10/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

83

L 109/81

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

За да изпълни задачите си, Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се нуждае от изчерпателна и надеждна статистика на държавните финанси (СДФ).

(2)

Процедурите, установени в настоящите насоки, не засягат отговорностите и компетенциите на равнище държави-членки и на общностно равнище.

(3)

Член 5.1 от Устава изисква Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), да събира необходимата ѝ статистическа информация или от компетентните национални органи, или пряко от стопанските субекти, за да изпълнява задачите на ЕСЦБ. Член 5.2 предвижда НЦБ да изпълняват, доколкото това е възможно, задачите, описани в член 5.1.

(4)

Част от информацията, необходима за спазване на статистическите изисквания на ЕСЦБ в областта на СДФ, се събира от компетентни национални органи, различни от НЦБ. Поради това някои от задачите, които се изпълняват съгласно настоящите насоки, изискват сътрудничество между ЕСЦБ и компетентните национални власти в съответствие с член 5.1 от Устава и член 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1).

(5)

Необходимо е да бъдат установени ефикасни процедури за обмен на СДФ в рамките на ЕСЦБ, за да се осигури навременна СДФ за ЕСЦБ, която да отговаря на нуждите ѝ, и съгласуваност между статистическите данни и прогнозите за същите променливи, изготвяни от НЦБ, независимо дали статистическата отчетност е съставяна от НЦБ, или от компетентните национални органи.

(6)

За постигане на съгласуваност изискванията на ЕСЦБ в областта на СДФ следва в максимална степен да бъдат базирани на статистическите стандарти на Общността, установени в Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (2) (наричан по-долу ESA 95).

(7)

Таблица 2 (главни агрегати на държавното управление) на Програмата за предаване на данни в приложение Б към ESA 95, предоставяна на разположение два пъти годишно (в рамките на три и осем месеца след края на последната отчетена година), съдържа по-голямата част от основната информация, необходима за изпълнение на изискванията за отчитане на приходите и разходите. Останалата част от основната информация, необходима за съставяне на общите приходи и разходи за еурозоната и Европейския съюз (ЕС), се отнася предимно до транзакциите между държавите-членки и бюджета на ЕС.

(8)

Определена част от статистиката на държавния дълг и на корекциите на дефицита и дълга се предоставя два пъти годишно — до 1 март и 1 септември — съгласно Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагане на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (3). Таблица 6 (Финансови сметки по сектори(сделки)) и таблица 7 (Счетоводни баланси на финансови активи и задължения) от Програмата за предаване на данни в приложение Б към ESA 95, включващи финансови сметки за сектор „Държавно управление“ и неговите подсектори, се предоставят веднъж годишно (в срок от девет месеца след края на последната отчетена година). Източниците обаче не удовлетворяват нуждите на ЕСЦБ по отношение на обхвата и навременността на отчетността.

(9)

По отношение на статистиката на държавния дълг и на корекциите на дефицита и дълга ЕСЦБ изисква също данни, които не се съдържат в описаните по-горе видове статистика, особено данни за разбивките на дълга по начален и остатъчен матуритет, деноминация и държатели, както и за другите потоци, свързани с транзакциите по пазарни оценки съгласно ESA 95 и измененията на държавния дълг по номинална стойност съгласно Регламент (ЕО) № 3605/93. Поради това, въпреки описаните по-горе източници е необходимо допълнително събиране на статистически данни от компетентните национални органи.

(10)

Ограниченията по отношение на системите за събиране на СДФ и на ресурсите предполагат възможността да се разрешават дерогации от настоящите насоки.

(11)

Предоставянето от НЦБ на ЕЦБ на поверителна статистическа информация се извършва, доколкото това е необходимо за изпълнение на задачите на ЕСЦБ. Режимът на поверителност е установен в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98 и Насоки ЕЦБ/1998/NP28 на Европейската централна банка от 22 декември 1998 г. относно общите правила и минималните стандарти за опазване поверителността на статистическата информация, събирана от Европейската централна банка с помощта на националните централни банки (4).

(12)

Необходимо е да се създаде процедура за ефективно извършване на технически изменения на приложенията към настоящите насоки, при условие че тези изменения не променят основната концептуална рамка, нито засягат задължението за предоставяне на информация. При спазване на процедурата следва да бъдат взети предвид становищата на Комитета по статистика на ЕСЦБ. НЦБ могат да правят предложения за такива технически изменения в приложенията чрез Комитета по статистика.

(13)

В съответствие с членове 12.1 и 14.3 от Устава насоките на ЕЦБ са неразделна част от законодателството на Общността,

1.

„участваща държава-членка“ означава държава-членка, която е приела единната валута в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност;

2.

„еурозона“ означава икономическата територия на участващите държави-членки и ЕЦБ;

3.

„дълг, в т.ч. с променлив лихвен процент“ означава дълг в онези финансови инструменти, чиито купонни плащания не представляват предварително определен процент от главницата, а зависят от трета лихва или процент на доходност или от друг показател;

4.

„статистика на приходите и разходите“ означава статистиката, съдържаща се в таблици 1А, 1Б и 1В от приложение I;

5.

„статистика на корекциите на дефицита и дълга“ означава статистиката, съдържаща се в таблици 2А и 2Б от приложение I;

6.

„статистика на дълга“ означава статистиката, съдържаща се в таблици 3А и 3Б от приложение I;

7.

„пълен набор от данни“ означава всички категории в „статистиката на приходите и разходите“, „статистиката на корекциите на дефицита и дълга“ и в „статистиката на дълга“;

8.

„основни категории“ и „второстепенни категории“ означават категориите, посочени като такива в приложение I;

9.

„частичен набор от данни“ означава всички категории или основните категории в един от следните видове статистика:

„статистика на приходите и разходите“, „статистика на корекциите на дефицита и дълга“ или „статистика на дълга“.

1.

Дефицит (–)/излишък (+) (1А.1) се равнява на нетно предоставени кредити (+)/нетно получени кредити (–) (Б.9) по S.13.

2.

Дефицит (–)/излишък (+) на централно държавно управление (1А.2) се равнява на нетно предоставени кредити (+)/нето финансиране(–) (Б.9) по S.1311.

3.

Дефицит (–)/излишък (+) на федерално държавно управление (1A.3) се равнява на нетно предоставени кредити (+)/нетно получени кредити (–) (Б.9) по S.1312.

4.

Дефицит (–)/излишък (+) на местно държавно управление (1A.4) се равнява на нетно предоставени кредити (+)/нетно получени кредити (–) (Б.9) по S.1313.

5.

Дефицит (–)/излишък (+) на социалноосигурителните фондове (1A.5) се равнява на нетно предоставени кредити (+)/нетно получени кредити (–) (Б.9) по S.1314.

6.

Първично салдо (излишък(+)/дефицит(–) (1A.6) се равнява на дефицит (–)/излишък (+) (1A.1) плюс дължима лихва (1A.26).

7.

Общо приходи (1A.7) се равнява на текущи приходи (1A.9) плюс капиталови приходи (1A.31).

8.

Общо разходи (1A.8) се равнява на текущи разходи (1A.21) плюс капиталови разходи (1A.33).

9.

Текущи приходи (1A.9) се равнява на преки данъци (1A.10) плюс косвени данъци (1A.13), плюс социалноосигурителни вноски (1A.15), плюс други текущи приходи (1A.18), плюс приходи от продажби (1A.20).

10.

Преки данъци (1A.10) се равнява на текущи данъци върху дохода и богатството, и т.н. (D.5), отчетени като ресурс по S.13.

11.

Преки данъци, в т.ч. дължими от предприятията (1A.11), се равнява на текущи данъци върху дохода и богатството и т.н. (D.5), отчетени като ресурс по S.13 и използване по S.11 и S.12.

12.

Преки данъци, в т.ч. дължими от домакинствата (1A.12), се равнява на текущи данъци върху дохода и богатството и т.н. (D.5), отчетени като ресурс по S.13 и използване по S.14.

13.

Косвени данъци (1A.13) се равнява на данъци върху производството и вноса (D.2), отчетени като ресурс по S.13, плюс косвени данъци, дължими на бюджета на ЕС (1Б.2).

14.

Косвени данъци, в т.ч. ДДС (1A.14), се равнява на данъци тип ДДС (D.211), отчетени като ресурс по S.13 и S.212.

15.

Социалноосигурителни вноски (1A.15) се равнява на социалноосигурителни вноски (D.61), отчетени като ресурс по S.13.

16.

Социалноосигурителни вноски, в т.ч. действителните социалноосигурителни вноски за сметка на работодателите (1A.16), се равнява на действителните социалноосигурителни вноски за сметка на работодателите (D. 6111), отчетени като ресурс по S.13.

17.

Социалноосигурителни вноски, в т.ч. социалноосигурителни вноски на заетите лица (1A.17), се равнява на социалноосигурителни вноски на заетите лица (D. 6112), отчетени като ресурс по S.13.

18.

Други текущи приходи (1A.18) се равнява на доход от собственост (D.4), застрахователни вземания за обезщетение, различни от застраховка „Живот“ (D.72), текущи средства, свързани с международно сътрудничество (D.74), и разни текущи трансфери (D.75), отчетени като ресурс по S.13, с изключение на лихвата като ресурс (D.41) по S.13, която също представлява използване по S.13, плюс постъпленията от други субсидии за производството (D.39), които представляват използване по S.13, минус текущи трансфери, дължими от бюджета на ЕС към правителството (1Б.10), плюс нетните постъпления от бюджета на ЕС (1Б.14), ако са положителни.

19.

Други текущи приходи, в т.ч. вземания по лихви (1A.19), се равнява на лихвата (D.41), отчетена като ресурс по S.13 и използване на всички сектори с изключение по S.13.

20.

Приходи от продажби (1A.20) се равнява на пазарно производство (P.11) плюс производство за собствено крайно потребление (P.12), плюс плащания за друго непазарно производство (P.131), отчетени като ресурс по S.13.

21.

Текущи разходи (1A.21) се равнява на текущи трансфери (1A.22), плюс дължима лихва (1A.26), плюс компенсации на заетите лица (1A.27), плюс междинно потребление (1A.29).

22.

Текущи трансфери (1A.22) се равнява на социални плащания (1A.23), плюс субсидии (1A.24), плюс други дължими текущи трансфери (1A.25).

23.

Социални плащания (1A.23) се равнява на социални помощи, различни от социални трансфери в натура (D.62), плюс социални трансфери в натура, свързани с разходите за продуктите, доставяни на домакинствата чрез пазарните производители (D.6311 + D.63121 + D.63131), отчетени като използване по S.13, плюс разни текущи трансфери (D.75), отчетени като използване по S.13 и ресурс по S.15.

24.

Дължими субсидии (1A.24) се равнява на субсидии (D.3), отчетени като ресурс по S.13, плюс субсидии, дължими от бюджета на ЕС (1Б.9) на национални резиденти.

25.

Други дължими текущи трансфери (1A.25) се равнява на текущи данъци върху дохода и богатството и т.н. (D.5), други данъци върху производството (D.29), доход от собственост (D.4) с изключение на лихви (D.41), нетни премии по общо застраховане (D.71), текущи средства, свързани с международно сътрудничество (D.74), отчетени като използване по S.13 и други текущи трансфери (D.75), отчетени като използване по S.13 и ресурс на всички сектори с изключение на S.15, минус текущи трансфери (D.74 и D.75), дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.4 и 1Б.5), минус нетни постъпления от бюджета на ЕС (1Б.14), ако са отрицателни.

26.

Дължими лихви (1A.26) се равнява на лихвите (D.41), отчетени като използване по S.13 и ресурс на всички сектори, с изключение на S.13.

27.

Компенсации на заетите лица (1A.27) се равнява на компенсации на заетите лица (D.1), отчетени като използване по S.13.

28.

Компенсации на заетите лица, в т.ч. надници и заплати (1A.28), се равнява на надници и заплати (D.11), отчетени като използване по S.13.

29.

Междинно потребление (1A.29) се равнява на междинно потребление (P.2), отчетено като използване по S.13.

30.

Брутно спестяване (1A.30) се равнява на текущи приходи (1A.9), минус текущи разходи (1A.21).

31.

Капиталови приходи (1A.31) се равнява на капиталови трансфери за получаване (D.9), отчетени като изменения в пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и отчетени като дължими капиталови трансфери от всички сектори с изключение на S.13, минус капиталови трансфери, дължими от бюджета на ЕС към правителството (1Б.12).

32.

Капиталови приходи, в т.ч. капиталови данъци (1A.32), се равнява на капиталови данъци (D.91), отчетени като изменения в пасивите, и чистата стойност на капитала по S.13.

33.

Капиталови разходи (1A.33) се равнява на инвестиции (1A.34), плюс друго нетно придобиване на нефинансови активи (1A.35), плюс дължими капиталови трансфери (1A.36).

34.

Инвестиции (1A.34) се равнява на брутно образуване на основен капитал (P.51), отчетено като изменение на активите по S.13.

35.

Друго нетно придобиване на нефинансови активи (1A.35) се равнява на увеличение на запасите (P.52), нетно придобиване на ценности (P.53) и нетно придобиване на нефинансови непроизведени активи (K.2), отчетени като изменение на активите по S.13.

36.

Дължими капиталови трансфери (1A.36) се равнява на дължими капиталови трансфери (D.9), отчетени като изменения в пасивите и чистата стойност на капитала по S.13, и отчетени като капиталови трансфери за получаване от всички сектори с изключение на S.13, плюс капиталови трансфери, дължими от бюджета на ЕС към неправителствени единици (1Б.13), минус капиталови трансфери, дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.7).

37.

В случай на процедура при прекомерен, дефицит (–)/излишък (+) (1A.37) се равнява на ППД нетно предоставени кредити (+)/нетно получени кредити (–) (EDPB.9) по S.13.

38.

Дължими ППД лихви (1A.38) се равнява на ППД лихви (EDPD.41), отчетени като използване по S.13 и ресурс на всички сектори с изключение на S.13.

39.

Постъпления от продажби на лицензи за UMTS (универсални мобилни телекомуникационни системи) (1A.39) се равнява на постъпленията от продажби на лицензи за трето поколение мобилни телефони, отчетени като разпореждане с нефинансов актив, съгласно решението на Евростат за разпределянето на лицензи за мобилни телефони.

40.

Действителни социалноосигурителни вноски (1A.40) се равнява на действителните социалноосигурителни вноски (D.611), отчетени като ресурс по S.13.

41.

Социални помощи, различни от социални трансфери в натура (1A.41), се равнява на социални помощи, различни от социални трансфери в натура (D.62), отчетени като използване по S.13.

42.

Брутен вътрешен продукт (1A.42) се равнява на брутен вътрешен продукт (Б.1*g) по пазарни цени.

43.

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени (1A.43) се равнява на брутен вътрешен продукт (Б.1*g) по постоянни цени.

44.

Държавни инвестиции по постоянни цени (1A.44) се равнява на брутно образуване на основен капитал (P.51), отчетени като изменение на активите по S.13 по постоянни цени.

1.

Плащания от държава-членка към бюджета на ЕС (1Б.1) се равнява на косвени данъци за получаване от бюджета на ЕС, плюс текущи средства, свързани с международно сътрудничество (D.74), дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.4), плюс други текущи трансфери (D.75), дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.5), плюс капиталови трансфери (D.9), дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.7).

2.

Косвени данъци, дължими на бюджета на ЕС (1Б.2), се равнява на данъци върху производството и вноса (D.2), отчетени като ресурс по S.212.

3.

Косвени данъци, в т.ч. ДДС, получавани от бюджета на ЕС (1Б.3), се равнява на данъци от типа на данък добавена стойност (D.211), отчетени като ресурс по S.212.

4.

Текущи средства, свързани с международно сътрудничество, дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.4), се равнява на текущи средства, свързани с международно сътрудничество (D.74), отчетени като ресурс по S.212 и използване по S.13.

5.

Други текущи трансфери, дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.5), се равнява на други текущи трансфери (D.75), отчетени като ресурс по S.212 и използване по S.13.

6.

Други текущи трансфери, дължими от правителството към бюджета на ЕС, в т.ч. четвърти собствен ресурс на ЕС (1Б.6), се равнява на БНП на база четвърти собствен ресурс (ESA 95, параграф 4.138), отчетени като други текущи трансфери (D.75) като ресурс по S.212 и използване по S.13.

7.

Капиталови трансфери, дължими от правителството към бюджета на ЕС (1Б.7), се равнява на дължими капиталови трансфери (D.9), отчетени като изменения в пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и отчетени като капиталови трансфери за получаване от S.212.

8.

Разходи на ЕС в държава-членка (1Б.8) се равнява на субсидии (D.3), дължими от бюджета на ЕС (1Б.9), плюс текущи трансфери (D.7), дължими от бюджета на ЕС към правителството (1Б.10), плюс текущи трансфери (D.7), дължими от бюджета на ЕС към неправителствени единици (1Б.11), плюс капиталови трансфери (D.9), дължими от бюджета на ЕС към правителството (1Б.12), плюс капиталови трансфери (D.9), дължими от бюджета на ЕС към неправителствени единици (1Б.13).

9.

Субсидии, дължими от бюджета на ЕС (1Б.9), се равнява на субсидии (D.3), отчетени като ресурс по S.212.

10.

Текущи трансфери, дължими от бюджета на ЕС към правителството (1Б.10), се равнява на текущи средства, свързани с международно сътрудничество (D.74), и други текущи трансфери (D.75), отчетени като ресурс по S.13 и използване по S.212.

11.

Текущи трансфери, дължими от бюджета на ЕС към неправителствени единици (1Б.11), се равнява на други текущи трансфери (D.75), отчетени като използване по S.212 и ресурс на всички сектори с изключение по S.13.

12.

Капиталови трансфери, дължими от бюджета на ЕС към правителството (1Б.12), се равнява на капиталови трансфери за получаване (D.9), отчетени като изменения в пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и като изменение на активите по S.212.

13.

Капиталови трансфери, дължими от бюджета на ЕС към неправителствени единици (1Б.13), се равнява на дължими капиталови трансфери (D.9), отчетени като изменение на активите по S.212 и изменение на пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

14.

Нетни постъпления от бюджета на ЕС (1Б.14) се равнява на нетни постъпления за правителството от бюджета на ЕС, плюс нетни постъпления за неправителствени единици от бюджета на ЕС.

15.

Разходи за събиране на собствени ресурси (1Б.15) се равнява на онази част от пазарното производство (P.11), отчетено като ресурс по S.13, която представлява разходите за събиране на собствени ресурси, платени от бюджета на ЕС.

1.

Разходи за крайно потребление (1В.1) се равнява на разходи за крайно потребление (P.3), отчетени като използване по S.13.

2.

Разходи за индивидуално потребление (1В.2) се равнява на разходи за индивидуално потребление (P.31), отчетени като използване по S.13.

3.

Разходи за колективно потребление (1В.3) се равнява на разходи за колективно потребление (P.32), отчетени като използване по S.13.

4.

Компенсации на заетите лица (1В.4) се равнява на (1A.27).

5.

Междинно потребление (1В.5) се равнява на (1A.29).

6.

Социални трансфери в натура, извършвани чрез пазарни производители (1В.6), се равнява на социални трансфери в натура, свързани с разходите за продукти, доставяни на домакинствата чрез пазарните производители (D.6311 + D.63121 + D.63131), отчетени като използване по S.13.

7.

Потребление на основен капитал (1В.7) се равнява на потребление на основен капитал (K.1), отчетено като изменение на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13.

8.

Платени данъци върху производството минус получени субсидии (1В.8) се равнява на плащания на други данъци върху производството (D.29), отчетени като използване по S.13, минус постъпленията от други субсидии за производството (D.39), отчетени като използване по S.13.

9.

Оперативен излишък, нето, (1В.9) се равнява на нетния оперативен излишък (B.2n) по S.13.

10.

Приходи от продажби (1В.10) се равнява на (1A.20).

11.

Разходи за крайно потребление по постоянни цени (1В.11) се равнява на разходи за крайно потребление (P.3), отчетени като използване по S.13 по постоянни цени.

1.

Дефицит (–)/излишък (+) (2A.1) се равнява на (1A.1).

2.

Корекция между финансови и нефинансови сметки (2A.2) се равнява на дефицит (–)/излишък (+) (2A.1), минус нетните транзакции с финансови активи и пасиви (2A.3).

3.

Нетни транзакции с финансови активи и пасиви (2A.3) се равнява на транзакции с придобиването на финансови активи, нето, (2A.4) минус нетното поемане по транзакции с пасиви (2A.15).

4.

Транзакции с финансови активи (2A.4) се равнява на транзакции с валута и депозити (F.2) (2A.5), транзакции с ценни книжа, различни от акции (F.33) (2A.6), транзакции с финансови деривативи (F.34) (2A.7), транзакции със заеми (F.4) (2A.8), транзакции с акции и други форми на собственост (F.5) (2A.9) и транзакции с други финансови активи (2A.13), отчетени като изменение на активите по S.13 и изменение на пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

5.

Транзакции с валута и депозити (активи) (2A.5) се равнява на нетното придобиване на валута и депозити (F.2), отчетени като изменение на активите по S.13, и изменение на пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

6.

Транзакции с ценни книжа, различни от акции — краткосрочни и дългосрочни ценни книжа (активи) (2A.6), се равнява на нетното придобиване на ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи (F.33), отчетени като изменение на активите по S.13, и изменения в пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

7.

Транзакции с финансови деривативи (активи) (2A.7) се равнява на нетните плащания по отношение на финансовите деривативи (F.34), отчетени като изменения на активите по S.13, и изменения на пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

8.

Транзакции със заеми (активи) (2A.8) се равнява на новите заеми (F.4), отпуснати от правителството, нетирани с плащанията към правителството, отчетени като изменения на активите по S.13, и изменения на пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

9.

Транзакции с акции и други форми на собственост (активи) (2A.9) се равнява на нетното придобиване на акции и други форми на собственост (F.5), отчетени като изменения на активите по S.13.

10.

Приватизация (нето) (2A.10) се равнява на транзакции с акции и други форми на собственост (F.5), отчетени като изменения на активите по S.13, и изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.11 или S.12, които се извършват при освобождаване от или придобиване на контрол (ESA 95, параграф 2.26) (2) върху длъжника от страна на S.13; такива транзакции могат да се извършват пряко от S.13 с длъжника или с друг кредитор с длъжника.

11.

Капиталови инжекции (нето) (2A.11) се равнява на транзакции с акции и други форми на собственост (F.5), отчетени като изменения на активите по S.13 и изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.11 или S.12, които не се извършват при освобождаване от или придобиване на контрол от S.13 върху длъжника, а се извършват от S.13 пряко с длъжника.

12.

Други (2A.12) се равнява на транзакции с акции и други форми на собственост (F.5), отчетени като изменения на активите по S.13 и изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.11, S.12, или S.14, които не се извършват при освобождаване от или придобиване на контрол от S.13 върху длъжника и се извършват от S.13 не пряко с длъжника, а с друг кредитор.

13.

Транзакции с други финансови активи (2A.13) се равнява на нетното придобиване на монетарно злато и специални права на тираж (F.1), отчетени като изменения на активите по S.13, нетното придобиване на застрахователни технически резерви (F.6) и други сметки за получаване/плащане (F.7), отчетени като изменения на активите по S.13 и изменения на пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

14.

Транзакции с други финансови активи, в т.ч. начислени данъци, минус данъчните постъпления в брой (2A.14) се равнява на онази част от други сметки за получаване/плащане (активи F.7), които се отнасят до данъците и социалноосигурителните вноски, отчетени в D2, D5, D6 и D91, намалени със сумите на действително събраните данъци, отчетени като изменения на активите по S.13 и изменения на пасивите и чистата стойност на капитала на всички сектори, с изключение на S.13.

15.

Транзакции с пасиви (консолидирани) (2A.15) се равнява на транзакции с валута и депозити (F.2) (2A.16), транзакции с краткосрочни ценни книжа (F.331) (2A.17), транзакции с дългосрочни ценни книжа (F.332) (2A.18), транзакции с финансови деривативи (F.34) (2A.19), транзакции със заеми (F.4) (2A.20) и транзакции с други пасиви (2A.22), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и изменения на активите на всички сектори, с изключение на S.13.

16.

Транзакции с валута и депозити (пасиви) (2A.16) се равнява на нетното придобиване на валута и депозити (F.2), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13, и изменения на активите на всички сектори, с изключение на S.13.

17.

Транзакции с ценни книжа, различни от акции — краткосрочни ценни книжа (пасиви) (2A.17), се равнява на нетното придобиване на ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи, чийто оригинален матуритет е една година или по-малко (F.331), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и изменения на активите на всички сектори, с изключение на S.13.

18.

Транзакции с ценни книжа, различни от акции — дългосрочни ценни книжа (пасиви) (2A.18) се равнява на нетното придобиване на ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи, чийто оригинален матуритет е над една година (F.332), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и изменения в активите на всички сектори, с изключение на S.13.

19.

Транзакции с финансови деривативи (пасиви) (2A.19) се равнява на нетните постъпления по отношение на финансови деривативи (F.34), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13, и изменения на активите на всички сектори, с изключение на S.13.

20.

Транзакции със заеми (пасиви) (2A.20) се равнява на взетите нови заеми (F.4), нетирани с плащанията по съществуващите заеми, отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13, и изменения на активите на всички сектори, с изключение на S.13.

21.

Транзакции със заеми, в т.ч. заеми от централната банка (2A.21), се равнява на транзакции със заеми (F.4), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13, и изменения на активите по S.121.

22.

Транзакции с други пасиви (2A.22) се равнява на нетното поемане на пасиви в застрахователни технически резерви (F.6) и сметки за плащане (F.7), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13, и изменения на активите на всички сектори, с изключение на S.13.

23.

Транзакции с дългови инструменти (консолидирани) (2A.23) се равнява на нетното поемане на пасиви във валута и депозити (F.2) (2A.16), ценни книжа, различни от акции, с изключение на деривативи (2A.17 и 2A.18) (F.33) и заеми (F.4) (2A.20). Тази категория се обозначава още и като кредитни потребности на сектор „Държавно управление“.

24.

Транзакции с дългосрочни дългови инструменти (2A.24) се равнява на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти (2A.23), чийто оригинален матуритет е повече от година.

25.

Транзакции с дългови инструменти, деноминирани в национална валута (2A.25), се равнява на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти (2A.23), деноминирани в законното платежно средство на държавата членка.

26.

Транзакции с дългови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута на участваща държава-членка (2A.26), се равнява на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти (2A.23), деноминирани в екю, плюс дългови инструменти, деноминирани в еуро, преди държавата членка да стане участваща държава-членка, плюс дългови инструменти, деноминирани в законното платежно средство на участваща държава-членка, преди тя да стане такава. Това изключва нейната национална валута (2A.25).

27.

Транзакции с дългови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута на неучастваща държава-членка (2A.27), се равнява на нетното поемане на пасиви в дългови инструменти (2A.23), невключени в (2A.25) или (2A.26).

28.

Други потоци (2A.28) се равнява на влиянието на оценката върху дълга (2A.29) плюс други изменения в размера на дълга (2A.32).

29.

Влиянието на оценката върху дълга (2A.29) се равнява на печалби и загуби от валутната позиция (2A.30) плюс други влияния на оценката — по номинална стойност (2A.31).

30.

Печалби и загуби от валутна позиция (2A.30) се равнява на тези номинални печалби/загуби (K.11) от дълга (3A.1), който променя стойността си при конвертиране в национална валута поради промени в обменните курсове.

31.

Други влияния на оценката - по номинална стойност (2A.31), се равнява на изменение на дълга (2A.33), минус транзакции с дългови инструменти (2A.23), минус печалби и загуби от валутна позиция (2А.30), минус други изменения в размера на дълга (2A.32).

32.

Други изменения в размера на дълга (2A.32) се равнява на други изменения в размера (K.7, K.8, K.10 и K.12) на пасивите, класифицирани като валута и депозити (AF.2) или ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи (AF.33), или като заеми (AF.4), които не са активи по S.13.

33.

Изменение на дълга (2A.33) се равнява на дълга (3A.1) през година t, минус дълга (3A.1) през година t –1.

1.

Транзакции с дългови инструменти — неконсолидирани (2Б.1), се равнява на транзакции с валута и депозити (пасиви) — неконсолидирани (2Б.2), плюс транзакции с краткосрочни ценни книжа (пасиви) — неконсолидирани (2Б.3), транзакции с дългосрочни ценни книжа (пасиви) — неконсолидирани (2Б.4), плюс транзакции със заеми от централната банка (2Б.5), плюс други транзакции с други заеми (пасиви) — неконсолидирани (2Б.6).

2.

Транзакции с валута и депозити (пасиви) — неконсолидирани (2Б.2), се равнява на транзакции с валута и депозити (F.2), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13.

3.

Транзакции с краткосрочни ценни книжа (пасиви) — неконсолидирани (2Б.3), се равнява на транзакции с ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи (F.33), чийто оригинален матуритет е до една година, отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13.

4.

Транзакции с дългосрочни ценни книжа (пасиви) — неконсолидирани (2Б.4), се равнява на транзакции с ценни книжа различни от акции, с изключение на финансови деривативи (F.33), чийто оригинален матуритет е над година, отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13.

5.

Транзакции със заеми от централната банка (2Б.5) се равнява на транзакции със заеми (F.4), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и изменения на активите по S.121.

6.

Транзакции с други заеми (пасиви) — неконсолидирани (2Б.6), се равнява на транзакции със заеми (F.4), отчетени като изменения на пасивите и чистата стойност на капитала по S.13 и изменения на активите на всички сектори, с изключение на S.121.

7.

Консолидиращи транзакции (2Б.7) се равнява на транзакции с дългови инструменти — неконсолидирани (2Б.1), минус консолидирани транзакции с дългови инструменти (2A.23).

8.

Консолидиращи транзакции — валута и депозити (2Б.8), се равнява на транзакции с валута и депозити (пасиви) — неконсолидирани (2Б.2), минус консолидирани транзакции с валута и депозити (пасиви) (2A.16).

9.

Консолидиращи транзакции — краткосрочни ценни книжа (2Б.9), се равнява на транзакции с краткосрочни ценни книжа (пасиви) — неконсолидирани (2Б.3), минус консолидирани транзакции с краткосрочни ценни книжа (пасиви) (2A.17).

10.

Консолидиращи транзакции — дългосрочни ценни книжа (2Б.10), се равнява на транзакции с дългосрочни ценни книжа (пасиви) — неконсолидирани (2Б.4), минус консолидирани транзакции с дългосрочни ценни книжа (пасиви) (2A.18).

11.

Консолидиращи транзакции — заеми (2Б.11), се равнява на транзакции с други заеми (пасиви) — неконсолидирани (2Б.6), минус консолидирани транзакции със заеми (пасиви) (2A.20), минус транзакции със заеми от централната банка (2A.21).

1.

Дълг (3A.1) се равнява на дълг, както е дефиниран в Регламент (ЕО) № 3605/93.

2.

Дълг — валута и депозити (пасиви) (3A.2), се равнява на частта от дълга (3A.1) в инструмента валута и депозити (AF.2).

3.

Дълг — краткосрочни ценни книжа (пасиви) (3A.3), се равнява на частта от дълга (3A.1) в инструмента ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи (AF.33), чийто оригинален матуритет е до 1 година.

4.

Дълг — дългосрочни ценни книжа (пасиви) (3A.4), се равнява на частта от дълга (3A.1) в инструмента ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи (AF.33), чийто първоначален матуритет е над 1 година.

5.

Дълг — заеми от централната банка (пасиви) (3A.5), се равнява на частта от дълга (3A.1) в инструмента заеми (AF.4), която е актив по S.121.

6.

Дълг — други заеми (пасиви) (3A.6), се равнява на частта от дълга (3A.1) в инструмента заеми (AF.4), която не е актив по S.121.

7.

Дълг, притежаван от резиденти на държавата членка (3A.7), се равнява на дълг, притежаван от централната банка (3A.8), дълг, притежаван от други парично-финансови институции (3A.9), дълг, притежаван от други финансови институции (3A.10), и дълг, притежаван от други резиденти на държавата членка (3A.11).

8.

Дълг, притежаван от централната банка (3A.8), се равнява на частта от дълга (3A.1), която е актив по S.121.

9.

Дълг, притежаван от други парично-финансови институции (3A.9), се равнява на онази част от дълга (3A.1), която е актив по S.122.

10.

Дълг, притежаван от други финансови институции (3A.10), се равнява на онази част от дълга (3A.1), която е актив по S.123, S.124 или S.125.

11.

Дълг, притежаван от други резиденти на държавата членка (3A.11), се равнява на онази част от дълга (3A.1), която е актив по S.11, S.14 или S.15.

12.

Дълг, притежаван от нерезиденти на държавата членка (3A.12), се равнява на онази част от дълга (3A.1), която е актив по S.2.

13.

Дълг, притежаван от нерезиденти в еурозоната (3A.13), се равнява на онази част от дълга (3A.1), която е актив по S.2 и е притежавана от нерезиденти в еурозоната.

14.

Дълг, притежаван от нерезиденти извън еурозоната (3A.14), се равнява на онази част от дълга (3A.1), която е актив по S.2 и е притежавана от нерезиденти извън еурозоната.

15.

Дълг, деноминиран в национална валута (3A.15), се равнява на онази част от дълга (3A.1), деноминиран в законното платежно средство на държавата членка.

16.

Дълг, деноминиран в чуждестранна валута на участваща държава-членка (3A.16), се равнява — преди държавата членка да стане участваща държава-членка — на онази част от дълга (3A.1), деноминирана в законното платежно средство на една от участващите държави-членки (с изключение на националната валута (3A.15)), плюс дълга, деноминиран в екю или еуро.

17.

Дълг, деноминиран в чуждестранна валута на неучастваща държава-членка (3A.17), се равнява на онази част от дълга (3A.1), която не е включена в (3A.15) или (3A.16).

18.

Краткосрочен дълг (3A.18) се равнява на онази част от дълга (3A.1), чийто оригинален матуритет е до една година.

19.

Дългосрочен дълг (3A.19) се равнява на онази част от дълга (3A.1), чийто оригинален матуритет е над една година.

20.

Дългосрочен дълг, в т.ч. с променлив лихвен процент (3A.20), се равнява на онази част от дългосрочния дълг (3A.19), чийто лихвен процент е променлив.

21.

Дълг с остатъчен матуритет до една година (3A.21) се равнява на частта от дълга (3A.1) с остатъчен матуритет до една година.

22.

Дълг с остатъчен матуритет над една и до пет години (3A.22) се равнява на частта от дълга (3A.1) с остатъчен матуритет над една и до пет години.

23.

Дълг с остатъчен матуритет над една и до пет години, в т.ч. с променлив лихвен процент (3A.23), се равнява на частта от дълга (3A.1) с остатъчен матуритет над една и до пет години (3A.22), чийто лихвен процент е променлив.

24.

Дълг с остатъчен матуритет над пет години (3A.24) се равнява на частта от дълга (3A.1) с остатъчен матуритет над пет години.

25.

Дълг с остатъчен матуритет над пет години, в т.ч. с променлив лихвен процент (3A.25), се равнява на частта от дълга с остатъчен матуритет над пет години (3A.24), чийто лихвен процент е променлив.

26.

Дългов компонент на централно държавно управление (3A.26) се равнява на пасивите по S.1311, които не са активи по S.1311, минус активите по S.1311, които са пасиви по S.13, различни от тези по S.1311 (3Б.15).

27.

Дългов компонент на федерално държавно управление (3A.27) се равнява на пасивите по S.1312, които не са активи по S.1312, минус активите по S.1312, които са пасиви по S.13, различни от тези по S.1312 (3Б.16).

28.

Дългов компонент на местно държавно управление (3A.28) се равнява на пасивите по S.1313, които не са активи по S.1313, минус активите по S.1313, които са пасиви по S.13, различни от тези по S.1313 (3Б.17).

29.

Дългов компонент на социалноосигурителните фондове (3A.29) се равнява на пасивите по S.1314, които не са активи по S.1314, минус активите по S.1314, които са пасиви по S.13, различни от тези по S.1314 (3Б.18).

30.

Усреднен остатъчен матуритет на дълга (3A.30) се равнява на средния остатъчен матуритет, претеглен с неиздължените суми, изразен в години.

31.

Дълг — облигации с нулев купон (3A.31), се равнява на онази част от дълга (3A.1) под формата на облигации с нулев купон, т.е. облигации без купонни плащания, чийто лихвен процент е на база разликата между цените при погасяване и при емитиране.

1.

Дълг — неконсолидиран (3Б.1), се равнява на пасивите по S.13, включително онези, които са активи по S.13, в същите инструменти като дълга (3A.1).

2.

Консолидиращи елементи (3Б.2) се равнява на пасивите по S.13, които същевременно са активи по S.13 в същите инструменти като дълга (3A.1).

3.

Консолидиращи елементи — валута и депозити (3Б.3), се равнява на частта от консолидиращите елементи (3Б.2) в инструмента валута и депозити (F.2).

4.

Консолидиращи елементи — краткосрочни ценни книжа (3Б.4), се равнява на частта от консолидиращите елементи (3Б.2) в инструмента ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи (F.33), чийто оригинален матуритет е до 1 година.

5.

Консолидиращи елементи — дългосрочни ценни книжа (3Б.5), се равнява на частта от консолидиращите елементи (3Б.2) в инструмента ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи (F.33), чийто първоначален матуритет е над една година.

6.

Консолидиращи елементи — заеми (3Б.6), се равнява на частта от консолидиращите елементи (3Б.2) в инструмента заеми (F.4).

7.

Дълг, емитиран от централно държавно управление (3Б.7), се равнява на пасивите по S.1311, които не са активи по S.1311, в същите инструменти като дълга (3A.1).

8.

Дълг, емитиран от централно държавно управление, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.8), се равнява на пасивите по S.1311, които са активи по S.1312, S.1313 или S.1314, в същите инструменти като дълга (3A.1).

9.

Дълг, емитиран от федерално държавно управление (3Б.9), се равнява на пасивите по S.1312, които не са активи по S.1312, в същите инструменти като дълга (3A.1).

10.

Дълг, емитиран от федерално държавно управление, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.10), се равнява на пасивите по S.1312, които са активи по S.1311, S.1313 или S.1314, в същите инструменти като дълга (3A.1).

11.

Дълг, емитиран от местно държавно управление (3Б.11), се равнява на пасивите по S.1313, които не са активи по S.1313, в същите инструменти като дълга (3A.1).

12.

Дълг, емитиран от местно държавно управление, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.12), се равнява на пасивите по S.1313, които са активи по S.1311, S.1312 или S.1314, в същите инструменти като дълга (3A.1).

13.

Дълг, емитиран от социалноосигурителните фондове (3Б.13), се равнява на пасивите по S.1314, които не са активи по S.1314, в същите инструменти като дълга (3A.1).

14.

Дълг, емитиран от социалноосигурителните фондове, в т.ч. притежаван от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.14), се равнява на пасивите по S.1314, които са активи по S.1311, S.1312 или S.1313, в същите инструменти като дълга (3A.1).

15.

Притежаван от централно държавно управление дълг, емитиран от субекти от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.15), се равнява на пасивите по S.1312, S.1313 или S.1314, които са активи по S.1311, в същите инструменти като дълга (3A.1).

16.

Притежаван от федерално държавно управление дълг, емитиран от субекти от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.16), се равнява на пасивите по S.1311, S.1313 или S.1314, които са активи по S.1312, в същите инструменти като дълга (3A.1).

17.

Притежаван от местно държавно управление дълг, емитиран от субекти от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.17), се равнява на пасивите по S.1311, S.1312 или S.1314, които са активи по S.1313, в същите инструменти като дълга (3A.1).

18.

Притежаван от социалноосигурителни фондове дълг, емитиран от субекти от други подсектори на сектор „Държавно управление“ (3Б.18), се равнява на пасивите по S.1311, S.1312 или S.1313, които са активи по S.1314, в същите инструменти като дълга (3A.1).