10/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

260

---

32006R1027

---

L 184/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1027/2006 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 14 юни 2006 година

относно изискванията за статистическа отчетност във връзка с пощенски джиро институции, които приемат депозити от непарични финансови институции — резиденти на Eурозоната

(ЕЦБ/2006/8)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда в член 2, параграф 1, че за изпълнението на изискванията си за статистическа отчетност Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), има правото да събира статистическа информация от общата съвкупност от отчетни единици и съобразно нуждите за изпълнение на задачите на Европейската система на централните банки. Член 2, параграф 2, буква б) по-нататък предвижда, че пощенските джиро институции са част от общата съвкупност от отчетни единици, доколкото е необходимо да се изпълнят изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, inter alia в областта на паричната и банковата статистика.

(2)

Регламент (ЕО) № 2423/2001 на Европейската централна банка от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2001/13) (2) бе приет въз основа на Регламент (ЕО) № 2533/98. Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2423/2001 (ЕЦБ/2001/13), действителната съвкупност от отчетни единици се състои от парично-финансови институции (ПФИ) — резиденти на територията на участващите държави-членки.

(3)

Паричните агрегати на Еурозоната и техните източници се извеждат основно от балансовите данни на ПФИ, събирани съгласно Регламент (ЕО) № 2423/2001 (ЕЦБ/2001/13). Въпреки това паричните агрегати на Еурозоната включват не само парични задължения на ПФИ към непарични финансови институции — резиденти на Еурозоната, изключващи подсектор „Централно държавно управление“, но също и паричните задължения на подсектор „Централно държавно управление“ към непаричните финансови институции — резиденти на Еурозоната, изключващи подсектор „Централно държавно управление“. Ето защо понастоящем се събира допълнителна статистическа информация за задълженията по депозити на подсектор „Централно държавно управление“ и активи на подсектор „Централно държавно управление“ в парични наличности и ценни книжа, емитирани от ПФИ, съгласно Насоки ЕЦБ/2003/2 от 6 февруари 2003 г. относно някои изисквания на Европейската централна банка за статистическата отчетност и процедурите за предоставяне от националните централни банки на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика (3).

(4)

В някои от участващите държави-членки пощенските джиро институции вече не принадлежат към подсектор „Централно държавно управление“ съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ESA 95) (4) и те не се ограничават единствено до приемането на депозити от името на националните им министерства на финансите, а могат да приемат депозити за своя сметка. Затова вече не е възможно статистическата информация за тези депозити да се отчита в рамките на Насоките ЕЦБ/2003/2.

(5)	Пощенските джиро институции, които приемат депозити, в това отношение извършват дейности, сходни с тези извършвани от ПФИ. Ето защо и двата вида предприятия трябва да бъдат обект на еднакви изисквания за статистическа отчетност, доколкото тези изисквания имат отношение към тяхната дейност.

(6)	За да се осигури такова хармонизирано третиране и за да се защити наличността на статистическа информация за депозити, приети от пощенските джиро институции, е необходимо да се приеме нов регламент, налагащ изисквания за статистическа отчетност на тези предприятия,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

—	термините „участваща държава-членка“, „отчетна единица“ и „резидент“ имат същото значение, както е дефинирано в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

—	„пощенска джиро институция“ означава пощенска служба, която спада към сектора на „нефинансовите предприятия“ (сектор 11 от ESA 95), и която в допълнение на пощенските услуги, приема депозити от резиденти на Еурозоната, които са НПФИ, с цел предоставяне услуги за парични преводи на своите вложители.

Член 2

Действителна съвкупност от отчетни единици

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици се състои от пощенски джиро институции — резиденти на територията на участващите държави-членки.

2.   Изпълнителният съвет на ЕЦБ може да състави и поддържа списък на пощенските джиро институции, към които се прилага настоящият регламент. НЦБ и ЕЦБ ще предоставят този списък и неговите осъвременени варианти на съответните пощенски джиро институции по подходящ начин, включително и по електронен път, чрез Интернет или на хартия, при поискване от съответната пощенска джиро институция. Списъкът е само за сведение. В случай обаче, че последният достъпен вариант на списъка е неправилен, ЕЦБ няма да налага санкции на пощенската джиро институция, която не е изпълнила надлежно изискванията за статистическа отчетност, доколкото тя е разчитала добросъвестно на неправилния списък.

3.   НЦБ могат да предоставят на пощенските джиро институции дерогация от изискването за отчитане на статистическа информация съгласно настоящия регламент, при условие че изискваната статистическа информация вече е събрана от други налични източници. НЦБ проверяват изпълнението на това условие навременно, за да предоставят или оттеглят, ако е необходимо, дерогацията, която е в сила от началото на всяка година, съгласувано с ЕЦБ.

Член 3

Изисквания за статистическа отчетност

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици предоставят ежемесечно статистическа информация, свързана с баланса им в края на месеца, по отношение на салда, на НЦБ на участващата държава-членка, в която пощенската джиро институция е резидент.

2.   Статистическата информация, изисквана по настоящия регламент, се отнася до дейността, извършвана от дадена пощенска джиро институция за нейна сметка и е посочена в приложения I и II.

3.   Статистическата информация, изисквана съгласно настоящия регламент се докладва в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, концептуално съответствие, и ревизиите, изложени в приложение III.

4.   НЦБ дефинира и прилага правилата за отчитане, които трябва да се спазват от действителната съвкупност от отчетните единици в съответствие с националните характеристики. НЦБ гарантират, че тези правила за отчитане предоставят статистическата информация, изисквана по настоящия регламент и позволяват точна проверка на спазването на минималните стандарти за предаване, точност, концептуално съответствие и ревизиите, изложени в приложение III.

5.   В случай на сливане, разделяне или някаква друга реорганизация, която може да окаже влияние върху изпълнението на статистически задължения на отчетната единица тя информира съответната НЦБ, веднага след като намерението да осъществи подобна операция е станала публично достояние и в надлежен срок преди сливането, разделянето или реорганизацията да влезе в сила, за процедурите, които са запланувани за изпълнението на изискванията за статистическата отчетност, закрепени в настоящия регламент.

Член 4

Срокове

Националните централни банки (НЦБ) предоставят статистическа информация предоставена съгласно член 3, параграфи 1 и 2 на ЕЦБ до края на работното време на 15-ия работен ден след края на месеца, за който същата се отнася. НЦБ решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, за да спазят този срок.

Член 5

Счетоводни правила

1.   При условията на параграфи 2 и 3, счетоводните правила, които се спазват от пощенските джиро институции за целите на отчетността съгласно настоящия регламент, са тези, които са залегнали в националното транспониране на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (5), както и в другите международни счетоводни стандарти, във всеки случай, доколкото са приложими за пощенските джиро институции. Без да се засягат счетоводните практики и договореностите за нетиране, преобладаващи в участващите държави-членки, всички финансови активи и пасиви се отчитат на брутна основа за статистически цели.

2.   Задълженията по депозити и кредитите се отчитат по номиналните салда в края на месеца и на брутна основа. Номинална сума означава сумата на главницата, която длъжникът е задължен по договор да изплати на кредитора.

3.   Националните централни банки могат да позволят отчитането на провизираните кредити без провизиите и отчитането на закупените кредити по цената, договорена по времето на тяхното придобиване, при условие че такива практики на отчитане се прилагат от всички резидентни отчетни единици и са необходими за поддържането на приемствеността на статистическата оценка на кредитите по отношение на данните, отчетени за периодите преди януари 2005 г.

Член 6

Проверка и принудително събиране

Правото за проверка или принудително събиране на информацията, която отчетните единици предоставят в съответствие с изискванията за статистическа отчетност, закрепено в настоящия регламент, се упражнява от националните централни банки, без да се засяга правото на ЕЦБ сама да упражнява тези права. Това право се упражнява, по-специално когато дадена пощенска джиро институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици, не изпълнява минималните стандарти за предаване, точност, концептуално съответствие и ревизиите, посочени в приложение III.

Член 7

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2181/2004 (ЕЦБ/2004/21) (ОВ L 371, 18.12.2004 г., стр. 42).

(3)  ОВ L 241, 26.9.2003 г., стр. 1. Насоки, последно изменени с Насоки ЕЦБ/2005/4 (ОВ L 109, 29.4.2005 г., стр. 6).

(4)  Както е прието от Съвета на Европейския съюз в неговия Регламент (ЕО) 2223/96 от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1267/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 180, 18.7.2003 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

Таблица

(Салда)

Данните се предоставят ежемесечно

Обща забележка:

Заградените кутийки се отчитат.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИЗИСКВАНИЯТА ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ

Общи дефиниции

За статистически цели, пощенските джиро институции консолидират дейността на всички свои управления (седалище според устройствения акт или главно управление и/или клонове), разположени на територията на една държава. Не се позволява консолидация за статистически цели извън националните граници.

Когато дружество майка и неговите дъщерни дружества са пощенски джиро институции, разположени на територията на една и съща страна, на дружеството майка се разрешава да консолидира в своите статистически отчети дейността на тези дъщерни дружества. Дъщерните дружества са отделни юридически лица, в които друго лице има мажоритарно или 100 % участие, докато клоновете са подразделения (без самостоятелен правен статут), изцяло собственост на дружеството-майка.

Ако дадена пощенска джиро институция има клонове на териториите на други участващи държави-членки, то седалището ѝ според устройствения акт или главното ѝ управление в дадена участваща държава-членка, трябва да разглежда позициите си към всички тези клонове като позиции към резиденти в други участващи държави-членки. Обратно, клон, разположен в една участваща държава-членка, трябва да разглежда позициите към седалището според устройствения акт или главно управление или към други клонове на същата институция, разположени на териториите на другите участващи държави-членки, като позиции към резиденти в другите участващи държави-членки.

Ако дадена пощенска джиро институция има клонове, разположени извън територията на участващите държави-членки, то седалището според устройствения ѝ акт или главното ѝ управление в дадена участваща държава-членка, трябва да разглежда позициите към всички тези клонове като позиции към резиденти на останалия свят. Обратно, клон, разположени в дадена участваща държава-членка трябва да разглежда позициите към седалището според устройствения акт или главното управление или към други клонове на същата институция, разположени извън участващите държави-членки, като позиции към резиденти на останалия свят.

Пощенските джиро институции, разположени в офшорни финансови центрове, се третират за статистически цели като резиденти на териториите, в които се намират тези центрове.

Дефиниции на сектори

ESA 95 предоставя стандарта за секторна класификация. Контрагентите на пощенските джиро институции, разположени на територията на участващите държави-членки се идентифицират според техния местен сектор или институционална класификация в съответствие със списъка на ПФИ за статистически цели и насоките за статистическата класификация на клиентите, предоставена в Наръчника на ЕЦБ за паричния и банковия сектор („Насоки за статистическата класификация на клиентите“), която спазва доколкото е възможно принципите за класификация, които са в съответствие с ESA 95.

„ПФИ“ обхващат следните сектори и подсектори:

—

парично-финансови институции (ПФИ): резидентни кредитни институции, както са определени в правото на Общността, и други резидентни финансови институции, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от ПФИ и за своя собствена сметка (поне в икономически смисъл), да предоставят кредити и/или да правят инвестиции в ценни книжа;

—

кредитни институции: както са определени в правото на Общността (1), а) предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от населението (2) и да отпуска кредити за своя собствена сметка; или б) институция за електронни пари по смисъла на Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (3),

—	централни банки: националните централни банки на участващите държави-членки и ЕЦБ,

—

фондове на паричния пазар: тези колективни инвестиционни схеми, чийто дялови единици по отношение на ликвидността, са близки заместители на депозитите, и които инвестират главно в инструменти на паричния пазар и/или акции/дялови единици на паричния пазар и/или в други прехвърлими дългови инструменти с остатъчен падеж до и включително една година, и/или в банкови депозити, и/или които се стремят към норма на възвращаемост, която се доближава до лихвените проценти на инструментите на паричния пазар,

—	други парично-финансови институции: други резидентни финансови институции, които отговарят на определението за ПФИ, независимо от естеството на дейността им.

—	сектор „Държавно управление“: резидентни единици, които се занимават главно с производството на непазарни стоки и услуги, предназначени за индивидуално и колективно потребление и/или с преразпределяне на националния доход и богатство (ESA 95, параграфи 2.68—2.70),

—	централно държавно управление: административни ведомства на държавата и други централни агенции, чиито компетенции обхващат цялата икономическа територия, с изключение на управлението на социалноосигурителните фондове (ESA 95, параграф 2.71),

—	федерално държавно управление: отделни институционални единици, упражняващи някои от функциите на правителството на ниво по-ниско от централното държавно управление и по-високо от местното държавно управление, с изключение на управлението на социалноосигурителните фондове (ESA 95, параграф 2.72),

—	местни власти: публична администрация, чийто компетенции се разпростират само върху местната част от икономическата територия, с изключение на местните социалноосигурителни фондове (ESA 95, параграф 2.73),

—	социалноосигурителни фондове: централни, федерални и местни институционални единици, чиято главна дейност е да предоставят социалноосигурителни плащания (ESA 95, параграф 2.74).

Останалите резидентни сектори, т.е. резидентни НПФИ, различни от сектор „Държавно управление“, включват:

—

други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности: непарични финансови предприятия и квазикорпорации (с изключение на застрахователни компании и пенсионни фондове), които се занимават основно с финансово посредничество чрез поемане на задължения под форма, различна от пари, депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, различни от ПФИ (ESA 95, параграфи 2.53—2.56). Включени са и финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности, които се състоят от всички финансови предприятия и квази-корпорации, които се занимават главно със спомагателни финансови дейности (ЕSA 95, параграфи от 2.57—2.59),

—	застрахователни компании и пенсионни фондове: непарични финансови предприятия и квази-корпорации, които се занимават главно с финансово посредничество, като резултат от групирането на рискове (ЕSA 95, параграфи 2.60—2.67),

—	нефинансови предприятия: предприятия и квазикорпорации, които не се занимават с финансово посредничество, а основно с производството на пазарни стоки и нефинансови услуги (ЕSA 95, параграфи 2.21—2.31),

—

домакинства: физически лица или групи от физически лица, като потребители и производители на стоки и нефинансови услуги предназначени изключително за тяхно собствено крайно потребление и като производители на пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги, при условие че техните дейности не са тези на квази-корпорациите. Тук се включват нетърговски организации, които обслужват домакинства, и които се занимават основно с производство на непазарни стоки и услуги, предназначени за конкретни групи домакинства (ЕSA 95, параграфи 2.75—2.88).

За секторната класификация на контрагентите на НПФИ, разположени извън местната територия, могат да бъдат намерени допълнителни насоки в Наръчника на ЕЦБ за статистиката на паричния и банковия сектор.

Дефиниции на категории инструменти

Определенията на категориите на активите и пасивите вземат предвид характеристиките на различните финансови системи. Някои категории активи и пасиви се разпределят според своя матуритет при емитиране. Матуритетът при емитиране (оригинален матуритет) се отнася до фиксиран период на живота на даден финансов инструмент, преди който той не може да бъде изплатен (например дългови ценни книжа), или преди който той може да бъде изплатен само с някакъв вид санкция (например някои видове депозити). Периодът на предизвестие съответства на времето между момента, когато държателят дава предизвестие за намерението си да изплати инструмента и датата, на която на държателя се позволява да го конвертира в пари, без да понесе санкция. Финансовите инструменти се класифицират според периода на предизвестие само когато няма договорен матуритет.

В таблиците по-долу е дадено подробно стандартно описание на категориите инструменти, които националните централни банки (НЦБ) транспонират в категории, приложими на национално равнище в съответствие с настоящия регламент (4).

Подробно описание на категориите инструменти от месечния агрегиран баланс

КАТЕГОРИИ АКТИВИ

Категория	Описание на основните характеристики
1. Каса	Притежаваните еуро и чуждестранни банкноти и монети в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания
2. Кредити	За целите на отчетната схема същите включват средства, отпуснати от отчетните единици на кредитополучатели, които не са удостоверени с документи или са представени само с един–единствен документ (дори и ако същият е станал прехвърляем). Те включват активи под формата на депозити — депозити, държани в ПФИ — лоши кредити, които още не са погасени или отписани За лоши се считат кредити, чието погасяване е просрочено или за които е установено по друг начин, че са с влошено качество. НЦБ определят дали лошите кредити се отчитат със или без провизиите. — притежавани непрехвърлими ценни книжа Държаните ценни книжа, различни от акции или други форми на собственост, които не са прехвърлими и не могат да се търгуват на вторични пазари, вижте също и „търгуеми кредити“ — търгуеми кредити Кредити, които фактически са станали прехвърляеми, се класифицират под позицията активи „кредити“, при условие че продължават да се удостоверяват с един документ и като общо правило се търгуват само понякога — подчинен дълг под формата на депозити или кредити Инструментите, представляващи подчинен дълг, осигуряват субсидиарно вземане към емитиращата институция, което може да се упражни само след като са удовлетворени всички вземания с по-висок статут (например депозити/кредити), което им дава някои от характеристиките на „акции и други форми на собственост“. За статистически цели подчиненият дълг трябва да се третира според естеството на финансовия инструмент, т.е. да се класифицира или като „кредити“, или като „ценни книжа, различни от акции“. Когато държаният от пощенските джиро институции, под каквато и да е форма, подчинен дълг се идентифицира текущо като една сума за статистически цели, тази сума се класифицира като „ценни книжа, различни от акции“ на основанието, че подчиненият дълг е главно под формата на ценни книжа, а не на кредити — споразумения за обратно изкупуване на ценни книжа (репосделки) Кореспондираща позиция на паричните средства, платени в замяна на ценни книжа, закупени от отчетни единици Следната позиция не се третира като кредит: — заеми на доверително управление Заемите на доверително управление („доверителни кредити“/„фидуциарни кредити“) са кредити сключени на името на една страна („доверител“) от името на трета страна („бенефициер“). За статистически цели доверителните кредити не се отчитат в баланса на доверителя, когато рисковете и ползите от собствеността върху средствата остават за бенефициера. Рисковете и ползите от собствеността върху средствата остават за бенефициера, когато: i) бенефициерът поеме кредитния риск по кредита (т.е. доверителят отговаря единствено за административното управление на кредита); ii) инвестицията на бенефициера е гарантирана срещу загуба, в случай че доверителят влезе в процедура по ликвидация (т.е. доверителният кредит не е част от активите на доверителя, които могат да бъдат разпределени в случай на несъстоятелност)
3. Ценни книжа, различни от акции	Притежаваните ценни книжа, различни от акции или други форми на собственост, които са прехвърлими и обикновено се търгуват на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара, и които не дават на държателя някакви права на собственост върху емитиращата институция. Тази позиция включва: — притежаваните ценни книжа, които дават на държателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на конкретна дата (или дати) или започващи от дата, определена по време на емисията; — прехвърлими кредити, които са преструктурирани в голям брой еднакви документи, и които могат да бъдат търгувани на вторични пазари (вижте също „търгувани кредити“ в категория 2); — подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа (вижте също „подчинен дълг под формата на депозити или кредити“ в категория 2; — за да поддържа последователността при третирането на операциите тип „репо сделка“, ценните книжа, отдадени в кредит по кредитни операции с ценни книжа, остават да се водят в баланса на първоначалния собственик (а не се прехвърлят по баланса на временния им собственик), когато има твърд ангажимент за обратното им изкупуване (а не просто опция за това)
3а. Ценни книжа, различни от акции с оригинален матуритет до и включително една година	— Притежаваните прехвърлими дългови ценни книжа (доказани или не с документи) с оригинален матуритет до и включително една година — Прехвърлимите кредити с оригинален първоначален матуритет до и включително една година, които са преструктурирани в голям брой еднакви документи, и които се търгуват на вторични пазари — Подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа с оригинален матуритет до и включително една година
3б. Ценни книжа, различни от акции с оригинален матуритет над една година, до и включително две години	— Притежаваните прехвърлими дългови ценни книжа (доказани или не с документи) с оригинален матуритет над една година, до и включително две години — Прехвърляеми кредити с оригинален матуритет над една година, до и включително две години, които са преструктурирани в голям брой еднакви документи и които се търгуват на вторични пазари — Подчинен дълг под формата на ценни книжа с оригинален матуритет над една година, до и включително две години
4. Акции/дялове на фондове на паричните пазари	Тази позиция на активите включва притежаваните акции/дялови единици, eмитирани от фондове на паричните пазари. Фондовете на паричните пазари са колективни инвестиционни схеми, чийто акции/дялови единици по отношение на ликвидността, са близки заместители на депозитите и които инвестират главно в инструменти на паричния пазар и/или в акции/дялови единици на фондове на паричния пазар и/или в други прехвърлими дългови инструменти с остатъчен матуритет до и включително една година, и/или в банкови депозити, и/или имат за цел норма на възвращаемост, която се доближава до лихвените проценти на инструментите на паричния пазар

КАТЕГОРИИ ПАСИВИ

Категория	Описание на основните характеристики
9. Депозити	Суми, дължими на кредиторите от отчетни единици, различни от тези, произтичащи от емитирането на прехвърлими ценни книжа. За целите на отчетната схема тази категория се разбива на подкатегории „овърнайт депозити“, „депозити с договорен матуритет“, „депозити, договорени за ползване след предизвестие“ и „споразумения за обратно изкупуване“ Депозитите включват също и „кредитите“ като пасиви на ПФИ. В концептуално отношение кредитите представляват суми, получени от пощенски джиро институции, които не са структурирани като „депозити“. ЕSA 95 прави разлика между „кредити“ и „депозити“ въз основа на това коя страна е поела инициативата (ако това е кредитополучателят, тогава инструментът е кредит, но ако инициативата е на кредитора — тогава е депозит), въпреки че на практика значението на това разграничение е различно в зависимост от националната финансова структура. В рамките на отчетната схема „кредитите“ не се разграничават като отделна категория в пасива на баланса. Вместо това салдата, които се считат за „кредити“, следва да се класифицират без да се прави разграничение в показателя „депозити“, освен ако не са представени с прехвърлими инструменти. Това е в съответствие с определението за „депозити“ по-горе Непрехвърлимите дългови инструменти, емитирани от отчетните единици, се класифицират като „депозити“. За инструментите казваме, че са „непрехвърлими“, в смисъл, че има ограничения по прехвърлянето на юридическата собственост върху инструмента, което означава, че те не могат да се продават или, макар и технически да са прехвърлими, не могат да се търгуват поради липсата на организиран пазар. Непрехвърлимите инструменти, емитирани от отчетните единици, които впоследствие станат прехвърляеми, и които могат да се търгуват на вторични пазари, трябва да се прекласифицират като „дългови ценни книжа“ Маржин депозитите (депозити за гаранция), получени по дериватни контракти се класифицират като „депозити“, когато представляват парично обезпечение, депозирано при пощенски джиро институции, и когато остават собственост на вложителя и са платими на вложителя при приключването на контракта. Въз основа на текущата пазарна практика се предлага също маржин депозитите, получени от отчетната единица да се класифицират само като „депозити“, доколкото пощенската джиро институция разполага със средства, които са свободни за текущо кредитиране. Когато част от маржин депозитите, получени от пощенски джиро институции, трябва да бъдат прехвърлени на друг участник на пазара на деривати (например клирингова къща), по принцип само частта, която остава на разположение на пощенската джиро институция, трябва да бъде класифицирана като „депозити“. Сложността на текущата пазарна практика може да затрудни идентифицирането на тези маржин депозити, които са наистина платими, защото различните видове маржини се водят без да се прави разлика в рамките на една и съща сметка, или тези маржин депозити, които предоставят на пощенската джиро институция ресурси за отпускане на кредити от своя страна. В тези случаи е приемливо тези маржин депозити да се класифицират като „други задължения“ или като „депозити“, в зависимост от националната практика „Заделените салда, свързани например с лизингови договори“ се класифицират като депозити под „депозити с договорен матуритет“ или „депозити, договорени за ползване след предизвестие“ в зависимост от матуритета/условията на основния договор Средствата (депозитите) на доверително управление не следва да се отчитат в статистическия баланс на пощенските джиро институции (вижте „Заеми на доверително управление“ в категория 2)
9.1. Овърнайт депозити	Депозити, които са конвертируеми в парични средства, и/или които са прехвърляеми при поискване с чек, банково нареждане, дебитна операция или по сходни начини без значително забавяне, ограничение или санкция. В този показател са включени салдата, представляващи предплатени суми в контекста на електронните пари или под формата на „хардуерно базирани електронни пари“ (например предплатени карти) или „софтуерно базирани електронни пари“, издадени от пощенски джиро институции. Показателят изключва непрехвърлимите депозити, които от техническа гледна точка могат да бъдат изтеглени при поискване, но които подлежат на значителни санкции — Салда (лихвоносни или нелихвоносни), които са прехвърлими с чек, банково нареждане, дебитна операция или по сходен начин без значителна санкция или ограничение — Салда (лихвоносни или нелихвоносни), които могат да бъдат изплатени в наличност при поискване или при приключване на работния ден, следващ деня, в който е бил направен депозитът, без значителна санкция или ограничение, но които не са прехвърлими — Салда (лихвоносни или нелихвоносни), които представляват предплатени суми в контекста на електронни пари, базирани на хардуер или софтуер (например предплатени карти). — Кредити, подлежащи на погасяване до приключването на работния ден, следващ деня, в който е бил отпуснат кредитът
9.2. Депозити с договорен матуритет	Непрехвърляеми депозити, които не могат да се конвертират в пари преди договорен определен срок или които могат да се конвертират в пари преди този договорен срок само ако на титуляра бъде наложена някакъв вид санкция. Този показател включва също и административно регулираните спестовни депозити, когато критерият, свързан с матуритет, не е уместен (класифицирани в матуритетния интервал „над две години“). Финансовите продукти с клауза за автоматично предоговаряне „роловър“ трябва да се класифицират в зависимост от най-ранния матуритет. Въпреки че депозитите с договорен матуритет може да предвиждат възможност за предсрочно теглене след предизвестие, или може да се теглят при поискване с налагане на известни санкции, тези характеристики не се считат за подходящи за целите на класификацията
9.2а. Депозити с договорен матуритет до и включително една година	— Салда, депозирани с фиксиран матуритет не повече от една година (с изключение на депозитите с оригинален матуритет от един ден), които са непрехвърлими и не могат да се конвертират в пари преди матуритета — Салда, депозирани с фиксиран матуритет не повече от една година, които са непрехвърлими, но могат да бъдат изплатени преди този срок на предизвестие; когато е дадено предизвестие, тези салда се класифицират в 9.3а. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет не повече от една година, които са непрехвърлими, но могат да бъдат изплатени при поискване преди матуритета с налагане на определени санкции — Маржин плащания, които се внасят по дериватни контракти, които предстои да бъдат приключени в срок до една година, които представляват парично обезпечение, депозирано с цел защита срещу кредитен риск, които обаче остават собственост на вложителя и са платими на същия при приключването на контракта — Кредити, удостоверени с един документ, с оригинален матуритет до и включително една година — Непрехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от пощенски джиро институции (удостоверени или не с документ) с оригинален матуритет до и включително една година — Подчинен дълг, емитиран от пощенските джиро институции под формата на депозити или кредити с оригинален матуритет до и включително една година
9.2б. Депозити с договорен матуритет над една година, до и включително две години	— Салда, депозирани с фиксиран матуритет между една и две години, които са непрехвърлими и не могат да се конвертират в пари преди матуритета — Салда, депозирани с фиксиран матуритет между една и две години, които са непрехвърлими, но могат да бъдат изплатени преди матуритета с предизвестие; когато е дадено предизвестие, тези салда се класифицират в 9.3а. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет между една и две години, които са непрехвърлими, но могат да бъдат изплатени при поискване с налагане на определени санкции. — Маржин плащания, които се внасят по дериватни контракти, които предстои да бъдат приключени в срок между една и две години, които представляват парично обезпечение, депозирано с цел защита срещу кредитен риск, който обаче остава собственост на вложителя и е платим на същия при приключването на контракта — Кредити, удостоверени с един документ с оригинален матуритет между една и две години — Непрехвърляеми дългови ценни книжа, емитирани от пощенските джиро институции (удостоверени или не с документи) с оригинален матуритет над една, до и включително две години — Подчинен дълг, емитиран от пощенските джиро институции под формата на депозити или кредити с оригинален матуритет над една година, до и включително две години
9.3. Депозити, договорени за ползване след предизвестие	Непрехвърляеми депозити без договорен матуритет, които не могат да бъдат конвертирани в пари без период на предизвестие, преди срока, в който конвертирането в пари е невъзможно или е възможно само с налагане на санкция. Тук се включват депозити, които макар че може би от правна гледна точка могат да бъдат изтеглени при поискване, в такъв случай са обект на санкции и ограничения съгласно националната практика (класифицирани в матуритетния интервал „до и включително три месеца“) и инвестиционни сметки без период на предизвестие или договорен матуритет, но които съдържат ограничителни клаузи за теглене (класифицирани в матуритетния интервал „над три месеца“)
9.3а. Депозити, договорени за ползване след предизвестие до и включително три месеца	— Салда, депозирани без фиксиран матуритет, които могат да бъдат теглени само с предизвестие до и включително три месеца; ако изплащането преди този срок на предизвестие (или дори при поискване) е възможно, то е свързано с плащането на санкция — Непрехвърлими спестовни депозити на виждане и други видове депозити на граждани, за които макар и от правна гледна точка тегленето при поискване да е възможно, то подлежи на значителни санкции — Салда, депозирани с фиксиран матуритет, които са непрехвърлими, но които са предмет на предизвестие със срок по-малко от три месеца в случай на предсрочно изплащане

---

(1)  Член 1, параграф 1 от Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2006/29/ЕО (ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 50) и както може да бъде изменяна периодично.

(2)  Включително постъпления, получени от продажба на банкови облигации на населението.

(3)  ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 39. Директива, както може да бъде изменяна периодично.

(4)  С други думи, тези таблици не представляват списъци на индивидуални финансови инструменти.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГАТ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ

Отчетните единици трябва да изпълняват следните минимални стандарти, за да отговарят на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност.

1.

Минимални стандарти за предаване а) отчетите до националните централни банки (НЦБ) трябва да бъдат навременни и в сроковете, определени от НЦБ; б) статистическите отчети трябва да бъдат във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от НЦБ; в) трябва да бъдат определени лицето/лицата за контакт в отчетната единица; г) трябва да се спазват техническите спецификации за представянето на данните на НЦБ;

2.

Минимални стандарти за точност д) статистическата информация трябва да бъде вярна: — всички линейни ограничения трябва да бъдат спазени (например сумата на междинните сборове трябва да дава общата сума); — данните за всички честоти на отчитане трябва да си съответстват; е) отчетните единици трябва да са в състояние да предоставят информация за промените, които се подразбират от предоставените данни; ж) цялата статистическа информация трябва да бъде пълна: непълнотите в данните трябва да бъдат посочени и обяснени пред НЦБ, и когато е приложимо — да бъдат запълнени колкото е възможно по-скоро; з) статистическата информация не трябва да съдържа постоянни и структурни непълноти; и) отчетните единици трябва да спазват измеренията и десетичните знаци, определени от НЦБ за техническото предаване на данните; й) отчетните единици трябва да спазват определените от НЦБ правила за закръгляне при техническото предаване на данните;

3.

Минимални стандарти за спазване на концептуално съответствие к) Статистическата информация трябва да отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент; л) в случай на отклонения от тези определения и класификации, където е приложимо, отчетните единици трябва да следят редовно и да определят количествено разликите между използвания критерий и критерия, предвиден в настоящия регламент; м) отчетните единици трябва да са в състояние да обяснят прекъсванията в подадените данни в сравнение с данните от предходни периоди;

4.	Минимални стандарти за ревизии н) политиката и процедурите за ревизиите, определени от ЕЦБ и НЦБ, трябва да се спазвани. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, трябва да бъдат придружавани от обяснителни записки.

---