(1)

Европейската централна банка (ЕЦБ) прилага Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка (ЕЦБ/1999/4) (2) за налагането на санкции в различните области на компетентността си, включително по-специално осъществяването на паричната политика на Съюза, функционирането на платежните системи и събирането на статистическа информация.

(2)

Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (3) оправомощава ЕЦБ да налага административни имуществени санкции на кредитните институции, над които упражнява надзор, когато тези институции нарушат изискване на пряко приложимо право на Съюза, и санкции в случай на нарушение на регламенти или решения на ЕЦБ.

(3)

ЕЦБ прие Регламент (ЕС) № 468/2014 (ЕЦБ/2014/17) (4), за да уточни допълнително процедурите, уреждащи изпълнението от ЕЦБ, националните компетентни органи и определените на национално равнище органи на надзорните им задачи съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013. Регламент (ЕС) № 468/2014 (ЕЦБ/2014/17) съдържа разпоредби относно процедурата на налагане на административни санкции от ЕЦБ и националните компетентни органи в областта на надзора.

(4)

ЕЦБ прие Препоръка ЕЦБ/2014/19 (5) с оглед установяването на последователен режим за налагането на санкции от ЕЦБ при изпълнението на надзорните ѝ задачи съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 и Регламент (ЕС) № 468/2014 (ЕЦБ/2014/17).

(5)

Регламент (ЕО) № 2157/1999 следва да бъде уточнен от гледна точка на това, че той се прилага само спрямо налагането на санкции от ЕЦБ при изпълнението на задачите ѝ на централна банка, които не са свързани с надзора, докато Регламент (ЕС) № 468/2014 (ЕЦБ/2014/17) се прилага спрямо налагането на административни санкции от ЕЦБ при изпълнението на надзорните ѝ задачи.

(6)

При допълнителното уточняване на процесуалните правила, които се прилагат при започването и провеждането на процедурата за нарушение, установена в Регламент (ЕО) № 2532/98, ЕЦБ следва да отчете тежестта на предвидената санкция.

(7)

Поради това Регламент (ЕО) № 2157/1999 следва да бъде съответно изменен,

1)

След член 1 се вмъква нов член 1а:

„Член 1а

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага само по отношение на санкции, които могат да бъдат налагани от ЕЦБ при изпълнението на задачите ѝ на централна банка, които не са свързани с надзора. Той не се прилага по отношение на административните санкции, които могат да бъдат налагани от ЕЦБ при изпълнението на надзорните ѝ задачи.“

2)

След член 1а се вмъква нов член 1б:

„Член 1б

Независимо звено за разследване

1.   За целите на вземане на решение дали да започне процедура за нарушение съгласно член 2 и да упражни правомощията, установени в член 3, ЕЦБ създава вътрешно независимо звено за разследване (наричано по-долу „звено за разследване“), което се състои от разследващи служители, които изпълняват разследващите си функции независимо от Изпълнителния съвет и Управителния съвет и не участват в разискванията на Изпълнителния съвет и Управителния съвет.

2.   В случай че счете, че е налице основание да подозира, че се извършват или са извършени едно или повече нарушения, въпросът се отнася до Изпълнителния съвет.

3.   В случай че Изпълнителният съвет счете, че приложимата санкция би могла да надвиши прага, уреден в член 10, параграф 1, опростената процедура, изложена в член 10, не се прилага и Изпълнителният съвет отнася въпроса до звеното за разследване. Звеното за разследване взема решение дали да започне, или не процедура за нарушение.

4.   Всички позовавания на ЕЦБ в членове 2—4, член 5, параграфи 1—3 и член 6 се считат за позоваване на звеното за разследване на ЕЦБ или в случай че се прилага опростената процедура по член 10 — на Изпълнителния съвет.

5.   Разпоредбите на настоящия член не засягат компетенцията на компетентната национална централна банка да започне процедура за нарушение и да направи проучване в съответствие с настоящия регламент.“

3)

В член 2 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   По отношение на едно и също предприятие и въз основата на едни и същи факти не може да се започне повече от една процедура за нарушение. За целта ЕЦБ или компетентната национална централна банка не могат да вземат решение за започване на процедура за нарушение, преди взаимно да са се информирали и консултирали.“

4)

В член 2 параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка при поискване имат право взаимно да се подпомагат и да си сътрудничат при провеждането на процедурата за нарушението, по-конкретно чрез предоставяне на информация, която считат за релевантна.“

5)

След член 7 се вмъква нов член 7а:

„Член 7а

Представяне на предложение на Изпълнителния съвет

1.   Ако след приключване на процедурата за нарушение звеното за разследване или съответно компетентната национална централна банка счете, че на съответното предприятие следва да бъде наложена санкция, звеното или банката съответно представя предложение на Изпълнителния съвет, с което се определя, че съответното предприятие е извършило нарушение и се уточнява размерът на санкцията, която следва да бъде наложена.

2.   Звеното за разследване или съответно компетентната национална централна банка основава предложението си само на фактите и възраженията, по които съответното предприятие е имало възможността да представи становище.

3.   Ако счете, че предоставената преписка от звеното за разследване или съответно от компетентната национална централна банка е непълна, Изпълнителният съвет може да я върне на звеното за разследване или на компетентната национална централна банка заедно с мотивирано искане за допълнителна информация.

4.   Ако въз основа на пълна преписка е съгласен с предложението на звеното за разследване или съответно на компетентната национална централна банка да бъде наложена санкция на съответното предприятие, Изпълнителният съвет приема решение в съответствие с предложението, представено от звеното за разследване или от компетентната национална централна банка.

5.   Ако въз основа на пълна преписка счете, че фактите, описани в предложението на звеното за разследване или съответно на компетентната национална централна банка, не разкриват достатъчно доказателства за нарушение, Изпълнителният съвет може да приеме решение за прекратяване на делото.

6.   Ако въз основа на пълна преписка е съгласен, че съответното предприятие е извършило нарушение, както е определено в предложението на звеното за разследване или съответно на компетентната национална централна банка, но не е съгласен с предложената санкция, Изпълнителният съвет приема решение, като посочва санкцията, която счита за подходяща.

7.   Ако въз основа на пълна преписка не е съгласен с предложението на звеното за разследване или съответно на компетентната национална централна банка, но приеме, че съответното предприятие е извършило друго нарушение или че е налице друго фактическо основание за предложението на звеното за разследване или съответно на компетентната национална централна банка, Изпълнителният съвет уведомява писмено съответното предприятие за своите констатации и за повдигнатите срещу съответното предприятие възражения.

8.   Изпълнителният съвет приема решение, с което се определя дали съответното предприятие е извършило нарушение или не и се посочва налаганата санкция, ако има такава. Решенията, приемани от Изпълнителния съвет, се основават само на фактите и възраженията, по които съответното предприятие е имало възможността да представи становище.“