него) не е приложим (базисното явление не съществува), се отчита липса на стойност („-“) със статус на наблюдението „М“.
(5) Когато поради местните статистически условия не се събират данни за динамичния ред нито на конкретни дати нито за общата продължителност на динамичния ред (базисното икономическо явление съществува, но не се наблюдава статистически), се отчита липсваща стойност („-“) със статст на наблюдението „L“ за всеки период.
(6) Тези наблюдения приемат определени стойности (статус на наблюдението А) на по-късен етап. Новите ревизирани стойности заменят предходните предварителни наблюдения.
Допълнение 3
ТАБЛИЦА 1
Данни за салда
Идентификатори на динамични редове за банковите структурни статистически показатели
|
Структурни показатели |
|
|
|
|||||||||
|
Кредитни институции |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
Кредитни институции |
Кредитни институции |
|||||||||
|
Общо |
Застрахователни дружества |
Пенсионни фондове |
||||||||||
|
Брой на служителите на кредитни институции |
S1 |
|
|
|
|
|
||||||
|
Брой на клоновете на кредитни институции |
S2 |
|
|
|
S3 |
S4 |
||||||
|
Брой на дъщерните дружества на кредитни институции |
|
|
|
|
S5 |
S6 |
||||||
|
Индекс на Херфиндал за общо активи на кредитни институции (CR5) |
S7 |
|
|
|
|
|
||||||
|
Дял на петте най-големи кредитни институции в общите активи |
S8 |
|
|
|
|
|
||||||
|
Общо активи (1) |
|
S9 |
S10 |
S11 |
|
|
||||||
|
Общо активи в клонове |
|
|
|
|
S12 |
S13 |
||||||
|
Общо активи в дъщерни дружества |
|
|
|
|
S14 |
S15 |
||||||
ТАБЛИЦА 2
Данни за корекции
Идентификатори на динамични редове за банковите структурни статистически показатели
|
Структурни показатели |
|
|
|
|||||||||
|
Кредитни институции |
Застрахователни дружестваи пенсионни фондове |
Кредитни институции |
Кредитни институции |
|||||||||
|
Общо |
Застрахователни дружества |
Пенсионни фондове |
||||||||||
|
Прекласификации и други корекции |
||||||||||||
|
Общо активи |
|
S16 |
S17 |
S18 |
|
|
||||||
|
Общо активи на клонове |
|
|
|
|
S19 |
S20 |
||||||
|
Общо активи на дъщерни дружества |
|
|
|
|
S21 |
S22 |
||||||
|
Други корекции от преоценки |
||||||||||||
|
Общо активи |
|
S23 |
S24 |
S25 |
|
|
||||||
|
Общо активи на клонове |
|
|
|
|
S26 |
S27 |
||||||
|
Общо активи на дъщерни дружества |
|
|
|
|
S28 |
S29 |
||||||
(1) За страни преди приемането им и за Гърция преди 2001 г. се използва код „N“ вместо „Е“ за „деноминация на валутата“ в последното измерение на идентификатора на динамичния ред.
(2) За страни преди присъединяването и за Гърция преди 2001 г. се използва код „N“ вместо „E“ за „деноминация на валута“ последното измерение на идентификатора на динамичния ред.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ДЕПОЗИТИ И ПРИТЕЖАВАНИ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА И ЦЕННИ КНИЖА НА ЦЕНТРАЛНОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ
1. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ДЕПОЗИТИ НА ЦЕНТРАЛНОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ
1.1. Дефиниции и обхват на задълженията по депозити (близки заместители на същите) на централното държавно управление в рамките на схемата за отчитане
За целите на тази схема за отчитане задълженията по депозити на централното държавно управление се разпределят в рамките на следните категории. Когато това явление не съществува или е незначително, не се изисква представяне наоснование на неговата „незначителност“.
Депозити, пасиви: приетите депозитите се разпределят на овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие.
Овърнайт депозити: Депозити, които са конвертируеми в налични средства и/или прехвърляеми при поискване с чек, банково нареждане, дебитни записи или подобни средства без значителна забава, ограничение или санкция. Тук се включват салда, представляващи предплатени суми в контекста на електронните пари или под формата на хардуерно базирани електронни пари (например предплатени карти) или софтуерно базирани електронни пари, емитирани от централното държавно управление. Този показател изключва непрехвърляемите депозити, които технически могат да се теглят при поискване, но подлежат на значителни санкции.
Депозити с договорен матуритет: Непрехвърляеми депозити, които не могат да бъдат конвертирани в налични средства преди договорения фиксиран срок или които могат да бъдат конвертирани в налични средства преди договорения срок, но титулярът се санкционира. Финансовите продукти с възможности за автоматично предоговаряне („роловър“) трябва да бъдат класифицирани в съответствие с най-ранния им падеж.
Депозити, договорени за ползване след предизвестие: непрехвърляеми депозити без договорен матуритет, които не могат да бъдат конвертирани в налични средства без предизвестие, преди изтичането на което конвертирането в налични средства не е възможно или е възможно само срещу санкциониране. Този показател обхваща депозитите, които вероятно от юридическа гледна точка могат да бъдат изтеглени при поискване, подлежат на неустойки и ограничения съгласно националните практики (класифицирани в матуритетен интервал „до три месеца включително“).
EСС 95 (1) съдържа указание за класификацията на дълговите инструменти, емитирани от сектора „Държавно управление“ (ЕСС 95, параграфи 5.74—5.76). Нетъргуемите дългови инструменти, емитирани от сектора „Държавно управление“ за населението, трябва да бъдат класифицирани като депозити, тъй като те са близки заместители на срочните и спестовните депозити, спестовните книжки и непрехвърляемите депозитни сертификати. Всички други инструменти, които са типично документално представени, предназначени за разпространение и които съответно предполагат (реализирани или нереализирани) печалби и загуби (от държането на инструмента), се класифицират като ценни книжа, различни от акции.
1.2. Секторна класификация на агенции на централното държавно управление, емитиращи депозити—пасиви (близки техни заместители)
ЕСС 95 съдържа стандарта за секторната класификация на сектора „Държавно управление“ и неговите подсектори, един от които е секторът на централното държавно управление. Допълнителни насоки се предоставят в „Ръководство за секторна класификация по парична и банкова статистика — насоки за статистическата класификация на клиенти“ (2).
Сектор „Държавно управление“ обхваща резидентни единици, които са ангажирани главно с производството на непазарни стоки и услуги за индивидуално и колективно потребление и/или с преразпределението на национален доход и богатство (EСС 95, параграфи 2.68—2.70).
Сектор „Държавно управление“ е разделен на два емитиращи подсектора:
„Централно държавно управление“ и „Държавно управление — други“. „Държавно управление — други“ е част от сектора, притежаващ пари.
Централното държавно управление се състои от административни ведомства на държавата и други централни агенции, чиято компетенция се разпростира по цялата икономическа територия с изключение на социалноосигурителните фондове (EСС 95, параграф 2.71).
1.3. Дефиниция на „Други резидентни сектори“, т.е. резидентни непарично-финансови институции, различни от сектора „Държавно управление“
Други финансови посредници и финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (с изключение на застрахователни дружества и пенсионни фондове), ангажирани главно с финансово посредничество чрез поемането на задължения във форми, различни от пари, депозити и/или близки заместители на депозити от институционални отчетни единици, различни от парично-финансови институции (ПФИ) (EСС 95, параграфи 2.53—2.56). Включени са също финансови посредници, ангажирани със спомагателни финансови дейности, състоящи се от финансови предприятия и квазикорпорации, които са ангажирани главно със спомагателни финансови дейности (EСС 95, параграфи 2.57—2.59).
Застрахователни дружества и пенсионни фондове: непарично-финансови предприятия и квазикорпорации, които са ангажирани главно с финансово посредничество, в резултат на поемане на застрахователни рискове (EСС 95, параграфи 2.60—2.67).
Нефинансови предприятия: Предприятия и квазикорпорации, които не са ангажирани с финансово посредничество, а главно с производството на пазарни стоки и нефинансови услуги (EСС 95, параграфи 2.21—2.31).
Домакинства: Отделни физически лица или групи от физически лица като потребители и производители на стоки и нефинансови услуги изключително за тяхно собствено потребление и като производители на пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги, при условие че техните дейности не са тези на квазикорпорациите. Те включват и нетърговски организации, обслужващи домакинства (НТООД) и които са ангажирани главно с производството на непазарни стоки и услуги, предназначени за конкретни групи домакинства (EСС 95, параграфи 2.75—2.88).
2. ОБХВАТ НА ПРИТЕЖАВАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА И ЦЕННИ КНИЖА
2.1. Банкноти и монети в еуро, държани от централното държавно управление
Банкноти и монети, емитирани от Европейската централна банка, национални централни банки от еурозоната и централни правителства и държани от централното държавно управление.
2.2. Притежавани от централното държавно управление инструменти, емитирани от ПФИ от еурозоната
Дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ в еурозоната и държани от централното държавно управление.
ДАННИ ЗА ДЕПОЗИТИ — ПАСИВИ (БЛИЗКИ ТЕХНИ ЗАМЕСТИТЕЛИ) И ПРИТЕЖАВАНИ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА И ЦЕННИ КНИЖА ОТ ЦЕНТРАЛНОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ (3)
Адаптирана схема, използваща таблицата за отчитането на сектора на ПФИ
ТАБЛИЦА
Салда (данни, които се предоставят с месечна периодичност в същите срокове, както в таблица 1)
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||
|
|
НПФИ |
|
НПФИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
В т.ч.: кредитни институции, към които се прилагат изискванията за МЗР (6), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
ПФИ |
В т.ч.: институции, към които се прилагат изискванията за МЗР (6), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници и финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 и S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници и финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 и S.124) |
Застрахователни дружестваи пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15) |
|||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 и до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца (4) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца (4) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 и до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
Статистика на задълженията по депозити на централното държавно управление. Оценка на достъпността на данните
|
|
Белгия |
Франция |
Ирландия |
Италия |
Люксембург |
|||||||
|
Емитент |
Поща |
Министерство на финансите |
Поща |
Министерство на финансите |
Министерство на финансите |
Министерство на финансите |
Пощенска спестовна банка (от името на министъра на финансите) |
Пощенска спестовна банка (от името на министъра на финансите) |
Министерство на финансите (чрез пощата) |
Министерство на финансите (чрез Cassa Depositi e Prestiti (Cassa DD.PP.) |
Министерство на финансите (чрез Cassa DD.PP.) |
Поща |
|
Сектор на емитента по EСС |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
Централно държавно управление |
|
Наименование на инструмента |
Avoirs à vue (Депозити на виждане) |
Депозити на виждане при министерство на финансите |
Депозити на виждане в пощата |
Сметки за индустриално развитие при Министерство на финансите |
Сметки по младежки спестовни книжки при Министерството на финансите |
Срочни депозити при Министерството на финансите |
Обикновени депозити |
Специални спестовни сметки |
Разплащателни сметки |
Libretti postali liberi (спестовни депозити) |
Buoni fruttiferi ordinari (спестовни сертификати) |
Депозити |
|
Описание |
— |
Клиентски разплащателни сметки на кредит, държани от резидентни нефинансови субекти |
Клиентски разплащателни сметки на кредит, държани от резидентни нефинансови субекти |
Спестовни депозити, административно регулирани, без матуритет или период на предизвестие, по които не се разрешават чекове и които се държат от резидентни нефинансови субекти |
Спестовни депозити, административно регулирани, без матуритет или период на предизвестие, по които не се разрешават чекове и които се държат от резидентни нефинансови субекти |
Клиентски сметки с договорен матуритет, държани от резидентни нефинансови субекти |
Непрехвърляеми с чек, но могат да се теглят при поискване без наказателна лихва |
Привличат депозити с по-нисък данък върху лихвите по депозити („данък върху лихвите от депозити“ — DIRT). Върху изтеглените без предизвестие парични средства се налагат санкции. |
Депозити (разплащателни сметки) |
Депозити (спестовни сметки) |
Депозити (спестовни сметки) |
— |
|
Периодичност |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
Месечно |
|
Срочност: от отчетните единици/готови за ЕЦБ |
11/15 работни дни |
10/15 работни дни |
15 работни дни |
10/15 работни дни |
10/15 работни дни |
10/15 работни дни |
10/15 работни дни |
10/15 работни дни |
15 работни дни |
15 работни дни |
15 работни дни |
15 работни дни |
|
Източник на данни |
Директен |
Директен |
Директен |
Директен |
Директен |
Директен |
Директен |
Директен |
Друг |
Друг (Cassa DD. PP.) |
Друг (Cassa DD. PP.) |
Директен |
|
Предоставяне на исторически данни |
„Най-добрите оценки“ от юли 1997 г. до август 1998 г. и данни преди юли 1997 г. като исторически данни |
Оценки за изминалия период назад до 80-те години на ХХ в. |
Оценки назад до 80-те години на ХХ в. |
Оценки назад до 80-те години на ХХ в. |
Оценки назад до 80-те години на ХХ в. |
Оценки назад до 80-те години на ХХ в. |
Реални данни за минали периоди от юли 1997 г.; за по-ранни оценки за минали периоди до 80-те години на ХХ в. да се използва метода на градивните елементи |
Реални данни за минали периоди от юли 1997 г.; за оценки на минали периоди назад до 80-те години на ХХ в. да се използва метода на градивните елементи |
Данните за минали периоди назад до декември 1995 г. може да бъдат оценени. |
Данните за минали периоди назад до декември 1995 г. може да бъдат оценени. |
Данните за минали периоди назад до декември 1995 г. може да бъдат оценени. |
Реални данни за периода юли 1997 г. до май 1998 г.; не се предвиждат оценки за минали периоди до 80-те години на ХХ в. |
|
Разпределение в рамките на схемата за отчитане |
Категория: овърнайт депозити Валута: национална Сектор: ПФИ, Сектор „Държавно управление“, „Държавно управление — други“, други резидентни сектори: нефинансови предприятия и домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата |
Категория: овърнайт депозити Валута: национална Сектор: „Държавно управление — други“, други резидентни сектори |
Категория: овърнайт депозити Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: договорени за ползване с предизвестие до 3 месеца Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: с договорен матуритет до 1 година/до 2 години Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: Договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: овърнайт депозити Валута: национална Сектор: Държавно управление — други, други резидентни сектори |
Категория: Договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: Договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца Валута: национална Сектор: други резидентни сектори |
Категория: пълно разделяне, ако пощата сътрудничи Валута: национална Сектор: Държавно управление — други, други резидентни сектори |
|
Данни за начислена лихва |
Изключени |
Нямат отношение |
Нямат отношение |
Изключени |
Изключени |
Изключени |
Изключени |
Изключени |
Изключени |
Изключени |
Изключени |
Включени |
(1) Европейската система от сметки (EСС) 1995 г., съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки, ОВ L 310, 30.11.1996, стр. 1, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.2.2002, стр. 1.
(2) ЕЦБ, второ издание, ноември 1999 г.
(3) Данните за прекласификации и други корекции и „преоценки“ ще бъдат обхванати от „Ръководството за процедурите за съставянето на статистика на потоците“ (приложение X).
(4) в т.ч. непрехвърляеми спестовни депозити на виждане.
(5) Емитирани от ПФИ в еурозоната.
(6) Изисквания за минимални задължителни резерви.
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
НАЙ-ВИСОКО ПРИОРИТЕТНИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ С МЕСЕЧНА ПЕРИОДИЧНОСТ
Меморандумните показатели, изброени в настоящото приложение, принадлежат към рода идентификатори на балансови показатели, които са описани в приложение ХIII. Редовете трябва да бъдат отчитани с месечна периодичност и със същата срочност както задължителната месечна балансова статистика на парично-финансовите институции (ПФИ) в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на ПФИ (1), измененен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2).
Схема на отчитане
ТАБЛИЦА A
Други данни за ПФИ (салда)
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки в еурозоната |
Останалият свят |
Некласифицирани |
||
|
ПАСИВИ |
||||||
|
|
|
|
|
||
ДЕФИНИЦИЯ ЗА НАЙ-ВИСОКО ПРИОРИТЕТНИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ
1. Разбивка по резидентност на държателите на акции/дялове на фондовете на паричния пазар
Акции/дялове на фондовете на паричния пазар, които са били разбити по резидентност на държателя съгласно следните три категории:
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ С МЕСЕЧНА ПЕРИОДИЧНОСТ
Схема на отчитане
1. Допълнителните показатели, изброени в настоящото приложение, принадлежат към рода идентификатори на балансови показатели, които са описани в приложение ХIII. Редовете, трябва да бъдат отчитани с месечна периодичност и със същата срочност както задължителните месечни статистически балансови данни на паричнно-финансовите институции (ПФИ) в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2).
I. Допълнителни показатели за изготвянето и оценяването на парични агрегати и техните източници
2. За целите на съставянето на паричните агрегати, националните централни банки (НЦБ) отчитат статистическа информация с допълнителните разбивки на „Банкноти и монети в обращение“ и „Емитирани дългови ценни книжа“. Тези високо приоритетни позиции са показани като клетки, оградени с плътна черна линия в таблици „А“ и „Б“ и са дефинирани по-долу. Останалите допълнителни показатели са необходими за извършването на по-подробен анализ на статистическата на балансовите показатели на ПФИ.
3. Банкнотите и монетите в обращение, включително в еуро банкноти (M1), банкноти в национална валута (M2), монети (M3), монети, деноминирани в еуро (M4) и монети в национална валута (M5):
|
— |
Еуро банкноти (M1) са емитираните еуро банкноти, както са включени в показателя „Банкноти и монети в обращение“, |
|
— |
Банкноти в национална валута (M2) са банкноти, деноминирани в съществуващите тогава национални парични единици, емитирани от НЦБ преди 1 януари 2002 г., които не са били изкупени от НЦБ. Отчитат се от януари 2002 г.и най-малко през 2002 г., |
|
— |
Монети (M3) се отнасят до сумата на монетите, както в еуро, така и в национална валута (които все още не са изкупени), емитирани от националните органи (НЦБ/централно държавно управление) и отчетени като част от показателя „Банкноти и монети в обращение“, |
|
— |
Монети в еуро (M4) са монети, деноминирани в еуро, емитирани от национални органи (национални централни банки /централно държавно управление), |
|
— |
Монети в национална валута (M5) са монети, деноминирани в съществуващите тогава национални парични единици, емитирани от националните органи (НЦБ/централно държавно управление) преди 1 януари 2002 г., които още не са били изкупени от НЦБ. |
4. Държатели на прехвърляеми ценни книжа, емитирани от Европейската централна банка (ЕЦБ)/НЦБ (показатели от M6 до M8)
Дългови ценни книжа, емитирани от ЕЦБ/НЦБ, които са разбити по резидентност на държателя в съответствие със следните три категории: местни/други участващи държави-членки в еурозоната/останалият свят.
ТАБЛИЦА A
Данни на ЕЦБ /НЦБ (салда) (3)
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки в еурозоната |
Останалият свят |
Некласифицирани |
||
|
ПАСИВИ |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
в т.ч. банкноти |
|
|
|
|
||
|
— Еуро банкноти |
|
|
|
M1 |
||
|
— Банкноти в национална валута |
|
|
|
M2 |
||
|
в т.ч. монети |
|
|
|
M3 |
||
|
— монети в еуро (4) |
|
|
|
M4 |
||
|
— монети в национална валута (5) |
|
|
|
M5 |
||
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
M6 |
M7 |
M8 |
|
||
|
|
|
|
|
||
|
в т.ч. начислени лихви по депозити |
|
|
|
M9 |
||
|
в т.ч. транзитни сметки |
|
|
|
M10 |
||
|
в т.ч. разчетни сметки |
|
|
|
M11 |
||
|
в т.ч. вътрешни задължения в рамките на Еуросистемата, отнасящи се до разпределянето на еуро банкнотите |
M12 |
|
|
|||
|
АКТИВИ |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
в т.ч. начислени лихви по кредити |
|
|
|
M13 |
||
|
в т.ч. транзитни сметки |
|
|
|
M14 |
||
|
в т.ч. разчетни сметки |
|
|
|
M15 |
||
|
в т.ч. вътрешни вземания в рамките на Еуросистемата, отнасящи се до разпределянето на еуро банкнотите |
M16 |
|
|
|||
|
Клетките, очертани с черна плътна линия, са високоприоритетните позиции. |
||||||
ТАБЛИЦА Б
Други данни за ПФИ (салда) (6)
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки в еурозоната |
Останалият свят |
Некласифицирани |
||
|
ПАСИВИ |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
M17 |
M18 |
M19 |
|
||
|
Еуро |
M20 ↑ |
M21 ↑ |
M22 ↑ |
|
||
|
Чуждестранна валута |
M23 ↑ |
M24 ↑ |
M25 ↑ |
|
||
|
над 1 и до 2 години |
M26 |
M27 |
M28 |
|
||
|
Еуро |
M29 ↑ |
M30 ↑ |
M31 ↑ |
|
||
|
Чуждестранна валути |
M32 ↑ |
M33 ↑ |
M34 ↑ |
|
||
|
|
|
|
|
||
|
в т.ч. провизии |
|
|
|
M35 |
||
|
|
|
|
|
||
|
в т.ч. начислени лихви по депозити |
|
|
|
M36 |
||
|
в т.ч. транзитни сметки |
|
|
|
M37 |
||
|
в т.ч. разчетни сметки |
|
|
|
M38 |
||
|
в т.ч. финансови деривати |
|
|
|
M39 |
||
|
АКТИВИ |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
в т.ч. начислени лихви по кредити |
|
|
|
M40 |
||
|
в т.ч. транзитни сметки |
|
|
|
M41 |
||
|
в т.ч. разчетни сметки |
|
|
|
M42 |
||
|
в т.ч. финансови деривати |
|
|
|
M43 |
||
|
По споразумение между ЕЦБ и НЦБ, клетките, очертани с плътна черна линия със стрелка (↑), могат да не се отчитат от НЦБ, когато ЕЦБ ползва алтернативни източници на данни. Клетките, очертани с плътна черна линия, са високоприоритетни позиции. Най-високоприоритетните допълнителни показатели се изискват в приложение VIII. |
||||||
5. Други активи/пасиви, включително вътрешни задължения в рамките на Еуросистемата (показател M12)/вземания (показател M16), отнасящи се до разпределянето на еуро банкнотите
Нетните позиции по отношение на Еуросистемата, възникнали при: 1) разпределението на еуро банкнотите, емитирани от ЕЦБ (8 % от общите емисии) и 2) прилагане на механизма за акционерния капитал. Разпределението на нетните кредитни или дебитни позиции на НЦБ и ЕЦБ към активите или към пасивите на баланса се прави в зависимост от знака, т.е. положителната нетна позиция по отношение на Еуросистемата ще се отчита в активите, а отрицателната нетна позиция ще бъде в пасивите.
6. Държателите на прехвърляеми ценни книжа, емитирани от други ПФИ с разбивка по матуритет (показатели от M17 до M19 и от M26 до M28) и допълнително по валути (показатели от M20 до M25 и от M29 до M34)
Дълговите ценни книжа и ценните книжа на паричния пазар, емитирани от ПФИ, са с разбивка по резидентност на държателя съгласно следните три категории: местни/други участващи държави-членки в еурозоната/останалият свят. Данните за дълговите ценни книжа и ценните книжа на паричния пазар се предоставят с разбивка по матуритет (до една година, над една година и до две години) и допълнителна разбивка по валути (еуро, чуждестранна валута).
II. Допълнителни показатели за получаване на информация за теглата на лихвените проценти на ПФИ
|
7. |
За редовното изготвяне на статистиката (7) на лихвените проценти на ПФИ (наричан по-долу ЛППФИ), информацията за теглата е необходима за агрегиране на националните ЛППФИ със статистиката на ЛППФИ за еурозоната. За намаляване на тежестта на отчитане на НЦБ е взето решение като първичен източник за получаване на теглата за ЛППФИ по салдата, както и по избраните ЛППФИ по нов бизнес да се използва статистическата информация, която вече е отчетена от НЦБ по статистиката на балансовите показатели. |
|
8. |
На базата на достъпността на данните съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 информацията за теглата за съответните категории депозити, отнасящи се до нов бизнес и салда, може лесно да бъде изведена от статистическите данни за счетоводните баланси на ПФИ. За инструменталните категории като кредити за домакинствата при салдата (8) задължителните данни за балансовите показатели не позволяват точно огледално съответствие: |
|
9. |
За тези категории кредити задължителните редове на балансови показатели обхващат всички валути на трансакциите, докато лихвената статистика на ПФИ (MIR) разглежда само кредитите, деноминирани в еуро. Редовете от статистиката на балансовите показатели (BSI), отнасящи се само за еурото като валута на трансакцията съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13, са налице с изискваната секторна разбивка, но без разграничаване нито по матуритет, нито (в рамките на сектора на домакинствата) по вида на кредита. |
|
10. |
Следователно за тези категории кредити теглата се базират на редовете на балансовите показатели, отнасящи се до кредитите във всички валути. Редовете обаче ще бъдат коригирани за дела на еурото в общо валутите на трансакциите. |
|
11. |
След двустранни преговори обаче редица национални централни банки (към днешна дата: Белгия, Франция, Италия, Австрия, Португалия и Финландия) също ще бъдат в състояние да предоставят изискваните разбивки по кредити, деноминирани в еуро. За тази цел са установени следните допълнителни показатели: |
ТАБЛИЦА В
Други данни за ПФИ (салда)
|
Кредити, деноминирани в еуро, отпуснати от други ПФИ на указаните подкатегории „други резиденти“ |
||||
|
АКТИВИ |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства (S.14 + S.15) |
||
|
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останали) |
||
| A. Местни |
||||
|
Кредити |
||||
|
в т.ч. в еуро |
|
|
|
|
|
до 1 година |
M44 |
M45 |
M46 |
M47 |
|
над 1 година до 5 години |
M48 |
M49 |
M50 |
M51 |
|
над 5 години |
M52 |
M53 |
M54 |
M55 |
| Б. Други участващи държави-членки в еурозоната |
||||
|
Кредити |
||||
|
в т.ч. в еуро |
|
|
|
|
|
до 1 година |
M56 |
M57 |
M58 |
M59 |
|
над 1 година до 5 години |
M60 |
M61 |
M62 |
M63 |
|
над 5 години |
M64 |
M65 |
M66 |
M67 |
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(3) При двустранно споразумение между ЕЦБ и НЦБ могат да бъдат предоставяни данни за потоците.
(4) Да се отчитат, ако са налице.
(5) Да се отчитат, ако са налице.
Клетките, очертани с черна плътна линия, са високоприоритетните позиции.
(6) При двустранно споразумение между ЕЦБ и НЦБ могат да бъдат предоставяни данни за потоците.
(7) Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/18 от 20 декември 2001 г. относно статистиката на лихвените проценти, на парично-финансовите институции по депозити и кредити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД, ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 24.
(8) Виж Регламент ЕЦБ/2001/18, приложение II, допълнение 1; показатели 6—14.
ПРИЛОЖЕНИЕ Х
РЪКОВОДСТВО С ПРОЦЕДУРИ ЗА СЪСТАВЯНЕ СТАТИСТИКАТА НА ПОТОЦИТЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
|
1. |
Европейската централна банка (ЕЦБ) съставя паричните агрегати еурозоната и техните източници в еурозоната като показатели по салда в края на месеца в рамките на консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (ПФИ) в еурозоната. ЕЦБ анализира също промените в паричната статистика. За тази цел се изисква статистика на потоците. |
|
2. |
Паричният анализ по принцип се базира на финансови трансакции, които се извършват, когато ПФИ придобиват или се разпореждат с финансови активи и пораждат или погасяват задължения. ЕЦБ изчислява трансакциите, като взема разликата между салдата в края на месеца и след това установява и отстранява онези влияния, които не произтичат от трансакциите. |
|
3. |
За да състави статистиката на потоците съгласно този подход, ЕЦБ изисква обширна информация. В допълнение на данните за салдата, получени от агрегирания баланс на ПФИ в края на месеца, който ЕЦБ получава от националните централни банки (НЦБ) в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2), са необходими промени, които не са свързани с трансакциите. Тези корекции се получават от различни източници, в зависимост от вида на корекцията. Отчасти това изискване за данни за корекция се покрива от Регламент ЕЦБ/2001/13. |
|
4. |
Главната цел на това ръководство с процедури е да предостави подробно описание на допълнителната информация, която НЦБ представя на ЕЦБ, за да позволи на последната да състави статистиката на потоците за паричните агрегати еурозоната и техните източници в еурозоната. По-специално то обхваща подробни инструкции, които трябва да се следват от НЦБ, за това как да съставят своята част от тази информация. То включва описание на въвеждането на данни, което трябва да бъде направено във връзка с корекциите, и обстоятелствата, при които се прави. |
|
5. |
Без накърняване на изискванията на настоящото приложение ЕЦБ подготви Методически бележки към Регламент ЕЦБ/2001/13 относно балансовата статистика на ПФИ (3),съдържащи допълнителна информация за изискваните данни за корекции в съответствие с този регламент. Освен това ЕЦБ разпространява сред националните централни банки за допълнително разясняване „Наръчник за парична и банкова статистика“ за съставянето на статистиката на потоците (4). |
РАЗДЕЛ 1 — КОНЦЕПТУАЛЕН ПОДХОД ЗА СЪСТАВЯНЕ СТАТИСТИКАТА НА ПОТОЦИТЕ
1.1. Рамка
|
6. |
ЕЦБ съставя паричните агрегати и техните източници в рамките на консолидирания баланс на сектора на ПФИ в еурозоната на базата на данни за салдата в края на периода, изготвени съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13. (приложение I, част 2, таблица 1). |
|
7. |
ЕЦБ съставя също статистика на потоците. Развитието на паричните агрегати и техните източници се анализира по отношение на трансакциите, които са извършени по време на периода, оценявайки отделно трансакциите с пасиви и тези с активи. В контекста на статистиката на консолидирания баланс стойността на трансакциите („потоците“) трябва да се разграничи от промените на показателите по салдата, които възникват поради други причини („други промени“). Статистиката на потоците трябва да се съставя по отношение на почти всички комбинации от балансови показатели (BSI). Както е показано на таблица 1 от настоящото приложение, всички месечни балансови показатели са включени поради необходимостта да се гарантира, че НЦБ предоставят данни за корекция, които се балансират. Освен това статистиката на потоците се съставя също по отношение на тримесечните данни в таблица 2 от настоящото приложение и допълнителните показатели за прехвърляеми инструменти и пасиви и активи на централното държавно управление. |
|
8. |
Рамката за получаване на статистиката на потоците по отношение на статистиката на консолидирания баланс се базира на ЕСС 95 (5). Когато е необходимо, са направени отклонения от международния стандарт по отношение както на съдържанието на данните, така и на деноминацията на статистическите понятия. Настоящото приложение се тълкува съгласно ЕСС 95, освен ако Регламент ЕЦБ/2001/13, методическите бележки към него или настоящите насоки изрично или косвено нямат предимство пред неговите разпоредби. |
1.2. Данни за потоци
9. В контекста на паричната и банковата статистика данните за потоците се оценяват по отношение на финансовите трансакции. Финансовите трансакции се дефинират като нетно придобиване на финансови активи или нетно поемане на задължения за всеки вид финансов инструмент, т.е. сумата на всички финансови трансакции, които се извършват през съответния отчетен период (6). Данните за потоците, обхващащи всеки показател, уточнен в Регламент ЕЦБ/2001/13, трябва да се изчисляват на нетна база (няма изискване да се дават брутните финансови трансакции или оборот). Методът за оценка на всяка сделка трябва да вземе стойността, на която активите са придобити/е разпоредено с тях и/или при която са създадени, ликвидирани или разменени задълженията. Независимо от това Регламент ЕЦБ/2001/13 разрешава отклонения от потоците по отношение на понятието за финансовите трансакции. Поради тази причина данните за потоците, получени в паричната и банковата статистика, не са финансови трансакции, както е дефинирано в ЕСС 95, а адаптация на това понятие за целите на паричната и банкова статистика.
Принципно се дават следните указания за стойностите на трансакциите по отношение на депозити/кредити и ценни книжа:
|
10.1. |
Стойността на трансакцията по отношение на депозити/кредити (Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица А, показатели 2 и 9) представлява сумата, която дадена ПФИ получава (като депозит) или предоставя (като кредит), с изключение на такси и пр. (7). Стойността на трансакцията изключва начислената лихва, която е вземане (по кредити) или задължение (по депозити), но все още не е получена или платена. Вместо това начислената лихва по кредити/депозити трябва да бъде записвана като „Други активи“ или „Други пасиви“, когато е уместно. |
|
10.2. |
Стойността на трансакциите с притежаваните и емитирани ценни книжа (Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица А, показатели 3 и 4 и 10—12) е в съответствие с принципите за записването и отчитането на салдата съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13. В Регламент ЕЦБ/2001/13 не се съдържа никакво правило относно класификацията на начисляваната лихва по отношение на ценни книжа. Това може да означава включването/изключването на начислената лихва в данните за салдата, съставяни за ценни книжа. За да се постигне хармонизация в разглеждането ѝ във всички страни и имайки предвид, че разграничаването между начислената лихва и ценовите промени е важен проблем и биха възникнали някои концептуални проблеми относно дефиницията на лихвените проценти по прехвърляеми инструменти, се прилага едно гъвкаво и просто правило, както следва:
|
1.3. Други промени
|
11. |
В контекста на статистиката на консолидирания баланс „Други промени“ са промените, настъпили между балансите в края на периодите, които не произтичат от трансакции. Другите промени се групират в две главни категории „Прекласификации и други корекции“ и „Корекции от преоценки“ (9). |
|
12. |
Категорията „Прекласификации и други корекции“ (таблица 5 от настоящото приложение, колона „С“) обхваща всички промени в балансовите салда, които възникват в резултат на промяна на статистическия обхват (включване или изключване на нови ПФИ, ако дейността е прехвърлена в/от сектора на ПФИ), прекласификацията на активите или пасивите (по матуритет, сектор или инструменти), поради влиянието на грешките при отчитането, които са били коригирани в салдата само за един ограничен период от време, и поради ефектите от промените в структурата (сливания, вливания). |
|
13. |
Категорията „Корекции от преоценки“ се състои от две части. Първо, тя отразява въздействието от отписването/намаляването на стойността на кредитите. Второ, тя отразява въздействието на колебанията в пазарната цена на салдата на притежаваните, продадените или емитираните продаваеми ценни книжа (таблица 5, колона „Е“). Промените в стойността, породени от промени във валутните курсове, не се разглеждат в графата „Корекции от преоценки“, а като отделен показател. |
|
14. |
Категорията „Валутни преоценки“ обхваща всички промени в показателите по салда, дължащи се на въздействието на движенията на валутните курсове върху активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута (таблица 5, колона „D“). |
1.4. Нефинансови активи
|
15. |
Дефиницията на понятията „трансакции“ и „други промени“, дадена по-горе, е приложима също за нефинансови активи, както е съгласно указанието за компилиране на данни, предвидено в следващите глави на настоящото ръководство с процедури. |
РАЗДЕЛ 2 — ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА КОРЕКЦИЯ
2.1. Изчисляване на данните за потоците
|
16. |
ЕЦБ изчислява данните за потоците, като взема разликата между показателите на салдата на датите в края на отчетния период и след това отстранява ефекта от промените, различни от трансакции (таблица 5 от настоящото приложение). За всеки балансов показател салдото в края на предходния период (таблица 5, колона „B“) се изважда от салдото в края на текущия период (таблица 5, колона „A“). След това се отстраняват сумите на „Прекласификации и други корекции“ (таблица 5, колона „C“), „Валутни преоценки“ (таблица 3, колона „D“) и „Корекции от преоценки“ (таблица 5, колона „E“). Нетното салдо представлява „потоците“ през периода (таблица 5, колона „E“). |
|
17. |
Използването на тази процедура не изключва възможността трансакциите да могат да бъдат идентифицирани пряко или косвено. Макар че процедурата за корекцията е приспособена за косвена идентификация на трансакциите, тя е оставена отворена за НЦБ да предоставят информация за корекции, които са получени от прякото наблюдение на трансакции, особено по отношение притежанието на ценни книжа. Затова финансовите трансакции се идентифицират чрез изчисляването на сумата на покупките минус продажбите на ценни книжа от ПФИ, записани по стойностите на трансакциите, като това число се използва за съставяне на корекция за показателя „Корекции от преоценки“, която да се отчита в рамките на схемата за отчитане на потоците. |
2.2. Идентифициране на корекции на показателя „Други промени“
18. Между НЦБ и ЕЦБ е установено разделение на отговорностите за предоставянето на корекции на „Другите промени“ (виж таблица 6). Същевременно източниците на данни, които трябва да бъдат използвани, и правният статут на всяко изискване са различни в зависимост от вида на корекцията.
2.2.1. Прекласификации и други корекции
|
19. |
Националните централни банки съставят данни относно „Прекласификации и други корекции“, както се изисква съгласно настоящите насоки, като използват надзорна информация, проверки за правдоподобност, ad hoc запитвания за конкретни случаи (например относно рязко отклоняващи се стойности), национални статистически изисквания, информация за предприятия, присъединяващи се към или напускащи съвкупността от отчетни единици от сектор парично-финансови институции (ПФИ), и всички други източници, които са на тяхно разположение. ЕЦБ получава от НЦБ данни за корекции, отнасящи се до „Прекласификации и други корекции“. От ЕЦБ не се очаква да прави корекции ex post, освен ако НЦБ не установят резки промени в окончателните данни. Освен това НЦБ предоставят на ЕЦБ пояснителни бележки, отнасящи се до корекции в „Прекласификации и други корекции“. ЕЦБ изисква тези бележки за извършване на двойна проверка на верността на корекциите, за подобряване на съпоставимостта, за анализиране на паричната статистика на еурозоната и като допълнение към приноса на паричната и банковата статистика към другата статистика. Процедурите, които трябва да бъдат следвани от НЦБ при съставянето на тези корекции и на пояснителните бележки, са дадени по-долу. |
2.2.2. Валутни преоценки
|
20. |
За целите на представянето на статистически данни на ЕЦБ НЦБ осигуряват превалутирането в еуро на показателите от активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута, по пазарния валутен курс в последния ден от периода. Използва се един общ валутен курс — референтният валутен курс на ЕЦБ. (10) |
|
21. |
Движенията на валутните курсове по отношение на еурото, които се наблюдават между отчетните дати в края на периодите, пораждат промени в стойността на валутните активи/пасиви, когато са изразени в еуро. Тъй като тези промени представляват печалби/загуби от държане и не се дължат на финансови трансакции, тези влияния трябва да бъдат отстранени от данните за потоците. |
|
22. |
Корекцията се изчислява от ЕЦБ в съответствие с правилата, съдържащи се в настоящите насоки, и следвайки процедурите в Ръководството за парична и банкова статистика за съставянето на статистика на потоците (11). |
2.2.3. Корекции от преоценки
|
23. |
„Корекциите от преоценки“ се съставят от НЦБ на базата на данните, отчетени от ПФИ съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13. Статистическите изисквания, адресирани към действителната съвкупност от отчетни единици по този регламент, се отнасят изключително за „Корекциите от преоценки“, обхващащи както отписването/намаляването на стойността на кредитите, така и „ценовите преоценки“ по отношение на притежаваните ценни книжа през отчетния период. |
|
24. |
Отчетните единици се подчиняват на изискването за отчитане, формирано от „минималните изисквания“, установени с Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 1А. Тези „минимални изисквания“ се разглеждат като изисквания минимум за съставянето и изчисляването на корекциите по отношение на пълния набор от данни, изискван от ЕЦБ. На НЦБ се разрешава да събират допълнителни данни, които не се покриват от „минималните изисквания“. Тези допълнителни данни могат да се отнасят до разбивките, съдържащи се в Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 1А, които са различни от минималните изисквания. |
|
25. |
НЦБ събират данните за „Корекциите от преоценки“, представени от ПФИ, и съставят пълен набор от данни, който ще се изпраща на ЕЦБ съгласно таблица 5, колона „Е“. При този процес на НЦБ може да се наложи да изчисляват корекциите от трансакциите, от данни ценна книга по ценна книга или от други данни, отчитани от ПФИ, и/или да изчисляват корекциите по отношение на някои разбивки, които не се отчитат от ПФИ, защото не се считат за „минимални изисквания“. |
|
26. |
Тези национални централни банки (НЦБ), които са предоставили дерогация (частично освобождаване) на отчетните единици по отношение на честотата на отчитането и/или своевременността на „ценовата преоценка на ценните книжа“ в съответствие с член 4.7 на Регламент ЕЦБ/2001/13, представят на ЕЦБ пълен набор от месечни данни, базирани на оценки, в същите срокове, както при данните за салдата, изисквани в този регламент, и представят ревизирани данни за „Корекции от преоценки“, след като са били получени действителните данни. |
|
27. |
Тези НЦБ, които са дали преходна дерогация на отчетните единици по отношение на своевременността на отчитане на месечните „Корекции от преоценки“ в съответствие с член 7 на Регламент ЕЦБ/2001/13, представят на ЕЦБ пълен набор от месечни данни, базирани на оценки, в същите срокове, както при данните за салдата, изисквани в този регламент, и представят ревизирани данни за „Корекции от преоценки“, след като са били получени действителните данни (виж таблица 5). Политиката за дерогация, провеждана от всяка НЦБ, и процедурите за оценки ще бъдат обект на мониторинг посредством проучвания на националната практика. |
РАЗДЕЛ 3 — ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЕСЕЧНИТЕ КОРЕКЦИИ ЗА ПОТОЦИТЕ
28. Всяка НЦБ представя отделни данни за корекциите, обхващащи нейния баланс и балансите на другите ПФИ. Отделното отчитане на тези данни дава гъвкавост на ЕЦБ да осигури отделно представяне на специфични показатели на Европейската система на централните банки (например чуждестранни резерви). Предоставянето на отделни данни е относително лесно, тъй като корекциите се очаква да бъдат събирани отделно. Корекциите на баланса на ЕЦБ също се събират вътрешно. НЦБ представят корекции по отношение на всички показатели в баланса на ПФИ (таблица 5 от настоящото приложение) на месечна основа.
Корекциите за движенията във валутните курсове трябва да се изчисляват от ЕЦБ (включени в таблица 5, колона „D“). Поради тази причина корекциите (колони „C“ и „E“), предоставяни от НЦБ по отношение на салдата, деноминирани в чуждестранна валута, изключват ефекта на промените във валутните курсове.
29. По принцип националните централни банки (НЦБ) изпращат всички „Прекласификации и други корекции“. Във всеки случай НЦБ изпращат всички „Прекласификации и други корекции“ над 50 милиона еуро. Този праг има за цел да помогне на НЦБ да решат дали да правят корекция, или не. Когато обаче няма готова информация или същата е с лошо качество, може да се вземе решение да не се предприема нищо или да се направят оценки. Поради тази причина при оперирането с подобен праг е необходима гъвкавост, най-малкото поради хетерогенността на съществуващите процедури за изчисляване на корекции. Например когато се събира относително детайлна информация независимо от прага, опитът да се прилага такъв праг може да има обратен резултат. Важното е, че той не важи за данните, които трябва да се отчитат от ПФИ на НЦБ, т.е. „Корекциите от преоценки“ да се отчитат съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13.
30. Националните централни банки (НЦБ) съставят данните за баланса на ПФИ към последния ден от месеца. По принцип балансът се съставя към последния календарен ден на месеца, което означава, че местните почивни дни на банките се игнорират. Приема се обаче, че в много случаи това няма да бъде възможно и че балансът ще бъде съставен към края на последния работен ден, което е в съответствие с правилата на местния (националния) пазар или със счетоводните правила.
31. Потоците и корекциите са предмет на същата система за двустранно счетоводно записване, както салдата. Във всички случаи корекциите имат кореспондиращ показател, който в много случаи е вероятно да бъде „Капитал и резерви“ или „Други пасиви“ в зависимост от операцията и местните счетоводни правила.
32. Националните централни банки (НЦБ) представят информация за „Прекласификации и други корекции“ и „Корекции от преоценки“, така че тези влиянията, които не са в резултат на трансакции, могат да бъдат отстранени при изчисляването на статистиката на потоците. Тази информация обхваща сумата, с която се коригира всеки показател на баланса. Най-значителните корекции за прекласификация се обясняват в съпътстващите ги бележки.
3.1. Прекласификации и други корекции
33. „Прекласификации и други корекции“ (таблица 5, колона „С“) обхващат ефекта от промените в структурата на статистическите отчетни единици, промените в структурата, промените в класификацията по сектор на контрагентите на отчетните единици — ПФИ, и в класификацията на активите и пасивите и ефекта на коригирането на грешките в отчитането.
3.1.1. Промени в статистическия обхват
|
34. |
Промените в структурата на сектора на ПФИ могат да доведат до прехвърляне на дейност извън икономическите граници на сектора. Подобни прехвърляния не представляват трансакции и затова тяхното въздействие се включва като корекция в колоната „Прекласификации и други корекции“. |
|
35. |
Дадена институция, която става част от сектора на ПФИ, може да прехвърли дейност в сектора, докато друга институция, която напуска сектора на ПФИ, може да прехвърли дейност извън сектора. Дотолкова обаче, доколкото присъединяващата се институция започва своята дейност отново, след като е станала част от сектора на ПФИ, това представлява трансакционен поток, който не се изключва от статистическия поток (12); по същия начин когато дадена напускаща институция намали своята дейност, преди да напусне сектора на ПФИ, това се обхваща от статистическия поток. |
|
36. |
Въздействието от прехвърлянето на дейността в/извън сектора на ПФИ върху консолидирания баланс зависи, освен другото, от това дали има пълна месечна отчетност от всички ПФИ, или намален обхват с ограничена отчетност (tail reporting) от някои ПФИ. Когато всички ПФИ подлежат на пълна месечна отчетност (т.е. няма „опашка“), институция, която се присъединява към сектора на ПФИ, ще отчете своя първи счетоводен баланс след подходящ интервал от време (обикновено в края на месеца, през който тя се е присъединила, или в края на следващото тримесечие). По подобен начин балансът на институция, която излиза от сектора на ПФИ, ще бъде изключен по времето на нейното напускане (за да съвпадне с последния отчетен счетоводен баланс) или може би по-късно, например ако месечните данни се пренасят за края на следващото тримесечие. Дотолкова, доколкото дейността, отчетена по този първи/последен счетоводен баланс, се прехвърля в/извън сектора на ПФИ, може да бъде направена корекция през месеца, в който се извършва това прехвърляне. Когато институциите се присъединяват или напускат като ПФИ в отчетната „опашка“, въздействието върху консолидирания баланс ще зависи от това дали месечният баланс е агрегиран, и ако е така — от самата процедура по агрегиране, която е използвана. |
|
37. |
По-голямата част от информацията, необходима за извършване на корекция на промените в статистическия обхват, трябва да бъде получена в рамките на системата за статистическа отчетност. Възможно е обаче на НЦБ да се наложи да събират ad hoc информация от институции, влизащи в сектора на ПФИ, за да определят дали дейността, отчетена в първия баланс, е била прехвърлена от сектор, който е извън сектора на ПФИ, или е развита след влизането. Подобна информация се събира от тези институции, които напускат сектора на ПФИ. |
|
38. |
Националните централни банки (НЦБ) идентифицират институциите, които влизат в или напускат сектора на ПФИ, и определят ефекта на тези влизания или напускания върху агрегирания баланс на ПФИ в съответствие с насоките, разгледани в таблица 8. Нетният ефект от влизащите във или напускащите сектора институции върху агрегирания баланс на сектора на ПФИ се изчислява чрез агрегирането на първоначалните баланси на новонавлезлите институции и крайните баланси на напускащите институции и вземайки за всеки показател разликата между тях. Тази нетна стойност се вписва в показателя „Прекласификации и други корекции“ (таблица 5, колона „C“). Нетното прибавяне на бизнес към сектора на ПФИ се вписва с положителен знак, а нетното изваждане на бизнес — с отрицателен знак. Съставителите на данни знаят, че при определени обстоятелства това може да има ефект върху отчетността на контрагентите, така че този ефект трябва също да бъде включен в корекциите, в този случай като промяна в сектора. Например ако дадена ПФИ се откаже от своя лиценз, но продължи да оперира като „Друга финансова институция“, финансирана чрез междубанковия пазар, тогава ще има изкуствено повишаване на кредитирането, отпускано от ПФИ на „Други финансови институции“, което ще изисква корекция (обхваната от „Промени в класификацията на сектора на контрагентите“). Тъй като процедурите за промени в сектора на ПФИ предвиждат, че икономическите субекти ще навлизат в (или напускат) сектора на ПФИ по всяко време, НЦБ трябва да бъдат в състояние да правят тази корекция на месечна база (в зависимост от използваната процедура за съставяне на статистиката). |
3.1.2. Промени в структурата
|
39. |
Промяната в структурата представлява появяването или отпадането на определени финансови активи и пасиви, възникващи в резултат на корпоративно преструктуриране. Тя се отнася обикновено за сливания, придобивания и разделяния. Когато дадена корпорация отпадне като самостоятелно юридическо лице, защото е „погълната“ от една или повече други корпорации, всички финансови активи и пасиви, които съществуват между тази корпорация и тези, които са я „погълнали“, отпадат от системата. |
|
40. |
Източникът на информация, чрез който трябва да се установят тези корекции, е окончателният баланс на старите институции и първият баланс на новите институции. |
|
41. |
Националните централни банки (НЦБ) определят салдата между институциите, които се преструктурират. Тези суми се създават или нетират в резултат на сливането, придобиването или разделянето, и не представляват реални трансакции. Затова те се разглеждат като „Прекласификации и други корекции“. Данните за ефектите на преоценката могат да бъдат свързани с промени в структурата и трябва да бъдат съставяни отделно. |
|
42. |
Относно пълния анализ на промените в структурата, както и относно други промени, произтичащи от сливанията, придобиванията и разделянията, виж допълнение 2. |
3.1.3. Прекласификация на активи и пасиви
|
43. |
Дадена промяна в класификацията на местния сектор или на инструменти на техните контрагенти ще доведе до прекласификация на салдата на активите/пасивите от страна на отчитащите се ПФИ по отношение на тези контрагенти в рамките на счетоводния баланс. Подобна прекласификация води до промяна в позицията на отчитаните салда през периода, в който се извършва прехвърлянето. Тъй като тази промяна представлява безналично прехвърляне на дейност между сектори и класове инструменти и не представлява трансакция, трябва да бъде въведена корекция, за да се отстрани това въздействие от статистиката на потоците. |
|
44. |
Промени в класификацията настъпват поради редица причини. Промяна в секторната класификация на контрагентите може да настъпи поради прехвърлянето на дадена единица от обществения сектор в частния сектор или защото сливанията/разделянията променят основната дейност на корпорациите. Секюритизациите почти винаги обхващат финансови трансакции; когато обаче обхващат само счетоводна промяна, те трябва да бъдат включени тук. |
|
45. |
Може да бъде трудно за НЦБ да определят прекласификацията на активи и пасиви, защото нормално те са неразличими от други движения в рамките на счетоводния баланс. С оглед на това националните централни банки (НЦБ) трябва да насочат вниманието си към промени чрез отчетения счетоводен баланс (проверка за правдоподобност) или чрез използването на надзорна информация, ad hoc информация за отделни случаи (например отнасяща се до екстремни стойности), национални статистически изисквания, информация за влизащите и напускащите отчетни единици ПФИ и всички други източници, които са на тяхно разположение. Когато се установят потенциални промени, дължащи се на прекласификации, от отчитащите се ПФИ се иска ad hoc информация за точното въздействие върху отчетения счетоводен баланс. Тъй като прекласификациите обикновено се установяват извън стандартната мрежа за отчитане, приема се, че НЦБ съсредоточават вниманието си върху елиминирането на значителни промени. |
|
46. |
По принцип националните централни банки (НЦБ) установяват промени в салдата, които се дължат на прекласификации на месечна база. Установената нетна сума се вписва в графата „Прекласификации и други корекции“ (таблица 5, колона „C“); нетното увеличаване на салдата, дължащо се на секторна прекласификация, се вписва с положителен знак, нетното намаление на салдата се вписва с отрицателен знак. |
3.1.4. Корекции за грешки в отчитането
|
47. |
Вече е в сила политика за ревизиите на месечната балансова статистика на ПФИ. Макар че ревизиите по принцип се приемат по всяко време, ревизиите на данни от предходния месец се приемат като рутинна практика (в допълнение към ревизии на данни за текущия месец); ревизиите на данни за предходните два-три месеца също се правят на рутинна база поради прилагането на процедурата по оценяване на генералната съвкупност на база извадката, а могат също така да се правят в резултат на установяването и коригирането на грешките в отчитането. |
|
48. |
Националните централни банки (НЦБ) незабавно коригират грешките в отчитането на данните за салдата, щом като те бъдат установени. Когато грешката е направена само веднъж (т.е. засяга само един период) или засяга исторически редове само за ограничен обхват от време назад, могат да бъдат направени корекции, които изцяло отстраняват грешката от данните. При тези обстоятелства не се получава прекъсване на редовете. Когато обаче грешката засяга исторически данни преди септември 1997 г. и не се прави корекция на минали данни, или се прави само за ограничен обхват от време, тогава ще се получи прекъсване между първия период с коригираната стойност и последния период, съдържащ некоригираната стойност. |
|
49. |
Грешките в отчитането се установяват в рамките на системата за статистическо отчитане, така че да няма нужда да се търсят допълнителни източници на информация. |
|
50. |
НЦБ установяват големината на прекъсването, което се получава, и вписват корекция в графата „Прекласификации и други корекции“ (таблица 5, колона „C“). |
3.2. Валутни преоценки
ЕЦБ изчислява стандартната корекция, използвайки данни, които вече са ѝ представени в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13. Тази корекция се изчислява, като се използват валутните пропорции, получени от разбивката на активи и пасиви по главните валути, които са дадени отделно (виж Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 4) (13). Разбивката по инструменти в тази таблица обаче е по-малко подробна от тази в таблица 1 и данните са налични само по тримесечия с по-голямо забавяне. ЕЦБ елиминира ефекта от движенията на валутните курсове, като използва т.нар. „стандартна корекция“. Тя се изчислява с поредица от стъпки, за да се позволи оценката на корекцията. Във всяка от тези стъпки се правят редица допускания и опростявания, за да се позволи прилагането на корекцията.
|
51.1. |
Първата стъпка е да се идентифицират салдата, деноминирани във всяка от ключовите чуждестранни валути, които не са от Европейския съюз (щатски долари, японска йена и швейцарски франк) и други валути на държави — членки на ЕС (GBP, DKK и SEK) (14). Тъй като има отделни разбивки по валути само на тримесечна база (в края на тримесечията), разбивката в края на месеца се изчислява, като се използват пропорциите, получени от наличните данни за края на предходното тримесечие. |
|
51.2. |
Има данни валута по валута само за датите за отчитане в края на тримесечията, при което валутните корекции трябва да бъдат изчислявани в края на месеците. Нещо повече — данните валута по валута ще бъдат получавани със забавяне от 28 работни дни, което е 13 работни дни по-късно от получаването на данните за салдата и корекциите за месеца в края на тримесечието. Затова валутните дялове в общото валутно салдо трябва да бъдат пренасяни в междинните месеци и в месеца в края на тримесечието. Действителните данни за валутните пропорции заместват прогнозните данни за месеца в края на тримесечието, когато се получат нови данни за тримесечието. Допуска се, че пропорциите за всяка валута остават устойчиви през месеците след тримесечното отчитане, макар че се забелязва, че по отношение на повечето показатели има данни за разделението на еуро/валути, различни от еурото, с месечна периодичност, минимизирайки възможността за грешка. |
|
51.3. |
Допуска се също, че сумата на валутите, различни от еуро (USD, JPY, CHF, DKK и SEK), в счетоводния баланс на ПФИ е относителна малка. Освен това има подробни данни валута по валута само по отношение на ограничената разбивка по Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 4. За да се преодолее това затруднение, същите пропорции валути, изчислени по отношение на показателите в тази таблица, се прилагат за по-подробните разбивки, съдържащи се в приложение I, част 2, таблица 1. |
|
51.4. |
Втората стъпка е да се конвертират тези разбивки за края на текущия месец и на предходния месец във валутата на тяхната деноминация. Допуска се, че е използван валутният курс в края на месеца за превалутиране на активите, деноминирани във валути, различни от еурото, в еуро за всички показатели. |
|
51.5. |
Третата стъпка е да се изчисли разликата в салдата в рамките на валутата на деноминацията на салдата. Получената стойност представлява промяната в салдата, като ефектът на валутния курс е елиминиран. Ценовите преоценки не се елиминират, тъй като те се докладват като отделна корекция. |
|
51.6. |
Четвъртата стъпка е да се превалутира тази стойност в еуро, използвайки осреднения валутен курс през месеца. Тази стойност представлява реална трансакция, ако няма друга корекция, допускайки, че осредненият валутен курс представлява средният валутен курс на продажбите и покупките, емисиите и обратното изкупуване за периода. Сумата, която трябва да се добави в колона „D“, е разликата между двата баланса минус тази стойност. |
52. При нормални обстоятелства грешките, произтичащи от използването на таблица 4 от приложение I, част 2 към Регламент ЕЦБ/2001/13 са малки (валутните пропорции се променят бавно; салдата, деноминирани в неидентифицирани валути, трябва да бъдат малки). Обаче за да се предвиди възможността, че стандартната корекция може понякога да дава не толкова точна представа за въздействието на промените на валутния курс, направена е уговорка ЕЦБ да прилага ad hoc корекции, като се консултира с НЦБ. В тези случаи от НЦБ се иска да предоставят допълнителна информация за валутните пропорции.
3.3. Корекции от преоценки
53. Категорията „Корекции от преоценки“ обхваща както отписването/намалението на стойността на кредити, така и корекциите в стойността по отношение на емитираните и/или притежаваните ценни книжа, които се отчитат в съответствие с изискванията, предвидени в Регламент ЕЦБ/2001/13.
3.3.1. Отписване/намаление на стойността на кредити
|
54. |
Корекцията по отношение на „отписване/намаление на стойността на кредити“ се отчита, за да се елиминира от статистиката на потоците въздействието на промените в стойността на кредитите, записани в счетоводния баланс, които са причинени от прилагането на отписването/намалението на стойността на кредити. Тази корекция трябва също да отразява промените в нивото на провизиите срещу загуби по кредити, ако дадена НЦБ реши, че салдата трябва да бъдат записани нето от провизиите. Отписванията, признати по времето когато кредитите, са продадени или прехвърлени на трето лице, също са включени, когато могат да се идентифицират. |
|
55. |
Отчетните единици се подчиняват на изискването за отчетност, формирано от „минималните изисквания“, установени с Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 1А, макар че на НЦБ се позволява да събират допълнителни данни, които не се покриват от „минималните изисквания“. Във всеки случай НЦБ съставят пълен набор от данни, които трябва да бъдат изпратени на ЕЦБ съгласно таблица 5, колона „E“. В този процес на НЦБ може да се наложи да изчисляват и/или оценяват корекциите по отношение на някои разбивки, които не се отчитат от ПФИ, защото не се считат за „минимални изисквания“. Кореспондиращият показател на корекцията за отписване/намаление на стойността на кредити ще бъде или показателят „Капитал и резерви“, или „Други пасиви“. |
|
56. |
При разпределянето на корекциите по съответния матуритетен интервал и по сектор на контрагента НЦБ трябва да вземат предвид счетоводните правила, отнасящи се до „лошите кредити“ (например разпределянето на „лоши кредити“ към определен матуритетен интервал) и относителния кредитен риск на всеки сектор. |
|
57. |
Когато има недостатъчна информация за разпределяне на корекцията, тя може да бъде класифицирана по категориите на Регламент ЕЦБ/2001/13 на пропорционална основа, определена по размера на позициите на салдата. |
|
58. |
Клетките, маркирани като „минимум“ в Регламент ЕЦБ/2001/13, ще се отчитат на ЕЦБ дори ако не са директно съставени, защото НЦБ събира по-подробна информация по отношение на отписването/намалението на стойността. В такъв случай клетки, представляващи „минимум“, се изчисляват като сумата на компонентите. |
3.3.2. Корекции в стойността на ценни книжа
59. Корекцията по отношение на ценовата преоценка на ценни книжа се отнася до колебанията в стойността на ценните книжа, които възникват поради промяна на цената, на която се вписват или търгуват ценните книжа. Корекцията обхваща промените, които настъпват с течение на времето в стойността на балансовите салда в края на периода, възникващи в резултат от печалби/загуби от държане. Тя може също да съдържа промени в стойността, които възникват в резултат на сделки с ценни книжа, т.е. реализирани печалби/загуби.
60. Корекциите в стойността засягат само ограничен обхват от балансови показатели: в пасивите — показателя „Емитирани дългови ценни книжа“ и в активите — „Ценни книжа, различни от акции“ и „Акции и други капиталови инструменти“ и техните кореспондиращи показатели, които са главно „Капитал и резерви“ и „Други пасиви“. Депозитите и кредитите имат фиксирани номинални стойности и затова не подлежат на ценови промени.
61. Характерът и степента на „Корекциите в стойността“ се определят от възприетия метод на оценяване. Макар че методическите бележки препоръчват и двете страни на баланса да се вписват по пазарна стойност, на практика както за пасивите, така и за активите може да се използва едно многообразие от методи за оценяване. Методическите бележки предполагат, че това е приемливо дотолкова, доколкото отчетната стойност не се отклонява значително от пазарната стойност.
62. В пасивите на счетоводния баланс най-обичайната счетоводна практика е търгуемите ценни книжа да се вписват в счетоводния баланс с фиксирана стойност, като например номинална, емисионна или стойност на обратното изкупуване. Не е обичайно за отчетните единици да използват оценка, свързана с пазара. Поради тази причина Регламент ЕЦБ/2001/13 не изисква отчитането на ценовата преоценка по отношение на показателя „Емитирани дългови ценни книжа“ от ПФИ (те не са отбелязани като „минимум“) и счита, че те се приемат за равни на нула (затова се отчитат от НЦБ на ЕЦБ като нула) освен ако няма доказателство за противното.
63. В активите на счетоводния баланс притежаваните ценни книжа могат да бъдат записани, като се използва пазарната цена, покупната цена, по-ниската от пазарната или покупната цена или стойността на обратното изкупуване в съответствие със стандартната счетоводна практика. Съдържанието на корекцията ще зависи от приложения метод на оценяване (за допълнителни подробности виж методическите бележки).
Регламентът позволява гъвкавост по отношение на вида на данните, които са необходими за изчисляване на корекциите в стойността на ценните книжа, и формата, в която тези данни трябва да бъдат събирани и съставяни. Решението за метода се оставя на НЦБ на базата на възможностите, предвидени в тези разпоредби. Възможностите, които съществуват засега и ще бъдат на разположение на НЦБ, са следните:
|
64.1. |
ПФИ да отчитат корекциите: ПФИ отчитат корекциите, приложими за всека показател, отразявайки промените в стойността, дължащи се на промяна на цените. НЦБ, които изберат този метод, агрегират корекциите, отчетени от ПФИ за представянето на данни на ЕЦБ. |
|
64.2. |
ПФИ да докладват потоци: ПФИ натрупват потоци през месеца и изпраща на НЦБ данни за стойността на покупката и продажбата на ценни книжа. Съставянето и представянето на НЦБ на нетни потоци е напълно приемливо. НЦБ, които получават данни за трансакциите, трябва да изчисляват „корекцията от преоценки“ като резултат от разликата между салдата и трансакциите и други корекции и да представят тази корекция на ЕЦБ в съответствие с насоките на ЕЦБ. |
|
64.3. |
Отчитане ценна книга по ценна книга: ПФИ отчитат пред НЦБ цялата свързана с този показател информация относно притежаваните ценни книжа, като например номиналната стойност, счетоводната (отчетната) стойност, пазарната стойност, покупки и продажби ценна книга по ценна книга. Тази информация позволява на НЦБ да получи точна информация за „Корекцията от преоценки“, която трябва да бъде представена на ЕЦБ. Този метод има за цел да помогне на НЦБ, които вече следват подобен подход, при събирането на данни на местно ниво. |
65. По принцип националните централни банки (НЦБ) са ограничени до използването на горните методи. Могат обаче да се използват и други методи, ако са показали, че могат да доставят данни със сравнимо качество.
66. На НЦБ е разрешено да събират от отчетните единици допълнителни данни, които не са обхванати от „минималните изисквания“. Във всеки случай НЦБ представят на ЕЦБ пълен набор от данни съгласно таблица 5, колона „E“. При този процес на НЦБ може да се наложи да изчисляват корекциите от трансакциите, данни за ценна книга по ценна книга или други данни, отчитани от ПФИ, и/или оценки на корекциите по отношение на някои от разбивките, които не се докладват от ПФИ, защото не се считат за „минимални изисквания“. Кореспондиращият показател на корекцията за отписване/намаление на стойността на кредити ще бъде или „Капитал и резерви“ или „Други пасиви“.
67. Освен това НЦБ представят данни на ЕЦБ, които представляват „минимални изисквания“ в Регламент ЕЦБ/2001/13. Ако тези данни не се съставят директно, ще им бъде направена оценка на база данните, отчетени от ПФИ. За тази цел ако няма друга налична информация, може да бъде допуснато, че преоценките, съответстващи на ценни книжа над две години, са равни на общата сума на корекцията в стойността по отношение на притежаваните ценни книжа, различни от акции, емитирани за всеки сектор.
РАЗДЕЛ 4 — МЕСЕЧНИ КОРЕКЦИИ НА ПОТОЦИТЕ — СПЕЦИАЛНИ АДАПТАЦИИ
4.1. Балансова статистика на ЕЦБ/НЦБ
68. За да съставят паричните агрегати и техните източници като статистика на потоците, ЕЦБ трябва да получи данни за корекциите, обхващащи целия сектор на ПФИ, включително ЕЦБ/НЦБ. Оттук пълните изисквания, установени в настоящия наръчник с процедури, ще важат също за ЕЦБ/НЦБ със следните особености:
69. Съгласно дейността по привеждането в съответствие изискването за балансовите данни е леко изменено, за да се отразят специалните дейности на ЕЦБ/НЦБ. Някои показатели са премахнати: не се изискват данни за разбивката на репо сделките или депозитите с периоди на предизвестие. Добавени са други показатели: в пасивите — „Кореспондиращ показател на СПТ“, а в активите — „Злато и вземания в злато“ и „Вземания от специални права на тираж, СПТ, други“, тъй като салдата за тези показатели също се изискват в настоящите насоки. ЕЦБ/НЦБ предоставят данни за корекциите за всека от тези показатели.
Корекции. По принцип ЕЦБ/НЦБ предоставят корекции на ЕЦБ съгласно процедурите, предвидени в този наръчник с процедури. На практика могат да бъдат установени някои изменения:
|
70.1. |
„Прекласификаци и други корекции“. Корекциите на „промени в статистическия обхват“ не са свързани с тях. ЕЦБ/НЦБ обаче могат да имат позиции, които подлежат на прекласификации и ревизии, за което са предвидени корекции. |
|
70.2. |
„Корекции на промени на валутните курсове“. В съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 4, от края на декември 1998 г. се предоставят данни по отделни валути. За целите на изчисляването на корекцията на валутните курсове могат да бъдат изпратени исторически данни. В случая на ЕЦБ корекцията на валутните курсове не се оценява по стандартната процедура, а се отчита директно от счетоводните данни. |
|
70.3. |
„Корекции от преоценки“. В съответствие с договорената процедура ЕЦБ/НЦБ предоставят данни за размера на тази корекция. Балансът на ЕЦБ/НЦБ се предоставя на месечна база по пазарна стойност за статистически цели. Като последствие корекциите от преоценки трябва да се отчитат всеки месец. |
71. Праг. Праг от 5 милиона еуро е определен за данните за „Прекласификации и други корекции“ за НЦБ. Този праг е необходим, защото счетоводните баланси на НЦБ се отчитат отделно и могат да бъдат публикувани отделно (в рамките на консолидирания баланс на ЕСЦБ).
4.2. Фондове на паричния пазар
72. По принцип националните централни банки (НЦБ) предоставят корекции по отношение на „Прекласификации и други корекции“ и „Корекции от преоценки“ в съответствие със схемата за отчитане за фондовете на паричния пазар (ФПП). При определени обстоятелства може да е необходимо тези процедури да бъдат адаптирани. Независимо от това Регламент ЕЦБ/2001/13 предвижда възможността НЦБ да предоставят дерогация на някои или на всички фондове на паричния пазар по отношение на отчитането на „корекциите от преоценки“.
Ако тази дерогация не бъде приложена или не се приложи за всички институции, прилагат се следните правила:
|
73.1. |
Активите в счетоводния баланс на фондовете на паричния пазар не изискват някакво специално третиране, тъй като те вече са напълно обхванати от главната част на настоящия наръчник с процедури. |
|
73.2. |
Пасивите се състоят почти изцяло от показателя „Акции/дялове на фондовете на паричния пазар“. Фондовете на паричния пазар са сами по себе си институционални единици и следователно не могат да бъдат разглеждани като прозрачни. Като последствие третирането на активите в счетоводния баланс на фондовете на паричния пазар няма преки ефекти върху третирането на пасивите. Още повече, че третирането е подобно на това, приложено по отношение на подобни инструменти в пасивите. |
|
73.3. |
Фондовете на паричния пазар са включени в списъка на ПФИ, защото акциите/дяловете на фондовете на паричния пазар са близки заместители на депозитите. Затова акциите/дяловете на фондовете на паричния пазар получават същото третиране, както депозитите. Финансовите трансакции с депозити обхващат потоци от и към депозитни сметки, породени от клиентски кредитни/дебитни записвания и получаването на лихви. Тъй като депозитите имат фиксирана номинална стойност, няма печалби и загуби от държане. Ето защо всички промени в салдата между два периода, с изключение на „Прекласификации и други корекции“, представляват финансови трансакции. |
|
73.4 |
Дотолкова, доколкото се отнася до фондовете на паричния пазар, кредитните/дебитните записвания на клиенти към/от депозити имат своя еквивалент в покупката/продажбата на акции/дялове; постъпленията от лихви по депозити имат своя еквивалент в промените в стойността на акциите/дяловете. Тъй като обикновено ежедневно има промени в стойността на акциите/дяловете на фондовете на паричния пазар, този инструмент е подобен на депозитите, където лихвата се получава ежедневно. Това се обяснява с лекотата, с която акциите/дяловете могат да бъдат продадени. Както при депозитите, всички промени в салдата на акции/дялове на фондовете на паричния пазар се третират като финансови трансакции (отново с изключение на „Прекласификации и други корекции“). |
74. В обобщение, ако дерогацията по отношение на „Корекциите от преоценки“ не се прилага, активите на фондовете на паричния пазар се третират съгласно обичайната процедура (15); при пасивите, за да се изчисли потокът на „Акции/дялове на фондовете на паричния пазар“, е достатъчно да се изключат корекциите за „прекласификация“ от разликата между салдата. За този инструмент не се отчита корекция от преоценки.
4.3. Пасиви (и активи) на сектор „Държавно управление“
|
75. |
Данни за салдата трябва да се събират по отношение на пасивите (и активите) на сектора „Държавно управление“ по депозити. За целите на съставянето на статистиката на потоците данните за корекции по принцип се предоставят в съответствие с изискванията, установени за балансовата статистика на ПФИ. На практика е малко вероятно да има промени, различни от трансакции (т.е. дължащи се на промени на валутните курсове или пазарните цени). Тези данни се отчитат, както е указано в таблици 3 и 5. |
4.4. Допълнителни показатели
|
76. |
Потоците се изчисляват също по отношение на допълнителните показатели за разбивката по резидентност на държателите на ценни книжа, емитирани от ПФИ, за да се интегрират тези данни в редовното изготвяне на паричната и банкова статистика и при изчисляването на паричните агрегати. Поради тази причина корекциите за прекласификации, корекциите за валутните курсове и корекциите от преоценки се изчисляват по отношение на тези допълнителни показатели. Тези данни се отчитат, както е указано в таблици 3 и 5. |
4.5. Преходен период за корекцията от преоценки
|
77. |
Регламент ЕЦБ/2001/13 постановява, че за един преходен период от 12 месеца изискванията за отписване и намаляване на стойността на кредити и ценови преоценки относно данни за ценни книжа могат да бъдат отчитани на ЕЦБ със забавяне от още един месец от приключването на 15-ия работен ден след края на месеца, за който се отнасят данните. Независимо от това тези НЦБ, които прилагат преходната разпоредба, продължават да изпращат данни за редовете за месечните корекции от преоценки, които са били обхванати преди това от Насоки ЕЦБ/2002/5 от 30 юли 2002 г. относно определени изисквания за статистическа отчетност на Европейската централна банка и процедурите за отчитане от страна на националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика (16) със същата периодичност, както за съответните динамични редове салда. Предварителни данни или оценки могат да се предоставят и след това да се ревизират при последващо предоставяне на месечни данни. |
РАЗДЕЛ 5 — ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОТОЦИ, СВЪРЗАНИ С ТРИМЕСЕЧНИ ДАННИ
5.1. Въведение
|
78. |
Структурният анализ на тримесечните данни за салдата, съдържащ се в Регламент ЕЦБ/1998/16, приложение I, част 2, таблици 2 и 3, би могъл да предостави информацията, необходима за оценяване на ефектите на паричната политика, само в ограничена степен. Като последствие съставянето на статистика за потоците бе разширено, така че да обхване също тези тримесечни таблици в Насоки ЕЦБ/2002/5. Отбелязва се, че Регламент ЕЦБ/2001/13 не обхваща отчитането на корекции от преоценки по отношение на тримесечните данни. |
|
79. |
Като се има предвид, че част от данните, отчетени преди това на тримесечна база като част от Регламент ЕЦБ/1998/16, приложение I, част 2, таблици 2 и 3, се отчитат на месечна база съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 1 и имайки предвид необходимостта да се продължи изчисляването на статистиката на потоците по отношение на тези показатели, които остават да бъдат отчитани на тримесечна база, т.е. показателите, съдържащи се в Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 2, от НЦБ се изисква да предоставят данни за корекция по отношение на тримесечните данни, както е разгледано в подробности по-долу, чрез използването на оценки, ако е необходимо. |
|
80. |
За изчерпателност това изискване се разширява, така че да обхване отчитането на корекции по отношение на данни за НЦБ, включително исторически данни, не по-късно от и включително януари 1999 г. |
5.2. Процедури за изчисляване на статистиката на потоците
81. Процедурата за изчисляването на статистиката на потоците за тримесечната таблица 2 е подобна на тази, прилагана за месечната таблица 1, както е описано в раздели 2 и 3. ЕЦБ изчислява финансовите трансакции на база на тримесечни данни, като взема разликата между позициите на салдата на датите на отчитането в края на тримесечието и след това елиминира ефекта на промените, различни от трансакции. Тези ефекти, различни от трансакции, се разделят на три вида:„Прекласификации и други корекции“, „Промени във валутните курсове“ и „Корекции от преоценки“. За всеки от горните ефекти се създават редове за корекция.
82. Подобно на процедурите, прилагани за таблица 1, съдържащи се в раздел 2, корекцията за „Промени във валутните курсове“ се изчислява от ЕЦБ също по отношение на таблица 2. „Стандартната корекция“ за таблица 2 се получава чрез използването на информация, съдържаща се в тримесечната таблица 4 и на „Корекциите във валутните курсове“, изчислявани за таблица 1 (17). „Корекция за конкретни случаи“ може да бъде приложена, ако е необходимо, също и за таблица 2.
83. Дефинициите, съдържащи се в раздел 3 по отношение на таблица 1, са приложими също за тримесечната корекция „прекласификации“ и тримесечната корекция „корекция от преоценки“ (отписвания, намаляване на стойността и ценови преоценки), предоставяна от националните централни банки (НЦБ) по отношение на таблица 2. Списъкът на корекциите, които трябва да бъдат представени, е включен в таблица 2 от настоящото приложение.
Съответните тримесечни корекции се отчитат в два случая.
|
84.1. |
Първо, когато дадена корекция се предоставя за месечната таблица (таблица 1). В този случай месечната корекция може да засегне показателите на разбивката, съдържащи се в таблица 2. С други думи, в случаите, когато дадена корекция е отчетена в таблица 1, това означава, че корекциите се отчитат по отношение на показатели, съдържащи се в таблица 2. Осигурява се съответствие между двата набора от данни на тримесечна база (с други думи сумата на месечните корекции трябва да бъде равна на тримесечната корекция). Ако е установен праг за тримесечните корекции или тримесечните корекции не могат да бъдат идентифицирани напълно или в същата степен на изчерпателност, както месечната корекция, корекцията се изчислява така, че да се избегнат несъответствията с корекцията, отчетена по отношение на месечните данни. |
|
84.2. |
По отношение на „Ценовата преоценка на ценни книжа“ изключването на промените в оценката, които възникват в резултат от трансакции с ценни книжа (т.е. прилагането на т.нар. „балансов метод“, виж методическите бележки), би могло по принцип да доведе до несъответствие между месечните и тримесечните корекции. По този метод трябва да се разглеждат само преоценки, засягащи ценни книжа, отчитани като салда, както в края на настоящото, така и в края на текущото и на предходното отчитане. Като последствие едно изместване на периодичността на отчитането би довело до разлики в отчитаните корекции. За да се избегне този нежелан ефект и за да се осигури съответствие между тримесечните и месечните корекции, изчисляването на „Ценовата преоценка на ценните книжа“, където се прилага „балансовият метод“, трябва да се прави на месечна база, независимо от това дали данните се отчитат месечно или тримесечно. С други думи, тримесечната корекция трябва да бъде изчислявана като сума от месечни корекции, осигурявайки съответствие между месечните и тримесечните корекции. В случаите, когато базисните данни не са налични на месечна база, се приемат оценки, за да се осигури съответствие между месечните и тримесечните корекции. Обратното, включването на промените в оценяването, които възникват в резултат на трансакции с ценни книжа (прилагането на т.нар. „трансакционен метод“, виж методическите бележки) би предоставило тримесечни корекции, които са в пълно съответствие с месечните данни. По „трансакционния метод“ всички преоценки, засягащи ценни книжа, се отчитат, без да се вземат предвид салдата в началото или в края на периода. Като последствие тримесечните корекции трябва да съвпадат със сумата на месечните корекции. |
|
84.3. |
Освен това корекции могат да бъдат необходими за тримесечните таблици, даже ако не се отчита корекция в месечната таблица 1.Такъв е случая, когато се прави прекласификация на нивото на детайлност за тримесечно отчитане, но тя е анулирана на по-агрегираното месечно ниво. Това може също да бъде приложимо за „корекциите в стойността“, когато различните компоненти на даден месечен показател се движат в различни посоки. В тези случаи също се осигурява съответствие между месечните и тримесечните данни. По отношение на „ценовата преоценка на ценни книжа“ съответствието се осигурява чрез прилагането на „балансовия метод“ на месечна база, не само по отношение на месечните таблици, но и по отношение на тримесечните таблици. |
85. Степента, в която националните централни банки (НЦБ) предоставят корекции за тримесечната статистика, зависи от тяхната способност да установяват или оценяват в разумна степен на точност подробната секторна класификация/класификация по инструменти на съществуващите (месечни) корекции. По отношение на „Прекласификации и други корекции“ е налична информация. По-специално НЦБ имат достатъчно детайлна информация, за да разпределят лесно големи еднократни корекции (например прекласификация, дължаща се на грешка в отчитането) по конкретни тримесечни показатели. По същия начин тримесечни корекции, дължащи се на промени в отчетните единици, не водят до затруднения за НЦБ. По отношение на „Корекциите от преоценки“ е по-трудно да се получат данни за пълно отписване и преоценки поради липсата на подходящи разбивки в оригиналните източници на данни. С оглед на това се очаква, че „Корекциите от преоценки“ са базирани, най-малкото отчасти, на прилагането на оценки. Предоставянето на оценки се съпровожда с пояснителни бележки, разкриващи използвания метод (например липсващите разбивки са оценени на пропорционална база чрез използването на данни за салда).
86. За да се осигури съответствие между корекциите за тримесечната таблица 2 и тези за месечната таблица 1, корекциите за таблица 1 се отнасят до едномесечен период, докато корекциите за таблица 2 се отнасят до един тримесечен период. Корекциите за тримесечните данни са равни на агрегирането на три месечни периода, например тримесечната корекция, отчетена през март, трябва да съответства на сумата от месечните корекции за януари, февруари и март. Тъй като тримесечните потоци възприемат същата рамка, както и месечните потоци, включително при използването на „балансовия метод“ на месечна база и за тримесечните потоци, те трябва да бъдат в съответствие с тях в течение на времето.
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(3) Ноември 2002 г.
(4) Публикуван от ЕЦБ през декември 1999 г., предстои да бъде актуализиран през 2003 г.
(5) Европейската система от сметки, 1995 г., съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1.
(6) В съответствие с ЕСС 95 и други международни статистически стандарти.
(7) Независимо от това се признава, че отписванията, свързани с трансакциите, невинаги се отчитат, което означава отклонение от този принцип, който е възприет в Регламент ЕЦБ/2001/13 и методическите бележки към него.
(8) Дефиницията и оценяването на финансовите трансакции за целите на съставянето на статистиката на потоците за паричните агрегати и техните източници в еурозонатата се различава в някои аспекти от тези, предвидени в ЕСС 95 за изчисляване на финансовите сметки (потоци). ЕСС 95 посочва, че финансовите трансакции, произтичащи в резултат от времеви разлики между начислените или разпределителни трансакции или финансови трансакции на вторичния пазар, и съответното плащане, се класифицират като „F.79 Други вземания/задължения“ (параграфи 5.128 и 5.129). Обратното ЕСС 95 също посочва, че „за предпочитане е кореспондиращата финансова сделка на лихвата, начислявана върху финансовите активи, да бъде записвана като реинвестирана в този финансов актив“. Записването на лихвата обаче трябва да следва националната практика. Ако лихвеното начисляване не се записва като реинвестирано във финансовия актив, то трябва да бъде записвано в „Други вземания/задължения“ (параграф 5.130). В платежния баланс начисленията трябва да бъдат разглеждани като увеличение на стойността на финансовия инструмент. Като последствие възниква отклонение, когато начислените лихви се включват в „Други активи“ или в „Други пасиви“. Разглеждането на начислената лихва по прехвърляеми инструменти в контекста на балансовата статистика на ПФИ (както салда, така и потоци) може да бъде обект на допълнително проучване.
(9) Дефиницията и класификацията на „Други промени“ е в съответствие главно с ЕСС 95. „Прекласификации и други корекции“ е общо взето равностойна на „Други промени в обема“ (К.3 — К.10 и К.12), при което „Преоценки“ може да бъдат прехвърлени към „Номинални печалби/загуби от държане“ (К.11). Едно важно отклонение се отнася до включването на „Отписване на кредити“ в рамките на „Преоценки“, при което в ЕСС 95 те се разглеждат като „Промени в обема“ (параграф 5.09). Всъщност схемата на отчитане за получаването на потоците позволява да бъдат съставяни данни в съответствие с ЕСС 95, защото „Отписването/намаляването на стойността“ на кредити е единственият запис в колона „Корекции от преоценки“ по отношение на показателя „Кредити“. Включването на „Отписването на кредити“ в рамките на „Преоценки“ също е отклонение от правилата за международната инвестиционна позиция. В правилата за международната инвестиционна позиция същите трябва да бъдат разглеждани като „Други корекции“, а не като „Промени в стойността или валутни преоценки“.
(10) Виж прессъобщение на ЕЦБ от 7 юли 1998 г.
(11) Корекциите, съответстващи на собствения баланс на ЕЦБ, се отчитат от Дирекцията на ЕЦБ „Вътрешни финанси“.
(12) Този критерий се прилага в граничните случаи, например създаването на нова банка, която поема операциите, извършвани преди това от представителен офис от името на нерезидентна банка, поражда трансакционен поток, който не се изключва от статистическия поток.
(13) Виж таблица 4 на настоящото приложение.
(14) Не се прави корекция за салдата, деноминирани в останалите валути. Данните за USD, JPY и SFR бяха отчитани съгласно таблица 5 от Регламент ЕЦБ/1998/16 от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции, ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 7, считано от декември 1998 г., и по желание от НЦБ, използващи други национални източници за данни, считано от септември 1997 г. Данните за GBP бяха отчитани на ЕЦБ , считано от август 2001 г., когато това е възможно, включвайки исторически данни, с подобна структура, както при отчитането на други валути в таблица 4 на Регламент ЕЦБ/2001/13 и считано от януари 2003 г., като част от таблица 4 на Регламент ЕЦБ/2001/13. ЕЦБ ще изчислява също и корекцията за чуждестранните валути за SKK и DKK.
(15) Кореспондиращият показател на преоценката в страната на активите, в случая на фондовете на паричния пазар, не е „Акции/дялове на фондовете на паричния пазар“, а „Други пасиви“.
(16) ОВ L 220, 15.8.2002 г., стр. 67.
(17) Допълнителни подробности ще се съдържат в добавката към Наръчника за парична и банкова статистика за събирането на статистика за потоците.
Допълнение 1
ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Общо правило
|
1. |
Националните централни банки предоставиха на ЕЦБ балансови данни в края на месеца от края на юни 1998 г. в съответствие с Регламент ЕЦБ/1998/16 от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2000/8 (2), с най-добрите оценки за изминалия период до края на септември 1997 г. и с налични данни за минали периоди до началото на 1980-те. За да се осигури съответствие с тази отчетност, НЦБ предоставиха корекции за съставяне на статистика, започвайки с данни за юли 1998 г., най-добри оценки за минали периоди до октомври 1997 г. и налични данни за минали периоди до началото на 1980-те. Освен това НЦБ също предоставиха пояснителни бележки за „Прекласификации и други корекции“ съгласно същия график на референтния период. |
|
2. |
При поетапното въвеждане на изискванията националните централни банки (НЦБ) се насочиха към предоставянето на корекции, отстраняващи най-значителните ефекти, които не са свързани с трансакции, от балансовите показатели, които бе вероятно да бъдат включени в дефиницията за паричните агрегати на цялата еурозоната. Значителни „Прекласификации и други корекции“ на базата на наличните данни бяха предоставени по отношение на тези показатели в сила не по-късно от юли 1998 г. Значителни „Прекласификации и други корекции“ на историческите данни преди септември 1997 г. бяха предоставени на базата на наличните данни, обхващащи периоди за минали периоди, колкото е възможно по-назад във времето (т.е. от началото на 1980-те), но обхващащи периодите не по-късно от края на септември 1997 г. |
|
3. |
За „Прекласификации и други корекции“ на други балансови показатели и всички „Корекции от преоценки“ НЦБ представиха значителни корекции на текущи данни не по-късно от края на юни 1998 г. с корекции на исторически данни не по-късно от и включително септември 1997 г. Тъй като бе признато, че НЦБ имат нужда от време, за да приложат новите системи за отчетност, пълни корекции на показателите, включени в паричните агрегати, и други показатели, се изискват, считано от края на декември 1999 г. |
|
4. |
Освен това НЦБ могат да отчитат данни, отнасящи се до част 2, таблица 5 от приложение I към Регламент ЕЦБ/1998/16 за периода от септември 1997 г. до септември 1998 г. |
|
5. |
Поетапното въвеждане на графика, установен по-горе, представлява минимумът, който НЦБ трябваше да постигнат. Когато бе възможно, НЦБ приложиха тези позиции по-рано. Например по отношение на някои корекции (като например тези за „Прекласификациите и други корекции“) имаше смисъл да се започне отчитането на определени корекции по отношение на всички балансови показатели по едно и също време (например тези, отнасящи се до статистическия обхват). |
|
6. |
Показателите с висок приоритет бяха: валута, депозити по отношение на непарични финансови институции (ННПФИ) в еурозоната; дългови ценни книжа; ценни книжа на паричния пазар (3); акции на фондовете на паричния пазар, притежавани от ПФИ ценни книжа, различни от акции, емитирани от ПФИ; и ценни книжа на паричния пазар. |
Корекции от преоценки
7. Отчитането на отписване, намаляване на стойността и ценовите преоценки от ПФИ по отношение на месечния баланс бе установено от януари 2003 г. с Регламент ЕЦБ/2001/13 относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (4), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (5). Преди това тази информация се изискваше само като част от Насоки ЕЦБ/1998/NP27 от 22 декември 1998 г. относно някои изисквания за отчитане на Европейската централна банка и за процедурите за отчитане от страна на националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика и нейната актуализация, и не бе поставено никакво директно изискване към ПФИ. Впоследствие данните бяха отчитани от НЦБ на ЕЦБ, като се използваха различни налични данни на национално ниво.
Отписвания и намаления на стойността
|
8. |
Националните централни банки (НЦБ) използваха различни източници на данни, за да установят отписванията и намаленията на стойността, като например отчет за приходите и разходите, извлечения за трансакции, данни за корекции, отчетени от ПФИ, или специални проучвания. Фактите обаче показват, че тази информация може да не е пълна. В тези случаи за запълване на празнините са използвани оценки. Например липсващите разбивки са били оценени, използвайки тегла на базата на салдата; данни, които са получени с по-голямо забавяне или при по-малка периодичност, са били въведени по-късно като ревизии или са били разделени, за да се получи изискваната (месечна) периодичност. |
Ценови преоценки
9. „Ценовите преоценки“ (наричани по-рано „Други ценови преоценки“) засягаха само ограничен обхват от балансови показатели: в пасивите — показателите „Емитирани дългови ценни книжа“ и „Ценни книжа на паричния пазар“ и в активите — „Ценни книжа, различни от акции“, „Ценни книжа на паричния пазар“ и „Акции и други капиталови инструменти“ и техните кореспондиращи показатели, които бяха главно „Капитал и резерви“, както се съдържат в част 2, таблица 1 от приложение I към Регламент ЕЦБ/1998/16.
10. Характерът и степента на „ценовата преоценка“ се определя от възприетия метод за оценяване. Макар че Наръчникът на ЕЦБ за съставяне на парична и банкова статистика за предоставяне на ЕЦБ (6) препоръчва и двете страни на счетоводния баланс да бъдат записвани по пазарна стойност, на практика бяха и са използвани много различни методи за оценяване както на пасивите, така и на активите. Наръчникът за съставяне предложи това да бъде приемливо дотолкова, доколкото отчетната стойност не се отклонява значително от пазарната стойност.
11. На страната на пасивите на баланса нормалната счетоводна практика е търгуемите ценни книжа да бъдат вписвани с фиксирана стойност, като например номинал, емисионна стойност или стойност на обратно изкупуване. Не е обичайно за отчетните единици да използват оценяване, свързано с пазара. На страната на активите на счетоводния баланс притежаваните ценни книжа могат да бъдат записвани, като се използва пазарна цена, покупна цена, по-ниска от пазарната или покупната цена или стойност на обратното изкупуване в съответствие със стандартната счетоводна практика.
12. В случаите, когато емисиите на ценни книжа или притежаваните ценни книжа са дадени по стойност, свързана с пазара, от НЦБ се изисква да предоставят корекции. В случаите, когато ценните книжа са записани по постоянна цена, може да бъде изпратена корекция, ако трансакцията е извършена при различна цена. По принцип се очаква дълговите ценни книжа с къс първоначален матуритет (под две години) или ценните книжа на паричния пазар да подлежат на доста редки и незначителни промени в стойността. Поради тази причина може да не се наложи да се предоставят корекции за тези показатели.
13. В случаите, когато е използвана пазарна оценка, ще настъпят непрекъснати и вероятно значителни промени в стойността на ценните книжа, записани в баланса, отразяващи характера на колебанията в пазарните цени. Други методи на оценка (като например по-ниската от покупната/пазарната цена, емисионна цена и пр.) ще проявяват тенденция към не толкова чести и по-малки отчетени преоценки.
Ефектите от преоценките не могат да се видят директно от балансовата статистика и като се има пред вид, че Регламент ЕЦБ/1998/16 не указа начина, по който постанови да бъдат отчитани корекциите, те трябваше да бъдат установени косвено. Бяха възможни три подхода:
|
14.1. |
Информацията би могла да бъде получена от специално отчитани данни, свързани с портфейла от ценни книжа (например в допълнителни счетоводни извлечения). |
|
14.2. |
Би било възможно да се получат необходимите данни от информацията, съдържаща се в отчета за приходите и разходите. Начинът, по който се признават промените на стойността в отчета за приходите и разходите, зависи от целта, за която се държат ценните книжа. Промените в стойността на оборотния портфейл (които обикновено са равни на пазарните стойности) се вписват в графата „Нетна печалба или нетна загуба от финансови операции“ (7). Промените в стойността на инвестиционния портфейл/дълготрайни финансови активи (вписвани обикновено по отчетната им стойност) се вписват в графата „Корекции в стойността (повторни корекции) по отношение на прехвърляемите ценни книжа, държани като финансови дълготрайни активи, участия и дялове в дъщерни предприятия“ (8). Трудността се състоеше в това, че отчетът за приходите и разходите не можеше да предостави подробно изискваните данни. Освен това не можеше да има данни на месечна база и дори ако имаше такива, промените в оценката често не се признават при тази периодичност. |
15. Оценки можеше да бъдат получени, като се използват ценови индекси за отделни ценни книжа или класове ценни книжа. Този подход обаче допуска наличието на достатъчно подробна разбивка на портфейла с ценни книжа на ПФИ. Прилагането на стойности на индекси, отразяващи пазарни цени, би могло да се използва като приближение за оценки. Тъй като тази информация като правило е налична само годишно или полугодишно, биха могли да бъдат използвани оценки за запълване на празнините. Тъй като ситуацията е различна в различните страни, националните централни банки трябваше да адаптират наличните национални източници на данни.
16. По отношение на прилагането на корекция за ценова преоценка за фондовете на паричния пазар активите в счетоводния баланс на фондовете на паричния пазар не изискват специално третиране, тъй като вече са напълно обхванати от главната част на Наръчника с процедури, съдържащ се в Насоки ЕЦБ/2000/13 от 13 ноември 2000 г. относно определени изисквания към статистическата отчетност на Европейската централна банка и процедурите за отчитане от страна на националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика, и не се позволява никакво изключение. Пасивите се състоят почти изцяло от показателя „Акции/дялове на фондовете на паричния пазар“, по отношение на които не се отчита корекция за преоценка (9).
Тримесечни данни
Макар че всички НЦБ от еурозоната бяха в състояние да предоставят подходящи тримесечни корекции за прекласификациите, предоставянето на отписвания и намаляване на стойността на кредити и „Корекции от преоценки“ относно тримесечните данни се оказа по-трудно. Вземайки предвид тези трудности, бяха предоставени данни съгласно следния план:
|
17.1. |
Всички НЦБ от еурозоната изпратиха съответните „Прекласификации и други корекции“ относно данните за салдата, съдържащи се в Регламент ЕЦБ/1998/16, приложение I, част 2, таблици 2 и 3, включително исторически данни, най-късно от и включително за септември 1997 г. |
|
17.2. |
НЦБ от еурозоната изпратиха съответните „Корекции в от преоценки“ по Регламент ЕЦБ/1998/16, приложение I, част 2, таблици 2 и 3, в случаите, когато са налични, включително исторически данни, най-късно от и включително за септември 1997 г. |
(1) ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 7.
(2) ОВ L 229, 9.9.2000 г., стр. 34.
(3) Показателят „Ценни книжа на паричния пазар“ не съществува от януари 2003 г.; финансови инструменти, класифицирани преди това като ценни книжа на паричния пазар, се отчитат в рамките на показателя „Ценни книжа, различни от акции“ съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13.
(4) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(5) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(6) Април 1998 г.
(7) Член 32.1. от Директива 86/635/EEC на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните отчети и консолидираните отчети на банки и други финансови институции, ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.
(8) Член 34 от Директива 86/635/EEC.
(9) Кореспондиращата позиция на преоценката в страната на активите, в случая на фондовете на паричния пазар не е „акции/дялове на фондовете на паричния пазар“, а „други пасиви“.
Допълнение 2
ЕФЕКТИ ОТ СЛИВАНИЯТА, ПРИДОБИВАНИЯТА И РАЗДЕЛЯНИЯТА ВЪРХУ СЪСТАВЯНЕТО НА ДАННИТЕ ЗА ПОТОЦИТЕ
Сливане на две или повече парично-финансови институции (ПФИ) в нова ПФИ
Когато се извършва сливане, могат да възникнат два различни вида операции, различни от трансакции. Първо, и вероятно най-важното, може да има промяна в стойността на активите и пасивите. Подобна преоценка/девалвация не представлява трансакция, така че съответната сума се записва в графата „Корекции от преоценки“. Освен това всички салда между двете слети институции се анулират. Съгласно ЕСС 95 (1) (параграф 6.30) това анулиране не е финансова трансакция и затова в графа „Прекласификации и други корекции“ (с отрицателен знак) (2) е включена корекция за елиминиране на нейното въздействие от статистиката на потоците. В случаите, когато методите за оценка на активите и пасивите са различни, има също преоценка/девалвация на нетираните показатели.
Източниците на информация за идентифицирането на тези корекции са последните счетоводни баланси на двете слети институции и първият счетоводен баланс на новата институция. В идеалния случай от слетите институции се иска балансова информация както на база на положението преди сливането, така и след сливането към момента на извършването на сливането. По този начин разликата между двата счетоводни баланса преди сливането и счетоводния баланс след сливането представляват изцяло нетрансакционни потоци. Темповете на нарастване обаче се изчисляват от Европейската централна банка на базата на логичното предположение, че в края на всеки месец се извършват корекции за прекласификация. Затова е правилно корекциите да се базират на последните счетоводни баланси, отчетени пред националната централна банка от отделните институции, и на първия счетоводен баланс, отчетен от слятата институция един месец по-късно. В този случай ефектът от сливането и трансакциите, които са направени през месеца между тези две наблюдения, се отчитат заедно като корекция.
Придобиване на една ПФИ от друга ПФИ
Тази операция е много сходна със сливането и могат да се получат и двата вида операции, различни от трансакции, упоменати по-горе. Съществува обаче една разлика: вместо да имаме три счетоводни баланса от три различни институции, в този случай има два счетоводни баланса от придобиващата институция и един счетоводен баланс от придобитата институция. Процедурата обаче за установяване на въздействието от придобиването е същата, както при сливането. Отново в идеалния случай се иска от придобиващата и от придобиваната институция да предоставят балансова информация на базата на положението преди и след придобиването към момента на извършването му. Обаче решението, което е в пълно съответствие с изчисляването на темповете на растеж, се състои в корекцията, която се прави на базата на последните счетоводни баланси, отчетени от отделните институции, и първия счетоводен баланс на придобиващата институция след придобиването.
Разделяне на една ПФИ на две различни ПФИ
Тази операция е противоположна на сливането. Всяка промяна обаче в оценката на активите/пасивите има същото въздействие, както при сливането. И тук също салдата по отношение на други ПФИ могат да включват суми между двете институции, които не се дължат на трансакции. Тези суми са включени като корекция в „Прекласификации и други корекции“ (с положителен знак).
Информацията, която е налице в този контекст, е различна. Ако се създават две нови институции, има един счетоводен баланс на предишната институция и два счетоводни баланса на новите институции. Предвидените процедури, разгледани по-горе, могат да бъдат направени приложими за този случай, като се вземе предвид времето на разделянето, вместо времето на сливането, и се използва информацията, имаща отношение към случая на разделянето.
Сливания, придобивания и разделяния, когато една от институциите не е ПФИ
Във всичките три случая, когато една институция не е ПФИ, също има промяна в отчетните ПФИ единици (3). Въздействието на една институция, която навлиза в/напуска сектора на ПФИ, може да усложни въздействието на всяка преоценка и промените в позициите по отношение както на ПФИ, така и по отношение на „Други резидентни сектори“, затруднявайки разграничаването на един вид корекция от друг.
По принцип търсят се данни от всички участващи институции, въпреки че се признава, че може да няма данни за счетоводния баланс на НПФИ. В противен случай се прави оценка на трансакциите на институцията, която е била ПФИ преди тази операция и остава такава след това (може би на базата на тенденцията, представена от наличните данни за предишните месеци). Останалата разлика между двата счетоводни баланса се включва в „Прекласификации и други корекции“.
Ефекти върху паричните/кредитните агрегати на сливания, придобивания и разделяния
Вероятността парични/кредитни агрегати да бъдат засегнати от тези промени е малка, но не може да бъде пренебрегната. Главните причини, поради които те могат да бъдат засегнати, са:
|
— |
Промени в съвкупността на отчетните единици: те не се причиняват от самото сливане/придобиване/разделяне, а само от промяната в сектора на институцията. |
|
— |
Преоценка: преоценката може да бъде свързана със сливането/придобиването и да засяга почти всички показатели. Очаква се да засегне повече активите в счетоводния баланс. |
|
— |
Нетиране на салдата между две институции: това развитие може само да измени паричните/кредитните агрегати, ако методите за оценка на активите и пасивите са различни. В такъв случай само промяната в стойността може да има някакъв ефект върху паричните/кредитните агрегати, макар че „промяната в структурата“ (нетирането) не се очаква да има никакво въздействие върху тези агрегати. |
(1) Европейската система от сметки 1995, съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. за европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, последно изменена с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1.
(2) В ЕСС 95 сливанията се считат за промяна в структурата, виж „Промени в секторната класификация и структура“ (К.12.1).
(3) Промяна в отчетните единици не означава непременно промяна в броя на отчитащите се институции. Това е дейността, която не се отчита, и това е различното в този случай.
Допълнение 3
ТРЕТИРАНЕ НА ПОЕМАНЕТО НА ДЪЛГ
Дефиниция на поемането на дълг
|
1. |
Поемането на дълг е операция, която обикновено обхваща случая, когато централното държавно управление измества публични предприятия (част от „Други резидентни сектори“) като длъжник по отношение на кредити, които първоначално са отпуснати от банки (сектора на парично-финансовите институции (ПФИ). Тази финансова операция може да се извърши и между други институционални сектори. В този случай третирането ще бъде подобно. |
|
2. |
Тъй като поемането на дълг има въздействие върху счетоводния баланс на ПФИ, важно е да се осигури правилното третиране на финансовите аспекти на операцията в рамките на паричната и банковата статистика. Настоящото допълнение очертава изискваното статистическо третиране на поемането на дълг. |
Статистическо третиране
3. Поемането на дълг, обхващащо триъгълно взаимоотношение между централното държавно управление, сектор „Други резиденти“ и сектора на ПФИ, се записва, както следва (1). Поемането на дълг от централното държавно управление се третира като капиталов трансфер от централното държавно управление (икономическият субект, поемащ дълга) към „Други резидентни сектори“ (длъжник). Финансовият кореспондиращ показател на придобиването на капитал от „Други резидентни сектори“ е намаление на кредитите на ПФИ за „Други резидентни сектори“ (т.е. погасяването на първоначалния дълг на сектор „Други резиденти към сектора на ПФИ), като финансовият кореспондиращ показател на капиталовото плащане от централното държавно управление се записва като увеличение на кредитите на ПФИ за централното държавно управление.“
4. Оттук в статистиката на потоците по отношение на счетоводния баланс на ПФИ са показани две отделни финансови трансакции: погасяването на дълга на „Други резидентни сектори“ към сектора на ПФИ и едновременно отпускането на кредит от сектора на ПФИ на централното държавно управление. Отсъствието на всякакво движение на парични средства между засегнатите страни не променя нито икономическата значимост на операцията, нито нейното статистическо третиране.
В рамките на счетоводния баланс на ПФИ и свързаната с него статистика, съставена в съответствие с регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (2), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (3), поемането на дълг се третира, както следва:
|
5.1. |
За балансовата статистика на ПФИ актът на поемането на дълга се записва автоматично в рамките на баланса като намаление на салдата по кредитите на ПФИ за „Други резидентни сектори“ със съответстващо увеличение на кредитите на ПФИ за сектора „Държавно управление“ в рамките на месечната балансова статистика (таблица 1). В по-подробната секторна разбивка операцията се появява като спад на кредитите на ПФИ за нефинансови предприятия (таблица 1) или когато публичното предприятие е финансово предприятие — за други финансови посредници, и увеличение на кредитите на ПФИ за централното държавно управление (таблица 2). |
|
5.2. |
За корекция на данните за съставяне на потоците в паричната и банковата статистика на еурозоната потоците на (финансовите) трансакции се изчисляват като разликата на салдата минус всички корекции за операции, различни от трансакции. Оттук спадът в кредитите на ПФИ за „Други резидентни сектори“ и увеличението в кредитите на ПФИ за сектора „Държавно управление“ се записват косвено като финансови трансакции, без да е необходимо да се променят допълнително цифрите. Няма изискване за националните централни банки да предоставят данни за корекции по отношение на тези финансови операции. |
Пример със счетоводни записи
6. Първата част от този пример представя счетоводните записи през целия процес, свързан с поемането на дълг под формата на Т-образни диаграми. Втората част в следващия раздел сравнява поемането на дълг с други плащания, извършвани от централното държавно управление към сектор „Други резиденти“, и как същите се отразяват счетоводно.
7. Произходът на тази операция е кредит, отпуснат първоначално от банка (ПФИ) на предприятие, което представлява публична собственост (в сектор „Други резиденти“). Кредитът обикновено е гарантиран от централното държавно управление. Когато се отпуска кредитът, се правят следните форматирани записи (4):
|
ПФИ |
Други резидентни сектори |
Централно държавно управление |
|||
|
А |
П |
А |
П |
А |
П |
|
- Парични средства + Кредити за „Други резидентни сектори“ |
Депозити -- |
+ Парични средства |
Кредити от ПФИ + |
|
|
8. На по-късна дата предприятието не е в състояние да изплати кредита, така че централното държавно управление поема дълга. От този момент длъжник вече не е „Други резидентни сектори“, а централното държавно управление. Записите са, както следва (5):
|
ПФИ |
Други резидентни сектори |
Централно държавно управление |
|||
|
А |
П |
А |
П |
А |
П |
|
+ Кредит за централното държавно управление - Кредит за „Други резидентни сектори“ |
Депозити -- |
|
Капитал + Кредит за ПФИ - |
|
Капитал - Кредит от ПФИ + |
9. Затова в счетоводния баланс на ПФИ се прави просто промяна в сектора на контрагента на кредита. Тази промяна е реална, защото се подчинява на правилата, свързани с реален трансфер между централното държавно управление и сектор „Други резиденти“. Записът по капиталовата сметка се прави, тъй като се извършва капиталов трансфер.
10. В горния пример не участват парични средства, но ако участваха, крайната ситуация би била същата. В случая на финансирането на поемането на дълга от централното държавно управление чрез постепенно намаляване на депозитите, а не чрез увеличаване на кредитите, би се получило триъгълно движение без окончателен нетен резултат, както е показано по-долу:
При първата стъпка централното държавно управление взема кредит от ПФИ:
|
ПФИ |
Други резидентни сектори |
Централно държавно управление |
|||
|
А |
П |
А |
П |
А |
П |
|
+ Кредит за централното държавно управление - Парични средства -- Кредит за „Други резидентни сектори“ |
|
|
Кредит от ПФИ -- |
+ Парични средства |
Кредит от ПФИ + |
При втората стъпка централното държавно управление прехвърля парични средства към „Други резидентни сектори“:
|
ПФИ |
Други резидентни сектори |
Централно държавно управление |
|||
|
А |
П |
А |
П |
А |
П |
|
-- Кредит за централното държавно управление -- Кредит за „Други резидентни сектори“ |
|
+ Парични средства |
Капитал + Кредит от ПФИ -- |
- Парични средства |
Капитал - Кредит от ПФИ --- |
При третата стъпка сектор „Други резиденти“ използва парични средства, получени от централното държавно управление за финансиране на погасяването на дълга към ПФИ:
|
ПФИ |
Други резидентни сектори |
Централно държавно управление |
|||
|
А |
П |
А |
П |
А |
П |
|
-- Кредит за централното държавно управление - Кредит за „Други резидентни сектори“ + Парични средства |
|
- Парични средства |
Капитал -- Кредит от ПФИ - |
|
Капитал -- Кредит от ПФИ -- |
Както е показано по-горе, паричните средства се появяват два пъти с различни знаци във всеки счетоводен баланс. Затова нетният ефект е нула.
Други плащания от централното държавно управление
11. За целите на сравнението с операциите по поемане на дълг счетоводните записи, съответстващи на други трансфери от централното държавно управление, са представени по-долу. Трансферът от централното държавно управление към сектор „Други резиденти“, обикновено се извършва под формата на плащане в наличност/депозит. Централното държавно управление има депозити при банки или при централната банка и тези депозити се използват за извършване на плащания по разходите. Затова когато централното държавно управление извършва плащане като следствие от трансфер за „Други резидентни сектори“, записите са, както следва:
|
ПФИ |
Други резидентни сектори |
Централно държавно управление |
|||
|
А |
П |
А |
П |
А |
П |
|
|
Депозит от централното държавно управление - Депозит от „Други резидентни сектори“+ |
+ Депозит при ПФИ |
Капитал + |
Депозит при ПФИ - |
Капитал - |
12. Характеристиките на този трансфер са същите като тези в случая на поемане на дълг, като записите се различават само дотолкова, доколкото в операцията се използват различни финансови инструменти. За паричния анализ разликата е, че поемането на дълг от централното държавно управление оказва въздействие върху кредитните агрегати (кредитите за сектор „Други резиденти“ спадат, а кредитите за централното държавно управление нарастват), макар че същият капиталов трансфер, платен в наличност, оказва влияние върху паричните агрегати (депозити, държани от централното държавно управление, — което е в парично неутралния сектор — спад, а депозитите, държани от сектор „Други резиденти“, което е в сектора, притежаващ пари — нарастване). И в двата случая обаче има финансова трансакция, така че не е необходима корекция.
(1) ЕСС 95 (Европейската система от сметки 1995 г., съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, с последните изменения, направени с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1) третира поемането на дълг като капиталов трансфер, т.е. „кореспондиращата трансакция на поемането на дълг… се класифицира в категорията Капиталови трансфери“ (параграф 5.16) и по дефиниция финансовият кореспондиращ показател на капиталовия трансфер е трансакция. Макар че тълкуванието на ЕСС 95, предвидено тук, и предложеното третиране на поемането на дълг в рамките на балансовата статистика на ПФИ е напълно в съответствие с третирането на поемането на дълг в рамките на финансовите сметки в еурозонатата, вниманието е насочено към съществуването на определени изключения от правилото, че поемането на дълг се третира като капиталов трансфер (изброено в ЕСС 95, параграфи 5.16, 6.29 и 6.30). Тези изключения обаче важат само когато поемането на дълг включва поемането на публично предприятие от централното държавно управление, т.е. включването на предприятието в централното държавно управление. В този случай операцията не трябва да бъде третирана като финансова трансакция, а като секторна прекласификация (от „Други резидентни сектори“ в „Централно държавно управление“). За да се премахне въздействието на тази секторна прекласфикация от потоците, националните централни банки (НЦБ) трябва да предоставят корекция за тази прекласификация.
(2) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(3) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(4) Условностите за знаците са следните: + означава увеличение, - означава намаление, -- означава, че няма промяна в тази позиция.
(5) Терминологията, използвана за сметките, е тази от счетоводния баланс на ПФИ. Затова, „капитал“ означава „отчет за приходите и разходите“ в случая на сектор „Други резиденти“ и „нетно предоставяне или ползване на кредити“ в случая на централното държавно управление.
Допълнение 4
ТРЕТИРАНЕ НА СЕКЮРИТИЗАЦИЯТА И ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА КРЕДИТИ В КОНТЕКСТА НА ИЗГОТВЯНЕТО НА СТАТИСТИКАТА НА ПОТОЦИТЕ
Въведение
|
1. |
„Секюритизацията“ се дефинира като „процес, с който могат да се получат финанси от външни инвеститори, като им се даде възможност да инвестират в пакети от конкретни финансови активи“. Тя обхваща парично-финансовите институции (ПФИ), които или продават кредити на трети страни, които използват тези кредити за обезпечаване на емисия на ценни книжа, или за придобиване на прехвърляеми ценни книжа, в замяна на кредитите. |
|
2. |
„Прехвърляне на кредит“ е операция, подобна на секюритизацията, при която ПФИ продава кредити на инвеститори в един процес, който не е свързан с емитирането на ценни книжа. Икономическата цел на тази операция и нейното статистическо третиране е обаче в някои отношения доста подобна на секюритизацията. |
|
3. |
Настоящото допълнение представя третирането на секюритизацията и прехвърлянията на кредити в контекста на изготвяне на статистика на потоците. Всяка операция е описана, нейната икономическа цел е обяснена и нейното статистическо третиране е дефинирано с помощта на Т-образни диаграми. Приложението приключва с референция за емисията на обезпечени с активи ценни книжа на ПФИ и преоценки в контекста на секюритизацията. |
Секюритизация
|
4. |
Тази операция се състои или от продажбата от ПФИ на кредити на даден посредник и последващото (или едновременно) емитиране на ценни книжа от този посредник, обезпечени със кредити или придобиване на ценни книжа, емитирани от длъжника, в замяна на кредита (без участието на някакъв посредник). И двата вида операции водят до един и същ резултат в счетоводния баланс на ПФИ. Първият е много по-често срещан. Но първо ще обясним втория, тъй като той не е толкова сложен. |
Секюритизация без посредник и прехвърляне на кредити
5. Описание: Тази операция се извършва, когато „нова ценна книга се емитира (от първоначалния длъжник) в замяна на първоначалния актив, който се ликвидира ефективно“ (ЕСС 95 (1), параграф 5.63), и тази нова ценна книга се продава едновременно на инвеститори — трета страна.
6. Икономически смисъл: Операцията обхваща погасяването на оригиналния кредит от длъжника на кредитора — ПФИ. Това погасяване се финансира от длъжника, емитиращ ценните книжа. Ценните книжа, емитирани от длъжника, могат теоретически да бъдат държани за кратко време от кредитора — ПФИ, но обикновено се продават директно на инвеститорите.
7. Има някои съмнения, че този вид операция е много широко разпространен, защото само големи предприятия и обществени органи са в състояние на практика да емитират ценни книжа.
8. Ако операцията не обхваща преобразуването на кредита в ценни книжа (т.е. ако инструментът, продаван на инвеститорите, остане непрехвърляем), тогава се счита, че е извършено прехвърляне на кредит. Независимо от това прехвърляне на кредит, обикновено би се извършил чрез фрагментирането на оригиналния кредит на по-малки части, които се продават от кредитора ПФИ, заедно с ползите/рисковете, на трети страни.
9. Статистическо третиране: От гледна точка на кредитора ПФИ, секюритизацията обикновено обхваща продажба на кредитите срещу парични средства — ПФИ получава парични средства от длъжника като погашение на даден кредит. Това се третира като намаляване на „кредити от НПФИ“ и увеличаване на „касовата наличност/депозитите“. Длъжникът финансира това погасяване на кредита от постъпленията, получени от емисията на ценни книжа (2). Парично-финансовите институции могат евентуално да получат от длъжника емитираните ценни книжа, а не парични средства. В този случай ПФИ ще третира кореспондиращата позиция на намалението на „кредитите“ като увеличение на „ценните книжа, различни от акции“. След това нормално ПФИ ще продаде новите ценни книжа на инвеститори — трета страна. И в двата тези случая на ПФИ е разрешено да премахне кредита/ценните книжа от своя счетоводен баланс, ако „рисковете и възнагражденията“ за собствеността се прехвърлят напълно на трети страни. В случая на прехвърляне на кредит промяната в счетоводния баланс се извършва, когато се приключи продажбата на третите страни.
10. За статистически цели продажбата на кредита от кредитора ПФИ трябва да се третира като финансова трансакция. В случаите, когато кредитите са секюритизирани, кредиторът ПФИ приема или парични средства или (временно) новите ценни книжа, емитирани от длъжника, като погашение на кредита. В случаите, когато кредитите не са секюритизирани (прехвърляне на кредит), ПФИ обикновено получава парични средства от длъжника (финансиран чрез продажбата на кредита на инвеститори — трети страни). Тези операции се третират като финансови трансакции. Тъй като тези операции са трансакции (истински потоци), не се отчита корекция. Това третиране е в съответствие с ЕСС 95 (параграф 5.62k), който специфицира, че преобразуването на кредити в ценни книжа „обхваща две финансови трансакции: ликвидирането на кредита и създаването на новите ценни книжа“.
11. Илюстрация: Секюритизацията/прехвърлянето на кредит е просто продажба на кредит на трета страна. Тя се отразява в счетоводния баланс на ПФИ като продажба на кредит с кореспондиращ запис в парични средства (или депозити).
|
ПФИ |
|
|
А |
П |
|
+ 100 Парични средства – 100 кредит |
|
12. В алтернативния случай операцията може да бъде разделена на две стъпки:
13. Стъпка 1: Началната точка е кредитът, който се появява в счетоводния баланс на ПФИ. Когато се извършва секюритизация, кредиторът ПФИ получава като погашение за кредита новосъздадени прехвърляеми инструменти (ценни книжа), емитирани от длъжника.
|
ПФИ |
|
|
А |
П |
|
– 100 кредити + 100 ценни книжа, различни от акции |
|
14. Стъпка 2: ПФИ продава ценните книжа на трета страна инвеститор срещу парични средства. След това ценните книжа изчезват от счетоводния баланс на ПФИ.
|
ПФИ |
|
|
А |
П |
|
+ 100 кредити – 100 ценни книжа, различни от акции |
|
Секюритизация чрез финансов посредник
15. Описание: Секюритизацията се извършва, като „първоначалният актив (кредит) се прехвърля (от кредитор) на друга институционална единица и новите ценни книжа заместват първоначалния актив (кредит) в счетоводния баланс на първоначалната институционална единица“ (ЕСС 95, параграф 5.63) и тези нови ценни книжа се продават едновременно (или последователно) на инвеститори — трета страна. На практика операцията може да бъде структурирана по такъв начин, че емитираните от финансовия посредник ценните книжа, да се продават директно на инвеститори — трета страна.
16. Икономически смисъл: Целта е кредиторът ПФИ да освободи ресурси чрез прехвърлянето на активи на трети страни. В този случай първоначалният актив (кредит) се продава на специален финансов посредник. Този финансов посредник, наричан „Акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) (ЕСС 95, параграф 2.55)(FVC) се създава обикновено с единствената цел да държи секюритизирани активи. ПФИ продава активите, които ще бъдат секюритизирани, на това „Акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) или срещу парични средства, или срещу ценни книжа, емитирани от „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ).
17. Статистическо третиране: От гледна точка на паричната финансова институция кредитор, операцията обхваща размяна на активи (както е в горния случай). ПФИ получава нов актив (парични средства или ценни книжа) за продажбата на кредита. Затова в счетоводния баланс на ПФИ, размяната се отразява като намаление на „кредити“ и увеличение на „парични средства/депозити“ или „ценни книжа“. Отбелязва се, че това третиране е приложимо, само когато кредиторът ПФИ прехвърля всичките рискове и възнаграждения за собствеността на оригиналните кредити върху „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ). В случаите, когато рисковете и възнагражденията от собствеността остават при ПФИ, тогава тя трябва да бъде третирана като балансова секюритизация (виж по-долу).
18. За статистически цели продажбата на кредити от страна на кредитора ПФИ трябва да се третира като финансова трансакция (т.е. реален поток) без да се отчита корекция.
19. Илюстрация: Обикновено този вид секюритизация се извършва като „триъгълна операция“. Парично-финансовата институция (ПФИ) притежава кредит и го продава на „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ), което финансира покупката чрез емитирането на ценни книжа, обезпечени със кредита. Това трябва да се отрази в счетоводния баланс, както следва:
|
ПФИ |
Акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) |
||
|
А |
П |
А |
П |
|
+ 100 Парични средства – 100 кредит |
|
+ 100 кредит |
+ 100 емитирани дългови ценни книжа |
20. Разбира се, ПФИ би могла да получи ценните книжа, емитирани от „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) вместо парични средства, в който случай операцията се разделя на две стъпки, както следва:
21. Стъпка 1: Кредитът се продава на „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) срещу ценните книжа, емитирани от „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ):
|
ПФИ |
„Акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) |
||
|
А |
П |
А |
П |
|
– 100 кредит + 100 ценни книжа, различни от акции |
|
+ 100 кредит |
+ 100 емитирани дългови ценни книжа |
22. Стъпка 2: По-късно ПФИ продава ценните книжа (тази стъпка е представена за по-голяма яснота). Тя е отразена, както следва (в „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) не се извършва никаква операция):
|
ПФИ |
„Акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) |
||
|
А |
П |
А |
П |
|
+ 100 Парични средства – 100 ценни книжа, различни от акции |
|
|
|
Обезпечени с активи ценни книжа
23. Описание: Емитирането на обезпечени с активи ценни книжа е свързано със секюритизацията. Тази операция обхваща емитирането на ценни книжа от кредитора ПФИ, които са обезпечени с кредити в счетоводните книги на тази институция. Обезпечените с активи емисии не се разглеждат като секюритизация в ЕСС 95 (3).
24. Икономически смисъл: Целта на този вид операция е кредиторът ПФИ да набере средства от външни инвеститори, като даде възможност на инвеститорите да инвестират косвено в пакети от конкретни активи чрез закупуването на ценни книжа, емитирани на името на и за сметка на кредитора ПФИ, но с обезпечението чрез тези кредити. Този вид операция не обхваща никаква промяна във взаимоотношението между оригиналния кредитор и длъжника. Евентуално кредиторът ПФИ може да бъде освободен от правата и задълженията във връзка с другите две страни. Ако е така, операцията трябва да бъде третирана като секюритизация.
25. Статистическо третиране: По принцип операцията не се различава от емитирането на дългови ценни книжа с допълнителна задбалансова гаранция (т.е. операцията се третира при същите условия за статистически цели, независимо от участието на обезпечение). Като последствие емитирането на ценни книжа се счита за трансакция. Не се отчита корекция. Ако кредиторът ПФИ е освободен впоследствие от всички задължения към финансовия инвеститор, това означава изплащане на дълга, като кредитът се записва в активите. Това също е финансова трансакция.
26. В обобщение емитирането и продажбата на обезпечени с активи ценни книжа са финансови трансакции и като последствие не се отчита никаква корекция.
27. Илюстрация: Статистическото третиране се отразява в счетоводния баланс, стъпка по стъпка, както следва:
|
ПФИ |
|
|
А |
П |
|
+ 100 Парични средства |
+ 100 емитирани дългови ценни книжа |
28. ПФИ емитира обезпечени с активи ценни книжа. По принцип операцията е завършена.
29. Евентуално ПФИ може да бъде освободена от всякакво задължение към кредитора (инвеститор в ценни книжа) посредством погасяване на нейното задължение, като кредитът се записва в активите. В този случай операцията става секюритизация.
|
ПФИ |
|
|
А |
П |
|
– 100 кредити |
– 100 дългови ценни книжа |
Отписване и секюритизация
30. Дадено отписване може да бъде отнесено към секюритизацията. Такъв е случаят, когато се секюритизират „лоши кредити“. Ако „лошите кредити“ са провизирани и провизиите са включени в рамките на пасивите, или не са провизирани изобщо, по времето, когато кредитите се секюритизират, ПФИ получава в позиция „дългови ценни книжа“ (или парични средства) минус брутната сума на секюритизираните кредити. Разликата между счетоводната стойност на кредита и неговата пазарна стойност, когато се заменя срещу ценни книжа, е загуба за ПФИ. Операцията е, както следва:
31. ПФИ продава на „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) „лош кредит“, който се търгува на 50 % от неговата стойност срещу дългови ценни книжа, емитирани от „Акционерното дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ). Кредитът е провизиран преди това, но е записан брутно, т.е. провизията е записана в пасивите при „капитал и резерви“.
|
ПФИ |
„Акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ (АДСИЦ) |
||
|
А |
П |
А |
П |
|
– 100 кредит +50 Парични средства |
–50 Капитал и резерви |
+50 кредит |
+50 емитирани дългови ценни книжа |
32. Фактически се извършва отписване по времето на секюритизирането на кредита. Затова корекцията със сумата, участваща в отписването (50), се отчита, за да се изчисли правилно потокът. Когато се извършва отписване едновременно със секюритизацията, за това отписване (ако има такова) се отчита корекция (виж също насоките към Регламент ЕЦБ/2001/13 за балансовата статистика на ПФИ (4).
(1) Европейската система от сметки 1995, съдържаща се в приложение към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. за Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.02.2002 г., стр. 1.
(2) Инструментите, емитирани от длъжника, се класифицират като ценни книжа само когато отговарят на необходимите условия с оглед на прехвърляемостта и търгуемостта. Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания счетоводен баланс на сектора на паричните финансови институции, ОВ L 333, 17.12.2001 г. стр. 1, изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8, ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29, позицията „Ценни книжа, различни от акции“ включва „прехвърляеми кредити, които са били преструктурирани в голям брой еднакви документи и които могат да бъдат търгувани на вторични пазари“.
(3) Дори и ако в дейността терминът „секюритизация“ се използва когато става дума за обезпечени с активи операции, в областта на паричната и банковата статистика, терминът се отнася само до дефиницията за секюритизация в ЕСС 95.
(4) Европейска централна банка, ноември 2002 г.
Допълнение 5
ЦИФРОВ ПРИМЕР ЗА ТРИМЕСЕЧНИ ПОТОЦИ
Месечни данни за салда, отчетени за декември, януари, февруари и март, и тримесечни данни за салда, отчетени за март
|
(в милиони еуро) |
||||||||
|
Периодичност |
Ценни книжа, различни от акции емитирани от местни ННПФИ — Други резидентни сектори |
декември |
януари |
февруари |
март |
Общо тримесечни данни за салда в края на март |
||
|
Общо (таблица 1) |
24 500 |
24 500 |
22 500 |
20 500 |
20 500 (1) |
||
|
|
Тримесечна разбивка за месечните салда в края на март (ценни книжа, различни от акции, емитирани от местни други резидентни сектори = 20 500) |
|||||||
|
Други финансови посредници (таблица 2) |
2 500 |
не е приложимо |
не е приложимо |
2 000 |
2 000 |
||
|
Застрахователни дружества, пенсионни фондове (таблица 2) |
1 250 |
не е приложимо |
не е приложимо |
1 000 |
1 000 |
||
|
Нефинансови предприятия (таблица 2) |
4 450 |
не е приложимо |
не е приложимо |
4 500 |
4 500 |
||
|
Домакинства и НТООД (таблица 2) |
16 200 |
не е приложимо |
не е приложимо |
13 000 |
13 000 |
||
|
1. |
Тримесечните салда са в съответствие с месечните салда, отчетени за последния месец на съответното тримесечие. В горния пример месечните салда през март са равни на сумата от тримесечните салда за март, т.е. месечните салда през март от „за местни други резидентни сектори“ са равни на сумата от тримесечната разбивка. Отбелязва се, че линейната проверка на съответните месечни и тримесечни позиции е възможна в рамките на същия отчетен период. Месечни данни за корекции, отчетени за януари, февруари и март и тримесечни данни за корекции, отчетени за първото тримесечие
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
2. |
Тримесечните корекции са в съответствие с отчетените месечни корекции. В горния пример НЦБ изчисляват тримесечните корекции за месечните динамични редове като агрегиране на месечните корекции, включени в рамките на тримесечието. Отбелязва се, че линейната проверка на съответните месечни и тримесечни позиции не е възможна в рамките на един и същ отчетен период, т.е. не може да бъде приложено правилото за проверка за салда. |
|
3. |
За да получи тримесечните салда и корекции, ЕЦБ ще изчислява потоците, прилагайки същата процедура както за месечните корекции. С други думи тримесечните потоци се изчисляват като разликата в салдата минус корекциите. По смисъла на този пример тримесечните потоци, отнасящи се за първото тримесечие, биха се получили като салда в края на март минус салда в края на декември и минус корекции от първото тримесечие (отчетени при предоставянето на данните за референтния период март). Месечни данни за потоци, получени за януари, февруари и март и тримесечни потоци от данни, изчислени за първото тримесечие
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 1
Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 1: показатели, за които се изискват месечни корекции
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
|
включително кредитни институции, подлежащи на изисквания за МЗР (4), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|
в. т.ч. кредитни институции, подлежащи на изисквания за МЗР (4), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Дома кинства и НТООД (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности(S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове(S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
|||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1 |
||||||||
|
2 |
|
3 |
|
|
|
|
|
|
4 |
|
5 |
|
|
|
|
|
|
6 |
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
||||||||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8 |
|
||||||||
|
9 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
11 |
12 |
13 |
14 |
15 |
16 |
|
|
|
17 |
18 |
19 |
20 |
21 |
22 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
23 |
24 |
25 |
26 |
27 |
28 |
|
|
|
29 |
30 |
31 |
32 |
33 |
34 |
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
35 |
36 |
37 |
38 |
39 |
40 |
|
|
|
41 |
42 |
43 |
44 |
45 |
46 |
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
47 |
48 |
49 |
50 |
51 |
52 |
|
|
|
53 |
54 |
55 |
56 |
57 |
58 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
59 |
60 |
61 |
62 |
63 |
64 |
|
|
|
65 |
66 |
67 |
68 |
69 |
70 |
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
71 |
72 |
73 |
74 |
75 |
76 |
|
|
|
77 |
78 |
79 |
80 |
81 |
82 |
|
|
||||||||
|
в. т.ч. над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
83 |
84 |
85 |
86 |
87 |
88 |
|
|
|
89 |
90 |
91 |
92 |
93 |
94 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
95 |
96 |
97 |
98 |
99 |
100 |
|
|
|
101 |
102 |
103 |
104 |
105 |
106 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
107 |
108 |
109 |
110 |
111 |
112 |
|
|
|
113 |
114 |
115 |
116 |
117 |
118 |
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
119 |
120 |
121 |
122 |
123 |
124 |
|
|
|
125 |
126 |
127 |
128 |
129 |
130 |
|
|
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
131 |
132 |
133 |
134 |
135 |
136 |
|
|
|
137 |
138 |
139 |
140 |
141 |
142 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 3 месеца |
|
|
|
143 |
144 |
145 |
146 |
147 |
148 |
|
|
|
149 |
150 |
151 |
152 |
153 |
154 |
|
|
||||||||
|
над 3 месеца |
|
|
|
155 |
156 |
157 |
158 |
159 |
160 |
|
|
|
161 |
162 |
163 |
164 |
165 |
166 |
|
|
||||||||
|
в. т.ч. над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
167 |
168 |
169 |
170 |
171 |
172 |
|
|
|
173 |
174 |
175 |
176 |
177 |
178 |
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
179 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
180 |
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
181 |
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
182 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
183 |
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
184 |
||||||||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
185 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
186 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
187 |
||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности(S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД(S.14 + S.15) |
|||||||||||||||||||
|
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останали) |
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (останали) |
|||||||||||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
188 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
189 |
||||||||
|
190 |
191 |
192 |
|
|
|
|
|
|
193 |
194 |
195 |
|
|
|
|
|
|
196 |
|
||||||||
|
до 1 година |
|
|
|
197 |
198 |
199 |
200 |
201 |
202 |
|
|
|
203 |
204 |
205 |
206 |
207 |
208 |
209 |
|
||||||||
|
от 1 година до 5 години |
|
|
|
210 |
211 |
212 |
213 |
214 |
215 |
|
|
|
216 |
217 |
218 |
219 |
220 |
221 |
222 |
|
||||||||
|
над 5 години |
|
|
|
223 |
224 |
225 |
226 |
227 |
228 |
|
|
|
229 |
230 |
231 |
232 |
233 |
234 |
222 |
|
||||||||
|
|
235 |
236 |
237 |
238 |
239 |
240 |
|
241 |
242 |
243 |
244 |
245 |
246 |
|
|
||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
247 |
|
||||||||
|
|
251 |
252 |
|
|
|
|
|
|
|
256 |
257 |
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
248 |
|
|
|
|
|
|
|
|
253 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
249 |
|
|
|
|
|
|
|
|
254 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
250 |
|
|
|
|
|
|
|
|
255 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
261 |
262 |
|
|
|
|
|
|
|
266 |
267 |
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 1 година |
258 |
|
|
|
|
|
|
|
|
263 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 1 година до 2 години |
259 |
|
|
|
|
|
|
|
|
264 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
над 2 години |
260 |
|
|
|
|
|
|
|
|
265 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
268 |
|
|
|
|
|
|
|
|
269 |
|
|
|
|
|
|
|
|
270 |
|
||||||||
|
271 |
|
272 |
|
|
|
|
|
|
273 |
|
274 |
|
|
|
|
|
|
275 |
|
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
276 |
||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
277 |
||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 2
Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, таблица 2: показатели, за които се изискват тримесечни корекции
|
Балансови показатели |
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
НПФИ |
НПФИ |
Общо |
||||||||||||||||||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ (S.13) |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ (S.13) |
Други резидентни сектори |
|
Банки |
Небанкови институции |
||||||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Централно държавно управление (S.1311) |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности(S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
Общо |
Централно държавно управление (S.1311) |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Общо |
Федерално държавно управление (S.1312) |
Местно държавно управление (S.1313) |
Социалноосигурителни фондове (S.1314) |
Общо |
Федерално държавно управление (S.1312) |
Местно държавно управление (S.1313) |
Социалноосигурителни фондове (S.1314) |
|||||||||||||||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
(t) |
(u) |
(v) |
(w) |
(x) |
(y) |
(z) |
||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
M |
278 |
279 |
280 |
||||||
|
|
|
M |
281 |
282 |
283 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
284 |
285 |
286 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
M |
287 |
288 |
289 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
290 |
291 |
292 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
M |
293 |
294 |
295 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
296 |
297 |
298 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
M |
299 |
300 |
301 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
M |
302 |
303 |
304 |
M |
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
M |
305 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
306 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
307 |
308 |
309 |
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
310 |
311 |
312 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
313 |
314 |
315 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
над 1 година до 5 години |
|
|
|
316 |
317 |
318 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
319 |
320 |
321 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
над 5 години |
|
|
|
322 |
323 |
324 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
325 |
326 |
327 |
|
M |
M |
M |
M |
|
|
|
|
||||||
|
M |
328 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
329 |
|
|
|
|
M |
|
|
|
|
M |
330 |
331 |
332 |
||||||
|
до 1 година |
|
|
|
333 |
334 |
335 |
|
336 |
337 |
338 |
339 |
|
|
|
340 |
341 |
342 |
|
343 |
344 |
345 |
346 |
|
|
|
|
||||||
|
над 1 година |
|
|
|
347 |
348 |
349 |
|
350 |
351 |
352 |
353 |
|
|
|
354 |
355 |
356 |
|
357 |
358 |
359 |
360 |
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
M |
361 |
362 |
363 |
|
|
|
|
|
|
|
M |
364 |
365 |
366 |
|
M |
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
ТАБЛИЦА 3
Активи и пасиви на централното държавно управление
|
Балансови показатели |
Еурозона |
|||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
|
|
||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||||||
|
|
в. т.ч. кредитни институции, подлежащи на изисквания за МЗР (6), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|
в. т.ч. кредитни институции, подлежащи на изисквания за МЗР (6), ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
|||||||||
|
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
|||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
367 |
368 |
369 |
370 |
371 |
372 |
|
|
|
373 |
374 |
375 |
376 |
377 |
378 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
до 1 година |
|
|
|
|
379 |
380 |
381 |
382 |
383 |
384 |
|
|
|
385 |
386 |
387 |
388 |
389 |
390 |
|||
|
над 1 година и до 2 години |
|
|
|
|
391 |
392 |
393 |
394 |
395 |
396 |
|
|
|
397 |
398 |
399 |
400 |
401 |
402 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
до 3 месеца (5) |
|
|
|
|
403 |
404 |
405 |
406 |
407 |
408 |
|
|
|
409 |
410 |
411 |
412 |
413 |
414 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
415 |
416 |
417 |
418 |
419 |
420 |
|
|
|
421 |
422 |
423 |
424 |
425 |
426 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
до 1 година |
|
|
|
|
427 |
428 |
429 |
430 |
431 |
432 |
|
|
|
433 |
434 |
435 |
436 |
437 |
438 |
|||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
439 |
440 |
441 |
442 |
443 |
444 |
|
|
|
445 |
446 |
447 |
448 |
449 |
450 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
до 3 месеца (5) |
|
|
|
|
451 |
452 |
453 |
454 |
455 |
456 |
|
|
|
457 |
458 |
459 |
460 |
461 |
462 |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
463 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
до 1 година |
|
464 |
|
|
|
|
|
|
|
|
466 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
над 1 година до 2 години |
|
465 |
|
|
|
|
|
|
|
|
467 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
468 |
|
|
|
|
|
|
|
|
469 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
Други допълнителни показатели на ПФИ
|
Балансови показатели |
|
|
|
||||||||||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
||||||||||||||||||||||
|
|
в. т.ч. кредитни институции, подлежащи на изисквания за МЗР, ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|
в. т.ч. кредитни институции, подлежащи на изисквания за МЗР, ЕЦБ и НЦБ |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
||||||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Общо |
Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) |
Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и НТООД (S.14 + S.15) |
||||||||||||
|
|
(a) |
(b) |
(c) |
(d) |
(e) |
(f) |
(g) |
(h) |
(i) |
(j) |
(k) |
(l) |
(m) |
(n) |
(o) |
(p) |
(q) |
(r) |
(s) |
||||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||||||||||||||||||
|
179a |
179b |
179c |
||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
470 |
471 |
472 |
||||||||||||||||||||||
|
над 1 година до 2 години |
473 |
474 |
475 |
||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
476 |
477 |
478 |
||||||||||||||||||||||
|
над 1 година |
479 |
480 |
481 |
||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
до 1 година |
482 |
483 |
484 |
||||||||||||||||||||||
|
над 1 година |
485 |
486 |
487 |
||||||||||||||||||||||
Допълнителни показатели на НЦБ
|
Балансови показатели |
Некласифицирани |
|
ПАСИВИ |
|
|
Банкноти и монети в обращение |
|
|
в. т.ч. Банкноти |
|
|
еуро банкноти |
488 |
|
банкноти в национална деноминация |
489 |
|
в. т.ч. Монети |
490 |
|
еуро монети |
491 |
|
монети в национална деноминация |
492 |
ТАБЛИЦА 4
Регламент ЕЦБ/2001/13, приложение I, част 2, таблица 4: разбивка по валути, използвана за изчисляването на корекцията от валутния курс
|
Балансови показатели |
Всички валути комбинирано |
Еуро |
Валути на други държави-членки |
Други валути |
|||||||||
|
Общо |
DKK |
SEK |
GBP |
Общо |
USD |
JPY |
CHF |
Останали валути — комбинирано |
|||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
АКТИВИ |
|||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
M |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|||||||||||||
ТАБЛИЦА 5
Детайлна спецификация на месечни данни за потоците на НЦБ/ЕЦБ и други парични и финансови институции
|
ЕЦБ R = Данни по регламент на ЕЦБ ЕЦБ G = Данни по насоки на ЕЦБ NCB = Допълнителни данни, предоставяни от НЦБ ЕЦБ = Данни, изчислявани от ЕЦБ |
Код ЕЦБ R (Виж таблица 1) |
Баланс към края на отчетния месец |
Баланс към края на предходния месец |
Прекласификации и други корекции (+/–) |
Валутни преоценки (+/–) |
Корекции в стойността (+/–) |
Потоци (+/–) |
||
|
A |
B |
C |
D |
E |
F = (A – B) – C – D – E |
||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||
|
1 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
2 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
3 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
4 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
5 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
6 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
7 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
|
||
|
8 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
9 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
10 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
11 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
12 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
13 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
14 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
15 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
16 |
ЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
17 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
18 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
19 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
20 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
21 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
22 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
23 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
24 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
25 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
26 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
27 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
28 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
29 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
30 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
31 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
32 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
33 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
34 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
над 1 година и до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
35 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
36 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
37 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
38 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
39 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
40 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
41 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
42 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
43 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
44 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
45 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
46 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
47 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
48 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
49 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
50 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
51 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
52 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
53 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
54 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
55 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
56 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
57 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
58 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
59 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
60 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
61 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
62 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
63 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
64 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
65 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
66 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
67 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
68 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
69 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
70 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
над 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
71 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
72 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
73 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
74 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
75 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
76 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
77 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
78 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
79 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
80 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
81 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
82 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
83 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
84 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
85 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
86 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
87 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
88 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
89 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
90 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
91 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
92 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
93 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
94 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
95 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
96 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
97 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
98 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
99 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
100 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
101 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
102 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
103 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
104 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
105 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
106 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
107 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
108 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
109 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
110 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
111 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
112 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
113 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
114 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
115 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
116 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
117 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
118 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
119 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
120 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
121 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
122 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
123 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
124 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
125 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
126 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
127 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
128 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
129 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
130 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
131 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
132 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
133 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
134 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
135 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
136 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
137 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
138 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
139 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
140 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
141 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
142 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
143 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
144 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
145 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
146 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
147 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
148 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
149 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
150 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
151 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
152 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
153 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
154 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
над 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
155 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
156 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
157 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
158 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
159 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
160 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
161 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
162 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
163 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
164 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
165 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
166 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
167 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
168 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
169 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
170 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
171 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
172 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
173 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
174 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
175 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
176 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
177 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
178 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
179 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
179a |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
179b |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
179c |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
180 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 1 година до 2 години |
181 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 2 години |
182 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
183 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 1 година до 2 години |
184 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 2 години |
185 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
186 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
187 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Кореспондираща позиция на СПТ (8) |
— |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
ЕЦБ R = Данни по регламент на ЕЦБ ЕЦБ G = данни по насоки на ЕЦБ NCB = Допълнителни данни, предоставяни от НЦБ ЕЦБ = Данни, изчислявани от ЕЦБ |
Код ЕЦБ R (Виж таблица 1) |
Баланс към края на отчетния месец |
Баланс към края на предходния месец |
Прекласификации и други корекции (+/–) |
Валутни преоценки (+/–) |
Корекции в стойността (+/–) |
Потоци (+/–) |
||
|
A |
B |
C |
D |
E |
F = (A – B) – C – D – E |
||||
|
АКТИВИ |
|||||||||
|
188 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
189 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
190 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
191 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
192 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
193 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
194 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
195 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
196 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
До 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
197 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
198 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
199 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
200 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
201 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
202 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
203 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
204 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
205 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
206 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
207 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
208 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
209 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
210 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
211 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
212 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
213 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
214 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
215 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
216 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
217 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
218 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
219 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
220 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
221 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
222 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
223 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
224 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
225 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
226 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
227 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
228 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
229 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
230 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
231 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
232 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
233 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
234 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
235 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
236 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
237 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
238 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
239 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
240 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
241 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
242 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
243 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
244 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
245 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
246 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
247 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
— |
|
|
|
|
NCB |
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
До 1 година |
248 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година до 2 години |
249 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 2 години |
250 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
251 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
252 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
До 1 година |
253 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година до 2 години |
254 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 2 години |
255 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
256 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
257 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
До 1 година |
258 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година до 2 години |
259 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 2 години |
260 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
261 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
262 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
До 1 година |
263 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година до 2 години |
264 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 2 години |
265 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
266 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
267 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
268 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
269 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
270 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
271 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
272 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
273 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
274 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Останалият свят |
275 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
276 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
277 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Злато и вземания в злато (10) |
— |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Вземания от МВФ, права на тираж, СПТ, други (10) |
— |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
Детайлна спецификация на месечните потоци от активи и пасиви на централното държавно управление
|
ЕЦБ R = Данни по регламент на ЕЦБЕЦБ ЕЦБ G = Данни по насоки на ЕЦБ NCB = Допълнителни данни, предоставяни от НЦБ ЕЦБ = Данни, изчислявани от ЕЦБ |
Код ЕЦБ R |
Баланс към края на отчетния месец |
Баланс към края на предходния месец |
Прекласификации и други корекции (+/–) |
Валутни преоценки (+/–) |
Корекции в стойността (+/–) |
Потоци (+/–) |
||
|
A |
B |
C |
D |
E |
F = (A –B) – C – D – E |
||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
367 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
368 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
369 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
370 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
371 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
372 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
373 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
374 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
375 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
376 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
377 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
378 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
379 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
380 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
381 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
382 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
383 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
384 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
385 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
386 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
387 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
388 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
389 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
390 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
Над 1 до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
391 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
392 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
393 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
394 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
395 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
396 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
397 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
398 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
399 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
400 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
401 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
402 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
403 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
404 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
405 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
406 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
407 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
408 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
409 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
410 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
411 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
412 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
413 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
414 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
415 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
416 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
417 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
418 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
419 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
420 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
421 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
422 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
423 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
424 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
425 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
426 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
427 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
428 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
429 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
430 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
431 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
432 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
433 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
434 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
435 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
436 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
437 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
438 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
Над 1 до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
439 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
440 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
441 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
442 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
443 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
444 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
445 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
446 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
447 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
448 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
449 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
450 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 3 месеца |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
451 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
452 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
453 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
454 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
455 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
456 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
457 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
458 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
459 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
460 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
461 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
462 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
АКТИВИ |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
463 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
До 1 година |
464 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година до 2 години |
465 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
До 1 година |
466 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
Над 1 година до 2 години |
467 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
468 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
469 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
Детайлна спецификация на месечните потоци от допълнителни показатели на ЕЦБ/НЦБ и други ПФИ
|
ЕЦБ R = Данни по регламент на ЕЦБ ЕЦБ G = Данни по насоки на ЕЦБ NCB = Допълнителни данни, предоставяни от НЦБ ЕЦБ = Данни, изчислявани от ЕЦБ |
Код ЕЦБ R |
Баланс към края на отчетния месец |
Баланс към края на предходния месец |
Прекласификации и други корекции (+/–) |
Валутна преоценка (+/–) |
Корекция в стойността (+/–) |
Потоци (+/–) |
||
|
A |
B |
C |
D |
E |
F = (A – B) – C – D – E |
||||
|
ДРУГИ ПФИ |
|||||||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
470 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
471 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
472 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
473 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
474 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
475 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
476 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
477 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
478 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
479 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
480 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
481 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
482 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
483 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
484 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 1 година до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
485 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
486 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
487 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
ЕЦБ R = Данни по Регламент на ЕЦБ ЕЦБ G = Данни по насоки на ЕЦБ NCB = допълнителни данни, предоставяни от НЦБ ЕЦБ = данни, изчислявани от ЕЦБ |
Код ЕЦБ R |
Баланс към края на отчетния месец |
Баланс към края на предходния месец |
Прекласификации и други корекции (+/–) |
Валутна преоценка (+/–) |
Корекция в стойността (+/–) |
Потоци (+/–) |
||
|
A |
B |
C |
D |
E |
F = (A – B) – C – D – E |
||||
|
ЕЦБ/НЦБ |
|||||||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
в т.ч. банкноти |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Еуро банкноти |
488 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
Банкноти национални валути |
489 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
в т.ч. монети |
490 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
Еуро монети |
491 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
|
Монети в национални валути |
492 |
ЕЦБ G |
ЕЦБ G |
NCB |
|
|
ЕЦБ |
||
Детайлна спецификация на тримесечните данни за потоци на ЕЦБ/НЦБ и други парично-финансови институции
|
ЕЦБ R = Данни по Регламент на ЕЦБ ЕЦБ G = Данни по насоки на ЕЦБ NCB = допълнителни данни, предоставяни от НЦБ ЕЦБ = данни, изчислявани от ЕЦБ |
Код ЕЦБ R (Виж таблица 2) |
Баланс към края на отчетния месец |
Баланс към края на предходния месец |
Прекласификации и други корекции (+/–) |
Валутна преоценка (+/–) |
Корекция в стойността (+/–) |
Потоци (+/–) |
||
|
A |
B |
C |
D |
E |
F = (A – B) – C – D – E |
||||
|
ПАСИВИ |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
278 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
279 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
280 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
281 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
282 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
283 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
284 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
285 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
286 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
287 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
288 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
289 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
290 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
291 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
292 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
293 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
294 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
295 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
296 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
297 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
298 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
299 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
300 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
301 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
302 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
303 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
304 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
|
ЕЦБ |
||
|
АКТИВИ |
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
305 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
306 |
ЕЦБ R |
ЕЦБR |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
307 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
308 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
309 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
310 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
311 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
312 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
313 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
314 |
ЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
315 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 1 година до 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
316 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
317 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
318 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
319 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
320 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
321 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 5 години |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
322 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
323 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
324 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
325 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
326 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
327 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
328 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
329 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
330 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
331 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
332 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
до 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
333 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
334 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
335 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
336 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
337 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
338 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
339 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
340 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
341 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
342 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
343 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
344 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
345 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
346 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
над 1 година |
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
347 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
348 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
349 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
350 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
351 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
352 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
353 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
354 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
355 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
356 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
357 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
358 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
359 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
360 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
361 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
362 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
363 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
364 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
365 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
|
366 |
ЕЦБ R |
ЕЦБ R |
NCB |
ЕЦБ |
NCB |
ЕЦБ |
||
ТАБЛИЦА 6
Разпределяне на отговорностите (между ЕЦБ и НЦБ) и правни основания за съставянето на данни
|
|
Колона в таблица 5 |
Правно изискване |
Източници на данни |
Съставител |
|
Корекции |
||||
|
Баланс |
A и B |
Регламент ЕЦБ/2001/13 (12) |
ПФИ |
НЦБ |
|
Прекласификации и други корекции |
C |
Насоки (13) |
НЦБ (14) |
НЦБ |
|
Валутни преоценки (стандартни корекции) |
D |
Насоки (13) |
ЕЦБ (14) |
ЕЦБ |
|
Валутни преоценки (ad hoc корекции) |
|
Насоки (13) |
НЦБ (14) |
НЦБ |
|
Корекции в стойността (ценови преоценки и отписвания/намаление на стойността на кредити ) |
E |
Регламент ЕЦБ/2001/13 |
ПФИ |
НЦБ |
|
Финансови трансакции |
F |
Насоки (12) |
ЕЦБ (14) |
ЕЦБ |
ТАБЛИЦА 7
Съдържание на прекласификациите и другите корекции
|
Прекласификации и други корекции |
Обеми |
Допълнително обяснение |
|
Промени в обхвата на отчетните единици на ПФИ |
Посочете общата (нетна) корекция за показателя |
Предоставете обяснение за промените. |
|
Промени на структурата |
Посочете общата (нетна) корекция за показателя |
Предоставете го нетно от ефектите на преоценката. Предоставете обяснение |
|
Промени в класификация по сектори (на контрагенти) |
Посочете общата (нетна) корекция за показателя; предоставете допълнителна разбивка на значителните отделни записи |
Предоставете допълнителна информация. Посочете дали прекласификацията се дължи на промяна в състоянието на отделна институция или на група институции (посочете имена), или на промяна в статистическите отчетни институции (например прилагането на ЕСС 95) |
|
Промени в класификацията на активите и пасивите |
Посочете общата (нетна) корекция за показателя; предоставете допълнителна разбивка на значителните отделни записи |
Предоставете допълнителна информация. Посочете дали прекласификацията се дължи на промяна в състоянието на отделни инструменти или на промени в инструкциите за статистическа отчетност (например прилагането на ЕСС 95) |
|
Корекции за грешки в отчитането |
Посочете общата (нетна) корекция за показателя |
Предоставете обяснение за тези корекции. |
ТАБЛИЦА 8
Промени в статистическия обхват
|
|
Процедура за съставяне |
|||
|
Пълна отчетност от всички ПФИ |
„Непълна“ (Тail) отчетност (от малки ПФИ) |
|||
|
Оценяване на генералната съвкупност на база на извадката |
Без оценяване на генералната съвкупност на база на извадката |
|||
|
Институция, навлизаща в сектора на ПФИ |
Голяма |
Първи счетоводен баланс вписан в таблица 5, колона C (положителен знак) |
|
|
|
Малка |
|
Въздействие на първия счетоводен баланс поради промяна във фактора на оценяване на генералната съвкупност на база на извадката вписан в таблица 5, колона C (положителен знак) |
Няма действие (Счетоводният баланс е изключен от агрегирания счетоводен баланс на сектора на ПФИ) |
|
|
Институция, напускаща сектора на ПФИI |
Голяма |
Последен счетоводен баланс вписан в таблица 5, колона C (отрицателен знак) |
|
|
|
Малка |
|
Въздействие на последния крайния баланс поради промяна във фактора оценяване на генералната съвкупност на база на извадката вписан в таблица 5, колона C (отрицателен знак) |
Няма действие (Счетоводният баланс е изключен от агрегирания счетоводен баланс на сектора на ПФИ) |
|
|
ПФИ от непълна отчетност до пълна месечна отчетност |
|
не е приложимо |
Няма действие (освен ако първият месечен счетоводен баланс разкрие грешки в оценяването на генералната съвкупност) |
Вписва се първият месечен счетоводен баланс в таблица 5, колона C (положителен знак) |
|
ПФИ от пълна месечна отчетност към непълна отчетност |
|
Няма действие |
Вписва се последният месечен счетоводен баланс в таблица 5, колона C (отрицателен знак) |
|
ТАБЛИЦА 9
Връзка с ЕСС 95
|
Статистика на потоците |
ЕСС 95 |
||||
|
Други промени |
Финансови трансакции |
||||
|
ЕСС 95 |
Други потоци |
||||
|
|
Прекласификации и други корекции |
Промени в обхвата на отчетните единици на ПФИ |
|
Други промени в обема (K.3-K.10 и K.12) |
Промени в класификациите и структурата (K.12) |
|
Промени на структурата |
|||||
|
Промени в класификацията на сектора на контрагентите |
|||||
|
Промени в класификацията на активите и пасивите |
|||||
|
Корекции на грешки в отчитането |
Други промени на обема във финансовите активи и пасиви, които не са класифицирани другаде (K.10) |
||||
|
Валутни преоценки |
Валутни преоценки |
Номинални печалби/загуби от държане (K.11) |
Реални печалби/загуби от държане (K.11.2) |
||
|
Корекции в стойността (ценова преоценка на ценни книжа и загуби от отписване/намаление на стойността на кредити) |
Преоценка в стойността на ценни книжа |
||||
|
Загуби от отписване/намаление на стойността на кредити |
Други промени в обема (K.3—K.10 и K.12) |
Други промени в обема на финансовите активи и пасиви, които не са класифицирани другаде (K.10) |
|||
(1) Тримесечните данни за салдата по отношение на първото тримесечие (референтен период март) трябва да бъдат равни на месечните данни в края на март.
(2) Тримесечната корекция, изчислена на база на месечните корекции, трябва да бъде агрегираната стойност на месечните потоци за януари, февруари и март, а не за само стойността за март. В примера правилната стойност е 700 милиона EUR (цялото тримесечие), а не 200 милиона EUR (само март).
(3) Тримесечните потоци, изчислени от месечните потоци, т.е. тримесечните потоци, отчетени за март, са агрегираната стойност на месечните потоци за януари, февруари и март, а не само стойността за края на март. В примера правилната стойност е 3 300 милиона EUR (цялото тримесечие), а не 1 800 милиона EUR (само март).
(4) Изисквания за МЗР.
(5) Предвидена е също корекция от ценова преоценка.
(6) Изисквания за МЗР.
(7) Само за други ПФИ.
(8) Кореспондираща позиция са специални права на тираж. Само за ЕЦБ/НЦБ.
(9) Да се отчита съгласно допълнителните показатели (таблица 3), докато изискването за данните за салдата бъде включено в Регламента на ЕЦБ.
(10) Само за ЕЦБ/НЦБ.
(11) Клетките, отнасящи се до други ПФИ, може да не е необходимо да бъдат отчитани от съответните НЦБ по отношение на страните, когато от ЕЦБ се използват алтернативни източници на данни.
(12) С изключение на показателите, които се отнасят изключително за баланса на НЦБ/ЕЦБ и пасивите на централното държавно управление.
(13) Общите принципи са споменати също в Регламент ЕЦБ/2001/13.
(14) Няма директно докладване от ПФИ в контекста на ЕЦБ/2001/13; използват се други източници и/или приблизителни оценки.
ПРИЛОЖЕНИЕ ХI
ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРЕДOСТАВЯНЕ НА ДАННИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗИСКВАНИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ПРЕДИШНИТЕ ФОРМУЛЯРИ 10S И 20S
Въведение
|
1. |
Без да се засягат законовите задължения на националните централни банки (НЦБ) по отношение на Международния валутен фонд, НЦБ могат да използват услугите на Европейската централна банка (ЕЦБ) като канал за прехвърляне на данни за паричната и банковата статистика на МВФ. Тези допълнителни данни се изискват от МВФ за попълване на страниците с данни по страни в тяхната публикация „Международна финансова статистика“. Целта на настоящото приложение е да се определят техническите подробности за изпращането на тези допълнителни данни. По никакъв начин то не трябва да се тълкува като документ за статистическите изисквания на ЕЦБ. |
Предистория
Предоставянето на данни до ЕЦБ обхваща четири набора с данни.
|
2.1. |
Има два набора с данни, които НЦБ трябва да предостави директно или индиректно на МВФ. Те обхващат допълнителните данни за салдата на НЦБ по отношение на ЕЦБ („Форма 10S“) и за салдата на други парично-финансови институции (оттук нататък наричани „ДПФИ“) по отношение на ЕЦБ и резидентните НЦБ („Форма 20S“). |
|
2.2. |
Предоставянето на данни обхваща трети набор от данни, поискан от МВФ, във връзка с другите НЦБ от Еуросистемата. |
|
2.3. |
Последният набор от данни обхваща допълнителни данни за позициите на други парично-финансови институции (ДПФИ) по отношение на други НЦБ от Еуросистемата, който се отчита на доброволна база (1). |
3. Тези набори с данни се предоставят на НЦБ в рамката на редовното предоставяне на данни за балансовите показатели в съответствие със схемата за отчетност, приложена в допълнение 1. Тази схема за отчетност е разделена на две таблици. Таблица А събира балансови данни на НЦБ (салда) и обхваща данните, доколкото се предоставят по форма 10S на МВФ (първи набор от данни), заедно с новия набор от данни за МВФ (клетки, маркирани с „нови изисквания“) (2). Таблица Б обхваща балансови данни (салда) на ДПФИ, обхващащи данните, предоставяни понастоящем с Форма 20S на МВФ (втори набор от данни), заедно с допълнителните показатели данни, свързани с позициите в други (неместни) НЦБ на Еуросистемата, отчитани на доброволна база (клетки, маркирани като „клетки по избор“).
Изисквания за данни
|
4. |
Тази схема за отчетност отразява изискванията на МВФ, както са установени на форми на МВФ 10S и 20S и добавя както изискванията на МВФ за отчитане на третия набор от данни (3), така и новите динамични редове по избор. Единственото отклонение обхваща изключването на няколко динамични реда, където няма статистически явления (напр. държане от ПФИ на акции и други капиталови инструменти, емитирани от ЕЦБ). |
|
5. |
Процедурите по предоставянето на данните са приложени като допълнение 2. |
(1) Текущото предоставяне на данни на МВФ по форма 20S обхваща само позиции на ДПФИ в местни НЦБ. Тъй като трансграничните позиции е малко вероятно да бъдат значителни и имайки пред вид липсата на отделни данни, идентифициращи тези позиции, отчитането на тези клетки е по избор.
(2) Клетки S1, S4 и S9.
(3) Трябва да се отбележи, че както в настоящата форма 20S, отчитането на позициите на ДПФИ по отношение на ЕЦБ (ако има такова) по клетки S14, S15, S18, S19, S22 и S23 остава по избор.
Допълнение 1
Схема за отчитане
ТАБЛИЦА A
Данни на НЦБ (салда) (1)
|
|
Местни (2) |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
Останалият свят |
Не е приложимо |
|
ПАСИВИ |
||||
| 9. Депозити |
||||
|
Включително депозити в НЦБ |
|
S1 (ново изискване) |
|
|
|
Включително депозити в ЕЦБ |
S2 (само формуляр 10S — DE) |
S3 (формуляр 10S) |
|
|
|
АКТИВИ |
||||
| 2. Кредити |
||||
|
Включително кредити за НЦБ |
|
S4 (ново изискване) |
|
|
|
Включително кредити за ЕЦБ |
S5 (само формуляр 10S — DE ) |
S6 (формуляр 10S) |
|
|
|
Включително международни депозити, свързани с резерва в ЕЦБ (3) |
S7 (само формуляр 10S — DE) |
S8 (формуляр 10S) |
|
|
| 3. Ценни книжа, различни от акции |
||||
|
Включително емитирани от НЦБ |
|
S9 (ново изискване) |
|
|
|
Включително емитирани от ЕЦБ |
S10 (само формуляр 10S — DE) |
S11 (формуляр 10S) |
|
|
| 5. Акции и други капиталови инструменти |
||||
|
Включително емитирани от ЕЦБ |
S12 (само формуляр 10S — DE) |
S13 (формуляр 10S) |
|
|
ТАБЛИЦА Б
Данни (салда) на други парично-финансови институции (5)
|
|
Резидентни (6) |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
Останалият свят |
Не е приложимо |
|
ПАСИВИ |
||||
| 9. Депозити |
||||
|
Включително депозити в ЕЦБ (4) |
S14 (само формуляр 20S — DE) |
S15 (формуляр 20S) |
|
|
|
Включително депозити в НЦБ |
S16 (формуляр 20S) |
S17 (по избор) (4) |
|
|
|
АКТИВИ |
||||
| 2. Кредити |
||||
|
Включително кредити за ЕЦБ (4) |
S18 (само формуляр 20S — DE) |
S19 (формуляр 20S) |
|
|
|
включително кредити за НЦБ |
S20 (формуляр 20S) |
S21 (по избор) (4) |
|
|
| 3. Ценни книжа, различни от акции |
||||
|
Включително емитирани от ЕЦБ (4) |
S22 (само формуляр 20S — DE) |
S23 (формуляр 20S) |
|
|
|
Включително емитирани от НЦБ |
S24 (формуляр 20S) |
S25 (по избор) (4) |
|
|
| 5. Акции и капиталови инструменти |
||||
|
Включително емитирани от НЦБ |
S26 (формуляр 20S) |
S27 (по избор) (4) |
|
|
(1) При условията на двустранно споразумение между ЕЦБ и НЦБ могат да бъдат предоставени данни за потоците.
(2) Местните позиции по отношение на ЕЦБ важат само за Германия, както е посочено.
(3) Този показател обхваща вземанията на НЦБ, деноминирани в еуро, равностойни на прехвърлянето на валутни резерви от НЦБ в ЕЦБ.
(4) Редове по избор.
(5) При условията на двустранно споразумение между ЕЦБ и НЦБ могат да бъдат предоставени данни за потоците.
(6) Местните позиции по отношение на ЕЦБ важат само за Германия, както е посочено.
Допълнение 2
Процедури за предоставяне на данни във връзка с изискванията за отчетност от страна на Международния валутен фонд, произтичащи от форми 10s и 20s
1. Схема за отчитане и структура на кодиране
Родът идентификатори за балансови показатели се използва за дефиниране на идентификаторите на динамични редове за допълнителни данни за балансови показатели, които трябва да бъдат отчитани от националните централни банки (НЦБ) на Европейската централна банка (ЕЦБ). Главните характеристики на тази схема за отчитане са очертани по-долу.
Балансови показатели
Позициите на НЦБ и другите парично-финансови институции по отношение на Еуросистемата се отчитат за следните балансови показатели:
|
— |
депозити, |
|
— |
кредити, |
|
— |
ценни книжа, различни от акции, |
|
— |
акции и други капиталови инструменти. |
Във връзка с баланса на НЦБ се отчита също следната позиция:
|
— |
кредити — включително трансфер на валутни резерви. |
Тази позиция отговаря на международните депозити, свързани с резервите, направени от НЦБ в ЕЦБ и обхваща вземанията на НЦБ, деноминирани в еуро, равностойни на трансфер на валутни резерви от НЦБ в ЕЦБ. Стойността A24 от номенклатурата CL_BS_ITEM се използва за дефиниране на „Кредити — включително трансфер на валутни резерви“.
Област на контрагентите
Схемата за отчитане за допълнителните данни, които трябва да се предоставят от НЦБ, позволява разпределението на позициите на НЦБ и на други ПФИ (наричани по-долу „ДПФИ“) по отношение на НЦБ от Еуросистемата и ЕЦБ съгласно критерия за резидентност. Позициите по отношение на местните НЦБ/ЕЦБ и по отношение на НЦБ на другите участващи държави-членки и на ЕЦБ се идентифицират отделно (1).
Сектор на контрагентите в баланса
За да се идентифицират отделно позициите по отношение на ЕЦБ и другите НЦБ от Еуросистемата, могат да бъдат използвани следните два кода от номенклатурата CL_BS_COUNT_SECTOR:
|
— |
ЕЦБ: 1110, |
|
— |
NCB: 1120. |
Валута на трансакцията
Кодът Z01, означаващ „всички валути“, за валутата на трансакцията на кореспондиращия балансов показател, се използва за отчитане на всичките показатели за секторите на НЦБ и другите парично-финансови институции (ДПФИ).
2. Изисквания за секторите на НЦБ и другите парично-финансови институции
Таблица A_NCB и таблица B_OMFI в допълнение 1 обхващат динамичните редове от балансови показатели за допълнителните данни, които трябва да бъдат отчитани от НЦБ на ЕЦБ.
Баланс на НЦБ
Предоставянето на данни на EЦБ обхваща два набора от данни от допълнителни балансови показатели на НЦБ, които обхващат позициите на НЦБ по отношение на ЕЦБ, отчетени преди това на Международния валутен фонд (МВФ) на „форма 10S“ и позициите на НЦБ по отношение на другите НЦБ от Еуросистемата. Динамичните редове са показани в допълнение 1, таблица A_NCB.
Баланс на други парично-финансови институции
Статистическите изисквания за сектора на другите парично-финансови институции (ДПФИ) обхващат позициите по отношение на ЕЦБ и резидентните НЦБ, които преди това са отчитани на МВФ по схемата на „форма 20S“. Отчитането на позициите на ДПФИ по отношение на ЕЦБ остава по избор.
В допълнение към горните в статистическите изисквания са включени някои допълнителни динамични редове, отразяващи позиции по отношение на НЦБ на другите участващи държави-членки. Тъй като тези трансгранични позиции могат да бъдат незначителни за някои държави-членки и тъй като може да няма отделни данни, отчитането на тези клетки е също по избор.
Динамичните редовете по избор се отчитат само когато има такива, и те са показани в допълнение 1, таблица B_OMFI, обозначени със звездичка.
3. Редовно отчитане на данните
Допълнителните парични и банкови динамични редове, идентифицирани в тази схема за отчитане, ще бъдат предоставяни от НЦБ на ЕЦБ в рамките на месечното редовно предоставяне на балансови данни. Периодичността и сроковете за предоставяне, дефинирани в схемата за отчитане за допълнителните показатели с висок приоритет съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (2), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (3) (виж приложение IX), важат също за динамичните редове, дефинирани тук.
Предоставянето на данни ще съвпада с редовното отчитане на данни за балансовите показатели на ЕЦБ, което се извършва до петнадесетия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните.
(1) Местните позиции по отношение на ЕЦБ се прилагат само за данни, свързани с НЦБ или други ПФИ, предоставени от Deutsche Bundesbank.
(2) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(3) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
ПРИЛОЖЕНИЕ XII
РЕДОВНО ОТЧИТАНЕ НА СЕКЮРИТИЗАЦИЯТА И ДРУГИ ПРЕХВЪРЛЯНИЯ НА КРЕДИТИ НА ТРЕТИ СТРАНИ
Въведение
В областта на анализа на данни за секюритизацията и други прехвърляния на кредити на трети страни могат да бъдат предоставени три вида данни от националните централни банки (НЦБ) в тази схема за редовно отчитане, обхващащи всички възможни случаи на налична информация:
|
1.1. |
Брутен поток. Това е сумата от кредитите, отпуснати от парично-финансовите институции (ПФИ) на „другите резидентни сектори“, които са секюритизирани/прехвърлени с други средства от ПФИ по време на отчетния период, т.е. сумите, възникващи директно от продажбата на кредити на трети страни (НПФИ или нерезиденти) по време на отчетния период. Третите страни са обикновено (резидентни или нерезидентни) дружества със специална инвестиционна цел, които емитират ценни книжа за финансиране на придобитите кредити. Не се предвижда изкупуване или обратно изкупуване на продадените по-рано кредити. |
|
1.2. |
Нетен поток. Това е нетното изменение в салдата на секюритизираните/прехвърлени кредити, отпуснати първоначално от ПФИ на други резидентни сектори, но впоследствие секюритизирани/прехвърлени на трети страни и които затова вече не се появяват в баланса на ПФИ. Третата страна обикновено е (резидентено или нерезидентно) дружество със специална инвестиционна цел, което емитира ценни книжа за финансиране на придобитите кредити. Нетният поток е равен на новите брутни секюритизации/прехвърлени кредити (т.е. продажби на кредити на ПФИ на трети страни) минус погашенията на кредити, направени от кредитополучателя или кредити, изкупени обратно от отпусналите ги ПФИ по време на отчетния период. |
|
1.3. |
Салдо. То се отнася до салдата по кредитите, отпуснати първоначално от ПФИ на други резидентни сектори, които са били секюритизирани/прехвърлени (т.е. продадени на трети страни) и които затова вече не се появяват в баланса на ПФИ. Разликата между салдата в края на периода е равна на нетния поток (промените, различни от трансакции, не са взети пред вид с цел опростяване). |
2. Отбелязва се, че не се събира допълнителна информация за притежаваните от ПФИ ценни книжа, емитирани от акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) (1). ПФИ могат да купуват ценни книжа, емитирани от акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), в резултат на което въздействието на секюритизацията върху общия кредит на ПФИ може да бъде малко по-малко от непосредственото и пряко въздействие върху позицията „кредити“ в баланса на ПФИ.
Изисквания за данните
Предоставянето на данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) обхваща следната информация:
|
— |
Брутни потоци: сумата на кредитите, отпуснати първоначално от други ПФИ (наричани по-долу „ДПФИ“) на местни други резидентни сектори и впоследствие продадени на трети страни. |
Когато няма данни за брутните потоци, се предоставят данни за нетните потоци на кредитите, първоначално отпуснати от ПФИ и продадени на трети страни, ако има такива, както следва:
|
— |
Нетни потоци: изменения на салдата по кредитите, отпуснати първоначално от ДПФИ на местни други резидентни сектори и впоследствие продадени на трети страни (2). |
И в двата случая, когато има данни за салда, се отчитат:
|
— |
салда: салдата по кредитите, отпуснати първоначално от ДПФИ на местни други резидентни сектори и впоследствие продадени на трети страни. |
За трите вида данни по-горе кредитите, продадени на акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) (т.е. секюритизирани чрез акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и прехвърлени на други отчетни единици (независимо дали свързани със секюритизация или не), се отчитат отделно. За кредита се разбира, че е продаден на сектори, различни от този на парично-финансовите институции и следователно привежда в действие имащата отношение отчетност само дотолкова, доколкото вече не се появява в баланса на ПФИ, която първоначално е отпуснала кредита на други резидентни сектори или в баланса на някоя друга парична финансова институция (ДПФИ).
Динамичните редовете се отчитат на ЕЦБ съгласно стандартите за отчетност, дефинирани за статистиката на балансовите показатели и включени като приложение XIII. По принцип предоставянето на данни съвпада с редовното отчитане на месечните данни за балансовите показатели; тоест, предоставянето на данните се извършва до петнадесетия работен ден, след края на месеца, за който се отнасят данните.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДАННИ ЗА ПОТОЦИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ С МЕСЕЧНА ПЕРИОДИЧНОСТ НА БАЗАТА НА НАЛИЧНИТЕ ДАННИ
ТАБЛИЦА A
Други парично-финансови институции (ДПФИ): секюритизация на кредити за сектори, различни от сектора на ПФИ чрез Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ)
Секюритизирани кредити на други парично-финансови институции (ДПФИ) — брутни месечни потоци
|
Сектор на кредитополучателите |
|||||||||||
|
|
Резидентни |
Други държави-членки, участващи в еурозоната |
Останалият свят |
||||||||
|
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
||||
|
АКТИВИ |
|||||||||||
|
|
|
|
S1 |
|
|
|
|
|
||
Секюритизирани кредити на други парично-финансови институции (ДПФИ) — салда (извън баланса на ПФИ)
|
Сектор на кредитополучателите |
|||||||||||
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки |
Останалият свят |
||||||||
|
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
||||
|
АКТИВИ |
|||||||||||
|
|
|
|
S2 |
|
|
|
|
|
||
Секюритизирани кредити на други парично-финансови институции (ДПФИ) — нетни месечни потоци (които трябва да бъдат отчитани в случай, че няма брутни потоци)
|
Сектор на кредитополучателите |
|||||||||||
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки |
Останалият свят |
||||||||
|
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
||||
|
АКТИВИ |
|||||||||||
|
|
|
|
S3 |
|
|
|
|
|
||
Таблица Б
Други ПФИ: Секюритизации, поемания на дълг и прехвърляне на кредити на сектори, различни от сектора на парично-финансовите институции без акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ)
Секюритизирани/прехвърлени кредити на други парично-финансови институции (ДПФИ) — брутни месечни потоци
|
Сектор на кредитополучателите |
|||||||||||
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки |
Останалият свят |
||||||||
|
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
||||
|
АКТИВИ |
|||||||||||
|
|
|
|
S4 |
|
|
|
|
|
||
Секюритизирани/прехвърлени кредити на други парично-финансови институции (ДПФИ) — салда (извън баланса на ПФИ)
|
Сектор на кредитополучателите |
|||||||||||
|
|
Местни |
Други резидентни сектори |
Останал свят |
||||||||
|
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други участващи държави-членки |
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление е — други |
Други резидентни сектори |
||||
|
АКТИВИ |
|||||||||||
|
|
|
|
S5 |
|
|
|
|
|
||
Секюритизирани/прехвърлени кредити на други парично-финансови институции (ДПФИ) — нетни месечни потоци (които трябва да бъдат отчитани, ако няма брутни потоци)
|
Сектор на кредитополучателите |
|||||||||||
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки |
Останалият свят |
||||||||
|
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
ПФИ |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Други резидентни сектори |
||||
|
АКТИВИ |
|||||||||||
|
|
|
|
S6 |
|
|
|
|
|
||
Данните трябва да бъдат съставяни, като се имат предвид дефинициите за секюритизация, прехвърляне на кредити и поемане на дълг, дадени в приложение X, допълнения 2 и 3.
ПРИМЕРИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ДАННИ ЗА СЕКЮРИТИЗАЦИЯТА
Най-напред е даден един прост пример. Да предположим следното развитие на секюритизираните кредити през даден месец (същите данни както на последния ред на таблицата на следващата страница).
Месец t-1
|
ПФИ (в края на месеца) |
Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) (в края на месеца) |
||
|
110 кредити |
|
18 кредити |
|
Месец t
|
ПФИ (в края на месеца) |
Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) (в края на месеца) |
||
|
115 кредити |
|
15 кредити |
|
Допълнителна информация за месец t
|
ПФИ (Корекция за прекласфикация) |
Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) (нови брутни секюритизирани кредити) |
Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) (погасяване на секюритизирани кредити) |
|||
|
0 кредити |
|
+10 кредити |
|
–13 кредити |
|
Информация, ако има такава, която трябва да бъде отчетена за този месец (t). В този пример операциите се извършват чрез акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).
|
Брутни секюритизации |
S1 = 10 |
|
Салдо на секюритизирани кредити |
S2 = 15 |
|
Нетни секюритизации |
S3 = – 3 (15 – 18) |
2. След това в таблицата по-долу са представени две алтернативи за използването на данни по отношение на динамичните редове.
|
Балансова отчетност |
Допълнителна информация |
Използване на данни Алтернатива 1 |
Използване на данни Алтернатива 2 |
|||||||
|
Кредити, отпуснати от ПФИ на други резидентни сектори |
Секюритизация |
Потоци на ПФИ, коригирани за секюритизация |
Салда и потоци на ПФИ, напълно интегрирани със секюритизациите |
|||||||
|
Салдо |
Поток |
Бруто (S1) |
Погасяване на кредити |
Нето (S3) |
Салдо (S2) |
Салдо |
Поток, ако има данни за брутния поток |
Поток, ако има данни за нетния поток |
Салдо |
Поток |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 3 – 4 |
6 |
7 = 1 |
8 = 2 + 3 |
9 = 2 + (5 (само положителни стойности) |
10 = 1 + 6 |
11 = 2 + 5 |
|
100 |
0 |
0 |
0 |
0 |
10 |
100 |
0 |
0 |
110 |
0 |
|
90 |
–10 |
+5 |
0 |
+5 |
15 |
90 |
–5 |
–5 |
105 |
–5 |
|
100 |
+10 |
0 |
–2 |
–2 |
13 |
100 |
+10 |
+10 |
113 |
+8 |
|
110 |
+10 |
+5 |
0 |
+5 |
18 |
110 |
+15 |
+15 |
128 |
+15 |
|
115 |
+5 |
+10 |
–13 |
–3 |
15 |
115 |
+15 |
+5 |
130 |
+2 |
(1) Както е дефинирано в Европейската система от сметки 1995 г., съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1, параграф 2.55(f).
(2) Нетният поток е равен на новите брутни продажби минус погашенията на кредитите, направени от кредитополучателя или кредити, изкупени обратно от първоначално отпусналата ги ПФИ по време на референтния период.
ПРИЛОЖЕНИЕ XIII
СТАНДАРТИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ОБМЕН НА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ
СТАТИСТИКА ЗА БАЛАНСОВИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ЕЦБ
ИДЕНТИФИКАТОР НА РОД ИДЕНТИФИКАТОРИ: ЕЦБ_BSI1
Балансова статистика на ПФИ за целите на изготвянето на консолидирания баланс
1. Род идентификатори ЕЦБ_BSI1 и съответните номенклатури
Родът идентификатори за балансовите показатели се отнася за хармонизираната балансова статистика на еурозоната, отчитана от сектора на парично-финансовите институции (ПФИ) на Европейската централна банка (ЕЦБ). Данните от отделните ПФИ (освен националните централни банки (НЦБ) относно балансовите показатели се събират и агрегират на национално ниво от НЦБ. Националните централни банки (НЦБ) и ЕЦБ също изчисляват своите собствени статистики на балансовите показатели. Статистиката на балансовите показатели на НЦБ/ЕЦБ и тази на другите парично-финансови институции (наричани по-долу ДПФИ) се отчитат отделно на брутна база пред ЕЦБ, която на свой ред най-напред съставя агрегирания баланс по отделни страни на сектора на ПФИ и след това консолидирания баланс на еурозоната на сектора на ПФИ (1), както и паричните агрегати на еурозоната (2).
Консолидираните месечни данни за баланса на сектора на ПФИ се използват от ЕЦБ за съставяне на паричните агрегати на еурозоната и техните източници. Тримесечно се отчитат допълнителни разбивки на ключови балансови позиции като допълнителна информация за обезпечаване на паричния анализ.
Измеренията и атрибутите, които се отнасят за рода идентификатори BSI, са подробно описани по-долу.
За статистиката на балансовите показатели са специфицирани 11 измерения като съществени, за да се идентифицират динамичните редове (3).
ТАБЛИЦА 1
Род идентификатори за балансовите показатели (ЕЦБ_BSI1): измерения на редовете
|
Позиция в идентификатора |
Понятие (мнемонично название) |
Наименование на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонично название) |
Наименование на номенклатурата |
|
ИЗМЕРЕНИЯ |
|||||
|
1 |
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
БМР Номенклатура на периодичностите (БМР, ЕЦБ) |
|
2 |
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
3 |
ADJUSTMENT |
Показател за корекция |
AN1 |
CL_ADJUSTMENT |
Номенклатура на показателите за корекция (БМР, ЕЦБ) |
|
4 |
BS_REP_SECTOR |
Разбивка на баланса според референтния сектор |
AN1 |
CL_BS_REP_SECTOR |
Номенклатура на разбивките на баланса според референтния сектор (ЕЦБ) |
|
5 |
BS_ITEM |
Балансов показател |
AN3 |
CL_BS_ITEM |
Номенклатура на балансовите показатели (ЕЦБ) |
|
6 |
MATURITY_ORIG |
Оригинален матуритет |
AN1 |
CL_MATURITY_ORIG |
Номенклатура на оригиналните матуритети (ЕЦБ) |
|
7 |
DATA_TYPE |
Вид на данните |
AN1 |
CL_DATA_TYPE |
Номенклатура на видовете парични и банкови данни, поток и салдо (ЕЦБ, БМР) |
|
8 |
COUNT_AREA |
Област на контрагента |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
9 |
BS_COUNT_SECTOR |
Сектор на контрагента за баланса |
AN4 |
CL_BS_COUNT_SECTOR |
Номенклатура на секторите на контрагента за баланса (ЕЦБ, БМР) |
|
10 |
CURRENCY_TRANS |
Валута на трансакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура на валутите (ЕЦБ, БМР, платежен баланс на Евростат) |
|
11 |
SERIES_DENOM |
Деноминация на редовете или специално изчисление |
AN1 |
CL_SERIES_DENOM |
Номенклатура на деноминациите на редовете или специални изчисления (ЕЦБ) |
Тези измерения представляват статистически понятия, които вземат своите стойности от номенклатури. В някои редки случаи описанието на кодираните стойности в номенклатурите може да не отговаря точно на терминологията, договорена в Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22.11.2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (4), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (5). Това е случаят, когато дадена номенклатура или подгрупа от нейни елементи представлява международно договорен списък, който вече съществува (например резидентността на контрагента).
Същият род идентификатори дава възможност за представянето на допълнителен набор от данни, искани за съставянето на паричните агрегати на еурозоната: активите на централното държавно управление и неговите пасиви под формата на депозити (или близки заместители), представени в приложение VII.
2. Измерения
По-долу е дадено описание на рода идентификатори за балансовите показатели, следвайки същата последователност, в която се появяват в идентификаторите на динамичните редове. Дадена е също информация относно дължината (формат на стойността, показващ броя на символите) на всяко измерение и използваната номенклатура (посочена с главни букви като CL_****). Например съгласно таблица 1 измерението REF_AREA (референтна област) взема своите стойности от номенклатурата CL_AREA_EE.
2.1. Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един символ)
Това измерение показва периодичността на отчитаните редове. Използваната номенклатура е CL_FREQ. Стойностите на кодовете, използвани в рода идентификатори за балансовите показатели, са „M“ за месечни данни и „Q“ за тримесечни данни, и те са подгрупа от елементите, специфицирани в тази номенклатура.
2.2. Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява страната на резидентност на отчитащите се институции (ПФИ). Съответната номенклатура CL_AREA_EE съдържа стандартния списък на страните по ISO, а също и някои допълнителни кодове, както са описани в раздел 2.8 (Измерение № 8: Област на контрагента). Само една подгрупа от нейните елементи са използвани, за да се дефинира референтната област на рода идентификатори на балансовите показатели.
2.3. Измерение № 3: Показател за корекция (ADJUSTMENT; дължина: един символ)
Това измерение показва дали е приложено сезонно изглаждане и/или корекция за броя на работните дни. Кореспондиращата номенклатура е CL_ADJUSTMENT. Кодовете, използвани понастоящем в рода идентификатори за балансовите показатели, са „N“ за данните, които не са сезонно изгладени и не е приложена корекция за броя на работните дни, и „Y“ за тези, коригирани за броя на работните дни и сезонно изгладени.
2.4. Измерение № 4: Разбивка на баланса според референтния сектор (BS_REP_SECTOR; дължина: един символ)
Това измерение показва отчитащия се сектор и е свързана с номенклатурата CL_BS_REP_SECTOR. В тази номенклатура ПФИ се разделят на НЦБ/ЕЦБ („N“) (6) и други парично-финансови институции (ДПФИ) (кредитни институции, фондове на паричния пазар и други институции) („A“), вземайки пред вид отделните баланси, които ЕЦБ консолидира.
По отношение на изискваните данни за задълженията по депозити и активите на централното държавно управление се използва код „G“.
В тази номенклатура са включени и други кодове за целите на изчисляването и разпространяването от ЕЦБ на динамични редове за паричните агрегати на еурозоната. По-специално ЕЦБ използва код „M“ (7) за сектора на ПФИ на ниво еурозона (НЦБ + ЕЦБ + ДРУГИ ПФИ) при дефинирането на редовете на агрегираните баланси на ПФИ и някои редове за паричните агрегати, а код „V“ за централно държавно управление и ПФИ при дефинирането на тези редове на парични агрегати, които също обхващат депозитни задължения и активи на централното държавно управление.
2.5. Измерение № 5: Балансов показател (BS_ITEM; дължина: три символа)
Това измерение представлява балансовите показатели от баланса на ПФИ, както са дефинирани в Регламент ЕЦБ/2001/13, и взема своите стойности от номенклатурата CL_BS_ITEM. Това е основното измерение на рода идентификатори на балансовите показатели. Кодовете на активите и пасивите се разграничават по префикса „A“ или „L“, а също в този случай стойностите са организирани и кодирани, следвайки, където е възможно, йерархичната връзка между показателите. Допълнителните балансови показатели, специфични за НЦБ (и ЕЦБ), са идентфицирани с буквата „C“, след префикса „A“ за активите и след префикса „L“ за пасивите.
2.6. Измерение № 6: Оригинален матуритет (MATURITY_ORIG; дължина: един символ)
Това измерение представлява оригиналния матуритет на балансовите показатели в баланса на ПФИ и е свързано с номенклатурата CL_MATURITY_ORIG.
2.7. Измерение № 7: Вид на данните (DATA_TYPE; дължина: един символ)
Измерението е описано в номенклатурата CL_DATA_TYPE и показва вида на данните, които трябва да се отчитат: брутни салда („1“), прекласификации и други корекции („5“), корекции, свързани с измененията на валутните курсове („6“) (8) и други корекции (други преоценки и пълни/частични отписвания на кредити) („7“). Дефинирани са и други кодове с цел получаването на потоците от салдата и съответните корекции и изчисляването на индекса на условните салда, използвани за получаването на темповете на годишния прираст. Тези допълнителни кодове се използват от ЕЦБ за разпространяването на агрегатите на еурозоната.
2.8. Измерения № 8: Област на контрагента (COUNT_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява резидентността на контрагента по балансовите показатели на ПФИ. Номенклатурата, свързана с това понятие е CL_AREA_EE, която съдържа списъка от страните по стандарт ISO и допълнителни кодове, използвани специално за еурозоната (например, U6 — „местни“ — се използва, когато областта на контрагента е същата страна като тази на отчетната ПФИ). За статистиката на балансовите показатели се използва подгрупа от елементи: 15 кода на държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), плюс някои допълнителни кодове за географски области.
2.9. Измерение № 9: Сектор на контрагента за баланса (BS_COUNT_SECTOR; дължина: четири символа)
Това измерение представлява секторната разбивка на контрагента по балансовите показатели и е свързана с номенклатурата CL_BS_COUNT_SECT. Тази номенклатура стриктно следва изискването за секторна разбивка на балансовите показатели, определена на първо място в Регламент ЕЦБ/1998/16 от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (9), изменена с Регламент ЕЦБ/2000/8 (10) и след това в Регламент ЕЦБ/2001/13. Стойностите са организирани и кодирани в зависимост от йерархичната структура на секторите, с цел да бъдат ориентирани към потребителите и да предоставят инструмент за лесно администриране на данните.
За таблици 2 и 4 от приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13 разделението на „банки“/ „небанкови институции“, когато се прилага за контрагенти с резидентност в неучастващи държави-членки, кореспондира с разбивката на „ПФИ“/„НПФИ“, както е специфицирано в споменатия регламент. В таблица 3 вместо това се използва разделението на „ПФИ“/„НПФИ“ за класифициране на контрагенти с резидентност в държави-членки, неучастващи в еурозоната.
2.10. Измерение № 10: Валута на трансакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три символа)
Това измерение описва валутата, в която са деноминирани балансовите показатели на ПФИ и е свързана с номенклатурата CL_CURRENCY. За балансовите показатели на ПФИ се използва подгрупа от елементите на номенклатурата.
2.11. Измерение № 11: Валута на деноминацията на редовете (SERIES_DENOM; дължина: един символ)
Това измерение специфицира дали отчетеният ред е изразен в национална или в общата валута (еуро). Тя има две стойности („N“ — национална и „E“ — еуро), които са представени в номенклатурата CL_SERIES_DENOM. Това измерение е критично важно за разграничаването на редовете, представляващи едно и също икономическо явление, които се отчитат на различни етапи на Икономически и валутен съюз (ИВС). Например за страните от ЕС, които не са членки на ИВС, данните се отчитат в националната валута. От момента, в който станат членки на ИВС, същите редове на балансови показатели ще бъдат изразени в общата валута и ще бъдат отчитани в еуро.
3. Атрибути
Освен 11-те измерения, дефиниращи идентификатора на динамичния ред, са дефинирани и набор от атрибути (11). Същите се прилагат към различни нива на обменяната информация (12). В таблица 2 са изброени кодираните и некодирани атрибути, дефинирани за рода идентификатори за статистиката на балансовите показатели, заедно с тяхното ниво на определяне, формат и номенклатура, от която се вземат стойностите на кодираните атрибути.
Освен това всеки от тези атрибути притежава определени технически характеристики, които са изброени в таблица 3.
ТАБЛИЦА 2
Кодирани и некодирани атрибути, дефинирани за рода идентификатори ЕЦБ_BSI1
|
Ниво на определяне |
Статистическо понятие |
Формат |
Номенклатура |
||
|
АТРИБУТИ НА НИВО ГРУПА ДИНАМИЧНИ РЕДОВЕ |
|||||
|
(обменяни, използвайки група FNS) |
|||||
|
Група динамични редове |
TITLE |
Наименование |
AN..70 |
некодиран |
|
|
Група динамични редове |
UNIT |
Единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
UNIT_MULT |
Множител на единицата |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите на единици (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
DECIMALS |
Десетични знаци |
AN1 |
CL_DECIMALS |
БМР Номенклатура на десетичните знаци (БМР, ЕЦБ) |
|
Група динамични редове |
TITLE_COMPL |
Допълнение към наименованието |
AN..1050 |
некодиран |
|
|
Група динамични редове |
NAT_TITLE |
Наименование на националния език |
AN..350 |
некодиран |
|
|
Група динамични редове |
AGG_EQUN |
Формули за агрегиране |
AN..350 |
некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COMPILATION |
Съставяне |
AN..1050 |
некодиран |
|
|
АТРИБУТИ НА НИВО ДИНАМИЧЕН РЕД |
|||||
|
(обменяни, използвайки групата FNS) |
|||||
|
Динамични редове |
COLLECTION |
Показател за събиране |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на показателите за събирането (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
AVAILABILITY |
Достъпност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за видовете достъпност в организацията(БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
DOM_SER_IDS |
Идентификатори на местните редове |
AN..70 |
некодиран |
|
|
Динамични редове |
UNIT_INDEX_BASE |
База на индекса на единиците |
AN..35 |
некодиран |
|
|
Динамични редове |
BREAKS |
Прекъсвания на реда |
AN..350 |
некодиран |
|
|
АТРИБУТИ НА НИВО НАБЛЮДЕНИЕ |
|||||
|
(обменяни, заедно с данните в главния сегмент ARR, с изключение на OBS_COM, обменяни в рамките на групата FNS) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_STATUS |
Номенклатура на видовете статуси на наблюдението (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_CONF |
Номенклатура на видовете поверителност на наблюдението (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Стойност на наблюдението преди прекъсването |
AN..15 |
некодиран |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Коментар към наблюдението |
AN..350 |
некодиран |
|
ТАБЛИЦА 3
Общи характеристики на атрибутите към рода идентификатори ЕЦБ_BSI1: НЦБ от еурозоната, отчитащи се пред ЕЦБ
|
|
Статут |
Първа стойност, определена от… (14) |
Изменяема от НЦБ |
|
TITLE_COMPL |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
TITLE |
C |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
C |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
C |
НЦБ |
Да (13) |
|
AGG_EQUN |
Ще отпадне |
||
|
COLLECTION |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
M |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
DOM_SER_IDS (15) |
C |
НЦБ |
Да |
|
UNIT_INDEX_BASE |
C |
ЕЦБ |
Не |
|
BREAKS |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
M |
НЦБ |
Да |
|
OBS_CONF |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_PRE_BREAK |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_COM |
C |
НЦБ |
Да |
|
|
M: задължителен C: условен |
|
|
Параграфи 3.1, 3.2 и 3.3 представят описание на всеки атрибут, като е включена и референтната номенклатура (посочена с главни букви като CL_****), когато има такава.
3.1. Атрибути на ниво група динамични редове
Задължителни:
|
— |
TITLE_COMPL (некодиран): атрибутът, допълващ наименованието се определя, съхранява и разпространява от ЕЦБ (той е на английски език, с максимална дължина от 1 050 символа). Ако дадена НЦБ иска да направи изменение, това може да стане след консултация с ЕЦБ. Промяната ще бъде реализирана от ЕЦБ. |
|
— |
UNIT (Номенклатура: CL_UNIT): този атрибут предоставя единицата за оценяване на отчетените данни. Държавите-членки на еурозоната отчитат данните в еуро и ЕЦБ ще даде на този атрибут стойност еуро (UNIT = „EUR“). В случая на неучастващи държави-членки, стойността на този атрибут е равна на съответната национална валута (UNIT = „DKK“ за Дания, „SEK“ за Швеция и „GBP“ за Обединеното кралство). |
|
— |
UNIT_MULT (Номенклатура: CL_UNIT_MULT): атрибутът на множителя на единицата предоставя информация за това дали редът е изразен в милиони (UNIT_MULT = „6“), милиарди (UNIT_MULT = „9“) и пр. НЦБ отчитат данните в милиони и ЕЦБ ще определи стойността на 6 (UNIT_MULT = „6“). |
|
— |
DECIMALS (Номенклатура: CL_DECIMALS): Този атрибут показва броя на знаците след десетичната запетая, подадени за стойностите на наблюденията. НЦБ отчитат данните без десетична част, както е специфицирано в Регламент ЕЦБ/2001/13 (оттук DECIMALS = „0“). ЕЦБ ще определи подходящите стойности за този атрибут. |
Условни:
TITLE (некодиран): наименованието на реда може да бъде максимум 70 символа. С оглед на ограниченото място, атрибутът за допълнение към наименованието се използва вместо него като задължителен атрибут. Атрибутът с наименованието би могъл за в бъдеще да бъде използван за съставянето на къси наименования, и ще бъде съхраняван и разпространяван от ЕЦБ.
NAT_TITLE (некодиран): НЦБ могат да използват атрибута за национално наименование, за да предоставят точно описание и други допълнителни или разграничителни спецификации на националния им език (текст до 350 знака). Той може да бъде определен и изменен от НЦБ по всяко време. Макар че използването на главни и малки букви не причинява проблеми, от НЦБ се иска да се ограничат до използването на символната таблица Latin-1.
AGG_EQU (отпаднал): този атрибут беше включен първоначално в набора атрибути, използвани за рода идентификатори ЕЦБ_BSI1, но сега е отпаднал от този списък.
COMPILATION (некодиран): този атрибут се използва за всякакво текстово обяснение на използваните методи за съставяне, особено ако те се отклоняват от правилата и стандартите на ЕЦБ (текст до 1 050 символа).
3.2. Атрибути на ниво динамичен ред
Задължителни:
COLLECTION (Номенклатура: CL_COLLECTION): този атрибут предоставя обяснение за времето, когато са събрани наблюденията (например началото, средата или края на периода), или указание за това дали данните са усреднени за периода или са наблюдения в края на периода. ЕЦБ определя атрибута за събирането на статистиката на балансовите показатели на „E“ — края на периода (COLLECTION = „E“) за редове със салда и на „S“ сумирано през целия период (COLLECTION = „S“) за редове с корекции и потоци.
AVAILABILITY (Номенклатура: CL_AVAILABILITY): този атрибут показва институциите, на които могат да бъдат предоставени данните. Когато за специфични наблюдения е необходимо специално третиране, може да бъде използван атрибута за поверителност на наблюдението (виж по-долу).
Условни:
DOM_SER_IDS (некодиран): този атрибут позволява да се направи препратка към идентификатора, използван в националните бази данни, за да се идентифицират кореспондиращите редове (могат също да бъдат специфицирани формули, използващи национални референтни идентификатори). Той може да бъде изпратен и модифициран от отчетната НЦБ по всяко време (текст до 70 символа).
UNIT_INDEX_BASE (некодиран): този атрибут показва датата и референтната стойност на базата за индекси. Стойността се използва само за редовете на индекса на условните салда, получени от ЕЦБ и разпращани до Европейската система на централните банки. За тази цел, той е бил първоначално определен от ЕЦБ на „Index Dec98=100“ и е бил променен на „Index Dec01=100“ при разпространяването от ЕЦБ на данни за октомври 2002 г.
BREAKS (некодиран): този атрибут предоставя описание на прекъсванията и големите промени с течение на времето в събирането, обхвата на отчетността и съставянето на редовете. В случай на прекъсвания е желателно да се посочи степента, в която старите и новите данни могат да бъдат считани за сравними (текст до 350 символа).
3.3. Атрибути на ниво наблюдение (16)
Задължителни:
OBS_STATUS (Номенклатура: CL_OBS_STATUS): националните централни банки отчитат стойност за статуса на наблюдението, приложена към всяко изпратено наблюдение. Този атрибут е задължителен и трябва да бъде предоставян с всяко представяне на данни за всяко отделно наблюдение. Когато НЦБ ревизират стойността на този атрибут, те отчитат както стойността на наблюдението (дори ако е непроменена), така и знак за статуса на новото наблюдение.
Списъкът по-долу специфицира очакваните (съгласно договорената йерархия) стойности за тези атрибути за целите на статистиката на балансовите показатели:
|
|
„A“ = нормална стойност (подразбираща се за нелипсващи наблюдения); |
|
|
„M“ = липсваща стойност, данни които не съществуват (за неприложими данни) (17); |
|
|
„L“ = липсваща стойност, данните съществуват, но не са събрани (18); |
|
|
„E“ = приблизително оценена стойност (19); |
|
|
„P“ = предварителна стойност (тази стойност може да бъде използвана при всяко представяне на данни по отношение на последното налично наблюдение, ако то се счита за предварително). |
При нормални обстоятелства числовите стойности трябва да се отчитат с приложен статус на наблюдение „A“ (нормална стойност). В противен случай се дава стойност, различна от „А“, в съответствие с дадения по-горе списък (20).
Ако дадено наблюдение може да бъде определено от две характеристики, отчита се най-важната от тях. Ако например наблюдението е както приблизителна, така и предварителна стойност, съгласно йерархията, показана по-горе, се дава приоритет на приблизителната характеристика и се използва обозначението „E“.
В предишните отчетни правила за статистика на балансовите показатели, включени в приложение XII към Насоки ЕЦБ/2002/5 от 30 юли 2002 г. относно някои изисквания за статистическа отчетност на Европейската централна банка и процедурите за отчетност от страна на националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика (21), стойността „B“, означаваща стойност на прекъсване, също се използваше като възможна стойност на наблюдение. Тъй като съществуването на стойност на прекъсване в динамичните редове на балансовите показатели също е идентифицирано от стойност, различна от нула, отчетена в съответните редове за корекция за прекласификация, няма нужда да се обозначава наблюдението със стойност „B“. Затова стойността „B“ за стойността на прекъсване ще бъде отстранена от списъка на стойностите за атрибута за статуса на наблюдението, използвани за представянето на редовете балансови позиции, считано от датата за представяне на данните за м. януари 2003 г. през м. февруари 2003 г.
Условни:
|
— |
OBS_CONF (Номенклатура: CL_OBS_CONF): Ако дадена НЦБ желае да направи разграничение между статуса на поверителност на едно или повече конкретни наблюдения, тя може да използва атрибута за поверителност на наблюдението. Стойността на този атрибут (ако има такава) може да бъде изменена с представянето на данните от изпращача на информацията. Когато този атрибут не е определен, се приема, че няма ограничение по отношение на поверителността (OBS_CONF = F, свободно за разпространение). |
|
— |
OBS_PRE_BREAK (некодиран): този атрибут съдържа стойността на наблюдението преди прекъсването, която е числово поле като наблюдението. По принцип той се предоставя, когато настъпи прекъсване. За целта на рода идентификатори за балансовите показатели този атрибут не се изисква, тъй като тази информация вече може да бъде получена от редовете за прекласификации. Той е добавен към списъка на атрибутите, тъй като е част от общата подгрупа от атрибути за всички видове родове идентификатори. |
|
— |
OBS_COM (некодиран): Атрибутът за коментар към наблюдението може да бъде използван за предоставяне на текстови коментари на нивото на наблюдението (например описвайки направените приблизителни оценки за конкретно наблюдение поради липсата на данни, обясняващи причината за възможно ненормално наблюдение или давайки подробности за промяна в отчитаните динамични редове). Този атрибут може да бъде изпратен или ревизиран от отчитащата се НЦБ по всяко време (текст до 350 символа). |
4. Липсващи стойности и предварителни стойности
Липсващи стойности („–“) се отчитат, когато не е възможно да се отчете числова стойност (например поради празници, несъществуващи данни или защото не са били събрани данни). Освен това е възможно да се направи разграничение между случаите на липсващи стойности поради липсата на статистическо събиране на данни за явлението и тези, дължащи се на факта, че явлението не съществува.
Когато поради местните статистически условия данните за даден динамичен ред не са събрани или за конкретни дати или за общата продължителност на динамичните редове (базисното икономическо явление е налице, но не се наблюдава статистически), се отчита липсваща стойност („–“) със статус на наблюдение „L“ във всеки период.
|
— |
Когато поради местните пазарни практики или поради правната/икономическа рамка даден динамичен ред (или част от него) не е приложим (базисното явление не съществува), се отчита липсваща стойност („–“) със статус на наблюдение „M“. |
|
— |
Липсващо наблюдение не трябва никога да се отчита като „нула“, тъй като нулата е нормална цифрова стойност, която показва определена трансакция с нулева стойност. |
Ако НЦБ не са в състояние да идентифицират точната причина за дадена липсваща стойност или ако не могат да използват някоя от стойностите, представени в номенклатурата CL_OBS_STATUS (в случай че не са в състояние да изберат между „L“ или „M“ като стойност за този атрибут), трябва да се използва стойността „M“ (22).
Предварителни стойности могат да бъдат отчитани с всяко представяне на данни, но само по отношение на последното налично наблюдение (Статус на наблюдението = „P“). На по-късен етап тези наблюдения могат да приемат окончателни стойности (Статус на наблюдението = „A“). В този момент новите ревизирани стойности заместват предишните предварителни наблюдения и в базата данни на ЕЦБ не се отчита ревизия.
5. Статистически изисквания
Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 НЦБ отчитат на ЕЦБ месечна статистическа информация относно балансите на секторите на парично-финансови институции ДПФИ и на НЦБ, идентифицирани поотделно за целта на редовното изготвяне на консолидиран баланс на сектора на ПФИ. Тези изисквания обхващат салдата в края на месеца и месечните данни за корекциите за целите на статистика на потоците. Допълнителни разбивки по някои позиции от балансите на ДПФИ и НЦБ се отчитат с тримесечна периодичност по отношение на данните за салда.
Освен това настоящите насоки указват някои допълнителни изисквания за данните за целта на изготвянето на паричните агрегати на еурозоната.
ЕЦБ поддържа и изпраща на НЦБ таблици, съдържащи списъци на динамичните редове от балансови показатели, които трябва да бъдат изпращани във връзка с изискванията, предвидени в Регламент ЕЦБ/2001/13 и в съответствие с настоящите насоки. Следващите набори от редове се отчитат от НЦБ на ЕЦБ.
5.1. Данни за салда
а) Таблица 1 — месечни редове на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ
Както е предвидено в Регламент ЕЦБ/2001/13, таблица 1 от приложение I, част 2, на ЕЦБ трябва да се отчита един набор от месечни динамични редове за баланса на сектора на ПФИ, отделно от балансовите данни за НЦБ/ЕЦБ и ДПФИ.
б) Таблици 2, 3 и 4 — тримесечни редове за ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ
Таблици 2, 3 и 4 от Регламент ЕЦБ/2001/13 представят набор от динамични редове, които трябва да бъдат отчитани регулярно на ЕЦБ с тримесечна периодичност, които се отнасят до по-подробни разбивки за някои от позициите на месечния баланс на секторите на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ. По-конкретно таблица 2 се отнася до секторните разбивки на депозити, кредити, ценни книжа, различни от акции, и акции и други капиталови инструменти, които не се отчитат по таблица 1. Таблица 3 представлява разбивка по страни за държавите — членки на ЕС, на общо депозити, кредити, ценни книжа, различни от акции, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и акции и други капиталови инструменти. И накрая, таблица 4 се отнася за разбивката по валути на другите държави — членки на ЕС, на общо депозити, емитирани дългови ценни книжа, кредити и ценни книжа, различни от акции, и някои валути на държави, които не са членки на ЕС.
в) Задължения по депозити (техни близки заместители) и авоари в парични средства и ценни книжа на централното държавно управление — месечни редове
За целта на получаването на паричните агрегати на еурозоната НЦБ отчитат на ЕЦБ на месечна база допълнителна статистическа информация относно паричните задължения и авоари от парични средства и ценни книжа на централното държавно управление, както е посочено в приложение VII. Където няма такива или те са незначителни по размер, не се изисква отчитане на основание на незначителността. В този случай НЦБ трябва да информират ЕЦБ предварително и да изпратят преди първото представяне на данни списъка на приложимите редове, които ще бъдат отчитани редовно.
г) Допълнителни показатели — ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ
В приложение VIII и приложение IХ е посочен набор от месечни редове за секторите на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ като необходим за извършването на мониторинг на промените в някои допълнителни разбивки на главните редове от балансови показатели на ПФИ. Тези редове се отчитат на ЕЦБ като допълнителни показатели и се класифицират в два блока в зависимост от тяхното ниво на релевантност: допълнителни показатели с „висок приоритет“ и допълнителни показатели с „нисък приоритет“. Където такива позиции не съществуват или няма данни, не се изисква отчетност. В този случай НЦБ трябва да информират ЕЦБ предварително и да изпратят преди първото представяне на данни списъка на приложимите редове, които ще бъдат отчитани редовно.
д) Допълнителни показатели за целите на претеглянето на лихвените проценти на ПФИ — месечни редове за ДПФИ
За целите на редовното изготвяне на статистика за лихвените проценти на ПФИ (оттук нататък наричана MIR) (23), е необходима информация за целите на претеглянето при агрегиране на националната лихвена статистика на ПФИ към лихвената статистиката на ПФИ за еурозоната. За тази цел в приложение IХ са посочени подходящи допълнителни показатели за тези НЦБ, които са в състояние да предоставят изискваните разбивки. Започвайки с референтния период от м. януари 2003 г., тези редове (салда) ще се отчитат със същите срокове за представяне, както кореспондиращите агрегирани редове, включени в таблица 1 от Регламент ЕЦБ/2001/13.
5.2. Данни за корекции
Както е посочено в Регламент ЕЦБ/2001/13, от НЦБ се изисква да отчитат с месечна периодичност на ЕЦБ допълнителна статистическа информация за получаване на статистика на потоците и по-конкретно, данните за пълното/частичното отписване на кредити и за ценовите преоценки на ценни книжа. Освен това настоящите насоки определят изискванията за допълнителни данни за месечните и тримесечните редове за прекласификации, и за тримесечните редове за корекции, свързани с преоценки, които следва да се отчитат от НЦБ на ЕЦБ.
а) Месечни редове за ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ
Както е предвидено в Регламент ЕЦБ/2001/13, таблица 1А от приложение 1, част 2, на ЕЦБ ще се отчита набор от месечни редове за корекции свързани преоценки в счетоводните баланси на сектора на ПФИ, отделно за НЦБ/ЕЦБ и за ДПФИ. В частност редовете, отчитани в таблица 1А като „минимално изискуеми“ редове, също се отчитат на ЕЦБ на месечна база за контролни цели, в допълнение към редовното отчитане на кореспондиращите редове с разбивки.
Освен това един набор от месечни редове за прекласификации се отчита също за всички динамични редове, включени по таблица 1 от Регламент ЕЦБ/2001/13 в съответствие с приложение Х.
На базата на данните за салдата, отчитани от НЦБ, ЕЦБ изчислява „корекцията, свързана с измененията на валутните курсове“ и редовете за статистиката на потоците за финансовите трансакции за балансовите показатели на ПФИ (24).
б) Тримесечни редове на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ
На базата на изискванията, предвидени в настоящите насоки, и следвайки промените на изискванията за тримесечни данни за салдата, въведени от Регламент ЕЦБ/2001/13, е създаден набор от тримесечни редове за корекции. Затова се изискват данни за корекциите за тримесечните редове, включени в таблица 2 от регламента, както е предвидено в приложение X.
в) Депозити, задължения и авоари в парични средства и ценни книжа на централното държавно управление — месечни редове
За целта на съставянето на статистика на потоците също се представят данни за корекции относно паричните задължения и авоари в парични средства и ценни книжа на централното държавно управление, в съответствие с изискванията, установени за балансовата статистика на ПФИ, както е посочено в приложение X. Дори и да е малко вероятно да настъпят промени, различни от трансакции, данните за корекции трябва винаги да се отчитат, когато съответните редове за салда са приложими и са включени в редовното представяне на данни на ЕЦБ.
г) Допълнителни показатели — месечни редове на парично-финансови институции ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ
Един набор от месечни редове за корекция на допълнителни показатели се отчита от НЦБ/ЕЦБ на ЕЦБ по отношение на тези редове за салда на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ, които са дефинирани като „високоприоритетни“ допълнителни показатели. Същите са описани с подробности в приложение X. Данните за корекции трябва винаги да бъдат отчитани, когато съответните данни за салда са приложими и/или са налични, и когато са включени в редовното представяне на данни на ЕЦБ.
6. Отчитане на данни
Всички статистически отчети съдържат обема от данни, специфицирани в съответните таблици, включени в Регламент ЕЦБ/2001/13 или в настоящите насоки, независимо от действителното съществуване на базисното явление, с изключение на редовете на допълнителните показатели. Това означава, че дори ако даден динамичен ред не е приложим, той следва да се отчита (във всички предавания на данни), а стойностите да показват липсващи данни („–“), както е описано в раздел 4. Например показателят „банкноти и монети в обращение“ за отчетността на „ДПФИ“ трябва да бъде подаден с числова стойност или „–“, според случая. Единственото изключение е когато цял един сектор не съществува, в който случай не е необходимо да се предоставят данни за този сектор (например редове за централното държавно управление).
6.1. Срок за представяне на данните
Първото отчитане на данни съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 започва с месечни данни за м. януари 2003 г.
(НЦБ отчитат на ЕЦБ месечни данни за салда по баланса и данни за корекции на сектори ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ, идентифицирани поотделно до приключването на работното време на петнадесетия работен ден след края на месеца, за който се отнасят данните. Тримесечната статистика се представя от НЦБ на ЕЦБ до края на работния ден на двадесет и осмия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните.
а) Преходни разпоредби
Съгласно преходните разпоредби за прилагането на Регламент ЕЦБ/2001/13, представени в неговото приложение V, новите месечни статистически изисквания за данни за салда и корекции (пълни/частични отписвания на кредити и ценови преоценки) могат да бъдат отчитани на ЕЦБ със забавяне от още един месец от приключването на работния ден на петнадесетия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните. Тези преходни разпоредби важат за един преходен период от 12 месеца. Отбелязва се, че тази разпоредба не се прилага за показателя от актива „Акции/дялове на фондовете на паричния пазар“.
По време на преходния период за тези месечни редове за корекции, свързани с преоценки, които преди това са били обхванати от Насоки ЕЦБ/2002/5 и затова са били отчитани месечно със същите срокове за представяне както данните за салдата, от НЦБ се изисква да изпращат данни (на базата на приблизителни оценки или на базата на предварителни данни) със същите срокове за представяне, както за кореспондиращите редове за салда. След това редовете се ревизират при следващото месечно представяне на данни с действителните данни, изпратени в съответствие с предходните разпоредби.
От представянето на данните през февруари 2004 г. с референтен период януари 2004 г. новите месечни статистически изисквания за данни за салда и корекции, въведени с Регламент ЕЦБ/2001/13, ще бъдат отчитани на ЕЦБ до приключването на работното време на петнадесетия работен ден след края на месеца, за който се отнасят данните.
6.2. Исторически данни
Регламент ЕЦБ/2001/13 не споменава нищо за предоставянето на исторически данни за новите месечни и тримесечни редове, за които отчитането започва, считано от данните за м. януари 2003 г.
Редове за салда — във връзка с новите месечни и тримесечни редове за салдата, отчитането на исторически данни зависи от наличието на действителни данни или най-добри приблизителни оценки.
Редове за корекции — съгласно приложение V към Насоки ЕЦБ/2002/5 и във връзка с Регламент ЕЦБ/1998/16 исторически данни за месечните редове за корекция бяха предвидени, като се започне с данните за юли 1998 г., с най-добрите приблизителни оценки за минал период до октомври 1997 г. и наличните данни за минал период от началото на 1980-те години, за да се осигури съответствие с отчетността на данните за салдата. Що се касае до тримесечните редове за корекции, макар че предоставянето на исторически данни за корекции за прекласификации би могло лесно да следва същия план както за месечните редове за корекции, Насоки на ЕЦБ/2002/5 признават, трудностите при предоставянето на исторически данни за корекции за пълни/частични отписвания и преоценки, които впоследствие са били отчитани само когато са налични. В тези насоки е дефинирано отчитането на исторически данни за новите месечни редове за корекции, които преди това са отчитани по тримесечната схема.
Затова отчитането на исторически данни предвижда в идеалния случай отчитането на данните за минал период назад до м. септември 1997 г. Таблица 4 показва положението по отношение на новите месечни и тримесечни изисквания, предвидени в Регламента и в настоящите насоки, заедно с индикация за продължителността на периода за отчитането на исторически данни, когато такива са налични.
Подробностите за съставянето на статистика на потоците и за получаването на нови месечни и тримесечни данни за корекциите са дадени в приложение X.
ТАБЛИЦА 4
Нови месечни и тримесечни редове: отчитане на данни преди м. януари 2003 г.
|
Редове |
Данни за салда |
Данни за корекции |
|
|
Нови месечни редове |
Таблица 1 |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
|
Централно държавно управление |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
|
|
Допълнителни показатели |
|
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
|
|
Месечни редове, отчитани преди това на тримесечна база |
Таблица 1 |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до октомври 1997 г. и поне назад до 1999 г. за редове на НЦБ |
|
Нови тримесечни редове |
Таблица 2 |
Действителни данни или най-добрите приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
Действителни данни или най-добрите приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до октомври 1997 г. и поне назад до 1999 г. за редове на НЦБ |
|
Таблица 3 |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
|
|
|
Таблица 4 |
Действителни данни или най-добри приблизителни оценки, в идеалния случай, назад до м. септември 1997 г. |
|
|
6.3. Специфични проблеми, свързани с отчитането на данни
а) Промяна на дефиниция
Както е посочено в Регламент ЕЦБ/2001/13, отделната балансова категория „книжа на паричния пазар“ се премахва и се слива с категорията данни „емитирани дългови ценни книжа“ в пасивите на баланса на ПФИ. Инструментите, класифицирани в тази категория, се вписват като „емитирани дългови ценни книжа“ и се разпределят в съответствие с техния оригинален матуритет. Съответното преразпределение е направено също в активите на баланса на ПФИ. Като последствие от това преразпределение, описанието на кодовете на категориите на балансовите показатели „емитирани дългови ценни книжа“ и „ценни книжа, различни от акции“ от номенклатурата CL_BS_ITEM се ревизира, така че да включи също показателя „книжа на паричния пазар“. Промяната на дефиницията на двата кода „L40“ и „A30“ от номенклатурата CL_BS_ITEM ще се направи през м. февруари 2003 г., тъй като отчитането на двата показателя заедно ще започне считано от данните за м. януари 2003 г.
По-подробни инструкции за отчитането на новите балансови показатели „емитирани дългови ценни книжа и книжа на паричния пазар“ и „ценни книжа, различни от акции и книжа на паричния пазар“ са представени в таблица 5. Първата колона показва кода за приложимия балансов показател, втората колона показва описанието на балансовия показател. Третата и четвъртата колона показват валидността на кодовете и тяхното описание. Например до м. януари 2003 г. (с данни към м. декември 2002 г.), за код „A30“ е валидна дефиницията „ценни книжа, различни от акции“, като от м. февруари 2003 г. с данните към м. януари 2003 г. вярната дефиниция ще бъде „ценни книжа, различни от акции (включително книжа на паричния пазар). Накрая последната колона показва специфичните инструкции за отчитане на представените редове.“
ТАБЛИЦА 5
Балансови показатели — промяна на дефиницията: внедряване
|
Код |
Дефиниция |
Валидност |
Отчитане |
|
|
До |
От |
|||
|
A30 |
Ценни книжа, различни от акции |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
Показателят няма да се отчита отделно. Няма да се отчитат отделно исторически данни, считано от данните за м. януари 2003 г. (25) |
|
Ценни книжа, различни от акции (включително книжа на паричния пазар) |
|
От данните за м. януари 2003 г. |
Показателите ще бъдат отчитани заедно. Историческите данни ще трябва да бъдат ревизирани едновременно с представянето на данните за м. февруари 2003 г., за да бъдат в съответствие с новото отчитане на текущите данни. |
|
|
A40 |
Книжа на паричния пазар и акции / дялове на фондове на паричния пазар |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
Не се води отчетност от м. февруари 2003 г. Отчитането на този показател се прекратява. Историческите данни също се прекратяват и не се ревизират. |
|
A41 |
Книжа на паричния пазар |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
Не се води отчетност от м. февруари 2003 г. Отчитането на този показател се прекратява. Историческите данни също се прекратяват и не се ревизират. |
|
A42 |
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
Без промени |
|
Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 балансовият показател се премества от допълнителните показатели в таблица 1. Няма промени в дефиницията или в кода. |
|
L40 |
Емитирани дългови ценни книжа |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
Показателят няма да се отчита отделно. Историческите данни няма да бъдат отчитани отделно, считано от данните за м. януари 2003 г. (25) |
|
Емитирани дългови ценни книжа (включително емитирани книжа на паричния пазар) |
|
От данните за м. януари 2003 г. |
Показателите ще бъдат отчитани заедно. Историческите данни ще трябва да бъдат ревизирани едновременно с представянето на данни за м. февруари 2003 г., за да бъдат в съответствие с новото отчитане на текущите данни. |
|
|
L50 |
Емитирани книжа на паричния пазар |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
Не се води отчетност от м. февруари 2003 г. Отчитането на този показател се прекратява. Историческите данни също се прекратяват и не се ревизират. |
б) от тримесечно отчитане към месечно отчитане
Една от промените, въведени с Регламент ЕЦБ/2001/13, се отнася до отчитането на месечна база на някои балансови редове, които преди това са били отчитани на тримесечна база съгласно Регламент ЕЦБ/1998/16. В таблица 6 са предоставени някои допълнителни инструкции за редовете, подлежащи на промяна в периодичността на представяне на данните.
Във връзка с историческите данни и ревизиите на периодите преди м. януари 2003 г., същите трябва винаги да бъдат изпращани като месечни редове. Ревизиите, отнасящи се до тримесечните редове, трябва да бъдат изпращани като месечни данни за последния месец на тримесечието, за което те се отнасят, използвайки месечните идентификатори на редовете. Що се отнася до отчитането на исторически данни преди м. януари 2003 г., същите се отчитат на доброволна база, когато са налични, и са обозначени, когато е уместно, чрез използването на атрибути за статуса на наблюдението и за коментар към наблюдението (26). Историческите данни, които са резултат от приблизителни оценки, базирани на подизвадка на отчетните институции или базирани на частичен набор от инструменти и/или контрагенти, могат да бъдат изпратени като приблизителни оценки и подходящо обозначени. В този случай при първото представяне на данни трябва също да бъде предоставено описание на методите за приблизителната оценка. Обратното — ако историческите месечни редове могат да бъдат получени само посредством използването на техники за динамичните редове, те ще бъдат изготвени директно от отдел „Парична и банкова статистика“ (MBSD) и няма нужда да бъдат отчитани от НЦБ.
ТАБЛИЦА 6
Балансови позиции — промяна на периодичността на данните: внедряване за данните за салда
|
Нови месечни редове |
Периодичност на данните |
Валидност |
Отчитане (27) |
|
|
До |
От |
|||
|
Отчитани преди това на тримесечна база |
Т |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
Ревизии: отчитат се, като се използват идентификаторите на месечните редове за последния месец от тримесечието за което се отнасят данните (27) |
|
М |
|
От м. януари 2003 г. |
Исторически данни: Отчитане на месечни данни в зависимост от тяхната наличност |
|
|
Допълнителни разбивки за предишните тримесечни редове |
Няма |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
|
|
М |
|
От м. януари 2003 г. |
Историческите данни: Отчитане на месечни данни в зависимост от тяхната наличност |
|
|
Нови статистически изисквания |
Няма |
Данни за м. декември 2002 г. |
|
|
|
М |
|
От м. януари 2003 г. |
Историческите данни: Отчитане на месечни данни в зависимост от тяхната наличност |
|
6.4. Правила за контрол
В съответствие с минималните стандарти за статистическа отчетност на ЕЦБ, както са представени в приложение IV към Регламент ЕЦБ/2001/13, са идентифицирани две главни области за проверка.
Първата област се отнася до линейни зависимости, за които при всяко представяне трябва да е налице определен математически резултат. Съответно всичките линейни ограничения между балансовите показатели трябва да бъдат изпълнени (балансите трябва да са балансирани, междинните сборове трябва да са равни на общите суми и те не трябва да превишават стойността на общите редове). Когато данните не изпълняват едно или повече от наложените уравнения, от НЦБ ще бъде поискано да провери и ревизира данните. ЕЦБ поддържа и разпраща на НЦБ таблици, съдържащи използваните уравнения за линейни проверки.
Втората област се фокусира върху проверките на качеството, резултатите от които могат да изискват проучване от страна НЦБ. По-конкретно за всяка балансова позиция абсолютните и процентните изменения (28) във времето могат да идентифицират екстремни стойности или прекъсвания в динамичните редове, които се следят редовно от ЕЦБ. Отчитането на нулеви стойности, отрицателни стойности и липсващи стойности също се следи на редовна база. От НЦБ може да бъде поискано да дадат писмени обяснения за констатациите от проверките на качеството.
Тези два вида проверки се прилагат от ЕЦБ като част от процедурите за регулярно приемане на данни.
7. Политика за ревизии
Може да е необходимо националните централни банки да ревизират данни, отнасящи до предишния референтен месец (обикновени ревизии). Освен това могат да бъдат направени ревизии в резултат например на грешки, прекласификации, подобрени процедури за отчитане и пр., и отнасящи се до предишния референтен месец (извънредни ревизии) (29).
Наръчникът за съставяне на парична и банкова статистика (30) определя принципите, на които трябва да съответства политиката за ревизии. По-конкретно:
|
а) |
НЦБ не трябва систематично да ревизират данните за периода преди предходния референтен месец. В случай обаче че такива ревизии бъдат направени, те се дефинират като извънредни ревизии и ЕЦБ ще изисква обяснителна записка; |
|
б) |
по принцип значителните ревизии, които не се дължат на агрегиране на данните или на по-малки рутинни ревизии, трябва да бъдат обяснявани на ЕЦБ посредством обяснителни записки; |
|
в) |
при представянето на ревизирани данни НЦБ трябва да вземат предвид установената периодичност за представяне на данните на редовната отчетност, така че да няма конфликт с редовния период на изготвянето на статистиката. Извънредните ревизии трябва да бъдат представяни само извън редовния цикъл на изготвяне на статистиката; |
|
г) |
по принцип извънредните ревизии ще се приемат само ако бъдат предоставени задоволителни обяснения. |
В допълнение към горното, с оглед на нуждата от осигуряването на добър баланс между качеството на паричната статистика и нейната стабилност, и за да се подобри съответствието между месечните и тримесечните отчети, се препоръчва извънредните ревизии на месечните данни да се представят по времето на представянето на тримесечните отчети.
Трябва да се отбележи, че когато извънредни и обичайни ревизии и актуализации се отчитат в един и същи файл с данни, всички данни се обработват едновременно. Иначе ако извънредните ревизии се отчитат отделно по време на периода на изготвянето на статистиката, след като са били представени актуализациите и обикновените ревизии, ЕЦБ може да реши да отложи обработката и съхраняването на тези данни до приключване на периода на изготвянето на статистиката. Фактически, макар че ЕЦБ има технически възможности за обработка на файлове с данни (съдържащи извънредни/обичайни ревизии и/или актуализации) при получаването им, извънредните ревизии, които постъпват по време на периода на изготвянето на статистиката, могат да затруднят редовната обработка на данни и по този начин да забавят целия процес на изготвянето на агрегатите на еурозоната. Ако обаче, входящите извънредни ревизии биха могли да подобрят значимостта на данните на нивото на еурозоната или да коригират значителни грешки, тези ревизии могат също да бъдат приемани по време на периода на изготвянето на статистиката.
8. Обратна информация към НЦБ
ЕЦБ поддържа и изпраща на НЦБ таблици, описващи статистическите редове, които ще бъдат връщани на НЦБ.
(1) Собствената статистика на балансовите показатели на ЕЦБ също е елемент от процеса на консолидацията.
(2) Дирекция „Вътрешни финанси“ на ЕЦБ също отчита на Генералната дирекция „Статистика“ на ЕЦБ своя счетоводен баланс, следвайки настоящите инструкции.
(3) Съединяването на конкретните стойности на измеренията дава имената на динамичните редове (идентификатори).
(4) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(5) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(6) От отчитането на данните за м. януари 2003 г. стойността на кода, която трябва да се използва за динамичните редове от баланса на ЕЦБ, е „N“, както за баланса на НЦБ.
(7) От отчитането на данните за м. януари 2003 г. стойността на кода „U“ (която е използвана преди това за сектора на ПФИ, включително ЕЦБ) отпада и като сектор на ПФИ (включително ЕЦБ) се предефинира код „М“ (който е използван преди това за сектора на ПФИ, с изключение на ЕЦБ).
(8) Отчитането на редове за корекции, свързани с измененията на валутните курсове, се отнася само за ЕЦБ.
(9) ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 7.
(10) ОВ L 229, 9.9.2000 г., стр. 34.
(11) Атрибутите са статистически понятия, които предоставят на потребителите допълнителна кодирана (например мерната единица) и некодирана (например метода на съставянето) информация за обменяните данни. „Задължителни“ са тези атрибути, които трябва да приемат стойност, в противен случай съответните наблюдения, за които те се отнасят, не се считат за значими. „Условни“ са тези атрибути, на които се дават стойности само ако те са известни на отчетната институция (например местни идентификатори на редовете) или които имат отношение (например прекъсвания на динамичните редове) и за които се разрешава да не се подават стойности. Стойностите на атрибутите трябва да се обменят само когато се определят за първи път или когато се променят. Единствено статусът на наблюдението се предава като атрибут към съответната стойности при всяко предаване на данни.
(12) Атрибутът AGG_EQUN няма да бъде използван за комбинацията от измерения ECB_BSI1 и ще бъде отстранен от структурната ѝ дефиниция при следващото ѝ актуализиране.
(13) ЕЦБ означава тук Генерална дирекция „Статистика“.
(14) ЕЦБ препоръчва НЦБ да представят тези стойности, за да се осигурят по-прозрачни комуникации.
(15) Промените трябва да бъдат съобщени на отдел „Статистически информационни системи“ на ЕЦБ, както и на ресорния за тази информация отдел на ЕЦБ по факс/електронна поща.
(16) Ако националната централна банка желае да ревизира даден атрибут, ще бъде необходимо да представи отново съответното/ите наблюдение/я по същото време. Ако някои от атрибутите на наблюдението са ревизирани тогава, освен ако НЦБ не предостави подходящата стойност на атрибута, съществуващите стойности ще бъдат заменени със стойности по подразбиране.
(17) Статусът на наблюдението „M“ се изпраща винаги заедно със стойността на наблюдението „_“. Виж раздел 4 за допълнителна информация.
(18) Статусът на наблюдението „L“ се изпраща винаги заедно със стойността на наблюдението „_“. Виж раздел 4 за допълнителна информация.
(19) Статусът на наблюдението „Е“ трябва да се възприеме за всички наблюдения или периоди на данни, които са резултат от приблизителни стойности и не могат да се разглеждат като нормални стойности.
(20) Ако по повод на представянето на ревизия (на някой атрибут или на стойност на наблюдение) не бъде представен статусът на наблюдение заедно със стойността на наблюдението, ще се приеме, че стойността А важи за нелипсващи наблюдения, а стойността „М“ — за липсващи наблюдения.
(21) ОВ L 220, 15. 08. 2002 г., стр. 67.
(22) Ако поради технически причини дадена НЦБ не е в състояние да използва кодовата стойност „L“, тя трябва да предостави в писмен формат списъка на съответните редове на ЕЦБ.
(23) Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/18 от 20 декември 2002 г. относно статистиката на лихвените проценти, прилагана от паричните финансови институции за депозити и заеми по отношение на домакинства и нефинансови предприятия, ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 24.
(24) В случая на баланса на ЕЦБ, редовете за корекциите за валутните курсове се предоставят от Дирекция „Вътрешни финанси“ на ЕЦБ, в съответствие с приложение Х.
(25) Редовете, отчетени съгласно Регламент ЕЦБ/1998/16 за периода до м. декември 2002 г., се съхраняват временно от отдел „Парична и банкова статистика“ (MBSD) във вътрешната база данни.
(26) Стойностите, които са резултат от оценка, трябва да бъдат изпращани с атрибут за статус на наблюдението (OBS_STATUS) „Е“ и с коментар на наблюдението (OBS_COM), описващ подробностите на процедурата за оценка.
(27) Забележки. Ревизии: ревизии на данните преди м. януари 2003 г., които преди това са били отчитани на тримесечна база. Исторически данни: месечни данни за периода преди м. януари 2003 г., за които няма специфично изискване в Регламент ЕЦБ/2001/13.
(28) Не трябва да се прилага за позиции, които са нула. За тях се прилага разликата.
(29) Дефинирани като ревизии, прилагани към стойности, свързани с периода, предхождащ месеца преди текущия референтен месец.
(30) Европейски паричен институт, Наръчник за съставяне на парична и банкова статистика — насоки, предоставяни на НЦБ, за съставянето на парична и банкова статистика за представяне на ЕЦБ, април 1998 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ XIV
ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНАТА СЪВКУПНОСТ НА БАЗА НА ИЗВАДКАТА
Отделяне на парично-финансовите институции без пълни задължителни статистически отчети
|
1. |
Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2), действителната съвкупност от отчетни единици за съставянето на паричната и банковата статистика на еурозоната обхващат статистическата съвкупност от отчетните единици парично-финансовите институции (ПФИ). Освен това член 2, параграф 2 от регламента гласи: „(Националните централни банки) могат да предоставят дерогации на малките ПФИ, при условие че парично-финансовите институции (ПФИ), които допринасят за месечния консолидиран баланс, представляват най-малко 95 % от общия баланс на ПФИ по отношение на салдата във всяка участваща в еурозоната държава-членка. Националните централни банки проверяват своевременно изпълнението на това условие, за да дадат или оттеглят, ако е необходимо, каквато и да е дерогация, която е в сила от началото на всяка година.“ Съответно агрегираният баланс на тези ПФИ, които подлежат на изискванията за пълна отчетност за целите на паричната и банковата статистика на еурозоната, трябва да представляват като минимум 95 % от общия агрегиран баланс на сектора на ПФИ като цяло във всяка държава-членка. |
|
2. |
Националните централни банки (НЦБ), които решат да освободят малките ПФИ от задълженията за пълна отчетност, събират като минимум годишни данни, отнасящи се до общия баланс, така че да могат да извършват мониторинг дали такива ПФИ все още отговарят на критериите, упоменати в член 2, параграф 2. Общото балансово число се изчислява на брутна база. Несъответствията в целия Европейски съюз в дефиницията на балансовото число в резултат от различията в счетоводните принципи не се очаква да бъдат значителни и се очаква да намаляват с течение на времето. |
Оценяването на генералната съвкупност на база на извадката за ПФИ, които нямат пълна статистическа отчетност
|
3. |
За да се осигури качеството на балансовата статистика на ПФИ в еурозоната при съставянето на месечните и тримесечните балансови данни на ПФИ, отчитани на ЕЦБ, националните централни банки (НЦБ) оценяват генералната съвкупност до 100 % обхват за ПФИ, които нямат пълна статистическа отчетност. |
Минимални стандарти за оценяване на генералната съвкупност на база на извадката
|
4. |
Процедурата за оценяване на генералната съвкупност до 100 % обхват се избира от националните централни банки (НЦБ), при условие че тя отговаря на следните минимални стандарти:
|
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
ПРИЛОЖЕНИЕ XV
СТАТИСТИКА НА РЕЗЕРВНАТА БАЗА
Спецификация на данни
Месечната статистика на агрегираната резервна база, разбита по видове пасиви, се изчислява като салда в края на месеца, в съответствие с категориите, предвидени в Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2). Данните за изготвяне на тази статистика се вземат от данните, които кредитните институции, които подлежат на изискванията за минимален задължителен резерв (МЗР), предоставят на НЦБ.
За тази цел националните централни банки (НЦБ) отчитат пред Европейската централна банка (ЕЦБ) на месечна база следните данни, както са отчетени на тях от кредитните институции в контекста на системата от минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ):
|
Обща резервна база |
Пасиви, за които се прилага положителен коефициент за резерва |
Пасиви, за които се прилага нулев коефициент за резерва |
|||
|
|
Депозити (овърнайт, с договорен матуритет до 2 години и договорени за ползване след предизвестие до 2 години) |
Дългови ценни книжа с договорен матуритет до 2 години |
Депозити с договорен матуритет над 2 години и договорени за ползване след предизвестие над 2 години |
Репо сделки |
Дългови ценни книжа с договорен матуритет над 2 години (3) |
|
Пасивите по отношение на други кредитни институции, подлежащи на системата за минимални резерви на ЕСЦБ, ЕЦБ и НЦБ на участващите държави-членки, се изключват от резервната база. Ако дадена кредитна институция не може да предостави доказателство за размера на нейните емисии на дългови ценни книжа с матуритет до две години, държани от споменатите по-горе институции, тя може да приложи стандартното приспадане, дефинирано от ЕЦБ, към салдото на тези пасиви. |
|||||
По отношение на (тримесечното) ограничено отчитане на резервната база от малки кредитни институции, последните данни от края на тримесечието се използват три пъти в месечните данни, отчитани от националните централни банки на ЕЦБ.
Статистическите изисквания се отнасят до данните, представяни от кредитните институции на националните централни банки в контекста на изискванията за задължителни минимални резерви в ЕСЦБ.
Показателите се отнасят до сумите, както са отчетени от кредитните институции на националните централни банки, които са били използвани при изчисляването на резервната база на всяка институция.
а) Пасиви, за които се прилага положителен коефициент за резерва:
|
а.1) |
депозити (овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет до две години, депозити, договорени за ползване след предизвестие до две години); |
|
а.2) |
дългови ценни книжа с договорен матуритет до две години. |
Данните, отчитани на ЕЦБ за дългови ценни книжа, емитирани от кредитни институции a.2), отговарят на вярната сума, включена в резервната база, както е отчетена на националните централни банки от кредитните институции. Затова данните за дългови ценни книжа а.2) обхващат:
|
— |
сумата на дълговите ценни книжа с договорен матуритет до две години, емитирани от кредитните институции със стандартно приспадане, дефинирано от ЕЦБ, в случай че тези кредитни институции не са дали доказателство за притежаваните от тях собствени ценни книжа, така че да е било приложено макросъотношението, или |
|
— |
Сумата на дълговите ценни книжа с договорен матуритет до две години, емитирани от кредитните институции, коригирани с вярната сума на притежаваните емитирани дългови ценни книжа на кредитните институции (и ЕСЦБ) с договорен матуритет до две години, в случая, в който кредитните институции са представили доказателство. |
б) Пасиви, за които е приложен нулев коефициент за резерва:
|
б.1) |
депозити (депозити с договорен матуритет над две години, депозити, договорени за ползване след предизвестие над две години); |
|
б.2) |
репо сделки; |
|
б.3) |
дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години. |
Сумите, отчетени за „Дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години“, включват също сумите на дълговите ценни книжа, държани от други кредитни институции, имащи задължението да поддържат минимални задължителни резерви, от ЕЦБ или от националните централни банки (НЦБ) на участващите държави-членки.
в) Предвидени общи суми, прилагани от кредитни институции, задължени да поддържат минимални задължителни резерви.
Структура на кодиране
За целите на предоставянето на ЕЦБ на статистически данни за резервната база са дефинирани определени кодове и са добавени към тези описани в приложение XIII:
|
а) |
За отчетния сектор кодът „R“, включен в номенклатурата CL_BS_REP_SECTOR, се използва за дефиниране на кредитни институции, които подлежат на изискванията за минимални задължителни резерви (4). |
|
б) |
Съответният сектор на контрагента обхваща всички „други ПФИ“, които не са кредитни институции, за които се прилагат изискванията за поддържането на минимални задължителни резерви (5), всички НПФИ (сектор „Държавно управление“ и други резидентни сектори) и останалият свят. Код „3000“ от номенклатура CL_BS_COUNT_SECTOR се използва, за да представлява този сектор на контрагента в баланса. |
|
в) |
Не се изисква разбивка на географски принцип за областта на контрагента. Тук се използва код „A1“ за „свят“ от номенклатурата CL_COUNT_AREA. |
|
г) |
Трите кода, включени в номенклатура CL_BS_ITEM, са дефинирани специално за балансовите показатели (BSI), използвани за статистиката на резервната база, но не статистиката на балансовите показателите и за предвидената фиксирана сума. Тук се използва код „L2A“ за „депозити с договорен матуритет и депозити договорени за ползване след предизвестие“, код „L2B“ за „овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет и депозити договорени за ползване след предизвестие“ и код „LSA“ за „предвидена глобална сума, прилагана от кредитни институции, подлежащи на изискването за минимални задължителни резерви“. |
|
д) |
Не се изисква разбивка по валути и затова се използва код „Z01“ (всички валути комбинирано) от номенклатура CL_CURRENCY. |
|
е) |
Данните се отчитат в еуро и се използва код „E“ от номенклатура CL_SERIES_DENOM. |
Таблици RR/1 и RR/2 в допълнението показват динамичните редове, които трябва да бъдат отчитани за статистиката на резервната база.
Редовно отчитане на данните
Статистиката на резервната база обхваща шест динамични реда за кредитните институции, отнасящи се до стойностите на салдата в края на месеца, които трябва да бъдат предоставени на ЕЦБ с месечна периодичност най-късно до седемнадесетия работен ден след края на референтния месец по електронната мрежа „E9“.
Кредитните институции, които не водят пълна статистическа отчетност (т.е. тези, които са освободени от пълната месечна статистическа отчетност), отчитат ограничена разбивка на НЦБ на тримесечна база. За институциите, които не водят пълна статистическа отчетност, се води опростена статистика на резервната база за три (едномесечни) периода на поддържане на резерва и националните централни банки (НЦБ) ще включват данните за институциите без пълна статистическа отчетност в съответствие с техните отчетни графици (6).
Политика за ревизиите
Ревизии, правени от отчетните институции на статистиката за резервната база и за минимални задължителни резерви за конкретен период от поддържането им, се позволяват само когато се правят до четиринадесетия календарен ден от месеца, следващ месеца, в който е започнал периодът на поддържането им (7).
Ревизии, правени от отчетните институции на резервната база/минималните задължителни резерви, които се правят след четиринадесетия календарен ден от месеца следващ месеца, в който е започнал периодът на поддържането им, не трябва да водят до ревизии на статистиката на резервната база и на задължителните резерви.
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(3) В случая на дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години, сумите включват също сумите на ценните книжа, държани от други кредитни институции, които подлежат на изискванията за минимален задължителен резерв, от ЕЦБ, или от НЦБ на участващите държави-членки.
(4) Отчетният сектор, използван тук, е по-малък от сектора на другите парично-финансови институции, тъй като други ПФИ, които не подлежат на изискванията за минимални задължителни резерви, не са включени.
(5) Националните централни банки, ЕЦБ и кредитните институции, които подлежат на изискванията за минимални задължителни резерви, са изключени от сектора на контрагентите за еурозоната.
(6) Националните централни банки използват тримесечните данни за резервната база от кредитните институции, които не водят пълна статистическа отчетност за месечните цифри, отчитани на ЕЦБ в трите представяния на данни след тяхното публикуване.
(7) Или на предходния работен ден за НЦБ, ако четиринадесетият календарен ден не е работен ден за НЦБ. „Работен ден за НЦБ“ ще означава всеки ден, на който конкретна НЦБ на участваща държава-членка е отворена за целите на провеждането на операциите по паричната политика на ЕСЦБ.
Допълнение
ТАБЛИЦА RR/1
Идентификатори на динамични редове за месечните балансови данни, изисквани за съставяне на статистиката на резервната база
|
Балансови показатели |
Свят |
Некласифицирани |
||
|
Други ПФИ на участващите държави-членки, които не подлежат на изискванията за поддържане на минимален резерв (1), НПФИ на участващите държави-членки и останалият свят |
||||
|
ПАСИВИ |
||||
|
|
|
||
|
R1 |
|
||
|
|
|||
|
|
|||
|
|
|
||
|
R2 |
|
||
|
|
|||
|
R3 |
|
||
|
|
|
||
|
до 2 години |
R4 |
|
||
|
над 2 години (2) |
|
R5 |
||
ТАБЛИЦА RR/2
Идентификатори на динамични редове за месечни балансови данни, изисквани за контролни цели
|
|
|
||
|
Некласифицирани |
|||
|
Предвидена фиксирана сума |
R6 |
(1) Изисквания за поддържане на минимален резерв.
(2) Емитираните дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години включват също сумите на ценните книжа, държани от други кредитни институции, подлежащи на изискванията за поддържане на минимален резерв, от Европейската централна банка или от националните централни банки на участващите държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ XVI
ДАННИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА МАКРОСЪОТНОШЕНИЕТО ЗА ЦЯЛАТА ЕУРОЗОНА
Спецификация на данните
На базата на балансите, предоставени на националните централни банки (НЦБ) от отделните парично-финансови институции (ПФИ), НЦБ могат да получат данни, отнасящи се до агрегирания баланс на кредитните институции, подлежащи на изискванията за поддържане на минимални задължителни резерви (Регламент ЕЦБ/2000/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2).
За целите на изчисляването на макросъотношението за цялата еурозона националните централни банки (НЦБ) отчитат на месечна база следните статистики на ЕЦБ към края на месеца:
|
— |
Салдата на „дълговите ценни книжа с договорен матуритет до две години“, емитирани от кредитните институции, |
|
— |
Притежаваните от кредитните институции „ценни книжа, различни от акции с договорен матуритет до две години“, емитирани от местни и други парично-финансови институции в еурозоната. |
За кредитните институции, които не водят пълна статистическа отчетност (т.е. малки институции, на които е предоставена дерогация от пълната статистическа отчетност), където е приложимо, се използват процедурите за оценяване на генералната съвкупност на база на извадката, описани в приложение XIV.
Структура на кодиране
Структурата на кодиране за целите на предоставянето на динамичните редове на ЕЦБ следва структурата, дефинирана в приложение XIII и използвана за предоставянето на данни за балансовите показатели. По-конкретно се използват следните кодове за дефиниране на трите динамични реда:
|
а) |
отчетният сектор за трите динамични реда, които трябва да бъдат отчитани, е „кредитни институции, подлежащи на изискването за поддържане на минимални резерви“ и е кодиран със стойност „R“ от номенклатура CL_BS_REP_SECTOR; |
|
б) |
за „емитирани дългови ценни книжа с договорен матуритет до две години“ и „ценни книжа, различни от акции с договорен матуритет до две години“, стойността „L“ от списъка с кодове CL_BS_MATURITY_ORIG се използва като код за разбивка по матуритет; |
|
в) |
за да се осигури съответствие с установените родове идентификатори на динамични редове за отчетност на балансовите показатели, позицията в активите се отчита отделно за местните и другите области на контрагенти в еурозоната. Използват се стойностите „U6“ и „U5“ от списъка с кодове CL_COUNT_AREA. Позицията в активите се отчита без разграничаване за областта на контрагентите и се използва стойността „A1“ за „свят“; |
|
г) |
не се изисква разбивка по валути и затова се използва код „Z01“ (всички валути комбинирано) от номенклатура CL_CURRENCY; |
|
e) |
данните се отчитат в еуро и се използва кодът „E“ от номенклатура CL_SERIES_DENOM. |
Таблицата „Кредитни институции/макросъотношение“ в допълнението показва трите динамични реда, които трябва да бъдат отчитани.
Редовно отчитане на данните
Трите динамични реда за кредитни институции, отнасящи се за стойностите на салдата в края на месеца, се представят на ЕЦБ с месечна периодичност до приключването на работното време на последния работен ден от месеца след референтния период.
Динамичните редове трябва да бъдат предоставяни даже ако съответните балансови показатели не са приложими в държавата-членка, за да се позволи системното третиране на показателите в рамките на консолидирания баланс (3).
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(3) Правилното отчитане на неприложими балансови показатели е разгледано в приложение ХIII.
Допълнение
ТАБЛИЦА
Кредитни институции/макросъотношение
Идентификатори на динамичните редове за месечни балансови показатели. Данни, изисквани за съставяне на макросъотношението
|
Балансови показатели |
|
|
|
|
||||||||||||||
|
ПФИ |
НПФИ |
ПФИ |
НПФИ |
|||||||||||||||
|
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
Сектор „Държавно управление“ |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||
|
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
Централно държавно управление |
Държавно управление — други |
|||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||
|
Банкноти и монети в обращение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Депозити (всички валути) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Депозити (еуро) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Овърнайт |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Депозити (чужди валути) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Овърнайт |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
С договорен матуритет |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Договорени за ползване след предизвестие |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Репо сделки |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции/дялове на фондове на паричния пазар |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Емитирани дългови ценни книжа (всички валути) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 2 години |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Капитал и резерви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
MR1 |
||||||||
|
Други пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||
|
Парични средства (всички валути) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Кредити |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Ценни книжа, различни от акции (всички валути) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
до 2 години |
MR2 |
|
|
|
MR3 |
|
|
|
|
|
||||||||
|
Акции и други капиталови инструменти |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Дълготрайни активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
|
Други активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
ПРИЛОЖЕНИЕ XVII
СПИСЪК НА ПАРИЧНО-ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ
НАСОКИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА АКТУАЛИЗАЦИИТЕ
Въведение
1. Настоящите насоки предоставят информация за събирането, контрола и разпространяването на списъка на парично-финансовите институции. Списъкът на парично-финансовите институции представлява компилация за институциите, отразяваща националните сектори на ПФИ на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС).
Ad hoc актуализации на списъка на ПФИ
2. Ad hoc актуализациите са задължителни и се извършват, ако има промени в сектора на ПФИ, т.е. при присъединяване на дадена институция към сектора на ПФИ („новонавлизаща институция“) или при напускането на сектора на ПФИ от дадена институция („напускаща институция“).
3. Ad hoc актуализациите са задължителни също когато има някакви промени в атрибутите на съществуващите ПФИ.
4. Дадена институция може да се присъедини към сектора на ПФИ поради някоя от четирите причини, разгледани по-долу:
|
— |
създаване на ПФИ в резултат на сливане, |
|
— |
създаване нови юридически лица в резултат на разделяне на съществуваща ПФИ, |
|
— |
създаване на нова ПФИ, |
|
— |
такава промяна в статута на предишна НПФИ, че тя става ПФИ. |
5. Даден институция може да излезе от сектора на ПФИ поради някоя от изброените по-долу пет причини:
|
— |
участието на дадена ПФИ в сливане, |
|
— |
купуването на дадена ПФИ от друга институция, |
|
— |
разделянето на дадена ПФИ на отделни юридически лица, |
|
— |
такава промяна в статута на ПФИ, че тя става НПФИ, |
|
— |
ликвидацията на ПФИ. |
6. Представянето на ad hoc актуализации на сектора на ПФИ е задължително, както за да се осигури пълно съответствие с институциите, подлежащи на паричната политика (наричани по-нататък „ИППП“), така и за месечната публикация на Списъка на ПФИ на интернет страницата на Европейската централна банка (ЕЦБ).
7. При отчитане на дадена нова институция или институция, която ще бъде променена, трябва да бъдат попълнени всички задължителни променливи.
8. При отчитане на дадена институция, излизаща от сектора на парично-финансовите институции (която не е част от сливане), трябва да бъде отчетена като минимум следната информация: видът на заявката (т.е. да бъде заличена) и идентификационният код на ПФИ (т.е. променливата „mfi_id“).
Преразпределяне на идентификационните кодове на ПФИ
9. Националните централни банки (НЦБ) не трябва да преразпределят идентификационните кодове на заличените ПФИ на нови ПФИ.
10. В случай че това е неизбежно, трябва да се спазва следната процедура:
|
i) |
актуализацията с преразпределения идентификационен код трябва да бъде изпратена чрез системата за обмен на данни N13. Тъй като преразпределянето на идентификационните кодове ще наруши проверката за достоверност, националните централни банки ще бъдат информирани чрез потвърждение, че актуализацията е отхвърлена. Информацията обаче, която е свързана с актуализацията, ще бъде съхранена в отделно хранилище за данни; |
|
ii) |
паралелно с гореспоменатото представяне трябва да бъде изпратено обяснение на ЕЦБ за преразпределението на идентификационния код на ПФИ, на електронния адрес N13 в Cebamail; моля за тема на съобщението посочете: „MFI reallocation“ (Преразпределяне на ПФИ). Подробностите за причината за преразпределянето, включително IREF номера на изпратения файл, трябва да бъдат изпратени като част от обяснението; |
|
iii) |
при условие че обяснението бъде прието, ЕЦБ ще изпълни ръчно актуализацията и ще изпрати потвърждение на НЦБ чрез Cebamail; |
|
iv) |
ако обяснението не се счита за прието, актуализацията няма да се реализира в набора от данни за ПФИ; ЕЦБ ще изпрати на НЦБ съобщение по Cebamail с обяснение за отказа; |
|
v) |
ако Cebamail не функционира, обяснението трябва да бъде изпратено чрез стандартния електронен адрес (като тема на съобщението посочете: „MFI re-allocation“), използван за изпращане на запитвания до ЕЦБ, свързани с ПФИ: mfi.hotlinе@ecb.int. ЕЦБ ще комуникира чрез електронна поща с НЦБ относно процедури iii) и iv) по-горе. |
Изпращани променливи
11. Таблицата по-долу изброява променливите, които се събират за списъка на ПФИ, и дали същите са задължителни или не. Моля, виж раздела за „Проверки за достоверност“ по-долу за допълнителни подробности за всяка променлива. Следва да се обърне внимание, че ако не е изрично посочено друго, терминът „сливания“ се отнася за местни сливания.
|
Статут |
Наименование на променливата |
Описание |
|
Задължителна |
object_request |
Вид на изпращаната актуализация за ПФИ. Може да приема една от четири предварително дефинирани стойности: „mfi_req_nеw“, „mfi_req_mod“, „mfi_req_del“ или „mfi_req_merger“ |
|
Задължителна |
mfi_id |
Уникален идентификационен код на ПФИ. Състои се от две части: „host“ и „id“ |
|
Задължителна: когато е част от идентификационния код |
host |
Страната на регистрация на ПФИ, посочена като двубуквения код на страната по ISO |
|
Задължителна: когато е част от идентификационния код |
id |
Идентификационен код за институцията (без двубуквения „host“ код на страната по ISO като префикс) |
|
Задължителна |
name |
Пълното наименование на ПФИ, под което е регистрирана |
|
Задължителна: за заявки от вида „new“ и „mod“ |
address |
Данни за местонахождението на ПФИ. Състоят се от четири части: „address“, „box“, „code“ и „city“ |
|
Задължителна: за заявки от вида „new“ и „mod“ |
postal_address |
Улица и номер, на който се намира сградата |
|
Задължителнa: за заявки от вида „new“ и „mod“ |
postal_box |
Номер на пощенската кутия |
|
Задължителнa: за заявки от вида „new“ и „mod“ |
postal_code |
Пощенски код |
|
Задължителнa: за заявки от вида „new“ и „mod“ |
city |
Град на местонахождението |
|
Задължителнa: за заявки от вида „new“ и „mod“ |
category |
Показва вида на ПФИ. Това може да бъде една от четири предварително определени стойности: централна банка, кредитна институция, фонд на паричния пазар или друга институция |
|
Задължителнa: за заявки от вида „new“ и „mod“ |
report |
Показва дали ПФИ отчита месечна балансова статистика или не. Може да бъде едната от две предварително дефинирани стойности: true (вярно) или false (невярно) |
|
Незадължителна |
order_r |
Показва желаният ред за подредба в списъка на ПФИ, ако не е приложим английския азбучен ред |
|
Задължителнa за чуждестранни клонове |
head_of_branch |
Показва, че ПФИ е чуждестранен клон. Може да приема едната от трите стойности: „non_eu_head“, „eu_non_mfi_head“ или „eu_mfi_head“ |
|
Задължителнa за чуждестранни клонове |
non_eu_head |
Централното управление не е резидент на ЕС. Състои се от две части: „host“ и „name“ |
|
Задължителнa за чуждестранни клонове |
eu_non_mfi_head |
Специфицира, че централното управление е резидент на ЕС и не е ПФИ. Състои се от две части: „non_mfi_id“ и „name“ |
|
Задължителнa за чуждестранни клонове |
eu_mfi_head |
Специфицира, че централното управление е резидент на ЕС и е ПФИ. Стойността за тази променлива се състои от „mfi_id“ |
|
Задължителнa за сливания |
mfi_req_merger |
Специфицира, че се изпраща информация за сливане |
|
Задължителнa за сливания |
submerger |
Като „submerger“ (подсливане) трябва да се отчитат институциите, споделящи същата „date“ (дата) на правния ефект от дейността на сливането. Състои се от четири части: „date“, „comment“, „involved_mfi“ и „involved_non_mfi“ |
|
Задължителнa за трансгранични сливания |
involved_mfi |
Специфицира, че ПФИ участва в трансгранично сливане. Стойността за тази променлива се състои от „mfi_ref“ |
|
Задължителнa за сливания |
involved_non_mfi |
Специфицира, че в сливането участва НПФИ. Стойността за тази променлива се състои от „non_mfi_obj“ |
|
Задължителнa за трансгранични сливания |
mfi_ref |
Подробности за дадена ПФИ, участваща в трансгранично сливане. Състои се от две части: „mfi_id“ и „name“ |
|
Задължителнa за сливания |
non_mfi_obj |
Подробности за дадена НПФИ, участваща в сливане с ПФИ. Състои се от две части: „non_mfi_id“ и „name“ |
|
Задължителнa за сливания |
non_mfi_id |
Подробности за дадена НПФИ, участваща в сливане с ПФИ. Състои се от две части: „host“ и „id“. Дължина пет символа |
Заявки, свързани със сливания
12. По-долу са дадени няколко примера за променливи, които трябва да се използват за отчитането както на местни, така и на трансгранични сливания между дадено ПФИ и друго/други ПФИ/НПФИ. Показани са също сценарии, обхващащи както едни и същи дати, така и различни дати на правната сила на сливането. Обърнете внимание, че разгледаните по-долу ситуации са примерни и не представляват изчерпателен списък на всички възможни сценарии за сливания. Освен това резултатът, специфициран за дадена ситуация, е само един от многото възможни резултати за този вид сливания.
13. За подходящи насоки относно схемата на отчитане чрез XML вижте „Спецификация за обмена на данни чрез системата за обмен на данни N13 фаза II“ (виж раздел „Референции“ по-долу).
|
Реф. |
Ситуация |
Променливи за сливане, които трябва да се използват за отчитане на ситуацията |
|
1 |
Местно сливане между две парично- финансови институции (ПФИ) Резултат: лицензите на ПФИ-1 и ПФИ-2 са прекратени. От сливането е създадена нова институция (ПФИ-3). Има една дата за правния ефект за това сливане (date-1) |
Mfi_req_merger Submerger date (date-1) mfi_req_del (MFI-1) mfi_req_del (MFI-2) mfi_req_new (MFI-3) |
|
2 |
Местно сливане между три ПФИ Резултат: ПФИ-1 и ПФИ-2 участват в сливане на date-1, като лицензът на ПФИ-2 е прекратен. След това ПФИ-1 се слива с ПФИ-3 на date-2. ПФИ-1 сменя името си и лицензът на ПФИ-3 е прекратен. Заб.: На date-1 ПФИ-1 се отчита като модификация, макар че няма промени на атрибутите |
Mfi_req merger Submerger date (date-1) mfi_req_mod (MFI-1) mfi_req_del (MFI-2) submerger date (date-2) mfi_req_mod (MFI-1) mfi_req_del (MFI-3) |
|
3 |
Местно сливане между две институции — ПФИ и НПФИ Резултат: ПФИ-1 сменя името си. Има една дата с правен ефект за това сливане (date-1) Заб.: Промяната на НПФИ не се отчита, само идентификационните данни |
mfi_req_merger submerger date (date-1) mfi_req_mod (MFI-1) involved_non_mfi non_mfi_obj non_mfi_id |
|
4 |
Трансгранично сливане между две ПФИ (ПФИ-1 в страна X и ПФИ-2 в страна Y), създаване в резултат на това на ПФИ, намираща се в страна X Резултат: лицензите както на ПФИ-1, така и на ПФИ-2, са прекратени. В резултат на сливането е създадена нова институция (ПФИ-3) в страна X. Датата на правния ефект е date-1 Заб.: При трансгранично сливане заявките от всички участващи страни трябва да бъдат получени, преди да се реализира информацията за сливането. Дотогава всяка заявка се намира в системата със статут „непълна“ |
Страна X изпраща тази заявка: mfi_req_merger submerger date (date-1) mfi_req_del (MFI-1, country X) mfi_req_new (MFI-3, country X) involved_mfi mfi_ref (MFI-2, country Y) Страна X изпраща тази заявка: mfi_req_merger submerger date (date-1) mfi_req_del (MFI-2, country Y) involved_mfi mfi_ref (MFI-1, country X) mfi_ref (MFI-3, country X) |
Периодичност на представяне на данни
14. Представянето на ad hoc актуализации на ЕЦБ трябва да се извършва веднага след настъпването на промените в сектора на ПФИ.
Среда за представяне и формат на файловете
15. Ad hoc актуализациите трябва да се представят във формат XML, посредством cистемата за обмен на данни N13.
16. В случай на повреда на cистемата за обмен на данни N13, актуализациите трябва да бъдат представяни във формат XML чрез електронния адрес N13 в Cebamail.
17. За пълните подробности, свързани със cистемата за обмен на данни N13, моля виж документа „Спецификация за обмен на данни чрез cистемата за обмен на данни N13, фаза II“ (виж раздел „Референции“, по-долу).
Проверки за достоверност
Преди предаването на ЕЦБ на актуализациите, свързани с ПФИ, трябва да бъдат направени следните проверки за достоверност. Всички актуализации, получени в ЕЦБ, които преминават проверките за достоверност, се извършват автоматично в данните на ПФИ.
Общи положения
|
i) |
Попълват се всички задължителни променливи. |
|
ii) |
Стойността на променливата „object_request“ може да бъде една от следните четири:
|
Идентификационен код
|
iii) |
Променливата „mfi_id“ се състои две отделни части, променливата „host“ и променливата „id“. Стойностите за двете части комбинирано трябва да гарантират, че променливата „mfi_id“ е уникална за тази ПФИ. Променливата „mfi_id“ е първичен ключ за данните на ПФИ. |
|
iv) |
Стойността за променливата „host“ за дадена ПФИ (когато е част от „mfi_id“) може да бъде само двубуквения ISO код за страните от ЕС. |
|
v) |
Вече използваният идентификационен код не трябва да се присвоява на нова ПФИ. (В изключителни обстоятелства, виж раздела за „Преразпределяне на идентификационните кодове на ПФИ“ по-горе.) |
|
vi) |
За да се осигури съответствие, използвайте идентификационните кодове, както се публикуват месечно в списъка на ПФИ на интернет страницата на ЕЦБ. |
|
vii) |
При отчитане на промяна на кода „mfi_id“ трябва да бъде изпратена заявка първо за заличаване на съществуващата ПФИ със „стария“ код; впоследствие трябва да бъде изпратена втора заявка, за да се създаде „новата“ ПФИ с новия код „mfi_id“. |
|
viii) |
Ако променливата „mfi_id“ е непълна, невярна или липсва, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
Наименование
|
ix) |
Пълното, регистрирано име на институцията в НЦБ. |
|
x) |
Включва се и обозначението на правния статут на фирмата, т.е. Plc, Ltd, Spa и пр. Обозначението на правния статут на фирмата трябва да се изписва еднозначно за всички наименования, където е приложимо. |
|
xi) |
Трябва да се използва националният набор от знаци. Гърция трябва да използва латиница. |
|
xii) |
За обозначаване на ударения трябва да се използва конвенцията за малките букви. |
|
xiii) |
Където е възможно, използвайте малки букви. |
|
xiv) |
Ако променливата „име“ е непълна, невярна или липсва, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
Адрес
|
xv) |
Трябва да бъде попълнена най-малкото една от променливите за адрес „postal_address“, „postal_box“ или „postal_code“. Четвъртата променлива за адрес, „city“, е задължителна. |
|
xvi) |
За променливата „postal_address“ посочете улица и номер на местонахождението на институцията. Използвайте националния набор от знаци. Гърция трябва да използва латиницата. |
|
xvii) |
За променливата „postal_box“, използвайте националната практика за номериране на пощенска кутия. Не трябва да се поставят текстови обозначения пред цифрите на „postal_code“, които могат да бъдат буквено-цифрови. |
|
xviii) |
За променливата „postal_code“, посочете пощенския код на местонахождението на институцията. Използвайте условните обозначения на националните пощенски системи. Променливата „postal_code“ може да бъде буквено-цифрова. |
|
xix) |
Ако наборът от променливи „address“ е непълен, неверен или липсва, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
Град
|
xx) |
За променливата „city“ посочете града, в който се намира институцията. Използвайте набора от национални знаци. Гърция трябва да използва латиница. Използвайте малки букви, където е приложимо. |
|
xxi) |
Ако променливата „city“ е непълна, невярна или липсва, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
Категория
|
xxii) |
За променливата „category“ посочете вида на ПФИ чрез една от следните четири предварително определени стойности: „central bank“ (централна банка), „credit institution“ (кредитна институция), „monеy market fund“ (фонд на паричния пазар) или „other institution“ (друга институция). Използвайте малки букви, с изключение на началните символи, които трябва да бъдат с главна буква. |
|
xxiii) |
Ако променливата „category“ е непълна, невярна или липсва, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
Отчет
|
xxiv) |
В променливата „report“ (отчетност) посочете дали ПФИ подлежи на изискването за пълна статистическа отчетност („true“ — „да“) или, обратното, е част от институциите, които имат непълна отчетност („false“ — не). Само една от тези две предварително определени стойности ще бъдат приета. |
|
xxv) |
Ако променливата „report“ е непълна, невярна или липсва, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
Ред
|
xxvi) |
За променливата „order_r“ (подредба) посочете желания номер по ред в Списъка на ПФИ, ако английският азбучен ред не е приложим. Определете цифрова стойност на всяка ПФИ във възходящ ред. |
|
xxvii) |
Променливата „order_r“ не е задължителна. Ако тя е непълна или липсва (а всички други проверки за достоверност са изпълнени), заявката ще бъде отразена в данните на ПФИ. |
Проверки за чуждестранни клонове
|
xxviii) |
Стойността на променливата „head_of_branch“ трябва да бъде попълнена, ако ПФИ е чуждестранен клон. |
|
xxix) |
За променливата „head_of_branch“ посочете вида на централното управление съгласно една от трите предварително определени променливи:„non_eu_head“, „eu_non_mfi_head_“ или „eu_mfi_head“. |
|
xxx) |
Ако променливата „head_of_branch“ е подадена като „non_eu_head“ (централно управление, което не е резидент на ЕС), следва да бъдат подадени и променливите „host“ и „name“ на централното управление. |
|
xxxi) |
Ако променливата „head_of_branch“ е подадена като „eu_non_mfi_head“ (централно управление — резидент на ЕС, което не е ПФИ), следва да бъдат подадени променливите „host“, „name“ и „id“ на централното управление. Идентификационният код за „non_mfi“ може да бъде или „OFI“ (друга финансова институция), или двубуквеният ISO код на страната, последван от наставка, насочваща към подходящата секторна класификация по ЕСС 95 (1). |
|
xxxii) |
Ако променливата „head_of_branch“ е подадена като „eu_mfi_head“ (ПФИ), трябва да бъдат подадени променливите „host“ и „id“ на централното управление. Моля, упоменете най-актуалната информация за идентификацията на ПФИ, виж списъка на парично-финансовите институции за последния месец, който е на разположение на интернет страницата на ЕЦБ. |
|
xxxiii) |
Ако променливата „head_of_branch“ е подадена като „eu_mfi_head“ (ПФИ), името на централното управление не трябва да се дава. Като част от механизма на ЕЦБ за проверка на достоверността се извършва автоматична актуализация на имената на централните управления на всички чуждестранни клонове, които са резидентни на ЕС, когато е предоставена идентификацията на централното управление. Това се прави за всички данни на ПФИ, всеки път, когато дадена ПФИ се отчита и има промяна в променливата „name“ (наименование). |
|
xxxiv) |
Ако някоя от горните проверки за достоверност (xii—xvii) бъде нарушена, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
|
xxxv) |
Има два случая, при които в данните за ПФИ в ЕЦБ ще е налице несъответстваща информация за централно управление:
|
|
xxxvi) |
За намаляване на неточностите ЕЦБ ще изпраща списък с несъответстващата информация за централни управления на всички или избрани НЦБ няколко пъти годишно, за целите на проверката. |
Проверки при сливания
|
xxxvii) |
Променливата „mfi_req_merger“ е задължителна, когато се отчитат местни или трансгранични сливания. |
|
xxxviii) |
Променливата „submerger“ е задължителна. Всяка група (т.е. две или повече институции), споделяща една и съща дата на правния ефект на сливането, трябва да бъде докладвана с отделно обозначение „submerger“. |
|
xxxix) |
Когато е подадена променливата „submerger“, стойността на променливата „date“ трябва да бъде попълнена. Попълването на променливата „date“ е задължително. |
|
xl) |
Най-малко една от институциите, участващи в сливането, трябва да бъде ПФИ (т.е. не е възможно да се докладват сливания само между НПФИ). |
|
xli) |
Ако няма промяна в атрибутите на дадена ПФИ в резултат от дейността по сливането, тази ПФИ трябва да бъде отчетена като актуализация (т.е. „mfi_req_mod“). Това е, за да се гарантира, че всички ПФИ, участващи в сливане, са отчетени. |
|
xlii) |
Променливата „involved_mfi“ е задължителна само когато се отчитат трансгранични сливания (т.е. променливата „involved_mfi“ ще съдържа информация за институцията, резидент на друга държава-членка). |
|
xliii) |
Ако дадена институция е специфицирана като „involved_mfi“, трябва да бъде попълнена променливата „mfi_ref“. |
|
xliv) |
Променливата „mfi_ref“ се състои от две части:„mfi_id“ (която се състои от „host“ и „id“ на институцията) и „name“. |
|
xlv) |
Информацията за трансгранично сливане няма да бъде отразена в данните за ПФИ на ЕЦБ, освен ако не са докладвани напълно и валидирани всички заявки за сливане от всички участващи държави-членки. |
|
xlvi) |
Ако дадена институция е специфицирана като „involved_non_mfi“, трябва да бъдат попълнени променливите „non_mfi_id“ и „name“. |
|
xlvii) |
Променливата „non_mfi_id“ на „involved_non_mfi“ се състои от две части:„host“ и „id“ и е с дължина пет символа. Частта „host“ е двубуквения ISO код на страната. Частта „id“ е с дължина три символа и се посочва подходящата секторна класификация съгласно ЕСС 95. |
|
xlviii) |
Ако някоя от горните проверки за достоверност (xx—xxx) бъде нарушена, цялата заявка ще бъде отхвърлена. |
Кръстосана проверка ПФИ—ИППП
18. Ако се изисква кръстосана проверка между данните на ПФИ и ИППП, поставете обозначение за кръстосана проверка във файла, който се изпраща чрез системата за обмен на данни N13.
19. Кръстосаната проверка се извършва върху пълната информация за ПФИ и ИППП, докладвана от изпращащата НЦБ (т.е. включително съществуващата информация за ПФИ и ИППП в съответните бази данни), а не само информацията, получена във файла, маркиран с обозначението. Резултатите се връщат незабавно под формата на потвърждение. Обозначението за кръстосана проверка трябва да се използва по следния начин:
|
— |
където данните за ПФИ и ИППП могат да бъдат координирани между съответните звена, обозначението за кръстосана проверка трябва да бъде поставено само във втория файл, изпращан за съответната заявка за ПФИ или ИППП, |
|
— |
където координацията не е възможна в края на деня трябва да бъде изпратено допълнително съобщение, съдържащо само идентификатора за кръстосана проверка. Това съобщение би могло да бъде изпратено от едното или и от двете звена, отговорни за ПФИ или ИППП, |
|
— |
където не се изисква незабавно кръстосана проверка за съответствие на ПФИ или ИППП, обозначението не трябва да се поставя във файла, |
|
— |
когато проверката се изисква да бъде изпълнена по-късно през деня, данните трябва да бъдат изпратени без обозначение за кръстосана проверка. Впоследствие трябва да бъде изпратен празен файл с обозначение за кръстосана проверка. В този случай, тъй като няма данни за проверяване в празния файл, кръстосаната проверка се извършва веднага, |
|
— |
потвърждението ще съдържа само резултата от кръстосаната проверка между данните за ПФИ и ИППП на изпращача. |
20. Кръстосаната проверка на ПФИ и ИППП генерира само предупреждение. Оттук, ако кръстосаната проверка не успее, заявката все пак ще се изпълни директно в данните за ПФИ в ЕЦБ. Имайте предвид, че несъвместими записи между ПФИ и ИППП няма да бъдат публикувани в интернет страницата на ЕЦБ в края на всеки месец.
Третиране на грешки
21. При получаване на файл, съдържащ актуализации на ПФИ, незабавно се изпраща потвърждение обратно на изпращача. Потвърждението е един от двата вида по-долу:
|
i) |
потвърждение за получаване: то съдържа обобщена информация за актуализациите на ПФИ, които са обработени и успешно приложени в данните на ПФИ; |
|
ii) |
потвърждение за грешка: същото съдържа подробна информация за актуализациите на ПФИ и проверките за достоверност, които са неуспешни. Моля, вижте раздела „Проверки за достоверност“ по-горе за конкретна информация за това дали дадена неуспешна проверка за достоверност би довела до отхвърляне на цялата заявка или на изпълнение на заявката, придружено с предупреждение. |
22. При получаване на потвърждение за грешка трябва да бъдат предприети незабавни действия за изпращане на коригирана информацията. Ако правилната информация зависи от актуализациите, изпратени от други държави-членки по време на последния месец (т.е. същите не са налични в интернет страницата на ЕЦБ), моля свържете се с ЕЦБ на електронния адрес N13 в Cebamail с детайли за необходимата информация.
Годишна проверка за контрол на качеството
23. Целта на тази задължителна годишна дейност е да се провери подробно съществуващият списък на парично-финансовите институции в ЕЦБ, със специално фокусиране върху проверката на чуждестранните клонове.
24. Определянето на времето за провеждане на тази дейност е насочено към това, актуализираната информация за сектора на ПФИ, публикувана в края на годината на интернет страницата на ЕЦБ, и впоследствие в публикацията ѝ на хартиен носител, да бъде колкото е възможно по-точна и актуална.
25. НЦБ трябва да следват насоките, дадени по-долу, за да извършат стандартната процедура за актуализиране по своевременен и точен начин, и да се гарантира, че информацията се обработва по цялостен и ефикасен начин на нивото както на НЦБ, така и на ЕЦБ.
Общи процедури
|
i) |
На всяка НЦБ ще бъде изпратен един файл на Excel, съдържащ четири работни листа (Отчети 1—4), които съдържат един празен шаблон. Същите ще бъдат изпратени чрез Cebamail от ЕЦБ с дата към приключването на работното време на последния работен ден на октомври (обозначение за време „T“). |
|
ii) |
Имайте пред вид, че „T“ се отнася за работни дни. |
|
iii) |
Отчетите и проверките, които трябва да бъдат направени, са специфицирани по-долу. |
Отчет 1: Националният списък на парично-финансовите институции
Това е специфичен за страната (национален) списък на парично-финансовите институции, както е включен в базата данни на ЕЦБ, който НЦБ трябва да сравнят със своя собствен национален списък на ПФИ.
|
— |
Всяка коректна институция в този отчет трябва да бъде отметната с „чавка“ в колоната, озаглавена „Коментари“ („Comments“). |
|
— |
Ако има някакви разлики между двата списъка, тогава същите трябва да бъдат маркирани по подходящ начин в колоната, озаглавена „Коментари“. Моля, посочете точно каква е разликата, т.е. изисква се модификация (кой атрибут се модифицира и каква трябва да бъде стойността) или даден запис трябва да бъде заличен (специфицирайте защо), и пр. Моля, също посочете дали ще изпратите/сте изпратили корекция за този запис посредством системата за обмен на данни N13 и посочете IREF номера в колоната, озаглавена „IREF“. |
|
— |
Когато даден запис липсва, тогава всичките подробности за записа трябва да бъдат добавени към Отчет 1 (т.е. като допълнителен запис). Моля, специфицирайте в колона „Коментари“, че това е „нов запис“ (посочете защо). Моля, посочете също дали ще изпратите/сте изпратили корекция за този запис посредством системата за обмен на данни N13 и посочете IREF номера в колоната, озаглавена „IREF“. |
Отчет 2: Списък на чуждестранните клонове, резиденти на страната на НЦБ
НЦБ трябва да осигурят информацията за чуждестранните клонове на ПФИ, резиденти на техните страни да е пълна, точна и актуална.
|
— |
Всяка коректна институция в този отчет трябва да бъде отметната с „чавка“ в колоната, озаглавена „Коментари“. |
|
— |
Ако има някакви модификации, тогава същите трябва да бъдат специфицирани подходящо в колоната, озаглавена „Коментари“. Моля, посочете точно каква е разликата, т.е. изисква се модификация (кой атрибут се модифицира и каква трябва да бъде стойността) или даден запис трябва да бъде заличен (специфицирайте защо), и пр. Моля, също посочете дали ще изпратите/сте изпратили корекция за този запис посредством системата за обмен на данни N13 и посочете IREF номера в колоната, озаглавена „IREF“. |
|
— |
Ако даден чуждестранен клон липсва, тогава всичките подробности за записа трябва да бъдат добавени към Отчет 2 (т.е. като допълнителен запис). Моля, посочете в колона „Коментари“, че това е „нов запис“ (посочете защо). Моля, посочете също дали ще изпратите/сте изпратили корекция за този запис посредством системата за обмен на данни N13 и посочете IREF номера в колоната, озаглавена „IREF“. |
Отчет 3: Списък на чуждестранни клонове, чието централно управление е отчетено от други НЦБ, като резидент в съответната страна на НЦБ
Това е за кръстосана проверка на сектора на ПФИ, що се отнася до обхващането на чуждестранните клонове на ПФИ. НЦБ трябва да правят такава проверка, за да осигурят отчитането от други НЦБ на всички техни чуждестранни клонове, резиденти в други страни от ЕС.
|
— |
Всяка коректна институция в този отчет трябва да бъде отметната с „чавка“ в колоната, озаглавена „Коментари“. |
|
— |
Ако има някакви модификации, тогава същите трябва да бъдат специфицирани подходящо в колоната, озаглавена „Коментари“. Моля, посочете точно каква е разликата, т.е. изисква се модификация (кой атрибут се модифицира и каква трябва да бъде стойността) или даден запис трябва да бъде заличен (специфицирайте защо), и пр. |
|
— |
Ако даден чуждестранен клон липсва, тогава всичките подробности за записа трябва да бъдат добавени към Отчет 3 (т.е. като допълнителен запис). Моля, специфицирайте в колона Коментари, че това е „нов запис“ (посочете защо). |
Отчет 4: Шаблон за заглавните страници
Това е празен шаблон, в който всяка НЦБ трябва да специфицира колко заглавни страници изисква за публикацията на хартиен носител на списъка на ПФИ, който се очаква да бъде публикуван през първото тримесечие на следващата година.
|
iv) |
НЦБ имат девет работни дни („T+9“), през които да проверят отчетите и да потвърдят точността на данните. Попълнените отчети се изпращат обратно на ЕЦБ чрез Cebamail, електронен адрес N13, с коментари дали данните са верни или не (както е посочено по-горе). |
|
v) |
Паралелно, ако данните са неверни, НЦБ трябва да направят корекции и да изпратят актуализациите посредством системата за обмен на данни N13 на ЕЦБ в рамките на тези девет работни дни („T+9“). В отчетите, изпратени обратно на ЕЦБ, трябва да бъде цитиран във всички случаи IREF номерът на коригираните данни. Заб.: НЦБ могат да продължат да изпращат ad hoc актуализации, които не са свързани с дейността по годишния контрол на качеството, както обикновено, чрез системата за обмен на данни N13. |
|
vi) |
Потвържденията за получаването или за грешките ще бъдат изпращани автоматично на НЦБ при получаване на коригираните данни посредством системата за обмен на данни N13 (през „T+9“). Ако бъде получено потвърждение за грешка, НЦБ трябва незабавно да предоставят корекция. |
|
vii) |
ЕЦБ ще използва два работни дни („T+11“) за проверяването на всички входящи отчети и корекции. Както е посочено по-горе, НЦБ трябва да посочат IREF номера във върнатите отчети, ако изпращат корекции. |
|
viii) |
Ако има някакви нерешени въпроси, с НЦБ ще бъде установен допълнителен контакт посредством Cebamail („T+12“). |
|
ix) |
НЦБ имат два работни дни за предоставянето на допълнителни корекции или обяснения в случай на нерешени въпроси („T+14“). |
|
x) |
ЕЦБ ще изпрати на НЦБ окончателен отчет за настоящото положение във връзка със сектора на ПФИ посредством Cebamail („T+15“). Ще бъде предоставено също резюме за резултатите от дейността по годишния качествен контрол. |
|
xi) |
Всички останали нерешени въпроси ще бъдат дискутирани на следващата среща на Работната група по парична и банкова статистика. |
Обобщаваща таблица
|
xii) |
Таблицата по-долу предоставя обобщение на датите, задачите, средствата за представяне на данните и отговорните организации за дейността по годишния качествен контрол във връзка със списъка на ПФИ.
|
Процедури за непредвидени случаи
|
xiii) |
Процедурите за непредвидени случаи влизат в сила в следните случаи:
|
|
xiv) |
ако някоя НЦБ е затворена в деня, на който гореспоменатите процедури трябва да бъдат извършени, тази НЦБ ще осигури започването и приключването на същите съгласно горния график преди деня или дните, в които е затворена. |
Разпространение
Месечни актуализации на интернет страницата на ЕЦБ
26. В последния работен ден на всеки календарен месец се прави „моментна снимка“ на данните на ПФИ към 17.00 часа според часовата зона на ЕЦБ. Имайте предвид, че несъответстващите записи за ПФИ и ИППП няма да бъдат част от „моментната снимка“.
27. Списък на парично-финансовите институции се публикува един ден след като е направена „моментната снимка“, а именно ако „моментната снимка“ е направена в 17.00 часа според часовата зона по местонахождението на ЕЦБ в петък, актуализираната информация за сектора на ПФИ ще бъде на разположение в 12.00 часа според часовата зона на ЕЦБ в събота сутринта.
28. В същото време, когато списъкът на ПФИ се публикува в интернет страницата на ЕЦБ всеки месец, подобен списък ще бъде изпращан на НЦБ посредством системата за обмен на данни N13.
Годишна публикация на хартиен носител
29. Веднъж годишно ЕЦБ ще публикува версия на списъка на ПФИ на хартиен носител с референтна дата към края на декември, предходната година. Тази публикация ще бъде на разположение на широката публика преди края на първото тримесечие на следващата година, считано от референтната дата. ЕЦБ ще изпраща по пощата по един главен екземпляр на хартиен носител, заедно с подходящия брой заглавни страници, които са необходими на НЦБ. Успоредно с това на НЦБ ще бъде изпратен чрез Cebamail по един вариант на публикацията в .pdf формат. Версията на .pdf формат ще бъде публикувана също на интернет страницата на ЕЦБ.
Референции
30. „Спецификация за обмен на данни за системата за обмен на данни N13 фаза II“. Този документ разглежда обмена на файлове между НЦБ и ЕЦБ. Той обхваща протокола за обмен, инфраструктурата за обмен и форматите на обменяните файлове, които сформират интерфейса между вътрешните системи на ЕЦБ и НЦБ. Документът се състои от две основни части — „функционална“ част и „техническа“ част. Същите са разгледани по-долу:
Функционална част
|
— |
функционални подробности (логически протокол за обмен на информация, т.е. последователността на потвържденията, очаквани при изпращането на информацията и пр.), |
|
— |
логически модел на данните, |
|
— |
структура на информацията, която ще бъде обменяна, |
|
— |
съдържание (не форматирането) на потвържденията, |
|
— |
правила за проверка на дейността, т.е. проверка на логическата информация (напр., датата на падежа трябва да бъде бъдеща дата), а не проверка на синтаксиса, и отразяване на тези правила в потвържденията за грешки. |
Техническа част
|
— |
физическите системи за обмен, които ще бъдат използвани (услуги FTPC/X400 на мрежата на ЕСЦБ); точното използване на тези системи, |
|
— |
технически аспекти на обменния протокол, |
|
— |
дефиниция на формата за обмен (т.е. „XML Schema“). |
Допълнение
31. Списък на двубуквените ISO кодове на страните.
(1) Европейската система от сметки 1995 г., съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1.
(2) Адресът е: mfi.hotlinе@ecb.int.
Допълнение
НОМЕНКЛАТУРА НА ISO КОДОВЕТЕ НА СТРАНИТЕ
Настоящият списък посочва имената на държавите (официалните съкратени имена на английски) в азбучен ред, както са дадени в ISO 3166-1 и съответните двубуквени кодови елементи по ISO 3166-1-alpha-2. Той се актуализира всеки път, когато се извършва промяна на официалната номенклатура в ISO 3166-1 от ISO 3166/MA.
Този списък съдържа 239 официални съкратени имена и кодови елементи. Източникът е: www.iso.org.
|
Реф. № |
Страна |
Код на страната по ISO |
|
1 |
AFGHANISTAN (Афганистан) |
AF |
|
2 |
ALBANIA (Албания) |
AL |
|
3 |
ALGERIA (Алжир) |
DZ |
|
4 |
AMERICAN SAMOA (Американска Самоа) |
AS |
|
5 |
ANDORRA (Андора) |
AD |
|
6 |
ANGOLA (Ангола) |
AO |
|
7 |
ANGUILLA (Ангвила — Малки антилски острови) |
AI |
|
8 |
ANTARCTICA (Антарктика) |
AQ |
|
9 |
ANTIGUA AND BARBUDA (Антигуа и Барбуда) |
AG |
|
10 |
ARGENTINA (Аржентинa) |
AR |
|
11 |
ARMENIA (Армения) |
AM |
|
12 |
ARUBA (Аруба) |
AW |
|
13 |
AUSTRALIA (Австралия) |
AU |
|
14 |
AUSTRIA (Австрия) |
AT |
|
15 |
AZERBAIJAN (Азербайджан) |
AZ |
|
16 |
BAHAMAS (Бахамски острови) |
BS |
|
17 |
BAHRAIN (Бахрейн) |
BH |
|
18 |
BANGLADESH (Бангладеш) |
BD |
|
19 |
BARBADOS (Барбадос) |
BB |
|
20 |
BELARUS (Беларус) |
BY |
|
21 |
BELGIUM (Белгия) |
BE |
|
22 |
BELIZE (Белийз) |
BZ |
|
23 |
BENIN (Бенин) |
BJ |
|
24 |
BERMUDA (Бермудски острови) |
BM |
|
25 |
BHUTAN (Бутан) |
BT |
|
26 |
BOLIVIA (Боливия) |
BO |
|
27 |
BOSNIA AND HERZEGOVINA (Босна и Херцеговина) |
BA |
|
28 |
BOTSWANA (Ботсвана) |
BW |
|
29 |
BOUVET ISLAND (остров Буве) |
BV |
|
30 |
BRAZIL (Бразилия) |
BR |
|
31 |
BRITISH INDIAN OCEAN TERRITORY (Британска територия в Индийския океан) |
IO |
|
32 |
BRUNЕI DARUSSALAM (Бруней Даруссалам) |
BN |
|
33 |
BULGARIA (България) |
BG |
|
34 |
BURKINA FASO (Буркина Фасо) |
BF |
|
35 |
BURUNDI (Бурунди) |
BI |
|
36 |
CAMBODIA (Камбоджа) |
KH |
|
37 |
CAMEROON (Камерун) |
CM |
|
38 |
CANADA (Канада) |
CA |
|
39 |
CAPE VERDE (Кабо Верде) |
CV |
|
40 |
CAYMAN ISLANDS (Каймански острови) |
KY |
|
41 |
CENTRAL AFRICAN REPUBLIC (Централноафриканска република) |
CF |
|
42 |
CHAD (Чад) |
TD |
|
43 |
CHILE (Чили) |
CL |
|
44 |
CHINA (Китай) |
CN |
|
45 |
CHRISTMAS ISLAND (Рождествени острови) |
CX |
|
46 |
COCOS (KEELING) ISLANDS (Кокосови острови) |
CC |
|
47 |
COLOMBIA (Колумбия) |
CO |
|
48 |
COMOROS (Коморски острови) |
KM |
|
49 |
CONGO (Конго) |
CG |
|
50 |
CONGO, THE DEMOCRATIC REPUBLIC OF THE (Конго, Демократична република) |
CD |
|
51 |
COOK ISLANDS (острови Кук) |
CK |
|
52 |
COSTA RICA (Коста-Рика) |
CR |
|
53 |
COTE D'IVOIRE (Бряг на слоновата кост) |
CI |
|
54 |
CROATIA (Хърватия) |
HR |
|
55 |
CUBA (Куба) |
CU |
|
56 |
CYPRUS (Кипър) |
CY |
|
57 |
CZECH REPUBLIC (Чехия) |
CZ |
|
58 |
DENMARK (Дания) |
DK |
|
59 |
DJIBOUTI (Джибути) |
DJ |
|
60 |
DOMINICA (Доминикански острови) |
DM |
|
61 |
DOMINICAN REPUBLIC (Доминиканска република) |
DO |
|
62 |
EAST TIMOR (Източен Тимор) |
TL |
|
63 |
ECUADOR (Еквадор) |
EC |
|
64 |
EGYPT (Египет) |
EG |
|
65 |
EL SALVADOR (Салвадор) |
SV |
|
66 |
EQUATORIAL GUIНЕA (Екваториална Гвинея) |
GQ |
|
67 |
ERITREA (Еритрея) |
ER |
|
68 |
ESTONIA (Естония) |
EE |
|
69 |
ETHIOPIA (Етиопия) |
ET |
|
70 |
FALKLAND ISLANDS (MALVINAS) (Фолкландски (Малвински) острови) |
FK |
|
71 |
FAROE ISLANDS (Фарерски острови) |
FO |
|
72 |
FIJI (Фиджи) |
FJ |
|
73 |
FINLAND (Финландия) |
FI |
|
74 |
FRANCE (Франция) |
FR |
|
75 |
FRENCH GUIANA (Френска Гвиана) |
GF |
|
76 |
FRENCH POLYНЕSIA (Френска Полинезия) |
PF |
|
77 |
FRENCH SOUTHERN TERRITORIES (Френски южни територии ) |
TF |
|
78 |
GABON (Габон) |
GA |
|
79 |
GAMBIA (Гамбия) |
GM |
|
80 |
GEORGIA (Грузия) |
GE |
|
81 |
GERMANY (Германия) |
DE |
|
82 |
GHANA (Гана) |
GH |
|
83 |
GIBRALTAR (Гибралтар) |
GI |
|
84 |
GREECE (Гърция) |
GR |
|
85 |
GREENLAND (Гренландия) |
GL |
|
86 |
GRENADA (Гренада) |
GD |
|
87 |
GUADELOUPE (Гваделупа) |
GP |
|
88 |
GUAM (Гуам) |
GU |
|
89 |
GUATEMALA (Гватемала) |
GT |
|
90 |
GUINЕA (Гвинея) |
GN |
|
91 |
GUINЕA-BISSAU (Гвинея — Бисау) |
GW |
|
92 |
GUYANA (Гвиана) |
GY |
|
93 |
HAITI (Хаити) |
HT |
|
94 |
HEARD ISLAND AND MCDONALD ISLANDS (острови Херд и Макдоналд) |
HM |
|
95 |
HOLY SEE (VATICAN CITY STATE) (Светия престол — Ватикана) |
VA |
|
96 |
HONDURAS (Хондурас) |
HN |
|
97 |
HONG KONG (Хонконг) |
HK |
|
98 |
HUNGARY (Унгария) |
HU |
|
99 |
ICELAND (Исландия) |
IS |
|
100 |
INDIA (Индия) |
IN |
|
101 |
INDONЕSIA (Индонезия) |
ID |
|
102 |
IRAN, ISLAMIC REPUBLIC OF (Иран, Ислямска република) |
IR |
|
103 |
IRAQ (Ирак) |
IQ |
|
104 |
IRELAND (Ирландия) |
IE |
|
105 |
ISRAEL (Израел) |
IL |
|
106 |
ITALY (Италия) |
IT |
|
107 |
JAMAICA (Ямайка) |
JM |
|
108 |
JAPAN (Япония) |
JP |
|
109 |
JORDAN (Йордания) |
JO |
|
110 |
KAZAKHSTAN (Казахстан) |
KZ |
|
111 |
KENYA (Кения) |
KE |
|
112 |
KIRIBATI (Кирибати) |
KI |
|
113 |
KOREA, DEMOCRATIC PEOPLE'S REPUBLIC OF (Корея, Народна демократична република) |
KP |
|
114 |
KOREA, REPUBLIC OF (Корея, Република) |
KR |
|
115 |
KUWAIT (Кувейт) |
KW |
|
116 |
KYRGYZSTAN (Киргизстан) |
KG |
|
117 |
LAO PEOPLE'S DEMOCRATIC REPUBLIC (Лаоска народнодемократична република) |
LA |
|
118 |
LATVIA (Латвия) |
LV |
|
119 |
LEBANON (Ливан) |
LB |
|
120 |
LESOTHO (Лесото) |
LS |
|
121 |
LIBERIA (Либерия) |
LR |
|
122 |
LIBYAN ARAB JAMAHIRIYA (Либийска арабска джамахирия) |
LY |
|
123 |
LIECHTENSTEIN (Лихтенщайн) |
LI |
|
124 |
LITHUANIA (Литва) |
LT |
|
125 |
LUXEMBOURG (Люксембург) |
LU |
|
126 |
MACAO (Макао) |
MO |
|
127 |
MACEDONIA, FORMER YUGOSLAV REPUBLIC OF (Македония, Бивша югославска република) |
MK |
|
128 |
MADAGASCAR (Мадагаскар) |
MG |
|
129 |
MALAWI (Малави) |
MW |
|
130 |
MALAYSIA (Малайзия) |
MY |
|
131 |
MALDIVES (Малдивски острови) |
MV |
|
132 |
MALI (Мали) |
ML |
|
133 |
MALTA (Малта) |
MT |
|
134 |
MARSHALL ISLANDS (Маршалови острови) |
MH |
|
135 |
MARTINIQUE (Мартиника) |
MQ |
|
136 |
MAURITANIA (Мавритания) |
MR |
|
137 |
MAURITIUS (Мавриций) |
MU |
|
138 |
MAYOTTE (Майоте) |
YT |
|
139 |
MEXICO (Мексико) |
MX |
|
140 |
MICRONЕSIA, FEDERATED STATES OF (Микронезия, Федеративни щати) |
FM |
|
141 |
MOLDOVA, REPUBLIC OF (Молдова, Република) |
MD |
|
142 |
MONACO (Монако) |
MC |
|
143 |
MONGOLIA (Монголия) |
MN |
|
144 |
MONTSERRAT (Монсерат) |
MS |
|
145 |
MOROCCO (Мароко) |
MA |
|
146 |
MOZAMBIQUE (Мозамбик) |
MZ |
|
147 |
MYANMAR (Миянмар) |
MM |
|
148 |
NAMIBIA (Намибия) |
NA |
|
149 |
NAURU (Науру) |
NR |
|
150 |
NЕPAL (Непал) |
NP |
|
151 |
NЕTHERLANDS (Нидерландия) |
NL |
|
152 |
NЕTHERLANDS ANTILLES (Холандски Антили) |
AN |
|
153 |
NЕW CALEDONIA (Нова Каледония) |
NC |
|
154 |
NЕW ZEALAND (Нова Зеландия) |
NZ |
|
155 |
NICARAGUA (Никарагуа) |
NI |
|
156 |
NIGER (Нигер) |
NE |
|
157 |
NIGERIA (Нигерия) |
NG |
|
158 |
NIUE (Ниуе) |
NU |
|
159 |
NORFOLK ISLAND (остров Норфолк) |
NF |
|
160 |
NORTHERN MARIANA ISLANDS (Северни мариански острови) |
MP |
|
161 |
NORWAY (Норвегия) |
NO |
|
162 |
OMAN (Оман) |
OM |
|
163 |
PAKISTAN (Пакистан) |
PK |
|
164 |
PALAU (Палау) |
PW |
|
165 |
PALESTINIAN TERRITORY, OCCUPIED (Палестинска територия, окупирана) |
PS |
|
166 |
PANAMA (Панама) |
PA |
|
167 |
PAPUA NЕW GUINЕA (Папуа Нова Гвинея) |
PG |
|
168 |
PARAGUAY (Парагвай) |
PY |
|
169 |
PERU (Перу) |
PE |
|
170 |
PHILIPPINЕS (Филипински острови) |
PH |
|
171 |
PITCAIRN (остров Питкаирн) |
PN |
|
172 |
POLAND (Полша) |
PL |
|
173 |
PORTUGAL (Португалия) |
PT |
|
174 |
PUERTO RICO (Пуерто Рико) |
PR |
|
175 |
QATAR (Катар) |
QA |
|
176 |
REUNION (Реюниън) |
RE |
|
177 |
ROMANIA (Румъния) |
RO |
|
178 |
RUSSIAN FEDERATION (Руска федерация) |
RU |
|
179 |
RWANDA (Руанда) |
RW |
|
180 |
SAINT HELENA (остров Света Елена) |
SH |
|
181 |
SAINT KITTS AND NЕVIS (Свети Китс и Невис) |
KN |
|
182 |
SAINT LUCIA (Света Лусия) |
LC |
|
183 |
SAINT PIERRE AND MIQUELON (Сен-Пиер и Микелон) |
PM |
|
184 |
SAINT VINCENT AND THE GRENADIНЕS (Сент Винсент и Гренадин) |
VC |
|
185 |
SAMOA (Самоа) |
WS |
|
186 |
SAN MARINO (Сан Марино) |
SM |
|
187 |
SAO TOME AND PRINCIPE (Сан — Томе и Принчипе) |
ST |
|
188 |
SAUDI ARABIA (Саудитска Арабия) |
SA |
|
189 |
SENЕGAL (Сенегал) |
SN |
|
190 |
SEYCHELLES (Сейшелски острови) |
SC |
|
191 |
SIERRA LEOНЕ (Сиера Леоне) |
SL |
|
192 |
SINGAPORE (Сингапур) |
SG |
|
193 |
SLOVAKIA (Словакия) |
SK |
|
194 |
SLOVENIA (Словения) |
SI |
|
195 |
SOLOMON ISLANDS (Соломонови острови) |
SB |
|
196 |
SOMALIA (Сомалия) |
SO |
|
197 |
SOUTH AFRICA (Южноафриканска република) |
ZA |
|
198 |
SOUTH GEORGIA AND THE SOUTH SANDWICH ISLANDS (Южна Джорджия и Южни сандвичови острови) |
GS |
|
199 |
SPAIN (Испания) |
ES |
|
200 |
SRI LANKA (Шри Ланка) |
LK |
|
201 |
SUDAN (Судан) |
SD |
|
202 |
SURINAME (Суринам) |
SR |
|
203 |
SVALBARD AND JAN MAYEN (Свалбард и Ян Майен) |
SJ |
|
204 |
SWAZILAND (Свазиленд) |
SZ |
|
205 |
SWEDEN (Швеция) |
SE |
|
206 |
SWITZERLAND (Швейцария) |
CH |
|
207 |
SYRIAN ARAB REPUBLIC (Сирийска арабска република) |
SY |
|
208 |
TAIWAN, PROVINCE OF CHINA (Тайван, провинция на Китай) |
TW |
|
209 |
TAJIKISTAN (Таджикистан) |
TJ |
|
210 |
TANZANIA, UNITED REPUBLIC OF (Танзания, Обединена република) |
TZ |
|
211 |
THAILAND (Тайланд) |
TH |
|
212 |
TOGO (Того) |
TG |
|
213 |
TOKELAU (Токелау) |
TK |
|
214 |
TONGA (Тонга) |
TO |
|
215 |
TRINIDAD AND TOBAGO (Тринидат и Тобаго) |
TT |
|
216 |
TUNISIA (Тунис) |
TN |
|
217 |
TURОСНОВНИ (Турция) |
TR |
|
218 |
TURKMENISTAN (Туркменистан) |
TM |
|
219 |
TURKS AND CAICOS ISLANDS (остров Теркс и Кайкос) |
TC |
|
220 |
TUVALU (Тувало) |
TV |
|
221 |
UGANDA (Уганда) |
UG |
|
222 |
UKRAINЕ (Украйна) |
UA |
|
223 |
UNITED ARAB EMIRATES (Обединени арабски емирства) |
AE |
|
224 |
UNITED KINGDOM (Великобритания) |
GB |
|
225 |
UNITED STATES (Съединени американски щати) |
US |
|
226 |
UNITED STATES MINOR OUTLYING ISLANDS (Малки острови по крайбрежието на САЩ) |
UM |
|
227 |
URUGUAY (Уругвай) |
UY |
|
228 |
UZBEKISTAN (Узбекистан) |
UZ |
|
229 |
VANUATU (Вануату) |
VU |
|
230 |
VEНЕZUELA (Венецуела) |
VE |
|
231 |
VIETNAM (Виетнам) |
VN |
|
232 |
VIRGIN ISLANDS, BRITISH (Вирджински острови, Британски) |
VG |
|
233 |
VIRGIN ISLANDS, U.S. (Вирджински острови, САЩ) |
VI |
|
234 |
WALLIS AND FUTUNA (остров Уолис и Футуна) |
WF |
|
235 |
WESTERN SAHARA (Западна Сахара) |
EH |
|
236 |
YEMEN (Йемен) |
YE |
|
237 |
YUGOSLAVIA (Югославия) |
YU |
|
238 |
ZAMBIA (Замбия) |
ZM |
|
239 |
ZIMBABWE (Зимбабве) |
ZW |
ПРИЛОЖЕНИЕ XVIII
СТАТИСТИКА ЗА ДРУГИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЦИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА И ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ
ИНСТРУКЦИИ ЗА ОТЧЕТНОСТ ЗА СЪСТАВЯНЕТО НА СТАТИСТИКА, СЛЕДВАЙКИ КРАТКОСРОЧНИЯ ПОДХОД
1. Цел
Изискването за статистическа информация за „други финансови посредници, с изключение на застрахователни дружества и пенсионни фондове“ (оттук нататък наричани други финансови посредници) има две цели. Първо, важно е да се събират данни за други финансови посредници, за да се извършва мониторинг на тяхната роля при финансовото посредничество извън сектора на паричните и финансови институции (ПФИ). Дейностите, извършвани от другите финансови посредници, са подобни на и допълващи тези, извършвани от ПФИ и по-конкретно, като се има пред вид, че балансовите данни за статистически цели на Европейската централна банка (ЕЦБ) за другите финансови посредници, притежавани изцяло или частично от ПФИ, не са включени в балансите на ПФИ, е необходимо да се събират статистически данни, отнасящи се до други финансови посредници, за да се осигури пълна представа за статистиката в еурозоната. Второ, ЕЦБ трябва да извършва мониторинг на другите финансови посредници, за да гарантира, че списъкът на ПФИ остава актуален, точен, колкото е възможно по-хомогенен и достатъчно стабилен за статистически цели. Както е посочено в Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции (1), изменен с Регламент ЕЦБ/2002/8 (2), финансовата иновация може да засегне характеристиките на финансовите инструменти и да накара другите финансови посредници да променят фокуса на своята дейност.
Целта на това приложение е да предостави насоки за попълването на отчетните форми за предоставяне на ЕЦБ на данни, отнасящи се за други финансови посредници.
2. Съставяне на агрегати за еурозоната и вид на статистическите данни, които трябва да бъдат предоставяни
2.1. Съставяне на агрегати за еурозоната
Предoставянето на данни, отнасящи се до други финансови посредници се извършва съгласно краткосрочния подход, тоест на базата на наличните понастоящем на национално ниво данни. Следователно статистическата информация, която трябва да бъде предоставена, може да не бъде винаги напълно налична в съответствие с дефинициите и спецификациите, дадени по-долу. В случаите, когато отчетените данни се отклоняват от дефинициите, предвидени в настоящото приложение, от националните централни банки (НЦБ) се изисква да предоставят на ЕЦБ обяснителни бележки (3). Съгласно този подход и на базата на концептуалната схема, очертана по-долу, националните централни банки (НЦБ) трябва да предоставят реални данни, когато са налични текущо. Когато няма налични реални данни или същите не могат да бъдат обработени, трябва да бъдат предоставени оценки на национално ниво. Като резервно решение по отношение на определени конкретни разбивки, където не могат да бъдат предоставени оценки на национално ниво, ЕЦБ може да направи оценки/предположения на базата на всеки конкретен случай.
С оглед на допълнителното натоварване, което изчисляването на оценки на национално ниво би поставило върху националните централни банки, усилията трябва да бъдат концентрирани главно върху ограничен брой основни статистически данни. Действително краткосрочният подход има за цел да концентрира усилията върху една конкретна подкатегория други финансови посредници (виж раздел 3.2.а): инвестиционни фондове. Не се изискват конкретни допълнителни усилия за предоставянето на данни по отношение на дилърите на ценни книжа и деривати (SDD), финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране (наричани по долу FCL) или други финансови институции (останалите), в случай че не са събрани реални данни на национално ниво.
2.2. Вид на статистическите данни, които трябва да бъдат предоставяни
Трябва да бъдат предоставяни два вида показатели: основни показатели и допълнителна информация.
|
— |
Основни показатели, които трябва да бъдат предоставяни за съставянето на агрегатите за еурозоната. Всички участващи държави-членки трябва да предоставят тези подробни данни, когато има налични реални данни. Когато няма налични реални данни за изискваните разбивки или за договорената периодичност, срок за предоставяне на данните или времеви обхват, трябва да бъдат предоставени оценки, ако е възможно. |
|
— |
Допълнителна информация, която трябва да бъде предоставена като „допълнителни показатели“. Тези данни трябва да бъдат предоставяни по страни, за които понастоящем има налични допълнителни подробности. Те се отнасят до разбивки, за които потребителите са изразили изискване и по отношение на които събирането на агрегати за еурозоната първоначално не се е считало за възможно. |
3. Концептуална рамка
3.1. Отчетни единици
Европейската система от национални и регионални сметки (наричана по-долу „ЕСС 95“ (4) дефинира другите финансови посредници (S.123) като непарични финансови предприятия и квази-предприятия, (изключващи застрахователни дружества и пенсионни фондове), занимаващи се главно с финансово посредничество чрез поемането на задължения под форми, различни от парични средства, депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, различни от ПФИ.
Граничната линия с ПФИ се определя от отсъствието на задължения под формата на депозити, държани от НПФИ, а граничната линия с пенсионните фондове и застрахователните дружества се определя от отсъствието на задължения под формата на застрахователни технически резерви.
Отчетните единици за краткосрочния подход ще обхващат всички видове други финансови посредници, които са резиденти на държави-членки, участващи в еурозоната. Терминът „резидент“ е дефиниран в Регламент на Съвета № 2533/98 от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (5). Оттук отчетните единици обхващат:
|
— |
институции, установени на територията, включително дъщерни предприятия на компании майки, установени извън тази територия, и |
|
— |
резидентни клонове на институции, на които централното управление е извън тази територия. |
3.2. Класификация на подкатегории на други финансови посредници
С оглед хетерогенността на дейностите, извършвани от другите финансови посредници, и разликите в наличието на данните по вид на другите финансови посредници, са идентифицирани четири подкатегории други финансови посредници, за които данните трябва да бъдат предоставяни отделно: 1) инвестиционни фондове (с изключение на фондове на паричния пазар); 2) дилъри на ценни книжа и деривати; 3) финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, и 4) други финансови посредници. Разликите в изискваната статистическа информация ще бъдат разгледани в този документ.
Категориите/групите, на базата на които трябва да бъдат предоставяни данните са изброени и дефинирани по-долу:
а) Инвестиционни фондове, с изключение на фондове на паричния пазар
Инвестиционните фондове представляват организирани финансови споразумения, които обединяват фондове на инвеститорите, за целите на придобиването на финансови или нефинансови активи. Инвестиционните фондове, класифицирани като други финансови посредници, обхващат всички видове инвестиционни фондове, с изключение на тези, включени в сектора на ПФИ. Те могат да имат различна правна структура (договорни, корпоративни и доверителни дялови фондове, които могат да бъдат от отворен тип или от затворен тип. Освен това, те могат да бъдат образувани или като отделен фонд или като централен фонд (фонд съставен от множество подразделения, обхващащ различни подфондове).
Данните, които трябва да бъдат предоставяни по отношение на инвестиционни фондове, са:
Общо инвестиционни фондове: Данни, които ще бъдат предоставяни за общо инвестиционните фондове, трябва да обхващат всички видове инвестиционни фондове, опериращи в страната. Трябва да бъдат предоставяни основни показатели, а също и редица допълнителни показатели.
Инвестиционни фондове по вид: данните, които трябва да бъдат предоставяни трябва да представят разбивка по вид на инвестиционния фонд:
|
— |
инвестиционни фондове по видове инвестиции: Данните за инвестиционните фондове по вид на инвестицията трябва да бъдат отчитани отделно за: 1) фондове, инвестиращи в капиталови инструменти; 2) фондове, инвестиращи в дългови инструменти; 3) смесени фондове; 4) фондове, инвестиращи в недвижими имоти; и 5) други фондове. По принцип инвестиционните фондове по вид на инвестициите се класифицират по вид на актива, в който главно е инвестиран инвестиционния портфейл. Ако инвестиционният портфейл е инвестиран главно в акции и други капиталови инструменти, фондовете трябва да бъдат отнесени към категорията „фондове, инвестиращи в капиталови инструменти“, ако е в дългови ценни книжа — в категорията „фондове, инвестиращи в дългови ценни книжа“, а ако е в недвижими имоти — в категорията „фондове, инвестиращи в недвижими имоти“. Фондовете, инвестиращи както в капиталови, така и в дългови инструменти без преобладаваща политика с превес на единия или другия инструмент, трябва да бъдат отнесени към категорията „смесени фондове“ (6). Когато не е възможна класификация в горните категории, фондовете трябва да бъдат включени в остатъчната категория „други фондове“. По отношение на „фондове, инвестиращи във фондове“ (фондове, инвестиращи предимно в акции на инвестиционни фондове), насоките са те да се отнасят към категорията на фондовете, в които те главно инвестират. Ако това разпределение не се счита за възможно, фондовете, инвестиращи във фондове, трябва да бъдат отнесени към останалата категория „други фондове“. Критериите за класифициране на инвестиционните фондове по вид се получават от публичния проспект, от правилата на фонда, от учредителните инструменти, от установените устави или от вътрешни правилници, от документи за подписката или от инвестиционни договори, маркетингови документи, или някакво друго извлечение с подобни ефекти. На по-късен етап може да се има предвид също събирането на данни, свързани с броя на инвестиционните фондове, разбити по вид на инвестицията. |
|
— |
Инвестиционни фондове, разбити по вид на инвеститора: Данните за инвестиционни фондове, разбити по видове инвеститори, трябва да се отчитат за 1) публични фондове, чиито акции/дялове се продават на населението; и 2) специални инвеститорски фондове, чиито дялове/акции са запазени за определени видове инвеститори. Данните за тези видове фондове трябва да бъдат отчитани само като допълнителни показатели. |
б) Дилъри на ценни книжа и деривати
Дилъри на ценни книжа и деривати, класифицирани като други финансови посредници, са финансови предприятия, които се занимават главно със следните дейности за финансово посредничество:
|
— |
търгуване с ценни книжа за тяхна собствена сметка чрез придобиването и продажбата на тези ценни книжа за сметка и на риск на посредника, с изключителната цел получаване на изгода от маржа между цената на придобиването и продажната цена; |
|
— |
търгуване за тяхна собствена сметка чрез финансов посредник, оторизиран да оперира на фондовия пазар, или на други организирани пазари. |
По отношение на дилърите на ценни книжа и деривати трябва да бъдат предоставяни основни показатели. Подробностите за разбивката, която трябва да бъде предоставяна, са илюстрирани в настоящото приложение.
в) Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране
Тези финансови предприятия, класифицирани като други финансови посредници, са специализирани главно във финансирането на активи за домакинства и нефинансови предприятия. Предприятията, специализирани във финансов лизинг (7), факторинг, ипотечно кредитиране и потребителски кредити, трябва да бъдат включени в тази категория. Тези финансови предприятия могат да упражняват дейност под правната форма на жилищно-строителна каса, общинска кредитна институция, акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), създадено с цел да притежава секюритизирани активи и пр.
По отношение на финансовите предприятия, занимаващи се с кредитиране, трябва да бъдат предоставяни основни показатели. Конкретните подробности за разбивките, които трябва да бъдат предоставяни, са дадени в настоящото приложение.
г) Други категории други финансови посредници
Финансовите предприятия, включени в тази остатъчна категория, са други видове финансови предприятия, които не са специализирани в някоя от областите на дейности, които се прилагат за другите три категории други финансови посредници. Например в тази категория трябва да бъдат включени такива предприятия като финансови холдингови компании, компании за рисков капитал или развойни капиталови компании. От националните централни банки (НЦБ) се изисква да определят в предоставените обяснителни бележки видовете институции, отнесени към тази категория.
По отношение на тази подкатегория на други финансови посредници се изискват като допълнителна позиция само общо активи.
4. Изисквания за статистическа отчетност
4.1. Балансови показатели
Съставянето на основни статистически показатели за сектора „Други финансови посредници“ изисква специфична разбивка на финансовите инструменти. Дотолкова, доколкото е възможно, разбивките по инструменти, географските и секторните разбивки следват схемата на отчетност, дефинирана за сектора на ПФИ. Разбивката обаче на практика е по-малко подробна от разбивката, изисквана за балансовата статистика на ПФИ.
Освен това с оглед на хетерогенността на дейностите, извършвани от финансовите предприятия, класифицирани като други финансови посредници, и с оглед на разликите в текущото наличие на данни по подкатегории на другите финансови посредници, изискваните балансови разбивки варират в зависимост от вида на подкатегорията на другите финансови посредници.
Разбивка по инструменти и по матуритет: Таблицата по-долу предоставя общ преглед на изискваната разбивка по инструменти, по вида на подкатегорията на другите финансови посредници. Спецификациите на тези разбивки по инструменти са описани в параграфите по-долу. По принцип разбивката по инструменти се предоставя като основни показатели за всички подкатегории на другите финансови посредници (с изключение на „инвестиционни фондове по вид на инвеститорите“ и останалите „други финансови посредници“).
Общ преглед на разбивката по инструмент и матуритет
|
КАТЕГОРИИ ПО ИНСТРУМЕНТИ И МАТУРИТЕТ |
|||||||||||||||||||||||||||||
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
Общо активи = общо пасиви (отчетени от всички категории) |
|||||||||||||||||||||||||||||
|
А: инвестиционни фондове Б: дилъри на ценни книжа и деривати В: финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране Г: останали други финансови посредници |
|||||||||||||||||||||||||||||
АКТИВИ
0. Общо активи/пасиви: „Общо активи“ трябва да бъдат отчитани по отношение на всички подкатегории други финансови посредници. „Общо активи“ трябва да бъдат равни на сумата от всички показатели, отделно идентифицирани в активите на баланса и трябва също да бъдат равни на „Общо пасиви“.
1. Депозити: показателят „Депозити“ се изисква отделно за всички видове инвестиционни фондове, отчитащи се отделно и за дилърите на ценни книжа и деривати. В случая на финансовите предприятия, занимаващи се с кредитиране, този показател трябва да бъде отнесен към „Други активи“.
Този показател (9) се състои от две главни подкатегории:
|
— |
прехвърляеми депозити: депозити (в национална или чужда валута), които са незабавно конвертируеми в пари в брой или които са прехвърляеми с чек, платежно нареждане, инкасо или други подобни, без каквото и да е значително ограничение или санкция (ЕСС 95, параграфи 5.42—5.44); |
|
— |
други депозити: всички средства във вид на депозити, различни от прехвърляеми депозити. Другите депозити не могат да бъдат използвани за извършване на плащания по всяко време и не са конвертируеми в пари в брой или в прехвърляеми депозити без някакъв вид значително ограничение или санкция. Тази подкатегория обхваща срочни депозити, спестовни депозити и пр. (ЕСС 95, параграфи 5.45—5.49). |
Средствата във вид на пари в брой трябва също да бъдат включени в този показател. Парите в брой обхващат банкноти и монети в обращение, които се използват обичайно за извършване на плащания. Този показател се очаква да бъде несъществен.
Правила за оценяване: в съответствие с ЕСС 95 депозитите трябва да бъдат отчитани по номинална стойност, без начислените лихви.
2. Кредити: данните, отнасящи се до „кредити“, трябва да се отчитат само за подкатегорията „финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране“. За подкатегории „инвестиционни фондове“ и „дилъри на ценни книжа и деривати“ кредитите трябва да бъдат отнесени към показател „други активи“.
Кредитите са средства, отпуснати от „други финансови посредници“ на кредитополучатели, които не се удостоверяват с прехвърляеми документи или са представени от един документ (дори ако той е станал прехвърляем). Този показател се състои от:
|
— |
кредити, отпуснати на домакинства под формата на кредит за потребление (кредити, отпуснати за лично ползване при потреблението на стоки и услуги), жилищни кредити (кредит, отпуснат с цел инвестиране в жилище, включително подобрения на сградата и дома) и други (кредити, отпуснати за такива цели, като например бизнес, консолидиране на дълг, образование и пр.), |
|
— |
финансов лизинг, отпуснат на трети страни, |
|
— |
кредити, представляващи лоши дългове, които още не са погасени или отписани, |
|
— |
притежавани непрехвърляеми ценни книжа, |
|
— |
подчинен срочен дълг във формата на кредити. |
Не се изисква разбивка по матуритет.
Правила за оценяване: в съответствие с третирането на кредитите, направени от ПФИ, кредитите, направени от други финансови посредници, по принцип трябва да бъдат записвани брутно с всички свързани с тях провизии, както общи, така и специфични, докато кредитите се отпишат от отчетната институция, в който момент кредитите се изваждат от баланса.
В съответствие с общия принцип на текущото счетоводно начисляване, лихвата, получавана по отпуснати кредити, трябва да бъде предмет на балансово записване, когато се начислява (т.е. на базата на текущото счетоводно начисляване), а не когато фактически се получава или изплаща (т.е. на базата на паричните потоци). Начислената лихва върху кредити трябва да бъде класифицирана на брутна база в категорията „Други активи“. Начислената лихва трябва да бъде изключена от кредита, за който се отнася, който трябва да бъде оценен по номиналната стойност на салдото на отчетната дата.
3. Ценни книжа, различни от акции: този показател се изисква отделно за всички подкатегории „Други финансови посредници“, освен за „Останали други финансови посредници“.
Този показател се отнася за притежавани ценни книжа, различни от акции и други капиталови инструменти, които обикновено са прехвърляеми и се търгуват на вторични пазари или могат да бъдат компенсирани на пазара и които не дават на държателя им никакви права на собственост върху емитиращата институция. Този показател включва притежавани ценни книжа, които дават на държателя безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или посочена фиксирана сума на конкретна дата (или дати) или започващо от дата, определена по време на емисията. Тя включва също прехвърляеми кредити, които са били преструктурирани в голям брой идентични документи и които се търгуват на организирани пазари.
Правила за оценяване: в съответствие с ЕСС 95 ценните книжа, различни от акции, трябва да бъдат отчитани по пазарна стойност.
Изисква се разбивка по падеж (оригинален матуритет) „до една година“ и „над една година“ на „Ценни книжа, различни от акции“ за подкатегорията „Инвестиционни фондове“ (общо инвестиционни фондове и инвестиционни фондове, разбити по вид на инвестициите) на „Други финансови посредници“.
4. Акции и други капиталови инструменти (без акции на инвестиционни фондове): този показател се изисква отделно за всички подкатегории на „Други финансови посредници“, освен „Останали други финансови посредници“.
Този показател се отнася до притежавани ценни книжа, които представляват права на собственост в предприятия или квази-предприятия. Тези ценни книжа по принцип дават право на държателите им на дял от печалбите на предприятията или квази- предприятията и на дял от техните собствени средства в случай на ликвидация. Тази категория обхваща три главни подкатегории:
|
— |
Акции, търгувани на фондовата борса, без акции на инвестиционни фондове: акции с цени, котирани на призната фондова борса или друга форма на вторичен пазар (ЕСС 95, параграфи 5.88—5.93); |
|
— |
Акции, нетъргувани на фондовата борса, без акции на инвестиционни фондове: акции, които не са търгувани на фондовата борса (ЕСС 95, параграфи 5.88—5.93); |
|
— |
Други капиталови инструменти: всички трансакции с други капиталови инструменти, които не са обхванати от търгувани и нетъргувани на борсата акции (ЕСС 95, параграфи 5.94—5.95). |
Правила за оценяване: В съответствие с ЕСС 95 акциите и другите капиталови инструменти трябва да се отчитат по пазарна стойност.
5. Акции/дялове на инвестиционни фондове: притежавани акции/дялове на инвестиционни фондове трябва да се отчитат като отделен показател само за подкатегорията инвестиционни фондове (общо инвестиционни фондове и всички видове инвестиционни фондове) и дилъри на ценни книжа и деривати. За подкатегорията финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, акциите/дяловете на инвестиционни фондове трябва да се отнесат към „Други активи“.
Акциите/дяловете на инвестиционни фондове представляват акции/дялове, емитирани от специфичен вид финансово предприятие, чиято изключителна цел е да инвестира средствата, събрани на паричния пазар, капиталовия пазар и/или пазара на недвижими имоти. Акциите/дяловете в инвестиционни фондове представляват изключително пасиви на ПФИ (само фондове на паричния пазар) и инвестиционни фондове, класифицирани като други финансови посредници.
Емитираните акции/дялове на инвестиционни фондове дават на държателите им права върху инвестирания капитал и върху печалбите, произтичащи от подобни инвестиции, но обикновено не дават някакво доказателство за контрол на колективния инструмент (като например, право на глас или участие в управлението).
Правила за оценяване: в съответствие с ЕСС 95, акциите/дяловете на инвестиционни фондове трябва да бъдат отчитани по пазарна стойност.
6. Дълготрайни активи — тази позиция се състои от:
|
— |
дълготрайни материални активи за инвестиционни цели (инвестиции в жилища, други сгради и постройки, нежилищни сгради). Тази част е идентифицирана като притежавана „недвижима собственост“, |
|
— |
нефинансови активи, материални и нематериални, които са предназначени да бъдат използвани многократно повече от една година от отчетните други финансови посредници. Те обхващат земя и сгради, заемани от други финансови посредници, както и оборудване, софтуер и друга инфраструктура. |
„Дълготрайните активи“ се идентифицират отделно за „Общо инвестиционни фондове“, а също и за инвестиционни фондове, разбити по видове инвестиции и по видове инвеститори. В случая на инвестиционни фондове, разбити по вид инвестиции, дълготрайните активи трябва да бъдат идентифицирани отделно само за недвижими имоти, смесени и други фондове, тъй като тези три вида фондове се очаква да притежават недвижима собственост за инвестиционни цели. Всички други категории фондове, разбити по инвестиции, имат също дълготрайни активи, но сумата се очаква да бъде незначителна, тъй като те биха били главно дълготрайни активи за собствено ползване (сгради, заемани от Други финансови посредници, оборудване, софтуер и друга инфраструктура). Когато дълготрайните активи не трябва да бъдат отчитани като отделен показател, те ще бъдат отнесени към показател „Други активи“.
7. Финансови деривати: данните, отнасящи се до „Финансови деривативи“ трябва да бъдат отчитани като отделен показател само за подкатегориите инвестиционни фондове (общо инвестиционни фондове и всички видове инвестиционни фондове) и дилъри на ценни книжа и деривативи. В случая на финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, този показател трябва да бъде отнесен към показател „Други активи“.
Този показател се състои от всички трансакции с финансови деривативи, т.е. финансови активи, които са базирани или получени от различен базисен инструмент. Базисният инструмент, обикновено е друг финансов актив, но може да бъде също стока или индекс (ЕСС 95, параграф 5.65).
Отчитането на „Финансови деривативи“ в схемата на отчитане на други финансови посредници трябва по принцип да бъде в съответствие с препоръчаното третиране в схемата за отчитане на ПФИ. В този контекст бележките на насоките към Регламент ЕЦБ/2001/13 относно балансовата статистика на ПФИ (10) посочват, че в съответствие със съществуващите международни статистически стандарти, финансовите деривативи, които имат пазарна стойност, по принцип подлежат на записване в баланса. Деривативите имат пазарна стойност, когато се търгуват на организирани пазари (борси) или при обстоятелства, при които те могат да бъдат редовно компенсирани на извънборсови пазари.
По тази показател трябва да бъдат отчитани следните финансови деривативи:
|
— |
опции, търгуеми и на извънборсови пазари, |
|
— |
варанти, |
|
— |
фючърси, но само ако имат пазарна стойност, защото са търгуеми или могат да бъдат компенсирани, |
|
— |
суапове, но само ако имат пазарна стойност, защото са търгуеми или могат да бъдат компенсирани. |
Финансовите деривативи, които подлежат на балансово записване, трябва да бъдат вписвани по тяхната пазарна стойност, която представлява преобладаващата пазарна цена или е близка равностойност на същата (справедлива стойност).
Деривативите трябва да бъдат записвани в баланса на брутна база. Отделните договори с деривативи с брутни положителни пазарни стойности трябва да бъдат записани в активите на баланса, договорите с брутни отрицателни стойности — в пасивите. Брутните фючърсни ангажименти, произтичащи от договори с деривативи, не трябва да бъдат вписвани като балансови позиции. Признава се, че финансовите деривативи могат да бъдат записвани на нетна база съгласно различни методи за оценяване. В случай че има само нетни позиции или позициите се записват по стойност, различна от пазарната стойност, тези позиции трябва да се отчитат като подразбиращи се.
Не се изискват разбивки (по сектори, по валути и пр.).
8. Други активи: този показател се изисква отделно за всички подкатегории други финансови посредници, освен за останалите други финансови посредници.
Този показател обхваща активи, които не са включени другаде, като например:
|
— |
вземания по лихви, начислени върху кредити и начислен наем върху сгради, |
|
— |
дивиденти за получаване, |
|
— |
вземания на суми, които не са свързани с основната дейност на другите финансови посредници, |
|
— |
брутни вземания по отношение на разчетни сметки, |
|
— |
брутни вземания по отношение на транзитни сметки, |
|
— |
други активи, които не са идентифицирани отделно, например дълготрайни активи, кредити, депозити (в зависимост от подкатегорията други финансови посредници). |
Горният списък не е изчерпателен и варира в зависимост от вида на отчетната категория (виж последния абзац, обозначен с тире по-горе). Действително изискваният баланс по вид на подкатегорията на другите финансови посредници варира в зависимост от дейността, изпълнявана от подкатегорията на другите финансови посредници. Само главните показатели на баланса се идентифицират отделно. Всички суми, които не могат да бъдат отнесени в един от тези главни балансови показатели, трябва да бъдат отнесени към показател „Други активи“, например — тъй като инвестиционните фондове не се очаква да отпускат кредити — показателят „Кредити“ не се идентифицира отделно в баланса. Обаче в случай че инвестиционните фондове всъщност са отпуснали кредити, тази сума трябва да бъде отнесена към показателя „Други активи“.
От националните централни банки (НЦБ) се изисква да предоставят подробности за компонентите на „Други активи“ в обяснителните бележки.
ПАСИВИ
0. Общо активи/пасиви: „Общо пасиви“ трябва да бъдат равни на сумата на всички показатели, идентифицирани отделно в пасива на баланса, и трябва да бъдат също равни на „Общо активи“ (виж също „Активни показатели — общо активи/пасиви“).
9. Депозити и получени кредити: този показател трябва да бъде идентифициран отделно за инвестиционни фондове, дилъри на ценни книжа и деривативи и финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране.
Този показател се състои от:
|
— |
депозити: прехвърляеми депозити и други депозити (виж активите), инвестирани при други финансови посредници. Тези депозити по принцип се инвестират от ПФИ, |
|
— |
кредити: кредитите, отпуснати на отчетните Други финансови посредници, които не са доказани с документи или са представяни от един документ (дори и ако същият е станал прехвърляем). |
10. Емитирани дългови ценни книжа: този показател трябва да се отчита отделно за дилъри на ценни книжа и деривати и финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. В случая на инвестиционни фондове този показател трябва да бъде отнесен към показател „Други пасиви“ и се очаква да бъде незначителен.
Този показател се отнася до ценни книжа, различни от капиталови инструменти, които обикновено са прехвърляеми и търгуеми на вторични пазари инструменти, или които могат да бъдат компенсирани на пазара и които не дават на държателя им някакви права на собственост върху емитиращата институция. В някои страни други финансови посредници могат да емитират прехвърляеми инструменти с характеристики, които са подобни на тези на ценни книжа на паричния пазар, емитирани от ПФИ. В тази схема на отчитане всички подобни инструменти биха били класифицирани като дългови ценни книжа.
11. Капитал и резерви: този показател трябва да бъде отделно отчитан за дилъри на ценни книжа и деривативи, и финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. В случая на инвестиционни фондове този показател трябва да бъде отнесен към показател „Други пасиви“.
Този показател обхваща сумите, произтичащи от емитирането на акционерен капитал от отчитащите се други финансови посредници за акционерите или други собственици, представляващи правата на собственост на държателите в други финансови посредници и по принцип правото на дял от печалбите и дял от собствения капитал в случай на ликвидация. Включени са средствата, произтичащи от неразпределени печалби или средства, заделени от другите финансови посредници в очакване на вероятни бъдещи плащания и задължения. Капиталът и резервите обхващат следните елементи:
|
— |
акционерен капитал, |
|
— |
неразпределени печалби или средства, |
|
— |
специфични провизии за загуби от кредити, ценни книжа и други видове активи, |
|
— |
оперативна печалба/загуба. |
12. Емитирани акции/дялове на инвестиционни фондове: този показател трябва да бъде отделно отчитан само за подкатегорията инвестиционни фондове, тъй като само инвестиционни фондове емитират акции или дялове на инвестиционни фондове.
Този показател се отнася до акции или дялове, емитирани от инвестиционни фондове, различни от фондовете на паричния пазар.
13. Финансови деривативи: виж „показатели“„Активи — финансови деривати“.
14. Други пасиви: този показател се изисква отделно за всички подкатегории други финансови посредници, освен за останали други финансови посредници. Този показател е подобен на „Други пасиви“ на ПФИ, с изключение на това, че той изключва финансовите деривативи.
Този показател обхваща пасиви, които не са включени другаде, като например:
|
— |
брутни суми, платими по отношение на разчетни сметки, |
|
— |
брутни суми, платими по отношение на транзитни сметки, |
|
— |
начислени лихви, платими върху депозити, |
|
— |
дивиденти, които трябва да бъдат изплатени, |
|
— |
платими суми, които не са свързани с основната дейност на други финансови посредници, |
|
— |
провизии, представляващи задължения към трети страни, |
|
— |
плащания на маржове по деривативни договори, представляващи касово обезпечение, предоставено за защита срещу кредитен риск, но оставащо в собственост на вложителя и подлежащо на възстановяване на вложителя, когато контрактът бъде приключен, |
|
— |
нетни позиции, възникващи от отдаването на ценни книжа на кредит без касов залог, |
|
— |
нетни суми, платими по отношение на бъдещ сетълмент на трансакции с ценни книжа. |
Горният списък не е изчерпателен и варира в зависимост от вида на отчетната категория. Действително балансът, изискван в зависимост от вида на подкатегорията „Други финансови посредници“, варира в зависимост от дейността, извършвана от подкатегорията „Други финансови посредници“. Само главните показатели на баланса са идентифицирани отделно. Всички суми, които не могат да бъдат отнесени към един от тези главни показатели на пасивите, трябва да бъдат отнесени към показател „Други пасиви“, например тъй като инвестиционните фондове не се очаква да емитират „Дългови ценни книжа“, показателят „Дългови ценни книжа“ не се идентифицира отделно в пасивите. Обаче в случай че инвестиционните фондове всъщност са емитирали ценни книжа, тази сума трябва да бъде отнесена към показател „Други пасиви“.
От националните централни банки (НЦБ) се изисква да предоставят подробности за компонентите на показател „Други пасиви“ в обяснителните бележки.
СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА
Счетоводните правила, следвани от Другите финансови посредници при съставянето на техните сметки, трябва по принцип да спазват националното транспониране на Директива на Съвета 86/635/ЕИО от 8 декември 1986 г. за годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банките и другите финансови институции (11) и всякакви други приложими международни стандарти. Без да се засягат преобладаващите счетоводни практики в държавите-членки, всички активи и пасиви се отчитат на брутна база за статистически цели. Специфични насоки за методите за оценяване са дадени в съответните категории.
РАЗБИВКА НА ГЕОГРАФСКИ ПРИНЦИП, ПО СЕКТОРИ И ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
ЕЦБ изисква за някои подкатегории други финансови посредници и за ограничен брой балансови показатели разбивка на географски принцип и секторна разбивка, подобно на балансовите показатели на ПФИ.
Географски и секторни разбивки
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||||||||||
|
|
Географски разбивки
Съставянето на статистика на другите финансови посредници за еурозоната изисква идентифицирането на контрагентите, намиращи се в държавите-членки, с разбивка на местната територия (на самата държава-членка) и други участващи държави-членки. Затова пълната изисквана географска разбивка е „местни/други участващи държави-членки/останалият свят“. В случая на неучастващи държави-членки разбивката е „местна/участващи държави-членки/останалият свят“.
Изискваната географска разбивка се отнася за балансовите показатели на:
|
— |
Общо инвестиционни фондове/инвестиционни фондове по вид на инвестиционната политика: По-конкретно за „Ценни книжа, различни от акции“, „Акции и други капиталови инструменти“, „Акции/дялове на инвестиционни фондове“ (в актива) и „Емитирани акции на инвестиционни фондове“ (в пасива). В случая на актива информацията трябва да бъде предоставена като основен показател, в случая на пасива същата трябва да бъде предоставена като допълнителна позиция. |
|
— |
Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране: позицията „Кредити“ трябва да предоставя географска разбивка на местна/други участващи държави-членки (като основен показател). |
Секторни разбивки (13)
Главната изисквана секторна разбивка е „ПФИ/НПФИ“. Дефиницията за ПФИ е добре известна, докато, „НПФИ“ обхваща секторите „Държавно управление“ (14) и „Други резидентни сектори“ (15).
Секторната разбивка, изисквана за местни данни и данните за други участващи държави-членки, е същата. Не се изисква секторна разбивка за данните за „Останал свят“.
Секторната разбивка се изисква за ограничен брой показатели:
|
— |
Тя трябва да бъде предоставяна като „допълнителна позиция“ за подсектора „Инвестиционни фондове“ (за „Общо инвестиционни фондове“ и за инвестиционни фондове по видове инвестиции) и само за тези показатели, за които се изисква географска разбивка. |
|
— |
Тя трябва да бъде предоставяна като „основен показател“ за подсектора „Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране“ по отношение на показател „Кредити“. Обаче се изисква също допълнителна идентификация на показател „Кредити“, отпуснати на „нефинансови предприятия и домакинства“, само за тази подкатегория на други финансови посредници и този показател. |
Разбивка по предназначение
Тази разбивка се изисква само за данните, отнасящи се до финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. Тя се отнася за балансови показатели „Кредити“ и по-конкретно „Кредити“ за домакинства, за които предназначението на кредита трябва да бъде идентифицирано (разбито на кредит за потребление, жилищен кредит и други кредити (останалите). Тази разбивка се изисква като основен показател.
4.2. Данни за корекция
Данни за корекция трябва да бъдат отчитани само в случая на значителни прекъсвания в салдата. Например данни за корекция трябва да бъдат предоставяни поради прекласификации в контекста на прилагането на рамката на ЕСС 95. Данни трябва да бъдат предоставяни, когато са налични текущо, на доброволна база.
Както в контекста на балансовата статистика на ПФИ, в идеалния случай би била изисквана статистика на потоците, оценяваща финансовите трансакции (16), които се извършват по време на референтния период. Обаче на този етап целта не е да се прави редовно предоставяне на пълен набор от необходимите данни за корекция (включително „прекласификации и други корекции“ и „преоценки, отписвания и намаляване на стойността на кредити“).
4.3. Периодичност, срок за предоставяне на данните и времеви обхват на отчитането
Периодичността на отчитане на ЕЦБ е тримесечна.
Статистика за други финансови посредници се предоставя на ЕЦБ най-късно на последния календарен ден на третия месец, следващ края на референтния период, или на предходния работен ден на НЦБ (17), ако последният календарен ден от месеца не е работен ден за НЦБ. Точните дати на предоставяне се съобщават на НЦБ предварително под формата на календар за отчетността. Исторически тримесечни данни трябва да бъдат предоставяни на ЕЦБ, започвайки с отчетния период на четвъртото тримесечие на 1998 г.
5. Изпращане по електронен път на на статистиката на „Други финансови посредници“ — род идентификатори: OFI
Рода идентификатори на „Други финансови посредници“ се отнася за балансовата статистика на другите финансови посредници. Тя е проектирана по такъв начин, че да черпи колкото е възможно повече от номенклатурите на родовете идентификатори и стойностите, които вече са дефинирани за статистиката на балансовите показатели.
5.1. Измерения
Таблицата по-долу разглежда измеренията, използвани в рода идентификатори за „Други финансови посредници“. За статистиката на „Други финансови посредници“ са специфицирани 11 измерения като съществени за идентифициране на динамичните редове.
|
Позиция в идентификатора |
Понятие (мнемонично название) |
Наименование на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонично название) |
Наименование на номенклатурата |
|
Измерения |
|||||
|
1 |
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
БМР Номенклатура на периодичностите (БМР, ЕЦБ) |
|
2 |
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
3 |
ADJUSTMENT |
Показател за корекция |
AN1 |
CL_ADJUSTMENT |
БМР Номенклатура на показателите за корекция (БМР, ЕЦБ) |
|
4 |
OFI_REP_SECTOR |
Разбивка на референтния сектор „Други финансови посредници“ (ДФП) |
AN2 |
CL_OFI_REP_SECTOR |
Номенклатура на секторната разбивка на референтния сектор „ДФП“ (ЕЦБ) |
|
5 |
OFI_ITEM |
Балансов показател на „Други финансови посредници“ (ДФП) |
AN3 |
CL_OFI_ITEM |
Номенклатура на балансовите показатели на „ДФП“ (ЕЦБ) |
|
6 |
MATURITY_ORIG |
Оригинален матуритет |
AN1 |
CL_MATURITY_ORIG |
Номенклатура на оригиналните матуритети (ЕЦБ) |
|
7 |
DATA_TYPE |
Вид на данните |
AN1 |
CL_DATA_TYPE |
Номенклатура на видовете парични и банкови данни, потоци и салда (ЕЦБ, БМР) |
|
8 |
COUNT_AREA |
Област на контрагента |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
9 |
BS_COUNT_SECTOR |
Сектор на контрагента за баланса |
AN4 |
CL_BS_COUNT_SECTOR |
Номенклатура на секторите на контрагента за баланса (ЕЦБ, БМР) |
|
10 |
CURRENCY_TRANS |
Валута на трансакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура на валутите (ЕЦБ, БМР, платежен баланс на Евростат) |
|
11 |
SERIES_DENOM |
Деноминация на редовете или специално изчисление |
AN1 |
CL_SERIES_DENOM |
Номенклатура на деноминациите на редовете или специални изчисления (ЕЦБ) |
Всеки от 11-те статистически измерения взема своите стойности от съответната номенклатура. Например съгласно горната таблица измерението REF_AREA (Референтна област) взема своите стойности от номенклатура CL_AREA_EE. Измеренията на рода идентификатори на другите финансови посредници са описани по-долу, следвайки същата последователност, както се появяват в идентификаторите на динамичните редове.
Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един символ)
Това измерение показва периодичността на отчитаните динамични редове. Стойността, използвана в рода идентификатори на „Другите финансови посредници“ е „Q“ за тримесечните данни и представлява подгрупа от елементите на номенклатурата CL_FREQ. Когато националните данни са на разположение само с по-малка честота (т.е. на полугодие или годишно, НЦБ оценява приблизително тримесечните данни. Когато тримесечните приблизителни оценки не са целесъобразни, данните се предоставят въпреки това като тримесечни динамични редове (т.е. годишните данни се предоставят като „yyyyQ4“ и шестмесечните данни се предоставят като „yyyyQ2“ и „yyyyQ4“, като останалите тримесечия или не се отчитат или се отчитат като липсващи със статус на наблюдение „L“ (18).
Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява страната по резидентност на отчетната институция. Съответната номенклатура CL_AREA_EE обхваща списъка на страните по ISO и допълнителни стойности (виж също измерение № 8: Област на контрагента). Елементите, използвани в рода идентификатори на другите финансови посредници, отговарят на 15-те държави — членки на Европейския съюз.
Измерение № 3: Показател за корекция (ADJUSTMENT; дължина: един символ)
Това измерение показва дали е приложено сезонно изглаждане и/или корекция за броя на работните дни. Съответната номенклатура е CL_ADJUSTMENT. Стойността, използвана в рода идентификатори на другите финансови посредници, е „N“ за редове, които не са коригирани нито сезонно, нито за работен ден.
Измерение № 4: Разбивка на референтния сектор „Други финансови посредници“ (OFI_REP_SECTOR; дължина: два символа)
Това измерение показва кой вид други финансови посредници се отчита и е свързано с номенклатура CL_OFI_REP_SECTOR. Дефинирани са следните 11 стойности: Общо инвестиционни фондове („10“); инвестиционни фондове, разбити по вид на инвестицията: фондове, инвестиращи в капиталови инструменти („11“), фондове, инвестиращи в дългови инструменти („12“), смесени фондове („13“), фондове, инвестиращи в недвижими имоти („14“) и други фондове („15“); инвестиционни фондове, разбити по вид на инвеститора: публични фондове („1G“) и специални инвеститорски фондове („1S“); дилъри на ценни книжа и деривативи („20“); финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране („30“) и други категории други финансови посредници („40“).
Измерение № 5: Балансов показател на други финансови посредници (OFI_ITEM; дължина: три символа)
Това измерение представлява балансовите показатели на другите финансови посредници и е свързано с номенклатура CL_OFI_ITEM. Стойностите за активите и пасивите са идентифицирани с префикс „A“ или „L“ и са организирани и кодирани, следвайки където е възможно, йерархическата връзка между показателите. Тъй като другите финансови посредници се концентрират върху различни финансови дейности в зависимост от вида им, не всички балансови позиции се прилагат за всички видове институции. По-конкретно в активите са дефинирани две различни позиции за „Други активи“:
|
— |
„Други активи (включително заеми)“ („A8A“), които се прилагат за всички категории други финансови посредници, с изключение на финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, и |
|
— |
„Други активи (включително депозити, парични средства, акции на инвестиционни фондове, дълготрайни активи и финансови деривати)“ („A8B“), които се прилагат за всички финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. |
В пасивите са дефинирани три различни позиции за „Други пасиви“:
|
— |
„Други пасиви (с изключение на дългови ценни книжа, капитал и резерви и финансови деривати)“ („L6A“), които се прилагат за дилъри на ценни книжа и деривативи, |
|
— |
„Други пасиви (включително финансови деривативи)“ („L6B“), които се прилагат за финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, и |
|
— |
„Други пасиви (включително дългови ценни книжа и капитал и резерви)“ („L6C“), които се прилагат за категориите инвестиционни фондове. |
Измерение № 6: Оригинален матуритет (MATURITY_ORIG; дължина: един символ)
Това измерение представлява оригиналния матуритет на балансовите показатели и е свързано с номенклатура CL_MATURITY_ORIG. Разбивката по матуритет „до една година“ („F“) и „над 1 година“ („K“) се прилага за позицията „Ценни книжа, различни от акции“ за категориите инвестиционни фондове. Концептуално, макар че разбивката по матуритет не се изисква в този контекст, оригиналният матуритет се прилага също за активните позиции „Кредити“ и „Депозити“ и пасивните позиции „Депозити и получени кредити“ и „Емитирани дългови ценни книжа“. Затова в тези случаи се използва стойността „A“ за всички матуритети. Всички други позиции показват стойността „X“ , означаваща, че не е приложим.
Измерение № 7: Вид на данните (DATA_TYPE; дължина: един символ)
Това измерение е описано от номенклатура CL_DATA_TYPE и показва вида на данните, които трябва да бъдат отчетени: брутни салда („1“) и прекласификации и други корекции („5“). Прекласификациите и другите корекции обхващат промените в активите и пасивите в баланса на отчетния сектор на другите финансови посредници, произтичащи от 1) промени в обхвата на отчетните единици; 2) корпоративно преструктуриране; 3) прекласификации на активи и пасиви и 4) корекцията на тези грешки в отчетността, които по технически причини не могат да бъдат отстранени в данните за салдата за целия приложим период.
Измерение № 8: Област на контрагента (COUNT_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява областта на резидентност на контрагента за баланса на другите финансови посредници. Номенклатурата, свързана с това понятие, е CL_AREA_EE, която обхваща списък на страните по ISO и допълнителни стойности (например „U6“ — „Местни: от същата страна както предоставящите данни други финансови посредници“). За целите на рода идентификатори на другите финансови посредници се използва подгрупа от елементите: местни (по седалище или референтна област) („U6“); други участващи държави-членки (всички страни, с изключение на референтната област) („U5“); останалият свят („U4“) и целия свят (всички субекти) („A1“). Когато дадена страна стане участваща държава-членка, се предоставят исторически данни, използвайки кодовете за област на контрагента за Паричен съюз („U2“) и всички области, различни от участващи държави-членки и референтна област/по седалище („U8“) (19).
Измерение № 9: Сектор на контрагента за баланса (BS_COUNT_SECTOR; дължина: четири символа)
Това измерение представлява секторна разбивка на балансовите показатели на Другите финансови посредници и е свързано с номенклатура CL_BS_COUNT_SECT. Изискват се пет сектора на контрагенти: ПФИ („1000“); НПФИ („2000“); „Други резидентни сектори — в това число нефинансови предприятия“ („2240“); „Други резидентни сектори — в това число домакинства“ („2251“) и секторно некласифицирани („0000“).
Измерение № 10: Валута на трансакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три символа)
Това измерение описва валутата, в която са деноминирани балансовите показатели на другите финансови посредници и е свързано с номенклатурата CL_CURRENCY. Използва се само стойността „Z01“ за всички валути сумарно.
Измерение № 11: Деноминация на редовете или специалното изчисление (SERIES_DENOM; дължина: един символ)
Това измерение специфицира дали отчитаният ред е изразен в национална или в общата (еуро) валута. Тя има две стойности („N“ национална валута и „E“ еуро), които са представени в номенклатурата CL_SERIES_DENOM. Кодът „E“ се използва от участващите държави-членки, а кодът „N“ се използва от новите участващи държави-членки за предоставянето на исторически данни за периода преди влизането в ЕС (20).
5.2. Атрибути
Освен 11-те измерения, дефиниращи идентификатора, е дефиниран и набор от атрибути (21). Същите се предоставят като приложение на всички нива на обменяната информация:
Род идентификатори на балансови показатели (ЕЦБ_OFI): кодирани и некодирани атрибути
|
Ниво на определяне |
Статистическо понятие |
Формат на стойността |
Номенклатура |
||
|
АТРИБУТИ НА НИВО ГРУПА ДИНАМИЧНИ РЕДОВЕ |
|||||
|
(обменяни, използвайки групата FNS) |
|||||
|
Група динамични редове |
TITLE_COMPL |
Допълнение към наименование |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
UNIT |
Единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
UNIT_MULT |
Множител на единицата |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите на единици (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
DECIMALS |
Десетични знаци |
N1 |
CL_DECIMALS |
Номенклатура на десетичните знаци (БМР, ЕЦБ) |
|
Група динамични редове |
TITLE |
Наименование |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
NAT_TITLE |
Наименование на националния език |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COMPILATION |
Съставяне |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COVERAGE |
Обхват |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво динамичен ред |
|||||
|
(обменяни, използвайки групата FNS) |
|||||
|
Динамични редове |
COLLECTION |
Показател за събиране |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на показателите за събиране (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
AVAILABILITY |
Достъпност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за видовете достъпност в организацията (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
DOM_SER_IDS |
Идентификатор на местни редове |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Динамични редове |
BREAKS |
Прекъсвания |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво наблюдение |
|||||
|
(обменяни заедно с данните в главния сегмент ARR) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_STATUS |
Номенклатура на видовете статуси на наблюдението (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_CONF |
Номенклатура на видовете поверителност на наблюдението (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Стойност на наблюдението преди прекъсването |
AN..15 |
— |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Коментар към наблюдението |
AN..350 |
Некодиран |
|
Всеки от тези атрибути се характеризира с някои технически характеристики, които са изброени в таблицата по-долу.
Национални централни банки (НЦБ) в еурозоната, предоставящи данни ЕЦБ
Общи характеристики на атрибутите за рода идентификатори ЕЦБ_OFI
|
|
Статут |
Първа стойност, определена от… (23) |
Изменяема от НЦБ |
|
TITLE_COMPL |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
TITLE |
C |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
C |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
C |
НЦБ |
Да (22) |
|
COVERAGE |
C |
НЦБ |
Да (22) |
|
COLLECTION |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
M |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
DOM_SER_IDS |
C |
НЦБ |
Да |
|
BREAKS |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
M |
НЦБ |
Да |
|
OBS_CONF |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_PRE_BREAK |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_COM |
C |
НЦБ/ЕЦБ |
Да |
|
|
M: задължителен C: условен |
|
|
По-долу е дадено описание на всеки атрибут, включително използваната номенклатура (обозначена с главни букви като CL_****), където има такава.
5.2.1. Атрибути на ниво група динамични редове
Задължителни:
|
— |
TITLE_COMPL (некодиран): Допълнението към наименованието се определя, съхранява и разпространява от ЕЦБ (на английски, с максимална дължина 350 символа). Ако дадена НЦБ би искала да направи изменение, може да бъде направена ревизия след консултация с ЕЦБ. Тази ревизия обаче ще бъде извършена от ЕЦБ. |
|
— |
UNIT (Номенклатура: CL_UNIT): Този атрибут предоставя единицата за оценяване на отчетните данни. Участващите държави-членки отчитат данните в еуро и ЕЦБ определя този атрибут като „EUR“ (DENOM = „EUR“). В случай че държавата стане участваща държава-членка, ЕЦБ определя стойността на този атрибут, равна на съответната национална валута, ако става дума за исторически данни, отнасящи се до периода преди влизането (24). |
|
— |
UNIT_MULT (Номенклатура: CL_UNIT_MULT): този атрибут предоставя информация за това дали редът е изразен в милиони (UNIT_MULT = „6“), милиарди (UNIT_MULT = „9“) и пр. НЦБ отчитат данните в милиони и ЕЦБ определя стойността на атрибута като 6 (UNIT_MULT = „6“). |
|
— |
DECIMALS (Номенклатура: CL_DECIMALS): този атрибут показва броя на знаците след десетичната запетая, определени за стойностите на наблюдението. НЦБ отчитат данните до три знака след десетичната запетая и ЕЦБ определя стойността на атрибута като 3 за всички редове (оттук DECIMALS = „3“). |
Условни:
|
— |
TITLE (некодиран): Наименованието на редовете може да бъде максимум 70 символа. С оглед на ограниченото място атрибутът „Допълнение към наименованието“ (TITLE COMPEMENT) се използва като задължителен атрибут. Атрибутът TITLE би могъл да бъде използван за съставяне на кратки наименования. |
|
— |
NAT_TITLE (некодиран): НЦБ могат да използват този атрибут, за да предоставят точно описание и други допълнителни характеристики на националния език. Макар че използването на малки и големи букви не предизвиква проблеми, обмяната на символи с ударение и цифрово-буквени символи от разширената кодова таблица все пак трябва да бъде тествано преди редовното им използване. |
|
— |
COMPILATION (некодиран): този атрибут се използва за подробни текстови обяснения за прилаганите методи за съставяне на данни и обхваща следната информация:
|
Подробно описание на информацията, която трябва да бъде включена по този атрибут, е предоставена в допълнение 2 (1—5 точка).
|
— |
COVERAGE (некодиран): този атрибут показва обхвата на отчетните единици и трябва да бъде описан в редовете на „Общо активи/пасиви“. Той трябва да описва вида на обхванатите „Други финансови посредници“ в главните категории. Ако се знае, че обхватът е частичен, предоставя се приблизителна оценка на пазарния дял. Освен това той трябва да показва дали данните са агрегирани. Допълнителни подробности относно информацията, която трябва да се съдържа в този атрибут, са предоставени в допълнение 2 (точка 6). |
5.2.2. Атрибути на ниво динамичен ред
Задължителни:
|
— |
COLLECTION (Номенклатура: CL_COLLECTION): този атрибут дава обяснение за времето, когато са събрани наблюденията (например в началото, средата или края на периода), или обозначение дали данните са средните, най-високите или най-ниските стойности за даден период и пр. ЕЦБ определя редовете на „Други финансови посредници“ като редове в „края на периода“ (COLLECTION = „E“). |
|
— |
AVAILABILITY (Номенклатура: CL_AVAILABILITY): този атрибут посочва институциите, на които могат да бъдат предоставяни данните. Когато отделни наблюдения се разглеждат по специален начин, може да бъде използван атрибут за поверителност на наблюдението (виж по-долу). |
Условни:
|
— |
DOM_SER__IDS (некодиран): този атрибут позволява да се направи препратка към кода, използван в националните бази данни за идентифициране на съответните редове (формулите, използващи национални референтни кодове, също могат да се определят по този начин). |
|
— |
BREAKS (некодиран): този атрибут описва прекъсванията и големите промени във времето при събирането, обхвата на статистическата отчетност и съставянето на редовете. В случаи на прекъсвания е желателно да се посочи степента, в която старите и новите данни могат да се считат за сравними (до 350 символа). |
5.2.3. Атрибути на ниво наблюдение
Задължителни:
|
— |
OBS_STATUS (Номенклатура: CL_OBS_STATUS): Националните централни банки отчитат стойността на статуса на наблюдението, приложена към всяко изпратено наблюдение. Този атрибут е задължителен и трябва да бъде предоставян с всяко представяне на данни за всяко отделно наблюдение. Когато националните централни банки ревизират стойността на този атрибут, трябва да се отчитат както стойността на наблюдението (дори и ако е без изменения), така и новият статус наблюдението. Списъкът по-долу описва очакваните стойности (съгласно договорената йерархия) за тези атрибути за целите на статистиката на „Други финансови посредници“:
|
|
— |
Когато дадено наблюдение може да бъде определено от две характеристики, отчита се най-важната. Ако например дадено наблюдение е както предварителна стойност, така и резултат на приблизителна оценка, дава се приоритет на „приблизителната“ характеристика и се използва стойността „E“. |
Условни:
|
— |
OBS_CONF (Номенклатура: CL_OBS_CONF): ако дадена НЦБ желае да направи разграничение между статуса на поверителност на едно или повече конкретни наблюдения, тя може да използва атрибута OBS_CONF. Стойността на този атрибут (ако има такава) може да бъде променяна по време на представянето на данните от изпращача на информацията. |
|
— |
OBS_PRE_BREAK: този атрибут съдържа стойността на наблюдението преди прекъсването, която представлява цифрово поле като самото наблюдение. Той се предоставя, когато има прекъсване на даден ред. За целите на рода идентификатори за „ДФП“ този атрибут не се изисква, тъй като тази информация е вече на разположение от реда с прекласфикациите. Той е добавен към списъка на атрибутите, тъй като е част от общата подгрупа от атрибути за всички родове идентификатори. |
|
— |
OBS_COM (некодиран): този атрибут може да бъде използван за предоставяне на текстови коментари на ниво наблюдение (например при приблизителна оценка или предположение, направени за конкретно наблюдение, поради липса на данни, които обясняват причината за възможно необичайно наблюдение или дават подробности за промяна в отчетения динамичен ред.). |
6. Обмяна на информация
6.1. Списък на редовете
ЕЦБ поддържа и изпраща на НЦБ таблици, съдържащи списъци с идентификатори на динамичните редове на „Другите финансови посредници“, които трябва да бъдат представени. Редовете, които трябва да бъдат предоставени на ЕЦБ, са посочени в допълнение 1. Могат да бъдат разграничени следните редове, които трябва да бъдат отчитани:
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Данните, които трябва да бъдат отчитани по тази категория, се отнасят за:
Общо инвестиционни фондове и инвестиционни фондове с разбивка по видове инвестиции:
|
— |
Общо фондове: баланси с разбивка по инструменти, матуритети и географска разбивка на контрагентите (общо 29 реда); |
|
— |
Инвестиционни фондове с разбивка по вид на инвестиционната политика: с малки разлики изискваните разбивки са същите като тези за общо инвестиционни фондове. Данните, които трябва да бъдат отчитани по тази категория, обхващат:
|
|
— |
Дилъри на ценни книжа и деривативи (общо 12 реда), |
|
— |
Баланси на финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране с разбивка по инструмент, сектор и географска територия на контрагента и балансовият показател „Кредити“, с разбивка по предназначение (общо 32 реда). |
ДОПЪЛНИТЕЛНИ (МЕМО) ПОКАЗАТЕЛИ
Данните, които трябва да бъдат отчитани в тази категория, се отнасят до:
|
— |
Общо инвестиционни фондове: балансови данни с разбивка по сектор на ПФИ/НПФИ (общо 27 реда). |
|
— |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти (27 реда), фондове, инвестиращи в дългови инструменти (27 реда), смесени фондове (27 реда), фондове за недвижими имоти (15 реда), други фондове (27 реда): баланс на инвестиционни фондове по вид на инвестициите с разбивка по сектор на ПФИ/НПФИ. |
|
— |
Балансови данни на общите публични фондове (12 реда) и фондове на специални инвеститори (12 реда). |
|
— |
Общо активи/пасиви за други категории „Други финансови посредници“ (1 ред). |
ДАННИ ЗА КОРЕКЦИИ
В допълнение към редовете за салда се изискват съответните редове за „Прекласификации и други корекции“, когато е това приложимо.
6.2. Изисквания за данните
Основните показатели следва да бъдат представяни от всички участващи държави-членки, когато данните за тях се събират. Когато няма реални данни за определени разбивки или за договорената тримесечна периодичност, трябва да бъдат предоставени приблизителни оценки, ако е възможно.
„Допълнителни данни“ трябва да бъдат представяни само от тези страни, които имат на разположение реални данни.
В случай че базисното икономическо явление съществува, но не се наблюдава статистически и затова не могат да бъдат предоставени оценки на национално ниво, националните централни банки могат да изберат или да не отчитат динамичния ред, или да го отчитат като липсващи стойности със статус на наблюдение „L“. Всеки динамичен ред, който не е отчетен, впоследствие ще се тълкува като „данни, които съществуват, но не се събират“ и на ниво на ЕЦБ могат да бъдат направени предположения/оценки за целите на съставянето на агрегатите на еурозоната.
Ако базисното икономическо явление не съществува, тогава динамичният ред трябва да бъде отчетен като липсващи стойности със статус на наблюдение „M“.
В случай на „Прекласификации и други корекции“ данните трябва да се отчитат само когато се прави прекласификация или друга корекция, както е описано в раздел 4.2.
7. Политика по отношение на ревизиите
На националните централни банки може да се наложи да ревизират данните, представени през предходното тримесечие (обикновени ревизии). Освен това могат да се правят и ревизии на данни за по-предишни тримесечия (исторически ревизии).
Прилагат се следните общи принципи:
|
— |
При редовното представяне на тримесечни данни, освен данните за последното тримесечие, могат да бъдат изпращани само „обикновени“ ревизии (т.е. ревизии на данните, представени през предходното тримесечие). |
|
— |
„Историческите“ ревизии трябва да бъдат ограничени и отчитани на дата, различна от редовното отчитане. По принцип малки рутинни исторически ревизии на данните трябва да бъдат представяни само на годишна база (заедно с представянето на данни за четвъртото тримесечие). По изключение обаче исторически ревизии, които подобряват значително качеството на данните, могат да бъдат приемани през годината (извън редовния цикъл на изготвяне). |
|
— |
При значителни ревизии на ЕЦБ трябва да бъдат представени пояснителни бележки. |
(1) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1
(2) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(3) Виж допълнение 2.
(4) Съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2002 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1.
(5) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
(6) В случай че на национално ниво фондовете, инвестиращи в прехвърляеми ценни книжа и недвижими имоти, са класифицирани като „смесени фондове“, тези фондове трябва да бъдат отнесени към категорията „смесени фондове“.
(7) За статистически цели лизингът се дефинира като финансов лизинг, когато лизинговият период обхваща целия или по-голямата част от икономическия живот на дълготрайната стока. В края на лизинговия период лизингополучателят има опцията да закупи стоката на номинална цена (ЕСС 95, приложение II).
(8) С изключение на акции/дялове на инвестиционни фондове.
А: инвестиционни фондове
Б: дилъри на ценни книжа и деривати
В: финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране
Г: останали други финансови посредници
(9) Трябва да се отбележи, че в баланса на ПФИ не се прави разграничение между депозити и кредити в активите и пасивите. Вместо това всички непрехвърляеми средства, инвестирани при/отпуснати в заем на ПФИ (= пасиви), се считат за „депозити“ и всички средства, инвестирани от/отпуснати от ПФИ (= активи) се считат за „кредити“. ЕСС 95 обаче очертава разликата на базата на критерия за това кой поема инициативата за трансакцията. В случаите, когато инициативата се предприема от кредитополучателя, финансовата трансакция трябва да бъде класифицирана като кредит. В случаите, когато инициативата се предприема от кредитора, трансакцията трябва да се класифицира като депозит.
(10) Европейска централна банка, ноември 2002 г.
(11) ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.
(12) Изисква се само за позицията „Кредити“.
(13) ЕСС 95 предоставя стандарта за секторната класификация.
(14) Сектор „Държавно управление“: резидентни единици, които се занимават главно с производството на непазарни стоки и услуги, предназначени за индивидуално и колективно потребление и/или с преразпределението на националния доход и богатство (ЕСС 95, параграфи 2.68—2.70). Сектор „Държавно управление“ обхваща централно държавно управление, федерално държавно управление, местно държавно управление и социалноосигурителни фондове (ЕСС 95 параграфи 2.71—2.74). За допълнителни насоки относно секторната класификация вижте „Секторен наръчник за паричната и банковата статистика: насоки за статистическата класификация на клиентите“, Европейска централна банка, второ издание, ноември 1999 г.
(15) „Други резидентни сектори“ обхваща:
|
— |
други финансови посредници, както е дефинирано в тази рамка, |
|
— |
финансови посредници, занимаващи се със спомагателни дейности, |
|
— |
застрахователни дружества и пенсионни фондове. Непарични финансови предприятия и квазипредприятия, занимаващи се главно с финансово посредничество, като последствие от обединяването на рискове в пул (ЕСС 95, параграфи 2.60—2.67), |
|
— |
нефинансови предприятия. Предприятия и квази-предприятия, които не се занимават с финансово посредничество, а главно с производство на пазарни стоки и нефинансови услуги (ЕСС 95, параграфи 2.21—2.31), |
|
— |
домакинства. Физически лица или групи от физически лица като потребители и производители на стоки и нефинансови услуги, изключително за тяхно собствено потребление и като производители на пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги, при условие, че техните дейности не са тези на квази-предприятията. Тук се включват НТООД и които се занимават главно с производството на непазарни стоки и услуги за конкретна група домакинства (ЕСС 95, параграфи 2.75—2.88). |
(16) Финансовите трансакции се дефинират като разликата между позициите на салдата на отчетните дати в края на тримесечието, след отстраняването на ефекта на промените, които възникват в резултат на влияния, различни от трансакции. Информацията за тези влияния ще вземе формата на корекции, които обхващат „други промени“: „прекласификации и други корекции“ и „преоценки, отписване и намаляване на стойността на кредити“. Други промени:
|
— |
В контекста на балансовата статистика, „други промени“ са промените, възникващи между балансите в края на тримесечието, различни от трансакции. Другите промени са групирани в две главни категории: „прекласификации и други корекции“ и „преоценки, отписване и намаляване на стойността на кредити“. |
|
— |
„Прекласификации и други корекции“ обхващат всякакви промени в балансовите салда, които възникват в резултат на промяна в статистическия обхват (включване или изключване на нови други финансови посредници), прекласификацията на активите или пасивите (по матуритет, по сектор или по инструменти) и ефекта на грешките в отчетността, които са били коригирани в салдата само за ограничен обхват от време. |
|
— |
„Преоценки, отписване и намаляване на стойността на кредити“ се състои от две части. Първо, те обхващат всякакви промени в позициите на салдата, дължащи се на въздействието на движенията на валутните курсове върху активите и пасивите, деноминирани в чужда валута. Второ, въздействието на колебанията в пазарната цена върху салдата на държаните продадени или емитирани търгуеми ценни книжа и отстраняването от баланса на кредити, които подлежат на отписване и намаляване на стойността, поражда „други преоценки“. |
(17) „Работен ден на НЦБ“ означава всеки ден, на който конкретна НЦБ на участваща държава-членка е отворена за целите на провеждането на операции по провеждането на паричната политика на ЕСЦБ.
(18) Виж също раздел 6.2., „Изисквания за данните“
(19) Например в случая на Гърция се използват кодовете на областта на контрагента „U2“ и „U8“ за данни, отнасящи се за периоди преди и включително 2000Q4, а от 2001Q4 нататък се използват кодовете „U5“ и „U4“.
(20) Например в случая на Гърция кодът „N“ се използва за данни, отнасящи се за периоди преди и включително 2000Q4 , а кодът „E“ — от 2001Q1 нататък.
(21) Атрибутите са статистически понятия, които предоставят допълнителна кодирана (например единицата) и некодирана (например метода на съставянето) информация за обменяните данни. „Задължителни“ важи за атрибутите, за които всички партньори знаят стойностите. „Условни“ важи за атрибутите, които са дефинирани само ако са известни на отчетната институция (например идентификациите на местните редове) или когато са релевантни (например съставяне, прекъсвания). Стойностите на атрибутите трябва да се обменят само когато се определят за първи път и когато се променят. Само статусът на наблюдението присъства при всяка обмяна на данни, приложен към всяко наблюдение.
(22) Промените трябва да бъдат съобщени на ресорния отдел на ЕЦБ по факса /електронната поща.
(23) ЕЦБ означава Главна дирекция „Статистика“ на ЕЦБ.
(24) В случая на Гърция например стойността на този атрибут се определя като „GRD“ за периода до и включително четвъртото тримесечие на 2000 г. и като „EUR“ от първото тримесечие на 2001 г. нататък.
(25) Когато поради местните пазарни практики или правната рамка динимичният ред (или част от него) не е приложим/а(базисното явление не съществува), се отчита липсваща стойност („-“) със статус на наблюдение „M“.
(26) Когато поради местните статистически условия не се събират данни за даден динамичен ред на конкретни дати или за цялата продължителност на динамичния ред (базисното икономическо явление съществува, но не се проследява статистически), се отчита липсваща стойност („-“) със статус на наблюдение „L“ във всеки период.
(27) Тези наблюдения приемат окончателни стойности (статус на набюдение „A“) на по-късен етап. Новите ревизирани стойности заменят предишните предварителни наблюдения.
Допълнение1
ДИНАМИЧНИ РЕДОВЕ ЗА ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ НА ЕЦБ
(Основни показатели/ допълнителни показатели)
АКТИВИ
|
Наименование на показателя разбивка по матуритет/ географска разбивка / секторна разбивка |
Инвестиционни фондове/общо |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти |
Фондове, инвестиращи в дългови инструменти |
Смесени фондове |
Фондове за недвижими имоти |
Други фондове |
Общи публични фондове |
Фондове на специални инвеститори |
|
Депозити/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/ свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/други участващи държави-членки, еурозоната/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/ други участващи държави-членки, еурозоната/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/ други участващи държави-членки, еурозоната/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции — общ матуритет/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/други участващи държави-членки, еурозоната/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/други участващи държави-членки, еурозоната /ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/ други участващи държави-членки, еурозоната /НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, до 1 година/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година/местни /общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година/местни /ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година /местни /НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година /други участващи държави-членки, еурозоната /общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година /други участващи държави-членки, еурозоната /ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година /други участващи държави-членки, еурозоната /НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции, над 1 година /останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции и други капиталови инструменти/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/други участващи държави-членки, еурозоната/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/други участващи държави-членки, еурозоната /ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/други участващи държави-членки, еурозоната /НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки, еурозоната/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки, еурозоната/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки, еурозоната/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Дълготрайни активи/свят/общо |
Основни |
|
|
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Финансови деривативи/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Други активи (вкл. „Кредити“)/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
ОБЩО АКТИВИ/ПАСИВИ/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
ПАСИВИ
|
Наименование на показателя разбивка по матуритет/ географска разбивка / секторна разбивка |
Инвестиционни фондове/общо |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти |
Фондове, инвестиращи в дългови инструменти |
Смесени фондове |
Фондове за недвижими имоти |
Други фондове |
Общи публични фондове |
Фондове на специални инвеститори |
|
Депозити и задължения по кредити/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки, еурозоната/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки, еурозоната/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващидържави-членки, еурозоната/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/останалият свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Финансови деривативи/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Други пасиви (включително „Емитирани дългови ценни книжа“ и „Капитал и резерви“)/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
ДИНАМИЧНИ РЕДОВЕ ЗА „ДРУГИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЦИ“, РАЗЛИЧНИ ОТ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ЕЦБ
(Основни показатели/допълнителни показатели)
АКТИВИ
|
Наименование на показателя и матуритет/географска разбивка/секторна разбивка |
Дилъри на ЦК и деривативи |
Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране |
Други финансови посредници |
|
Депозити/свят/общо |
Основни |
|
|
|
Кредити/свят/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/свят/ПФИ |
|
Основни |
|
|
Кредити/свят/НПФИ/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/свят/НПФИ/нефинансови предприятия |
|
Основни |
|
|
Кредити/свят/НПФИ/домакинства/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/свят/НПФИ/домакинства/потребителски кредити |
|
Основни |
|
|
Кредити/свят/НПФИ/домакинства/жилищни кредити |
|
Основни |
|
|
Кредити/свят/НПФИ/домакинства/други (остатък) |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/ПФИ |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/НПФИ/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/НПФИ/нефинансови предприятия |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/НПФИ/домакинства/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/НПФИ/домакинства/потребителски кредити |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/НПФИ/домакинства/жилищни кредити |
|
Основни |
|
|
Кредити/местни/НПФИ/домакинства/други (остатък) |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващи държави-членки, еурозоната/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващи държави-членки еурозоната/ПФИ |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващи държави-членки, еурозоната/ НПФИ/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващи държави-членки, еурозоната/НПФИ/нефинансови предприятия |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващидържави-членки еурозоната/НПФИ/домакинства/общо |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващи държави-членки еурозоната/НПФИ/домакинства/потребителски кредити |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващи държави-членки, еурозоната/НПФИ/домакинства/жилищни кредити |
|
Основни |
|
|
Кредити/други участващидържави-членки еурозоната/НПФИ/домакинства/други (остатък) |
|
Основни |
|
|
Ценни книжа, различни от акции/свят/общо |
Основни |
Основни |
|
|
Акции и други капиталови инструменти (с изключение на акции на инвестиционни фондове)/свят/общо |
Основни |
Основни |
|
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо |
Основни |
|
|
|
Финансови деривативи/свят/общо |
Основни |
|
|
|
Други активи (включително кредити)/свят/общо |
Основни |
|
|
|
Други активи (вкл. депозити, парични средства, акции на инвестиционни фондове, ДМА и финансови деривати)/свят/общо |
|
Основни |
|
|
ОБЩО АКТИВИ/ПАСИВИ/свят/общо |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
ПАСИВИ
|
Наименование на показателя и матуритет/географска разбивка/секторна разбивка |
Дилъри на ценни книжа и деривативи |
Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране |
Други финансови посредници |
|
Депозити и задължения по кредити/свят/общо |
Основни |
Основни |
|
|
Емитирани дългови ценни книжа/свят/общо |
Основни |
Основни |
|
|
Капитал и резерви/свят/общо |
Основни |
Основни |
|
|
Финансови деривати/свят/общо |
Основни |
|
|
|
Други пасиви/свят/общо |
Основни |
|
|
|
Други пасиви (включително финансови деривати)/свят/общо |
|
Основни |
|
Допълнение2
НАЦИОНАЛНИ ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Подробните национални пояснителни бележки, описващи предoставените данни, са особено важни, тъй като краткосрочният подход разчита на текущите данни, с които разполагат участващите държави-членки.
Въпреки че по-голямата част от изискваната информация в пояснителните бележки трябва да се прехвърля чрез Е9 по съответните атрибути, описани в раздел 5.2 от настоящото приложение, трябва да бъде предоставен и вариант на хартиен носител.
Националните пояснителни бележки трябва да включват описание на:
|
1. |
Източници на данни/система за събиране на данни. Тя включва:
|
|
2. |
Процедури за съставяне на статистиката. Трябва да бъде описан методът, използван за съставяне на данните, например направените приблизителни оценки, предположения, как са агрегирани динамичните редове, в случай че два реда имат различна периодичност. |
|
3. |
Правна рамка. Трябва да бъде предоставена пълна информация относно националната правна рамка на институциите. Трябва специално да се опишат връзките със законодателството на Европейския съюз. В случай че в една категория са включени няколко вида институции, се изисква информация за всички видове институции. |
|
4. |
Отклонения от инструкциите за отчитане, дадени от Европейската централна банка (ЕЦБ). Националните централни банки (НЦБ) трябва да предоставят информация за отклоненията от инструкциите за отчетност. Отклонения от инструкциите за отчетност могат да възникнат по отношение на:
|
|
5. |
Инвестиционни фондове по вид: трябва да бъдат обяснени критериите за класифициране на инвестиционните фондове по вид (например фондът се класифицира като фонд, инвестиращ в акции, когато инвестира най-малко 60 % от общия размер на активите си в капиталови инструменти). Трябва да се предостави информация дали тези критерии са определени/дефинирани в публичния проспект, правилата на фонда, учредителните документи, установения устав или вътрешните правилници, включени в документите за маркетинг и пр. |
|
6. |
Съвкупности от отчетни единици:
|
|
7. |
Прекъсвания в историческите редове: Описват се прекъсванията и основните промени във времето при събирането, обхвата на отчетността, схемите на отчитане и съставянето на историческите редове. В случай на прекъсвания е желателно да се упомене в каква степен старите и новите данни могат да се считат за сравними. |
|
8. |
Други коментари: всякакви други уместни коментари или указания, които НЦБ желае да формулира точно. |
ПРИЛОЖЕНИЕ XIX
ИНСТРУКЦИИ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ НА ЕМИСИИТЕ ЦЕННИ КНИЖА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА СТАТИСТИКА СЪГЛАСНО КРАТКОСРОЧНИЯ ПОДХОД
1. Цел
Информацията за емисиите ценни книжа е важен елемент на паричния и финансов анализ. За кредитополучателите емисиите от ценни книжа са алтернатива на банковото финансиране. Държателите на финансови активи могат да разглеждат ценните книжа, емитирани от небанкови институции, като частични заместители на банковите депозити и прехвърляемите инструменти, емитирани от банки. Ето защо статистиката на емисиите ценни книжа допълва паричната статистика. С течение на времето преминаването от пряко финансиране (чрез пазарите на ценни книжа) към непряко финансиране (чрез банковата система) и обратно могат да повлияят на трансмисионния механизъм на паричната политика, тъй като такива преминавания могат да променят финансовата структура на еурозоната. Секторната разбивка на емисионната дейност подчертава относителната важност на търсенето от публичния и частния сектор на капиталовите пазари и подпомага отчитането на промените на пазарните лихвени проценти, особено що се касае до средно- и дългосрочните матуритети. Данните за ценните книжа в обращение също показват дълбочината на капиталовите пазари. Освен това информацията за емисиите ценни книжа в еуро (от резиденти и нерезиденти на еурозоната) се използва, за да се оцени ролята на еурото на международните финансови пазари.
Статистиката на емисиите ценни книжа за еурозоната представя два основни агрегата:
|
— |
всички емисии от резиденти на еурозоната в различни валути и |
|
— |
всички емисии в еуро по света — както вътрешни, така и международни. |
Статистиката на емисиите ценни книжа се основава, доколкото е възможно, на вече съществуващи данни на национално и международно ниво. Невинаги съществуват данни, които напълно да съответстват на дефинициите и разбивките, описани в настоящото приложение. В случаите, когато отчетените данни са с отклонение от дефинициите съгласно настоящото приложение, от националните централни банки (НЦБ) се иска да предоставят пояснителни бележки на Европейската централна банка (ЕЦБ) (1).
2. Kонцептуална рамка и събиране на данни
Схема 1 обобщава концептуалната рамка, по която НЦБ предоставят статистическите данни за емисиите ценни книжа на ЕЦБ. Основното разграничение се прави на база резидентност на емитента (2). НЦБ отчитат всички емисии. Дванадесетте НЦБ, участващи в Еуросистемата, покриват колективно всички емисии на резиденти на еурозоната. Банката за международни разплащания (БМР) отчита емисиите на „Останалия свят“ (по-долу обозначавани със съкращението „ОС“), отнасящи се за всички нерезиденти на еурозоната, като емисиите на резидентите на всяка от трите неучастващи държави-членки се разграничават от другите страни от ОС (3).
Емисиите се анализират по-подробно по валутата, в която са деноминирани (4), „в еуро/национални подразделения“ или „други валути“. По отношение на деноминирането в съответна валута преди 1 януари 1999 г. се използваше екюто и националните валути на участващите държави-членки. НЦБ отчитат емисиите на резиденти на своята страна независимо от валутата, в която са емитирани. БМР отчита за резидентите на „Останалия свят“ (ОС) емисиите само в еуро/национални подразделения (5).
Схема 1: Резюме на концептуалната рамка
Основните агрегати могат да се получат като суми от блоковете с данни. Сборът от блок А и блок В дава общо емисиите в еуро, сборът от А и В — общо емисиите от резиденти на еурозоната. Блок D не е необходим за получаване на изискваните агрегати.
Резидентността на емитента се използва като основен отличителен белег, защото е недвусмислен и отразява относителната надеждност на предоставящите данните: НЦБ — относно емитентите от тяхната собствена страна, а БМР — относно международните емитенти. Въз основа на този концептуален подход са изготвени отделни форми за отчитане за БМР и за НЦБ. Те са приложени като допълнение 2.
Възможно е НЦБ да имат непълни данни относно емисиите от резидентите на собствените си страни на чуждестранните пазари, особено такива, емитирани във валути, различни от еуро (блок С). НЦБ попълват в максималната възможна степен отчетните форми на база на съществуващите национални източници на данни и намаляват/попълват пропуските, като черпят информация от вторични източници. Предлага се НЦБ да предоставят данни за емисиите на националните пазари от резиденти на еурозоната, които обаче не са резиденти на собствените им страни. Това предоставяне на данни може да стане по-важно с течение на времето, ако валутният съюз доведе до по-голяма интеграция на финансовите пазари и повиши конкуренцията между финансовите посредници за управлението на новите емисии. БМР предложи да помага на НЦБ за усъвършенстване обхвата от данни на двустранна основа.
3. Резидентност на емитента
3.1. Дефиниция
Единицата емитент се дефинира като резидент на предоставящата данни страна, когато центърът на икономическия му интерес се намира на икономическата територия на предоставящата данни страна — т.е. когато е ангажиран за по-продължителен период (една година или повече) с икономически дейности на тази територия (6). Емитентите нерезиденти представляват единици, които: 1) се намират на икономическата територия на предоставящата данни страна, но не се занимават и не възнамеряват да се занимават с икономически дейности или сделки за период от една година или повече на територията на тази страна; или 2) се намират извън икономическата територия на предоставящата данни страна.
Емисиите на дъщерни дружества, притежавани от нерезиденти на предоставящата данни страна, но действащи на икономическата територия на тази страна, се класифицират като емисии на резидентни единици на предоставящата данни страна. Емисии на централите, намиращи се на икономическата територия на предоставящата данни страна, които действат на международните пазари, също се считат за емисии на резидентни единици. Емисии на централите или дъщерните дружества, намиращи се извън икономическата територия на предоставящата данни страна, но които са собственост на резиденти на тази страна, се считат за емисии на нерезиденти. Например емисии на „Фолксваген Бразилия“ се считат за емитирани от единици — резиденти на Бразилия, а не на територията на предоставящата данни страна.
3.2. Изисквания относно отчетността
Както е описано в раздел 2 и показано в схема 1, изискването за отчетност се основава принципно на страна на резидентност. НЦБ отчитат всички емисии на резидентите на своята държава (независимо от валутата, в която са емитирани); те въвеждат разделение между резиденти на своите собствени държави, т.е. местни резиденти, и резиденти на трети държави. За всяка НЦБ „резиденти на предоставящата данни страна“ са емитенти в тази предоставяща данни страна, т.е. за Португалия това са емитентите — резиденти на Португалия. Емитентите нерезиденти са емитентите, намиращи се извън предоставящата данни страна, например за Португалия всички емитенти — резиденти извън Португалия (независимо от страната по седалище).
БМР предоставя данни за резидентите на ОС (останалия свят), емитиращи в еуро/национални подразделения. Изискват се четири набора от данни: по един набор за всяка от трите неучастващи държави — членки на ЕС (Дания, Швеция и Обединеното кралство), и един набор за други резиденти на ОС (където се включват всички страни извън Европейския съюз). За БМР „резидент на отчетна държава“ зависи от гледната точка на отчитане. Например в отчетния формуляр на Дания се говори за резиденти на Дания, в отчетния формуляр за „Други резиденти на ОС“ те се отчитат като емитенти — резиденти извън ЕС.
За да се избегне двойното броене или пропуски, отчитането на емисии по дружества със специална инвестиционна цел (7) се разглежда двустранно с участието на БМР и съответната НЦБ. Дружествата със специална инвестиционна цел, като например „Тойота Мотърз Файнанс Нидерландия“, изпълняват критериите за резидентност по ЕСС 95 и затова са класифицирани като резиденти на еурозоната, в конкретния пример — като резиденти на Нидерландия. Емисиите на такива институции са отчитат от НЦБ, а не от БМР.
Ако предоставяща данни страна не е в състояние да осигури статистически данни в съответствие с дефиницията в ЕСС 95 (и дефиницията на Международния валутен фонд (МВФ) за резидентност, НЦБ на съответната страна трябва да предостави пълно обяснение за приложените критерии в пояснителните бележки. Например Централната банка на Германия отбеляза, че е обхванала всички местни емитенти, ангажирани с икономически дейности в Германия, независимо от продължителността на резидентност („понятие за юридическа резидентност“).
4. Секторна разбивка на емитентите
4.1. Дефиниция
Емитентите на ценни книжа са такива предприятия и квазипредприятия, които са ангажирани с емитирането на ценни книжа и поемат правното задължение към приносителите на тези инструменти в съответствие с условията на емисията.
Необходима е секторна разбивка на емитентите — резиденти и нерезиденти на ценни книжа. Емисиите се класифицират по сектора, поемащ задължението за емитираните ценни книжа. По този начин ако една инвестиционна банка пласира ценни книжа от името на общински власти, емитентът се класифицира като Федерално държавно управление и местното държавно управление. В случай на ценни книжа, емитирани чрез дружества със специална инвестиционна цел, при които задължението за емисията се поема не от дружеството със специална инвестиционна цел, а от организацията майка, те се приписват на организацията майка, а не на дружеството със специална инвестиционна цел. Например емисии на дружеството със специална инвестиционна цел на „Филипс“ се отнасят към сектора на нефинансовите предприятия и се отчитат от Нидерландия. Но това правило се спазва само ако дружеството със специална инвестиционна цел и неговата фирма майка се намират в една и съща държава. Ето защо ако предприятието майка не е резидент на предоставящата данни страна, тогава дружеството със специална инвестиционна цел се приема за условен резидент (8) на предоставящата данни страна и секторът емитент е „Други финансови посредници“ (ДФП). Например емисиите на „Тойота Мотърз Файнанс Нидерландия“ се отнасят към ДФП на Нидерландия, защото предприятието майка „Тойота“ не е резидент на Нидерландия.
Секторната класификация обхваща следните девет вида емитенти (9):
|
— |
ЕЦБ/НЦБ. |
|
— |
Парично-финансови институции (ПФИ), различни от централни банки — обхващат местни кредитни институции, както са дефинирани в правото на Общността, и всички други местни финансови институции, чиято дейност е да приемат депозити/или сродни заместители на депозити от институции, различни от ПФИ, и за своя собствена сметка (най-малкото в икономически смисъл) да отпускат кредити и/или да правят инвестиции в ценни книжа (10). |
|
— |
Други финансови посредници обхващат непарични финансови институции и квазипредприятия (с изключение на застрахователни дружества и пенсионни фондове), които по принцип се занимават с финансово посредничество, като поемат задължения под форми, различни от пари, депозити и/или сродни заместители на депозити от институционални единици, различни от ПФИ. Включват се също финансовите спомагатели, извършващи дейности, тясно свързани с финансово посредничество, но не представляващи финансови посредници (11). |
|
— |
Застрахователните дружества и пенсионните фондове представляват непарични финансови предприятия и квазипредприятия, които по принцип се занимават с финансово посредничество вследствие на поемане на застрахователни и пенсионни рискове (12). |
|
— |
Нефинансовите предприятия представляват предприятия и квазипредприятия, които не се занимават с финансово посредничество, а с производството на пазарни стоки и предоставянето на нефинансови услуги (13); |
|
— |
Централното държавно управление обхваща административните ведомства на държавата и други централни агенции, чиято компетенция се простира върху цялата икономическа територия на предоставящата данни страна, с изключение администрирането на социалноосигурителните фондове (14); |
|
— |
Федерално и местно държавно управление: Федералното държавно управление обхваща отделни институционални единици, упражняващи някои от функциите на държавното управление на ниво, по-ниско от централното държавно управление и по-високо от местното държавно управление, с изключение на администрирането на социалноосигурителните фондове. Местното държавно управление обхваща публичната администрация, чиято компетенция се простира само върху част от икономическата територия на предоставящата данни страна, с изключение на местните агенции на социалноосигурителните фондове (15); |
|
— |
Социалноосигурителните фондове се дефинират като централни, регионални и местни институционални единици, чиято основна дейност е да обезпечават социални облаги (16). |
|
— |
Международните институции обхващат наднационалните и международни организации, като Европейската инвестиционна банка, МВФ и Световната банка. |
Ако публично предприятие бъде приватизирано чрез емитирането на акции, търгувани на фондовата борса, емитиращият сектор е „Нефинансови предприятия“. По същия начин ако публична кредитна институция бъде приватизирана, емитиращият сектор е „ПФИ, различни от централни банки“. Редките случаи на емисии на домакинства или нетърговски организации, обслужващи домакинствата, се класифицират като „Емисии на нефинансови предприятия“.
4.2. Изисквания за отчетност
Ако предоставящата данни страна се отклони от тази класификация или не може да обособи всички емисии по сектор на емитента, тя дава най-подробната възможна разбивка в съответствие с горната класификация и пояснителни бележки относно всички отклонения, както и секторите, които не могат да бъдат обособени. Например ако емисии на „Други финансови посредници“ не могат да бъдат обособени от емисии на „Нефинансови предприятия“, тогава всички емисии от тези два сектора се представят като емисии или на ДФП, или на „Нефинансови предприятия“. Класификацията се отразява в националните пояснителни бележки.
БМР следва даденото по-долу съответствие между секторната разбивка на емитентите, които се намират в базата данни на БМР, и разбивката, изисквана в отчетните форми:
Схема 2: Секторни съответствия на базата данни на БМР
5. Време на отчитане на емисията
За целите на събираната статистика дадена емисия се счита възникнала, когато емитентът получи заплащане, а не когато поемателят на емисията поеме ангажимента. БМР отчита тези емисии като „реализирани“ емисии (17).
6. Валута на емисията
6.1. Дефиниция
Валутата на емисията се дефинира като валутата, в която е деноминирана ценната книга. Двувалутните облигации, при които облигацията се изкупува обратно или купонът се изплаща във валута, различна от валутата, в която е деноминирана облигацията, се класифицират в съответствие с валутата, в която е деноминирана облигацията.
Глобалните облигации (18) обикновено са деноминирани в една валута — в повечето случаи в щатски долари. Ако глобална облигация бъде емитирана в повече от една валута, всяка част се отчита като отделна емисия в съответствие с валутата на емисията.
Когато емисиите са деноминирани в две валути, например 70 % в еуро и 30 % в щатски долари, в идеалния случай съответните компоненти на емисията се отчитат поотделно в съответствие с валутата, в която са деноминирани. Ето защо 70 % от емисията се отчитат като емисии в еуро/национални подразделения (19) и 30 % като емисии в други валути (20). Когато е невъзможно да се идентифицират поотделно валутните компоненти на една емисия, в националните пояснителни бележки се показва действителната разбивка, направена от предоставящата данни страна.
Приема се, че акции, търгувани на фондовата борса, са емитирани във валутата на страната, резидент на която е предприятието; емисиите на акции в други валути са незначителни или въобще няма такива. Поради това данните за акции, търгувани на фондовата борса, се отнасят за всички емисии само на резидентите на еурозоната.
6.2. Изисквания за отчетност
За историческите данни преди 1 януари 1999 г.„еуро/национални подразделения“ се отнася за екюто и за националните валути на участващите държави-членки. От 1 януари 1999 г. то се отнася за еурото и неговите национални подразделения. „Други валути“ се отнася за всички други валути, включително националните валути на неучастващите държави-членки, (DKK, SEK, GBP).
НЦБ правят разлика между емисии на местни резиденти в еуро/национални подразделения (блок А) и в други валути (блок С). Например Германия отчита всички ценни книжа, емитирани в еуро, DEM, ECU (21) и в националните валути на участващите държави-членки (FRF, ITL, ATS и пр.) като емисии в еуро/национални подразделения (блок А).Тя отчита всички други емисии от резиденти, деноминирани във всички други валути (GBP, CHF, USD, JPY и пр.) като блок С.
За историческите периоди преди 1 януари 1999 г. НЦБ, които не могат да разграничат емисиите в еуро/национални подразделения, различни от местните им валути (включително и ECU) от емисиите в други валути, трябва да опишат в пояснителните бележки къде са били класифицирани емисиите и да покажат общия обем на емисиите, които са били правилно разпределени, за да дадат възможност за оценка размера на изкривяването.
БМР отчита емисиите на резидентите на останалия свят в еуро/национални подразделения (блок В), а не в други валути. Базата данни на БМР съдържа информация за валутата на емисията и поради това може да се използва за разграничаване на емисии, деноминирани в еуро/национални подразделения, от емисии, деноминирани в други валути.
7. Класификация на емисиите
Емисиите се класифицират в две големи групи: 1) ценни книжа, различни от акции (с изключение на финансовите деривативи) (22); и 2) акции, търгувани на фондовата борса (с изключение на акциите на инвестиционни фондове) (23). Частните инвестиции в ценни книжа са обхванати, доколкото е възможно. Ценните книжа на паричния пазар са включени като част от ценните книжа, различни от акции, но дериватите и акциите на инвестиционни фондове не са обхванати от отчетната рамка. Освен това акциите и други капиталови инструменти, нетъргувани на фондовата борса, се изключват, тъй като такива данни не са леснодостъпни в рамките на съществуващата система за статистика на емисиите на ценни книжа (24). Освен това има съмнения относно аналитичната полза от отчитането на акции и други капиталови инструменти, нетъргувани на фондовата борса, тъй като такива емисии може да не са прехвърляеми.
7.1. Ценни книжа (различни от акции) (25)
Категорията „Ценни книжа, различни от акции“ (26) (с изключение на финансовите деривативи) включва всички финансови активи, които са инструменти на приносител. Те обикновено са прехвърляеми, търгуват се на вторичните пазари и не дават на държателя никакво право на собственост върху институционалната единица, която ги емитира. Тази категория обхваща финансови активи, които по правило са представени от документи, издадени с цел обращение и чиято номинална стойност се определя при емитирането. Тя включва емисии на облигации с различен срок на падеж, необезпечени облигации и подобни инструменти, които обикновено се търгуват на финансовите пазари. Включените в тази категория инструменти могат да се характеризират с това, че дават на държателя безусловното право на фиксиран или договорен променлив паричен доход под формата на плащания на купон (лихва) и/или обявена фиксирана сума, плащана на конкретна дата или дати, или чието плащане започва от дата, определяна в момента на емисията. Частните инвестиции се обхващат, доколкото това е възможно. Включени са и глобалните облигации.
Относно емисиите на ценни книжа от ПФИ отчетността на НЦБ, свързана със статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ, трябва да бъде последователна, тъй като обхватът на инструментите и емитиращите ПФИ са едни и същи и в двата случая (27).
Следните инструменти, съдържащи се в базата данни на БМР, се класифицират като ценни книжа, различни от акции:
|
— |
депозитни сертификати, |
|
— |
търговски ценни книжа, |
|
— |
съкровищни бонове, |
|
— |
облигации, |
|
— |
търговски ценни книжа в еуро (ЕСР), |
|
— |
средносрочни ценни книжа, |
|
— |
други краткосрочни ценни книжа. |
В националните пояснителни бележки националните централни банки дават информация за вида на ценните книжа, обхванати от националната статистика, включително условията за емитиране. Когато е известно, че отчетените данни са само с частичен обхват, предоставящата данни страна обявява къде има пропуски. Освен това националните централни банки предоставят национални оценки за обхвата на ценните книжа за всяка категория емисии по резиденти (28).
Категорията „Ценни книжа, различни от акции“, се разделя на два подпоказателя:
7.1.1. Краткосрочни ценни книжа (различни от акции) (29)
Подпоказателят „Краткосрочни ценни книжа, различни от акции“ се състои от всички емисии ценни книжа, различни от акции, с краткосрочен първоначален матуритет; краткосрочните ценни книжа обикновено се емитират с отстъпка. Този подпоказател не включва ценни книжа, чиято прехвърляемост, макар и теоретически възможна, е много ограничена на практика.
Включени са следните инструменти (30)
|
— |
съкровищни бонове и други краткосрочни ценни книжа, емитирани от сектора „Държавно управление“, |
|
— |
прехвърляеми краткосрочни ценни книжа, емитирани от финансови и нефинансови предприятия. За този вид ценни книжа се използват разнообразни наименования, включително: търговски ценни книжа, търговски разписки, записи на заповед, търговски трати, менителници („commercial bills“, „bills of trade“, „promissory notes“, „bills of exchange“) и депозитни сертификати, |
|
— |
краткосрочни ценни книжа, емитирани като част от дългосрочна гарантирана програма за емитиране на ценни книжа, и |
|
— |
банкови акцепти. |
Ако банковите акцепти са прехвърляеми и са включени в отчитаните данни за краткосрочни ценни книжа, различни от акции, предоставящата данни страна обяснява в националните пояснителни бележки националните процедури за отчитане на тези инструменти и естеството на тези инструменти.
7.1.2. Дългосрочни ценни книжа (различни от акции) (31)
Подпоказателят „Дългосрочни ценни книжа, различни от акции“, обхваща всички емисии на ценни книжа, различни от акции, с дългосрочен първоначален матуритет; дългосрочните ценни книжа обикновено се емитират с купон.
Включени са следните инструменти (32):
|
— |
облигации на приносител, |
|
— |
субординирани облигации, често наричани подчинен срочен дълг, |
|
— |
облигации с опционни дати на падеж, най-късната от които е след повече от една година, |
|
— |
облигации без дата на падеж („undated bonds“) или „вечни“ (неподлежащи на обратно изкупуване) облигации („perpetual bonds“), |
|
— |
облигации с променлив процент („variable rate notes“), |
|
— |
ценни книжа, свързани с индекс, при които стойността на главницата е обвързана с ценови индекс, цена на стока или индекс на лихвени проценти, |
|
— |
облигации с голяма отстъпка („deep-discounted bonds“) и облигации с нулев купон, |
|
— |
еурооблигации. Облигации, които се продават едновременно на пазарите в най-малко две страни и са деноминирани във валута, която не е задължително да бъде валутата на никоя от страните, обикновено чрез международен синдикат от финансови предприятия от няколко страни, |
|
— |
глобални облигации. Облигации, емитирани едновременно на вътрешния пазар и на европазара, |
|
— |
частно емитирани облигации. Облигации, ограничени съгласно двустранно споразумение за определени инвеститори, ако същите са поне потенциално прехвърляеми. |
|
— |
ценни книжа, емитирани в резултат от конвертирането на кредити, |
|
— |
кредити, които са станали de facto прехвърляеми, |
|
— |
необезпечени облигации и налични заеми, конвертируеми в акции, независимо дали това са акции на емитиращото предприятие или акции на друго предприятие, дотолкова, доколкото не са били конвертирани. Когато се отделя от базисната облигация (33), опцията за конвертиране се изключва, |
|
— |
акции или собствен капитал, който носи фиксиран доход, но не осигурява участие в разпределението на остатъчната стойност на активите на предприятието при ликвидация, включително и преференциални акции, които не дават право на участие, |
|
— |
финансови активи, емитирани като част от секюритизацията на кредити, ипотеки, дълг по кредитни карти, вземания и други активи. |
Изключват се следните инструменти:
|
— |
трансакции с ценни книжа като част от репо споразумения, |
|
— |
емисии на ценни книжа, които не са прехвърляеми, |
|
— |
непрехвърляеми кредити. |
7.1.3. Анализ по инструменти на дългосрочните ценни книжа (различни от акции)
Целите емисии от дългосрочни ценни книжа, различни от акции, се анализират допълнително в съответствие със следните категории по инструмент:
|
— |
Емисиите с фиксиран лихвен процент включват всички емисии, при които няма изменение на купона до падежа на емисиите. В съответствие с базата данни на БМР ценните книжа, емитирани нито с чисто фиксиран, нито с чисто променлив лихвен процент (емисии със смесен лихвен процент), също са включени (34), например емисии, които имат първо фиксиран, а после променлив лихвен процент и емисии, които нямат плащания на един и същ купон до падежа на ценните книжа, освен това и ценни книжа с повишаващ се и понижаващ се лихвен процент („step-up securities“ и „step-down securities“). |
|
— |
Емисиите с променлив лихвен процент включват всички емисии, при които купонът периодически се фиксира на ново ниво в съответствие с независим лихвен процент, включително и индексирани купони. |
|
— |
Облигациите с нулев купон включват всички емисии без купонни плащания. Обикновено такива облигации се емитират с отстъпка и се изкупуват по номинал. Те включват също и облигации, емитирани по номинал и изкупувани обратно с премия, например облигации, чиято стойност на обратно изкупуване е обвързана с валутен курс или индекс. Повечето отстъпки и премии представляват еквивалентът на лихвата, натрупана до падежа облигацията. |
Тази разбивка на дългосрочните ценни книжа се предоставя за всеки емисионен сектор. Сумата на дадените по-горе три категории по принцип е равна на общо категорията „Дългосрочни ценни книжа, различни от акции“. Тъй като такава разбивка може да е налице за повечето, но не за всички дългосрочни дългови ценни книжа, признава се, че сборът на облигациите с фиксиран лихвен процент, променлив лихвен процент и нулев купон може да не е равен на общо категорията дългосрочни ценни книжа, различни от акции. Предоставящата данни страна дава вида и сумата на дългосрочните ценни книжа, за които е налице такава разбивка, в националните пояснителни бележки.
За краткосрочните ценни книжа, различни от акции, не се изисква такава разбивка. Всички краткосрочни ценни книжа са книжа с отстъпка, които се приемат за емисии с фиксиран лихвен процент.
7.2. Акции, търгувани на фондовата борса (35)
Категорията акции, търгувани на фондовата борса, обхваща всички акции с цени, котирани на призната фондова борса, или друг регулиран пазар. Акциите представляват всички финансови активи, които представляват права на собственост върху предприятия или квазипредприятия. Тези финансови активи по принцип дават право на държателите на дял от печалбата на предприятията или квазипредприятията и на дял от техните нетни активи в случай на ликвидация. Акциите, нетъргувани на фондовата борса, и другите капиталови инструменти се изключват.
Акциите, търгувани на фондовата борса, включват:
|
— |
капиталови акции, емитирани от дружества с ограничена отговорност: това са ценни книжа, които дават на държателите статут на съвместни собственици и им дават правото както на дял от общата разпределена печалба, така и на дял от нетните активи в случай на ликвидация. |
|
— |
обратно изкупените акции в дружества с ограничена отговорност: това са акции, чиито капитал е бил погасен, но които са задържани от държателите, които продължават да бъдат съвместни собственици и имат правото на дял от печалбата след като са изплатени дивидентите по останалия уставен капитал, а също така и на дял от всякакъв излишък, който може да остане след ликвидацията, |
|
— |
акции, даващи право на дивидент, емитирани от дружества с ограничена отговорност: това са ценни книжа,
|
|
— |
преференциални акции или дялове, които дават право на участие в разпределението на остатъчната стойност след закриването на предприятието. Те могат да са търгувани или нетъргувани на призната борса, |
|
— |
частните емисии ценни книжа (т.е. продажба на емисия от капиталови ценни книжа на единствен купувач или ограничен брой купувачи, без да бъдат предлагани публично) се включват, ако е е възможно. |
Акциите, търгувани на фондовата борса, не включват:
|
— |
акции, предлагани за продажба, но непласирани при емисията, |
|
— |
конвертируеми облигации с обезпечение и конвертируеми кредити („loan stock“): те се включват тогава, когато бъдат конвертирани в акции, |
|
— |
акционерния капитал на съдружниците с неограничена отговорност в регистрирани събирателни дружества, |
|
— |
държавни инвестиции в капитала на международни организации, които са юридически учредени като предприятия с акционерен капитал, |
|
— |
емисии от бонусни акции (за капитализация на печалбата) (само при емитирането им), които представляват прехвърляне на акционерите на нови акции, пропорционално на съществуващите им авоари. Същото се отнася и за емисии на нови акции чрез делене (броят на акциите се мултиплицира чрез пропорционално намаляване на номинала им), т.е. когато една корпорация или квазикорпорация увеличи броя на акциите си, като ги умножи по коефициент или мултипликатор). Емисиите на такива акции не се отчитат; обаче те се включват, без да могат да се идентифицират като такива, в общото салдо на акциите, търгувани на фондовата борса (36). |
Ако дадено дружество бъде приватизирано и правителството задържи част от акциите, а останалата част се търгува на регулиран пазар, цялата стойност на капитала на дружеството се отчита като акции, търгувани на фондовата борса, тъй като всички акции могат потенциално да се търгуват по всяко време по пазарна стойност. Същото отчитане се прилага и ако част от акциите бъдат продадени на големи инвеститори и само останалата част се търгува на фондовата борса.
Националните централни банки обозначават в пояснителните бележки всички известни им пропуски в обхвата на акциите, търгувани на фондовата борса. Ако например акциите, търгувани и нетъргувани на фондовата борса, не могат да се обособят отделно, отчитат се данните за всички акции. Това се обяснява в бележките и се дава оценка за обема на акциите, нетъргувани на фондовата борса, като илюстрация за размера на изкривяването.
8. Матуритет на емисиите
Емисиите ценни книжа, различни от акции, се класифицират в зависимост от това дали са краткосрочни, или дългосрочни по своя характер:
|
— |
краткосрочните ценни книжа, различни от акции, включват ценни книжа, които имат първоначален матуритет до една година, дори и ако са емитирани в рамките на дългосрочни споразумения, |
|
— |
дългосрочните ценни книжа, различни от акции, включват ценни книжа, които имат първоначален матуритет над една година. Емисии с дати на падеж по избор, най-късната от които е над една година, и емисии с неопределен срок на падеж, се класифицират като дългосрочни. |
По принцип отчетността на НЦБ е последователна по отношение на разбивката матуритет, прилагана за статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ (37). Ако не може да се следва стриктното прилагане на дефинициите за краткосрочност и дългосрочност, НЦБ показват в националните пояснителни бележки, ако отчитаните данни имат отклонение. Както е предложено в ЕСС 95, параграф 5.22, позволява се известна гъвкавост по отношение на разбивката по матуритет, т.е. в изключителни случаи краткосрочни ценни книжа имат първоначален матуритет от две години.
Методологията, прилагана понастоящем от БМР, е различна. БМР счита всички търговски ценни книжа в еуро (ЕСР) и други еурооблигации, емитирани по краткосрочна програма, за краткосрочни инструменти и всички инструменти, емитирани по дългосрочнa програма — за дългосрочни инструменти, независимо какъв е първоначалният им срок на падеж.
При краткосрочния подход не е необходимо двугодишният матуритет да се разделя на интервали, както се прави в балансовата статистика на ПФИ.
9. Съгласуване на салдата и потоците
Националните централни банки предоставят информация за салдата, емисиите (на брутна база) и обратно изкупуване на краткосрочни и дългосрочни дългови ценни книжа и за акции, търгувани на фондовата борса. В случаите, когато данните за емисиите и обратните изкупувания по време на отчетния период не са обособени отделно, НЦБ отчитат салдото за „нетни емисии“.
Схема 3 илюстрира връзката между салдата и потоците (бруто емисии, обратно изкупуване и нето емисии). На практика връзката е по-сложна поради ценовите и валутните преоценки, реинвестираната (натрупаната) лихва, прекласификациите, ревизиите и други корекции (38).
Схема 3: Връзка между салда и потоци
По принцип, като се изключат всички корекции, емисиите в обращение в края на отчетния период са равни на емисиите в обращение в края на предходния отчетен период плюс сумата на (брутните) емисии минус обратните изкупувания в края на отчетния период. По аналогия емисиите в обращение в края на отчетния период са равни на емисиите в обращение в края на предходния отчетен период плюс нетните емисии по време на отчетния период.
(Брутните) емисии през отчетния период включват всички емисии на дългови ценни книжа и акции, търгувани на фондовата борса, при които емитентът продава всички ценни книжа срещу пари в брой. Те се отнасят за редовното създаване на нови инструменти. Те обхващат акциите на предприятия, които стават търгуеми на фондова борса за първи път, включително и новосъздадени компании, когато техните акции започнат да се търгуват на фондовата борса. Емисиите на бонусни акции се изключват (39). Замяната или прехвърлянето на ценни книжа по време на поглъщане или сливане не се обхваща (40), освен ако не се създават нови инструменти. Емисиите на ценни книжа, които по-късно могат да се трансформират в други инструменти, се записват като емисии в категорията на първоначалния инструмент; при конвертирането те се отписват от тази категория с идентична сума, която се счита повторно емитирана в новата категория (41). Моментът във времето, когато емисиите са били приключени, се дефинира като времето, в което е било извършено плащането; ето защо отчитането на емисиите отразява максимално точно времето на плащането за базисната емисия.
Предсрочното изкупуване по време на отчетния период обхваща всички обратни покупки на дългови ценни книжа и търгувани на борсата акции от емитента, при което инвеститорът получава пари в брой в замяна на ценните книжа. Те се отнасят за редовното погасяване на инструменти. Обхващат всички дългови ценни книжа, които са достигнали датата си на падеж, както и предварителното изкупуване. Обхващат се и случаите на изкупуване на фирмени акции, ако дружеството изкупи всички акции срещу пари, преди да промени юридическата си форма, или част от акциите срещу пари, което води до намаляване на капитала му. Изкупуването на акции на дружества не се обхваща, ако те представляват инвестиции в собствени акции (42).
Нетните емисии представляват разликата между всички емисии минус всички направени изкупувания през отчетния период. Нетни емисии се предоставят, само ако емисиите и изкупуванията не могат да се обособят отделно.
10. Оценка
Стойността на емисиите ценни книжа включва ценови компонент и — когато емисиите са деноминирани във валути, различни от валутата на отчитане — компонент на валутния курс.
10.1. Ценова оценка
Салдата и потоците за търгувани на борсата акции се отчитат по пазарна стойност, а салда и потоци за ценни книжа, различни от акции — по номинал. Изключение от отчитането на салда и потоци за ценни книжа, различни от акции, по номинал се прави по отношение на облигациите, продавани с голяма отстъпка и облигациите с нулев купон, когато емисиите се отчитат по ефективна платена стойност, т.е. сконтираната цена в момента на покупката, а обратното изкупуване на падежа — по номинал. Облигациите, продавани с голяма отстъпка и облигациите с нулев купон, които са все още в обращение, представляват ефективната платена сума плюс натрупаната лихва. Изкупуванията преди падежа се отчитат по стойността на ефективно изплатената сума плюс натрупаната лихва към момента на обратно изкупуване.
Приемат се някои различия в процедурите за ценова оценка (оценка на база на цената), използвана в различни държави. Всяка предоставяща данни държава конкретизира подробно в пояснителните бележки процедурата за оценка, използвана за: 1) краткосрочни дългови ценни книжа; 2) дългосрочни дългови ценни книжа; 3) облигации с отстъпка и 4) акции, търгувани на фондовата борса. Ако оценката е различна за салдата и потоците, това също се обяснява.
В този контекст не се прилага оценка на база на цената съгласно ЕСС 95, която изисква за дълговите ценни книжа и акциите потоците да се отчитат по стойността на трансакцията, а салдата — по пазарната стойност.
Действащите правила за оценка на БМР са: дълговите ценни книжа — по номинал, и търгуваните на борсата акции — по цена на емисия. За облигациите, продавани с голяма отстъпка, и облигациите с нулев купон се изчислява натрупаната лихва.
10.2. Валута на отчитане и валутна оценка (на база на валутния курс)
Националните централни банки отчитат пред ЕЦБ всички данни в еуро, включително и историческите редове.
За конвертирането в еуро на емисиите ценни книжа, емитирани от местни резиденти в други валути (блок С) (43) националните централни банки следват максимално точно принципите за валутна оценка, основани на ЕСС 95 (44):
|
— |
Емисиите в обращение се конвертират в еуро/националните подразделения на еурото по съответния среден пазарен курс, преобладаващ в края на отчетния период, т.е. при приключване на работния ден в последния работен ден от отчетния период; |
|
— |
Емисиите и обратни изкупуванията се конвертират в еуро/националните подразделения на еурото, като се използва съответният среден пазарен курс, преобладаващ в момента на плащането. Ако не е възможно да се определи точният валутен курс, приложим за конвертирането, се използва валутният курс, който е най-близък до съответния среден пазарен курс, преобладаващ в момента на плащането. |
За периоди преди 1 януари 1999 г. НЦБ следват в максимална степен тези стандарти на ЕСС 95 за конвертирането на всички емисии и обратни изкупувания и салда, деноминирани във валута, различна от местната, в еуро/позразделенията на еурото на отчитащите се страни. При изпращането на данни на ЕЦБ целите динамични редове се конвертират в еуро, като се прилагат неотменяемите обменни курсове от 31 декември 1998 г.
Банката за международни разплащания отчита пред ЕЦБ всички емисии на резиденти на „Останалия свят“, деноминирани в еуро/подразделения на еурото (блок В) в щатски долари, като използва валутния курс към края на периода за салдата и средния за периода валутен курс за емисии и обратни изкупувания. ЕЦБ конвертира всички данни в еуро, като използва същия принцип, който първоначално е прилагала Банката за международни разплащания. Преди 1 януари 1999 г. се е използвал валутният курс между екюто (ECU) и щатския долар.
11. Съответствие на понятията
Статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ са свързани дотолкова, доколкото се отнасят до емисии прехвърляеми (45) инструменти от ПФИ. Обхватът на инструментите и ПФИ, които ги емитират, са понятийно свързани, както и разпределянето на инструментите по матуритетни обхвати и разбивката по валути. Съществуват различия по отношение на принципите за оценка, които са по номинална стойност за статистиката на емисиите ценни книжа и по пазарна стойност за балансовата статистика на ПФИ. Като се изключат различията при оценката, за които се прави изключение за всяка страна, салдата на ценните книжа, емитирани от ПФИ, отчитани за статистиката на емисиите ценни книжа, съответстват на показател 11 („Емитирани дългови ценни книжа“) и 12 („Ценни книжа на паричния пазар“) по пасива в баланса на ПФИ. Краткосрочните ценни книжа, както са дефинирани за статистиката на емисиите ценни книжа, съответстват на сумата на ценните книжа на паричния пазар и дълговите ценни книжа, емитирани до една година (46). Дългосрочните ценни книжа, както са дефинирани за статистиката на емисиите ценни книжа, съответстват на сумата на дълговите ценни книжа, емитирани със срок над една и до две години и дълговите ценни книжа, емитирани за срок над две години.
Националните централни банки правят преглед на статистиката на емисиите ценни книжа и информират ЕЦБ за всякакви понятийни различия. Извършват се три вида проверки за съответствие: за емисиите от 1) НЦБ в еуро/национални подразделения; 2) ПФИ, различни от централни банки, в еуро/национални подразделения; и 3) ПФИ, различни от централни банки, в други валути. Незначителни различия са възможни и приемливи, тъй като статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ се изготвят на база на националните отчетни системи, които служат за различни цели.
12. Периодичност на отчитането, срок за предоставяне на данни и времеви обхват
Периодичността на отчитане пред ЕЦБ е на месечна база.
Статистиката на емисиите ценни книжа се предоставя на ЕЦБ не по-късно от пет седмици след края на месеците, за които се отнасят данните. Точните дати за предоставяне на данни се дават на НЦБ предварително под формата на календар за отчитането.
По принцип динамичните редове, които се изпращат на ЕЦБ, започват от 1 януари 1990 г. За начална точка се използват салдата за емисиите към края на декември 1989 г. При предоставянето на данните се прави разлика между „текущи данни“, които започват от януари 1999 г., „исторически данни“ с начало януари 1995 г. и „по-дългосрочни динамични редове“, които започват от януари 1990 г.
Ако е необходимо, националните пояснителни бележки дават информация за причините за прекъсвания и ревизии на динамичните редове.
13. Електронно предаване на статистически данни за емисиите ценни книжа — код на рода идентификатори: ЕЦБ_SEC1
13.1. Род идентификатори за емисиите ценни книжа и използвани номенклатури
Родът идентификатори ЕЦБ_SEC1 касае статистиката на ЕЦБ за „Ценни книжа, различни от акции“ (краткосрочни и дългосрочни) и за акции, търгувани на борсата. Тя е съставена по такъв начин, че да се базира максимално на номенклатурите от рода идентификатори на MUFA и статистиката на платежния баланс (СПБ), особено във връзка с понятията и дефинициите на ЕСС 95.
Измеренията и атрибутите, използвани в рода идентификатори за емисиите ценни книжа, са описани по-долу. За статистиката на емисиите ценни книжа са определени девет измерения, които са ключови за идентифицирането на динамичните редове (47):
Таблица 1. Род идентификатори на емисии ценни книжа (ЕЦБ_SEC1): измерения на редовете
|
Позиция в идентификатора |
Ниво на определяне и статут на използване |
Понятие (мнемонично название) |
Име на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонично название) |
Име на номенклатурата |
|
ИЗМЕРЕНИЯ |
||||||
|
1 |
|
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
Номенклатура на периодичностите (БМР, ЕЦБ) |
|
2 |
|
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
3 |
|
SEC_ISSUING_SECTOR |
Сектор, емитиращ ценните книжа |
AN4 |
CL_ESA95_SECTOR |
Номенклатура на секторите в контекста на ЕСС 95 (ЕЦБ) |
|
4 |
|
SEC_ITEM |
Показател за ценни книжа |
AN6 |
CL_ESA95_ACCOUNT |
Номенклатура на сметките по ЕСС 95 (ЕЦБ) |
|
5 |
|
SEC_VALUATION |
Оценка на ценните книжа |
AN1 |
CL_MUFA_VALUATION |
Номенклатура на видовете оценки в контекста на MUFA (ЕЦБ) |
|
6 |
|
DATA_TYPE_SEC |
Вид на данните за ЦК |
AN1 |
CL_DATA_TYPE_SEC |
Номенклатура за видовете данни за ЦК (ЕЦБ) |
|
7 |
|
CURRENCY_TRANS |
Валута на трансакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура за валута (ЕЦБ, БМР, платежен баланс на Евростат) |
|
8 |
|
SERIES_DENOM |
Деноминация на редовете или специално изчисление |
AN1 |
CL_SERIES_DENOM |
Номенклатура за видовете деноминации на редовете или специални изчисления (ЕЦБ) |
|
9 |
|
SEC_SUFFIX |
Суфикс за реда в контекста на ЦК |
AN1 |
CL_SEC_SUFFIX |
Номенклатура за суфиксите за ЦК (ЕЦБ) |
Всяко от деветте статистически измерения взема стойностите си от съответната номенклатура. Например съгласно таблицата по-горе измерението REF_AREA (референтна област) взема своята стойност от номенклатурата CL_AREA_EE. По-долу е дадено описание на измеренията от рода идентификатори ЕЦБ_SEC1 в същата последователност, в която те са подредени в рода идентификатори.
13.1.1. Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един символ)
Това измерение показва периодичността на отчитаните динамични редове. Използваната номенклатура е CL_FREQ. Стойностите, използвани в рода идентификатори за емисиите ценни книжа, представляват само подгрупа от елементите, описани в тази номенклатура:
„M“ за месечни, „Q“ за тримесечни и „A“ за годишни. Изискването е за месечни данни. Ако няма налице месечни данни и не могат да се дадат приблизителни оценки, тогава могат да се изпратят тримесечни или годишни данни.
13.1.2. Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява страната по резидентност на емитиращия сектор (48). Номенклатурата, свързана с това понятие, е CL_AREA_EE. За дефиниране на референтната област на рода идентификатори за емисиите ценни книжа се използва само подгрупа от стойности, тъй като емитиращите държави са 15-те държави — членки на ЕС, и останалият свят.
13.1.3. Измерение № 3: Сектор, емитиращ ценните книжа (SEC_ISSUING_SECTOR; дължина: четири символа )
Това измерение представлява разбивка по емитиращ сектор и е свързано с номенклатура CL_ESA95_SECTOR. В рода идентификатори за емисии ценни книжа се използва само подгрупа от десет стойности — разграничават се 9 емитиращи сектори плюс една стойност за цялата икономика.
13.1.4. Измерение № 4: Показател ценни книжа (SEC_ITEM; дължина:шест символа)
Това измерение представлява списък от показатели, създадени за MUFA в съответствие с ЕСС 95. То е свързано с номенклатура CL_ESA95_ACCOUNT. Само подгрупа от стойности от номенклатурата се използва при рода идентификатори за емисии ценни книжа, тъй като само някои от инструменталните категории се изискват при краткосрочния подход към статистиката на емисиите ценни книжа. Две инструментални категории в номенклатурата се отнасят за „Допълнителни показатели“, които могат да се предоставят по желание:
„Акции, нетъргувани на фондовата борса“ и „Други капиталови инструменти“.
13.1.5. Измерение № 5: Оценка на ценни книжа (SEC_VALUATION; дължина: един символ)
Това измерение определя начина на оценка, използван при статистиката на емисиите ценни книжа, и е свързано с номенклатурата CL_MUFA_VALUATION. Използва се само подгрупа от стойности, тъй като не всички методи на оценка в номенклатурата имат отношение към статистиката на емисиите ценни книжа.
Изискването на краткосрочния подход е ценните книжа, различни от акции, да се отчитат по номинал (N), a акциите, търгувани на фондовата борса — по пазарна стойност (стойност на трансакцията) (M). Дефинирани са още два други метода на оценка: стойност, включваща и натрупаната лихва (A), и ефективно изплатена сума (E). Стойността, включваща и натрупаната лихва (A), „разпределя“ лихвата въз основа на разликата между цената на обратно изкупуване и цената при емитиране до падежа на облигацията. Ефективно изплатената сума (E) се отнася за цената в момента на покупката. За обратните изкупувания и неизплатените салда ефективно изплатената сума се отнася за „историческата цена в момента на покупката“, т.е. за разлика от пазарната оценка ценните книжа не се „преоценяват“.
За дългосрочните ценни книжа, различни от акции, видът на емисията (облигации с фиксиран лихвен процент, променлив лихвен процент и с нулев купон) могат да се оценят по различни методи, в резултат от което се получава смесена обща оценка. Например емисиите с фиксиран и променлив лихвен процент обикновено се оценяват по номинал, а облигациите с нулев купон по ефективно платената сума. По принцип относителният размер на облигациите с нулев купон е малък, така че в номенклатурата не се предвижда стойност за смесена оценка; общият размер на дългосрочните ценни книжа се отчита по номинална стойност (N). В случаите, когато мащабът на явлението е значителен, за общия размер се използва стойността „неуточнена“ (Z). По принцип в случаите на смесена оценка подробна информация се предоставя от НЦБ на ниво атрибут (виж атрибута за съставянето в раздел 13.2).
13.1.6. Измерение № 6: Вид данни за ценни книжа (DATA_TYPE_SEC; дължина един символ)
Това измерение е специално предвидено, за да изпълнява изискванията за рода идентификатори за емисиите ценни книжа в съответствие с краткосрочния подход. В този контекст тя показва вида на данните в рамките на статистиката на емисиите ценни книжа и е свързана с номенклатурата CL_DATA_TYPE_SEC, която включва общо четири стойности: 1) салда; 2) (брутни) емисии; 3) обратни изкупувания; и 4) нетни емисии. Нетни емисии се предоставят само ако емисиите и обратните изкупувания не могат да бъдат обособени отделно.
13.1.7. Измерение № 7: Валута на трансакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три символа)
Това измерение описва валутата, в която се емитират ценните книжа, и е свързано с номенклатурата CL_CURRENCY. За рода идентификатори за ценни книжа се използва само подгрупа от стойности от тази номенклатура. Ценните книжа, емитирани в еуро или неговите национални подразделения, се отчитат с измерение за валута EUR (49), а ценните книжа, емитирани в друга валута, различна от еурото, се подават със Z06. В номенклатурата вече са включени три допълнителни стойности (DKK, SEK и GBP), тъй като те може да са необходими за представянето на данни от неучастващите държави-членки.
13.1.8. Измерение № 8: Деноминация на реда или специално изчисление (SERIES_DENOM; дължина: един символ)
Това измерение уточнява валутата, в която са деноминирани динамичните редове, и е свързано с номенклатурата CL_SERIES_DENOM. За този род идентификатори се използват три стойности: еуро (E), национална валута (N) и щатски долар (U) (50). Стойността за националната валута N е включена, за да позволява бъдещо отчитане на данни от държавите-членки, които все още не са въвели еурото като национална валута.
13.1.9. Измерение № 9: Суфикс за динамичните редове в контекста на ценните книжа (SEC_SUFFIX; дължина: един символ)
Това измерение е специално създадено в изпълнение на изискванията на рода идентификатори за емисии ценни книжа при прилагане на краткосрочния подход. В този контекст то позволява нови промени или разширяване специално за статистиката на емисиите ценни книжа, които може да са необходими в бъдеще. Понастоящем има само една стойност, свързана с номенклатурата CL_SEC_SUFFIX — Z „неуточнена“.
13.1.10. Ред на измеренията
Редът на измеренията е фиксиран във всеки род идентификатори. По-долу са дадени някои примери за идентификатори на динамични редове (виж блоковете данни, представени на схема 1 и допълнение 2):
|
— |
Пример за идентификатор на динамичен ред в блок A: M: AT: 1000: F33100: N: 1: EUR: E: Z Месечни: Австрия: Общо за икономиката: Краткосрочни ценни книжа, различни от акции: Номинална стойност: Салда в края на периода (салда): Емитирани в еуро и неговите национални подразделения: Еуро: Суфикс неуточнен. |
|
— |
Пример за идентификатор на динамичен ред в блок C: M: AT: 1220: F33200: N: 2: Z06: E: Z Месечни: Австрия: ПФИ, различни от централни банки: Дългосрочни ценни книжа, различни от акции: Номинална стойност: (Брутни) емисии (потоци): Емитирани в чужди валути, общо: Еуро: Суфикс неуточнен. |
|
— |
Пример за идентификатор на динамичен ред в блок B: M: Z8: 1230: F33201: N: 3: EUR: U: Z Месечни: Останалият свят (некласифицирани): Други финансови посредници: Дългосрочни ценни книжа, различни от акции/емисии с фиксиран лихвен процент: Номинална стойност: Обратно изкупуване (потоци): Емитирани в еуро и неговите национални подразделения: Щатски долар: Суфикс неуточнен. |
13.2. Атрибути
Освен деветте измерения, които определят идентификатора на реда, е дефиниран и набор от атрибути (51). Те се прилагат на различни нива на обменяната информация.
Таблица 2. Кодирани и некодирани атрибути, дефинирани за рода идентификатори ЕЦБ_SEC1
|
Ниво на определяне |
Статистическо понятие |
Формат |
Номенклатура |
||
|
Атрибути на ниво група динамични редове |
|||||
|
(обменяни чрез група FNS) |
|||||
|
Група динамични редове |
TITLE |
Наименование |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
UNIT |
Единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
UNIT_MULT |
Множител на единиците |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
DECIMALS |
Десетични знаци (брой знаци след десетичната запетая) |
AN1 |
CL_DECIMALS |
Номенклатура на знаците след десетичната запетая (БМР, ЕЦБ) |
|
Група динамични редове |
TITLE_COMPL |
Допълнение към наименованието |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COVERAGE |
Обхват |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
NAT_TITLE |
Наименование на националния език |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COMPILATION |
Съставяне |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво динамичен ред |
|||||
|
(обменяни чрез групата FNS) |
|||||
|
Динамичен ред |
COLLECTION |
Индикатор за събирането |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на индикаторите за събирането (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамичен ред |
AVAILABILITY |
Достъпност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за видовете достъпност в организацията (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамичен ред |
DOM_SER_IDS |
Идентификатори на местните редове |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Динамичен ред |
BREAKS |
Прекъсвания |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво наблюдение |
|||||
|
(обменяни заедно с данните в основния ARR сегмент с изключение на OBS_COM, който се обменя в рамките на групата FNS) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_STATUS |
Номенклатура на статусите на наблюдението (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_CONF |
Номенклатура на видовете поверителност на наблюдението(платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Наблюдавана стойност преди прекъсването |
AN..15 |
— |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Бележки по наблюдението |
AN..350 |
Некодиран |
|
Таблица 3. Общи характеристики на атрибутите за рода идентификатори ЕЦБ_SEC1: Национални централни банки от еурозоната, които се отчитат пред ЕЦБ
|
|
Статус |
Първа стойност, определена от… (53) |
Подлежат на изменение от НЦБ |
|
TITLE |
C |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
TITLE_COMPL |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
C |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
C |
НЦБ |
Да (52) |
|
COVERAGE |
C |
НЦБ |
Да (52) |
|
COLLECTION |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
DOM_SER_IDS |
C |
НЦБ |
Да |
|
BREAKS |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
M |
Управляват се от отчитащите се институции |
|
|
OBS_CONF |
C |
||
|
OBS_PRE_BREAK |
C |
||
|
OBS_COM |
C |
||
|
|
M: задължителни C: условни |
|
|
Техническото описание на атрибутите на ниво група динамични редове, на ниво наблюдение и ниво на динамични редове за условните и задължителните редове следва строго предишните родове идентификатори, дефинирани в контекста на паричната и банкова статистика, т.е. балансовата статистика на ПФИ. За да се изпълнят специфичните нужди на статистиката на емисиите ценни книжа, тук са обяснени основните начини за ползване на препоръчителните атрибути:
|
— |
Заглавие: текст (54). |
|
— |
Единица: еуро. Щатски долар — само за Банката за международни разплащания. Валути, които не са деноминации на еурото, само за неучастващите държави-членки. |
|
— |
Множител на единицата: 6 (милиони). |
|
— |
Брой знаци след десетичната запетая: 3 за всички редове |
|
— |
Индикатор за събирането: „E“ (край на периода) за салдата и „S“ (сумирани през периода) за потоците. |
|
— |
Достъпност: динамичните редове се означават с една от стойностите от номенклатурата CL_AVAILABILITY. |
|
— |
Допълнение към заглавието: текст. |
|
— |
Наименование на националния език: текст. |
|
— |
Идентификатори на местните редове: текст. |
|
— |
Съставяне: текст. Когато е необходимо, се предоставя следната информация (55):
|
|
— |
Прекъсвания: текст, който описва основните промени във времето по отношение на събирането, обхвата на отчетността и съставянето на редовете. Ако дължината на това поле (350 знака) не е достатъчна, се използва стандартна съкратена терминология. |
|
— |
Обхват: текст. Когато е необходимо, се предоставя следната информация (56):
|
|
— |
Статус на наблюдение: атрибутът се избира от номенклатурата CL_OBS_STATUS. |
|
— |
Поверителност на наблюдението: атрибутът се избира от номенклатурата CL_OBS_CONF. |
|
— |
Наблюдение преди прекъсване: този атрибут съдържа стойността преди прекъсването и се дава, когато има прекъсване в реда (т.е. когато съответният статус на наблюдение е обозначен със стойност „B“). |
|
— |
Бележки към наблюдението: текст. Този текст може да се използва, за да се дадат текстови коментари на ниво наблюдение (т.е. да се обясни причината за възможно нетипично наблюдение или да се дадат подробности за промяна в отчитаните динамични редове). |
13.3. Обмен на информация
13.3.1. Изисквания към данните
Очакват се статистически отчети от всички държави за всеки динамичен ред, който е приложим. Ако даден показател не е приложим за дадена страна, тогава ЕЦБ се информира незабавно в писмена форма и се предоставят обяснения. Ако съответното явление не съществува, тогава динамичните редове могат временно да не се отчитат. Такава ситуация или всякакви други промени в описаната по-горе схема на кодиране също се съобщават. Освен това ЕЦБ се информира, когато се изпращат ревизиите заедно с обяснения за естеството им. Тази електронна система за отчитане е създадена с достатъчен капацитет, така че да може да обхваща бъдещото отчитане пред ЕЦБ на данни от неучастващите държави-членки; в момента обаче това не е задължително изискване.
13.3.2. Списък с редове
Допълнение 2 съдържа отчетните форми за националните централни банки и БМР. Две от формите се отнасят за НЦБ и една за БМР. По принцип пред ЕЦБ се отчита по един динамичен ред, започващ от януари 1990 г. за всяка клетка във всеки отчет. Отчетните форми дават информация за следните четири блока (57) данни:
|
— |
Блок A: Отчита се от националните централни банки. Отнася се за всички емисии в еуро/национални подразделения на местни резиденти; |
|
— |
Блок C: Отчита се от националните централни банки. Отнася се за всички емисии в други валути на местни резиденти; |
|
— |
Блок B: Отчита се от БМР. Отнася се за всички емисии в еуро/национални подразделения на нерезиденти от Останалия свят. Неучастващите държави-членки се отчитат отделно; |
|
— |
Допълнителни показатели: отчитат се по желание от националните централни банки. Отнасят се за емисии акции, нетъргувани на фондовата борса, и други капиталови инструменти в еуро/национални подразделения на местни резиденти. |
Всяка отчетна форма изисква информация за салдата (A1, Б1 и В1), емисиите (A2, Б2 и В2) и обратното изкупуване (A3, Б3 и В3). Отчетните форми за националните централни банки изискват също и информация за нетните емисии (A4 и В4), които трябва да се представят само ако (брутните) емисии и обратни изкупувания не могат да се обособят отделно.
Всяка отчетна форма изисква данни за краткосрочните и дългосрочните ценни книжа, различни от акции. В отчетните форми за националните централни банки се включват само акциите, търгувани на фондовата борса (блок A), тъй като емисиите акции се отнасят само за резиденти на еурозоната в еуро/национални подразделения (но не и в други валути).
Сектор „Международни организации“ се отнася само за емисии на резиденти от Останалия свят в еуро/национални подразделения (Блок B) и е изключен от останалите отчетни форми.
(1) Виж допълнение 1 относно списъка.
(2) Дефинирана в раздел 3.
(3) Отчетите на Банката за международни разплащания (БМР) са включени в настоящите насоки във всички случаи, когато е необходима пълнота и яснота. Настоящите насоки обаче не се отнасят за БМР.
(4) Дефинирано в раздел 6.
(5) Това се отнася за емисии в националните валути, участващи в еурото. Емисии на резиденти на ОС в датски крони (DKK), шведски крони (SEK) и британски лири (GBP) са част от блок D и следователно отчитането на тези емисии не се изисква в рамките на краткосрочния подход.
(6) Виж Европейска система от сметки 1995 г. (по-долу наричана ЕСС 95), съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, последно изменена с Регламент (ЕО) № 359/2002 г. на Европейския парламент и Съвета, ОВ L 58, 28.02.2002 г., стр. 1, параграф 1.30.
(7) Виж ЕСС 95, параграф 2.55(е). Наричат се също и предприятия със специална цел или специални институции за финансиране.
(8) Виж ЕСС 95, параграф 2.15.
(9) Виж също Европейска централна банка (Парична и банкова статистика, Секторно ръководство — Насоки за статистическа класификация на клиенти), второ издание, ЕЦБ, ноември 1999 г.
(10) Виж Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидираните счетоводни баланси на сектора на парично-финансовите институции с измененията, направени с Регламент ЕЦБ/2002/8, ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(11) Виж ЕСС 95, параграфи 2.53 — 2.59.
(12) Виж ЕСС 95, параграфи 2.60—2.67.
(13) Виж ЕСС 95, параграфи 2.21—2.31.
(14) Виж ЕСС 95, параграф 2.71.
(15) Виж ЕСС 95, параграфи 2.72 и 2.73.
(16) Виж ЕСС 95, параграф 2.74.
(17) За разлика от „обявени“ емисии.
(18) Глобалните облигации се класифицират като дългосрочни ценни книжа (различни от акции); виж раздел 7.1.2.
(19) Блок А за НЦБ и блок В за БМР.
(20) Блок С за НЦБ и без отчитане за БМР, тъй като БМР отчита само емисии в еуро/национални подразделения.
(21) Преди 1 януари 1999 г.
(22) ЕСС 95, категория F.33.
(23) ЕСС 95, категория F.511.
(24) Данните за акции и други капиталови инструменти, които не се търгуват на фондовата борса, ако съществуват такива, е препоръчително да се отчитат като допълнителни показатели.
(25) Виж ЕСС 95, параграфи 5.50— 5.55; отговаря на ЕСС 95, категория F.33.
(26) В настоящото допълнение — наричани също и „дългови ценни книжа“.
(27) Виж също раздел 11.
(28) Виж допълнение 1.
(29) Виж ЕСС 95, параграфи 5.56—5.59; отговаря на ЕСС 95, категория F.331.
(30) Има примери на ценни книжа, които обикновено се емитират с кратък срок на падеж. Списъкът не е пълен. Възможно е такива краткосрочни инструменти да се емитират с дългосрочен първоначален матуритет, които в такъв случай се класифицират като дългосрочни „Ценни книжа, различни от акции“. Матуритетът на емисиите е дефиниран в раздел 8.
(31) Виж ЕСС 95, параграфи 5.60—5.64; отговаря на ЕСС 95, категория F.332.
(32) Има примери на ценни книжа, които по правило се емитират с кратък срок на падеж. Списъкът не е пълен. Възможно е такива краткосрочни инструменти да се емитират с дълъг първоначален срок на падеж, като тогава за целите на тази статистика те се класифицират като дългосрочни ценни книжа, различни от акции. Срокът на падеж е дефиниран в раздел 8.
(33) Такива опции се разглеждат като финансови деривати.
(34) За дългосрочния подход е желателно да има отделна категория за емисиите със смесен лихвен процент.
(35) Виж ЕСС 95, параграфи 5.86—5.93; отговаря на ЕСС 95, категория F.511.
(36) Виж също и раздели 9 и 10.1.
(37) Виж също и раздел 11.
(38) Макар и да е крайно желателна, за да даде възможност за по-широкото приложение на статистиката на емисиите ценни книжа при работата, извършвана в областите на „Финансовите сметки на валутния съюз“ (Monetary Union Financial Accounts, MUFA) и платежния баланс (BOP), такава информация, както е дефинирана в ЕСС 95, не се изисква тук, тъй като тя не може да се получи на база на наличната информация.
(39) Не се дефинират като финансови трансакции; виж ЕСС 95, параграфи 5.93 и 6.56 и раздел 7.2 от настоящото приложение.
(40) Трансакция на вторичния пазар, свързана с промяна на държателя; не се обхваща от настоящата статистика.
(41) Считани за две финансови трансакции; виж ЕСС 95, параграфи 5.62 и 6.54 и раздел 7.1.2 от настоящото приложение.
(42) Трансакция на вторичния пазар, свързана с промяна на държателя, не се обхваща от настоящата статистика.
(43) От 1 януари 1999 г. за ценните книжа, емитирани от резиденти в еуро (част от блок А) не се изисква валутна оценка и ценните книжа, емитирани от резиденти в еуро/национални деноминации на еурото (останалата част от блок А) се конвертират в еуро, като се прилагат неотменимите валутни курсове от 31 декември 1998 г.
(44) Виж ЕСС 95, параграф 6.58.
(45) Отнася се за дългови ценни книжа и ценни книжа на паричния пазар.
(46) Ако ценна книга на паричния пазар е емитирана с матуритет над една година, това съответствие трябва да се промени.
(47) Обединяването на стойностите от конкретни измерения дава имената на динамичните редове (идентификатори).
(48) За националните централни банки страната по резидентност на емитиращия сектор е страната по резидентност на съответната НЦБ.
(49) Това е в съответствие със статистиката на платежния баланс.
(50) Банката за международни разплащания може да отчита в щатски долари.
(51) Атрибутите са статистически понятия, които дават на потребителите допълнителна кодирана (например единица) и некодирана (например метод на съставяне) информация за обменяните данни. „Задължителни“ („M“) са тези атрибути, чиито стойности са известни на всички партньори. „Условни“ („C“) са тези атрибути, на които се дават стойности, ако са известни само на предоставящата данни институция (например идентификационни кодове на вътрешни редове) или когато те са свързани с такива атрибути (например прекъсвания). Стойностите на атрибутите се дават само когато те се определят за първи път или се променят. Само статусът на наблюдението следва да се подава при всяко отчитане, приложен към наблюдението.
(52) Промените се изпращат на отдел „Статистически информационни системи“ на ЕЦБ, както и на отговарящата за това организационна единица на ЕЦБ по факса/електронната поща.
(53) Под ЕЦБ се има предвид Главна дирекция „Статистика“ на ЕЦБ.
(54) Поради ограничената дължина на текста, позволена в „наименованието“, този атрибут може да се замени с „допълнение към наименованието“.
(55) Виж също и допълнение 1.
(56) Виж също и раздел 7 към допълнение 1.
(57) Виж също и схема 1.
Допълнение 1
Национални пояснителни бележки
Подробните пояснителни бележки, които улесняват тълкуването на данните, съпътстват статистиката на емисиите ценни книжа, предоставена съгласно краткосрочния подход. Всяка НЦБ предоставя един отчет, който описва данните, дадени в този контекст. Отчетът обхваща подробно изброените по-долу теми и следва максимално строго предложената структура. Разбира се, налага се изпращането на допълнителни данни в случаи, в които отчетените данни не са в съответствие с насоките или когато не са предоставени данни, заедно с причините за това. Отчетът се предоставя на ЕЦБ като документ формат MS Word по електронната поща Cebamail. Отчетът се предоставя не по-късно от данните.
|
1. |
Източници на данни/система за събиране на данни: Дава се подробна информация за източниците на данни, използвани за съставяне на статистика на емисиите ценни книжа (административни източници за емисиите на държавни институции, пряко отчитане от ПФИ и други институции, вестници и публикации, предоставящи данни, като например International Financial Review и пр.). Показва се дали данните се събират и съхраняват за всяка емисия поотделно и ако случаят е такъв, какви критерии се прилагат. Като алтернатива се посочва дали данните се събират и съхраняват без разграничаване на емисиите като обеми, емитирани от отделни емитенти по време на отчетния период, какъвто е случаят със системите за пряко събиране на данни. Когато се прилага пряко отчитане, се дава информация за критериите, използвани за определяне на отчетните единици и информацията, която се предоставя. |
|
2. |
Процедури за съставяне: описва се накратко използваният метод за съставяне на данни (агрегиране на информация за отделните емисии ценни книжа, договорености за съществуващите динамични редове независимо дали са публикувани, или не (следва да се посочат). |
|
3. |
Резидентност на емитента (раздел 3): Специфицира се дали е възможно пълното прилагане на дефиницията за резидентност по ЕСС 95 (и на МВФ) при класификацията на емисиите. Ако това не е възможно или е само частично възможно, да се предостави пълно обяснение за действително прилаганите критерии. |
|
4. |
Секторна разбивка на емитентите (раздел 4): Посочват се отклоненията от класификацията на емитентите според секторната разбивка, дефинирана в раздел 4. Бележките обясняват установените отклонения и възможни сиви зони. |
|
5. |
Валута на емисиите (раздел 6): Ако не е възможно да се обособят отделно валутните компоненти на една емисия, се обясняват отклоненията от правилата. Освен това НЦБ, които не могат да направят разграничение за всички ценни книжа между емисии в местни валути и други в еуро/национални подразделения, както и в други валути, описват къде са класифицирани тези емисии и показват общия обем на емисиите, които не са разпределени правилно, за да илюстрират размера на изкривяването. |
|
6. |
Класификация на емисиите (раздел 7): НЦБ предоставят пълна информация за вида ценни книжа, обхванати от националните данни, включително и специфичните условия по тях. Ако е известно, че обхватът е частичен, се обясняват съществуващите пропуски. Специално внимание се обръща на:
|
|
7. |
Анализ на инструментите за дългосрочните ценни книжа (раздел 7.1.3): Ако сборът от облигациите с фиксиран лихвен процент, променлив лихвен процент и с нулев купон не съответства на общия обем на дългосрочни ценни книжа, различни от акции, се дава видът и обемът на дългосрочните ценни книжа, за които няма такава разбивка. |
|
8. |
Матуритет на емисиите (раздел 8): Отчетът посочва как се прави разграничението между краткосрочни и дългосрочни ценни книжа. Отклоненията от правилата се обясняват. |
|
9. |
Обратно изкупуване (раздел 9): НЦБ посочват как достигат до информацията относно обратното изкупуване — дали тя се събира чрез пряко отчитане или се изчислява на база разлика. |
|
10. |
Ценова оценка (раздел 10.1): НЦБ уточняват метода, използван за оценяване на 1) краткосрочните дългови ценни книжа; 2) дългосрочните дългови ценни книжа; 3) облигациите, продавани с отстъпка и 4) акциите, търгувани на фондовата борса. Ако оценката е различна за салдата и за потоците, това също се обяснява. |
|
11. |
Периодичност на отчитане, срок за предоставяне и времеви обхват (раздел 12): Показва се степента, до която данните за тези бележки могат да се предоставят в съответствие с изискванията на потребителите (за месечни данни — със срок за предоставяне пет седмици). Дава се също и дължината на динамичните редове, които могат да се предоставят. Отчитат се също и прекъсванията в динамичните редове, например разликите в обхвата на ценните книжа през различните периоди. |
|
12. |
Ревизии (раздел 12): Ако са били правени ревизии, кратки пояснителни бележки разкриват причините за тях и обхвата им. |
|
13. |
Оценка на обхвата на инструмент, емитиран от местни резиденти: Националните централни банки дават национални оценки за обхвата на ценните книжа за всяка категория емисии на местни резиденти, т.е. емисии краткосрочни ценни книжа, дългосрочни ценни книжа и акции, търгувани на фондовата борса, в местна валута, други еуро/национални подразделения, включително ECU и други валути. Оценките за „Обхват в %“ показват дела на ценните книжа, които са обхванати от всяка категория по инструменти, като проценти от общия емитиран обем, които в идеалния случай трябва да се отчитат под съответните наименования, като се следват правилата за отчитане. Могат да се дават кратки описания в „Коментари“. НЦБ показват всички промени в обхвата в резултат от паричния съюз.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Допълнение 2
ОТЧЕТНИ ФОРМИ
|
ОТЧЕТНА ФОРМА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ |
ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ, В ЕУРО/НАЦИОНАЛНИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ |
|||
|
БЛОК A |
||||
|
Салда |
(Брутни) емисии |
Обратно изкупуване |
Нетни емисии |
|
|
A1 |
A2 |
A3 |
A4 |
|
| 1. КРАТКОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА |
||||
|
(различни от акции) |
||||
|
Общо |
S1 |
S51 |
S101 |
S151 |
|
ЕЦБ/НЦБ |
S2 |
S52 |
S102 |
S152 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S3 |
S53 |
S103 |
S153 |
|
Други финансови посредници |
S4 |
S54 |
S104 |
S154 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S5 |
S55 |
S105 |
S155 |
|
Нефинансови предприятия |
S6 |
S56 |
S106 |
S156 |
|
Централно държавно управление |
S7 |
S57 |
S107 |
S157 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S8 |
S58 |
S108 |
S158 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S9 |
S59 |
S109 |
S159 |
| 2. ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА |
||||
|
(различни от акции) |
||||
|
Общо |
S10 |
S60 |
S110 |
S160 |
|
ЕЦБ/НЦБ |
S11 |
S61 |
S111 |
S161 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S12 |
S62 |
S112 |
S162 |
|
Други финансови посредници |
S13 |
S63 |
S113 |
S163 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S14 |
S64 |
S114 |
S164 |
|
Нефинансови предприятия |
S15 |
S65 |
S115 |
S165 |
|
Централно държавно управление |
S16 |
S66 |
S116 |
S166 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S17 |
S67 |
S117 |
S167 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S18 |
S68 |
S118 |
S168 |
| 2.1. oт които емисии с фиксиран лихвен процент: |
||||
|
Общо |
S19 |
S69 |
S119 |
S169 |
|
ЕЦБ/НЦБ |
S20 |
S70 |
S120 |
S170 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S21 |
S71 |
S121 |
S171 |
|
Други финансови посредници |
S22 |
S72 |
S122 |
S172 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S23 |
S73 |
S123 |
S173 |
|
Нефинансови предприятия |
S24 |
S74 |
S124 |
S174 |
|
Централно държавно управление |
S25 |
S75 |
S125 |
S175 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S26 |
S76 |
S126 |
S176 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S27 |
S77 |
S127 |
S177 |
| 2.2. oт които емисии с променлив лихвен процент: |
||||
|
Общо |
S28 |
S78 |
S128 |
S178 |
|
ЕЦБ/НЦБ |
S29 |
S79 |
S129 |
S179 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S30 |
S80 |
S130 |
S180 |
|
Други финансови посредници |
S31 |
S81 |
S131 |
S181 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S32 |
S82 |
S132 |
S182 |
|
Нефинансови предприятия |
S33 |
S83 |
S133 |
S183 |
|
Централно държавно управление |
S34 |
S84 |
S134 |
S184 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S35 |
S85 |
S135 |
S185 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S36 |
S86 |
S136 |
S186 |
| 2.3. oт които облигации с нулев купон: |
||||
|
Общо |
S37 |
S87 |
S137 |
S187 |
|
ЕЦБ/НЦБ |
S38 |
S88 |
S138 |
S188 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S39 |
S89 |
S139 |
S189 |
|
Други финансови посредници |
S40 |
S90 |
S140 |
S190 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S41 |
S91 |
S141 |
S191 |
|
Нефинансови предприятия |
S42 |
S92 |
S142 |
S192 |
|
Централно държавно управление |
S43 |
S93 |
S143 |
S193 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S44 |
S94 |
S144 |
S194 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S45 |
S95 |
S145 |
S195 |
| 3. АКЦИИ, ТЪРГУВАНИ НА ФОНДОВАТА БОРСА |
||||
|
Общо |
S46 |
S96 |
S146 |
S196 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S47 |
S97 |
S147 |
S197 |
|
Други финансови посредници |
S48 |
S98 |
S148 |
S198 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S49 |
S99 |
S149 |
S199 |
|
Нефинансови предприятия |
S50 |
S100 |
S150 |
S200 |
|
ОТЧЕТНА ФОРМА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ |
ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ, В ДРУГИ ВАЛУТИ |
|||
|
БЛОК C |
||||
|
Салда |
(Брутни) емисии |
Обратно изкупуване |
Нетни емисии |
|
|
C1 |
C2 |
C3 |
C4 |
|
| 4. КРАТКОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА |
||||
|
(различни от акции) |
||||
|
Общо |
S201 |
S241 |
S281 |
S321 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S202 |
S242 |
S282 |
S322 |
|
Други финансови посредници |
S203 |
S243 |
S283 |
S323 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S204 |
S244 |
S284 |
S324 |
|
Нефинансови предприятия |
S205 |
S245 |
S285 |
S325 |
|
Централно държавно управление |
S206 |
S246 |
S286 |
S326 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S207 |
S247 |
S287 |
S327 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S208 |
S248 |
S288 |
S328 |
| 5. ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА |
||||
|
(различни от акции) |
||||
|
Общо |
S209 |
S249 |
S289 |
S329 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S210 |
S250 |
S290 |
S330 |
|
Други финансови посредници |
S211 |
S251 |
S291 |
S331 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S212 |
S252 |
S292 |
S332 |
|
Нефинансови предприятия |
S213 |
S253 |
S293 |
S333 |
|
Централно държавно управление |
S214 |
S254 |
S294 |
S334 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S215 |
S255 |
S295 |
S335 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S216 |
S256 |
S296 |
S336 |
| 5.1. oт които емисии с фиксиран лихвен процент: |
||||
|
Общо |
S217 |
S257 |
S297 |
S337 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S218 |
S258 |
S298 |
S338 |
|
Други финансови посредници |
S219 |
S259 |
S299 |
S339 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S220 |
S260 |
S300 |
S340 |
|
Нефинансови предприятия |
S221 |
S261 |
S301 |
S341 |
|
Централно държавно управление |
S222 |
S262 |
S302 |
S342 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S223 |
S263 |
S303 |
S343 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S224 |
S264 |
S304 |
S344 |
| 5.2. От които емисии с променлив лихвен процент: |
||||
|
Общо |
S225 |
S265 |
S305 |
S345 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S226 |
S266 |
S306 |
S346 |
|
Други финансови посредници |
S227 |
S267 |
S307 |
S347 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S228 |
S268 |
S308 |
S348 |
|
Нефинансови предприятия |
S229 |
S269 |
S309 |
S349 |
|
Централно държавно управление |
S230 |
S270 |
S310 |
S350 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S231 |
S271 |
S311 |
S351 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S232 |
S272 |
S312 |
S352 |
| 5.3. oт които облигации с нулев купон: |
||||
|
Общо |
S233 |
S273 |
S313 |
S353 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S234 |
S274 |
S314 |
S354 |
|
Други финансови посредници |
S235 |
S275 |
S315 |
S355 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S236 |
S276 |
S316 |
S356 |
|
Нефинансови предприятия |
S237 |
S277 |
S317 |
S357 |
|
Централно държавно управление |
S238 |
S278 |
S318 |
S358 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S239 |
S279 |
S319 |
S359 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S240 |
S280 |
S320 |
S360 |
|
ОТЧЕТНА ФОРМА ЗА БАНКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ РАЗПЛАЩАНИЯ |
ЕМИТЕНТИ — РЕЗИДЕНТИ НА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ, В ЕУРО/НАЦИОНАЛНИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ |
||
|
БЛОК B |
|||
|
Салда |
(Брутни) емисии |
Обратно изкупуване |
|
|
B1 |
B2 |
B3 |
|
| 6. КРАТКОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА |
|||
|
(различни от акции) |
|||
|
Общо |
S361 |
S411 |
S461 |
|
Национални централни банки |
S362 |
S412 |
S462 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S363 |
S413 |
S463 |
|
Други финансови посредници |
S364 |
S414 |
S464 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S365 |
S415 |
S465 |
|
Нефинансови предприятия |
S366 |
S416 |
S466 |
|
Централно държавно управление |
S367 |
S417 |
S467 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S368 |
S418 |
S468 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S369 |
S419 |
S469 |
|
Международни организации |
S370 |
S420 |
S470 |
| 7. ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА |
|||
|
(различни от акции) |
|||
|
Общо |
S371 |
S421 |
S471 |
|
Национални централни банки |
S372 |
S422 |
S472 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S373 |
S423 |
S473 |
|
Други финансови посредници |
S374 |
S424 |
S474 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S375 |
S425 |
S475 |
|
Нефинансови предприятия |
S376 |
S426 |
S476 |
|
Централно държавно управление |
S377 |
S427 |
S477 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S378 |
S428 |
S478 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S379 |
S429 |
S479 |
|
Международни организации |
S380 |
S430 |
S480 |
| 7.1. oт които емисии с фиксиран лихвен процент: |
|||
|
Общо |
S381 |
S431 |
S481 |
|
Национални централни банки |
S382 |
S432 |
S482 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S383 |
S433 |
S483 |
|
Други финансови посредници |
S384 |
S434 |
S484 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S385 |
S435 |
S485 |
|
Нефинансови предприятия |
S386 |
S436 |
S486 |
|
Централно държавно управление |
S387 |
S437 |
S487 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S388 |
S438 |
S488 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S389 |
S439 |
S489 |
|
Международни организации |
S390 |
S440 |
S490 |
| 7.2. oт които емисии с променлив лихвен процент: |
|||
|
Общо |
S391 |
S441 |
S491 |
|
Национални централни банки |
S392 |
S442 |
S492 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S393 |
S443 |
S493 |
|
Други финансови посредници |
S394 |
S444 |
S494 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S395 |
S445 |
S495 |
|
Нефинансови предприятия |
S396 |
S446 |
S496 |
|
Централно държавно управление |
S397 |
S447 |
S497 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S398 |
S448 |
S498 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S399 |
S449 |
S499 |
|
Международни организации |
S400 |
S450 |
S500 |
| 7.3. oт които облигации с нулев купон: |
|||
|
Общо |
S401 |
S451 |
S501 |
|
Национални централни банки |
S402 |
S452 |
S502 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S403 |
S453 |
S503 |
|
Други финансови посредници |
S404 |
S454 |
S504 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S405 |
S455 |
S505 |
|
Нефинансови предприятия |
S406 |
S456 |
S506 |
|
Централно държавно управление |
S407 |
S457 |
S507 |
|
Федерално и местно държавно управление |
S408 |
S458 |
S508 |
|
Социалноосигурителни фондове |
S409 |
S459 |
S509 |
|
Международни организации |
S410 |
S460 |
S510 |
|
ОТЧЕТНА ФОРМА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ |
ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ, В ЕУРО/НАЦИОНАЛНИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ |
|||
|
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ, БЛОК A |
||||
|
Салда |
(Брутни) емисии |
Обратно изкупуване |
Нетни емисии |
|
|
A1 |
A2 |
A3 |
A4 |
|
| 8. АКЦИИ, НЕТЪРГУВАНИ НА ФОНДОВАТА БОРСА |
||||
|
Общо |
S511 |
S521 |
S531 |
S541 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S512 |
S522 |
S532 |
S542 |
|
Други финансови посредници |
S513 |
S523 |
S533 |
S543 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S514 |
S524 |
S534 |
S544 |
|
Нефинансови предприятия |
S515 |
S525 |
S535 |
S545 |
| 9. ДРУГИ КАПИТАЛОВИ ИНСТРУМЕНТИ |
||||
|
Общо |
S516 |
S526 |
S536 |
S546 |
|
ПФИ, различни от централни банки |
S517 |
S526 |
S536 |
S546 |
|
Други финансови посредници |
S518 |
S526 |
S536 |
S546 |
|
Застрахователни дружества и пенсионни фондове |
S519 |
S526 |
S536 |
S546 |
|
Нефинансови предприятия |
S520 |
S526 |
S536 |
S546 |
ПРИЛОЖЕНИЕ XX
ОТЧЕТНИ СТАНДАРТИ ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ОБМЕН НА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ:
КОД НА РОДА ИДЕНТИФИКАТОРИ ЗА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ НА ПАРИЧНО-ФИНАНСОВИТЕ
ИНСТИТУЦИИ: ЕЦБ_MIR1
1. Цел
На 20 декември 2001 г. Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) прие Регламент ЕЦБ/2001/18 относно лихвената статистика, прилагана от парично-финансовите институции за депозити и кредити на домакинства и нефинансови предприятия (1). Този регламент влезе в сила от 31 януари 2002 г.
Лихвените проценти на парично-финансовите институции (ПФИ) (по-долу наричани ЛП на ПФИ) предоставят крайното звено в механизма за прилагане на паричната политика, произтичащ от промените в официалните лихвени проценти и следователно са необходимо предварително условие за надежден анализ на промените в паричната област в участващите държави-членки. Същевременно на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) е необходима информация за промените в лихвените проценти, за да се осигури безпроблемното прилагане на политиката, провеждана от компетентните органи във връзка с надзора на кредитните институции и стабилността на финансовата система.
В този контекст настоящото приложение дава отчетните правила за националните централни банки (НЦБ) при изпращането на ЕЦБ на лихвената статистика на ПФИ.
2. Изготвяне статистиката на лихвените проценти на ПФИ
За целите на редовното изготвяне на лихвената статистика на ПФИ НЦБ отчитат агрегирани национални месечни статистически данни за салда и нов бизнес, както е описано в допълнения 1 и 2 от приложение II към Регламент ЕЦБ/2001/18 (2).
3. Стандарт за изпращането на данни
Данните се изпращат от НЦБ на ЕЦБ чрез телекомуникационната мрежа „ESCB-Net“, като се използва формат на съобщенията „GESMES/CB“. Това изискване обаче не изключва използването на други средства за предаване на статистическа информация на ЕЦБ като договорено резервно решение.
4. Изпращане по електронен път на лихвена статистика на ПФИ — код на рода идентификатори: ЕЦБ_MIR1
Статистиката на лихвените проценти на ПФИ (ЛП на ПФИ) е статистика на тези лихвени проценти, които се прилагат от резидентните кредитни институции и други институции по отношение на деноминираните в еуро депозити и кредити на домакинства и нефинансови предприятия, които са резиденти на участващите държави-членки. Родът идентификатори ЕЦБ_MIR1 е съставен така, че да се основава в максимална степен на номенклатурите и стойностите на кодовете, които вече са определени в структурните дефиниции на ЕЦБ. Въпреки това в някои случаи беше необходимо да се въведат допълнителни кодове в съществуващите номенклатури и да се добавят нови номенклатури за измеренията „Количествена категория“ и „Вид данни за ЛП на ПФИ“.
4.1. Измерения
Таблицата по-долу описва измеренията, дефинирани в рода идентификатори ЕЦБ_MIR1. За лихвената статистика на ПФИ бяха определени 10 измерения като съществени за идентифициране на динамичните редове.
ТАБЛИЦА 1
Измерения, дефинирани за рода идентификатори ЕЦБ_MIR1
|
Място в идентификатора |
Понятие (мнемонично название) |
Име на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонично название) |
Име на номенклатурата |
|
1 |
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
Номенклатура за периодичностите |
|
2 |
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите |
|
3 |
BS_REP_SECTOR |
Разбивка на баланса според референтния сектор |
AN1 |
CL_BS_REP_SECTOR |
Номенклатура на разбивките на баланса според референтния сектор |
|
4 |
BS_ITEM |
Балансов показател |
AN3 |
CL_BS_ITEM |
Номенклатура на балансовите показатели |
|
5 |
MATURITY_ORIG |
Първоначален матуритет |
AN1 |
CL_MATURITY_ORIG |
Номенклатура на първоначалните матуритети |
|
6 |
DATA_TYPE_MIR |
Вид данни за ЛП на ПФИ |
AN1 |
CL_DATA_TYPE_MIR |
Номенклатура на видовете данни за ЛП на ПФИ |
|
7 |
AMOUNT_CAT |
Количествена категория |
AN1 |
CL_AMOUNT_CAT |
Номенклатура на количествените категории |
|
8 |
BS_COUNT_SECTOR |
Сектор на контрагента за баланса |
AN4 |
CL_BS_COUNT_SECTOR |
Номенклатура на секторите на контрагента за баланса |
|
9 |
CURRENCY_TRANS |
Валута на трансакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура на валутите |
|
10 |
IR_BUS_COV |
Бизнес обхват |
AN1 |
CL_IR_BUS_COV |
Номенклатура на видовете бизнес обхват |
Всяка от 10-те статистически измерения взема стойностите си от съответната номенклатура. Например съгласно таблицата по-гореизмерението REF_AREA (референтна област) взема своите стойности от номенклатурата CL_AREA_EE. По-долу е дадено описание на измеренията от рода идентификатори ЕЦБ_MIR1, следвайки същата последователност, както е в идентификатора на реда.
Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един символ)
Това измерение показва периодичността на отчитаните динамични редове. Стойността на кода, използвана в рода идентификатори ЕЦБ_MIR1, е „M“ за месечни данни и е взета от номенклатурата CL_FREQ.
Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява страната на резидентност на отчетната институция. Свързаната с нея номенклатура CL_AREA_EE съдържа стандартния списък от страни по ISO. Подгрупата от стойности на кода, използвани в рода идентификатори ЕЦБ_MIR1, отговаря на 15-те държави — членки на Европейския съюз (ЕС).
Измерение № 3: Разбивка на баланса според референтния сектор (BS_REP_SECTOR; дължина: един символ)
Това измерение представлява разбивката на отчетния сектор (на ПФИ) и е свързано с номенклатурата CL_BS_REP_SECTOR. Лихвената статистика на ПФИ е свързана с тези лихвени проценти, които се прилагат от резидентните кредитни институции и други институции, които приемат депозити и отпускат кредити на домакинства и нефинансови предприятия. Следователно новата кодова стойност „B“ се отнася за всички ПФИ с изключение на фондовете на паричния пазар и националните централни банки.
Измерение № 4: Балансов показател (BS_ITEM; дължина: три символа)
Това измерение представлява списък с показатели от баланса, както са дефинирани в Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектора на ПФИ (3) с измененията, направени с Регламент ЕЦБ/2002/8 (4), и е свързано с номенклатурата CL_BS_ITEM. В рода идентификатори ЕЦБ_MIR1 се използва само подгрупа от стойности от тази номенклатура, тъй като лихвената статистика на ПФИ обхваща само статистиката, свързана с лихвените проценти, прилагани от резидентните кредитни институции и други институции по отношение на депозити и кредити в еуро на домакинства и нефинансови предприятия, които са резиденти на участващите държави-членки.
Макар че категориите за лихвените проценти на ПФИ следват в голяма степен разбивката на баланса на ПФИ, някои от тях изискват по-подробно описание, като например идентифицирането на банковите овърдрафти в рамките на категориите кредити. По тази причина са въведени кодове, отнасящи се за кредити, които не са овърдрафти.
Измерение № 5: Първоначален матуритет/период на предизвестие/първоначален период на фиксиране (MATURITY_ORIG; дължина: един символ)
Това измерение определя разбивката по първоначален матуритет или период на предизвестие за депозитите или кредитите. Освен това за лихвените проценти на ПФИ за нови кредити това измерение се отнася за първоначалния период на фиксиране на лихвения процент. Свързаната с нея номенклатура CL_MATURITY_ORIG беше разширена, така че да обхване и периоди 1) над 5 до 10 години; и 2) над 10 години.
Измерение № 6: Вид данни за лихвените проценти на ПФИ (DATA_TYPE_MIR; дължина: един символ)
Това измерение прави разграничение между видовете лихвени проценти при лихвената статистика на ПФИ — „R“ за годишния договорен лихвен процент (annualized agreed rate) или тясно дефинирания ефективен лихвен процент (narrowly defined effective rate) и „C“ за годишния лихвен процент на общите разходи (annual percentage rate of charge) — и тези, свързани с обемите по нов бизнес или салда („B“). Номенклатурата CL_DATA_TYPE_MIR е създадена за лихвената статистика на ПФИ.
Измерение № 7: Количествена категория (AMOUNT_CAT; дължина: един символ)
За новите кредити на нефинансови предприятия това измерение описва категорията размер („0“ за кредити до 1 милион еуро включително; „1“ за кредити над 1 милион еуро). Във всички други случаи тази категория взема кодова стойност „A“ за целия размер. За лихвените проценти на ПФИ е създадена съответната номенклатура CL_AMOUNT_CAT.
Измерение № 8: Сектор на контрагента за баланса (BS_COUNT_SECTOR; дължина: четири символа )
Това измерение представлява секторната разбивка на контрагентите за балансовите показатели и е свързано с номенклатурата CL_BS_COUNT_SECTOR. Лихвената статистика на ПФИ се базира само на подгрупа от стойности от тази номенклатура, тъй като тя е свързана само с лихвените проценти, прилагани по отношение на домакинствата и нефинансовите предприятия.
Измерение № 9: Валута на трансакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три символа)
Това измерение описва валутата, в която са деноминирани депозитите и кредитите. За участващите държави-членки лихвената статистика на ПФИ се отнася за депозитите и кредитите в еуро. Това измерение използва подгрупа от стойности от номенклатурата CL_CURRENCY.
Измерение № 10: Бизнес обхват (IR_BUS_COV; дължина: един символ)
Това измерение описва дали лихвената статистика на ПФИ се отнася за салда („O“), или за нов бизнес („N“), и е свързано с номенклатурата CL_IR_BUS_COV.
4.2. Атрибути
Освен 10-те измерения, дефиниращи идентификатора на реда, набор от атрибути дава допълнителна качествена информация, прилагана на различни нива на динамичните редове.
ТАБЛИЦА 2
Кодирани и некодирани атрибути, дефинирани за рода идентификатори на лихвената статистика на ПФИ (ЕЦБ_MIR1)
|
Ниво на определяне |
Статистическо понятие |
Формат на стойността |
Номенклатура |
||
|
Атрибути на ниво група динамични редове |
|||||
|
(замяна чрез групата FNS) |
|||||
|
На ниво група динамични редове |
TITLE_COMPL |
Допълнение на името |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
На ниво група динамични редове |
UNIT |
Единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
На ниво група динамични редове |
UNIT_MULT |
Множител на единицата |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс Евростат) |
|
На ниво група динамични редове |
DECIMALS |
Десетични знаци |
N1 |
CL_DECIMALS |
Номенклатура на десетичните знаци (БМР, ЕЦБ) |
|
На ниво група динамични редове |
NAT_TITLE |
Наименование на националния език |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
На ниво група динамични редове |
COMPILATION |
Съставяне |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
На ниво група динамични редове |
COVERAGE |
Обхват |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво динамични редове |
|||||
|
(обменяни чрез групата FNS) |
|||||
|
Динамичен ред |
COLLECTION |
Показател за събирането |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на показателите за събирането (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамичен ред |
AVAILABILITY |
Достъпност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за видовете достъпност в организацията (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамичен ред |
DOM_SER_IDS |
Идентификатори на местните редове |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Динамичен ред |
BREAKS |
Прекъсвания на реда |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво наблюдение |
|||||
|
(обмен заедно с данните в основния ARR сегмент с изключение на OBS_COM, който се обменя в рамките на групата FNS) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_STATUS |
Номенклатура на видовете статуси на наблюдението (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_CONF |
Номенклатура на видовете поверителност на наблюдението (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Наблюдавана стойност преди прекъсване |
AN..15 |
Некодиран |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Коментар към наблюдението |
AN..350 |
Некодиран |
|
Освен това всеки от тези атрибути се характеризира с някои технически свойства, които са изброени в таблицата по-долу.
ТАБЛИЦА 3
Национални централни банки от еурозоната, които отчитат данни пред ЕЦБ
Общи свойства на атрибутите за рода идентификатори ЕЦБ_MIR1
|
|
Статус |
Първа стойност, определена от… (6) |
Подлежи на изменение от НЦБ |
|
TITLE_COMPL |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
C |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
C |
НЦБ |
Да (5) |
|
COVERAGE |
C |
НЦБ |
Да (5) |
|
COLLECTION |
M |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
M |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
DOM_SER_IDS |
C |
НЦБ |
Да |
|
BREAKS |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
M |
НЦБ |
Да |
|
OBS_CONF |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_PRE_BREAK |
C |
НЦБ |
Да |
|
OBS_COM |
C |
НЦБ/ЕЦБ |
Да |
|
|
M: задължителен C: условен |
|
|
В даденото по-долу описание на всеки атрибут е включена референтната номенклатура, където има такава, (означена с главни букви, като например CL_****).
4.2.1. Атрибути на ниво група динамични редове
Задължителни:
|
— |
TITLE_COMPL (некодиран): този атрибут се определя, съхранява и разпространява от ЕЦБ (на английски език, максимална дължина 1 050 символа). Ако НЦБ желаят да направят промяна, може да се направи ревизия след консултации с ЕЦБ. Тази ревизия обаче се извършва от ЕЦБ. |
|
— |
UNIT (Номенклатура: CL_UNIT): този атрибут показва мерната единица за отчитаните данни. За лихвените проценти единицата е годишен процент (UNIT = „PCPA“). Изискваните данни за бизнес обемите се отчитат от участващите държави-членки в еуро (UNIT = „EUR“). Тези атрибути се определят от ЕЦБ. |
|
— |
UNIT_MULT (номенклатура: CL_UNIT_MULT): за лихвените проценти атрибутът „Множител на единиците“ се определя като нула (UNIT_MULT = 0), тъй като тези данни ще се представят в проценти (умножени по 100). За данните за бизнес обемите този атрибут дава информация дали редовете са изразени в милиони (UNIT_MULT = „6“), милиарди (UNIT_MULT = „9“) и т.н. Националните централни банки отчитат данни за нов бизнес и салда в милиони и ЕЦБ определя стойността като 6 (UNIT_MULT = „6“). |
|
— |
DECIMALS (номенклатура: CL_DECIMALS): този атрибут показва броя на знаците след десетичната запетая, подадени за наблюдаваните стойности. Националните централни банки отчитат лихвените проценти на парично-финансовите институции до 4 знак след десетичната запетая (DECIMALS = „4“). Наблюдаваните стойности за бизнес обемите ще се представят без знаци след десетичния символ (DECIMALS = „0“). ЕЦБ дава подходящите стойности на този атрибут. |
Условни:
|
— |
NAT_TITLE (некодиран): националните централни банки могат да използват този атрибут, за да дадат точно описание и други допълнителни или разграничителни обяснения на националните си езици (текст до 350 символа). Въпреки че използването на главни и малки букви не създава проблем, обменът на символи с ударения и буквено-цифрени символи от разширената кодова таблица трябва да се тества преди реалното му прилагане. |
|
— |
COVERAGE (некодиран): този атрибут се използва за подробно структурирано текстово обяснение (текст до 350 символа):
Националните централни банки дават тези характеристики на отчитаните динамични редове с първото изпращане на данни. В последващите изпращания тази информация се осъвременява само когато настъпи промяна в прилаганите методи. |
|
— |
COMPILATION (некодиран): този атрибут може да се използва за допълнителни подробни текстови обяснения (текст до 1 050 символа) за методите на съставяне, претегляне, статистически процедури и пр. |
4.2.2. Атрибути на ниво динамичен ред
Задължителни:
|
— |
COLLECTION (Номенклатура: CL_COLLECTION): този атрибут дава обяснение кога са събрани наблюденията (например в началото, в средата, или в края на периода) или показва дали данните са средни месечни стойности, или наблюдения в края на месеца. Освен ако националните централни банки не обявят друго, ЕЦБ определя по подразбиране атрибута „COMPILATION“ на „E“ (= край на периода) за лихвената статистика на ПФИ за салдата и „A“ (= средна стойност на наблюденията през периода) за лихвената статистика на ПФИ за нов бизнес. |
|
— |
AVAILABILITY (списък кодове: CL_AVAILABILITY): този атрибут показва на кои институции могат да бъдат предоставени тези данни. За разпространението на лихвената статистика на ПФИ на национално ниво и ниво еурозона този атрибут ще се определя в съответствие с хармонизирана структура. Когато отделни наблюдения се разглеждат по специален начин, може да се използва атрибутът за поверителност на наблюдението (виж по-долу). |
Условни:
|
— |
DOM_SER_IDS (некодиран): този атрибут дава възможност да се упомене кодът, използван в националните бази данни за идентифициране на съответните редове (могат също да се дадат и формули, използващи национални идентификатори). Този атрибут (текст до 70 символа) може да се определя и изменя от предоставящата данни НЦБ по всяко време. |
|
— |
BREAKS (некодиран): този атрибут дава описание (текст до 350 символа) за прекъсвания и големи промени във времето при събирането, обхвата на отчитане и съставянето на редовете. В случай на прекъсвания е желателно да се упомене в каква степен старите и новите данни могат да се считат за сравними. |
4.2.3. Атрибути на ниво наблюдение
Задължителни:
|
— |
OBS_STATUS (7) (номенклатура: CL_OBS_STATUS): националните централни банки отчитат стойност за статус на наблюдение заедно с всяко изпратено наблюдение. Този атрибут е задължителен и трябва да се предоставя при всяко изпращане на данни за всяко отделно наблюдение. Когато НЦБ ревизират стойността на този атрибут, както стойността за наблюдение (дори и ако не е променяна), така и новият код за статус на наблюдение се изпращат отново. |
|
— |
Даденият по-долу списък показва очакваните стойности (в съответствие със съгласуваната йерархия) за тези атрибути за целите на лихвената статистика на ПФИ:
|
Условни:
|
— |
OBS_CONF (10) (номенклатура: CL_OBS_CONF): ако НЦБ желае да направи разграничение между статуса на поверителност на едно или повече конкретни наблюдения, тя може да използва атрибута „Поверителност на наблюдението“. Стойността на този атрибут (ако има такава) може да се променя при изпращането на данните от изпращача на информацията. Когато този атрибут не е заложен, приема се, че няма ограничения относно поверителността (OBS_CONF = F, free = свободно за разпространение). |
|
— |
OBS_PRE_BREAK (11) (некодиран): този атрибут съдържа стойността на наблюдението преди прекъсване, която представлява цифрово поле, както и това за наблюдението. Дава се когато е настъпило прекъсване в реда (и статусът за наблюдение се определя на „B“). |
|
— |
OBS_COM (некодиран): този атрибут може да се използва за даване на текстови коментари (текст до 350 символа) на ниво наблюдение (например описващи направената оценка или предположение за конкретно наблюдение поради липса на данни, обясняващи причините за възможно необичайно наблюдение, или даващи подробности за промяна в отчитаните динамични редове). |
Първото редовно изпращане на данни по Регламент ЕЦБ/2001/18 започва с месечната статистическа информация за януари 2003 г. и трябва да стане до 27 февруари 2003 г.
Този регламент предвижда две преходни разпоредби до и включително референтния месец декември 2003 г. Първата се отнася за агрегираната национална месечна статистическа информация за нов бизнес и салда, която може да се представи на ЕЦБ със забавяне от още два работни дни след приключването на работното време на деветнадесетия работен ден след края на референтния месец. Второ, възможно е агрегираната национална месечна статистическа информация за салдата да се представя на ЕЦБ веднъж на тримесечие със забавяне от два работни дни след приключването на работното време на деветнадесетия работен ден след края на календарното тримесечие.
Националните централни банки информират ЕЦБ, ако желаят да се възползват от тези преходни разпоредби.
5. Политика по отношение на ревизиите
Може да се наложи националните централни банки да ревизират стойностите за предходния референтен месец (обикновени ревизии). Освен това могат да възникнат и ревизии вследствие на грешки, прекласификации, усъвършенстване на отчетните процедури и т.н. по отношение на данни преди предходния референтен месец (извънредни ревизии) (12).
Прилагат се следните общи принципи:
|
— |
Регламент ЕЦБ/2001/18 изисква отчитането на точни данни в установените крайни срокове. Съответно националните централни банки не трябва систематично да ревизират данните за периоди, предхождащи предходния референтен месец (извънредни ревизии). Ако това се случи, ЕЦБ ще изисква пояснителни бележки; |
|
— |
При всички случаи значителните ревизии трябва да са съпътствани от пояснителни бележки; |
|
— |
При представянето на ревизирани данни националните централни банки вземат предвид установените изисквания за срок за представяне на редовното отчитане на лихвената статистика на ПФИ. Извънредните ревизии трябва да се отчитат извън периодите за изготвяне на месечната статистика. |
6. Списъци с редове и номенклатури
ЕЦБ поддържа и разпространява сред НЦБ списъци/таблици с динамичните редове на лихвената статистика на ПФИ, които да се предават в съответствие с настоящото приложение, както и номенклатури, отнасящи се за рода идентификатори ЕЦБ_MIR1. В съответните срокове ЕЦБ ще поддържа и разпространява сред НЦБ списъци/таблици, описващи статистическите редове, които ще се връщат на НЦБ.
(1) ОВ L 10, 12.01.2002 г., стр. 24.
(2) В помощ на НЦБ при събирането и съставянето на статистическа информация, която се представя на ЕЦБ в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/18, в момента се разработват методически бележки. Тяхната цел е да гарантират ясното и последователно интерпретиране на статистическите изисквания, съдържащи се в регламента.
(3) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1.
(4) ОВ L 330, 6.12.2002 г., стр. 29.
(5) Промените се изпращат на отговарящата за това организационна единица на ЕЦБ по факса/електронната поща.
(6) Под ЕЦБ се има предвид Главна дирекция „Статистика“ на ЕЦБ.
(7) Наблюдението, състоящо се от четири обекта, плюс OBS_STATUS, OBS_CONF и OBS_PRE_BREAK се разглежда като едно цяло. Това означава, че националните централни банки са длъжни да изпращат цялата допълнителна информация за наблюдението. (Когато не се представят атрибути, техните предишни стойности се заместват със стойности по подразбиране).
(8) Когато поради особеностите на местния пазар или правната рамка, динамичен ред (или част от такъв) не е приложим (описваното от него явление не съществува), се отчита липсваща стойност („–“) със статус на наблюдение „M“. Липсваща наблюдение никога не трябва да се отчита с „нула“, тъй като нулата е нормална цифрова стойност и показва точно определен лихвен процент или бизнес обем с нулева стойност.
(9) Тези наблюдения стават окончателни (статус на наблюдение = „A“) на по-късен етап. Новите ревизирани стойности заменят предходните предварителните наблюдения.
(10) Виж бележка под линия 5.
(11) Виж бележка под линия 1.
(12) Дефинирани като ревизии на стойности, свързани с период преди месеца, предхождащ текущия референтен месец.