31.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/17

2.1.

МИПЗ се състои от две части: сума за поемане на загуби и сума за рекапитализация. С предложените изменения на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (7) (ДВПБ) и на Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (8) (РЕМП) на органа за преструктуриране се предоставя възможност да коригира размера на сумата за рекапитализация, която представлява част от МИПЗ, за да се отразят адекватно рисковете, които произтичат от бизнес модела, модела на финансиране и цялостния риск (9). По този начин на органа по преструктуриране се дава възможност да вземе предвид вероятното намаляване на активите на институцията и различния ѝ рисков профил след прилагането на инструментите за преструктуриране и да коригира размера на сумата за рекапитализация спрямо новия по-малък размер на баланса.

Освен това ЕЦБ счита, че органът за преструктуриране следва да има възможност, след консултация с компетентния орган, да увеличи размера на сумата за рекапитализация, която представлява част от МИПЗ, за да осигури „предпазен марж“. Този малък буфер ще гарантира, че групата и субектите, които възникват в резултат от преструктурирането, ще разполагат с достатъчно ресурси, за да покрият допълнителните неочаквани загуби и непредвидените разходи, които могат да възникнат след преструктурирането, например, от окончателния резултат от оценката или да бъдат свързани с разходите, които възникват от изпълнението на план за оздравяване на дейността. Размерът на предпазния марж следва да се установи за всеки отделен случай в зависимост от плана за преструктуриране на кредитната институция.

2.2.

С предложените изменения на ДВПБ и РЕМП на органа за преструктуриране се дава възможност да предоставя насоки на субекта за собствения капитал и приемливите задължения, които надхвърлят МИПЗ, с цел да се покрият евентуалните допълнителни загуби на субекта и да се осигури пазарно доверие в преструктурирането (10). ЕЦБ препоръчва предложените насоки за МИПЗ да бъдат премахнати, тъй като усложняват допълнително рамката без да предоставят ясни ползи. На първо място, насоките за МИПЗ могат да увеличат цялостното калибриране на МИПЗ, тъй като насоките могат да бъдат възприети от пазара като изискване, което винаги трябва да се съблюдава. Правомощието на органа за преструктуриране да преобразува насоките за МИПЗ, ако са нарушавани системно, в твърдо МИПЗ (11) може да засили възприемането от пазара, че насоките за МИПЗ по същество допринасят за увеличено МИПЗ. На второ място, насоките за МИПЗ не са необходими за засилване на съответствието с МИПЗ, тъй като комбинираното изискване за буфер вече е насложено върху МИПЗ в предложението на Комисията. На трето място, насоките за МИПЗ не могат да бъдат оправдани с целта за избягване на автоматични ограничения на максималната сума за разпределяне (МСР), тъй като нарушаването на комбинираното изискване за буфер, насложено върху МИПЗ, не следва във всеки случай да води до незабавни автоматични ограничения на разпределенията (12). На четвърто място, насоките за МИПЗ не се оказват необходими за повишаване на гъвкавостта на органа за преструктуриране, тъй като МИПЗ също може да бъде коригирано при необходимост, например като се вземе предвид предложения предпазен марж.

2.3.

Съгласно предложените изменения на Директивата за капиталовите изисквания (13) (ДКИ) (14) кредитните институции няма да удовлетворят комбинираното изискване за буфер, ако не притежават достатъчно собствен капитал и приемливи задължения, за да удовлетворят едновременно комбинираното изискване за буфер, капиталовите изисквания и МИПЗ. Тъй като комбинираното изискване за буфер се наслагва върху МИПЗ (15) (първи сценарий) и върху капиталовите изисквания (16) (втори сценарий), правомощията при нарушение на буферите трябва да бъдат адаптирани според ситуацията. Въпреки че органът за преструктуриране е в състояние да поиска план за възстановяване на МИПЗ в първия сценарий, компетентният орган следва да действа в съответствие с ДКИ във втория сценарий.

2.4.

Процесът за преодоляването или отстраняването на пречки пред преструктурирането поради нарушение на буферите, които се наслагват върху МИПЗ (17), следва да бъде изменен, за да се включи и консултирането с компетентния орган, както вече е предвидено по отношение на други пречки. Освен това органите за преструктуриране следва да разполагат с повече гъвкавост по отношение на крайните срокове, за да гарантират, че кредитната институция има достатъчно време, ако е необходимо, за да разработи най-подходящата стратегия за преодоляването на нарушението на буферите. Освен това ЕЦБ приветства предложението на Комисията, което позволява на органа за преструктуриране да изисква от дадена институция да променя матуритетния профил на инструментите на МИПЗ като част от мерките за преодоляване на пречки пред възможността за преструктуриране (18).

2.5.

ЕЦБ препоръчва в предложените изменения на ДВПБ и РЕМП да се уточни, че една от задачите на органите за преструктуриране е да наблюдават равнищата на приемливите за МИПЗ инструменти и съотношението на МИПЗ, като вземат предвид всички изчисления на приспаданията. По същия начин следва да се уточни, че органите за преструктуриране имат също за задача да наблюдават спазването на МИПЗ и да информират компетентния орган за нарушения и други важни събития, които могат да засегнат способността на кредитната институция да изпълнява МИПЗ или насоките относно МИПЗ.

2.6.

Ако нарушението на МИПЗ съвпада с нарушение на капиталовите изисквания, компетентният орган следва първо да преодолее нарушението на капиталовите изисквания, като приеме съответните мерки, т.е. надзорни мерки или да използва правомощията си за ранна намеса, след като се консултира с органа за преструктуриране. Тази консултация следва да бъде кратка, за да се осигури бърза реакция при нарушението на капиталовите изисквания. Освен това при упражняването на правомощието си за преодоляване на нарушението на МИПЗ, органът за преструктуриране трябва да вземе предвид мерките, приети от компетентния орган.

2.7.

Съгласно предложените изменения на Регламента за капиталовите изисквания (19) (РКИ) предсрочното обратно изкупуване на приемливи задължения изисква предварителното разрешение с цел да се избегне ерозията на задълженията, които могат да се използват при споделянето на загуби. Органът за преструктуриране следва да отговаря за предоставянето на тези разрешения, тъй като той отговаря за определянето на МИПЗ, както и за количеството и качеството на инструментите, които ще са необходими за предпочитаната стратегия за преструктуриране (20).

Органът за преструктуриране следва да има задължението да се консултира с компетентния орган в случаите, в които кредитна институция конвертира приемливите задължения, които са част от МИПЗ, в инструменти на собствения капитал, за да осигури спазването на капиталовите изисквания, тъй като одобрението на подобна мярка може да бъде необходимо, за да се запази капиталовата позиция на институцията като действащо предприятие. На последно място, измененията следва да уточнят, че спрямо инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа под една година също се прилага това изискване за предварително разрешение, когато субектът или групата за преструктуриране са нарушили МИПЗ.

2.8.

ЕЦБ оценява преимуществата на предложените изменения на ДКИ, съгласно които автоматичните ограничения на МСР не се прилагат, когато нарушението на комбинираното изискване за буфер се дължи на неспособността на институцията да замести задълженията, които вече не отговарят на критериите за приемливост или матуритет за целите на МИПЗ (21). Това освобождаване следва да се разшири, за да се включи ситуацията, в която институцията нарушава комбинираното си изискване за буфер, насложено върху МИПЗ (22), защото страда от намаляване на собствения капитал, но не нарушава комбинираното си изискване за буфер, насложено върху капиталовите изисквания. В тази ситуация кредитната институция може все още да има относително високо равнище на собствен капитал, което само по себе си, без МИПЗ, ще е достатъчно, за да изпълни тя капиталовите си изисквания и комбинираното изискване за буфер.

2.9.

ЕЦБ препоръчва предложеното освобождаване от прилагането на ограниченията на МСР, когато кредитната институция не разполага с инструменти за МИПЗ, да не бъде ограничавано до шест месеца, тъй като това забавяне на автоматичното прилагане на ограниченията на МСР може да не е достатъчно и поради това може допълнително да влоши стреса на пазарите за финансиране, когато е необходимо да се емитират нов капитал или дългови инструменти (23). Вместо това освобождаването следва да се прилага за срок от дванадесет месеца, което ще даде на институцията допълнително време, за да емитира приемливи инструменти за МИПЗ. Това е особено важно, тъй като инструментите за МИПЗ обикновено са с по-кратък срок до падежа от инструментите на собствения капитал и поради това носят по-големи рискове от рефинансиране, които могат да съвпаднат с бъдещ стрес на пазарите за финансиране.

2.10.

От гледна точка на финансовата стабилност взаимното притежаване на задължения, които са част от МИПЗ, между кредитни институции е нежелателно. С цел да се избегне двойното отчитане и да се ограничат верижните ефекти, следва да се прилагат правила за приспадане към всички външни задължения, които са част от МИПЗ, т.е. издадени на субектите извън групата за преструктуриране, независимо от вида кредитна институция, т.е. не само за Г-СЗИ. Предлаганият понастоящем метод за Г-СЗИ следва да се прилага по отношение на всички кредитни институции, т.е. от приемливите задължения, които са част от МИПЗ, и от собствения капитал се правят приспадания въз основа на съответния подход за приспадане. По принцип другите аспекти на правилата за приспадане следва да бъдат съвместими с договореното за ОКПЗ на международно равнище, т.е. Договореностите относно ОКПЗ на СФС и рамката „Базел III“ (24), включително за банкови групи с повече от един субект за преструктуриране и група за преструктуриране.

2.11.

От гледна точка на финансовата стабилност възможността за преструктуриране може да намалее, ако индивидуалните инвеститори притежават нови непривилегировани първостепенни дългови инструменти и подчинени дългови инструменти. Поради това следва да се обмислят ясни и разбираеми изисквания за оповестяване и други гаранции, за да се повиши осведомеността на инвеститорите за рисковете, свързани с тези инструменти. В същия дух, препоръчително е да се въведе изискване за минимална деноминация от поне 100 000 EUR на дял по отношение на всеки инструмент. Това ще увеличи инвестиционния праг, а по този начин и осведомеността на инвеститорите, като така ще се ограничат преките инвестиции на дребно. По тези въпроси следва да се постигне обща рамка на равнището на Съюза, за да се избегне предприемането на разнопосочни подходи в държавите членки, което би довело до фрагментирането на пазара за тези инструменти в рамките на Съюза (25).

2.12.

Следва да се разясни третирането на групите, които се преструктурират съгласно стратегия с множество входни точки. На първо място, от определението на „група за преструктуриране“ следва да се изключат дъщерните предприятия от трети държави, които сами по себе си са входни точки, тъй като те ще се третират отделно от останалата част от групата в случай на преструктуриране (26). На второ място, в измененията следва да се уточни, че спазването на МИПЗ на равнището на субекта за преструктуриране трябва да се постигне на консолидирана основа на равнището на групата за преструктуриране (27). На трето място, в предложените правила за приспадания от приемливите задължения, приложими спрямо групи, които ще бъдат преструктуриране съгласно стратегия с множество входни точки (28) следва изцяло да се отразяват Договореностите относно ОКПЗ по отношение на позволените корекции и компонентите на формулата.

3.1.

Един от ключовите фактори за изпълнението на специфично за субекта МИПЗ е определянето на подходящ преходен период. Потенциално високото равнище на недостиг на МИПЗ, което може да настъпи в началото при въвеждането на нови хармонизирани равнища, може да бъде източник на значими предизвикателства за някои кредитни институции с оглед на изпълнението на тези изисквания в срок в настоящия макроикономически климат. Следователно ЕЦБ предлага въвеждането на подходящ минимален преходен период за всички кредитни институции, който да не е по-кратък от срока, който се прилага спрямо Г-СЗИ, посочен в Договореностите за ОКПЗ. Освен това органът за преструктуриране следва да разполага с гъвкавостта да определи за всеки отделен случай краен срок за спазване, който е по-дълъг от този хармонизиран минимум. ЕЦБ препоръчва поясняване, че всяко удължаване над минималния преходен период за дадена институция следва да се основава на оценка на предизвикателствата за изпълнението на МИПЗ, с които тази институция ще се сблъска поради ограничен достъп до пазара или капацитет на пазара, или поради други подобни ограничения в съответната макроикономическа среда.

3.2.

ЕЦБ оценява преимуществата, свързани с въвеждането на нови критерии за приемливост за приемливи инструменти на МИПЗ, с които критериите за приемливост за целите на МИПЗ ще се хармонизират с критериите за приемливост за целите на ОКПЗ (29) и с които ще се въведат допълнителни характеристики, които ще подобрят постоянството на приемливите инструменти на МИПЗ (30). Те ще спомогнат за осигуряването на капацитета за поемане на загуби на МИПЗ в момента на преструктуриране. Допълнителните характеристики, които надхвърлят критериите за приемливост за целите на ОКПЗ, могат обаче да доведат до допълнителен недостиг, например като направят неприемливи задълженията с клаузи за предсрочно погасяване, което следва да бъде взето предвид при определянето на окончателния преходен период за спазване на МИПЗ за всеки отделен случай. Алтернативно, предложените изменения на РКИ могат да бъдат преформулирани, за да се уточни, че за задълженията, които преди са били приемливи за целите на МИПЗ, но не отговарят на новите допълнителни характеристики, ще се прилага старият режим, което означава, че те ще продължат да бъдат приемливи, както са съгласно настоящия режим. Старият режим следва да бъде отменен на етапи през разумен период от време.

3.3.

По отношение на изискването задълженията, които произтичат от дългови инструменти с внедрени деривати, да бъдат изключени от приемливите задължения, е необходимо да се разясни по-добре определението на „внедрени деривати“. Това би могло да бъде постигнато чрез разработването на подходящи регулаторни технически стандарти (31).

4.1.

Има значително припокриване между надзорните мерки съгласно ДКИ (32), Регламента за ЕНМ (33) (РЕНМ) и мерките за ранна намеса, предвидени в ДВПБ, както от гледна точка на съдържание, така и от гледна точка на условията за прилагането им. Това припокриване създава значителни предизвикателства пред практическото прилагане на рамката за ранна намеса, особено по отношение на липсата на яснота във връзка с условията за ранна намеса.

4.2.

Освен това правомощията на ЕЦБ за ранна намеса трябва да бъдат упражнявани въз основа на индивидуалното национално транспониране на ДВПБ (34). Това води до несигурност по отношение на мерките и условията за упражняването им във всяка държава членка.

4.3.

Поради това ЕЦБ препоръчва заличаването от ДВПБ на онези мерки за ранна намеса, които вече са предвидени в ДКИ и РЕНМ, и изменянето на РЕМП, за да може с регламент да се създаде правно основание за правомощията на ЕЦБ за ранна намеса с оглед на това да се създадат условия за непротиворечивото им прилагане.

5.1.

С предложените изменения на ДВПБ на компетентните органи и на органите за преструктуриране се предоставят нови правомощия за спиране на изпълнението на задължения за плащане и доставка. Макар че като цяло ЕЦБ приветства хармонизацията на тези правомощия на равнището на Съюза, очакването ѝ е, че тези широки правомощия ще се упражняват само при извънредни обстоятелства. Решението относно инструмента за мораториум следва да бъде взето в тясно сътрудничество между всички съответни органи поради изключителното му естество и разрушителното му въздействие върху договорите. ЕЦБ предлага въвеждане на процедура за разпределянето на отговорност за мораториума върху компетентния орган или органа за преструктуриране в зависимост от това, дали мораториумът е наложен преди или след констатацията „институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна“. Такава процедура по правило следва да избягва налагането на последващи мораториуми. Само по изключение, когато е мотивиран от специфичните обстоятелства и при спазване на принципа на пропорционалност, органът за преструктуриране следва да има възможност да наложи допълнителен мораториум, за да запълни празнината от констатацията „институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна“ до предприемането на действие по преструктуриране.

5.2.

По принцип инструментът за мораториум преди преструктурирането следва да бъде отделен и независим от мерките за ранна намеса. Основната цел на мораториума преди преструктурирането следва да бъде предотвратяването на сериозно влошаване на баланса на кредитната институция. По-специално, с инструмента за мораториум преди преструктурирането на компетентния орган ще се даде достатъчно време, ако е необходимо, да завърши оценката дали институцията е проблемна или има вероятност да стане проблемна, като се вземе предвид и времето, което е необходимо, за да се вземе това формално решение, за което също е необходимо консултиране с органа за преструктуриране. Освен това мораториумът осигурява допълнително време за органа за преструктуриране за паралелно стартиране на подготовката за неговите задачи по преструктуриране. Максималната продължителност на мораториума следва да бъде общо пет работни дни, ограничение, което е необходимо и поради сериозното въздействие на мораториума върху правата на кредиторите. ЕЦБ предупреждава, че продължителните периоди от време, през които вложителите нямат достъп до депозитите си, подкопават доверието в банковата система и могат в крайна сметка да създадат рискове за финансовата стабилност.

5.3.

Ефективният мораториум преди преструктурирането трябва да има най-широкия възможен обхват, за да се даде възможност за навременна реакция при появата на изходящи ликвидни потоци. Общото изключение за гарантираните депозити и вземанията по схеми за обезщетение на инвеститорите следва да се замести с ограничени освобождавания, които се предоставят от компетентния орган по негова преценка, с цел да се запази известна гъвкавост. Съгласно този подход компетентния орган може например да разреши на вложителите да изтеглят ограничена сума от депозитите си всеки ден съгласно равнището на защита, установено с Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (ДСГД) (35), като същевременно се вземат предвид евентуалните ликвидни и технически ограничения. Следва да се предвидят определени мерки за защита на правата на вложителите, като например ясна комуникация за това кога достъпът до депозитите ще бъде възстановен. На последно място, следва да бъдат оценени евентуалните последици съгласно ДСГД, тъй като инструментът за мораториум преди преструктурирането няма да бъде от полза, ако се счита, че той води до неналичност на депозити съгласно ДСГД.

5.4.

ЕЦБ препоръчва разширяването на съществуващите освобождавания от мораториума по отношение на инфраструктурите на финансовите пазари (ИФП), включително централните контрагенти, и към: а) централни депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) от трети държави, признати от Европейския орган за ценни книжа и пазари съгласно Регламента за централните депозитари на ценни книжа (36), и б) платежни системи от трети държави, спрямо които се прилага споразумение за съвместен надзор, в което участва поне една централна банка от Европейската система на централните банки. Спиране, с което на участник (кредитна институция) се забранява да прави плащания на ИФП на практика ще бъде причина за това участникът да не е в състояние да изпълнява задълженията си, когато настъпи падежът им. Това ще доведе до неизпълнение на паричните задължения на участника към ИФП. Без освобождаване за този вид плащане мораториумът всъщност ще е с потенциал за създаване и разпространение на системен риск, преди да се задействат защитните механизми на ИФП (37).

5.5.

Предложената хармонизация на правомощията по време на мораториума преди преструктурирането не бива да накърнява други правомощия по време на мораториума, например правомощията на надзорните или съдебните органи, които са въведени на национално равнище, за да гарантират принципа за еднакво третиране на кредиторите (par condicio creditorum) при откриването на производство по несъстоятелност. Ако по отношение на кредитната институция не започне производство по преструктуриране след налагането на мораториум, например защото органът за преструктуриране реши, че преструктурирането не е в обществен интерес, тези национални инструменти могат да придобият отново важност. Подобна ситуация би могла да настъпи, ако бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на проблемния субект след прилагането на инструментите за преструктуриране.

5.6.

Изключенията съгласно ДВПБ за централните банки, включително по отношение на инструмента за мораториум преди преструктурирането, следва да бъдат разширени, за да се включи и Банката за международни разплащания (БМР). На БМР са възложени задачите да стимулира сътрудничеството между централните банки, да предоставя допълнителни условия за международни финансови операции и да действа като доверител или агент за сетълмента на международни финансови операции. Следователно е подходящо тя да бъде третирана подобно на централна банка съгласно ДВПБ.

5.7.

Допълнителни оценки също така следва да бъдат предприети по отношение на признаването на инструмента за мораториум съгласно законите на трети държави, особено в случаи, при които все още не е установен механизъм за признаване. По-специално следва да се обърне сериозно внимание на потенциалните последици от инструмента за мораториум за целите на Универсалния протокол за спиране на преструктуриране на Международната асоциация за суапове и деривативи от 2015 г. [International Swaps and Derivatives Association 2015 Universal Resolution Stay Protocol], който признава единствено по-кратък срок за спиране, с възможност за отказ по отношение на юрисдикции, които впоследствие изменят продължителността на законовото спиране.

5.8.

На последно място, възможните последици на пруденциалните регулаторни изисквания следва да бъдат внимателно оценени, имайки предвид предложената продължителност на инструментите за мораториум и предвижданите права на временно спиране или нетиране/прихващане.