СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 28 май 2013 година

относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета

(CON/2013/37)

2013/C 179/03

Въведение и правно основание

На 5 февруари 2013 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Европейската комисията за становище относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (1) (наричана по-долу „предложената директива“). На 20 февруари и на 2 април 2013 г. ЕЦБ получи искания съответно от Съвета на Европейския съюз и от Европейския парламент за становище относно същата предложена директива.

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които предвиждат, че с ЕЦБ се провеждат консултации по всеки предложен акт на Съюза в областите на нейната компетентност. Освен това ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 128, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, тъй като предложената директива съдържа разпоредби, които имат отношение към някои задачи на Европейската система на централните банки. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно изречение първо на член 17.5 от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.    Цел и съдържание на предложената директива

Предложената директива ще замени Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еврото (2) за държавите членки, участващи в приемането ѝ. Тя запазва по-голямата част от разпоредбите на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета, с минимални изменения, като взема предвид Договора от Лисабон. Освен това предложената директива допълва Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета чрез въвеждането на минимален размер на наказанието от шест месеца лишаване от свобода в случаи на производство и разпространяване на подправени парични знаци и чрез въвеждането на максимален размер на наказанието от най-малко осем години лишаване от свобода в случаи на разпространяване на подправени парични знаци. Тя въвежда и нови разпоредби, задължаващи държавите членки: а) да предвидят възможността да се използват някои способи за разследване; и б) да гарантират, че на националните центрове за анализ (НЦА) и на националните центрове за анализ на монети (НЦАМ) е позволено и по време на висящи съдебни производства да проверяват евробанкноти и монети, пораждащи съмнение, че са подправени, с цел извършването на анализ, идентификация и откриване на още подправени парични знаци.

2.    Общи забележки

ЕЦБ приветства предложената директива, чиято цел е да допълни разпоредбите на Международната конвенция за премахване и преследване фабрикуването на фалшиви парични знаци, подписана в Женева на 20 април 1929 г., и Протокола към нея (3) (наричани по-долу „Женевската конвенция“) и да се улесни прилагането ѝ от държавите членки (4). ЕЦБ също така приветства и факта, че с предложената директива се взема предвид мнението на ЕЦБ, че наказателноправната рамка следва да бъде подсилена чрез въвеждане на по-строги наказания и хармонизирането им, в това число и чрез определяне на стандарти за минималния размер на наказанията. Същевременно ЕЦБ отбелязва, че предложената директива като цяло запазва разпоредбите на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета, с което ще се гарантира правната сигурност след прехода към новия режим на защита, установен съгласно предложената директива.

ЕЦБ разбира, че разпоредбата за взаимното признаване на присъди с цел признаване на „рецидиви“ съгласно член 9а от Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета няма да бъде засегната след приемането на предложената директива за държавите членки, които вече са транспонирали тази разпоредба в националното си право. По отношение на държавите членки, които все още не са направили това, задължението им да установят национални разпоредби за взаимното признаване на присъди по член 9а изглежда би продължило да съществува в съответствие с член 12 от предложената директива. Независимо от това и с оглед постигане на яснота, ЕЦБ предлага да се вмъкне съдържанието на член 9а от Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета в предложената директива.

В съответствие със съображения 28, 29 и 30 от предложената директива ЕЦБ отбелязва, че макар Дания да не участва в приемането на предложената директива, Обединеното кралство и Ирландия могат да решат дали да участват в приемането и прилагането ѝ или не. ЕЦБ разбира, че ако Дания, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането и прилагането на предложената директива, спрямо тях ще продължат да се прилагат задълженията по отношение на сроковете за транспониране на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета в съответствие с член 12 от предложената директива. В резултат на това новите разпоредби съгласно предложената директива няма да се прилагат спрямо Дания, Обединеното кралство и Ирландия. Поради това би било полезно компетентните органи в Дания, Обединеното кралство и Ирландия (в случай че последните две държави не участват в приемането на предложената директива) да бъдат поканени да се обвържат с прилагането на минималните и максималните размери за наказанията, да осигурят наличието на ефективни способи за разследване и да гарантират предаване на подправените банкноти и монети от съдебните органи на НЦА и НЦАМ съгласно съответно членове 5, 9 и 10 от предложената директива. В противен случай трансграничното сътрудничество и намаляването на риска от търсене на най-благоприятната правна система (т. нар. forum-shopping), посочени в съображение 18 от предложената директива, биха били възпрепятствани.

3.    Специфични забележки

3.1.   Потенциална номинална стойност на подправени банкноти и монети

Във връзка с позоваванията на номиналната стойност на подправените банкноти и монети в съображение 19 и член 5 от предложената директива ЕЦБ отбелязва, че от гледна точка на производството тази стойност може да бъде определена само по отношение на завършените подправени банкноти или монети.

Въпреки това ЕЦБ отбелязва, че понятието за подправени банкноти и монети не се ограничава непременно само до завършените подправени банкноти и монети, а може да включва също и незавършени подправени банкноти и монети, които са в процес на производство. ЕЦБ подчертава, че в контекста на изработването или преправянето с цел измама на банкноти и монети, деноминирани в евро или в други валути (5), правоприлагащите органи могат да открият незавършени подправени парични знаци. ЕЦБ отбелязва, че стандартната техника, използвана от полицията при претърсване и изземване в незаконни работилници за подправени парични знаци, е да се опита да се намеси, докато престъплението се извършва в действителност. Това ще бъде въпрос на преценка и в някои случаи може да има малко завършени продукти и много, които са в процес на производство. ЕЦБ отбелязва, че тези незавършени подправени парични знаци няма да имат номинална стойност, а само потенциална номинална стойност, която следва да бъде взета предвид при определянето на съразмерно наказание съгласно член 5 от предложената директива. Поради това съображение 19 и член 5 следва да бъдат изменени, така че да включват позовавания на потенциалната номинална стойност във връзка с незавършените подправени парични знаци. Потенциалната номинална стойност следва да бъде отчетена като допълнителен критерий при налагане на съразмерно наказание за всяко престъпление по член 3, параграф 1, букви а)—в) от предложената директива.

В допълнение откритите от компетентните национални органи подправени банкноти и монети могат да са деноминирани във валута, различна от еврото, или да изглеждат като такава валута. В този случай компетентните съдебни органи следва да могат да определят съответната номинална или потенциална номинална стойност на такива подправени банкноти и монети. Поради това ЕЦБ счита, че би било от полза да се изменят допълнително съображение 19 и член 5, така че да предвиждат, че за минималните и максималните размери за наказанията се взема предвид съответната номинална или потенциална номинална стойност на откритите подправени банкноти или монети, които не са подправени евробанкноти и монети.

3.2.   Свързани с подправяне престъпления във връзка със средствата за производство и суровините за евробанкноти и монети

ЕЦБ счита, че минималните и максималните размери на наказанията следва да се прилагат за всички видове престъпления по член 3, параграф 1 от предложената директива. Този подход би увеличил значително ефективността и възпиращото действие на наказанията. В този смисъл, предвид факта, че най-усъвършенстваните подправени банкноти и монети се произвеждат при използване на компоненти от множество източници, напр. фалшиви холограми от страни извън Съюза, ЕЦБ би подкрепила включването на престъпленията по член 3, параграф 1, буква г) от предложената директива, когато са свързани с особено тежки фактически обстоятелства, в приложното поле на наказанията по член 5, параграф 4 от предложената директива.

3.3.   Задължение за предаване на подправени банкноти и монети с цел анализ

ЕЦБ приветства факта, че предложената директива отчита важността на това на НЦА и НЦАМ да бъде позволено от съдебните органи да проверяват подправени евробанкноти и монети с цел извършването на анализ, идентификация и откриване на още подправени парични знаци. Независимо от това ЕЦБ препоръчва в случаите, когато образци от банкноти и монети, пораждащи съмнение, че са подправени, не могат да бъдат предадени, защото трябва да бъдат запазени като доказателства, тези образци от подправени банкноти и монети да бъдат предадени на НЦА или НЦАМ незабавно след приключването на съответното производство.

Когато ЕЦБ препоръчва изменения на предложената директива, в приложението са представени конкретните предложения за изменения с обяснителен текст към тях.

(1)  COM(2013) 42 окончателен.

(2)  ОВ L 140, 14.6.2000 г., стр. 1.

(3)  № 2623, стр. 372, Сборник договори на Обществото на народите от 1931 г.

(4)  Женевската конвенция е ратифицирана от всички държави членки, с изключение към днешна дата на Малта.

(5)  Виж член 3, параграф 1, буква а) от предложената директива.