13.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 31/1

1.1

Ефективността и добрата интегрираност на финансова система са важни за пълното, безпрепятствено и ефективно осъществяване на паричната политика в Еурозоната. Това се отнася за всички сегменти на финансовата система, но е особено важно по отношение на пазарния сегмент с най-голямо значение за осъществяването на паричната политика, а именно паричния пазар. Европейският пазар за краткосрочни ценни книжа се явява най-слабо интегрирания сегмент на паричния пазар в EС. По тази причина ЕЦБ следи с особено внимание инициативите както от страна на регулаторните органи, така и идващите от пазарните среди, които инициативи визират засилването на интеграцията, развитието и прозрачността на пазарите за краткосрочни цени книжа в Европа (4).

1.2

Еднаквото прилагане и тълкуване на законодателството на ЕС има решаващо значение за изграждането на вътрешния пазар за финансови услуги. С оглед на това обстоятелство изборът на директивата като правен инструмент за постигане на такова еднакво прилагане в настоящия случай очевидно противоречи на целта на мерките по прилагане на Директивата за ПКИПЦК, насочени към изясняването на определенията, „предназначени да гарантират уеднаквеното прилагане на настоящата директива в цялата Общност“ (5), „засилването на единното тълкуване на въпроса, дали определени активи са годни с оглед инвестирането според Директивата за ПКИПЦК“, „намаляването на вероятността за разминаване в тълкуванията на Директивата за ПКИПЦК“, както и в „увеличаването на правната сигурност и поощряването на едно в по-голяма степен единно тълкуване на Директивата за ПКИПКЦ“ (6). Една мярка за прилагане, предложена под формата на регламент, който би съдържал подробни, пряко приложими към всички ПКИПЦК разпоредби, би била по-подходяща с оглед на сегашното неединно приложение на някои общи принципи на Директивата за ПКИПЦК, например по отношение на правилата за допустимост на инструментите на паричния пазар.

2.1

Първо, що се отнася до информационните изисквания и изискванията по отношение на разкриването на информация, предложената директива въвежда няколко изисквания в зависимост от правната природа на емитента. Например, по отношение на инструментите на паричния пазар, емитирани от подлежащи на пруденциален надзор учреждения (7), информацията може да бъде сведена до информация относно емисията, относно емисионната програма или относно правното и финансово положение на емитента преди емисията на инструментите на паричния пазар (8). Същевременно при нефинансовите институции (9) се изисква както информация относно емисията и емисионната програма, така и относно правното и финансово положение на емитента. Комисията отбелязва, че това разграничаване се дължи на обстоятелството, че „в частност, при някои сертификати за депозит трудно биха били изпълнени определени критерии по член 5, параграф 2“ от предложената директива. По принцип, ЕЦБ е на мнение, че с оглед безпрепятственото и ефективно функциониране на пазара е важно участниците на пазара да имат достъп до адекватна и стандартизирана информация, както и до стандартизирани статически данни. Затова се препоръчва член 5, параграф 3, буква a) на предложената директива да бъде формулиран по същия начин както член 5, параграф 2, буква a) от нея.

2.2

Второ, необходимо би било да се разгледа по-подробно включването на емитираните от орган на местната или регионалната власт на държава-членка (или член на федерацията, в случай федерална държава-членка) инструменти на паричния пазар, които не са гарантирани от държава-членка в разпоредбата на член 5, параграф 2 (т.нар. други емитенти), вместо на член 5, параграф 4 от предложената директива (т.е. заедно с други публични институции на държавите-членки). В ЕС местните, регионалните и федерални органи разполагат с финансовата подкрепа на съответните държави-членки, както и с особен статус по националните правни режими на несъстоятелността. При това въпросът, дали задълженията на местните, регионалните и федерални органи в ЕС са формално гарантирани от техните държави-членки, в някои случаи би могъл да повдигне комплексни въпроси, и поради това не би могъл да служи за основа за разделянето на инструментите на такива със или без гаранция. Както в рамките на Директива за ПКИПЦК (член 19, параграф 1, първо тире) на „Ниво 1“, така и по Директива 2003/71/EО за проспектите, регионалните, местните и (с оглед Директивата за ПКИПЦК) федерални органи на държавите-членки (10) трябва да се третират по един и същи начин. Подобни доводи могат да бъдат приведени и по отношение на международните публични институции. Следователно, Комисията би могла да измени член 5, параграф 2 от предложената директива, като премахне споменаването на местните, регионалните и федерални органи на държавите-членки, както и на международните публични институции, и така да се стигне до еднакво третиране на всички публични институции.

2.3

Трето, член 5, параграф 3, буква в) от предложената директива визира необходимостта от надеждна статистика за емисията или емисионната програма, „или други данни, които позволяват надлежна оценка на кредитните рискове, свързани с инвестирането в такива инструменти“. В това отношение следва да се отбележи, че наличието на надеждни статистически данни и наличието на други данни, позволяващи оценка на кредитните рискове, представляват две различни и желателни пазарни характеристики, които се припокриват само частично. Следователно към тях не трябва да се третират като едно и също нещо. Освен това този критерий е отчасти излишен с оглед на член 5, параграф 1, буква б), който сам по себе си урежда, щото за посочените в член 19, параграф 1, буква з) от Директивата за ПКИПЦК финансови инструменти да бъде предоставяна информация, която да позволява „надлежна оценка на кредитните рискове, свързани с инвестирането в такива инструменти“. Затова от член 5, параграф 3, буква в) на предложената директива следва да бъде премахне текстът „или други данни, които позволяват надлежна оценка на кредитните рискове, свързани с инвестирането в такива инструменти“.

2.4

Четвърто, определението „контрол върху информацията“ от „надлежно квалифицирано трето лице“ в член 5, параграф 2, буква в) от предложената директивата предизвиква сериозни тълкувателни трудности. В направените по-рано обяснителни бележки (11) Комисията посочва, че дилърите, одиторите, публичните институции или други пазарни структури отговарят на изискванията, доколкото те не са длъжни да приемат указания от страна на емитента. Според Комисията, с помощта на този критерий се осигурява както надеждността на информацията за емитираните от дружествата инструменти, така и квалифицираният надзор върху тази информация, особено предвид на обстоятелството, че тези дружества не подлежат на надзор или регулиране. Предложението на Комисията обаче не определя докрай начина, по който това ще бъде постигнато, и не показва структуриран подход към конкретните проблеми. Не става ясно, кой в крайна сметка трябва да решава относно „надлежността“ на третото лице. Освен това в член 5, параграф 2, буква в) от предложената директива е предвидено, че контролът върху информацията се прилага както по отношение на емисията или емисионната програма, така и по отношение на правното и финансово положение на емитента. Обаче, в зависимост от естеството на третото лице, контролиращият орган няма задължително да „контролира“ и двата посочени елемента. Например одиторът контролира финансовата ситуация на емитента, но не и емисионната програма. Съмнително е доколко адвокатските сдружения и дилърите могат да осъществяват контрол върху финансовата информация. При това публичните органи могат да контролират емисионната програма, но не задължително и финансовата ситуация на емитента. В крайна сметка, въвеждането в предложената директива на неопределени механизми за контрол на информацията„от страна на надлежно квалифицирано трето лице“ (12) изглежда би приближило информационните изисквания по отношение на инструментите на паричния пазар към изискванията, приложими към надлежно оформените проспекти. В тази връзка трябва да се подчертае, че изискванията към проспектите са, очевидно, изчерпателно уредени от Директивата за проспектите, по силата на която инструментите на паричния пазар са изключени от определението за ценни книжа (13).

2.5

Ясно е, че предоставената на държавите-членки преценка относно прилагането на този критерий е в противоречие с целта на тези мерки по прилагане, насочени към гарантирането на по-голяма правна сигурност и към осигуряването на еднакво прилагане. Затова се предлага този критерий да отпадне изцяло, освен ако е възможно да бъде изяснено значението на разпоредбата, което на свой ред изглежда проблематично предвид на визираните множеството вероятни хипотези.

2.6

Пето, съгласно член 5, параграф 4 от предложената директива, подходящата информация за всички инструменти на паричния пазар, уредени в член 19, параграф 1, буква з), първо тире от Директивата за ПКИПЦК (с изключение на посочените в параграф 2 от настоящия член), включва информация относно емисията, относно емисионната програма или относно правното и финансово положение на емитента преди емисията на инструментите на паричния пазар. Що се отнася до емитентите, член 19, параграф 1, буква з), първо тире от Директивата за ПКИПЦК се отнася в частност до държави, които не са членки, ЕС, Европейската инвестиционна банка, ЕЦБ и централните банки на държавите-членки. Така тази разпоредба би се прилагала към инвестициите на колективните инвестиционни предприятия в някои инструменти, емитирани от централните банки и използвани при осъществяването на паричната политика (14). Имайки предвид обстоятелството, че в хипотезата на централните банки информацията за правното и финансовото положение на емитента не би била от пряко значение за инвесторите в рамките на ПКИПЦК, и също така с оглед правомощията на Еуросистемата по отношение на условията на емитиране на такива инструменти (15), ЕЦБ предлага член 5, параграф 4 от предложената директива да бъде изменен така, че всички емитирани както от ЕЦБ, така и от централните банки на държавите-членки инструменти на паричния пазар да бъдат изключени от приложното поле на горепосочения параграф.

2.7

В заключение, член 3, параграф 2 от предложената директива на Комисията определя инструменти на паричния пазар като инструменти, обикновено търгувани на паричен пазар, ноито отговарят на един от следните критерии: (i) те имат падеж при издаването от по-малко от 397 дена; или (ii) те имат остатъчен матуритет, по-малък от 397 дена; или (iii) тяхната доходност подлежи на редовна корекция спрямо условията на паричния пазар поне веднъж на 397 дена; или (iv) профилът на риска при тях съответства на този при финансовите инструменти, които имат падеж от по-малко от 397 дена или тяхната доходност подлежи на редовна корекция по реда на точка (iii). Комисията би следвало да обърне внимание на факта, че това определение не се съгласува с определението за инструменти на паричния пазар според Регламент ECB/2001/13 (16), което включва остатъчен матуритет, по-малък от или равен на една година, или редовна корекция на доходността според условията на паричния пазар най-малко всеки 12 месеца. ЕЦБ е взела под внимание, че предложеният период от 397 дена следва от предложението на CESR, щото 12-месечният матуритет да бъде удължен до 397 дена, така че бъде включен рискът от забавяне на сетълмента, който би довел до нарушение в случай на забавен сетълмент (17). Предлага се приемането на решението, предложено от Комисията в първоначалните редакции на предложената директива, където е установен матуритет от една година, „без да се засягат допълнителните забавяния на сетълмента, уредени при емисията или емисионната програма“.