EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32005O0004
Guideline of the European Central Bank of 15 February 2005 amending Guideline ECB/2003/2 concerning certain statistical reporting requirements of the European Central Bank and the procedures for reporting by the national central banks of statistical information in the field of money and banking statistics (ECB/2005/4)
Насоки на Европейската централна банка от 15 февруари 2005 година за изменение на Насоки EЦБ/2003/2 относно някои изисквания на Европейската централна банка (ЕЦБ), свързани със статистическата отчетност и с процедурите за предоставяне на статистическа информация от националните централни банки в областта на паричната и банковата статистика (ЕЦБ/2005/4)
Насоки на Европейската централна банка от 15 февруари 2005 година за изменение на Насоки EЦБ/2003/2 относно някои изисквания на Европейската централна банка (ЕЦБ), свързани със статистическата отчетност и с процедурите за предоставяне на статистическа информация от националните централни банки в областта на паричната и банковата статистика (ЕЦБ/2005/4)
OJ L 109, 29.4.2005, p. 6–80
(ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Bulgarian: Chapter 10 Volume 007 P. 8 - 82
Special edition in Romanian: Chapter 10 Volume 007 P. 8 - 82
No longer in force, Date of end of validity: 02/09/2007; заключение отменено от 32007O0009
|
10/ 07 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
8 |
32005O0004
|
L 109/6 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
от 15 февруари 2005 година
за изменение на Насоки EЦБ/2003/2 относно някои изисквания на Европейската централна банка (ЕЦБ), свързани със статистическата отчетност и с процедурите за предоставяне на статистическа информация от националните централни банки в областта на паричната и банковата статистика
(ЕЦБ/2005/4)
(2005/326/ЕО)
УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,
като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 5.1, 12.1 и 14.3 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
Въз основа на преглед на Насоки ЕЦБ/2003/2 от 6 февруари 2003 г. относно някои изисквания на Европейската централна банка за статистическата отчетност и процедурите за предоставяне на статистическа информация в областта на паричната и банковата статистика (1) от националните централни банки, счете за необходимо да се направят някои изменения. |
|
(2) |
Необходимо е да се изменят някои встъпителни понятия и приложения I и II, както и да се отмени приложение III, съдържащо календарния график за предоставяне на различни видове статистически данни. Приложение III се заличава, тъй като в бъдеще Европейската централна банка (ЕЦБ) ще съобщава всяка година до края на септември тези срокове на националните централни банки (НЦБ) във връзка с данните, предоставяни през следващата година. |
|
(3) |
Приложение V следва да бъде изменено, за да може схемата за отчетност на кредитните институции да се съгласува с тази, която се използва за националните централни банки и други парично-финансови институции. |
|
(4) |
За да се избегнат евентуални грешки, в приложение VI терминът „структурни статистически индикатори“ се заменя със „структурни финансови индикатори“. Такова объркване може да възникне поради факта, че Евростат изготвя набор от структурни показатели, които също се съхраняват в базата данни на ЕЦБ. |
|
(5) |
Приложение VII се изменя така, че показателят „еуробанкноти и монети, притежавани от централното държавно управление“ се превръща в допълнителен показател от първостепенна важност. Това ще усъвършенства пресмятането на паричните агрегати. |
|
(6) |
Приложение IХ се изменя, за да отговори на изискването да се отчитат допълнителни показатели за паричната и банковата статистика, необходими за тримесечното изготвяне на финансовите сметки на паричния съюз (MUFA). |
|
(7) |
Приложение Х е необходимо да се измени съгласно изменението на Регламент ЕЦБ/2001/13 от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (2) във връзка с правилата за оценка на определени финансови инструменти. Освен това таблица 5 се изменя така, че да включва корекции на тримесечните допълнителни показатели. |
|
(8) |
Приложение ХIII се изменя така, че да се имат предвид новите корекции в тримесечните допълнителни показатели, необходими съгласно приложение Х. |
|
(9) |
Приложение ХVI се изменя така, че календарният график за предоставяне на статистически данни да съвпада с този за статистическите данни за резервната база. |
|
(10) |
Приложение ХVIII се изменя, за да включи ново изискване да се предоставят данни за транзакциите и данни за продажбите и обратното изкупуване на дялове/акции, емитирани от инвестиционни фондове. Освен това е включено изискване и за нови динамични редове, които ще бъдат използвани при изготвяне на финансовите сметки на паричния съюз (MUFA). |
|
(11) |
Приложение ХIХ се изменя, за да включи формула за изчисляване на облигации с нулев купон. |
|
(12) |
Между другото след прегледа се налагат някои допълнителни изменения поради присъединяването на новите държави-членки на 1 май 2004 г. и във връзка с изтичане сроковете на някои преходни разпоредби за предоставяне на информация и отмяна на дерогации. |
|
(13) |
Съгласно членове 12.1 и 14.3 от Чстава насоките на ЕЦБ представляват неразделна част от правото на Общността, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:
Член 1
Насоки ЕЦБ/2003/2 се изменят, както следва:
|
1. |
Член 2, параграф 1 се заменя със следното: „1. НЦБ съставят и отчитат два агрегирани баланса на подсекторите „Централна банка“ и „Други ПФИ“ — всяка за своята държава-членка — съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13. По-специално, необходимата статистическа информация за баланса на централната банка се дефинира допълнително в сравнителните таблици за паричната и банковата статистика съгласно приложение I. За целите на статистическата отчетност ЕЦБ извлича от своя баланс данни, съответстващи на данните от балансите на НЦБ. Като съставители на своите баланси НЦБ следват предвидената в приложение II процедура, спазвана при редовното им наблюдение за съвместимост между обобщения месечен баланс за статистически цели на Еуросистемата и седмичния ѝ финансов отчет, както и при периодичното им отчитане пред ЕЦБ за резултатите от това наблюдение. Като съставител на своя баланс ЕЦБ следва същата процедура. Тази статистическа информация се предоставя в съответствие с годишния календар, изготвян от ЕЦБ и изпращан на НЦБ всяка година до края на септември.“ |
|
2. |
Член 7, параграф 1 се заменя със следното: „1. За редовното изготвяне от ЕЦБ на статистика за лихвените проценти на парично-финансовите институции НЦБ отчитат статистическата информация съгласно приложение ХХ. Тази информация се предоставя в съответствие с годишния календар на ЕЦБ, изпращан на НЦБ всяка година до края на септември.“ |
|
3. |
Приложения I, II, V, VII, Х, ХV, ХVI, ХIХ и ХХ се изменят в съответствие с приложение I към настоящите насоки. |
|
4. |
Приложение III се заличава. |
|
5. |
Приложение VI се заменя с приложение II към настоящите насоки. |
|
6. |
Приложение IХ се заменя с приложение III към настоящите насоки. |
|
7. |
Приложение ХIII се заменя с приложение IV към настоящите насоки. |
|
8. |
Приложение ХVIII (с изключение на: i) таблицата, озаглавена „Динамични редове на други финансови институции, различни от инвестиционни фондове, за изпращане на ЕЦБ (ключови индикатори/допълнителни показатели)“ в допълнение 1 към него; и ii) допълнение 2 към него) се заменя с приложение V към настоящите насоки. |
Член 2
Настоящите насоки влизат в сила на 17 февруари 2005 г.
Член 3
Настоящите насоки се отнасят до НЦБ на държавите-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.
Съставено във Франкфурт на Майн на 15 февруари 2005 година.
За Управителния съвет на Европейската централна банка
Председател
Jean-Claude TRICHET
(1) ОВ L 241, 26.9.2003 г., стр. 1. Насоки, изменени с Насоки ЕЦБ/2004/1 (ОВ L 83, 20.3.2004 г., стр. 29).
(2) ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент ЕЦБ/2004/21 (ОВ L 371, 18.12.2004 г., стр. 42).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Приложения I, II, V, VII, Х, ХV, ХVI, ХIХ и ХХ към Насоки ЕЦБ/2003/2 се изменят, както следва:
|
1. |
Приложение I, първи параграф се заменя със следното: „Националните централни банки (НЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) като съставители на собствена статистическа информация за балансите си използват следните таблици за съответствие при редовното им наблюдение за съвместимост между обобщения месечен баланс за статистически цели на Еуросистемата и ежедневните ѝ финансови отчети за счетоводни цели и за управлението на ликвидността. Тази статистическа информация се предоставя в съответствие с годишния календар, съставен от ЕЦБ и изпращан на НЦБ всяка година до края на септември.“ |
|
2. |
Приложение II се изменя, както следва:
|
|
3. |
Приложение V се изменя, както следва:
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
4. |
Приложение VII се изменя, както следва:
|
|
5. |
Приложение Х се изменя, както следва:
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
6. |
Приложение ХV се изменя, както следва:
|
|
7. |
В приложение ХVI разделът, озаглавен „Периодично отчитане на данни“, се заменя със следното: „Трите динамични реда за кредитните институции, отнасящи се до стойностите на салдата в края на месеца, се предават на ЕЦБ ежемесечно към последния работния ден на НЦБ, предшестващ началото на периода на поддържане. Данните се предават дори ако съответните показатели от баланса не се прилагат в държавата-членка, за да се даде възможност за съгласуван подход към тях в рамките на консолидирания баланс (10). |
|
8. |
Приложение ХIХ се изменя, както следва:
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
9. |
Приложение ХХ се изменя, както следва:
|
(1) Пълно описание на основните балансови показатели може да бъде намерено в част III от приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13.
(2) ОВ L 58, 3.3.2003 г., стр. 1.“
(3) Виж информацията, изложена по-долу, относно значимостта на влиянието на ФПП върху данните за други ПФИ. Освен това в някои държави има малко на брой други институции, класифицирани като ПФИ; в количествено отношение обаче тези институции заемат незначителен дял.
(4) Този критерий например е изпълнен, когато балансът на ФПП оказва влияние върху една позиция от пасива (дялове/акции на ФПП) и върху две или повече позиции от актива (например, „Ценни книжа, различни от акции, деноминирани в еуро, емитирани от местно държавно управление“ и „ценни книжа, различни от акции, деноминирани в еуро, емитирани от местни ПФИ“). Той е изпълнен също и когато балансът на ФПП оказва влияние върху две позиции от пасива (например „акции/дялове на ФПП“ и „депозити на местни ПФИ, деноминирани в еуро“) и върху една позиция от актива (например „ценни книжа, различни от акции, деноминирани в еуро, емитирани от местно държавно управление“). В обратния случай този критерий не е изпълнен, когато балансът на ФПП оказва влияние само върху една позиция от пасива и върху една от актива.“
(5) Други валути на държави-членки са включени в тази колона (с изключение на DKK, SEK, GBP).“
(6) Въпреки това се приема, че отписванията, свързани с транзакциите, невинаги се отчитат, което предполага отклонение от принципа, приет с Регламент ЕЦБ/2001/13 и методическите бележки към него.
(7) Правилата за статистическа оценка на кредити и депозити се съдържат в приложение I, част 1, раздел III, параграфи 15 и 16 (месечни данни) и приложение I, част 1, раздел IV, параграф 10 (тримесечни данни) от Регламент ЕЦБ/2001/13.“
(8) Не се правят корекции в салдата, деноминирани в други валути. Данни за USD, JPY и CHF са отчитани съгласно таблица 5 от Регламент ЕЦБ/1998/16 от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 7) от декември 1998 г. и доброволно от НЦБ, използващи други национални източници на данни от септември 1997 г. Данни за GBP са били отчитани от НЦБ пред ЕЦБ на доброволни начала от август 2001 г. (като при възможност са били включвани данни за минали периоди) със структура, подобна на тази при отчитането на други валути в таблица 4 от Регламент ЕЦБ/2001/13, и от януари 2003 г. като част от таблица 4 от Регламент ЕЦБ/2001/13. Европейската централна банка изчислява също и валутните преоценки за другите валути на неучастващи държави-членки на Европейския съюз.“;
(9) НЦБ използват тримесечните данни за резервната база от кредитните институции, освободени от пълна месечна отчетност, по отношение на месечните стойности, отчитани пред Европейската централна банка, при трикратното предаване на данни след тяхното публикуване.“;
(10) Правилното отчитане на неприложимите балансови показатели е описано в приложение ХIII.“
(11) Формулирано в раздел 3.
(12) Отчетността на Банката за международни разплащания е включена в настоящите насоки за по-голяма пълнота и яснота. Настоящите насоки не се отнасят до Банката за международни разплащания.“
(13) За националните централни банки държавата по резидентност на сектора емитент е държавата по резидентност на националната централна банка.“;
(14) То трябва да съответства със статистиката от баланса.“;
(15) Стойността от наблюдението на четирите обекта плюс OBS_STATUS, OBS_CONF и OBS_PRE_BREAK се третират като единно цяло. Това означава, че националните централни банки са задължени да изпращат цялата допълнителна информация за наблюдението. (Когато не се отчитат атрибути, предишните им стойности се заместват със стойности по подразбиране.)
(16) Когато поради местната пазарна практика или правна рамка динамичният ред (или част от него) е неприложим (основното явление не съществува), липсващата стойност се отчита („—“) със статус на наблюдение „М“. Липсващо наблюдение никога не се отчита като „нула“, тъй като нулата е нормална числова стойност, която показва точен лихвен процент или обем на стопанските операции с нулев размер.
(17) Тези наблюдения приемат определени стойности (статус на наблюдение „А“) на по-късен етап. Новите ревизирани стойности заместват предишните условни наблюдения.“
ПРИЛОЖЕНИЕ II
„ПРИЛОЖЕНИЕ VI
СТРУКТУРНИ ФИНАНСОВИ ИНДИКАТОРИ
СХЕМА ЗА ОТЧИТАНЕ И ИНСТРУКЦИИ ЗА СЪСТАВЯНЕ
Увод
|
1. |
С оглед провеждането на редовен анализ на банковите структури в Европейския съюз (ЕС) Комитетът по банков надзор се нуждае от данни за съставяне на редица структурни индикатори. Списъкът на структурните индикатори съдържа 29 реда. Дванадесет от тези индикатори могат бъдат съставени на базата на вече налични данни в Европейската централна банка (ЕЦБ). Други четиринадесет индикатора могат да бъдат съставени само като се използват допълнителни данни, събрани от националните централни банки (НЦБ), докато останалите три индикатора се съставят от работната група за банкови разработки, която използва други нехармонизирани източници. |
|
2. |
Настоящото приложение предоставя схема за отчитане и инструкции за съставяне на 14 индикатора, съставени с помощта на данни от НЦБ. Събирането на тези данни се основава на вече наличната информация в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). |
|
3. |
По-долу е даден пълен списък на индикаторите. Индикаторите, които трябва да бъдат създадени с използването на допълнителни данни от НЦБ, са отбелязани с получер шрифт. |
ТАБЛИЦА 1
Структурни индикатори с разбивка по категория на източника на данни
|
№ |
Източник на данни |
Брой на индикаторите |
Описание |
||||||||||||||||||||||||||||
|
1 |
Европейска централна банка и SDC Platinum™ бази данни с информация за финансови транзакции (обозначени със *) |
12 |
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
2 |
Национални централни банки: парична и банкова статистика и финансови сметки на Евростат/паричния съюз (обозначени със **) |
14 |
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
3 |
Потребители/Комитет по платежни и сетълмент системи (нехармонизирани данни) |
3 |
|
Раздел 1. Схема за отчитане
|
4. |
Схемата за отчитане, която следва да бъде използвана за това предаване на данни, е приложена към допълнение 1. Данни за изчисляване на структурните индикатори за КИ се изискват с годишна периодичност. В края на март всяка година се отчитат данните за предишната година. Очаква се, че това изискване за срока за предоставяне на данни може да бъде изпълнено за всички индикатори, с изключение на индикатор № 3 „Брой служители на КИ“, данните за предишната година за който, ако е възможно, трябва да бъдат предоставяни в края на май всяка година. |
|
5. |
Статистическите изисквания се състоят от данни за салдата, абсолютни числа или коефициенти съгласно указанията. Освен салдата има изискване да бъдат отчитани и данните за корекции на потоците, ако има такива. При балансовите данни корекциите на потоците се отнасят за ценовите и валутните преоценки, отписванията и намаленията в отчетната стойност и прекласификациите. С цел опростяване на схемата за отчитане корекциите на потоците трябва да се отчитат комбинирани като единно цяло без допълнителни разбивки по тип корекция. Ако няма корекции на потоците, потребителите разчитат само на разликите между салдата, коригирани с промените във валутния курс (които се изчисляват от ЕЦБ). За абсолютни числа или коефициенти корекции на потоци са неприложими. |
|
6. |
Като правило събраните данни трябва да обхващат 100 % от институциите, определени като кредитни институции (КИ) (виж раздел I.2. от част 1 от приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13). Когато фактическият обхват на отчетните единици е по-малък от 100 %, в резултат от прилагането на принципа „отрязване на опашката“ от НЦБ се изисква да екстраполират данните от извадката до обхвата на генералната съвкупност, за да се гарантира 100 % покритие. Това ще гарантира сравнимостта на индикаторите между държавите-членки и съвместимостта им с балансовите данни на сектор „Парично-финансови институции“ (ПФИ), които съгласно приложение XIV са подложени на същата процедура. |
|
7. |
При получаване на данните в ЕЦБ се извършват обикновени проверки за съответствие. Например, ако индикатор № 18 е нула, тогава индикатор № 19 трябва също да бъде нула. Същото се отнася и за индикатори № 20 и 21, 23 и 24 и 25 и 26. Освен това се извършват и кръстосани проверки между индикатори № 18 и 23 и списъка на парично-финансовите институции. Инструкциите за предаване са приложени в допълнение 2. |
Раздел 2. Инструкции за съставяне
|
8. |
НЦБ предоставят данни във връзка с 14 индикатора (втора група в таблица 1) съгласно концептуалните и методологическите правила по-долу. Целта е да се осигури колкото се може по-голяма степен на придържане към статистическите принципи, възприети при съставянето на данните за паричната и банковата статистика (които се използват за повечето индикатори от първа група в таблица 1). Например данните трябва да бъдат агрегирани, а не консолидирани; принципът за резидентност трябва да следва така наречения „подход на страната домакин“; балансовите данни да бъдат отчитани на брутна база, и т. н. |
|
9. |
Данните, които следва да бъдат предоставяни от НЦБ, са описани по-долу. Всички отклонения от определенията и правилата, описани по-долу, трябва да бъдат докладвани от НЦБ на ЕЦБ, за да може да се наблюдава националната практика. Информацията за възможните отклонения се докладва съгласно последната колона от схемата за отчитане. |
|
10. |
Индикатор № 2: Брой местни поделения (клонове) на кредитни институции. Този индикатор се отнася за броя на клоновете в края на отчетния период. Определението за клоновете се съдържа в Регламент ЕЦБ/2001/13: „Клоновете са неправосубектни единици (без самостоятелен юридически статус, тоест не са самостоятелни юридически лица) и са изцяло собственост на кредитната институция майка.“ (1) Този индикатор трябва да включва само клонове, които принадлежат на кредитните институции. Офисите на институционалните поделения, които сами по себе си не са кредитни институции, следва да бъдат изключени, дори ако принадлежат към същата група като кредитните институции. Това е необходимо, за да се избегне всякакво изопачаване при сравняването на този индикатор и например индикатор № 7 относно общата сума на активите на кредитните институции. |
|
11. |
За да има съгласуваност, определението на ЕЦБ за клон трябва да се използва от всички национални централни банки. |
|
12. |
Индикатор № 3: Брой служители на кредитни институции. Този индикатор се отнася до средносписъчния състав на институцията през отчетната година. Определението, използвано за този индикатор, е близо до използваното от Евростат (2), но трябва да включва само персонал, нает от кредитните институции. Служители на финансови институции, които не са кредитни институции, трябва да бъдат изключени, дори ако тези институции се числят към същата група. |
|
13. |
Индикатор № 5: Дял на 5-те най-големи кредитни институции по обща сума на активите (CR5). Този индикатор има отношение към концентрацията на банковия бизнес. Потребителите са изразили предпочитание да се използва консолидиран „групов подход“ за изчисляването на този индикатор, посредством който две или повече институции, които принадлежат към една група, се броят за една институция. Прилагането на такъв подход понастоящем е невъзможно, като се използват данните за паричната и банковата статистика, по две причини. Първо, данните за паричната и банковата статистика не са консолидирани (3), ето защо не би било възможно да се включат балансите на друга група институции, нито да се нетират вътрешногруповите активи и пасиви. Второ, в някои случаи може да липсва информация за собствеността, която би трябвало да се осигури от надзорни източници. |
|
14. |
По тези причини НЦБ трябва да следват неконсолидирания „обобщен“ подход, когато изчисляват индикатор № 5, а именно: 1. да класифицират балансовите сборове на отчитащите се кредитни институции; 2. да изчислят сумата от петте най-големи балансови сбора и сумата от всички балансови сборове; и 3. да разделят двете числа. Данните, отчитани пред ЕЦБ, следва да се изразят като процентен дял (например стойност от 72.4296 % трябва да се отчете като 72.4296, а не като 0.7243). Макар че структурата на петте най-големи банки може да се променя във времето, НЦБ предоставят данни за дела на петте най-големи кредитни институции в определен момент от време (края на декември на отчетната година). |
|
15. |
Индикатор № 6: Индекс на Херфиндал за общата сума на активите на кредитните институции. Подобно на предишния индикатор този е свързан с концентрацията на банковия бизнес. НЦБ трябва да се придържат, доколкото е възможно, към „обобщения“ подход. Изчисляването на този индикатор би било напълно точно само ако има баланс на всяка една кредитна институция. Но тъй като рамката на паричната и банковата статистика допуска по изключение отчитането на групи кредитни институции да се извършва на консолидирана база, възможно е цялата необходима статистическа информация да не бъде налична (такъв може би е случаят с Rabobank в Холандия). В този случай изчисляването на индекса на Херфиндал трябва да включва обобщения баланс на всяка кредитна институция от групата, използвайки може би счетоводната информация, съдържаща се в годишните финансови отчети на тези институции. Освен това е възможно не всички кредитни институции от групата („опашката“) да отчитат данни в края на годината. В такъв случай данните следва да се екстраполират. |
|
16. |
Индексът на Херфиндал се получава, като се сумират квадратите на пазарните дялове на всички кредитни институции в банковия сектор и се отчитат пред ЕЦБ съгласно следната формула: 
където n = брой кредитни институции в страната, общо Xi = активи на кредитни институции, общо
|
.|
17. |
Индикатор № 15: Инвестиции на застрахователни дружества, общо. За създаването на този индикатор (4) застрахователното дружество се определя като предприятие, което е получило официално разрешение съгласно член 6 от Първа директива № 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на закони, подзаконови актове и административни разпоредби, свързани със установяването и упражняването на пряко застраховане, различно от животозастраховане, (5) или съгласно член 6 от Първа директива № 79/267/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 г. относно координирането на закони, подзаконови актове и административни разпоредби, свързани със установяването и упражняването на пряко животозастраховане (6). Изключена е дейността презастраховане. Информацията се отнася до общата сума на финансовите активи на тези дружества, която се получава, като се извадят нефинансовите активи (например дълготрайните активи) от общата сума на обобщения баланс. Ако е необходимо, числата трябва да се екстраполират, за да се осигури 100 % обхват. Ако няма отделна информация за застрахователните дружества, индикаторът може да бъде комбиниран с индикатор № 17 „Активи, управлявани от пенсионни фондове, общо“, за да се формира един общ индикатор. НЦБ трябва да обозначат реда, ако е възприет „комбиниран“ запис. |
|
18. |
Индикатор № 17: Активи, управлявани от пенсионни фондове, общо. Тази информация се отнася до общата сума на обобщените баланси на така наречените „автономни пенсионни фондове“, тоест самостоятелни институционални единици, чиято основна дейност е пенсионното финансиране; те не са застрахователни дружества (7). Ако няма отделна информация за пенсионните фондове, този индикатор може да бъде комбиниран с индикатор № 15, за да се формира един общ индикатор. В този случай не трябва да се предоставят никакви сведения по отношение на индикатор № 17. |
|
19. |
Индикатор № 18: Брой клонове на кредитни институции от държави от Европейското икономическо пространство. Този индикатор се отнася до броя на клоновете на кредитни институции, резиденти в други държави от Европейското икономическо пространство, тоест с изключение на местните клонове. Ако кредитна институция има повече от един клон в дадена държава, те се броят за едно цяло. Тъй като данните, събирани за списъка на парично-финансовите институции, са на разположение на ЕЦБ от януари 1999 г., НЦБ трябва да предоставят липсващите годишни данни за 1997 г. и 1998 г. НЦБ следва да гарантират, че данните след края на 1999 г. са съгласувани с данните, отчетени в рамките на списъка на парично-финансовите институции. |
|
20. |
Индикатор № 19: Активи на клонове на кредитни институции от държави от Европейското икономическо пространство, общо. Този индикатор се отнася до общата сума на обобщения баланс на клоновете, обхванати от индикатор № 18. |
|
21. |
Индикатор № 20: Брой филиали на кредитни институции от държави от Европейското икономическо пространство. Този индикатор се отнася до броя филиали, контролирани от кредитна институция, резидент в други държави от Европейското икономическо пространство, тоест с изключение на местните филиали. Определението на ЕЦБ за филиал се съдържа в Регламент ЕЦБ/2001/13: „Филиали са самостоятелни юридически лица, в които друга стопанска единица има мажоритарно или пълно участие…“. Следва да бъдат отчитани не всички филиали, а само тези, които са кредитни институции. |
|
22. |
Индикатор № 21: Активи на филиали на кредитни институции от държави от Европейското икономическо пространство, общо. Този индикатор се отнася до общата сума на обобщения баланс на филиалите, обхванати от индикатор № 20. |
|
23. |
Индикатор № 23: Брой клонове на кредитни институции от трети държави. Този индикатор се отнася до броя на резидентните клонове на кредитни институции, резиденти в трети държави. Трети държави са тези, които не принадлежат към Европейското икономическо пространство. Ако дадена банка има повече от един клон в определена държава, те се броят за едно цяло. И отново НЦБ трябва да гарантират, че данните са съгласувани с отчетените в рамките на списъка на парично-финансовите институции. |
|
24. |
Индикатор № 24: Активи на клонове на кредитни институции от трети държави, общо. Този индикатор се отнася до общата сума на обобщения баланс на клоновете, обхванати от индикатор № 23. |
|
25. |
Индикатор № 25: Брой филиали на кредитни институции от трети държави. Този индикатор се отнася до броя на филиалите, резидентни за своята национална територия, които се контролират от кредитни институции, резиденти в трети държави. |
|
26. |
Индикатор № 26: Активи на филиали на кредитни институции от трети държави, общо. Този индикатор се отнася до общата сума на обобщения баланс на филиалите, обхванати от индикатор № 25. |
Допълнение 1
Схема за отчитане на 14 структурни финансови индикатори, съставени с помощта на данните, предоставени от НЦБ
Държава: …
Отчетна година: …
|
Индикатор |
Салда |
Корекции на потоците |
Отклонения от определенията |
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
|
|
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
|
|
||
|
|
n/a |
|
||
|
|
|
|
Допълнение 2
Електронно предаване на банкови структурни финансови индикатори — код на рода идентификатори: ECB_SSI1
Родът идентификатори „структурни финансови индикатори“ се отнася за структурните индикатори на секторите „Кредитни институции“ (КИ) и „Застрахователни дружества и пенсионни фондове“ на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Той е съставен така, че да се извлече възможно най-много от номенклатурата на рода идентификатори и от стойностите, дефинирани вече за статистиката на балансовите показатели (СБП).
Раздел 1. Измерения
Таблицата по-долу описва измеренията, използвани при рода идентификатори ECB_SSI1. За тези статистически данни като основни са определени осем измерения за определяне на динамичния ред.
ТАБЛИЦА 1
Измерения, използвани при рода идентификатори ECB_SSI1
|
Позиция на идентификатора |
Понятие (мнемонично) |
Наименование на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонична) |
Наименование на номенклатурата |
|
1 |
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
Номенклатура на периодичността (БМР, ЕЦБ) |
|
2 |
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
3 |
REF_SECTOR |
Референтна разбивка по сектори съгласно ESA 95 |
AN4 |
CL_ESA95_SECTOR |
Номенклатура на разбивката по сектори съгласно ESA 95 (ЕЦБ) |
|
4 |
SSI_INDICATOR |
„Наименование“ на структурен финансов индикатор |
AN3 |
CL_SSI_INDICATOR |
Номенклатура на структурните финансови индикатори (ЕЦБ) |
|
5 |
DATA_TYPE |
Тип данни |
AN1 |
CL_DATA_TYPE |
Паричен и банков тип данни, поток и позиция (ЕЦБ, БМР) |
|
6 |
COUNT_AREA |
Област на контрагента |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
7 |
CURRENCY_TRANS |
Валута на трансакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура на валутата (ЕЦБ, БМР, платежен баланс на Евростат) |
|
8 |
SERIES_DENOM |
Деноминация на динамичните редове или специално изчисляване |
AN1 |
CL_SERIES_DENOM |
Деноминация на динамичните редове или номенклатура за специално изчисляване (ЕЦБ) |
Всяко едно от осемте статистически измерения взема своите стойности от съответната номенклатура. Например съгласно горната таблица измерението REF_AREA (референтна област) взема своите стойности от номенклатура CL_AREA_EE. По-долу е дадено описание на измеренията за рода идентификатори ECB_SSI1, имащи същата последователност като при рода идентификатори.
Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един знак)
Това измерение посочва периодичността на отчитания динамичен ред. Стойността, използвана в рода идентификатори ECB_SSI1, е „А“ за ежегодните данни и се взема от номенклатура CL_FREQ.
Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина: два знака)
Това измерение представя държавата по резидентност на отчетната институция. Съответната номенклатура CL_AREA_EE съдържа списък на държавите по стандарт ISO и някои допълнителни стойности, описани също в параграф 6 (измерение № 6: Област на контрагента). Подгрупата от стойности, използвана за рода идентификатори ECB_SSI1, съответства на държави-членки на ЕС.
Измерение № 3: Референтна разбивка по сектори съгласно ESA 95 (REF_SECTOR; дължина: четири знака)
Това измерение посочва референтния сектор на структурния индикатор и е свързано с номенклатура CL_ESA95_SECTOR. Понастоящем се използва подгрупа от четири стойности: кредитни институции (съгласно правото на Общността) („122С“); застрахователни дружества и пенсионни фондове (1250); и поотделно застрахователни дружества („1251“) и пенсионни фондове („1252“).
Измерение № 4: „Наименование“ на структурен финансов индикатор (SSI_INDICATOR; дължина: три знака)
Това измерение представя списък от индикатори и е свързано с номенклатура CL_SSI_INDICATOR. Стойностите, зададени за различните индикатори, се идентифицират с префикс. Стойността „Н“ се използва за индекса на Херфиндал, стойността „N“ — за всички индикатори, представени с абсолютни числа, стойността „S“ — за тези, които са представени като дял, и накрая стойността „Т“ — за общата сума на активите.
Измерение № 5: Тип данни (DATA_TYPE; дължина: един знак)
Това измерение се описва с номенклатура CL_DATA_TYPE и указва типа данни, които трябва да бъдат отчитани: брутни салда („1“), прекласификации и други корекции („5“), други корекции от преоценки („7“) и неконкретизирани („Х“). Стойността „Х“, неконкретизирана, се използва за отчитане на динамични редове от коефициенти и индекси, докато стойността „1“, салда, се използва за отчитане на динамични редове от абсолютни числа и салда (например брой служители; общо активи).
Данните за корекции са приложими само по отношение на динамичните редове на балансовите показатели, те не се прилагат и не се отчитат за абсолютните числа, коефициентите и индексите.
Прекласификациите и другите корекции включват промени в активите и пасивите на баланса на отчетния сектор, произтичащи от: 1. промени в отчетните единици; 2. корпоративно преструктуриране; 3. прекласификация на активите и пасивите; и 4. коригиране на отчетните грешки, които по технически причини не могат да бъдат отстранени от данните за салдата за целия съответен период. По-специално прекласификациите за 2001 г. е необходимо да обхванат промените, свързани с влизането на Гърция в Еурозоната.
Други корекции от преоценки включват промени в цената на издадените ценни книжа, продадени или притежавани, и промени вследствие отстраняването от баланса на кредити, подлежащи на отписване/намаление на отчетната им стойност.
Измерение № 6: Област на контрагента (COUNT_AREA; дължина: два знака)
Това измерение представя областта на резидентност на съответния на структурния индикатор контрагент. Номенклатурата, свързана с това понятие, е CL_AREA_EЕ, и съдържа списък на държавите по стандарт ISO и допълнителни стойности (например „U6“ — „Местен: същата държава като на отчитащите се кредитни институции“). За целите на рода идентификатори ECB_SSI1 се използва следната подгрупа от стойности: местни (собствената или отчетната територия) („U6“), други държави от Европейското икономическо пространство (всички държави с изключение на отчетната територия) („А0“) и допълнително Европейското икономическо пространство („А7“) за отчитащи се и от Еурозоната, и извън Еурозоната.
Измерение № 7: Валута на транзакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три знака)
Това измерение описва валутата, в която са деноминирани структурните индикатори, и е свързано с номенклатура CL_CURRENCY. В рода идентификатори ECB_SSI1 се използват само стойностите „Z01“ — комбинирано за всички валути, и „Z0Z“ — за неприложимите.
Измерение № 8: Деноминация на динамичните редове или специално изчисляване (SERIES_DENOM; дължина: един знак)
Това измерение определя дали отчитаните динамични редове са изразени в национална или в единната валута (еуро). Това понятие се прилага само към динамични редове за статии от баланса (например общо активи). Само три стойности от номенклатура CL_SERIES_DENOM се използват в рода идентификатори ECB_SSI1: „N“ — национална валута, „E“ — еуро, и „Z“ — неприложима. Неучастващите държави-членки и Гърция (за периода до и 2000 г. включително) използват код „N“, докато държавите-членки от Еурозоната използват код „Е“ (от 2001 г. Гърция включително).
Пълната номенклатура на динамичните редове, които се предават на ЕЦБ, е включена в допълнение 3.
Раздел 2. Атрибути
Освен осемте измерения, които дефинират идентификатора, e определен и набор от атрибути (8). Те се прикрепват към различните нива на разменяната информация.
ТАБЛИЦА 2
Род идентификатори на структурни финансови индикатори (ECB_SSI1): кодирани и некодирани атрибути
|
Ниво на задание |
Статистическо понятие |
Формат на стойността |
Номенклатура |
||
|
Атрибути на ниво група (разменят се, като се използва група FNS) |
|||||
|
Група |
TITLE_COMPL |
Допълнение към названието |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група |
UNIT |
Мерна единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на мерните единици (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група |
UNIT_MULT |
Множител |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група |
DECIMALS |
Десетични знаци |
N1 |
CL_DECIMALS |
Номенклатура за десетичните знаци (БМР, ЕЦБ) |
|
Група |
TITLE |
Название |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Група |
NAT_TITLE |
Название на националния език |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група |
COMPILATION |
Компилация |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група |
COVERAGE |
Обхват |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво динамичен ред (разменят се, като се използва група FNS) |
|||||
|
Динамичен ред |
COLLECTION |
Индикатор за събиране |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на индикатори за събиране (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамичен ред |
AVAILABILITY |
Наличност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за наличност на организациите, на които се предоставят данни (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамичен ред |
DOM_SER_IDS |
Идентификатори на динамични редове, отнасящи се до данни от местен характер |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Динамичен ред |
BREAKS |
Прекъсвания |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво наблюдение (разменят се заедно с данните от главния ARR сегмент (съдържащ данните като масив ARR) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдение |
AN1 |
CL_OBS_STATUS |
Номенклатура за статус на наблюдение (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_CONF |
Номенклатура за поверителност на наблюдението (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Стойност на наблюдението преди прекъсване |
AN..15 |
Некодиран |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Коментар за наблюдението |
AN..350 |
Некодиран |
|
Освен това всеки един от тези атрибути има технически характеристики, които са изброени в таблицата по-долу.
ТАБЛИЦА 3
Отчитане на НЦБ пред ЕЦБ. Общи характеристики на атрибутите за номенклатура ECB_SSI1
|
|
Статус |
Първа стойност, зададена от… (10) |
Изменяема от НЦБ |
|
TITLE_COMPL |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
TITLE |
У |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
У |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
У |
НЦБ |
Да (9) |
|
COVERAGE |
У |
НЦБ |
Да (9) |
|
COLLECTION |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
З |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
DOM_SER_IDS |
У |
НЦБ |
Да |
|
BREAKS |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
З |
НЦБ |
Да |
|
OBS_CONF |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_PRE_BREAK |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_COM |
У |
НЦБ/ЕЦБ |
Да |
|
|
З: Задължителен, У: Условен |
|
|
По–долу е представено описание на всеки атрибут, включително съответната номенклатура (означена с главни букви като CL_****) винаги когато се прилага.
Раздел 2.1. Атрибути на ниво групи
Задължителни:
|
— |
TITLE_COMPL (некодиран): Този атрибут се задава, съхранява и разпространява от ЕЦБ (на английски език с максимална дължина 1 050 знака). Ако дадена национална централна банка иска да го промени, това може да стане след консултации с ЕЦБ, като ревизията обаче се извършва от ЕЦБ. |
|
— |
UNIT (номенклатура: CL_UNIT): Този атрибут дава единицата за измерване на отчетните данни. Когато е необходимо държавите-членки от Еурозоната отчитат данните в еуро за тези показатели, а ЕЦБ задава този атрибут като „EUR“ (DENOM = „EUR“). За държави-членки извън Еурозоната стойността на този атрибут е равна на съответната национална валута. За динамични редове, отчитани като абсолютни стойности и за индекса, ЕЦБ задава за този атрибут стойност „UNITS“, а за динамични редове отчитани като проценти — стойност „PC“. |
|
— |
UNIT_MULT (номенклатура: CL_UNIT_MULT): Този атрибут предоставя информация за това дали динамичният ред е изразен в милиони (UNIT_MULT = „6“), милиарди (UNIT_MULT = „9“), и т. н. НЦБ отчитат данните, отнасящи се до реда балансови показатели на кредитни институции в милиони, а ЕЦБ задава стойност 6 (UNIT_MULT = „6“). За динамичните редове, отчитани като абсолютни числа, проценти или като индекси, ЕЦБ задава стойност 0 (UNIT_MULT = „0“). |
|
— |
DECIMALS (номенклатура: CL_DECIMALS): Този атрибут посочва броя на знаците след десетичната точка за стойностите на наблюденията. НЦБ отчитат динамичните редове с балансовите показатели и динамичните редове, представящи абсолютни числа с 0 знака след десетичната точка, а ЕЦБ задава стойност на атрибута 0 за тези редове (оттук DECIMALS = „0“). Динамичните редовете с индекси и тези, представящи проценти, се отчитат с четири знака след десетичната точка, а ЕЦБ задава стойност на атрибута 4 за тези редове (оттук DECIMALS = „4“). |
Условни:
|
— |
TITLE (некодиран): Названието на реда позволява максимум 70 знака. С оглед на ограниченото пространство вместо задължителния атрибут се използва атрибут TITLE COMPLEMENT. Атрибутът TITLE би могъл да се използва в бъдеще за съставянето на кратки названия. |
|
— |
NAT_TITLE (некодиран): НЦБ могат да използват този атрибут, за да предоставят точно описание и други допълнителни или отличителни детайли на националните езици. Макар че използването на главни и малки букви не създава проблеми, размяната на знаци със знак за ударение и разширени буквено-цифрови символи е необходимо да бъде тествано преди пристъпване към редовното им използване. |
|
— |
COMPILATION (некодиран): Този атрибут се използва за подробни текстови обяснения на методите за компилация, претегляне, статистически процедури, тип индекс и т. н.:
|
|
— |
COVERAGE (некодиран): Този атрибут описва съвкупността от отчетни единици и нейния обхват за различните категории посредници. Той трябва да опише типа посредник за различните индикатори. Ако е известно, че обхватът е частичен, се предоставя приблизителна оценка на пазарния дял. Той трябва също да посочи дали числата са оценени като генерална съвкупност на база извадка. |
Раздел 2.2. Атрибути на ниво динамичен ред
Задължителни:
|
— |
COLLECTION (номенклатура: CL_COLLECTION): Този атрибут дава обяснение за периода от време, в който се събират наблюденията (например в началото, в средата или в края на периода) или индикация за това дали данните са усреднени, най-високите или най-ниските за определен период и т. н. ЕЦБ задава ред SSI като „край на периода“ (COLLECTION = „Е“). |
|
— |
AVAILABILITY (номенклатура: CL_ AVAILABILITY): Този атрибут посочва институциите, на които могат да се предоставят данните. Когато се изисква специален режим за определени наблюдения, може да бъде използван атрибутът OBSERVATION CONFIDENTIALITY (виж по-долу). |
Условни:
|
— |
DOM_SER_IDS (некодиран): Този атрибут дава възможност за позоваване на кода, използван в националните бази данни за идентифициране на съответните динамични редове (формули, използващи националните референтни кодове могат също да бъдат изрично упоменати). |
|
— |
BREAKS (некодиран): Този атрибут дава описание на прекъсванията и големите промени в събирането, отчетния обхват и съставянето на динамичния ред. При прекъсвания е желателно да се посочи доколко старите и новите данни могат да се третират като сравними (до 350 знака). |
Раздел 2.3. Атрибути на ниво наблюдение
Задължителни:
|
— |
OBS_STATUS (номенклатура: CL_STATUS): НЦБ отчитат стойност за статус на наблюдение, приложена към всяко наблюдение. Атрибутът е задължителен и се предоставя с всяко предаване на данни за всяко отделно наблюдение. Когато НЦБ ревизират стойността на този атрибут, както стойността на наблюдение (дори и непроменена), така и новото обозначение на статуса на наблюдение се изпращат отново. Списъкът по-долу определя очакваните стойности (съгласно приетата йерархия) за тези атрибути за целите на тези статистически данни:
|
|
— |
Ако едно наблюдение се определя от две характеристики, се отчита по-значимата. Ако например едно наблюдение е едновременно условна стойност и резултат от приблизителна оценка, се дава приоритет на атрибута „приблизителна оценка“ и се използва означението „Е“. |
Условни:
|
— |
OBS_CONF (номенклатура: CL_OBS_CONF): Ако една национална централна банка иска да разграничи статус на конфиденциалност между едно или повече специфични наблюдения, тя може да използва атрибута OBSERVATION CONFIDENTIALITY. Стойността на този атрибут (ако има такъв) може да бъде променена при предаването на данните от изпращача на информацията. |
|
— |
OBS_PRE_BREAK (некодиран): Този атрибут съдържа стойността на наблюдението преди прекъсване, която е цифрово поле като наблюдението. Той се предоставя, когато има прекъсване на реда. |
|
— |
OBS_COM(некодиран): Този атрибут може да бъде използван за текстови коментари на ниво наблюдение (например описание на приблизителна оценка или допускане, направени за специфично наблюдение вследствие липса на данни, което обяснява причината за възможно необичайно наблюдение или предоставя подробности за промените в отчитания динамичен ред). |
По отношение на индикатори № 17, 19, 21, 24 и 26 се отчитат данни за корекции в потоците, ако има такива. Към корекциите на потоците се отнасят ценовите преоценки, отписванията, намаленията в отчетната стойност и прекласификациите.
Раздел 3. Политика на ревизиите
НЦБ могат да ревизират отчетните данни. Прилагат се следните общи принципи:
|
— |
по време на всички редовни годишни предавания на данни към данните за последната година могат да бъдат изпращани както „обикновени“ (т. е. ревизии на данни от предишната година), така и „исторически“ ревизии; |
|
— |
по изключение през годината могат да бъдат допуснати историческите ревизии, които в значителна степен подобряват качеството на данните; |
|
— |
при наличието на значителни поправки на ЕЦБ трябва да бъдат представени пояснителни бележки. |
Допълнение 3
ТАБЛИЦА 1
Данни за салдата
Кодове на динамични редове за структурни финансови индикатори
|
Индикатори |
1. Местна територия |
2. Други страни от ЕИП |
3. Допълнително ЕИП |
|||
|
КИ |
Застрахователни компании и пенсионни фондове |
Кредитни институции (КИ) |
Кредитни институции |
|||
|
Общо |
Застрахователни дружества |
Пенсионни фондове |
||||
|
Брой служители на КИ |
S1 |
|
|
|
|
|
|
Брой клонове на КИ |
S2 |
|
|
|
S3 |
S4 |
|
Брой дъщерни дружества на КИ |
|
|
|
|
S5 |
S6 |
|
Индекс на Херфиндал за общата сума на активите на КИ (CR5) |
S7 |
|
|
|
|
|
|
Дял на петте най-големи КИ в общите активи |
S8 |
|
|
|
|
|
|
Общо активи (14) |
|
S9* |
S10 |
S11 |
|
|
|
Общо активи на клонове |
|
|
|
|
S12 |
S13 |
|
Общо активи на подразделения |
|
|
|
|
S14 |
S15 |
ТАБЛИЦА 2
Данни за корекции
Кодове на динамични редове за структурни финансови индикатори
|
Индикатори |
1. Местна територия |
2. Други страни от ЕИП |
3. Допълнително ЕИП |
|||
|
КИ |
Застрахователни компании и пенсионни фондове |
Кредитни институции (КИ) |
Кредитни институции |
|||
|
Общо |
Застрахователни дружества |
Пенсионни фондове |
||||
|
Прекласификации и други корекции |
||||||
|
Общо активи |
|
S16 |
S17 |
S18 |
|
|
|
Общо активи на клонове |
|
|
|
|
S19 |
S20 |
|
Общо активи на дъщерни дружества |
|
|
|
|
S21 |
S22 |
|
Други корекции от преоценки |
||||||
|
Общо активи |
|
S23 |
S24 |
S25 |
|
|
|
Общо активи на клонове |
|
|
|
|
S26 |
S27 |
|
Общо активи на дъщерни дружества |
|
|
|
|
S28 |
S29 |
|
За страните, които не са членки на Европейския паричен съюз и за Гърция преди 2001 г., се използва кодът N за „валута на деноминиране“ в последното измерение на кода на реда вместо Е.“ |
||||||
(1) Тази променлива се изготвя и от Евростат, но с голямо закъснение. Евростат използва следното определение за местно поделение: „Предприятие или част от него (например цех, фабрика, офис, мина или склад), разположено в установено географско място. На или от това място се извършва икономическа дейност — с някои изключения — от едно или повече лица (дори и на непълен работен ден) за едно и също предприятие.“ (виж Евростат. Методологическо ръководство по статистика на кредитните институции, версия 1.8., декември 2001, стр. 11 и 23. Това ръководство може да бъде получено по заявка от Евростат само на английски език.)
(2) Този индикатор също се изготвя от Евростат, използващ следното определение: „Броят на наетите лица се определя като общ брой на лицата, които работят в наблюдаваното поделение (включително работещи собственици, партньори, работещи постоянно в поделението и работещи без заплащане членове на семейства), както и лица, които работят извън поделението, числят се към него и са заплатени от него (например търговски представители, доставчици, групи по поддръжката и ремонтните работи). Той включва лица, отсъстващи за кратък период от време (например поради болнични, платен или извънреден отпуск), а също и такива, които са в стачка, но не и тези, които отсъстват за неопределен период от време. Той включва също работещите на непълен работен ден, които се разглеждат като такива съгласно законите на съответната страна и се водят по ведомост, както и сезонни работници, стажанти и надомно работещи, които се водят по ведомост. Броят на наетите лица изключва работната сила, предоставена на поделението от други предприятия, лица, извършващи ремонтни работи и дейности по поддръжката в поделението от името на други предприятия, както и отбиващите задължителна военна служба. Работещи без заплащане членове на семейства са лицата, които живеят със собственика на поделението и работят постоянно за поделението, но нямат договор за работа и не получават фиксирана сума за дейността, която извършват. Това се отнася само за лица, които не са включени във ведомостта на друго поделение, където е основната им заетост. Забележка: За да се провери сравнимостта на данните, необходимо е да се посочи дали безвъзмездно работещите са включени в този раздел, или не. (Регламент (ЕО) № 2700/98 на Комисията относно дефиниране на характеристиките за структурната бизнес статистика, код 16110). Коментари: Разпределението на ниво предприятие следва да се гарантира с алгоритъм за разпределение по групи предприятия (изпълнителните директори трябва да бъдат включени; а ненаетите служители — изключени). Броят на наетите лица се измерва като средногодишна величина.“ (виж Евростат. Методологическо ръководство по статистика на кредитните институции, версия 1.8., декември 2001, стр. 34.)
(3) Все пак съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 се допуска едно изключение, което позволява отчитане на консолидирани балансови данни за групи кредитни институции (например Rabobank в Холандия).
(4) За този индикатор съответният сектор ESA 95 e S.125а. „ESA 95“ е Европейската система от сметки 1995, която се съдържа в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1).
(5) ОВ L 63, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване 2003.
(6) ОВ L 228, 13.3.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване 2003.
(7) За този индикатор съответният ЕSA 95 сектор е S.125b.
(8) Атрибутите са статистически понятия, които предоставят допълнителна информация за обменяните данни — кодирана (например единицата) и некодирана (например методът на компилиране). „Задължителни“ се отнася за атрибутите, чиито стойности се знаят от всички партньори. „Условни“ се отнася за атрибутите, които се дефинират, само ако отчитащата се институция е запозната с тях (например идентификатори на динамични редове с местни данни) или ако са уместни (например компилиране, прекъсвания). Стойностите на атрибутите се обменят само, когато се определят за първи път и когато се променят. Само статусът на наблюдение, приложен към всяко наблюдение, присъства при всеки обмен.
(9) Промените трябва да бъдат съобщени на съответния отдел на ЕЦБ по факс: или електронна поща.
(10) Под ЕЦБ се разбира генерална дирекция „Статистика“ на ЕЦБ.
(11) Когато поради местните пазарни практики или правната рамка динамичният ред (или част от него) е неприложим (основното явление не съществува), липсващата стойност се отчита („—“) със статус на наблюдение „М“.
(12) Когато в резултат от вътрешните изисквания за статистическа отчетност данни за динамичен ред не се събират на определени дати или за общата дължина на динамичния ред (основното икономическо явление е налице, но не се контролира статистически), липсващата стойност се отчита („—“) със статус на наблюдение „L“ във всеки период.
(13) Тези наблюдения приемат определени стойности (статус на наблюдение „А“) на по-късен етап. Новите ревизирани стойности заменят предишните условни стойности за наблюдение.
(14) За страните, които не са членки на Европейския паричен съюз и за Гърция преди 2001 г., се използва кодът N за „валута на деноминиране“ в последното измерение на кода на реда вместо Е.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЗИЦИИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕДОСТАВЯНИ
Схема за отчитане
1. Допълнителните позиции в настоящото приложение са част от номенклатурата на балансовите показатели (БП), която е описана в приложение XIII. Динамичните редове се отчитат с месечна честота (показатели от раздели I и II) или с тримесечна честота (показатели от раздел III) и със същата срочност като задължителната месечна и тримесечна статистика на балансите на парично-финансовите институции (ПФИ) съгласно Регламент ЕЦБ/2003/13.
I. Допълнителни позиции за извеждане и оценка на паричните агрегати и техните източници
2. За целите на съставянето на паричните агрегати и на финансовите сметки на Еурозоната НЦБ отчитат статистическа информация за допълнителни категории „Пари в обращение“, „Емитирани дългови ценни книжа“ и „Други активи/пасиви“. Тези допълнителни позиции с висок приоритет са показани като клетки и очертани с по-плътна черна линия в таблици А и Б и са дефинирани по-долу. Останалите допълнителни позиции са необходими за по-подробен анализ на статистическите данни от балансите на ПФИ.
3. Пари в обращение, в т. ч. банкноти в еуро, банкноти в национална валута, монети, монети, деноминирани в еуро, и монети, деноминирани в национална валута (от М1 до М5)
|
— |
Банкноти в еуро (М1) са емитираните банкноти в еуро по смисъла на показател „Пари в обращение“. |
|
— |
Банкноти, деноминирани в национална валута (М2), са банкнотите, деноминирани във валутите, емитирани от НЦБ преди 1 януари 2002 г., които все още не са изкупени обратно от НЦБ. Отчитани от месец януари 2002 г. най-малкото през 2002 г. |
|
— |
Монети (М3) представляват стойността на монетите в еуро, емитирани от националните органи (НЦБ/централното държавно управление) и отчитани в показател „Пари в обращение“ в баланса на националната централна банка. |
|
— |
Монети, деноминирани в еуро (М4), са монетите, деноминирани в еуро, емитирани от национални органи (НЦБ/централно държавно управление). |
|
— |
Монети, деноминирани в национални валути (М5), са монетите, деноминирани във валути, емитирани от национални органи (НЦБ/централно държавно управление) преди 1 януари 2002 г., които още не са изкупени обратно от НЦБ. |
4. Притежатели на прехвърляеми ценни книжа, емитирани от Европейската централна банка (ЕЦБ)/НЦБ (от М6 до М8)
Дългови ценни книжа, емитирани от ЕЦБ/НЦБ, които са с разбивка по резидентност на притежателя съгласно следното тройно разделение: местни/други участващи държави-членки от Еурозоната/останалия свят.
5. Начисления по депозити (М9, М38)
Лихвите, платими по депозити, се отчитат при начисляването им (т. е. според принципа на начисление), а не при фактическото им изплащане (т. е. на касов принцип).
6. Начисления по кредити (М38, М42)
Лихвите, дължими по кредити, се отчитат при начисляването им (т. е. според принципа на начисление), а не при фактическото им плащане (т. е. на касов принцип).
ТАБЛИЦА А
Данни на ЕЦБ/НЦБ (салда) (1)
|
|
Местни |
Други държави-членки на Еурозоната |
Останалият свят |
Неразпределени |
||
|
ПАСИВИ |
||||||
|
8. Пари в обращение |
||||||
|
в т. ч. банкноти |
|
|||||
|
|
М1 |
||||
|
|
М2 |
||||
|
в т. ч. монети |
|
М3 |
||||
|
|
М4 |
||||
|
|
М5 |
||||
|
11. Емитирани дългови ценни книжа |
||||||
|
до 1 година |
М6 |
М7 |
М8 |
|
||
|
14. Други пасиви |
||||||
|
в т. ч. начисления по депозити |
|
М9 |
||||
|
в т. ч. показатели по транзитни сметки |
|
M10 |
||||
|
в т. ч. показатели по разчетни сметки |
|
М11 |
||||
|
в т. ч. финансови деривативи |
|
М12 |
||||
|
в т. ч. вътрешни за Еуросистемата пасиви, свързани с разпределението на еуробанкнотите |
М13 |
|
||||
|
АКТИВИ |
||||||
|
7. Други активи |
||||||
|
в т. ч. начисления по кредити |
|
М14 |
||||
|
в т. ч. показатели по транзитни сметки |
|
М15 |
||||
|
в т. ч. показатели по разчетни сметки |
|
М16 |
||||
|
в т. ч. финансови деривативи |
|
М17 |
||||
|
в т. ч. вътрешни за Еуросистемата вземания, свързани с разпределението на еуробанкнотите |
М18 |
|
||||
|
Клетките, очертани с по-плътна линия са показатели с висок приоритет. |
||||||
ТАБЛИЦА Б
Данни на други ПФИ(салда) (4)
|
|
Местни |
Други държави-членки на Еурозоната |
Останалият свят |
Неразпределени |
|
ПАСИВИ |
||||
|
11. Издадени дългови ценни книжа |
||||
|
до 1 година |
М19 |
М20 |
М21 |
|
|
еуро |
М22↑ |
М23↑ |
М24↑ |
|
|
чуждестранна валута |
М25↑ |
М26↑ |
М27↑ |
|
|
над 1 и до 2 години |
М28 |
М29 |
М30 |
|
|
еуро |
М31↑ |
М32↑ |
М33↑ |
|
|
чуждестранна валута |
М34↑ |
М35↑ |
М36↑ |
|
|
13. Капитали и резерви |
||||
|
в т. ч. провизии |
|
М37 |
||
|
14. Други пасиви |
||||
|
в т. ч. начисления по депозити |
|
М38 |
||
|
в т. ч. показатели по транзитни сметки |
|
М39 |
||
|
в т. ч. показатели по разчетни сметки |
|
М40 |
||
|
в т. ч. финансови деривативи |
|
М41 |
||
|
АКТИВИ |
||||
|
7. Други активи |
||||
|
в т. ч. начисления по кредити |
|
М42 |
||
|
в т. ч. показатели по транзитни сметки |
|
М43 |
||
|
в т. ч. показатели по разчетни сметки |
|
М44 |
||
|
в т. ч. финансови деривативи |
|
М45 |
||
|
Клетките, очертани с по-плътна линия са показатели с висок приоритет. Съгласно споразумение между ЕЦБ и НЦБ, клетките, очертани с по-плътна линия, със стрелка (↑) могат да не се отчитат от националната централна банка, когато ЕЦБ използва алтернативни източници на данни. |
||||
7. Други активи/пасиви в т. ч. вътрешни за Еуросистемата пасиви (показател М13)/вземания (показател М18), свързани с разпределението на банкнотите в еуро
Нетни показатели по отношение на Еуросистемата, произтичащи от: 1. разпространение на еуробанкноти, емитирани от ЕЦБ (8 % от цялата емисия); и 2. прилагане на механизма за разделяне на капитала. Разпределението на нетната кредитна или дебитна позиция на отделната НЦБ и ЕЦБ към активната или пасивната страна на баланса се извършва съгласно знака, т. е. положителна нетна позиция по отношение на Еуросистемата се отчита в активната страна, а отрицателна нетна позиция — в пасивната страна.
8. Притежатели на прехвърляеми ценни книжа, издадени от други парично-финансови институции, с разбивка по матуритет (показатели от М19 до М21 и от М28 до М30) и след това по валути (показатели от М22 до М27 и от М31 до М36)
Дългови ценни книжа и книжа на паричния пазар, емитирани от парично-финансови институции, които са с разбивка по резидентност на притежателя им съгласно следното тройно разделение: местни/други участващи държави-членки от Еурозоната/останалия свят. Данните за дългови ценни книжа и книжата на паричния пазар се предоставят с разбивки по матуритет (до 1 година, над 1 година и до 2 години) и допълнителни разбивки по валути (еуро, чуждестранни валути).
II. Допълнителни позиции за извличане на информация за статистиката за лихвените проценти на ПФИ
9. За редовното изготвяне на статистиката за лихвените проценти на парично-финансовите институции (наричана по-долу лихвена) (5) е необходима информация за теглата, за да може да се обобщи националната лихвена статистика на ПФИ с тази на Еурозоната. За да се намали отчетната тежест върху НЦБ, е взето решение като първичен източник за извличане теглата в лихвената статистика на ПФИ по салда, както и за избрана статистическа информация за лихвените проценти на ПФИ по нов бизнес, да се използва статистически отчетената от НЦБ информация, в контекста със статистиката за балансовите показатели.
10. На база наличните данни съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 информацията за претегляне за съответните категории депозити по нов бизнес и по салда, лесно може да бъде извлечена от статистическите данни за баланса на парично-финансовите институции. За кредитни инструментални категории по салда (6) обаче задължителните данни за балансовите показатели не позволяват строго симетрично отразяване.
11. За тези кредитни инструментални категории (задължителните) динамичните редове за балансовите показатели обхващат всички валути на транзакциите, докато лихвената статистика на ПФИ взима предвид само кредитите, деноминирани в еуро. Динамични редове за показателите на баланса, които се отнасят само до еурото като валута на трансакцията съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13, са налице с необходимата разбивка по сектори, но без да се прави разграничение нито по матуритет, нито (в рамките на сектора „Домакинства“) по тип кредит.
12. За тези категории кредити претеглянето се основава на динамичните редове за балансовите показатели, отнасящи се за кредити във всички валути. Тези редове обаче се коригират според дела на еурото във всички валути на транзакциите.
13. След сключването на двустранни договори редица национални централни банки (досега Белгия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Австрия, Португалия, Финландия и Нидерландия за кредити на нефинансови предприятия) могат да предоставят и необходимата разбивка на кредити, деноминирани в еуро. За тази цел са въведени следните допълнителни позиции:
ТАБЛИЦА В
Данни на други ПФИ(салда)
|
Кредити, деноминирани в еуро, предоставени от други ПФИ на определени подкатегории от „други резиденти“ |
||||
|
АКТИВИ |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства и др. (S.14 + S.15) |
||
|
Потребителски кредити |
Жилищни кредити |
Други (остатъчни) |
||
|
А. Местни |
||||
|
Кредити |
|
|||
|
в т. ч. в еуро |
|
|||
|
до 1 година |
М46 |
М47 |
М48 |
М49 |
|
над 1 и до 5 години |
М50 |
М51 |
М52 |
М53 |
|
над 5 години |
М54 |
М55 |
М56 |
М57 |
|
Б. Други участващи държави-членки от Еурозоната |
||||
|
кредити |
|
|||
|
в т. ч. в еуро |
|
|||
|
до 1 година |
М58 |
М59 |
М60 |
М61 |
|
над 1 и до 5 години |
М62 |
М63 |
М64 |
М65 |
|
над 5 години |
М66 |
М67 |
М68 |
М69 |
III. Допълнителни позиции за съставяне финансовите сметки на паричния съюз (MUFA)
14. Допълнителните позиции в паричната и банковата статистика са необходими за редовното съставяне на тримесечните финансови сметки на паричния съюз. Допълнителни разбивки по инструменти и по резидентност трябва да бъдат предоставяни за целите на финансовите сметки съгласно съществуващите изисквания за статистическа отчетност в областта на паричната и банковата статистика.
15. За целите на финансовите сметки се изискват данни за салдата и транзакциите. За да се интегрират изискванията за финансовите сметки в рамката на паричната и банковата статистика, отнасяща се до корекциите на потоците, се изискват прекласификации, преоценки и корекции, свързани с валутния курс, отнасящи се до допълнителните динамични редове на финансови сметки.
16. От гледна точка на правилата за оценка всички допълнителни данни, необходими по смисъла на настоящия раздел, следва да се отчитат, спазвайки същите правила за оценка и осчетоводяване както при данните, отчитани съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13. Създадени са нови идентификационни кодове във връзка с паричната и банковата статистика и са дефинирани съответните правила за отчитане (например от гледна точка на своевременността) и проверка, що се отнася до останалите съществуващи данни. За тази цел са съставени следните допълнителни позиции:
ТАБЛИЦА Г
Тримесечни данни: данни за НЦБ/ЕЦБ/Други ПФИ (салда)
|
|
Местни |
Други участващи държави-членки от Еурозоната |
Останалият свят |
Неразпределени |
||
|
Общо |
в т. ч.: централно държавно управление |
Общо |
в т. ч.: централно държавно управление |
|||
|
14. Други пасиви |
||||||
|
Нетeн собствен капитал на домакинствата в резервите на пенсионните фондове |
|
М70 |
||||
|
АКТИВИ |
||||||
|
3. Ценни книжа, различни от акции |
||||||
|
до 1 година |
|
М71 |
|
М72 |
М73 |
|
|
в т. ч. в еуро |
|
М74 |
|
М75 |
М76 |
|
|
над 1 година |
|
М77 |
|
М78 |
М79 |
|
|
в т. ч. в еуро |
|
М80 |
|
М81 |
М82 |
|
|
5. Акции и друг собствен капитал |
||||||
|
Акции, които се търгуват на фондовия пазар |
М83 |
|
М84 |
|
М85 |
|
|
Акции на инвестиционни фондове (не фондове на паричния пазар) |
М86 |
|
М87 |
|
М88 |
|
|
7. Други активи |
||||||
|
Предплащане на застрахователни премии и резерви за неуредени вземания |
|
М89 |
||||
17. Нетен собствен капитал на домакинствата в резервите на пенсионни фондове (М70)
Задължения на парично-финансовите институции към домакинствата под формата на технически провизии за осигуряване на пенсии за служителите. Обикновено това се отнася за пенсионни фондове на служители, които не са били поверени на външна независима институция.
18. Ценни книжа, различни от акции
Изискват се разбивки по сектори и по матуритет, които не се съдържат в Регламент ЕЦБ/2001/13. Това включва салда от ценни книжа, различни от акции, с матуритет до 1 година, емитирани от централното държавно управление (вътрешни М71, М74, други участващи държави-членки от Еурозоната М72, М75) и останалия свят (М73, М76), както и ценни книжа, различни от акции с матуритет над 1 година, емитирани от централното държавно управление (вътрешни М77, М80, други държави-членки от Еурозоната М78, М81) и останалия свят (М79, М82).
19. Акции и друг собствен капитал
Отделно изготвена информация с разбивка по резидентност по отношение на акции, които се търгуват на фондовия пазар и акции на инвестиционни фондове, различни от акции на фондовете на паричния пазар. Акции, които се търгуват на фондовия пазар (от М83 до М85), са акциите с цени, котирани на призната фондова борса или друга форма на вторичен пазар. Акции на инвестиционни фондове (от М86 до М88), наричани още акции на взаимни фондове, са акциите, емитирани по смисъла на финансово споразумение, което обединява инвеститорски фондове за придобиването на финансови или нефинансови активи с изключение на тези, включени в сектора на парично-финансовите институции.
20. Предплащане на застрахователни премии и резерви за неуредени вземания (М89)
Този ред представлява частта от брутните премии, платени от парично-финансовите институции, които се разпределят в следващия счетоводен период плюс вземанията от парично-финансови институции, които още не са уредени.
(1) Съгласно двустранно споразумение между ЕЦБ и НЦБ могат да бъдат предоставени данни за потоците.
(2) Отчитат се при наличието им.
(3) Отчитат се при наличието им.
Клетките, очертани с по-плътна линия са показатели с висок приоритет.
(4) Съгласно двустранно споразумение между ЕЦБ и НЦБ могат да бъдат предоставени данни за потоците.
Клетките, очертани с по-плътна линия са показатели с висок приоритет.
Съгласно споразумение между ЕЦБ и НЦБ, клетките, очертани с по-плътна линия, със стрелка (↑) могат да не се отчитат от националната централна банка, когато ЕЦБ използва алтернативни източници на данни.
(5) Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/18.
(6) Виж Регламент ЕЦБ/2001/18, приложение II, допълнение 1: индикатори 6—14.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
„ПРИЛОЖЕНИЕ XIII
ОТЧЕТНИ СТАНДАРТИ ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ОБМЕН НА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ
СТАТИСТИКА ЗА БАЛАНСОВИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ЕЦБ
КОД НА РОДА ИДЕНТИФИКАТОРИ: ECB_BSI1
Балансова статистика на ПФИ за целите на изготвянето на консолидирания баланс
1. Род идентификатори ECB_BSI1 и съответните номенклатури
Родът идентификатори за балансовите показатели се отнася за хармонизираната балансова статистика на Еурозоната, отчитана от сектора на парично-финансовите институции (ПФИ) на Европейската централна банка (ЕЦБ). Данните от отделните ПФИ (освен националните централни банки (НЦБ) относно балансовите показатели се събират и агрегират на национално равнище от НЦБ. Националните централни банки (НЦБ) и ЕЦБ изготвят свои собствени статистически изчисления на балансовите показатели. Статистиката на балансовите показатели на НЦБ/ЕЦБ и тази на другите парично-финансови институции (наричани по-долу ДПФИ) се отчитат отделно на брутна база пред ЕЦБ, която на свой ред първо съставя агрегирания баланс по отделни страни на сектора на ПФИ и след това консолидирания баланс на Еурозоната на сектора на ПФИ (1), както и паричните агрегати на Еурозоната (2).
Консолидираните месечни данни за баланса на сектора на ПФИ се използват от ЕЦБ за съставяне на паричните агрегати на Еурозоната и техните източници. На тримесечна база се отчитат допълнителни разбивки на ключови балансови позиции като допълнителна информация за подкрепа на паричния анализ.
Измеренията и атрибутите, които се отнасят за рода идентификатори за балансовите показатели, са подробно описани по-долу.
За статистиката на балансовите показатели като съществени са определени 11 измерения за идентифициране на динамичните редове (3).
ТАБЛИЦА 1
Род идентификатори за балансовите показатели (ECB_BSI1): измерения на редовете
|
Позиция в идентификатора |
Понятие (мнемонично название) |
Наименование на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонично название) |
Наименование на номенклатурата |
|
|
Измерения |
||||
|
1 |
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
Номенклатура на периодичността (БМР, ЕЦБ) |
|
2 |
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
3 |
ADJUSTMENT |
Показател за корекция |
AN1 |
CL_ADJUSTMENT |
Номенклатура на показателите за корекция (БМР, ЕЦБ) |
|
4 |
BS_REP_SECTOR |
Разбивка на баланса според референтния сектор |
AN1 |
CL_BS_REP_SECTOR |
Номенклатура на разбивките на баланса според референтния сектор (ЕЦБ) |
|
5 |
BS_ITEM |
Балансов показател |
AN3 |
CL_BS_ITEM |
Номенклатура на балансовите показатели (ЕЦБ) |
|
6 |
MATURITY_ORIG |
Първоначален матуритет |
AN1 |
CL_MATURITY_ORIG |
Номенклатура на първоначалните матуритети (ЕЦБ) |
|
7 |
DATA_TYPE |
Вид на данните |
AN1 |
CL_DATA_TYPE |
Номенклатура на видовете парични и банкови данни, поток и салдо (ЕЦБ, БМР) |
|
8 |
COUNT_AREA |
Област на контрагента |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
9 |
BS_COUNT_SECTOR |
Сектор на контрагента за баланса |
AN4 |
CL_BS_COUNT_SECTOR |
Номенклатура на секторите на контрагента за баланса (ЕЦБ, БМР) |
|
10 |
CURRENCY_TRANS |
Валута на транзакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура на валутите (ЕЦБ, БМР, платежен баланс на Евростат) |
|
11 |
BS_SUFFIX |
Суфикс за баланса |
AN1 |
CL_SERIES_DENOM |
Номенклатура на деноминациите на редовете или специални изчисления (ЕЦБ) |
Тези измерения представляват статистически понятия, които приемат своите стойности от номенклатури. В някои редки случаи описанието на кодираните стойности в номенклатурите може да не отговаря точно на използваната терминология в Регламент ЕЦБ/2001/13. Такъв е случаят, когато дадена номенклатура или подгрупа от нейни елементи представлява вече съществуващ международно договорен списък (например резидентността на контрагента).
Същият род идентификатори дава възможност за представянето на допълнителен набор от данни, искани за съставянето на паричните агрегати на Еурозоната: активите на централното държавно управление и неговите пасиви под формата на депозити (или близки заместители), представени в приложение VII.
2. Измерения
По-долу е дадено описание на рода идентификатори за балансовите показатели, следвайки същата последователност, в която се появяват в идентификаторите на динамичните редове. Предоставена е и информация относно дължината (формат на стойността, показващ броя на символите) на всяко измерение и използваната номенклатура (посочена с главни букви като CL_****). Например по таблица 1 измерението REF_AREA (референтна област) приема своите стойности от номенклатурата CL_AREA_EE.
2.1. Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един символ)
Това измерение показва периодичността на отчитаните редове. Използваната номенклатура е CL_FREQ. Стойностите на кодовете, използвани в рода идентификатори за балансовите показатели, са „M“ за месечни данни и „Q“ за тримесечни данни и те са подгрупа от елементите, определени в тази номенклатура.
2.2. Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина:два символа)
Това измерение представлява страната на резидентност на отчитащите се институции (ПФИ). Съответната номенклатура CL_AREA_EE съдържа стандартния списък на страните по ISO, а също и някои допълнителни кодове, както са описани в раздел 2.8 (измерение № 8: „Област на контрагента“). Само една подгрупа от нейните елементи е използвана, за да се дефинира референтната област на рода идентификатори на балансовите показатели.
2.3. Измерение № 3: Показател за корекция (ADJUSTMENT; дължина: един символ)
Това измерение показва приложено ли е сезонно изглаждане и/или корекция на броя на работните дни. Кореспондиращата номенклатура е CL_ADJUSTMENT. Кодовете, използвани понастоящем в рода идентификатори за балансовите показатели, са „N“ за данните, които не са сезонно изгладени и не е приложена корекция за броя на работните дни, и „Y“ за тези, коригирани за броя на работните дни и сезонно изгладени.
2.4. Измерение № 4: Разбивка на баланса според референтния сектор (BS_REP_SECTOR; дължина: един символ)
Това измерение показва отчитащия се сектор и е свързано с номенклатурата CL_BS_REP_SECTOR. В тази номенклатура ПФИ се разделят на НЦБ/ЕЦБ („N“) и други парично-финансови институции (ДПФИ) (кредитни институции, фондове на паричния пазар и други институции) („A“), вземайки предвид отделните баланси, които ЕЦБ консолидира.
По отношение на изискваните данни за задълженията по депозити — пасиви и активи на централното държавно управление, се използва код „G“.
В тази номенклатура са включени и други кодове за целите на изчисляването и разпространяването от ЕЦБ на динамични редове за паричните агрегати на Еурозоната.
2.5. Измерение№ 5: Балансов показател (BS_ITEM; дължина: три символа)
Това измерение представлява балансовите показатели от баланса на ПФИ, както са дефинирани в Регламент ЕЦБ/2001/13 и приема своите стойности от номенклатурата CL_BS_ITEM. Това е основното измерение на рода идентификатори на балансовите показатели. Кодовете на активите и пасивите се разграничават по префикса „A“ или „L“, а също и стойностите са организирани и кодирани, следвайки, където е възможно, йерархичната връзка между показателите. Допълнителните балансови показатели, специфични за НЦБ (и ЕЦБ) са обозначени с буквата „C“ след префикса „A“ за активите и след префикса „L“ за пасивите.
2.6. Измерение № 6: Първоначален (MATURITY_ORIG; дължина: един символ)
Това измерение представлява първоначалния матуритет на балансовите показатели в баланса на ПФИ и е свързано с номенклатурата CL_MATURITY_ORIG.
2.7. Измерение № 7: Вид на данните (DATA_TYPE; дължина: един символ)
Измерението е описано в номенклатурата CL_DATA_TYPE и показва вида на данните, които се отчитат: салда в края на периода (салда) („1“), прекласификации и други корекции („5“), изменения на валутните курсове („6“) (4) и други корекции (други преоценки и пълни/частични отписвания на кредити) („7“). Дефинирани са и други кодове с цел получаване на потоците от салдата и съответните корекции и изчисляването на индекса на условните салда, използвани за получаването на темповете на годишeн прираст. Тези допълнителни кодове се използват от ЕЦБ за разпространяването на агрегатите на Еурозоната.
2.8. Измерение № 8: Област на контрагента (COUNT_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява резидентността на контрагента по балансовите показатели на ПФИ. Номенклатурата, свързана с това понятие, е CL_AREA_EE, която съдържа списъка от страните по стандарт ISO и допълнителни кодове, използвани специално за Еурозоната (например U6 — „местни“, се използва, когато резидентността на контрагента е същата страна като тази на отчетната ПФИ). За статистиката на балансовите показатели се използва подгрупа от елементите: кодове на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) плюс някои допълнителни кодове за географски области.
2.9. Измерение № 9: Сектор на контрагента за баланса (BS_COUNT_SECTOR; дължина: четири символа)
Това измерение представлява секторната разбивка на контрагента по балансови показатели и е свързана с номенклатурата CL_BS_COUNT_SECTOR. Тази номенклатура стриктно следва изискването за секторна разбивка на балансовите показатели, определена на първо място в Регламент ЕЦБ/1998/16 от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции и след това в Регламент ЕЦБ/2001/13. Стойностите са организирани и кодирани в зависимост от йерархичната структура на секторите, с цел да бъдат ориентирани към потребителите и да осигурят инструмент за лесно администриране на данните.
За таблици 2 и 4 от приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13 разделението на „банки“/„небанкови институции“, когато се прилага за контрагенти с резидентност в неучастващи държави-членки в Еурозоната, кореспондира с разбивката на „ПФИ“/„НПФИ“, както е определено в споменатия регламент. В таблица 3 разделението на „ПФИ“/„НПФИ“ се използва вместо класифициране на контрагенти, резиденти на неучастващи държави-членки.
2.10. Измерение № 10: Валута на трансакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три символа)
Това измерение описва валутата, в която са деноминирани балансовите показатели на ПФИ и е свързана с номенклатурата CL_CURRENCY. За балансовите показатели на ПФИ се използва подгрупа от елементи на номенклатурата.
2.11. Измерение № 11: Валута на редовете (BS_SUFFIX; дължина: максимум три символа)
Това измерение определя дали отчетеният ред е изразен в национална или в общата валута (еуро). Тя има две стойности („N“ — национална, и „E“ — еуро), които са представени в номенклатурата CL_BS_SUFFIX. Това измерение е решаващо при разграничаването на редовете, представляващи едно и също икономическо явление, които се отчитат на различни етапи на икономическия и паричен съюз (ИПС). Например за страните от ЕС, които не са членове на ИПС, данните се отчитат в национална валута. От момента в който станат членове на ИПС, същите редове на балансови показатели ще бъдат изразени и отчитани в еуро.
3. Атрибути
Освен единадесетте измерения, дефиниращи идентификатора на динамичния ред, е дефиниран и набор от атрибути (5). Същите се прилагат към различни нива на обменяната информация. В таблица 2 са изброени кодираните и некодираните атрибути, дефинирани за рода идентификатори за статистиката на балансовите показатели заедно с тяхното ниво на определяне, формат и номенклатура, от която се вземат стойностите на кодираните атрибути.
Освен това всеки от тези атрибути притежава определени технически характеристики, които са изброени в таблица 3.
ТАБЛИЦА 2
Кодирани и некодирани атрибути, дефинирани за рода идентификатори ECB_BSI1
|
Ниво на определяне |
Статистическо понятие |
Формат |
Номенклатура |
||
|
Атрибути на ниво група динамични редове (обменяни, използвайки група FNS) |
|||||
|
Група динамични редове |
TITLE |
Наименование |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
UNIT |
Единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
UNIT_MULT |
Множител на единицата |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите на единици (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
DECIMALS |
Десетични знаци |
AN1 |
CL_DECIMALS |
Номенклатура на десетичните знаци (БМР, ЕЦБ) |
|
Група динамични редове |
TITLE_COMPL |
Допълнение към наименованието |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
NAT_TITLE |
Наименование на националния език |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COMPILATION |
Съставяне |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво динамичен ред (обменяни, използвайки групата FNS) |
|||||
|
Динамични редове |
COLLECTION |
Показател за събиране |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на показателите за събиране (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
AVAILABILITY |
Достъпност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за видовете достъпност в организацията (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
DOM_SER_IDS |
Идентификатори на местните редове |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Динамични редове |
UNIT_INDEX_BASE |
База на индекса на единиците |
AN..35 |
Некодиран |
|
|
Динамични редове |
BREAKS |
Прекъсвания на реда |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво наблюдение (обменяни заедно с данните в главния сегмент ARR с изключение на OBS_COM, обменяни в рамките на групата FNS) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_STATUS |
Номенклатура на видовете статус на наблюдението (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_CONF |
Номенклатура на видовете поверителност на наблюдението (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Стойност на наблюдението преди прекъсването |
AN..15 |
Некодиран |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Коментар към наблюдението |
AN..350 |
Некодиран |
|
ТАБЛИЦА 3
Общи характеристики на атрибутите към рода идентификатори ECB_BSI1: НЦБ от Еурозоната, отчитащи се пред ЕЦБ
|
|
Статус |
Първа стойност, определена от… (7) |
Изменяема от НЦБ |
|
TITLE_COMPL |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
TITLE |
У |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
У |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
У |
НЦБ |
Да (6) |
|
COLLECTION |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
З |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
DOM_SER_IDS (8) |
У |
НЦБ |
Да |
|
UNIT_INDEX_BASE |
У |
ЕЦБ |
Не |
|
BREAKS |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
З |
НЦБ |
Да |
|
OBS_CONF |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_PRE_BREAK |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_COM |
У |
НЦБ |
Да |
|
|
З: задължителен У: условен |
|
|
Параграфи 3.1, 3.2 и 3.3 представят описание на всеки атрибут, като е включена и референтната номенклатура (посочена с главни букви като CL_****), когато има такава.
3.1. Атрибути на ниво група динамични редове
Задължителни:
|
— |
TITLE_COMPL (некодиран): Атрибутът, допълващ наименованието, се определя, съхранява и разпространява от ЕЦБ (той е на английски език с максимална дължина от 1 050 символа). Ако дадена НЦБ иска да направи изменение, това може да стане след консултация с ЕЦБ. Промяната ще бъде реализирана от ЕЦБ. |
|
— |
UNIT (номенклатура: CL_UNIT): Този атрибут съдържа единицата за оценяване на отчетените данни. Държавите-членки от Еурозоната отчитат данните в еуро и ЕЦБ дава на този атрибут стойност еуро (UNIT = „EUR“). В случая на неучастващи държави-членки в Еурозоната стойността на този атрибут е равна на съответната национална валута. |
|
— |
UNIT_MULT (номенклатура: CL_UNIT_MULT): Атрибутът на множителя на единицата предоставя информация за това дали редът е изразен в милиони (UNIT_MULT = „6“), милиарди (UNIT_MULT = „9“) и т.н. НЦБ отчитат данните в милиони и ЕЦБ ще определи стойността на 6 (UNIT_MULT = „6“). |
|
— |
DECIMALS (Номенклатура: CL_DECIMALS): Този атрибут показва броя на знаците след десетичната точка, подадени за стойностите на наблюденията. НЦБ отчитат данните без десетична част, както е предвидено в Регламент ЕЦБ/2001/13 (оттук DECIMALS = „0“). ЕЦБ определя подходящите стойности за този атрибут. |
Условни:
|
— |
TITLE (некодиран): Наименованието на реда може да има максимум 70 символа. С оглед ограниченото място атрибутът за допълнение към наименованието се използва като задължителен. Атрибутът с наименованието би могъл за в бъдеще да бъде използван за съставянето на къси наименования и ще бъде съхраняван и разпространяван от ЕЦБ. |
|
— |
NAT_TITLE (некодиран): НЦБ могат да използват атрибута за национално наименование, за да предоставят точно описание и други допълнителни или разграничителни особености на националния им език (текст до 350 знака). Той може да бъде определян и изменян от НЦБ по всяко време. Макар че използването на главни и малки букви не създава проблеми, от НЦБ се изисква да се ограничат до използването на символната таблица Latin-1. |
|
— |
COMPILATION (некодиран): Този атрибут се използва за всякакъв вид текстово пояснение на използваните методи за съставяне, особено ако те се отклоняват от правилата и стандартите на ЕЦБ (текст до 1 050 символа). |
3.2. Атрибути на ниво динамичен ред
Задължителни:
|
— |
COLLECTION (номенклатура: CL_COLLECTION): този атрибут съдържа пояснения за времето, когато са събрани наблюденията (например началото, средата или края на периода) или указание за това дали данните са усреднени за периода, или са наблюдения в края на периода. ЕЦБ определя атрибута за събирането на статистиката на балансовите показатели като „E“ — в края на периода (COLLECTION = „E“) за редове със салда и като „S“ сумарно за целия период (COLLECTION = „S“) за редове с корекции и потоци. |
|
— |
AVAILABILITY (номенклатура: CL_AVAILABILITY): този атрибут показва институциите, на които могат да бъдат предоставяни данните. Когато за специфични наблюдения е необходимо специално разглеждане, може да бъде използван атрибутът за поверителност на наблюдението (виж по-долу). |
Условни:
|
— |
DOM_SER_IDS (некодиран): този атрибут позволява да се направи препратка към идентификатора, използван в националните бази данни, за да се установят кореспондиращите редове (могат също да бъдат посочени формули, използващи национални референтни идентификатори). Той може да бъде изпратен и модифициран от отчетната НЦБ по всяко време (текст до 70 символа). |
|
— |
UNIT_INDEX_BASE (некодиран): този атрибут показва датата и референтната стойност на базата за индекси. Стойността се използва само за редовете на индекса на условните салда, получени от ЕЦБ и разпращани до Европейската система на централните банки. За тази цел той е бил първоначално определен от ЕЦБ като „Index Dec98 = 100“ и е бил променен на „Index Dec01 = 100“ при разпространяването от ЕЦБ на данни за октомври 2002 г. |
|
— |
BREAKS (некодиран): този атрибут съдържа описание на прекъсванията и големите промени във времето при събирането, обхвата на отчетността и съставянето на редовете. В случай на прекъсвания е желателно да се посочи степента, до която старите и новите данни могат да бъдат считани за сравними (текст до 350 символа). |
3.3. Атрибути на ниво наблюдение (9)
Задължителни:
|
— |
OBS_STATUS (номенклатура: CL_OBS_STATUS): националните централни банки отчитат стойност за статуса на наблюдението, приложена към всяко изпратено наблюдение. Този атрибут е задължителен и трябва да бъде предоставян с всяко предоставяне на данни за всяко отделно наблюдение. Когато НЦБ ревизират стойността на този атрибут, се отчитат и стойността на наблюдението (дори ако е непроменена), и знакът за статуса на новото наблюдение. Списъкът по-долу определя очакваните (съгласно договорената йерархия) стойности за тези атрибути за целите на статистиката на балансовите показатели:
|
При нормални обстоятелства числовите стойности трябва да се отчитат с приложен статус на наблюдение „A“ (нормална стойност). В противен случай се дава стойност, различна от А, в съответствие с представения по-горе списък (13).
Ако дадено наблюдение може да бъде определено от две характеристики, отчита се по-важната от тях.
Ако например наблюдението е както приблизителна, така и предварителна стойност съгласно йерархията, показана по-горе, приблизителната характеристика е с приоритет и се използва обозначението „E“.
Условни:
|
— |
OBS_CONF (номенклатура: CL_OBS_CONF): Ако дадена НЦБ желае да направи разграничение между статуса на поверителност на едно или повече конкретни наблюдения, тя може да използва атрибута за поверителност на наблюдението. Стойността на този атрибут (ако има такава) може да бъде изменена с представянето на данните от изпращача на информацията. Когато този атрибут не е определен, се приема, че няма ограничение по отношение на поверителността (OBS_CONF = F, свободно за разпространение). |
|
— |
OBS_PRE_BREAK (некодиран): този атрибут съдържа стойността на наблюдението преди прекъсването, която е числово поле като наблюдението. По принцип той се предоставя, когато настъпи прекъсване. За целта на рода идентификатори за балансовите показатели този атрибут не се изисква, тъй като тази информация вече може да бъде получена от редовете за прекласификации. Той е добавен към списъка на атрибутите, тъй като е част от общата подгрупа от атрибути за всички родове идентификатори. |
|
— |
OBS_COM(некодиран): Атрибутът за коментар към наблюдението може да бъде използван за предоставяне на текстови коментари на ниво на наблюдение (например като се описват направените приблизителни оценки за конкретното наблюдение поради липсата на данни, като се обясни причината за възможно невярно наблюдение или се опишат подробностите, свързани с извършената промяна в отчитаните динамични редове). Този атрибут може да бъде изпратен или ревизиран от отчитащата се НЦБ по всяко време (текст до 350 символа). |
4. Липсващи стойности и предварителни стойности
Липсващи стойности („–“) се отчитат, когато не е възможно да се отчете числова стойност (например поради празници, несъществуващи данни или защото не са били събрани данни) Освен това е възможно разграничаване на случаи на липсващи стойности поради липсата на статистическо събиране на данни за явлението и такива, дължащи се на факта, че явлението не съществува.
|
— |
Ако поради местните статистически условия данни за даден динамичен ред не се събират както за конкретни дати, така и за общата продължителност на динамичните редове (базисното икономическо явление е налице, но не се наблюдава статистически), се отчита липсваща стойност („–“) със статус на наблюдение „L“ във всеки период. |
|
— |
Ако поради съществуващите местни пазарни практики или поради правната/икономическата рамка даден динамичен ред (или част от него) не е приложим (базисното явление не съществува), се отчита липсваща стойност („–“) със статус на наблюдение „M“. |
Липсващо наблюдение никога не да се отчита като „нула“, тъй като нулата е нормална цифрова стойност, която показва определена трансакция с нулева стойност.
Ако НЦБ не са в състояние да определят точната причина за дадена липсваща стойност или ако не могат да използват някоя от стойностите, представени в номенклатурата CL_OBS_STATUS (в случай че не са в състояние да изберат между „L“ или „M“ като стойност за този атрибут), се използва стойността „M“ (14).
Предварителни стойности могат да бъдат отчитани при всяко предаване на данни, но само по отношение на последното налично наблюдение (статус на наблюдението = „P“). Тези наблюдения могат да приемат окончателни стойности (статус на наблюдението = „A“) на по-късен етап. В този момент новите ревизирани стойности заместват предишните предварителни наблюдения и в базата данни на ЕЦБ не се отчита ревизия.
5. Статистически изисквания
Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 НЦБ отчитат на ЕЦБ месечна статистическа информация относно балансите на секторите на ДПФИ и поотделно за целта на редовното изготвяне на консолидиран баланс на сектора на ПФИ. Тези изисквания обхващат салдата в края на месеца и месечните данни за корекциите за целите на статистика на потоците. Допълнителни разбивки по някои позиции от балансите на ДПФИ и НЦБ се отчитат с тримесечна периодичност по отношение на данните за салдата.
Освен това настоящите насоки предвиждат някои допълнителни изисквания за данните за целта на изготвянето на паричните агрегати на Еурозоната.
ЕЦБ поддържа и изпраща на НЦБ таблици, съдържащи списъци на динамичните редове от балансови показатели, които се обменят във връзка с изискванията, предвидени в Регламент ЕЦБ/2001/13 и в съответствие с настоящите насоки. Наборите от редове, които се отчитат от НЦБ на ЕЦБ, са следните:
5.1. Данни за салда
|
а) |
Таблица 1 — месечни редове на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ Както е предвидено в Регламент ЕЦБ/2001/13, таблица 1 от приложение I, част 2, на ЕЦБ се отчита един набор от месечни динамични редове за баланса на сектора на ПФИ отделно от балансовите данни за НЦБ/ЕЦБ и ДПФИ. |
|
б) |
Таблици 2, 3 и 4 — тримесечни редове за ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ Таблици 2, 3 и 4 от Регламент ЕЦБ/2001/13 представят набор от динамични редове, които се отчитат редовно на ЕЦБ с тримесечна периодичност и съдържат по-подробни разбивки за някои от позициите на месечния баланс на секторите на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ. По-конкретно таблица 2 се отнася до секторните разбивки на депозити, кредити, ценни книжа, различни от акции и акции и други капиталови инструменти, които не се отчитат по таблица 1. Таблица 3 представлява разбивка по страни за държавите-членки на ЕС на общо депозити, кредити, ценни книжа, различни от акции, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и акции и други капиталови инструменти. И накрая таблица 4 представлява разбивка по валути на другите държави-членки на ЕС на общо депозити, емитирани дългови ценни книжа, кредити и ценни книжа, различни от акции и някои валути на държави, които не са членки на ЕС. |
|
в) |
Депозити — пасиви (техни близки заместители) и притежавани парични средства и ценни книжа на централното държавно управление — месечни редове За получаване на паричните агрегати на Еурозоната от НЦБ се отчита допълнителна статистическа информация на ЕЦБ на месечна база относно паричните задължения и притежаваните парични средства и ценни книжа на централното държавно управление, както е посочено в приложение VII. Където няма такива или те са незначителни по размер, не се изисква отчитане на основание на незначителността. В този случай НЦБ информират ЕЦБ предварително и изпращат преди първото представяне на данни списъка на приложимите редове, които редовно ще бъдат отчитани. |
|
г) |
Допълнителни позиции — ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ В приложение IX е посочен набор от месечни редове за секторите на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ като необходим за извършването на мониторинг на промените в някои допълнителни разбивки на главните редове от балансови показатели на ПФИ. Тези редове се отчитат на ЕЦБ като допълнителни позиции и се класифицират в два блока в зависимост от тяхното ниво на релевантност: допълнителни позиции с „висок приоритет“ и допълнителни позиции с „нисък приоритет“. Където такива позиции не съществуват или няма данни, не се изисква отчетност. В този случай НЦБ информират ЕЦБ предварително и изпращат преди първото представяне на данни списъка на приложимите редове, които редовно ще бъдат отчитани. |
|
д) |
Допълнителни позиции за претегляне на лихвените проценти на ПФИ — месечни редове за ДПФИ За целите на редовното изготвяне на статистика за лихвените проценти на ПФИ (наричана по-долу MIR) (15) е необходима информация за теглата за агрегиране на националната лихвена статистика на ПФИ с лихвената статистиката на ПФИ за Еурозоната. За тази цел в приложение VIII са посочени подходящи допълнителни позиции за тези НЦБ, които са в състояние да предоставят изискваните разбивки. Като се започва с референтния период от януари 2003 г. тези редове (салда) ще се отчитат със същите срокове за представяне, както кореспондиращите агрегирани редове, включени в таблица 1 от Регламент ЕЦБ/2001/13. |
5.2. Данни за корекции
Както е посочено в Регламент ЕЦБ/2001/13, от НЦБ се изисква да отчитат с месечна периодичност на ЕЦБ допълнителна статистическа информация за получаване на статистика на потоците, и по-конкретно данните за пълното/частичното отписване на кредити и за ценовите преоценки на ценни книжа. Освен това настоящите насоки определят изискванията за допълнителните данни за месечните и тримесечните редове за прекласификации и редове за корекции, свързани с преоценки, които следва да се отчитат от НЦБ на ЕЦБ.
|
а) |
Месечни редове за ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ Както е предвидено в Регламент ЕЦБ/2001/13, таблица 1А от приложение 1, част 2, на ЕЦБ ще се отчита набор от месечни редове за корекции, свързани с преоценки в счетоводните баланси на сектора на ПФИ отделно за НЦБ/ЕЦБ и за ДПФИ. В частност редовете, отчитани в таблица 1А като „минимално изискуеми“, също се отчитат на ЕЦБ на месечна база за контролни цели в допълнение към редовното отчитане на кореспондиращите редове с разбивки. Освен това един набор от месечни редове за прекласификация се отчита също за всички динамични редове, включени по таблица 1 от Регламент ЕЦБ/2001/13 в съответствие с приложение IX. На база данните за салдата, отчитани от НЦБ, ЕЦБ изчислява „корекцията, свързана с измененията на валутните курсове“ и редовете за финансовите трансакции, част от потоците на балансовите показатели на ПФИ (16). |
|
б) |
Тримесечни редове на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ На базата на изискванията, предвидени в настоящите насоки, и следвайки промените на изискванията за тримесечни данни за салдата, въведени от Регламент ЕЦБ/2001/13, е създаден набор от тримесечни редове за корекции. Затова се изискват данни за корекциите за тримесечните редове, включени в таблица 2 от регламента, както е предвидено в приложение X. |
|
в) |
Депозити, задължения и авоари в парични средства и ценни книжа на централното държавно управление — месечни редове За целта на съставянето на статистиката на потоците също се представят данни за корекции относно паричните задължения и авоари в парични средства и ценни книжа на централното държавно управление в съответствие с изискванията, установени за балансовата статистика на ПФИ, както е посочено в приложение X. Дори и да е малко вероятно да настъпят промени, различни от транзакции, данните за корекции трябва да се отчитат винаги, когато съответните редове за салда са приложими и са включени в редовното представяне на данни на ЕЦБ. |
|
г) |
Допълнителни показатели — месечни и тримесечни редове на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ Набор от месечни и тримесечни редове за корекция на допълнителните показатели се отчита от НЦБ/ЕЦБ на ЕЦБ по отношение на тези редове за салда на ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ, които са дефинирани като „високоприоритетни“ допълнителни показатели. Същите са описани с подробности в приложение X. Данните за корекции трябва да бъдат отчитани винаги, когато съответните данни за салда са приложими и/или са налични и когато са включени в редовното представяне на данни на ЕЦБ. |
6. Отчитане на данните
Всички статистически отчети съдържат обема от данни, уточнени в съответните таблици, включени в Регламент ЕЦБ/2001/13 или в настоящите насоки, независимо от действителното съществуване на базисното явление, с изключение на редовете на допълнителните показатели. Това означава, че дори ако даден динамичен ред не е приложим, той следва да се отчита (във всички предавания на данни), а стойностите да показват липсващи данни („–“), както е описано в раздел 4. Например показателят „Банкноти и монети в обращение“ за отчетността на „ДПФИ“ трябва да бъде подаден или с числова стойност, или с „–“ според случая. Единственото изключение е, когато цял един сектор не съществува, като в този случай не е необходимо да се предоставят данни за него (например редове за централното държавно управление).
6.1. Срок за предоставяне на данните
НЦБ отчитат на ЕЦБ месечни данни за салда по баланса и данни за корекции на сектори ДПФИ и НЦБ/ЕЦБ, идентифицирани поотделно, до приключването на работното време на петнадесетия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните. Тримесечната статистика се представя от НЦБ на ЕЦБ до края на работния ден на двадесет и осмия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните.
6.2. Специфични случаи за отчитане на данни
От тримесечно към месечно отчитане
Една от промените, въведени с Регламент ЕЦБ/2001/13, се отнася за месечното отчитане на някои тримесечни редове, които по-рано са представяни на тримесечна база според Регламент ЕЦБ/1998/16. В таблица 4 са посочени някои допълнителни инструкции за редовете, подлежащи на промяна.
По отношение на отчитането на исторически данни и ревизии за периоди преди януари 2003 г. те винаги трябва да се отчитат като месечни редове. Ревизиите, засягащи тримесечни редове, трябва винаги да се изпращат като месечни данни към последния месец от тримесечието, за което се отнасят, използвайки месечни идентификатори. Данните преди януари 2003 г. се отчитат по желание, когато са налични, и се маркират по подходящ начин чрез атрибутите за статус на наблюдението и коментар към наблюдението (17). Историческите данни, които са получени на база на приблизителна оценка, могат да бъдат изпратени като оценени стойности, като се отбележат по подходящ начин. В този случай с първото отчитане следва да се представи и описание на методите за оценка.
ТАБЛИЦА 4
Балансови показатели — промяна на периодичността: внедряване за данните за салда
|
Нови месечни редове |
Периодичност |
Валидност |
Отчитане (18) |
|
|
до |
от |
|||
|
Отчитани по-рано на тримесечна база |
Q |
Данни до декември 2002 г. |
|
Ревизии: отчитат се, като се използват кодове на месечни редове към последния месец от тримесечието, за което се отнасят |
|
М |
|
Данни от януари 2003 г. |
Исторически данни: отчитане на месечни данни, ако са налични |
|
6.3. Правила за контрол
В съответствие с минималните стандарти за статистическа отчетност на ЕЦБ, както са представени в приложение IV към Регламент ЕЦБ/2001/13, са установени два основни вида проверки.
Първият вид се отнася до линейни зависимости, за които при всяко представяне трябва да е налице определен математически резултат. Съответно всички линейни ограничения между балансовите показатели трябва да бъдат изпълнени (балансите трябва да са балансирани, междинните сборове трябва да са равни на общите суми и те не трябва да превишават стойността на общите редове). Когато данните не съответстват на едно или повече от приетите уравнения, от НЦБ ще бъде поискано да провери и ревизира данните. ЕЦБ поддържа и разпраща на НЦБ таблици, съдържащи използваните уравнения за линейни проверки.
Вторият вид се отнася до проверките на качеството, резултатите от които могат да изискват проучване от страна НЦБ. По-конкретно, за всеки балансов показател абсолютните и процентните изменения (19) във времето могат да идентифицират екстремни стойности или прекъсвания в динамичните редове, които се следят редовно от ЕЦБ. Отчитането на нулеви, отрицателни и липсващи стойности също се следи редовно. От НЦБ може да бъде поискано да дадат писмени пояснения за констатациите от проверките на качеството.
Тези два вида проверки се прилагат от ЕЦБ като част от процедурите за редовно получаване на данни.
7. Политика за ревизии
На националните централни банки може да се наложи да ревизират данни, отнасящи до предишния референтен месец (обикновени ревизии). Освен това могат да бъдат направени ревизии в резултат например на грешки, прекласификации, подобрени процедури за отчитане и пр., а също отнасящи се до данни преди предходния референтен месец (извънредни ревизии) (20).
Наръчникът за съставяне на парична и банкова статистика (21) определя принципите, на които трябва да се подчинява политиката за ревизии. По-конкретно:
|
а) |
НЦБ не трябва систематично да ревизират данните за периода преди предходния референтен месец. В случай обаче, че такива ревизии бъдат направени, те се дефинират като извънредни ревизии и ЕЦБ ще изисква пояснителни бележки; |
|
б) |
по принцип значителните ревизии, които не се дължат на оценяване на генералната съвкупност на база извадка или на по-малки рутинни ревизии, трябва да бъдат обяснявани на ЕЦБ посредством пояснителни бележки; |
|
в) |
при представянето на ревизирани данни НЦБ трябва да вземат предвид установената периодичност за редовно представяне на данните, така че да няма конфликт с редовния период на изготвянето на статистиката. Извънредните ревизии трябва да бъдат представяни само извън редовния цикъл на изготвяне на статистиката; |
|
г) |
по принцип извънредните ревизии ще се приемат само ако бъдат предоставени задоволителни пояснения. |
В допълнение към горното с оглед нуждата от осигуряването на добър баланс между качеството на паричната статистика и нейната стабилност и за да се подобри съответствието между месечните и тримесечните отчети, се препоръчва извънредните ревизии на месечните данни да се представят по времето на представянето на тримесечните отчети.
Трябва да се отбележи, че когато извънредни и обичайни ревизии и актуализации се отчитат в един и същ файл с данни, всички данни се обработват едновременно. Иначе казано, ако извънредните ревизии се отчитат отделно по време на периода на изготвянето на статистиката, след като са били представени актуализациите и обикновените ревизии, ЕЦБ може да реши да отложи обработката и съхраняването на тези данни до приключване на периода на изготвянето на статистиката. Фактически, макар че ЕЦБ има технически възможности за обработка на файлове с данни (съдържащи извънредни/обичайни ревизии и/или актуализации) при получаването им, извънредните ревизии, които постъпват по време на периода на изготвянето на статистиката, могат да затруднят редовната обработка на данни и по този начин да забавят целия процес на изготвянето на агрегатите на Еурозоната. Ако обаче входящите извънредни ревизии биха могли да подобрят значимостта на данните на равнище Еурозона или да коригират значителни грешки, тези ревизии могат да бъдат приемани и по време на изготвянето на статистиката.
8. Обратна информация към НЦБ
ЕЦБ поддържа и изпраща на НЦБ таблици, описващи статистическите редове, които ще бъдат връщани на НЦБ.“
(1) Собствената статистика на балансовите показатели на ЕЦБ също е елемент от процеса на консолидация.
(2) Дирекция „Вътрешни финанси“ на ЕЦБ също отчита на генерална дирекция „Статистика“ на ЕЦБ своя счетоводен баланс, следвайки настоящите инструкции.
(3) Съединяването на конкретните стойности на дименсиите дава имената на динамичните редове (идентификатори).
(4) Отчитането на редове за корекции, свързани с измененията на валутните курсове се отнася само за ЕЦБ.
(5) Атрибутите са статистически понятия, които предоставят на потребителите допълнителна кодирана (например мерната единица) и некодирана (например методът на съставянето) информация за обменяните данни. „Задължителни“ са тези атрибути, които трябва да приемат стойност, в противен случай съответните наблюдения, за които те се отнасят не се считат за значими. „Условни“ са тези атрибути, на които се дават стойности само ако те са известни на отчетната институция (например местни идентификатори на редовете) или се налага (например прекъсвания на динамичните редове) и за които се разрешава да не се подават стойности. Обмен на стойностите на атрибутите се извършва само когато се определят за първи път или когато се променят. Единствено статусът на наблюдението се предава като атрибут към съответната стойност при всяко предаване.
(6) Промените трябва да бъдат съобщени на отдел „Статистически информационни системи“ на ЕЦБ, както и на ресорния за тази информация отдел на ЕЦБ по факс/електронна поща.
(7) Тук ЕЦБ означава генерална дирекция „Статистика“.
(8) ЕЦБ препоръчва НЦБ да представят тези стойности, за да се осигурят по-прозрачни комуникации.
(9) Ако националната централна банка желае да ревизира даден статистически признак, ще се наложи едновременно да представи съответните наблюдения. Ако някои от статистическите признаци на наблюдението са ревизирани, съществуващите стойности ще бъдат заменени със стойности по подразбиране, освен ако НЦБ не предостави подходящата стойност на статистическия признак.
(10) Статусът на наблюдението „M“ се изпраща винаги заедно със стойността на наблюдението „-“. За повече информация виж раздел 4.
(11) Статусът на наблюдението „L“ винаги се изпраща заедно със стойността на наблюдението „-“. За повече информация виж раздел 4.
(12) Статусът на наблюдението „Е“ трябва да се възприеме за всички наблюдения или периоди на предоставяне на данни, които са резултат от приблизителни стойности и не може да се разглеждат като нормални стойности.
(13) Ако при предаване на ревизия (на даден статистически признак или на стойност на наблюдение) не се представи статусът на наблюдение заедно със стойността на наблюдението, приема се, че стойността А важи за нелипсващи наблюдения, а стойността „М“ — за липсващи наблюдения.
(14) Ако поради технически причини, дадена НЦБ не е в състояние да използва кодовата стойност „L“, тя трябва да предостави в писмен вид списъка на съответните редове на ЕЦБ.
(15) Съгласно Регламент ЕЦБ/2001/18.
(16) В случая на баланса на ЕЦБ редовете за корекциите на валутните курсове се предоставят от дирекцията за вътрешни финанси на ЕЦБ в съответствие с приложение X.
(17) Стойностите, получени в резултат на приблизителни оценки, следва да се изпращат с атрибут за статус на наблюдението (OBS_STATUS) „E“ и с коментар към наблюдението (OBS_COMMENT), описващ в детайли използваната процедура за оценка.
(18) Ревизии: ревизии за данни преди януари 2003 г., които по-рано са били отчитани на тримесечие. Исторически данни: месечни данни за периода преди януари 2003 г., за които няма специални изисквания в Регламент ЕЦБ/2001/13.
(19) Не трябва да се прилага за показатели, които са нула. За тях се прилага разликата.
(20) Дефинирани като ревизии, прилагани към стойности, свързани с периода, предхождащ месеца, който е преди текущия референтен месец.
(21) Европейският паричен институт, Насоки за съставяне на парична и банкова статистика — насоки, предоставяни на НЦБ за съставянето на парична и банкова статистика за представяне на ЕЦБ, април 1998 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
„ПРИЛОЖЕНИЕ XVIII
СТАТИСТИКА ЗА ДРУГИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЦИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА И ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ
ИНСТРУКЦИИ ЗА ОТЧЕТНОСТ ПРИ СЪСТАВЯНЕТО НА СТАТИСТИКА СЪГЛАСНО КРАТКОСРОЧНИЯ ПОДХОД
1. Цел
Изискването за статистическа информация за „Други финансови посредници, с изключение на застрахователни дружества и пенсионни фондове“ (наричани по-долу „Други финансови посредници“) има две цели. Първо, важно е да се събират данни за „Други финансови посредници“, за да се извършва мониторинг на тяхната роля при финансовото посредничество извън сектора на парично-финансовите институции (ПФИ). Дейностите, извършвани от „Други финансови посредници“, са подобни на и допълващи тези, извършвани от ПФИ и, по-конкретно, като се има предвид, че балансовите данни за статистически цели на Европейската централна банка (ЕЦБ) за „Други финансови посредници“, притежавани изцяло или частично от ПФИ, не са включени в балансите на ПФИ, е необходимо да се събират статистически данни, отнасящи се до „Други финансови посредници“, за да се даде пълна представа за статистиката в Еурозоната. Второ, ЕЦБ трябва да извършва мониторинг на „Другите финансови посредници“, за да гарантира, че списъкът на ПФИ остава актуален, точен, възможно най-хомогенен и достатъчно стабилен за статистически цели. Както е посочено в Регламент ЕЦБ/2001/13, финансовата иновация може да засегне характеристиките на финансовите инструменти и да накара „Другите финансови посредници“ да променят целта на своята дейност.
Целта на това приложение е да предостави насоки за попълването на отчетните форми, необходими за предоставяне на ЕЦБ на данни, отнасящи се за „Други финансови посредници“.
2. Съставяне на агрегати за Еурозоната и вид на статистическите данни, които трябва да бъдат предоставяни
2.1. Съставяне на агрегати за Еурозоната
Предoставянето на данни, отнасящи се до „Други финансови посредници“, се извършва съгласно краткосрочния подход, тоест на базата на данните, които са налични понастоящем на национално равнище. Следователно статистическата информация, която трябва да бъде предоставена, може невинаги изцяло да съответства на определенията и характеристиките, изложени по-долу. В случаите, когато отчитаните данни се отклоняват от определенията в настоящото приложение, от националните централни банки (НЦБ) се изисква да предоставят пояснителни бележки на ЕЦБ (1). Съгласно този подход и на базата на концептуалната схема, описана по-долу, НЦБ трябва да осигурят реални данни, когато те са налични. Когато няма налични реални данни или същите не могат да бъдат обработени, трябва да бъдат предоставени оценки на национално равнище. Като резервно решение по отношение на определени конкретни разбивки, когато не могат да бъдат предоставени оценки на национално равнище, ЕЦБ може да направи оценки/предположения за всеки конкретен случай.
С оглед допълнителното натоварване върху националните централни банки, което би възникнало при изчисляването на оценки на национално равнище, усилията трябва да бъдат концентрирани главно върху ограничен брой основни статистически данни. Действително краткосрочният подход има за цел да концентрира усилията върху една конкретна подкатегория „Други финансови посредници“ (виж раздел 3.2.а): „Инвестиционни фондове“. Не се изискват конкретни допълнителни усилия за предоставянето на данни по отношение на „Дилърите на ценни книжа и деривативи“ (SDD), „Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране“ или „Други финансови институции“ (останалите), в случай че не са събрани реални данни на национално равнище.
2.2. Вид на статистическите данни, които трябва да бъдат предоставяни
Трябва да бъдат предоставяни два вида показатели: основни показатели и допълнителна информация.
|
— |
Основни показатели, които трябва да бъдат предоставяни за съставянето на агрегатите за Еурозоната. Всички участващи държави-членки трябва да предоставят тези подробни данни, когато съществуват налични реални данни. Когато няма налични реални данни за изискваните разбивки, договорената периодичност, срокът за предоставяне на данните или времевият обхват, трябва да бъдат предоставени оценки, ако е възможно. |
|
— |
Допълнителна информация, която трябва да бъде предоставена като „Допълнителни показатели“. Тези данни трябва да бъдат предоставяни по страни, за които понастоящем има налични допълнителни подробности. Те се отнасят до разбивки, за които потребителите са изразили потребностите си и по отношение на които съставянето на агрегати за Еурозоната първоначално не се е считало за възможно. |
3. Концептуална схема
3.1. Отчетни единици
Европейската система от национални и регионални сметки (наричана по-долу „ЕSA 95“ (2) дефинира „Други финансови посредници“ (S.123) като непарични финансови предприятия и квазипредприятия (с изключение на застрахователни дружества и пенсионни фондове), занимаващи се главно с финансово посредничество чрез поемането на задължения под форми, различни от парични средства, депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, различни от ПФИ.
Граничната линия с ПФИ се определя от отсъствието на задължения под формата на депозити, държани от НПФИ, а граничната линия с пенсионните фондове и застрахователните дружества се определя от отсъствието на задължения под формата на застрахователни технически резерви.
Отчетните единици при краткосрочния подход обхващат всички видове „Други финансови посредници“, които са резиденти на участващите държави-членки. Терминът „резидент“ е дефиниран в Регламент № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (3). Оттук отчетните единици обхващат:
|
— |
институции, установени на територията, включително дъщерни предприятия на компании майки, установени извън тази територия, и |
|
— |
резидентни клонове на институции, чието централно управление е извън тази територия. |
3.2. Класификация на подкатегории на „Други финансови посредници“
С оглед хетерогенността на дейностите, извършвани от „Други финансови посредници“, и разликите в наличието на данните по вид на „Други финансови посредници“, са определени четири подкатегории „Други финансови посредници“, данните по отношение на които трябва да бъдат предоставяни отделно: 1. инвестиционни фондове (с изключение на фондове на паричния пазар); 2. дилъри на ценни книжа и деривативи; 3. финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, и 4. други финансови посредници. Разликите в изискваната статистическа информация ще бъдат разгледани в настоящия документ.
Категориите/групите, на базата на които трябва да бъдат предоставяни данните, са изброени и дефинирани по-долу:
|
а) |
Инвестиционни фондове, с изключение на фондове на паричния пазар Инвестиционните фондове представляват организирани финансови споразумения, които обединяват фондове на инвеститори за целите на придобиването на финансови или нефинансови активи. Инвестиционните фондове, класифицирани като „Други финансови посредници“, обхващат всички видове инвестиционни фондове с изключение на тези, включени в сектора на ПФИ. Те могат да имат различна правна структура (договорни, корпоративни и доверителни дялови фондове, които могат да бъдат от отворен тип или от затворен тип). Освен това те могат да бъдат образувани или като отделен фонд, или като централен фонд (фонд, съставен от множество подразделения и обхващащ различни подфондове). Данните, които трябва да бъдат предоставяни по отношение на инвестиционните фондове, са: Инвестиционни фондове, общо: данните, които ще бъдат предоставяни за инвестиционни фондове общо, трябва да обхващат всички видове инвестиционни фондове, опериращи в страната. Трябва да бъдат предоставяни основни показатели, а също и редица допълнителни показатели. Инвестиционни фондове по вид: данните, които трябва да бъдат предоставяни, се представят като разбивка по вид на инвестиционния фонд:
|
|
б) |
Дилъри на ценни книжа и деривативи Дилъри на ценни книжа и деривативи, класифицирани като „Други финансови посредници“, са финансови предприятия, които се занимават главно със следните дейности за финансово посредничество:
По отношение на дилърите на ценни книжа и деривативи трябва да бъдат предоставяни основни показатели. Подробности за разбивката, която трябва да бъде предоставяна, са дадени в настоящото приложение. |
|
в) |
Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране Тези финансови предприятия, класифицирани като „Други финансови посредници“, са специализирани главно във финансирането на активи за домакинства и нефинансови предприятия. Предприятията, специализирани във финансов лизинг (5), факторинг, ипотечно кредитиране и потребителски кредити, трябва да бъдат включени в тази категория. Тези финансови предприятия могат да упражняват дейност под правната форма на каса за жилищно строителство, общинска кредитна институция, акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), създадено с цел да притежава секюритизирани активи и пр. По отношение на финансовите предприятия, занимаващи се с кредитиране, трябва да бъдат предоставяни основни показатели. Конкретните подробности за разбивките, които трябва да бъдат предоставяни, са дадени в настоящото приложение. |
|
г) |
Други категории „Други финансови посредници“ Финансовите предприятия, включени в тази остатъчна категория, са други видове финансови предприятия, които не са специализирани в някоя от областите на дейности, които се прилагат за другите три категории „Други финансови посредници“. Например в тази категория трябва да бъдат включени такива предприятия като финансови холдингови компании, компании за рисков капитал или развойни капиталови компании. От националните централни банки (НЦБ) се изисква да определят видовете институции, отнесени към тази категория, в предоставените пояснителни бележки. По отношение на тази подкатегория на „Други финансови посредници“ се изисква отчитането само на „Общо активи“ като допълнителен показател. |
4. Изисквания за статистическа отчетност
4.1. Балансови показатели
Съставянето на основните статистически показатели за сектора „Други финансови посредници“ изисква специфична разбивка на финансовите инструменти. Дотолкова, доколкото е възможно, разбивките по инструменти, географските и секторните разбивки следват схемата на отчетност, дефинирана за сектора на ПФИ. Разбивката на практика обаче е по-малко подробна от разбивката, изисквана за балансовата статистика на ПФИ.
Освен това с оглед хетерогенността на дейностите, извършвани от финансовите предприятия, класифицирани като „Други финансови посредници“, и с оглед различията в текущата наличност на данни по подкатегории на „Другите финансови посредници“, изискваните балансови разбивки варират в зависимост от вида на подкатегорията „Други финансови посредници“.
Разбивка по инструменти и по матуритет: таблицата по-долу прави общ преглед на изискваната разбивка по инструменти, по вид на подкатегорията на „Други финансови посредници“. Описание на разбивката по инструменти е дадена в параграфите по-долу. По принцип разбивката по инструменти се предоставя като основни показатели за всички подкатегории на „Други финансови посредници“ (с изключение на „Инвестиционни фондове по вид на инвеститорите“ и останалите „Други финансови посредници“).
Преглед на разбивката по инструмент и матуритет
|
КАТЕГОРИИ ПО ИНСТРУМЕНТ И МАТУРИТЕТ |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Общо активи = общо пасиви (отчетени от всички категории) |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Допълнителни изисквания за целите на финансовите сметки на паричния съюз (MUFA): таблицата по-долу прави общ преглед на изискваната допълнителна разбивка по инструменти. Описание на тази инструментална разбивка е дадено в параграфите по-долу. По принцип допълнителната инструментална разбивка трябва да се предоставя като допълнителни показатели само за подкатегорията „Общо инвестиционни фондове“.
Допълнителни изисквания за целите на съставяне на финансовите сметки на паричния съюз (MUFA)
|
КАТЕГОРИИ ПО ИНСТРУМЕНТ И МАТУРИТЕТ |
|||||||||||
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||||||||
|
|
||||||||||
АКТИВИ
|
0. |
Общо активи/пасиви: Общо активи трябва да бъдат отчитани по отношение на всички подкатегории „Други финансови посредници“. Общо активи трябва да бъдат равни на сумата от всички показатели, отделно обособени в активите на баланса, и трябва да бъдат равни на общо пасиви. |
|
1. |
Депозити: показателят: „Депозити“ се изисква отделно за всички видове инвестиционни фондове, отчитащи се отделно, и за дилърите на ценни книжа и деривативи. В случая на финансовите предприятия, занимаващи се с кредитиране, този показател трябва да бъде отнесен към „Други активи“. Този показател (7) се състои от две главни подкатегории:
Средствата във вид на пари в брой трябва също да бъдат включени в този показател. Парите в брой обхващат банкноти и монети в обращение, които се използват обичайно за извършване на плащания. Този показател се очаква да бъде несъществен. Правила за оценяване: в съответствие с ЕSA 95 депозитите трябва да бъдат отчитани по номинална стойност без начислените лихви. |
|
2. |
Кредити: данните, отнасящи се до „Кредити“, трябва да се отчитат само за подкатегорията „Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране“. За подкатегории „Инвестиционни фондове“ и „Дилъри на ценни книжа и деривативи“, кредитите трябва да бъдат отнесени към показател „Други активи“. Освен това за съставянето на финансовите отчети на паричния съюз кредитите (с матуритет до една година и над една година) също трябва да се отчитат поотделно като допълнителен показател за подкатегория „Общо инвестиционни фондове“. Кредитите са средства, отпуснати от „Други финансови посредници“, на кредитополучатели, които не се удостоверяват с прехвърляеми документи или са представени от един документ (дори ако той е станал прехвърляем). Този показател се състои от:
Правила за оценяване: в съответствие с третирането на кредитите, отпуснати от ПФИ, кредитите, отпуснати от „Други финансови посредници“, по принцип трябва да бъдат записвани брутно с всички свързани с тях провизии, както общи, така и специфични, докато кредитите се отпишат от отчитащата се институция, когато те ще бъдат извадени от баланса. В съответствие с общия принцип на текущото счетоводно начисляване лихвата, получавана по отпуснати кредити, трябва да бъде предмет на балансово записване, когато се начислява (т.е. на базата на текущото счетоводно начисляване), а не когато фактически се получава или изплаща (т.е. на базата на признаването в момента на плащането). Начислената лихва върху кредити трябва да бъде класифицирана на брутна база в категорията „Други активи“. Начислената лихва трябва да бъде изключена от кредита, за който се отнася, и той трябва да бъде оценен по номиналната стойност на салдото на отчетната дата. |
|
3. |
Ценни книжа, различни от акции: този показател се изисква отделно за всички подкатегории „Други финансови посредници“, освен за останалите „Други финансови посредници“. Този показател се отнася за притежавани ценни книжа, различни от акции и други капиталови инструменти, които обикновено са прехвърляеми и се търгуват на вторични пазари или могат да бъдат компенсирани на пазара и които не дават на държателя им никакви права на собственост върху емитиращата институция. Този показател включва притежавани ценни книжа, които дават на държателя безусловното право на фиксиран или определен с договор доход под формата на купонни плащания и/или посочена фиксирана сума на конкретна дата (или дати) или започващ от дата, определена по време на емисията. Той включва също прехвърляеми кредити, които са били преструктурирани в голям брой идентични документи и се търгуват на организирани пазари. Правила за оценяване: В съответствие с ЕSA 95 ценните книжа, различни от акции, трябва да бъдат отчитани по пазарна стойност. Изисква се разбивка по падеж (първоначален матуритет) „до една година“ и „над една година“ на „Ценни книжа, различни от акции“ за подкатегорията на „Други финансови посредници“ — „Инвестиционни фондове“ (общо инвестиционни фондове и инвестиционни фондове с разбивка по вид на инвестициите). |
|
4. |
Акции и други капиталови инструменти (без акции на инвестиционни фондове): този показател се изисква отделно за всички подкатегории на „Други финансови посредници“ освен останалите „Други финансови посредници“. Този показател се отнася до притежавани ценни книжа, които представляват права на собственост в предприятия или квазипредприятия. Тези ценни книжа по принцип дават право на държателите им на дял от печалбите на предприятията или квазипредприятията и на дял от техните собствени средства в случай на ликвидация. Тази категория обхваща три главни подкатегории:
Правила за оценяване: В съответствие с ЕSA 95 акциите и другите капиталови инструменти трябва да се отчитат по пазарна стойност. |
|
5. |
Акции/дялове на инвестиционни фондове: притежавани акции/дялове на инвестиционни фондове трябва да се отчитат като отделен показател само за подкатегорията „Инвестиционни фондове“ (общо инвестиционни фондове и всички видове инвестиционни фондове) и дилъри на ценни книжа и деривативи. За подкатегорията „Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране“, акциите/дяловете на инвестиционни фондове трябва да се отнесат към „Други активи“. Акциите/дяловете на инвестиционни фондове представляват акции/дялове, емитирани от специфичен вид финансово предприятие, чиято изключителна цел е да инвестира средствата, събрани на паричния пазар, капиталовия пазар и/или пазара на недвижими имоти. Акциите/дяловете в инвестиционни фондове представляват изключително пасиви на ПФИ (само фондове на паричния пазар) и инвестиционни фондове, класифицирани като „Други финансови посредници“. Емитираните акции/дялове на инвестиционни фондове дават на държателите им права върху инвестирания капитал и върху печалбите, произтичащи от подобни инвестиции, но обикновено не дават доказателство за контрол на колективния инструмент (като например право на глас или участие в управлението). Правила за оценяване: в съответствие с ЕSA 95 акциите/дяловете на инвестиционни фондове трябва да бъдат отчитани по пазарна стойност. Освен това за подкатегория „Общо инвестиционни фондове“ се отчитат притежавани дялове на фондове на паричния пазар. |
|
6. |
Дълготрайни активи: този показател се състои от:
„Дълготрайните активи“ се обособяват отделно за „Общо инвестиционни фондове“, а също и за инвестиционни фондове с разбивка по видове инвестиции и по видове инвеститори. В случая на инвестиционни фондове, разбити по вид инвестиции, дълготрайните активи трябва да бъдат дадени отделно само за недвижими имоти, смесени и други фондове, тъй като тези три вида фондове се очаква да притежават недвижима собственост за инвестиционни цели. Всички други категории фондове, разбити по инвестиции, имат също дълготрайни активи, но сумата се очаква да бъде незначителна, тъй като те биха били главно дълготрайни активи за собствено ползване (сгради, заемани от други финансови посредници, оборудване, софтуер и друга инфраструктура). Когато дълготрайните активи не трябва да бъдат отчитани като отделен показател, те се отнасят към показател „Други активи“. |
|
7. |
Финансови деривативи: данните, отнасящи се до „Финансови деривативи“, трябва да бъдат отчитани като отделен показател само за подкатегориите инвестиционни фондове (общо инвестиционни фондове и всички видове инвестиционни фондове) и дилъри на ценни книжа и деривати. В случая на финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, този показател трябва да бъде отнесен към показател „Други активи“. Този показател се състои от всички транзакции с финансови деривативи, т.е. финансови активи, които са базирани или получени от различен базисен инструмент. Базисният инструмент обикновено е друг финансов актив, но може да бъде също стока или индекс (ЕSA 95, параграф 5.65). Отчитането на „Финансови деривативи“ в схемата на отчитане на „Други финансови посредници“ трябва по принцип да съответства на третирането, препоръчано в схемата за отчитане на ПФИ. В този контекст бележките на насоките към Регламент ЕЦБ/2001/13 относно балансовата статистика на ПФИ (8) посочват, че в съответствие със съществуващите международни статистически стандарти финансовите деривативи, които имат пазарна стойност, по принцип подлежат на записване в баланса. Деривативите имат пазарна стойност, когато се търгуват на организирани пазари (борси) или при обстоятелства, при които те могат да бъдат редовно компенсирани на извънборсови пазари. По тази показател трябва да бъдат отчитани следните финансови деривативи:
Финансовите деривативи, които подлежат на балансово записване, трябва да бъдат вписвани по тяхната пазарна стойност, която представлява преобладаващата пазарна цена или е близка равностойност (справедлива стойност). Деривативите трябва да бъдат записвани в баланса на брутна база. Отделните договори с деривативи с брутни положителни пазарни стойности трябва да бъдат записани в активите на баланса, а договорите с брутни отрицателни стойности — в пасивите. Брутните фючърсни ангажименти, произтичащи от договори с деривативи, не трябва да бъдат вписвани като балансови показатели. Признава се, че финансовите деривативи могат да бъдат записвани на нетна база съгласно различни методи за оценяване. В случай че има само нетни позиции или позициите се записват по стойност, различна от пазарната стойност, те трябва да се отчитат като подразбиращи се. Не се изискват разбивки (по сектори, по валути и пр.). |
|
8. |
Други активи: този показател се изисква отделно за всички подкатегории „Други финансови посредници“ освен за останалите „Други финансови посредници“. Този показател обхваща активи, които не са включени другаде, като например:
Горният списък не е изчерпателен и варира в зависимост от вида на отчетната категория (виж последното тире по-горе). Действително изискваният баланс по вид на подкатегорията на „Другите финансови посредници“ варира в зависимост от дейността, изпълнявана от подкатегорията на „Другите финансови посредници“. Само главните показатели на баланса се обозначават отделно. Всички суми, които не могат да бъдат отнесени в един от тези главни балансови показатели, трябва да бъдат отнесени към показател „Други активи“, например тъй като инвестиционните фондове не се очаква да отпускат кредити, показателят „Кредити“ не се дава отделно в баланса. В случай обаче, че инвестиционните фондове всъщност са отпуснали кредити, тази сума трябва да бъде отнесена към показател „Други активи“. От националните централни банки (НЦБ) се изисква да предоставят подробности за компонентите на „Други активи“ в пояснителните бележки. |
ПАСИВИ
|
0. |
Общо активи/пасиви: общо пасиви трябва да бъдат равни на сумата на всички показатели, обозначени отделно в пасива на баланса, и трябва да бъдат също равни на общо активи (виж също „показатели на активите — общо активи/пасиви“). |
|
9. |
Депозити и получени кредити: този показател трябва да бъде даден отделно за инвестиционни фондове, дилъри на ценни книжа и деривативи и финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. Този показател се състои от:
|
|
10. |
Издадени дългови ценни книжа: този показател трябва да се отчита отделно за дилъри на ценни книжа и деривативи и финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. В случая на инвестиционни фондове този показател трябва да бъде отнесен към показател „Други пасиви“ и се очаква да бъде незначителен. Този показател се отнася до ценни книжа, различни от акции, които обикновено са прехвърляеми и търгуеми на вторични пазари инструменти или които могат да бъдат компенсирани на пазара и не дават на държателя им никакви права на собственост върху емитиращата институция. В някои страни „Други финансови посредници“ могат да емитират прехвърляеми инструменти с характеристики, които са подобни на тези на ценни книжа на паричния пазар, емитирани от ПФИ. В тази схема на отчитане всички подобни инструменти биха били класифицирани като дългови ценни книжа. |
|
11. |
Капитал и резерви: този показател трябва да бъде отделно отчитан за дилъри на ценни книжа и деривативи и финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. В случая на инвестиционни фондове този показател трябва да бъде отнесен към показател „Други пасиви“. Този показател обхваща сумите, произтичащи от емитирането на акционерен капитал от отчитащите се „Други финансови посредници“ за акционерите или други собственици, представляващи правата на собственост на държателите в „Други финансови посредници“ и по принцип правото на дял от печалбите и дял от собствения капитал в случай на ликвидация. Включени са средствата, произтичащи от неразпределени печалби или средства, заделени от „Другите финансови посредници“ в очакване на вероятни бъдещи плащания и задължения. Капиталът и резервите обхващат следните елементи:
|
|
12. |
Издадени акции/дялове на инвестиционни фондове: този показател трябва да бъде отделно отчитан само за подкатегорията „Инвестиционни фондове“, тъй като само инвестиционни фондове емитират акции или дялове на инвестиционни фондове. Този показател се отнася до акции или дялове, емитирани от инвестиционни фондове, различни от фондовете на паричния пазар. |
|
13. |
Финансови деривативи: виж „показатели на активите — финансови деривативи“. |
|
14. |
Други пасиви: този показател се изисква отделно за всички подкатегории „Други финансови посредници“, освен за останалите „Други финансови посредници“. Този показател е подобен на „Други пасиви“ на ПФИ с изключение на това, че той изключва финансовите деривативи. Този показател обхваща пасиви, които не са включени другаде, като например:
Горният списък не е изчерпателен и варира в зависимост от вида на отчетната категория. Действително балансът, изискван в зависимост от вида на подкатегорията на „Други финансови посредници“, варира в зависимост от дейността, извършвана от подкатегорията на „Други финансови посредници“. Само главните показатели на баланса са обособени отделно. Всички суми, които не могат да бъдат отнесени към един от тези главни показатели на пасивите, трябва да бъдат отнесени към показател „Други пасиви“, например тъй като инвестиционните фондове не се очаква да емитират дългови ценни книжа, показателят „Дългови ценни книжа“ не се дава отделно в пасивите. Обаче в случай, че инвестиционните фондове всъщност са емитирали ценни книжа, тази сума трябва да бъде отнесена към показател „Други пасиви“. От националните централни банки (НЦБ) се изисква да предоставят подробности за компонентите на показател „Други пасиви“ в пояснителните бележки. |
СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА
Счетоводните правила, следвани от „Другите финансови посредници“ при съставянето на техните сметки, трябва по принцип да са съобразени с Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. за годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банките и другите финансови институции (9) и всички други приложими международни стандарти. Без да се засягат преобладаващите счетоводни практики в държавите членки, всички активи и пасиви се отчитат на брутна база за статистически цели. Специфични насоки за методите за оценяване са дадени в съответните категории.
РАЗБИВКА НА ГЕОГРАФСКИ ПРИНЦИП, ПО СЕКТОРИ И ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
ЕЦБ изисква за някои подкатегории „Други финансови посредници“ и за ограничен брой балансови показатели разбивка на географски принцип и секторна разбивка подобно на балансовите показатели на ПФИ.
Географски и секторни разбивки
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
Географски разбивки
Съставянето на статистика на „Други финансови посредници“ за Еурозоната изисква идентифицирането на контрагентите, намиращи се в държавите-членки, с разбивка между резидентна територия и другите участващи държави-членки. Затова пълната изисквана географска разбивка е „местни/други участващи държави-членки/останалият свят“. В случая на неучастващи държави-членки разбивката е „местни/участващи държави-членки/останалият свят“.
Изискваната географска разбивка се отнася за балансовите показатели на:
|
— |
общо инвестиционни фондове/инвестиционни фондове по вид на инвестиционната политика: по-конкретно за „Ценни книжа, различни от акции“, „Акции и други капиталови инструменти“, „Акции/дялове на инвестиционни фондове“ (в актива) и „Емитирани акции на инвестиционни фондове“ (в пасива). В актива информацията трябва да бъде предоставена като основен показател, а в пасива — като допълнителен показател. |
|
— |
финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране: показателят „Кредити“ трябва да предоставя географска разбивка на местни/други участващи държави-членки (като основен показател). |
Секторни разбивки (11)
Главната изисквана секторна разбивка е „ПФИ/НПФИ“. Дефиницията за ПФИ е добре известна, докато „НПФИ“ обхваща секторите „Държавно управление“ (12) и „Други резидентни сектори“ (13).
Секторната разбивка, изисквана за местни данни и данни за други участващи държави-членки, е същата. Не се изисква секторна разбивка за данните за останалия свят.
Секторната разбивка се изисква за ограничен брой показатели:
|
— |
тя трябва да бъде предоставяна като „допълнителен показател“ за подсектора „Инвестиционни фондове“ (за общо инвестиционни фондове и за инвестиционни фондове по видове инвестиции) и само за тези показатели, за които се изисква географска разбивка; |
|
— |
тя трябва да бъде предоставяна като „основен показател“ за подсектора „Финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране“ по отношение на показател „Кредити“. Изисква се също допълнително обособяване на показател „Кредити“, отпуснати на „Нефинансови предприятия и домакинства“, само за тази подкатегория на „Други финансови посредници“ и този показател. |
Разбивка по предназначение
Тази разбивка се изисква само за данните, отнасящи се до финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. Тя се отнася за балансови показатели „Кредити“, и по-конкретно „Кредити за домакинства“, за които предназначението на кредита трябва да бъде обозначено (с разбивка на потребителски кредити, жилищни кредити и други кредити (останалите). Тази разбивка се изисква като основен показател.
4.2. Данни за корекция
Данни за корекция трябва да бъдат отчитани само в случай на значителни прекъсвания в салдата. Например данни за корекция трябва да бъдат предоставяни поради прекласификации в контекста на прилагането на рамката на ЕSA 95. Данните трябва да бъдат предоставяни, когато са налични, текущо на доброволна база.
4.3. Данни за транзакции
Съгласно краткосрочния подход по отношение на статистиката на „Други финансови посредници“ данните за финансови транзакции и продажби и обратно изкупуване на дялове/акции, емитирани от инвестиционни фондове, следва да се предоставят като „допълнителни показатели“ за подсектор „Инвестиционни фондове“ (за общо инвестиционни фондове и за инвестиционни фондове по тип инвестиция).
Класификация по инструмент и матуритет: таблицата по-долу прави общ преглед на класификацията на данните за транзакции по инструмент и матуритет.
Преглед на класификацията на данните за транзакции по инструмент и матуритет
|
КАТЕГОРИИ ИНСТРУМЕНТИ И МАТУРИТЕТИ |
|||||||||||||||||||||||
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||
|
Общо активи = Общо пасиви (отчитани по всички категории) |
|||||||||||||||||||||||
Продажби и обратно изкупуване на акции/дялове на инвестиционни фондове: таблицата по-долу прави общ преглед на класификацията на данни за продажби и обратно изкупуване на акции/дялове на инвестиционни фондове по инструмент.
Продажби и обратно изкупуване на акции/дялове на инвестиционни фондове
|
КАТЕГОРИИ ИНСТРУМЕНТИ |
|||||
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||
|
|
|
||||
Допълнителни изисквания за съставянето на финансовите отчети на паричния съюз: таблицата по-долу прави преглед на допълнителната класификация на данните за трансакции по инструмент и матуритет.
Допълнителни изисквания за съставяне на финансовите отчети на паричния съюз
|
КАТЕГОРИИ ИНСТРУМЕНТИ И МАТУРИТЕТ |
|||||||||||
|
АКТИВИ |
ПАСИВИ |
||||||||||
|
|
||||||||||
4.4. Периодичност, срок за предоставяне на данните и времеви обхват на отчитането
Периодичността на отчитане на ЕЦБ е тримесечна.
Статистика за „Други финансови посредници“ се предоставя на ЕЦБ най-късно в последния календарен ден на третия месец, следващ края на отчетния период, или на предходния работен ден на НЦБ (17), ако последният календарен ден от месеца не е работен ден за НЦБ. Точните дати на предоставяне се съобщават на НЦБ предварително под формата на календар за отчетността. Исторически тримесечни данни трябва да бъдат представяни на ЕЦБ, започвайки с тези за първия наличен отчетен период, но най-късно за четвъртото тримесечие на 1998 г.
5. Електронно отчитане на статистиката на „Други финансови посредници“ — код на рода идентификатори: OFI
Родът идентификатори на „Други финансови посредници“ се отнася за балансовата статистика на „Други финансови посредници“ в Еурозоната. Тя е създадена по такъв начин, че да черпи колкото е възможно повече от номенклатурите и стойностите, които вече са дефинирани за статистиката на балансовите показатели.
5.1. Измерения
Таблицата по-долу разглежда измеренията, използвани в рода идентификатори на „Другите финансови посредници“. За статистиката на „Други финансови посредници“ са определени 11 измерения, които са съществени за идентифициране на динамичните редове.
|
Позиция в идентификатора |
Понятие (мнемонично название) |
Наименование на понятието |
Формат на стойността |
Номенклатура (мнемонично название) |
Наименование на номенклатурата |
|
Измерения |
|||||
|
1 |
FREQ |
Периодичност |
AN1 |
CL_FREQ |
Номенклатура на периодичностите (БМР, ЕЦБ) |
|
2 |
REF_AREA |
Референтна област |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
3 |
ADJUSTMENT |
Показател за корекция |
AN1 |
CL_ADJUSTMENT |
Номенклатура на показателите за корекция (БМР, ЕЦБ) |
|
4 |
OFI_REP_SECTOR |
Разбивка на референтния сектор за „Други финансови посредници“ |
AN2 |
CL_OFI_REP_SECTOR |
Номенклатура на разбивките референтния сектор за ДФП (ЕЦБ) |
|
5 |
OFI_ITEM |
Балансов показател на „Други финансови посредници“ |
AN3 |
CL_OFI_ITEM |
Номенклатура на балансовите показатели на „Други финансови посредници“ (ЕЦБ) |
|
6 |
MATURITY_ORIG |
Първоначален матуритет |
AN1 |
CL_MATURITY_ORIG |
Номенклатура на първоначалните матуритети (ЕЦБ) |
|
7 |
DATA_TYPE |
Вид на данните |
AN1 |
CL_DATA_TYPE |
Номенклатура на видовете парични и банкови данни, потоци и салда (ЕЦБ, БМР) |
|
8 |
COUNT_AREA |
Област на контрагента |
AN2 |
CL_AREA_EE |
Номенклатура на областите (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
9 |
BS_COUNT_SECTOR |
Сектор на контрагента за баланса |
AN4 |
CL_BS_COUNT_SECTOR |
Номенклатура на секторите на контрагента за баланса (ЕЦБ, БМР) |
|
10 |
CURRENCY_TRANS |
Валута на трансакцията |
AN3 |
CL_CURRENCY |
Номенклатура на валутите (ЕЦБ, БМР, платежен баланс на Евростат) |
|
11 |
SERIES_DENOM |
Деноминация на редовете или специално изчисление |
AN1 |
CL_SERIES_DENOM |
Номенклатура на деноминациите на редовете или специални изчисления (ЕЦБ) |
Всяко от 11-те статистически измерения взема своите стойности от съответната номенклатура. Например съгласно горната таблица измерението REF_AREA (референтна област) взема своите стойности от номенклатура CL_AREA_EE. Измеренията на рода идентификатори на „Другите финансови посредници“ са описани по-долу, следвайки същата последователност, в която се появяват в идентификаторите на динамичните редове.
Измерение № 1: Периодичност (FREQ; дължина: един символ)
Това измерение показва периодичността на отчитаните динамични редове. Стойността, използвана в рода идентификатори на „Другите финансови посредници“, е „Q“ за тримесечните данни и представлява подгрупа от елементите на номенклатурата CL_FREQ. Когато наличните национални данни са с по-малка честота (т.е. на полугодие или годишно), НЦБ оценяват приблизително тримесечните данни. Когато тримесечните приблизителни оценки не са целесъобразни, данните се предоставят въпреки това като тримесечни динамични редове (т.е. годишните данни се предоставят като ггггQ4 и шестмесечните данни се предоставят като ггггQ2 и ггггQ4, като останалите тримесечия или не се отчитат, или се отчитат като липсващи със статус на наблюдение „L“ (18)).
Измерение № 2: Референтна област (REF_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява страната на резидентност на отчетната институция. Съответната номенклатура CL_AREA_EE обхваща списъка на страните по ISO и допълнителни стойности (виж също измерение № 8: Област на контрагента). Елементите, използвани в рода идентификатори на „Други финансови посредници“, отговарят на държавите-членки на Европейския съюз.
Измерение № 3: Показател за корекция (ADJUSTMENT; дължина: един символ)
Това измерение показва дали е приложено сезонно изглаждане и/или корекция за броя на работните дни. Съответната номенклатура е CL_ADJUSTMENT. Стойността, използвана в рода идентификатори на „Други финансови посредници“, е „N“ за редове, които не са коригирани нито сезонно, нито за работен ден.
Измерение № 4: Разбивка на референтния сектор на „Други финансови посредници“ (OFI_REP_SECTOR; дължина: два символа)
Това измерение показва кой вид „Други финансови посредници“ се отчита и е свързано с номенклатура CL_OFI_REP_SECTOR. Дефинирани са следните 11 стойности: общо инвестиционни фондове („10“); инвестиционни фондове с разбивка по вид на инвестицията: фондове, инвестиращи в капиталови инструменти („11“), фондове, инвестиращи в дългови инструменти („12“), смесени фондове („13“), фондове за недвижими имоти („14“) и други фондове („15“); инвестиционни фондове с разбивка по вид на инвеститора: фондове за широката публика („1G“) и фондове на специални инвеститори („1S“); дилъри на ценни книжа и деривативи („20“); финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране („30“) и други категории „Други финансови посредници“ („40“).
Измерение № 5: Балансов показател на „Други финансови посредници“ (OFI_ITEM; дължина: три символа)
Това измерение показва балансовите показатели на „Други финансови посредници“ и е свързано с номенклатура CL_OFI_ITEM. Стойностите за активите и пасивите са обозначени с префикс „A“ или „L“ и са организирани и кодирани, като се следва, където е възможно, йерархическата връзка между показателите. Тъй като „Другите финансови посредници“ се концентрират върху различни финансови дейности в зависимост от вида им, не всички балансови показатели се прилагат за всички видове институции. По-конкретно в активите са дефинирани два различни показателя за „Други активи“:
|
— |
други активи (включително кредити) („A8A“), които се прилагат за всички категории „Други финансови посредници“, с изключение на финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, и |
|
— |
други активи (включително депозити, пари в брой, акции на инвестиционни фондове, дълготрайни активи и финансови деривативи) („A8B“), които се прилагат за всички финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране. |
В пасивите са дефинирани три различни показателя за „Други пасиви“:
|
— |
други пасиви (с изключение на дългови ценни книжа, капитал и резерви и финансови деривативи) („L6A“), които се прилагат за дилъри на ценни книжа и деривативи, |
|
— |
други пасиви (включително финансови деривативи) („L6B“), които се прилагат за финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, и |
|
— |
други пасиви (включително дългови ценни книжа и капитал и резерви) („L6C“), които се прилагат за категориите инвестиционни фондове. |
Измерение № 6: Първоначален матуритет (MATURITY_ORIG; дължина: един символ)
Това измерение представлява оригиналният матуритет на балансовите показатели и е свързано с номенклатура CL_MATURITY_ORIG. Разбивката на матуритети „до една година“ („F“) и „над 1 година“ („K“) се прилага за показателя „Ценни книжа, различни от акции“ за категориите инвестиционни фондове. Концептуално, макар че разбивката по матуритет не се изисква в този контекст, първоначалният матуритет се прилага също за показателите от актива „Кредити“ и „Депозити“ и показателите от пасива „Депозити и получени кредити“ и „Емитирани дългови ценни книжа“. Затова в тези случаи се използва стойността „A“ за всички матуритети. Всички други показатели приемат стойността „X“, означаваща, че не са приложими.
Измерение № 7: Вид на данните (DATA_TYPE; дължина: един символ)
Това измерение е описано от номенклатура CL_DATA_TYPE и показва вида на данните, които трябва да бъдат отчетени: брутни салда („1“), продажби („2“), реални трансакции („4“) и прекласификации и други корекции („5“). Прекласификациите и другите корекции обхващат промените в активите и пасивите в баланса на отчетния сектор на „Други финансови посредници“, произтичащи от: 1. промени в обхвата на отчетните единици; 2. корпоративно преструктуриране; 3. прекласификация на активи и пасиви; и 4. корекцията на тези грешки в отчетността, които поради технически причини не могат да бъдат отстранени в данните за салдата за целия приложим период.
Измерение № 8: Област на контрагента (COUNT_AREA; дължина: два символа)
Това измерение представлява областта на резидентност на контрагента за баланса на „Други финансови посредници“. Номенклатурата, свързана с това понятие, е CL_AREA_EE, която обхваща списък на страните по ISO и допълнителни стойности (например, „U6“ — „местни: същата страна, както на отчитащите се други финансови посредници“). За целите на рода идентификатори на „Други финансови посредници“ се използва подгрупа от елементи: местни (по седалище или референтна област) („U6“); други участващи държави-членки (всички страни, с изключение на референтната област) („U5“); останалият свят („U4“) и целият свят (всички субекти) („A1“). Когато дадена страна стане участваща държава-членка, се предоставят исторически данни, като се използват кодовете за област на контрагента за паричен съюз („U2“) и всички области, различни от участващи държави-членки, и референтна област/по седалище („U8“) (19).
Измерение № 9: Сектор на контрагента за баланса (BS_COUNT_SECTOR; дължина: четири символа)
Това измерение представлява секторна разбивка на балансовите показатели на „Други финансови посредници“ и е свързано с номенклатура CL_BS_COUNT_SECT. Изискват се пет сектора на контрагенти: ПФИ („1000“); НПФИ („2000“); други резидентни сектори — в това число нефинансови предприятия („2240“); други резидентни сектори — в това число домакинства („2251“) и секторно некласифицирани („0000“).
Измерение № 10: Валута на трансакцията (CURRENCY_TRANS; дължина: три символа)
Това измерение описва валутата, в която са деноминирани балансовите показатели на „Другите финансови посредници“, и е свързано с номенклатурата CL_CURRENCY. Използва се само стойността „Z01“ за всички валути сумарно.
Измерение № 11: Деноминация на редовете или специално изчисление (SERIES_DENOM; дължина: един символ)
Това измерение определя дали отчитаният ред е изразен в национална, или в единната (еуро) валута. То има две стойности („N“ — национална валута, и „E“ — еуро), които са представени в номенклатурата CL_SERIES_DENOM. Кодът „E“ се използва от участващите държави-членки, а кодът „N“ се използва от новите участващи държави-членки за предоставянето на исторически данни за периода преди влизането (20).
5.2. Атрибути
Освен 11-те измерения, дефиниращи идентификатора, е дефиниран и набор от атрибути (21). Същите се предоставят като приложение на всички нива на обменяната информация:
Род идентификатори на балансовите показатели (ECB_OFI): кодирани и некодирани атрибути
|
Ниво на определяне |
Статистическо понятие |
Формат на стойността |
Номенклатура |
||
|
Атрибути на ниво група динамични редове (обменяни, използвайки групата FNS) |
|||||
|
Група динамични редове |
TITLE_COMPL |
Допълнение към наименование |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
UNIT |
Единица |
AN..12 |
CL_UNIT |
Номенклатура на единиците (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
UNIT_MULT |
Множител на единицата |
AN..2 |
CL_UNIT_MULT |
Номенклатура на множителите на единици (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Група динамични редове |
DECIMALS |
Десетични знаци |
N1 |
CL_DECIMALS |
Номенклатура на десетичните знаци (БМР, ЕЦБ) |
|
Група динамични редове |
TITLE |
Наименование |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
NAT_TITLE |
Наименование на националния език |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COMPILATION |
Съставяне |
AN..1050 |
Некодиран |
|
|
Група динамични редове |
COVERAGE |
Обхват |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво динамичен ред (обменяни, използвайки групата FNS) |
|||||
|
Динамични редове |
COLLECTION |
Показател за събиране |
AN1 |
CL_COLLECTION |
Номенклатура на показателите за събиране (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
AVAILABILITY |
Достъпност |
AN1 |
CL_AVAILABILITY |
Номенклатура за видовете достъпност в организацията (БМР, ЕЦБ) |
|
Динамични редове |
DOM_SER_IDS |
Идентификатор на местни редове |
AN..70 |
Некодиран |
|
|
Динамични редове |
BREAKS |
Прекъсвания |
AN..350 |
Некодиран |
|
|
Атрибути на ниво наблюдение (обменяни заедно с данните в главния ARR сегмент) |
|||||
|
Наблюдение |
OBS_STATUS |
Статус на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_STATUS |
Номенклатура на видовете статус на наблюдението (БМР, ЕЦБ, платежен баланс на Евростат) |
|
Наблюдение |
OBS_CONF |
Поверителност на наблюдението |
AN1 |
CL_OBS_CONF |
Номенклатура на видовете поверителност на наблюдението (платежен баланс на Евростат, ЕЦБ) |
|
Наблюдение |
OBS_PRE_BREAK |
Стойност на наблюдението преди прекъсването |
AN..15 |
— |
|
|
Наблюдение |
OBS_COM |
Коментар към наблюдението |
AN..350 |
Некодиран |
|
Всеки от тези атрибути притежава някои технически характеристики, които са изброени в таблицата по-долу.
Национални централни банки (НЦБ) в Eурозоната, отчитащи се на ЕЦБ
Общи характеристики на атрибутите за рода идентификатори ECB_OFI
|
|
Статус |
Първа стойност, определена от… (23) |
Подлежаща на промяна от НЦБ |
|
TITLE_COMPL |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
UNIT_MULT |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
DECIMALS |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
TITLE |
У |
ЕЦБ |
Не |
|
NAT_TITLE |
У |
НЦБ |
Да |
|
COMPILATION |
У |
НЦБ |
Да (22) |
|
COVERAGE |
У |
НЦБ |
Да (22) |
|
COLLECTION |
З |
ЕЦБ |
Не |
|
AVAILABILITY |
З |
ЕЦБ/НЦБ |
Да |
|
DOM_SER_IDS |
У |
НЦБ |
Да |
|
BREAKS |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_STATUS |
З |
НЦБ |
Да |
|
OBS_CONF |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_PRE_BREAK |
У |
НЦБ |
Да |
|
OBS_COM |
У |
НЦБ/ЕЦБ |
Да |
|
|
З: задължителен У: условен |
|
|
По-долу е дадено описание на всеки атрибут, включително използваната номенклатура (обозначена с главни букви като CL_****), където има такава.
5.2.1. Атрибути на ниво група динамични редове
Задължителни:
|
— |
TITLE_COMPL (некодиран): Допълнението към наименованието се определя, съхранява и разпространява от ЕЦБ (на английски, с максимална дължина 350 символа). Ако дадена НЦБ желае да направи изменение, може да бъде направена ревизия след консултация с ЕЦБ. Тази ревизия обаче ще бъде извършена от ЕЦБ. |
|
— |
UNIT (Номенклатура: CL_UNIT): Този атрибут предоставя единицата за оценяване на отчетните данни. Участващите държави-членки отчитат данните в еуро и ЕЦБ определя този атрибут като „EUR“ (DENOM = „EUR“). В случай че страната стане участваща държава-членка, ЕЦБ определя стойността на този атрибут като съответната национална валута, в случай че става дума за исторически данни, отнасящи се до периода преди влизането (24). |
|
— |
UNIT_MULT (номенклатура: CL_UNIT_MULT): този атрибут предоставя информация за това, дали редът е изразен в милиони (UNIT_MULT = „6“), милиарди (UNIT_MULT = „9“) и пр. Националните централни банки (НЦБ) отчитат данните в милиони и ЕЦБ определя стойността на атрибута като 6 (UNIT_MULT = „6“). |
|
— |
DECIMALS (номенклатура: CL_DECIMALS): този атрибут показва броя на знаците след десетичната точка, определени за стойностите на наблюдението. НЦБ отчитат данните до три знака след десетичната точка и ЕЦБ определя стойността на атрибута като 3 за всички редове (оттук DECIMALS = „3“). |
Условни:
|
— |
TITLE (некодиран): наименованието на редовете може да бъде максимум 70 символа. С оглед ограниченото място атрибутът „Допълнение към наименованието“ (TITLE COMPEMENT) се използва като задължителен атрибут. Атрибутът TITLE би могъл да бъде използван за съставяне на кратки наименования. |
|
— |
NAT_TITLE (некодиран): Националните централни банки (НЦБ) могат да използват този атрибут, за да предоставят точно описание и други допълнителни уточнения на националния език. Макар че използването на малки и големи букви не причинява проблеми, обмяната на символи с ударение и цифрово-буквени символи от разширената кодова таблица все пак трябва да бъде тествано преди редовното им използване. |
|
— |
COMPILATION (некодиран): този атрибут се използва за подробни текстови пояснения за прилаганите методи за изготвяне на данните и обхваща следната информация:
|
Подробно описание на информацията, която трябва да бъде включена по този атрибут, е предоставена в допълнение 2 (1—5 точка).
|
— |
COVERAGE (некодиран): този атрибут описва обхвата на отчетните единици и трябва да бъде обозначен в редовете на общо активи/пасиви. Той трябва да описва вида на обхванатите „Други финансови посредници“ в главните категории. Ако се знае, че обхватът е частичен, предоставя се приблизителна оценка на пазарния дял. Освен това той трябва да показва дали данните са оценени като генерална съвкупност на база извадка. Допълнителни подробности относно информацията, която трябва да се съдържа в този атрибут, са предоставени в допълнение 2 (точка 6). |
5.2.2. Атрибути на ниво динамичен ред
Задължителни:
|
— |
COLLECTION (Номенклатура: CL_COLLECTION): този атрибут предоставя обяснение за времето, когато са събрани наблюденията (например в началото, средата или края на периода) или индикация дали данните са средните, най-високите или най-ниските стойности за даден период и пр. ЕЦБ определя редовете на други финансови посредници като редове в „края на периода“ (COLLECTION = „E“). |
|
— |
AVAILABILITY (Номенклатура: CL_AVAILABILITY): този атрибут посочва институциите, на които данните могат да бъдат предоставяни. Когато е необходимо специално третиране на специфични наблюдения, може да бъде използван атрибут за поверителност на наблюдението (виж по-долу). |
Условни:
|
— |
DOM_SER__IDS (некодиран): този атрибут позволява да се направи препратка към кода, използван в националните бази данни за идентифициране на съответните редове (може също да бъдат уточнени формулите, използващи националните референтни кодове). |
|
— |
BREAKS (некодиран): този атрибут предоставя описание на прекъсванията и големите промени във времето при събирането, обхвата на статистическата отчетност и съставянето на редовете. В случаи на прекъсвания е желателно да се посочи степента, в която старите и новите данни могат да се считат за сравними (до 350 символа). |
5.2.3. Атрибути на ниво наблюдение
Задължителни:
|
— |
OBS_STATUS (номенклатура: CL_OBS_STATUS): Националните централни банки отчитат стойността на статуса на наблюдението, приложено към всяко изпратено наблюдение. Този атрибут е задължителен и трябва да бъде предоставян с всяко представяне на данни за всяко отделно наблюдение. Когато националните централни банки ревизират стойността на този атрибут, трябва да се отчитат както стойността на наблюдението (дори и ако е без изменения), така и новият статус наблюдението. Списъкът по-долу уточнява очакваните стойности (съгласно договорената йерархия) за тези атрибути за целите на статистиката на „Други финансови посредници“:
|
|
— |
Когато дадено наблюдение може да бъде определено от две характеристики, отчита се най-важната. Ако например дадено наблюдение е както предварителна стойност, така и резултат на приблизителна оценка, дава се приоритет на „приблизителната“ характеристика и се използва стойността „E“. |
Условни:
|
— |
OBS_CONF (номенклатура: CL_OBS_CONF): ако дадена НЦБ желае да направи разграничение между статуса на поверителност на едно или повече конкретни наблюдения, тя може да използва атрибута OBS_CONF. Стойността на този атрибут (ако има такава) може да бъде променена по време на представянето на данните от изпращача на информацията. |
|
— |
OBS_PRE_BREAK: този атрибут съдържа стойността на наблюдението преди прекъсването, която представлява цифрово поле като самото наблюдение. Той се предоставя, когато има прекъсване на даден ред. За целите на рода идентификатори на ДФП този атрибут не се изисква, тъй като тази информация е на разположение от реда с прекласификациите. Той е добавен към списъка на атрибутите, тъй като е част от общата подгрупа от атрибути за всички родове идентификатори. Ако обаче бъде подаден статус на наблюдението „B“, трябва освен него да бъде предадена и стойност на наблюдението преди прекъсването. |
|
— |
OBS_COM(некодиран): този атрибут може да бъде използван за предоставяне на текстови коментари на ниво наблюдение (например при описване на приблизителна оценка или предположение, направени за конкретно наблюдение поради липса на данни, обяснявайки причината за възможно необичайно наблюдение или давайки подробности за промяна в отчетения динамичен ред). |
6. Обмяна на информация
6.1. Списък на редовете
ЕЦБ поддържа и изпраща на НЦБ таблици, съдържащи списъци с идентификатори на динамичните редове на „Други финансови посредници“, които трябва да бъдат представени. Редовете, които трябва да бъдат предоставени на ЕЦБ, са посочени в допълнение 1. Могат да бъдат разграничени следните редове, които трябва да бъдат отчитани:
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Данните за салда, които трябва да бъдат отчитани по тази категория, се отнасят за:
Общо инвестиционни фондове и инвестиционни фондове с разбивка по видове инвестиции:
|
— |
Общо фондове: баланси, разбити по инструменти, матуритети и географска разбивка на контрагентите (общо 29 реда); |
|
— |
Инвестиционни фондове, разбити по вид на инвестиционната политика: с малки разлики изискваните разбивки са същите като тези за общо инвестиционни фондове. Данните, които трябва да бъдат отчитани по тази категория, обхващат:
|
|
— |
дилъри на ценни книжа и деривативи (общо 12 реда), |
|
— |
баланси на финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, разбити по инструмент, сектор и географска територия на контрагента, и балансовият показател „Кредити“ с разбивка по предназначение (общо 32 реда). |
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Данните за салда, които трябва да бъдат отчитани в тази категория, се отнасят до:
|
— |
Общо инвестиционни фондове: балансови данни, разбити по сектор на ПФИ/НПФИ (общо 27 реда); допълнителни изисквания за целите на съставяне на MUFA (5 реда). |
|
— |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти (27 реда), фондове, инвестиращи в дългови инструменти (27 реда), смесени фондове (27 реда), фондове за недвижими имоти (15 реда), други фондове (27 реда): баланс на инвестиционни фондове по вид на инвестициите, разбити по сектор на ПФИ/НПФИ; |
|
— |
Балансови данни на фондове за широката публика (12 реда) и фондове на специални инвеститори (12 реда); |
|
— |
Общо активи/пасиви за други категории „Други финансови посредници“ (1 ред). |
ДАННИ ЗА КОРЕКЦИИ И ТРАНЗАКЦИИ
В допълнение към редовете за салда се изискват съответните редове за „Прекласификации и други корекции“ и „Транзакции“, включително данни за продажби и обратно изкупуване на акции/дялове на инвестиционни фондове, когато има такива.
6.2. Изисквания за данните
Основните показатели следва да бъдат представяни от всички участващи държави-членки, когато са налице реални данни. Когато за определени разбивки или за договорената тримесечна периодичност няма такива данни, трябва да бъдат предоставени приблизителни оценки, ако е възможно.
„Допълнителни данни“ трябва да бъдат представяни само от тези страни, които имат на разположение реални данни.
В случай че базисното икономическо явление съществува, но не се наблюдава статистически и затова не могат да бъдат предоставени оценки на национално равнище, националните централни банки могат да изберат или да не отчитат динамичния ред, или да го отчитат като липсващи стойности със статус на наблюдение „L“. Всеки динамичен ред, който не е отчетен, впоследствие ще се тълкува като „Данни, които съществуват, но не се събират“ и на ниво на ЕЦБ могат да бъдат направени предположения/оценки за целите на съставянето на агрегатите на Еурозоната.
По отношение на данните за транзакциите, където транзакциите се оценяват на база разликата между салдата (Qt – Qt-1), НЦБ или не трябва да отчитат редовете, или да ги отчитат като липсващи със статус на наблюдението „L“.
Ако базисното икономическо явление не съществува, тогава динамичният ред трябва да бъде отчетен като липсващи стойности със статус на наблюдение „M“.
В случай на „Прекласификации и други корекции“ данните трябва да се отчитат само когато се прави прекласификация или друга корекция, както е описано в раздел 4.2.
7. Политика по отношение на ревизиите
На националните централни банки може да се наложи да ревизират данните, представени през предходното тримесечие (обикновени ревизии). Освен това могат също да се правят ревизии на данни за по-предишни тримесечия (исторически ревизии).
Прилагат се следните общи принципи:
|
— |
при редовното представяне на тримесечни данни, освен данните за последното тримесечие, могат да бъдат изпращани само „обикновени“ ревизии (т.е. ревизии на данните, представени през предходното тримесечие); |
|
— |
„историческите“ ревизии трябва да бъдат ограничени и отчитани на дата, различна от редовното отчитане. По принцип малки рутинни исторически ревизии на данните трябва да бъдат представяни само на годишна база (заедно с представянето на данни за четвъртото тримесечие). По изключение обаче исторически ревизии, които подобряват значително качеството на данните, могат да бъдат приемани през годината (извън редовния цикъл за отчитане); |
|
— |
в случай на значителни ревизии на ЕЦБ трябва да бъдат представени пояснителни бележки. |
Допълнение 1
ДИНАМИЧНИ РЕДОВЕ ЗА ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ НА ЕЦБ
(основни показатели/допълнителни показатели)
АКТИВИ
|
Наименование на показателя и разбивка по матуритет/географска разбивка/секторна разбивка |
Инвестиционни фондове/общо |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти |
Фондове, инвестиращи в дългови инструменти |
Смесени фондове |
Фондове за недвижими имоти |
Други фондове |
Общи публични фондове |
Фондове на специални инвеститори |
|
Депозити/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Кредити общ матуритет/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Краткосрочни кредити/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Дългосрочни кредити/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/други участващи държави-членки/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/други участващи държави-членки/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/други участващи държави-членки/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/други участващи държави-членки/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/други участващи държави-членки/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/други участващи държави-членки/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/други участващи държави-членки/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/други участващи държави-членки/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/други участващи държави-членки/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
Основни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции и други капиталови инструменти/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/резидентни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/други участващи държави-членки/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/други участващи държави-членки/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/други участващи държави-членки/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции, търгувани на фондовата борса/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/останалият свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
|
|
|
Акции на фондове на паричния пазар/свят/ПФИ |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Дълготрайни активи/свят/общо |
Основни |
|
|
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Финансови деривати/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Други активи (включително „Кредити“)/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
ОБЩО АКТИВИ/ПАСИВИ/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
ПАСИВИ
|
Наименование на показателя и разбивка по матуритет/географска разбивка/секторна разбивка |
Инвестиционни фондове/общо |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти |
Фондове, инвестиращи в дългови инструменти |
Смесени фондове |
Фондове за недвижими имоти |
Други фондове |
Общи публични фондове |
Фондове на специални инвеститори |
|
Депозити и задължения по кредити/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/местни/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки/ПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/други участващи държави-членки/НПФИ |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/останалият свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Финансови деривативи/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
Други пасиви (включително „Емитирани дългови ценни книжа“ и „Капитал и резерви“)/свят/общо |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Основни |
Допълнителни |
Допълнителни |
ДИНАМИЧНИ РЕДОВЕ ЗА ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ЕЦБ — ДАННИ ЗА ТРАНСАКЦИИ
(допълнителни показатели)
АКТИВИ
|
Наименование на показателя и матуритет/географска разбивка/секторна разбивка |
Инвестиционни фондове/общо |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти |
Фондове, инвестиращи в дългови инструменти |
Смесени фондове |
Фондове за недвижими имоти |
Други фондове |
Общи публични фондове |
Фондове на специални инвеститори |
|
Депозити/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Кредити общ матуритет/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Кредити до 1 година/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Кредити над 1 година/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции общ матуритет/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции до 1 година/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Ценни книжа, различни от акции над 1 година/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции и други капиталови инструменти/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции, търгувани на фондовата борса/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на фондовете на паричния пазар/свят/ПФИ |
Допълнителни |
|
|
|
|
|
|
|
|
Дълготрайни активи/свят/общо |
Допълнителни |
|
|
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Други активи (включително „Кредити“ и „Финансови деривативи“)/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
ОБЩО АКТИВИ/ПАСИВИ/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
ПАСИВИ
|
Наименование на показателя по матуритет/географска разбивка/секторна разбивка |
Инвестиционни фондове/общо |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти |
Фондове, инвестиращи в дългови инструменти |
Смесени фондове |
Фондове за недвижими имоти |
Други фондове |
Общи публични фондове |
Фондове на специални инвеститори |
|
Депозити и задължения по кредити/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Други пасиви (вкл. „Емитирани дългови ценни книжа“, „Капитал и резерви“ и „Финансови деривати“)/ свят/общо |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
ДИНАМИЧНИ РЕДОВЕ ЗА ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ЕЦБ — ДАННИ ЗА ПРОДАЖБИ И ОБРАТНО ИЗКУПУВАНЕ
(допълнителни показатели)
ПАСИВИ
|
Наименование на показателя и матуритет/географска разбивка/секторна разбивка |
Инвестиционни фондове/общо |
Фондове, инвестиращи в капиталови инструменти |
Фондове, инвестиращи в дългови инструменти |
Смесени фондове |
Фондове за недвижими имоти |
Други фондове |
Общи публични фондове |
Фондове на специални инвеститори |
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо — продажби на акции |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
|
Акции на инвестиционни фондове/свят/общо — обратно изкупуване |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
Допълнителни |
|
|
“
(1) Виж допълнение 2.
(2) Съдържаща се в приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1).
(3) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
(4) В случай че на национално равнище фондовете, инвестиращи в прехвърляеми ценни книжа и недвижими имоти, са класифицирани като „Смесени фондове“, то тези фондове трябва да бъдат отнесени към категорията „Смесени фондове“.
(5) За статистически цели лизингът се дефинира като финансов лизинг, когато лизинговият период обхваща целия или по-голямата част от икономическия живот на дълготрайната стока. В края на лизинговия период лизингополучателят има опцията да закупи стоката на номинална цена (ЕSA 95, приложение II).
(6) С изключение на акции/дялове на инвестиционни фондове.
|
А |
: |
инвестиционни фондове |
|
Б |
: |
дилъри на ценни книжа и деривативи |
|
В |
: |
финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране |
|
Г |
: |
останали други финансови посредници |
(7) Трябва да се отбележи, че в баланса на ПФИ не се прави разграничение между депозити и кредити в активите и пасивите. Вместо това всички непрехвърлеми средства, инвестирани при/отпуснати в кредит на ПФИ (= пасиви), се считат за „Депозити“ и всички средства, инвестирани от/отпуснати от ПФИ (= активи) се считат за „Кредити“. ЕSA 95 обаче очертава разликата на базата на критерия за това кой поема инициативата за трансакцията. В случаите, когато инициативата се предприема от кредитополучателя, финансовата трансакция трябва да бъде класифицирана като кредит. В случаите, когато инициативата се предприема от кредитора, трансакцията трябва да се класифицира като депозит.
(8) Европейска централна банка, ноември 2002 г.
(9) ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1, Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16).
(10) Изисква се само за показателя „Кредити“.
(11) ЕSA 95 предоставя стандарта за секторната класификация.
(12) Сектор „Държавно управление“: резидентни единици, които се занимават главно с производството на непазарни стоки и услуги, предназначени за индивидуално и колективно потребление, и/или с преразпределението на националния доход и богатство (ЕSA 95, параграфи 2.68—2.70). Сектор „Държавно управление“ обхваща централно държавно управление, федерално държавно управление, местно държавно управление и социалноосигурителни фондове (ЕSA 95, параграфи 2.71—2.74). За допълнителни насоки относно секторната класификация виж „Секторен наръчник за паричната и банковата статистика: насоки за статистическата класификация на клиентите“, Европейска централна банка, второ издание, ноември 1999 г.
(13) „Други резидентни сектори“ обхваща:
|
— |
други финансови посредници, както е дефинирано в тази рамка, |
|
— |
финансови посредници, занимаващи се със спомагателни дейности, |
|
— |
застрахователни дружества и пенсионни фондове. Непарични финансови предприятия и квазипредприятия, занимаващи се главно с финансово посредничество, като последствие от обединяването на рискове в пул (ЕSA 95, параграфи 2.60—2.67), |
|
— |
нефинансови предприятия. Предприятия и квазипредприятия, които не се занимават с финансово посредничество, а главно с производство на пазарни стоки и нефинансови услуги (ЕSA 95, параграфи 2.21—2.31), |
|
— |
домакинства. Физически лица или групи от физически лица като потребители и производители на стоки и нефинансови услуги изключително за тяхно собствено потребление и като производители на пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги, при условие че техните дейности не са тези на квазипредприятията. Тук се включват НТООД, които се занимават главно с производството на непазарни стоки и услуги за конкретна група домакинства (ЕSA 95, параграфи 2.75—2.88). |
(14) С изключение на акции/дялове на инвестиционни фондове.
(15) Не се отчита за фондове, инвестиращи в капиталови инструменти и фондове, инвестиращи в дългови инструменти.
(16) Кредитите следва също да се отчитат отделно за подсектор „Общо инвестиционни фондове“.
(17) „Работен ден на НЦБ“ означава всеки ден, на който конкретна НЦБ на участваща държава-членка е отворена за целите на провеждането на операции по паричната политика на ЕСЦБ.
(18) Виж също раздел 6.2. „Изисквания за данните“.
(19) В случая на Гърция например се използват кодовете на областта на контрагента „U2“ и „U8“ за данни, отнасящи се за периоди преди и включително четвъртото тримесечие на 2000 г., а от първото тримесечие на 2001 г. се използват кодовете „U5“ и „U4“.
(20) В случая на Гърция например кодът „N“ се използва за данни, отнасящи се за периоди преди и включително четвъртото тримесечие на 2000 г., а кодът „E“ — от първото тримесечие на 2001 г. нататък.
(21) Атрибутите са статистически понятия, които предоставят допълнителна кодирана (например единицата) и некодирана (например методът на съставянето) информация за обменяните данни. „Задължителни“ са атрибутите, чиито стойности са известни на всички партньори. „Условни“ са атрибутите, които са дефинирани само ако са известни на отчитащата се институция (например идентификациите на местните редове) или когато са релевантни (например съставяне, прекъсвания). Стойностите на атрибутите трябва да се обменят само когато се определят за първи път и когато се променят. Само статусът на наблюдението присъства при всяка обмяна на данни, приложен към всяко наблюдение.
(22) Промените трябва да бъдат изпратени на ресорния отдел на ЕЦБ по факса/електронната поща.
(23) Под ЕЦБ се има предвид главна дирекция „Статистика“ на ЕЦБ.
(24) В случая на Гърция например стойността на този атрибут се определя като „GRD“ за периода до четвъртото тримесечие на 2000 г. включително и като „EUR“ от първото тримесечие на 2001 г. нататък.
(25) За целите на рода идентификатори на „Други финансови посредници“ този атрибут не се изисква, тъй като тази информация може да бъде намерена в редовете за прекласификация. Тя се добавя към списъка, тъй като е част от общия списък с възможни стойности за атрибута „Статус на наблюдение“ за всички родове идентификатори. Ако е представен статус на наблюдение „В“, той трябва да бъде съпътстван със стойност на наблюдението преди прекъсване (OBS_PRE_BREAK).
(26) Когато вследствие местните пазарни практики или на правната рамка динамичният ред (или част от него) е неприложим (базисното явление не съществува), липсващата стойност се отчита („-“) със статус на наблюдение „М“.
(27) Когато в резултат от вътрешните изисквания за статистическа отчетност данни за динамичен ред не се събират нито на определени дати, нито за общата дължина на динамичния ред (базисното икономическо явление е налице, но не се наблюдава статистически), липсващата стойност се отчита („-“) със статус на наблюдение „L“ във всеки период.
(28) Тези наблюдения приемат определени стойности (статус на наблюдение „А“) на по-късен етап. Новите ревизирани стойности заменят предишните условни стойности.